Mexico - SPA, golf and wedding for Premium lifestyle new edition

Мексико! Глава от бъдещата ми книга "Маги, от Магелан"

Божичко, добила съм формата на седалка! Това явно ми е карибското „дежа вю” – пак летя в притеснителна поза между непознати, пак пийвам нелошо винце и пак съм в компанията на приятелка. Отново се връщам от Карибите. Но Мексиканското приключение няма нищо общо с круизното пътешествие до Антигуа, Френските и Холандските Антили и Британските Вирджински острови. Така че „Карибски пиратки-2” са парещо различни и безпощадно екзотични. Този път с мен е Анели – колежка по перо и по стръв към пътешетвията. И двете сме неустрашими - летим вече 30 часа без да мрънкаме. И защо да го правим?! Маршрутът Плая дел Кармен-Канкун-Мексико сити-Франкфурт-София си е за завиждане. 16 000 км само в едната посока. Казано на българо-американски „Леле-мале-Уау!”.

Да яздиш делфин, да хапнеш салата от кактус, да пийнеш коктейл „Маргарита” под светещи кратунки, да биеш тъпана на жив ацтека и да се ожениш бос по древен ритуал на маите... Това можеш само в Мексико!
Разбира се, всички атракции са просто брънка от голямата туристическа човекогълтачка на полуостров Юкатан, разработена така примамливо, че дори се натискаш да дадеш парите си доброволно. И ти ги прибират ефективно и без жал.

В интерес на истината, салатата от кактус на вкус не е нищо особено – като малко по-тлъсто авокадо, но пък да гледаш как голи до кръста мъжаги секат 6-месечните бодливи растения с мачете е почти еротична гледка. Разбира се, мексиканците са превърнали в атракция дори отглеждането на кактуси. Особено агаве, от който се прави алкохолната напитка „пулка”. Технологията е безотпадна. По древен ритуал потомците на ацтеките отсичат сърцето на приличния на гигантско алое кактус. Чрез дълга кратунка с пробити дупчици в двата края, в продължение на 6 месеца изсмукват сока от вдлъбнатинката на отрязаното сърце (което вече са направили на салата). След това растението умира. Сокът се оставя да ферментира и възсладката, подобна на сироп за кашлица напитка, е готова за употреба. Заведенията, където я сервират се наричат „пулкерии”. Внимание! Питието е доста коварно. Лесно „влиза” и бързо омагьосва. Напълно отговаря на българската поговорка „Първата глътка е като кол, втората – като сокол”.
Дългите шипове на агавето пък се превръщат в своеобразна игла, чието естествено продължение е ликото от листата на кактуса. Чрез обработка с минерална кал то придобива жълт, зелен или виолетов цвят и с него се тъче и везе. Характерните покривки за маса и покривалата пончо се оцветяват с ликото на агавето.
Сеченето на черния полускъпоценен камък обсидиан по древен ацтекски обичай също е превърнато в атракция. Оказва се, че обсидианът не е само гробовно тъмен – има златист, кафяв, преливащ като дъга... Статуетките на антични вождове и божества, оцветени с вградените в тях тюркоаз, седеф, авантюрин и лапис лазурит са приказно красиви. И доста скъпи, ако ги купите от големите занаятчийски работилници, където пазарлъкът не върви. Куриозно е, но каменните фигурки и репликите на старинни ножове и длета продавани около големите туристически средища както Теотиуакан край Мексико сити и Чечен-Ица на полуостров Юкатан до Канкун са доста по-евтини, отколкото в специализираните магазини за народни занаяти, при еднакво качество. Очевидно амбулантните търговци предпочитат да печелят от оборота.
Всъщност, в Мексико печелят от всичко. Дори от произхода си. Макар историческата логика да настоява, че ацтеките отдавна са изчезнали като народ (с активното участие на испанските завоеватели), се намират неколцина „оцелели” представители на племето, които накичени с пера
забавляват туристите с характерните си танци и добавят към хонорара си по долар-два от снимки с тях. „Ацтеките” силно се отличават физически от всички останали: снажни, макар и малко пухкави, с дискретен бронзов тен, почти кръгли очи и дълги чупливи коси. Абсолютна противоположност на дребничките като шепа маи, с цвят на спечена глина, косо разположени цепки вместо очи и пращящо прави коси. Впрочем, маите далеч не са на изчезване – на Юкатан и Гватемала има около 2 млн. души. Но пък в Мексико живеят над 60 различни племена и не е много трудно да се намерят неколцина подобни на ацтеките от стенописите на Диего Ривера в президентския дворец. Великият художник (известен и като мъж на скандалната Фрида Кало) е изографисал на два етажа в палата цялата история на Мексико. Та дори и неграмотното население да се преизпълни с гордост само като гледа. Впрочем всички проститутки по фреските подозрително приличат на буйновеждата половинка на Ривера, който според последните разкрития се оказа американски шпионин, помогнал да убият Троцки.

Полуостров Юкатан е блажено красиво парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете ласкави, а растителността толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца ще заварите непроходима джунгла. А като прибавим историческите забележителности като Чечен-Ица (каменен комплекс на маите, обявен за едно от Седемте чудеса на света чрез гласуване по интернет), Укшмал и Тулум, плюс безбройните голф-игрища, разбираме защо Канкун и Ривиера Майя са се превърнали в световни курорти. Карстовите пещери сенотес, невероятно красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка див чар към усещането за красота и нега. Естествено, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички благини на природата и историята.

