• Евгени Будинов, Кирчо от сериала „Етажна собственост“
• За актьор трябват талант и дупе

Магдалена ГИГОВА

• Евгени, персонажът ти от „Етажна собственост“ е абсолютно несъвместим с характера ти. Познаваш ли такъв човек, или си го измислил?
• За мен е много интересно, Кирчо е различен не само от мен, а и от всичко, което съм играл допреди него. Напоследък обаче ми се появяват много от неговите черти (усмихва се хитро). Идентифицираме се, колкото беше далеч от мен, взе нещо да се приближава до същността ми. Все по-скромен ставам, все по-стеснителен. Само диоптърът ми не се увеличава. Започва да ми се появава загриженост към децата, интерес към енциклопедията, към науката. Започвам да казвам на моите приятели или на гаджето ми: „Това не е добре, защото еди-какво си...“, и те ме контрират: „Я престани да се държиш като Кирчо, съвсем си изперкал.“ Оказва се, че Кирчо е заразен.
• Всъщност аз се явих на кастинг за друга роля, но продуцентът Краси Ванков ми обясни какъв е този персонаж, как са го измислили и аз трябваше да се съобразя. Но на мен много ми хареса, защото Кирчо е такъв странен, вглъбен. Във всяка етажна собственост има и хора на науката. Няма да са само Пешовци и Джамбазовци я. Сценаристите и режисьорите много ми помагат. Аз си бях намислил един прототип, но малко се отдалечих от него. В Националната природо-математическа гимназия, която така и не завърших, имах един учител по география - Димо Падалски. Не Педалски. Може би затова в училището е познат като „Кирилов“. Нали се сещаш, че с тази фамилия „Падалски“... Много е известен, толкова пъти е печелил „Минута е много“. Много интелигентен човек, направо ходеща енциклопедия. Само че малко фъфли и плюе, когато говори. Затова никой не искаше да седи на първия чин без чадър. И много смешно изпитваше момичетата, да е жив и здрав. Кирчо е по-млад, но съм искал да хвана самочувствието на Падалски, как с гордост казва: „Вижте, аз знам“. Е, в сериала обикновено Джамбазов го срязва: „Зубър, я си гледай работата, ще си правим каквото си искаме.“
• Колегите от „Етажна собственост“ вече Кирчо ли ти викат? Изобщо общувате ли си извън работата?

