Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

 

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

От 27 до 31 май 2021 г. в мароканската столица Рабат се проведе Международния фестивал по художествена фотография FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO. Той бе организиран със съдействието на българското посолство в Мароко и под егидата на Мароканското министерство на културата, младежта и комуникацията.

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

В тазгодишното издание на фестивала, като страна-гост беше поканена България, представена от делегация от Национално сдружение Фотографската академия „Янка Кюркчиева“, България /НСФА/. 

На официалното откриване в театър „Мохамед V“ беше експонирана самостоятелна изложба от 70 художествени фотографии на 7 автори, включително творби от фонда на Фотографския конкурс „Кукерландия“, Ямбол. Българската делегация беше представена от членове на НСФА – Надежда Чипева, Вили Тодорова, Петя Василева, Александър Иванов  – masteral, Радослав Свирецов, Константин Зайков и Юрий Трейман.

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

На събитието присъстваха над 300 гости, представители на мароканската администрация, на академичните среди, творци на културата и изкуството, посланика на България в Мароко г-н Пламен Цолов и представители на дипломатическия корпус, на българската общност в Мароко и мароканци, фотографи, студенти, медии и много други гости.

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

На церемонията организаторите връчиха статуетката на фестивала на Председателя на НСФА „Янка Кюркчиева“ г-н Юрий Трейман за принос към фотографското изкуство.

Български фотографи на FESTIVAL INTERNATIONAL DE PHOTOGRAPHIE RABAT LUMIERES MOROCCO

Посещението на делегацията продължи с участие в откриването на няколко изложби, работни срещи, майсторски класове, срещи в международен колеж, Музей на фотографията, Музей на модерното изкуство и други.

• 

• 

В Покана за пътуване: Проф. Ева Соколова за Мароко, Египет и Германия. Анелия Талиб за Ливан

С потомка на Йовков до Ангола и Южна Африка

Има моменти, когато наистина съжалявам, че не можете да видите събеседниците в „Покана за пътуване“, защото Йова Станкова е много красива. Гостенката ми, обаче, може да се похвали не само с външен вид. Тя е израснала в Ангола, учила в Германия, живяла в Южна Африка, а сега се приспособява към италианските нрави край езерото Гарда.

При тази географски пъстра биография не е чудно, че Йова говори английски, руски, френски, немски и напредва с италианския. Тя направи впечатление още с дебютния си роман „Галерия от светове” и се надява да е наследила частица от таланта на писателя Йордан Йовков, чиято потомка е. Но в Покана за пътуване тя разказва за странстванията си по света.

Никога не съм си представяла, че ще опитам някога прабългарското питие кумис. При това като го наливам в дървена гаванка с черпак  в… ресторанта на петзвезден хотел. Но за моите приключения – друг път. Теодор Борисов и редовната си родолюбива рубрика „50 места от българската история отвъд България” отвежда до гроба на Хан Кубрат.

Чували сме, че Ливан е бил Швейцария на Близкия Изток. Местните показват патриотизъм като се кълнат, че красивата им страна е напълно безопасна и в столицата Бейрут се стреля само в определени дни от седмицата и то в отделни квартали. 

Щом кажете на близките си, че мечтаете да посетите Ливан, лицата им мигом добиват угрижен, дори панически вид.

Наистина ли е толкова страшно и защо си струва да се посети държавата на чиито герб има кедър, а президентът по конституция трябва да е християнин, запитахме Анелия Талиб.

 При разговора с нея си припомних, че кедърът е символ на Ливан, а ние го свързваме главно със скъпите му за българите, но много вкусни ядки.

Следващата гостенка в Покана за пътуване е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. 

Проф. Ева Соколова е автор на повече от дузина книги - учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака,  монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. 

Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“. Последното място, което са посетили заедно Ева и Йордан Соколови е Египет. Но при гостуването си в студиото достолепната дама разказва за пътувания до Ливан, Мароко, Норвегия, Гърция и Германия.  Проф. Ева Соколова е пътешественик на духа и несломим любител на приключенията.