Баба язди делфин


Най-завладяващо е плуването с делфини, защото реализира наяве сън от детството. Който е израснал с анимационния филм „Ум белият делфин” ще ме разбере. Как да не броиш с възторг таксата от 120 долара?!
В "Долфин дискавъри" на Ривиера Мая осъзнаваш, че усмихнатите морски бозайници са само брънка от шеметната верига за забавления. Но се потапяш във въртележката с нови усещания и гребеш възторг с пълни шепи. Огромен парк, обсебил част от морето. В един басейн гигантски морски крави кротко преживят маруля направо от ръцете ти. В друг треньори с неопренови костюми обучават малки делфинчета, в трети - тюлени правят закачливи лупинги... А около тях десетки магазинчета за сувенири, ресторантчета, туристически агенции, готови, докато сте "размекнати", да ви предложат още и още приключения. С Анели се сговаряме да се снимаме една-друга за спомен. Тревогата как ще се увековечим когато палуваме с делфините е излишна. Личната техника остава заключена в сейф. Чак когато се окажете заобиколени от „придворен” оператор и фотограф ви става ясно защо. Само още не са ви казали срещу колко. Търсачите на авантюри по бански се разделят на отбори по 8, всеки получава спасителна жилетка, шнорхел и чисто нов мундщук. И поемате към кичест остров. Миниатюрни маймунки мармозетки и капуцини се закачат с посетителите, но придружителите подбутват "човекопотока" към задължителната снимка със смешната птица с огромна човка тукан. Двечките с Анели се оставяме да ни монтират върху усмихнати лица, нарисувани с блажна боя на цимента. Показват ни как да протегнем ръце и инсталират върху тях по един тукан. Щрак! В басейна дресьорката Олимпия представя себе си и делфина Мадона. Приветливото животно минава като ласкав воал. Бременна е в 11-ия месец. Скоро ще ражда, морските бозайници носят 12 месеца. Някак под сурдинка ни обясняват защо само господа тренират мъжките делфини. Животните се влюбвали в дресьорките си и им налитали сексуално. А били толкова нежни и приятно настойчиви, че някои дами се поддавали. Олимпия рязко сменя темата и разкрива защо награждава Мадона с калмари за добре изпълнен номер. Много просто! Делфинката е на диета. Калмарите съдържат 90% вода, а рибата бъка от протеини и бъдещата майка пълнее. Което разваля фигурата й. И намалява ищаха за работа. Следим през маските елегантните движения на Мадона за „запознаване” с нас под водата. Ясно е, че е научена да реагира на жестове, но подсъзнателно ни се иска да харесва лично нас, на нас да се усмихва с приветливата си делфинска уста.
Иначе е просто. При две ръце напред Мадона идва „да ви цунка” и задържа, докато фотографът и операторът не направят хубав кадър. Едната ръка пред гърдите, другата опъната встрани – делфинката ляга по гръб, вие я хващате за перките и яхвате корема й, а тя ви разхожда като шейна-кормилачка из басейна.
"Дай малко назад, не крий лице, задръж така!" виковете долитат от момчетата с камерата и фотоапарата. Трудно им е да ви заснемат през пръските вода, докато Мадона бута с нос сърфа, върху който сте легнали. Към компанията се присъединява и делфинката Луиза за „двойно теглене” из басейна. Тук Анели леко се дърпа. Вижда й се страшничко. Убеждавам я с аргумента, че когато се върне у дома ще се срамува пред двете си внучки-близначки Ана и Вера. 8-годишните госпожици ще искат да видят как баба им язди делфин. Престрашава се. И после умира от кеф!
Накрая двете делфинки плуват странично и ни махат за сбогом с перките си. Махаме и ние. Вече забравили, че е само дресура. За нас това е нова любов. Още вир-вода мокра, групата, току-що целунала бъдещата майка за сбогом, е вкарана в кошара с телевизор за "много важна прожекция". Филмът си е досущ като истински. С делфинска глава вместо лъва на „Метро Голдуин Майер”, надпис "в главната роля Мадона" и подходящо озвучаване. Цена на DVD-то 35 долара. Как да не ги броиш с възторг?! В близкия магазин се оказваш обект на обилна фотосесия с ласкавото "добиче". По $15 на снимка. Плюс онази с туканите. И тук не минаваш метър. Най-малко 10 лъскави спомена стават твои. Приемат кредитни карти, разбира се. И в брой, и в евро. До напускането на "Долфин дискавъри" има още няколко финансови капана, почти безболезнено падаш и в тях. Вече имаш снимки на дресиран тюлен, на морска кава, на папагал.... със себе си като фон.
Шофьорът на микробуса тактува нервно с крак нещо подобно на салса – графикът ни за още приключения изостава. Едва изсъхнали от делфинариума ще се гмуркаме в сенотес. Кривваме по лъкатушещ път през джунглата. Но се оказва, че и околностите на карстовите пещери са „туристически” облагородени. Ресторант, в който потомки на маите танцуват с бутилки бира върху идеално пригладените си коси, без да разлеят и капка. Огромен папагал в клетка с размерите на гарсониера накланя глава да го чешеш зад ушите като куче. Пазарче за сувенири, около което виждаш с очите си как местните женици бодикат пъстри ръкоделия и мъжете гледжосват в пещи глинени паници с причудливи рисунки. А на хвърлей място юноши правят хартия от кората на дървото амате по старинен майски обичай, като я свалят, без да загива растението. Млатят сваленото лико, докато се превърне в гъста каша и я разстилат върху опънати като барабан платове. Върху изсъхналите на слънце листове рисуват наивистични сюжети от селския бит. В ярки цветове, от които те заболяват очите.
Но целта на посещението е сенотес Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода. Тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Освен туристическа атракция те са и любимо място за пещерно гмуркане.
Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята дълбока най-малко 50-60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски.... И бездна! До дъното на нашия сенотес има поне 30 м. Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата водят към подземното езеро. Смелчаци правят салта от издатина като естествен трамплин. Ако забравиш колко е дълбока водата ти идва да скочиш и ти. Е, може би не толкова художествено. Дават ти спасителна жилетка и го правиш. Странно, водата е като газирана. Както в извора на Клеопатра край Кушадасъ в Турция.
Вън вече тече фолклорно шоу. Оркестър мариачи реди мексикански песни. Танцьори симулират бой с петли, но все пак не оставят пернатите да се кълват до кръв. Не че традицията не го повелява, обаче повечето от гостите са европейци и американци с друго отношение към животните. Непривлекателен дребосък излиза с ласо в ръце и скоро забравяш облъскващата му външност. Въжето му се подчинява като живо и рисува цели картини.
Ако ти омръзне – малко вътрешно дворче, застлано с изумителни мозайки, къта няколко картинни галерии и кръчмички. Приказната атмосфера се допълва от изрязани като дантели кратунки с лапмички вътре, провесени от гъстите клони на дърветата. Тук дори кафето има романтичен вкус.