• Колкото и да звучи като някакъв розов пиар, ние сме приятели. Атмосферата е много приятна, дружеска. Забавляваме и се смеем, виждаме се извън снимките. Неотдавна с Невена, Маца, Стефан и продуцента Краси Ванков пихме кафе. Снимал съм и на други места, обикновено хората са различни и са се събрали заради работата, докато в „Етажна собственост“ цари постоянен купон, разбирателство, взаимоотношенията са топли и може би затова имаме успех. Приятелското чувство, смехът се пренасят и на екрана.
• Номера погаждате ли си по време на снимки?
• Правим го от време на време. Все ме обвиняват, че не си помня дословно текста и правя гафове. Е, има видеодоказателства, но това е, защото ми завиждат (смее се). Понеже съм на високо актьорско ниво. Само дето не успях да запомня името на латински на една теменужка. Защото Кирчо все говори на латински и тези неща са ми много трудни. Аз съм един нормален софийски дришльо и не съм в състояние да запомням чак такива неща - латинските наименования на цветята, и става страшно. А и друг колега, като зацикли, и настава див смях и кикот. Пък не върви да си напиша името на растението на листче, защото няма да изглеждам толкова умен. А аз искам героят ми да е енциклопедична личност. Сега, като гледам сериала, някои от дублите, които са правени уж на майтап, са оставени от режисьорите, защото са по-смешни. Зрителят чувства атмосферата.
• Знаеш ли, че като напишеш „Евгени Будинов“ в Гугъл, първо не излизат постановките на Мариус Куркински, Сашо Морфов и Теди Москов, в които играеш, ами фолкпарчета с Джина Стоева и с Андреа. Не те ли бъзикат в театъра, че си герой във фолквидеа?
• Вече не, това беше отдавна. Чакам ново предложение за фолкклип. Теди Москов и Мариус Куркински не са хора, които биха гледали подобно нещо и най-вероятно не знаят, че съм участвал. И най-добре да не им казваме. Джина Стоева е голям пич. След съвместната ни работа поддържахме добро познанство, чувахме се, пиехме по кафе. С Андреа не съм общувал толкова много, защото ме беше страх дясното кроше на Кубрат Пулев да не ме превърне в характерен актьор само с един замах. На снимките я заобикалях. Тя дори да искаше да си разговаряме, аз предпочитах да си стоя в моята кола, а тя - в нейната. За да не стане някоя грешка. Защото Кубрат виждате колко е сериозен. С нетърпение очаквам да бие Кличко. Фен съм на бокса и стискам палци на Кобрата.
• Винаги подчертаваш, че си студент на Стефан Данаилов, на какво те научи той?
• От него научих много неща за занаята - как трябва да се пази тишина отстрани зад кулисите, как да се концентрирам, колко е важно и в киното, и в театъра за един актьор да бъде осветено лицето му. На пръв поглед елементарни неща, но много важни. Научих, че един актьор трябва да има самочувствие. А като човек той ми даде жесток пример - обича студентите си като деца, много е добър, много раздаващ се.
• Казват, че да си студент на Стефан Данаилов е трамплин в професията.
• Чувал съм, че той едва ли не урежда с връзки и набутва студентите си в разни проекти. Не е така. Просто Стефан Данаилов е марка. Когато отиваш на някой кастинг и казваш при кого си завършил, започват да гледат на теб по друг начин. На мен не ми е уреждал ангажимент, но щом кажа чий студент съм, това ми е отваряло врати. За мен Стефан Данаилов и Тодор Колев са най-големите български киноактьори. Освен това Ламбо е най-добрият педагог. Плюс Иван Налбантов и Илия Добрев, които работеха заедно с него. Завършил съм в техния клас. Сега вече Данаилов работи с друг екип. Ивайло Христов също може да те научи на нещо в професията. Стефан Данаилов ни беше казал, че 10 години след като завършим, ще разберем дали ставаме за актьорската професия. Аз все още не съм разбрал. Минаха 9 г. и сега чакам да разбера дали да ставам автомонтьор - баланс на гуми, сервитьор или да оставам в занаята. Чак сега разбирам какво е имал предвид. Не е достатъчно само да си талантлив. За тази работа се иска и дупе. Понякога се налага да се ляга в 3 часа, да се става в 5, да не се спи, но да изглеждаш добре и по нищо да не ти личи. И не е само това! Стефан Данаилов е най-добрият човек, когото познавам.
• Ти пък си човекът с най-много братя и сестри, когото познавам - двама братя и една сестра.
• Така е, ама напоследък нямаме много време да се виждаме, за жалост. Ние сме малко като в онова семейство - „твоето и моето бият нашето“ - от предишни бракове на майка ми и на баща ми. Сестра ми Соня не съм я виждал от година и половина. С брат ми Петър и неговото семейство най-много общувам. Той много ми помага. Чрез „Преса“ искам да му се извиня, че имам да му връщам пари, щото малко се е нацупил... Брат ми Кирчо ме пита: „Абе, твоят залуханият персонаж защо се казва Кирчо? Ти ли го измисли? Да не си го кръстил на мен?“ Обиден е малко. Аз го питам „Какво не ти харесва Кирчо, той е толкова умен.“ В последната серия хората са видели Кирчо от друг ъгъл. Образът - за моя радост и за повдигане нивото на скандала, се развива и става все по-дълбок. Зрителите ще видят, че той може да бъде и герой и да се жертва за другите. Тази линия се запазва и развива. Много ще се радвам, ако има следващ сезон на сериала, Кирчо да се разгъне още повече.
• А ти някакво лично геройство извършил ли си?
• Постоянно извършвам лични геройства. Големи белези остави у мен един друг мой герой - Гецата от филма „Корпус за бързо реагиране“. Сега ще снимаме втора част. Образът му е обратен на Кирчо. На него постоянно му се прави секс, много е потентен, но невинаги много му връзва, де. Имам приятели, които колкото повече почукват на различни врати, толкова повече им се отварят. Питам един от тях: „Как имаш толкова гаджета?“ Ами отивам и ги питам „Искаш ли да правим секс?“. Е, сигурно постоянно получаваш обиди и шамари. Да, отговори ми той, ама и много правя секс. Но относно геройствата искам да ти кажа, че ако видя птичка с наранено крило, я вземам и я лекувам, прибирам малки котенца. Повече извършвам геройства за животните, защото при хората се убеждавам, че няма ненаказано добро. И съм романтичен. Преди малко набрах джанки на приятелката си, като се покатерих на дървото. За малко да се хлъзна, но не успях.
• Сигурно е голямо удоволствие да играеш толкова различни образи?
• За мен е голям кеф, че мога да играя толкова различни от мен персонажи. В Народния театър играя в „Хъшове“ и в „Ричард Трети“ на Теди Москов. Хората, които харесват този режисьор, непременно трябва да го гледат. То е малко странно, спектакъл комикс е. От една Шекспирова трагедия Теди е направил представление, което хем е смешно, хем те кара да се замислиш. Иначе в Малък градски театър „Зад канала“ играем друг спектакъл на Теди Москов - „Недоразбраната цивилизация“. За мен това е най-добрият театър в България. Много съм горд и щастлив, че съм част от неговия екип. В момента имам предложение от уж по-елитни театри, но предпочитам да остана там, защото екипът е прекрасен. Директорката Бина Харалампиева е страхотен мениджър и добър режисьор. Нашият екип е прекалено малък, за да има интриги. Професионално съм много щастлив, защото и в сериала, и в театъра хората са ми приятели и са готини. А това е много важно. Преди НАТФИЗ ме подготвяше Венци Кисьов в младежката студия към „Сълза и смях“. Той казваше: „Хора, които се уважават, правят поносим театър и поносимо кино. Хора, които се обичат, правят много добър театър и кино. А хора, които се обожават и са влюбени един в друг, правят гениален театър и гениално кино.“ Затова съм щастлив и в театъра, и в сериала. Понеже се случва това, на което ме е научил Стефан Данаилов: „Добрият актьор играе за колегата си и тогава се вижда колко е добър.“
• 