С проф. Ева Соколова до Египет, Ливан и Мароко. Евгени Минчев за недостъпните клубове в Лондон

В Покана за пътуване на 11.11: От лястовичи гнезда правят супа, крем за лице и нес кафе (видео)

Като си имаме в Покана за пътуване нова рубрика – Пътеводител на гастрономическия стопаджия, си я ползваме по предназначение. В това издание тя е повече екзотична, отколкото вкусна.

 В съвременната кухня навлизат бонбони от щурци, снакс от пържени скакалци, оризови хлебарки, които по съдържание на протеин нямат равни…  На европееца все още му се повдига от мисълта, че може да изяде това, което с ненавист убива с чехъла. Но статистиката твърди, че близо 2 милиарда души на планетата се хранят с насекоми.

В Китай пък от столетия ядат и лястовичи гнезда. Според една от легендите, през седми век императорската армия била изтласкана от Чингиз хан на скалист остров в Южнокитайско море. В пещерите там  гнездяли безброй лястовици, които изграждали домовете си от собствената си бързо засъхваща слюнка.

На войниците се налагало да се катерят по 50 метрови отвесни канари, да търпят лястовиците да ги кълват и драскат, докато бранят домовете си. Научили се да варят гнездата им няколко пъти по 5-6 часа, да отстраняват клечките, перата и пуха, за да задоволят глада си. Кипнатите с джинджифил и оризова ракия лястовичи къщи били не само питателни, ами се оказали незаменим деликатес за възстановяване на мъжката сила.

Рецептата по приготвянето им е останала почти непроменена през вековете. Гнездата се делят на „бели”, които птичките подготвят за щастлив семеен живот, но са ги прогонили преди да се настанят в тях, и на  „черни” – вече употребявани.

Естествено, белите са доста по-скъпи. Една кутия с шест почистени и готови за готвене гнезда може да достигне до 2500 долара. А малка порцийка, дори в азиатски държави с нисък стандарт, се предлага за соленичките 50 долара. При поднасянето им има всякакви вариации, вкл. и под формата на десерт, задушени с небет шекер.  Последен писък е нес кафето със стрити на прах лястовичи домове.

Баснословните цени на азиатския афродизиак и трудността по добиването му, принуждават търговците да превърнат непредсказуемия лов в банално, но ефективно производство. Строят изкуствени пещери с условия, максимално близки до природните –  грапавите стени имитират скалиста повърхност,  охлаждат ги с вода... И лековерните птички веднага се втурват да правят гнезда, които мигом ще бъдат откъснати, щом ги завършат.

Популярността на гнездата от азиатска лястовица, които в миналото са били достъпни само за императори, е създало световен пазар с годишни приходи от 5 млрд. долара.

Деликатесът, известен като "хайверът на Изтока", се продава на едро  по 1000-1500 долара за килограм.

От него се произвеждат редица стоки - от кафе до кремове за лице. Основните му свойства са помощ за мъжката потентност, подсилването на имунната система, отлагане на старостта, цяр при астма и лошо храносмилане.

Първата гостенка в Покана за пътуване на сакралната дата 11.11. е професор по физикохимия. Специализирала е като Хумболтов стипендиант в Германия, а докторската си дисертация е защитила в Московския химикотехнологичен институт Менделеев. Проф. Ева Соколова е автор на повече от дузина книги - учебници по специалността, научнопопулярни творби за деца и възрастни в областта на химията, есета за брака,  монография за своя род и дори на томче с изпитани готварски рецепти. С покойния си съпруг, известния юрист и парламентарист Йордан Соколов, споделят разнообразни интереси в областта на музиката, изобразителното изкуство и литературата, но една от най-големите им общи страсти са пътешествията. Техният брак, продължил 45 години, е ярка илюстрация на нашата рубрика „Инвестирайте в спомени“.