Освен плажа, водните атракции, историческите забележителности и голфа, на полуостров Юкатан развиват и... сватбен туризъм. Особено романтично е бракосъчетанието на пясъка по древен ритуал на маите. Балдахините за церемонията са бели и се веят като в приказка на Шехеразада.
Ритуалът е базиран върху картини от антични вази и пирамиди. Както и на оригиналните текстове, записани от католически монах край езерото Атитлан в Гватемала. Разбира се, никой не сервира кучешко – една от задължителните видове мръвка, редом с еленското и пилешкото на младоженската трапеза.
Церемонията се води от истински шаман на майски език. Във всеки от четирите ъгъла на олтара гори по една голяма свещ, ориентирана в посоките Север, Запад, Изток, Юг, а петата, посветена на Господ, е в центъра.
Свещта на Севера е бяла и символизира женското начало, Югът е жълт и олицетворява мъжа. Изтокът е червен като изгряващото слънце, Западът - черен като нощта. Централният светилник е в зелено – цветът на нефрита и водата, майката-земя и космоса. Двойката разменя символични подаръци. Женихът дарява на невестата царевица и какао, а тя му отвръща с брашно и тортилас (царевични питки). Кукурузът символизира храната, а какаото – парите. Защото зърната му дълго време са използвани от маите като платежно средство. Венци от бели и жълти цветя обгръщат двойката и те заместват западната традиция за размяна на пръстените. Майският Господ е свидетел на съюза и младоженците се целуват.
Класическа музика на маите звучи изпълнена с инструменти от пре-испанския период преди и след церемонията. Барабани, кратунки, звънци от миди, флейти и тункулес (дървен ръчно резбован инструмент, който издава само две ноти). Младоженците и гостите задължително са облечени в чисто бели дрехи. Булката и женихът трябва да наблегнат на простите и изчистени кройки. Всички са боси, за да поемат през стъпалата си енергията от ритуала и да се свържат с майката-земя.

Полуостров Юкатан в Мексико прилича на гиганскто голф-игрище леко „поразвалено” с някой друг плаж. Потомците на маите предпочитат да наричат тучната зеленина с флагчетата „отвоювана от джунглата”. Същото са написали и в рекламната брошура към голф- и СПА-хотела Hacienda Vista Real. Модел на голфърския рай! С Анели си го изблахме по картинките в интрнет, но действителността се оказа по-расива от тях.
От апартамента скачаш в джакузито на терасата, а щом се измъкнеш от палавите му мехурчета и нахлузиш карираните си панталони, правиш само една крачка и си на игрището.
Голф-архитектът Робърт вон Хейг си е заслужил много хвалби за интелигентното решение. Кокетното хотелче със 76 стаи хем наистина е насред игрището, хем гостите не залягат непрекъснато от прелитащите със страшна сила топки. Естествените предимства на релефа са използвани максимално в Playcar, както се нарича едно от 72-те шампионатни голф-игрища в Юкатан, раздиплено около Hacienda Vista Real. Предизвикателство за арх. Робърт вон Хейг са били истинските езера и непокорната тропическа растителност, но те сега са включени в общото усещане за натурална красота, пипната от човешка ръка с добавени бункери и височинки, където трябва. Голф-игрището е с 18 дупки, 7144 ярда. Грийн фий (такса за ползването на ден) от 190 долара включва ядене и пиене на корем и електрически колички. Кедита (прислужници, които ви търсят топките и носят стиковете) няма.
Туфите палмови дървета пред построения в стил „испанска хасиенда” хотел му придават автентичен мексикански вид, но и са естествена преграда пред топките. Ресторантът пък е „предпазен” от голф-игрището с езеро. То е натурално, но за повече шик вътре бълбука фонтан, плуват патици и местни водни птици, а костенурките са толкова питомни, че щом видят човешка сянка радостно плуват към нея, очаквайки храна. Оранжевата мазилка с цвят на узрял портокал, облазена с увивни растения до белите балкони, придава на хотела вид на илюстрована картичка.
Джакузитата под открито небе на терасата не са шега. Огромните вани за двама с надничащи към тях тропически цветя са наистина романтичен придадък. А от джакузито можеш да стъпиш на пружиниращата като кече трева на голф-игрището. Огромни пъстри папагали любопитно надничат от клоните. Стрелкат се тукани, а добродушна игуана всеки ден по обяд се препича в един от пясъчните участъци, безразлична към ядовете от пропуснатите удари. САнели кръстихме симпатиният гущер Добри. В чест на депутата Добромир Гущеров.
Всяка сутрин пък наблюдавахме странно животинче, което идваше да хапва плодовете на едно дърво, подобно на глог. Плашливото същество трепваше от всеки шум и затова използвахме зума на камерата, за да го разгледаме. Колкото да възкликнем като шопа, видял жираф „Е, такова животно нема!”. „Сътрапезникът” ни е нещо като огромен плъх или видра без опашка, тъмнокафяв, лъскав, ушите му приличат на човешки – прозрачни, без косми и леко смачкани. Като на боксьор. Лапите му също са като човешки ръчички – с тях деликатно държи плодовете и отхапва като префинена госпожица. Познайте какво направих? Да, може би съм куку, но отидох да опитам плодовете, които хапваше странното същество. Щом на него са му любимото блюдо, значи не са отровни. Не бяха. Щом сега ви разказвам приключенията си на „хранителен сапьор”. И плодовете имаха вкус на глог – леко сладки и с голяма костилка.