Актьорът Антон Радичев от „Етажна собственост”

Само внуците не ми викат „Джамбазов”

 

-        Вие така се срастнахте в съзнанието на  телевизионните зрители като Джамбазов от „Етажна собственост”, че сега се чудя с г-н Радичев ли да се обръщам към вас или с г-н Джамбазов?

- Джамбазов. Така ми подвикват и по улиците. Питат ме как е в Камбоджа. Други ми казват „Баща ми е бил в Камбоджа”. Забавно ми е, приятно ми е, че хората ме идентифицират с моя герой и че употрубяват лафовете му.  С частния театър на Искра Радева „Искри сезони”, където играя в пет пиеси главните роли  много пътуваме из цяла България. Навсякъде  се закачат с мен с Джамбазов и с Камбоджа.

-        90% от хората живеят в панелки и проблемите, които представяме на екрана са им близки. Интересното е, че голяма част от зрителите не виждат в него себе си, а комшиите. А те са същите! Прави ми силно впечатление, че много българи гледат нашия сериал и това е много радостно. Защото за мен е удоволствие, когато доставям удоволствие на хората. Затова искам да дам всичко от себе си и да продължавам да ги радвам. Аз съм доста наблюдателен човек, взирам се в хората, като пътувам из Блъгароия навсякъде сядам с тях на една маса.

-        Значи някой може да се разпознае?

-        Когато е за добро с хубави приказки и сладки лафове всеки може да се познае

-        Да не си изкарате боя някъде?

-        Ааа, не! Хората са с много голяма сипматия към мен. Аз наблюдавам живота около себе си. В главата си имам разни чекмедженца, в които слагам характерни типажи - жест, образ, мимика, които в момента не ми трябват. Но когато ми стане нужно, изваждам точното чекмедженце и наблюдаваното от живота го вкарвам в ролата си. И се оказва, че моят човек затова е истински. Авторите също взимат нещата от живота.

-        Сценаристите на „Идалго продакшънс” не ви ли се сърдят, когато импровизирате?

Аз не импровизирам толкова много. Понякога само сменям или допълвам някоя думичка, която в процеса на снимане се оказва по-пасваща. Импровизациите са едно от най-трудните неща в нашата професия и ако някой си позволи да импровизира, то задължително трябва да бъде в стила на героя и на цялата драматургия. Аз много харесвам сценаристите на „Етажна собственост”, хуморът  им ми допада. Главният сценарист на сериала Иван Ангелов има страхотни идеи. От доста време работим заедно и сме си паснали идеално. Виждаме се, говорим си по телефона, взаимно си помагаме. Ако на мен ми хрумне нещо, веднага му го споделям. Веднъж дори се оказа, че сме се сетили за едно и също почти едновременно. Най-много се смея сега, четейки сценариите за третия сезон. Всичките, които съм чел, са страшно добри.  Не искам да издавам сюжета, но особено сценарият на четвърти епизод ми достави голямо удоволствие. Страшно се развълнувах от историята там. Аз съм човек с богата фантазия и си представям всичко картинно, когато чета. Даже ми тръгнаха сълзи в дадени моменти...