 Последното място, което са посетили заедно Ева и Йордан Соколови е Египет. Но при гостуването си в студиото достолепната дама разказва за пътувания до Ливан, Мароко, Норвегия, Гърция и Германия.  Проф. Ева Соколова е пътешественик на духа и несломим любител на приключенията.

Откакто нискобюджетните компании превърнаха самолетите в градски автобуси, почти всеки може да стигне до Лондон.  Днес в Покана за пътуване, обаче, ще посетим онези кътчета в британската столица, в които трудно можеш да попаднеш, дори и да си много състоятелен. Там те допускат само с препоръка. Наш гид из „тайния Лондон за богоизбрани“ няма нужда от представяне. Името му е достатъчно.  Просто Евгени Минчев.

Куриозното е, че Евгени Минчев, който е отлично приет в частните клубове на Острова, още не се е качвал на Окото на Лондон. И тази идея не го влече. В  замяна на това е посещавал безброй пъти британския парламент по покана на лорд Астор ъф Хийвър, обича да пие чая си с Лейди Колин Кембъл, скандалната биографка на кралица Елизабет Втора и лейди Даяна.  А в прочутия клуб на Антон Мосимън е като у дома си и развежда виртуално слушателите из всичките му зали.

В родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ Теодор Борисов разказва за първия владетел на Третото българско царство - княз Александър Батенберг и неговия родов замък край Дармщадт.

Симеон Втори на светско парти за първи път след кончината на Кардам

Сакскобургготски пристигна в мароканското посолство направо от летището

Снимката е с лошо качество, защото е "открадната", въпреки охраната на Симеон Втори.

Симеон Втори и съпругата му доня Маргарита показаха уважението и привързаността на цялото им семейство към мароканската кралска династия, като излязоха от наложеното им от скръбта отшелничество и се появиха за първи път на светско парти след смъртта на сина си Кардам Търновски. Двамата пристигнаха в резиденцията на Нейно превъзходителство Латифа Акхарбаш с огромен черен джип направо от летището.

Сакскобургготски е бил много близък с крал Хасан бащата на сегашния марокански монарх. Най-малкият му внук е кръстен на дядо си и на него, а родителите му княгиня Калина и пътешественика Китин Муньос живеят в Мароко. Симеон Втори се държи доста повече от съпругата си, която е остаряла с години след кончината на сина си. Почетните гости поседяха около 40 минути, общуваха активно с присъстващите и се сбогуваха. 

В резиденцията на мароканската посланичка в чест на националния празник се бяха стекли представители на дипломатическия корпус, на българското и на македонското правителство, бившият председател на Народното събрание акад. Благовест Сендов и съпругата му Анна, певицата Диана Дафова с мъжа си Майкъл Батърфийлд, членове на българската секция на световната федерация на пътуващите писатели ФИДЖЕТ и други.

Мароко - магията на Медината

Магдалена ГИГОВА

Животът във всеки от историческите градове на Мароко се върти около Медината - оградена с крепостна стена твърдина. В нея преди векове са били административният център, пазарът, съдът, дворецът, а при вражески набег се е сбутвало и цялото население. Разбира се, където и да отидете, локалните патриоти ви показват Медината си като единствена и неповторима в света.

Същото е и във Фес - религиозната столица на Мароко.

Името идва от... мотика

На арабски фес. Дъщерята на пророка Мохамед - Фатима (и майка на светеца Мулай Идрис І ибн Абдаллах), използвала златна мотика, за да очертае границите на крепостта, която да стане столицата на Идрисите - първата арабска династия на Мароко, проснала се от Сенегал до Испания. Въпреки мотиката никой не може да убеди жителите на Фес, че техният град няма нищо общо с прословутите турски шапки.