Лобито на Hacienda Vista Real е огромно помещение от дебели колкото човешко тяло греди от тиково дърво, със сламен покрив и без прозорци. Тук температурата през цялата година е около 30 градуса на въздуха и 28 градуса на водата. Огромни рисунки на жени-мая, сбръчкани като стояли на слънце ябълки и на разгулни испански конкистадори развеселяват приятната сянка. По стълби от дялан камък и дърво се стига до стаите и апартаментите с мраморни подове и колони и мебели от топъл ратан. Президентският апартамент на покрива си има „персонален басейн”, но дори в обикновената двойна стая обавеждането те кара да се чувстваш специален гост на старинната испанска хасиенда. Стени, по които денонощно шурти вода, градини с водоскоци и поточета, древни камъни, тропически алпинеум (и това ако не е оксиморон!)....
Прииска ли ви се да останете завинаги в това райско кътче близо до градчето Плая дел Кармен (и можете да си го позволите), постъпете като десетките американци и мексиканци, накупили вилите около хотела. Елегантните бели къщички с морави отпред вече са попили от индивидуалността на притежателите си. Миниатюрното селце е населено с голфъри, които всеки уикенд притичват от щатите, за да се отдадат на стиковете си. Някои са предпочели да се слеят с местния стил и са обагрили голф-убежищата си в оранж с наситеносини рамки и капаци на прозорците. Докато господарите кръстосват зелените поляни, по алеите прислужници-мая разхождат техните деца и кучета под сенките.
Прище ли ви се „цивилизация” – Плая дел Кармен с пъстрите си забавления е на 10 мин. пеша или три-четири с кола. Това е класическо туристическо градче с нанизи от магазинчета за сувенири и капанчета с мексиканска храна: тамалес юкатекас, енчиладас, такос.... Все производни на палачинките или качамака с бобено пюре и накълцано месце. Виното (бяло и червено) е типично южно и дъхаво.
В случай, че все пак решите да видите защо на околността й викат Ривиера Майя – взимайте совалката на хотела до собствения му плаж на Карибско море. Райско и диво кътче. „Питомни” са само хамаците между палмите, шезлонгите, които се появяват сякаш от нищото и услужливите мексиканци, готови да ви поднесат коктейл „Маргарита” или нелоша местна бира. „Ние пием текилата като вода, защо си купувате минерална, вземете текила”, шегуват се момчетата на бара. А най-голямата глезотия е масажът под палмовия шепот. Ако „изшушнете” 50 долара.

Шаман бие тъпан за разкрасяване в SPA-храм на маите

Огън, вкопан в земята, нажежени камъни, аромат на екзотични билки, ромон от чиста вода и причудлив ритъм на барабани... Истински шаман от племето на маите свещенодейства около струпаните магьоснически тайнствени предмети. Това е ритуалът за разкрасяване и пречистване „Темазкал”. Но действието не се развива векове преди набезите на конкистадорите. Ще го изпитате и вие във Vidal Real SPA в упоменатия вече мексикански курорт Плая дел Кармен.
Отвън импозантната постройка може да бъде сбъркана с прочутата пирамида на маите в Чечен Итца, едно от седемте чудеса на света. Архитектът е изградил SPA-центъра с умишлено състарени камъни, на фасадата изпъкват фигурите на древни войни, свещени змии и атрибути за отдавна изчезналата игра, подобна на футбол – пелота. Приключението, започнало вън, продължава и зад тежките дървени порти. В преддверието стените са изографисани с фрески в кафяво и червеникаво и с каменни барелефи, досущ като онези в старинните маиски руини. На рецепцията единственият белег на съвременност са компютрите и белите престилки на служителите. Защото въпреки добрия английски и те са чистокръвни маи – ситни, смугли и с дръпнати очи. SPA-центърът е на 3 етажа, но половината от него е стъклена пирамида, в която са съхранени живи дърветата от мястото на градежа. Със същата височина е и водопадът, почти идеално копие на карстовите образувания „сенотес”. Във Vidal Real SPA водопадът кротва в басейн и малко поточе с мостче, през което се стига до ВИП-стаите за масаж. Но функциите му не са чисто декоративни. В ъгъла на стъклената част е изграден свещеният храм на маите за ритуала „Темазкал” и когато тялото прегрее от парната баня с нажежени камъни, обливани с билкова отвара и думкането на шамана, скачате под студените струи на водопада за контрастно разхлаждане. И така докато кожата придобие сияен тен, очистена от всички отрови. За ефекта върху душата – няма достоверни сведения.
ВИП-стаите са истински рай на глезенето за двама. Масаж за влюбени на четири ръце, джакузи с розови листенца, ароматни свещи... романтика! А от стените благосклонно ви наблюдават отдавна станали на прах царе и царици на маите.
В басейна за таласотерапия, с мозайка в духа на древните племена естествено, вълните се дирижират от компютърна програма, съобразена с болежките на госта. Ревитализираща и регенерираща функция има топлата морска вода с термални столове за пълно отпускане. А в зен-градината с натурална пагода са упражненията по йога и медитация. Масажите на цяло тяло с точково наблягане на проблемните зони са на открита тераса под сянката на палмови клонки.
Останалите благини на Vidal Real SPA не се отличават от конфекцията за подобно място: вани с по 25 многофункционални процедури, обилно оборудван фитнес на открито сред отпускаща зеленина, хамам и сауна плюс ледена пещера, парна баня, масаж с вулканични камъни, подхранващи маски с местна минерална кал...
Най-завладяваща в SPA-центъра обаче е най-„обикновената” му част – басейнът на покрива. Отгоре се разкрива изумителна гледка към тучна тропическа зеленина, сред която проблясват богаташки вили, по-бели от мити печурки. С още малко вглеждане в далечината намига изумруденото око на Карибско море. Басейнът с водни каскади е заобиколен от черни кръгли легла, а над тях се развяват приказни бели тенти.