-        Скъса ви се сърцето.

Ох, моят лаф от „Клуб НЛО”. Любомир Пеевски -  сценаристът на „Клуб НЛО” - измисли по онова време тази култова реплика за героя ми. Като актьор все попадам на запомнящи се реплики и преди в годините и сега. Затова страшно се радвам, че работя точно със сценаристите на  „Етажна собственост”.  Много хубав екип сме и си помагаме взаимно. Когато ми дойде някаква идея я споделям за общо добро. И наистина от този четвърти епизод много се развълнувах и с голямо удоволствие снимах всичко. Всъщност моят герой – военният Еделвайс Джамбазов не е само с лафовете, Камбоджа и „строй се, преброй се”. Той има ранима душа, много чувствителна натура, преживял е доста. И може би със свойте приказки и с чувството си за хумор иска да прикрие тази чувствителност. Да не би да излезе пред хората мекушав. И въпреки това не може да се устиска. Ще издам, че по-нататък в сериала пристига синът ми, който иска да се жени. Търси благословията ми и се случват едни много смешни и много идиотски неща, много истински, от които аз страшно се развълнувах.

-        Знам че нямате право да издавате сюжета, но и в новия луксозен комоплекс ли ще им организирате евакуации и военни игри?

-        В новия комплекс Джамбазов е верен на себе си и пак се опитва да вземе командването, да наложи авторитета си. В епизода, който видяхте тази седмица, той беше инициаторът за свикване на събрание и за избор на стария-нов домоуправител Величко. Военният вече става охрана на целия комплекс и е много доволен и важен. Това ще създаде невероятно комични ситуации. Другата седмица ще видите и първото голямо разследване на Джамбазов в комплекса, което се превръща във фарс. Освен това цялата компания от „Надежда” се опитва да забогатее като зариби нелегално басейна на комплекса с норвежка сьомга. Много е смешно!

-        Разговаряме в Народния театър. Вие работите тук от 38 г. Това не е трудов стаж, това е диагноза!

-        На 19 август започнах 39-ата си година в Нардния театър. Взеха ме направо от ВИТИЗ. Моят професор Филип Филипов ме покани в „Деца на слънцето” от Горки за ролята, която играх в изпитния си спектакъл. Когато получих писмото от Народния театър не повярвах. Реших, че някой е намерил бланка и си прави майтап с мен. И две седмици не отидох. А когато все пак реших да отида и да попитам, ме изпратиха веднага да си вадя медицинско за назначаване на работа. В пиесата главната роля играехме двамата с Любомир Кабакчиев. Едната вечер аз, другата – той.  Така започна моят творчески път в Народния театър. Преди бях в младежката гримьорна...

-        Нима има младежка и старешка?

-        Е, не чак старешка, а за актьори с по-голяма практика. Тук на стената пише, кои са били в тази гримьорна: Константин Кисимов, Никола Балабанов, Марин Тошев, Любомир Кабакчиев. А сега и Тонката Радичев, който си е момче от маалата. Ние бяхме последната къща,  от нас започваха Манастирските ливади. Взеха ни къщата и двора през 1979 г. Построиха поликлиника, дадоха ни панелка. Направете сметка колко години и аз живея в „Етажна собственост”.

-        В театъра сте играли всякакви роли, но народът си ви знае от телевизиякат като „комедиен актьор”. Не е ли подтискащо понякога да очакват от вас да сте непрекъснато забавен?

-        Ами – да! „Кажи някоя смешка, пусни някой майтап”.  Като всеки нормален човек и аз си имам настроения и проблеми и не мога да бъда, както хората си мислят, непрекъснато душата на компанията. Не съм играл в киното само характерни и комедийни роли. Във филма на Едуард Захариев „Елегия”, пък и не само там, ролята ми беше много сериозна. В този филм играх с Катето Паскалева, Ицко Финци и с Марияна Димитрова, която се самоуби в Америка.