 

Фес е шок за сетивата и чувството за съвремие. Човек трудно може да си представи, че в криволичещите улички на поредната Медина живеят хора, чиито родове от 1000 години насам не са излизали от нея. Коли вътре не влизат. Не само защото крепостта е под защитата на ЮНЕСКО. Просто по стръмните сокаци едва се разминават по двама души на верев. Единственото превозно средство в лабиринта от 9400 улички е магарето. Плюс някой друг натоварен с денкове велосипед.

В кадаифа от пресечки

се гушат всякакви дюкянчета на занаятчии, над 20 сука (пазари) и 300 джамии с хамами (турска баня). Фес ел Бали е един от малкото живи средновековни градове в света. Най-живописната гледка е боядисването на кожи в каменни кръгли корита с естествени багрила по технология, непроменяна от векове. Шафран за жълто, къна за червено, хума за бяло... Във всяко каменно корито щъкат полуголи мъже, нагазили до колене като в приказката за черната, сребърната и златната вода.

 

Туристите са в „ложата”. Стратегическо място за снимки и шопинг. Древни тераси опасват бивша богаташка къща, превърната в нещо като мол за сувенири. Влизаш от стая в стая, изкачваш скърцащи вековни стълби... Ако не си завързал връвчица на входа, просто можеш цял живот да се луташ из старинния лабиринт. Разбира се, цените там са повече от смели. Но пък когато проснеш берберския си килим у дома или поседнеш на кожения пуф (топчеста кожена възглавница с функциите на табуретка), ще се сещаш, че си ги купил от невъобразимата за описване бояджийница. Съвременната химия няма нищо общо с обработването на мароканската кожа. За щавенето й използват както преди векове негасена вар, за омекването й - кучешки изпражнения - със сол или гълъбови курешки. Дъбилните разтвори се добиват от минерали и растения. А вълната и кожата може да бъдат само от животни, които Коранът разрешава да се ядат. Т.е. без прасета.

За да живеят от столетия в мир и любов на такова тясно място като Медината на Фес, тук са издигнали в култ скромността. Понеже във всяко общество завистта човешка няма почивен ден, галабиите (традиционните мъжки дрехи) са широки и с вътрешни джобове. Та ако ти си имал достатъчно пари да купиш повече неща от пазара за семейството си, да ги скриеш под диплите, за да не се засегне по-безимотният ти съсед. По тази причина и къщите отвън са повече от скромни. Просто гладка стена с врата. Входът е с чупка, така че отвориш ли портата отвън, се вижда отново... стена. Нещо като тухлен параван срещу чужди очи. А за описването на вътрешността наистина е нужно перото на Шехеразада: обширно патио (двор под открито небе), водоскоци, килим от цветя, птици в кафези, сенчести и дъхави смокини, заобиколени от стаите на цялото семейство. Благодат и покой! Ако снахите и свекървата не се хванат за косите...

 

На улицата обаче гмежта е невъобразима. Повечето занимания са кирливи и отблъскващи за европейския нос. Направо на отсъстващия тротоар чираци изстискват боядисаните прежди и ги навиват на примитивни чекръци. И не пропускат да намигнат на туристките. Носи се адска смрад на екарисаж - наблизо стържат до премала волски рогове, от които правят гребени. Тъкат възглавници за миндер, коват сервизи за чай от метал, който се е патинирал още на витрината. Да не говорим за металния вкус на напитката като от облизани 5 стотинки. В замяна на това всяко поднасяне на черен чай със стрък пресен джоджен вътре е цял ритуал. Сервитьорът точи струята в чашата от поне метър височина и успява да го прави бавно и артистично. Което веднага ни подсеща, че успехът в туризма се гради върху дребните врътки. 

 

Още за Фес

Във Фес се е скрил Мохамед, когато го заплашвала опасност. А джамията „Мулай Идрис“ (IX век) е една от най-строго пазените светини. Немюсюлмани и животни дори не могат да се доближават до нея. В града също така се намира един от първите минерални балнеоцентрове в Кралство Мароко, един от най-старите университети в света и около 800 джамии.