Полезни съвети за Юкатан

На полуостров Юкатан тропическият климат ви задължава да си носите изключително леки дрехи, без да забравяте дъждобрана. Пороят се излива за не повече от 30 мин, но е като потоп. Вали усърдно, все едно му плащат по 5 долара на капка.
Поради близостта със САЩ на почит тук е доларът. Съотношението с мексиканския долар е приблизително 1:10. Еврото върви, но задължително ще ви порежат с курса.
Не се бойте от лютите манджи. Свикнали с изнежените езици на гостите мексиканците им сервират гозбите си с почти нормален вкус. Ако искате екстремни усещания – има допълнително подправки.
Местните бира и вино са доста добри. В ресторант: 3-4 долара за бутилка бира и 18 за вино. Ястията са по около $10.

Мексико сити – гмеж, смог и престъпност? Да, ама не!
Mексико сити - 21 милиона души, смрад, тежък трафик, смог, раздираща битова престъпност. От всички наслоени в съзнанието ни твърдения все още валидно за мексиканската столица е само едно - тя продължава да е най-големият и гъсто населен град в света. Иначе пресният посетител на Мексико сити изживява истински културен шок. Очакваш въздухът да има вкус на облизани 5 стотинки и да виждаш това, което дишаш. Да, ама не. Добре поддържаните паркове и лютите глоби за "пърдящи" коли са изтънили характерния за Мексико сити смог. А и метрото, което извозва 4 млн. пътници дневно, плюс хилядите автобусни линии вталяват автомобилния трафик. С разрастващите се квартални градинки градът, в който живее 1/5 от 105-милионното население на Мексико, успява да наддиша изпаренията. Онова, което стряска положително новопокръстения посетител на мегаполиса, е... кристалната му чистота. Очевидно мексиканският еквивалент на Бат' Бойко е стъпил на шията на местния Волф. Нито хартийка по изблизаните улици, изгребани до шушка кофи за смет, лъснати пейки... И по многолентовите магистрали на града няма дупка за цяр!Чистотата важи не само за централните части на Мексико сити, а царува дори в стихийно застроените с циментови кубове без план хълмове около града. Там водата пристига с цистерни и се изпомпва от кладенци, но сметосъбирачите шпорят баирите всеки ден. Тези квартали са доста отблъскващи. Представете си безкрайни хълмове, покрити с хаотични подтискащо сиви грамади, струпани като залци в чинията на злоядо дете. Белгите опити на някой естет да боядиса циментовия си куб с весел цвят или да посади немощно дръвче отпред, се открояват като въшка на чело. От тук тръгват пълчищата черноработници към столицата.
Заклинанията "прегръщайте си чантите, крийте си бижутата" вече не са задължителна мантра за най-големия град в света. Не че бандюгите нямат желание. Но нацвъканите през 10 метра униформени постове им сецват мерака. "Федерална, държавна и военна полиция патрулират непрекъснато. Но борбата с уличната престъпност им е по-малката грижа, поясни Хосе Гомес Рафаел от кметството на Мексико сити и добави: - Големият ни проблем са наркобароните и мафията. Те върлуват главно в Тихуана и Акапулко и въпреки няколкото показни акции с публични разстрели или обесвания на корумпирани полицейски шефове, пак са непобедими.
В Мексико сити полицаи с бронежилетки и заплашително големи пушки и палки караулят нагъсто. По централните улици денонощно бият тегели открити джипове с пулсиращи светлини, като ченгеджийска дискотека. И на дело изпълняват онова, което у нас наричаме с чисто българската дума "превенция".От централната Passeo de la Reforma нетърпящите отказ улични продавачи магически са изтикани извън чертите на т.нар. Зона Роса. Т.е. далеч от туристическите места и квартала с ресторантите и забавленията. Капката прелива впечатлението, че по софийските кръстовища просяците и миячите на стъкла с „мексикански тен” за неизмеримо повече. А от пътуванията до Америка ми се чини че и там продавачите на рози и пластмасови фигурки на Мадоната от Гуаделупе с подчертано ацтекски и майски вид извирят сякаш отвсякъде.
Впрочем уж горещите латинци са решили спретнато по англосаксонски проблема с неусмиряемите тълпи в подножието на прочутата Богородица, закрилница на Мексико. Легендата разказва, че новопокръстен ацтека през ХV век сънувал Мадоната, която му казала, че на този хълм трябва да й бъде издигнат храм. Той веднага отърчал при испанксия епископ, който го напъдил. Разбира се, защо Божията майка да се явява на някакъв си ацтека, вместо на самия Божи наместник?! Дева Мария отново споходила сънищата на местния и му заявила, че ще му даде няколко доказателства. Накарала го да отиде на хълма, където за една нощ изникнал чудно красив розов храст. „Ще обереш цветовете и ще ги сложиш в чаршаф така, че никой да не ги вижда. Така ще ги занесеш на епископа. Там ще развиеш платното.А докато изпълняваш повелята ми много болният ти чичо ще оздравее напълно”, напътила го Богородица.
Когато ацтеката за пореден път се представил пред Божия служител и развил изтъканото платно изпод розите се показал неръкотворен образ на Дева Мария. Пред него продължават да се покланят богомолците. И понеже е доста по-мургава от официалния католически вариант, я смятат за закрилницата на Мексико. Заради тена на ацтека.
На хърлма вече има 6 църкви, една от които наклонена като кулата в Пиза. Защото цялата мексиканска столица е построена върху отводнено от ацтеките блато и тя всяка година потъва с по няколко сантиметра. Но пък от върха на Мадоната от Гуаделупе се вижда все още димящият вулкан Попокатепетъл. В огромната катедрала, възвеличана от мексиканците като най-голямата в тази част на света (в Рио де Жанейро яростно го оспорват с тяхната църква), запазеното оригинално платно с образа на светиоцанта е поставено под бронирано стъкло високо над главите на поклонниците. Допреди десетина години всеки е можел да целуне светинята и по религиозни празници около нея е имало дори задушени в тълпата.
Разтревожени за разпадащата се плащеница с морална стойност почти като Торинската (съхранявано в Италия парче плат със запечатан образ на висок благообразен човек, за което се смята, че е погребалния покров на Исус Христос – б.а.), властите я херметизирали. За да може всеки да види светинята, без да стават безредици, в подножието й има няколко хоризонтални ексалатора като на големите летища. „Канализирани” от тях богомолците се разминават безпрепятствено изтеглили шии нагоре към светицата. Жалко, че Девата прилича на местна женица. Много грозен народ са това мексиканците, ей! Направо уродлив. Да се чуди човек откъде се взизмат онези дъхоспиращи красавици, които представят страната на „Мис Свят”. Е, вярно че при 105 милиона население все могат да намерят някоя хубавица. Но още по-вярно е, че потомките на испанските благородни родове не ходят по улиците. Те дори вече не живеят в луксозния квартал на Мексико и са се изнесли на 70 км извън града в Санта Фе. Елегантните вили са дипломатически представителства или картинни галерии. Богаташите напуснали мястото, заради вълната от отвличания на деца за откуп и са си изградили още по-добре охранявано „милионерско гето”.
Наблизо е резиденцията на мексиканския президент. От години той ходи в двореца с фреските на Диего Ривера само по официални поводи. Иначе си работи „у дома”. Защото докато стигнел президентският кортеж до площад El Zocalo наставала такова свирепо задръстване, че всяко отиване на държавния глава на работа съсипвало трафика за часове.
Резиденцията се намира в един от белите дробове на мегаполиса - Чапултепек (в превод от ацтекски – Скакалец) – огромен парк със зоологическа градина и истинска крепостна стена, опасваща президентксия дом. Зелената площ е достъпна за всички, за разходка в зоопарка също не се взима такса и цели училища се трупат пред клетката на пандата, където неотадвна се е родило малко меченце.
Традиция е всички музеи и галерии един ден в седмицата да работят без входни билети за мексиканци, та дори най-бедните да могат да ги посетят.
Но уж праведни католици, мексиканците имат и още по необичайни привички. Разкават ни, че в затънтеното градче Хучитан, щат Оахака, все още е светотаство да се омъжиш не-девствена. Племето на сапотеките, което живее там „сгодява” двойкаа като мъжът разкъсва химена на проекто-невестата си с пръст обвит в бяла кърпа пред видетели и 7 жени носят дарове на родителите й, ако е покрита с кръв. Но това не означава, че се женят на мига. Може да се наложи да чакат с години и да се въздържат от интимност, докато родителите на младоженеца не съберат пари за сватба. На този почти варварски фон още по-невероятно звучи, че в същия Хучитан родителите са адски щастливи, ако един от синовете им се окаже гей. И го поощряват всякак, понеже е „застраховката им” за блажени старини. Момчетата и момичетата се задомяват, а обратните остават да се грижат за мама и тате. Момчетата от „левия тротоар” се препитават като танцуват по кръчмите, облечени като жени, имат си дори свой баскетболен отбор. А местните толкова ги уважават, че заведенията има по 3 тоалетни – женска, мъжка и за „средния” пол.