-        Доста снимах преди 1989 г. Аз съм актьор, която може да играе и драматични роли, и характерно-комедийни. А те са най-трудни.

-        Знаете ли, че като напише човек в гугъл Антон Радичев излизат най-много линкове към песента ви „Ваш’та мама”? На кого сега ви се иска да кажете „Ваш’та мама”?

-        Не искам да се занимавам с политика и политици, но от текста става ясно. Доста от нещата, които ме вълнуват и ме притесняват не са по отношение на сегашните  управляващи, а на техните опоненти. Защото търсят под вола теле и ги измислят такива... Защо сд„а ни магистрали?! Че това е едно от основните неща, за да се разивавт икономиката и туризма,  българинът да пътува нормално. Хиляди неща ме дразнят, но не исксам да мисля и говоря за политика

-  Казват за вас, че сте Радичков актьор?

- Играл съм в три от пиесите на Йордан Радичков в Народния театър. „Суматоха”,  „Януари”... За „Опит за летене” ми дадоха първата национална награда за актьорско майсторство на фестивала на българската драма  и театър. 

- Четох някъде, че Радичков ви е черпел след репетициите, защото той дори не е написал нещата така, както сте ги изиграли.

 - Понякога, когато съм импровизирал нещо в неговия стил, той ми казваше „Тони, след репетицията – горе в ресторанта, да се черпим”. По това си личат големите творци – те се вдъхновяват от всичко и от всеки. От различната гледна точка им хрумва нещо съвсем ново, с което дообогатяват образите, правят взаимоотношенията между тях по-цветни и въобще цялата постановка по-въздействаща. Те не са фиксирани детайлно върху собствените си думи и запетаи.

- На улицата може да ви викат „Джамбазов”, но приятелите от години ви казват Баба Тонка или другарката Обретенова.

- Този пеиод попремина. Стари приятели пак ми го казват с хубаво чувство. А другарката Обретенова след 1989 г. стана госпожа.

- В този сериал май правите всичко - помагате на сценаристите, играете, че и пеете соло в песента „Панелизация”. Не се ли притеснявате малко от присъствието на Милица Гладнишка, която е професионална джаз певица?

- Ааааа, Милица е много готина. Ние сме приятелчета и добре се разбираме. Страшно ми хареса песента, много бързо я записахме.

- Защо не направиете с Милица дует?

 - Ние си гледаме ролите, а ако случайно продуцентът на „Етажна собственост” Краси Ванков реши да пеем заедно, защо – не.

 - Внуците ви как се отнасят към Еделвайс  Джамбазов?

- Следят го непрекъснато. Чакат с нетърпение да дойде четвъртък 21 часа и сядат пред телевизора. Понеже те живеят в Бояна, ако имам половин час между снимките, отивам да ги видя, както съм си с костюма от сериала, за да не се преобличам като се върна. Катерят се по мен, закачат се. Е, дядо Тони си ми викат, още не са започнали да ми казват Джамбазов.

Когато бях на морето това лято, бях при едни прятели върли привърженици на сериала, следят всичко, запомнят и ми казват разни лафове, които аз съм забравил. Защото аз снимам нещо, изтривам го и започвам отново да снимам. Ако го трупам в себе си, трябва да се пръсна.

Сега мисля да говоря с Ванката, главиният сценарист да вкарат в устата на моя герой пословици и поговорки ни в клин, ни в ръкав. За всяко него Джамбазов да има виц или пословица. Измислил съм си един лаф, комбинация от много български  поговорки: Болен гьол, здрав гроб, който нож вади, сам пада в нея и копае всяка жаба за свой крак от кол и въже.  

-        Имате ли някакъв ритуал в сериала?

-        Имаме закон: като започне новия сезон първата серия я гледаме заедно в заведение някъде на голям екран, събираме се да си кажем приказката да изпием по едно питие. Но този път вечерта имах представление, докато се преоблека, запаля колата и... епизодът беше свършил.

Радост и любим ангажимент е за мен „Етажна собственост”. И страшно много ми липсваше през лятото. Все едно някакъв много скъп човек е изчезнал изведнъж. И с такава радост и  удоволствие се върнах за снимките 3 дни по-рано от Созопол. Много ми липсваха и колегите от сериала. Въпреки, че са по-млади от мен, ние се чувстваме и се държим като набори – много ни е забавно. Не ми беше мъчно нито морето, нито почивката като знаех, че третият сезон на „Етажна собственост” ме чака!

-