Атаманът Махно бил травестит

Персонажът от Гражданската война в Русия се оженил за хермафродит

Магдалена ГИГОВА

В чест на 95-ата годишнина от началото на Гражданската война в Санкт Петербург подготвят нестандартна изложба от вещи на легендарния атаман татко Махно. Предметите се съхраняват от десетилетия в музейните фондове, но за първи път ще напуснат хранилищата. Всички знаят за прочутата тачанка на Нестор Махно, но колекцията от рокли, в които се преобличал, ще покаже белия атаман в неочаквана светлина. За онези, които никога не са чували името Махно - Нестор Иванович (1889-1934) е анархист, предводител на въстаническото движение на юг в Украйна по време на Гражданската война от 1919 г. до 1921 г. Той се прочул с това, че воювал против всички - неговата дружина се бие срещу белите, червените и германската армия, окупирала Украйна по условията на Бресткия мирен договор. През август 1921 г., след поредица от поражения той прекосил границата с Румъния. До края на живота си живял в Париж, където се споминал от туберкулоза.

Роклите на анархиста

„Нестор Махно е една от най-ярките и противоречиви личности на Гражданската война - твърди историкът от Санкт Петербург Олег Чернов пред вестник „СПИД-инфо“. - Съветската пропаганда го представя единствено като бандит, но никой не си е направил труда да изследва по-детайлно неговия живот. А биографията му е изпъстрена с невероятни факти. Малцина знаят, че легендарната тачанка - най-известното оръдие и превозно средство от онзи период, е изобретено лично от самия Махно.“ Оригиналната му идея обаче веднага започнали да използват и червеноармейците, и белогвардейците. Първата тачанка, онази, която е шпорил по украинските степи самият атаман, е оцеляла до ден днешен. След разгрома на войските на Махно през 1921 г. тя е откарана в Петербург. Първоначално практичната кръстоска на кола с картечница марка „Максим“ е изложена в „Ермитажа“, а после я прибрали в Държавния музей за политическа история на Русия. Почти столетие тачанката стояла в антрето близо до гардероба. По времето на СССР информацията за собственика й не се споменавала даже и под сурдинка, неотдавна обаче се появила табелка с името на Махно.

„Освен тачанката в експозицията има още много по-интересни предмети - продължава Олег Чернов. - Зарязаният обоз на бащицата Махно, както го наричали сподвижниците му, бил закаран в Петербург непокътнат. В него открили разнообразни дамски тоалети. Трудно е за вярване, но те принадлежали на Махно и той си ги обличал най-редовно.“

Куршум от младоженката

Задълбавайки в неговата биография, историците стигнали до извода, че той не бил точно травестит, но искрено се наслаждавал на женските си гиздила. Още като гимназист Нестор Иванович играел в любителския театър на родния си Гуляйполе. Юношата с меки черти на лицето и дълги чупливи коси с удоволствие поемал дамските роли. В по-нанатъшната биография на бащицата този факт изиграл съдбоносна роля. През август 1908 г. Махно бил осъден на смърт за конспирация и побой, но го заменили с каторга до живот. Девет години Нестор изкарал в Бутирския затвор в Москва, където бил подлаган на сексуални издевателства от углавните престъпници. Учените предполагат, че това го тласнало към отрицанието на всяка власт.

„Освободен от революцията като политзатворник, Махно се върнал в Украйна - твърди историкът Чернов и цитира спомените му, публикувани в Париж през 1921 г.: „В центъра на Гуляйполе аз се разходих облечен в зелена рокля, ушита при прочута киевска шивачка.”

Целият му по-нататъшен живот е низ от превъплъщения. Учудващо е как е успявал да съчетава официалната си дейност в много избирателни органи и предвождането на цяла армия с оригинални прояви на травестизъм. Атаманът не само не скривал наклонностите си, ами успявал да убеди другарите си по оръжие, че носи рокли в името на революцията. Така надъхани, последователите на татко Махно превръщали военните си акции в театър. Предрешен като дама Нестор Иванович предпочитал да се разправя с враговете. През 1919 г. батюшката и бойните му другари организирали истинска касапница в казарма на брега на Азовско море. Посред бял ден, в двора на щаба връхлетял файтон, теглен от три коня. От него излялза пияна мъжка компания и девойка в бяла рокля с ясно изразено коремче. С викове „Нека господин офицерът ни ожени!“ младежите нахлули в щаба. От бутилка с шампанско гръмогласно изскочила тапа, а „булката“ се хвърлила да целува офицера. Използвайки объркването на охраната, „младоженката, женихът и гостите“, извадили пистолети, избили всички в казармата, завладели щабните документи и полковата каса на белогвардейците.

Женитбата с Володя

„Предполага се, че Нестор Иванович е имал идеал за универсално същество с признаци и от двата пола и се опитвал да се превъплъти в него - размишлява Олег Чернов. - Такива мотиви обикновено движат травеститите. Търсенето на този идеал се отразило по доста причудлив начин върху личния живот на Махно. Още с връщането си у дома след каторгата той се жени за землячката си Анастасия Васецкая. Двамата се запознали чрез писма още докато е в Бутирския затвор. Васецкая му родила син, който умира след седмица и бракът им се разпада.

Махно сколасал да се ожени още веднъж - за Маруся Никифорова. Казачката командвала банда от 150 главорези, лежала в затвора за разбойническо нападение и убийство, но всички се питали дали е жена във физиологически смисъл. И то не защото ходи облечена като мъж и не слиза от коня. Преди запознанството си с Махно тя държала да я наричат Володя. Съкилийничките й от Новинския затвор пък разказвали за нея удивителни неща. Ето какво пише в спомените си, издадени във Франция, анархистката Екатерина Никитина: „Тя се събличаше само под одеялото, не се миеше като всички пред умивалника, гола до кръста... Маруся се оказа нито момче, нито момиче - пълен хермафродит от изключително рядък тип. Започнахме да я наричаме То.“

 

Махно обаче не открил идеала си и в Никифорова. Последната жена на атамана е Галина Кузменко. Тя го последвала с мъничката им дъщеря в емиграцията. За разлика от Махно двете се върнали в родината, но като... затворнички. По време на фашистката окупация на Франция немците изпратили насила семейството на Махно да работи в Германия. С настъпването на съветските войски роднините на атамана сменили един затвор с друг. Галина Кузменко била осъдена на десет години в лагер, а дъщеря му Елена - на пет. И двете доживели края на дните си в Казахстан.