Маите режели глави след победа на футбол
Защо пирамидата на маите в Чечен Ица стана едно от седемте чудеса на света, а не пирамидите в Теотиуакан край Мексико сити? Този въпрос гложди туриста, колчем опита да обеме с поглед необятния наниз от храмове, храмчета и пирамидки на 48 км от мексиканската столица.Отговорът е ясен - не мащабността, а почти компютърната астрологична точност стотици години преди Коперник и Кеплер при градежа на пирамидата и обсерваторията избутват напред Чечен Итца.
Теотиуакан означава "Градът на боговете" или "Където хората станаха богове". Той е нещо като овеществена Атлантида - никой не знае кой го е построил преди 2000 години, населил го е с 200 хил. души и също така безпричинно го е напуснал. Единственото сигурно е, че е възникнал няколко века преди ацтеките. "Заподозрени" са олмеките, но те са живели бая далеч - на крайбрежието. На два часа път със самолет. Освен високите по 90 метра пирамиди на Слънцето и на Луната в Теотиуакан се извисяват още Дворецът на пеперудите и Храмовете на Тлалок, Кетцалкоатъл и на Ягуара.... Освен "свирепата котка" основен елемент в стенописите е кактус- наркотик, чиято дрога са използвали при жертвоприношенията си.
Теотиуакан все още е почитан като свещено място. От 90-метровия Храм на Слънцето (близо 200 "неравноделни" стъпала) се разкрива невероятна гледка към огромния комплекс. Който е катерил Великата китайска стена, тази височинка няма да то уплаши. Най-внушителен е Дворецът на бог Кетцалкоатъл. Той е изобразяван като перната змия, но се приема за историческа фигура - човекът, който донесъл цивилизацията. Даровете му са календарът, математиката, металургията, астрономията, строителството, архитектурата, земеделието, билкарството, законите и мирът за местните хора. Той е със светла кожа, дълъг нос и брада. Легендите разказвали, че пристигнал с лодка от изток, и отплавайки, обещал да се върне някой ден. Е, бледоликите се завръщат, но като туристи, и "позлатяват" мястото.Ново сравнение с Атлантида стряска туриста на другия край на Мексико, полуостров Юкатан. Според учени маите били потомци на изчезналата цивилизация. Ама как ситните и смугли маи, 2 млн. от които все още живеят в Мексико и Гватемала, са се "изродили" от високите и руси атланти?! Чечен Ица! Магическо място, избрано за едно от седемте чудеса на света с гласуване по интернет. Тук му е мястото да се изпъча, че само Мачу Пикчу ми липсва, за да направя „голям шлем”. Т.е. видяла съм с очите си всичките 7 чудеса на света, без едно. Мексиканците произнасят името на храмовия комплекс слято, с ударение на буквата И. Та звучи свойски, като ръченица.
Чечен Итца - 10 квадратни километра пирамиди, храмове, обсерватория, колонада... И това е оцелялата част. Ревностни католически свещеници или унищожавали "езическите" светилища, или вграждали камъните им в църкви (като катедралата във Валядолид от ХVI век). Тръпки минават по кожата от изсечените в барелефи човешки черепи. А всъщност да те принесат в жертва било голяма чест и щом свършела играта "пелота", клъцвали главата на капитана от... победилия отбор. Впрочем, като изключим 3-килограмовата каменна топка, пелотата до болка напомня днешния футбол – играе се на две врати от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце.
Чечен Итца се е запазила непокътната, обвита за векове в савана на джунглата. Докато в края на ХІХ век един американец не купил имение за 5 долара и започнал при всяка копка да вади златни предмети. В задния му двор се оказало езерото за жертвоприношения, където маите омилостивявали боговете си със златни дарове. Колко от безценните им съкровища са се превълнали на кюлчета и слитъци, заради багородния метал, не се знае.
Четох някъде, че това възвърнало златотърсаческата стръв и били организирани хиляди експедиции за съкровищата на Монтесума. Мексиканският учен Пабло Ромеро, например, вярва, че свещените езера във вулкана Толуча са най-естествените и логични скривалища на съкровищата. Те се намират в големите планини зад Мексико-сити по протежение на стар път, използуван от индианците, които отивали на поклонение
при езерата. Той останал скрит от испанците и е възможно ацтеките тайно да са пренесли съкровищата си горе. Те придавали на златото не материална, а религиозна стойност и най-голямото им желание било да не допуснат да попадне в ръцете на нашествениите. Тъй като златното съкровище е
било предимно под формата на религиозни символи, не е имало по-добро разрешение от това, съкровищата да се принесат в жертва на бога на дъжда в най-високите езера в света. Техният бог ще бъде умилостивен, а
поробителят Кортес — наказан.
По-големият кратер на вулкана е наричан „Езерото на слънцето". Спокойните, несмущавани води на. езерото са заобиколени от необитаем и непристъпен терен. Никаква следа от растителност, стръмни зъбери. Мястото буди ужас дори у човек без въображение. В едно от спусканията си за търсене на съкровище водолаз намерил копал (смолиста материя, използувана за кадене при церемонии), който индианците ацтеки и маи
са поднасяли в дар на „Водния бог". Наличието на копал е знак, че има и по-ценни жертвени дарове. В свещения вир Чечен-Итца, където са открити ценности за милиони, смолата за кадене е повод да дойдат учените, археолозите...
В "кройката" на главната пирамида в Чечен Итца са втъкани космически точни изчисления на годината от 365 дни, часовете на лятното и зимното слънцестоене. Пирамидата има девет части, които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. На 22 март и 22 септември слънцето катери стълбите на храма, образувайки сянка като змия.
Към 600 г. сл. Хр. Чечен Итца се превърнал в град. Около 987 г. се предполага нашествие на толтеки, заради каменни фрески със смесен стил. Храмове и тераси, стъпаловидни пирамиди, олтари, стълбища, дворци, тронове, издялани надписи, пазари, дворове за игра на пелота, бани, обсерватория и статуи на богове. Масивният Храм на воините на границата с джунглата е заобиколен от 60 колони. Толкова са оцелели от разрушителните амбиции на католическите епископи. На каменните барелефи са изобразени толтекски воини с пробити носове, с украшения от пера на главата, готови да влязат в бой. На източната тераса върху камъка са „изчукани” змии и черепи. Внушаващата страх Стена на черепите някога била мястото, където набучвали отрязаните по време на човешките жертвоприношения глави. 91 стъпала водят към храма, посветен на Кукуклан. Това не само е предполагаемото име на толтека-нашественик, но също и на бога, наричан "Пернатата земя" или Кетцалкоатл. Да, същият като в Теотиуакан. И това ако не е съвпадение!
От толкова история човек огладнява. Истинският авантюрист се оглежда за местен ресторант, Щом е пълен с потомци на маите, значи готвят вкусно. И люто. Местните блюда не са за „кордон бльо” – ориз с месо, салати, бистри супи, нещо като качамак, тортили – твърди палачинки от царевично брашно... Всички гозби се поливат обилно със свирепо лютия сос “Адобо”. Добре че го дават отделно. Ако си поръчате ориз “Arroz” (Ароз), ще ви поднесат купичка оризова супа с месце. Но кажете ли на сервитьора Ароз и Пойо (ориз с пиле), ще се окажете с чиния телешко варено с ориз и четвърт варена кокошка със салата. Но ако ви се хапва чист ориз ще трябва да уточните Arroz Mexicana (или червен ориз), Arroz Verde (същото, ама със зелена подправка и чушка), или Arroz Negro (с черен боб).
То и хлябът не е баш хляб. Като си го поръчате се оказвате притежател на царевичен чипс, чието име звучи като Tortas. Но не идва от торта. Питките се сервират топли, под предварително загрята кърпа. В случай, че не обичате лук, трябва да си кажете ,защото в мексиканската кухня и сладоледът може да се окаже с разплакващия зеленчук. Така че „Но себоя” ще ви отърве от него.
Мерида! Столицата на Юкатан. Единственият град с над милион население на блажения полуостров. Красивият дворец Casa de Montejo е бил резиденция на жестокия конкистадор Франсиско-де-Монтего-и-Леон, „овършал” Юкатан през 1542 година. Тогава Мерида станала крепост на испанските завоеватели. Още са съхранени приказните сгради на катедрали и богаташки къщи на търговците. Най-интересната и старинна църква в Мерида е „Сан Иделфонсо”, построена през 1561 г. с потта на поробените маи. А основен материал за катедралата били идеално съхранените и до днес масивни блокове от пирамидите на Чичен Итца и Майапана.
В радиус от около 100 км край Мерида има 10 градове-призраци: Izamal, Oxkintoc, Uxmal, Kabah, Sayil, Labna, Xcambo и т.н. Съхранени в различна степен и интересни всеки по своему. Запазили са се, също като Чечен Итца, благодарение на джунглата. Единението на древните камъни с извечната природа особено ярко се чувства в Коба преди да нахлуят туристическите пълчища към 10 сутринта. Ако не си впримчен в група може сам да откриваш нови и нови съкровища, бродейки из гъсталаците.
Докато в Чечен Итца, най-добре съхраненият град на маите, туристическата „касичка” заработва милиони от ранни зори, когато на ширналия се паркинг се изсипват стотици автобуси. Американците от круизните кораби окупират всеки квадратен сантиметър с развлечените си тениски и провиснали на огромните им задници шорти. Какъвто и кадър на пирамидата да направите, със сигурност в него ще е запечатан или японец с мини-камера или тъпо гледащо американско дете със застрашителни размери.

Галактическата пеперуда

Докато ровичках в Интернет, за „логистична подготовка” на пътуването, намерих доста интересно изказване на един „умен” американец – професора по физика и астрономия Скот Хайман, публикувано в списание „Нейчър” през 2005. Появи ми се при търсенето в gooogle по ключова дума Чечен Итца и прикова вниманието ми. Проф. Хайман открил нещо необичайно в центъра на Млечния път – сигнал с разумно направление. Пет високоенергийни радиоемисии с еднаква яркост, всяка от които трае 10 минути и се появява всеки 77 минути в продължение на 7 часа от 30 септември до 1 октомври. Що за странен шум? Оказва се, че древните маи, незнайно как – отлични астрономи и математици, също са знаели за този център. Къде точно се намира в Млечния път и дори го наричали Хунаб Ку, Галактическа пеперуда. Така поне твърди д- Хосе Аргулесу от университета Принстън. А там не работят случайни. Освен това цялата майска космология и точните им календари са основани на съществуването и разположението на Хунаб Ку. Те вярвали, че бъдещето на човешкия род зависи от случващото се на Галактическата пеперуда. За маите тя е била най-върховния бог и създател, врата към друга галактика извън пределите на Слънчевата. Съзнание, което организира цялата материя.
Хунаб Ку е прамайка на всички начала (Mother Womb), която постоянно ражда нови звезди, вкл. Слънцето и Земята. Маите също така вярвали, че Създателят управлява случващото се в галактиката чрез периодични изхвърляния на „Съзнателна енергия”.
Съвременните астрономи потвърдиха, че центърът на нашата галактика действително е превъртащ се диск с черна дупка в центъра, която едновременно поглъща и ражда звезди. Възможно ли е сигналите уловени от проф. Скот Хайман преди 2 години да потвърждават всичко, в което са вярвали маите преди столетия?!
Космологията им е оставила поразителни доказателства, че методите им за изчисление на времето са изумително точни. Пирамидата им в Чечен Итца е ориентирана по положение на земната ос спрямо Слънцето и позволява да се определят всяка година дните на пролетното равноденствие и на зимното слънцестоене. Пирамидата Кукулкан в Чичен- Итца по същността си е хронометър, който никога не е правил грешка. Преди повече от 1500 години. Маите точно предсказали изравненото положение на Земята, Слънцето и Плеядите спрямо центъра на галактиката, което ще завърши сегашния си дълъг цикъл през 2012 година по Грегорианския календар. Дългосрочният каленар на маите определя, че 4 Ахау 3 Канкин (13.0.0.0.0) ще настъпи на 21 декември 2012 г. и този ден ще ознаменува El Fin de los Tiempos или края на дългия цикъл и човечеството ще реживее ново начало. И тогава Кукулан или Кетцалкоатъл ще се завърне.
21 декември 2012 г. е денят на зимното слънцестоене и когато то започне да залязва на Запад от Чечен Итца, образът на светлината и сянката ще изрисуват опашката на змията с пера Кетцалкоатъл (Quetzalcoatl) низходящо към стъпалата на пирамидата в чиято основа има каменна глава на змия. В Чичен Итца това се случва два пъти годишно, но през зимата на 2012 маите прогнозират нещо особено. Веднага след 12 часа на обяд пирамидата ще образува движеща се картина на светлина, която ще се съедини с главата на змията и ще я освети. В продължение на 34 минути влечугото ще изглежда все едно се спуска на земята от играта на светлината и сенките, както слънцето ще слиза по стъпалата на пирамидата отгоре надолу. Комбинираният ефект ще изобрази змия, слизаща по стълбите на пирамидата. Освен това на 21 декември 2012 г. опашката на змията на върха на пирамидата ще сочи точно Плеядите.
Другата пирамида, в Теотехуакан край Мексико сити, създадена от цивилизация предшестваща майската, също е ориентирана към Плеядите. Както и египетските пирамиди в Гиза. Но това далеч не е всичко - на 21 декември 2012 г. в 11,11 часа по Гринуич Слънцето ще се намира точно срещу центъра на Галактиката Хунаб Ку.
Какво ще се случи на 21 декември 2012 г. ще доживеем и ще видим. Определено, обаче маите отдавали на тази дата огромно значение. Факт е че количеството на природните катаклизми расте и се сгъстява. Възможно ли е странните космически шумове, регистрирани от проф. Хаман в центъра на Галактиката ни да имат нещо общо с измененията на климата и природните катастрофи?! Ще се усилват ли енергийните шумове откъм Хунаб Ку с приближаването на сакралната дата? Маите отговарят твърдо „Да”. Според тях на 21 декември 2012 г. човечеството ще влезе в нова ера на повишено съзнание. Възможно е колосалното изхвърляне на неизвестна за нас енергия да промени физиката на нашия свят. С нова, по-подходяща за следващия космически цикъл. Остават ни още 4 години до... кой знае какво. Мексико ми е 51-вата избродена държава. Обещавам си да наситя идните 4 години с пътешествия, че след това – кой знае. Може да няма вече къде и с кого да странствам. Пу! Пу! Да не чуе дяволът!