Сменен дублаж проваля турския сериал "Мрежа от лъжи"

Би Ти Ви губи зрители със сменен дублаж на сериала „Мрежа от лъжи“

Голямо брожение в социалните мрежи сред зрителите на турски сериали предизвика Би Ти Ви, изпращайки „Мрежа от лъжи“ в Би Ти Ви Лейди след първия излъчен сезон.

Отгоре на всичко актьорите, които дублират турския текст са изцяло сменени и това още повече нервира почитателите на сагата, която по популярност съперничи на „Опасно изкушение“. Допълнителен сантимент добавя и участието на Джансу Дере, за която има сведения, че е загинала при опустошителното земетресение в Турция. През първия сезон ролята й – главната героиня Ансу се дублира от Гергана Стоянова.

Другият актьор Джанер Джиндорук, изпълнител на главния герой Волкан, също е свързан косвено с бедствието, защото е роден в разрушения град Адана.

Би Ти Ви губи зрители със сменен дублаж на сериала „Мрежа от лъжи“

На официалната група на сериала във Фейсбук запалените зрители  протестират срещу изцяло сменения екип от дублиращи актьори. Особено остри са коментарите срещу дамската част, защото не успяват да различат отделните героини. Гласовете им се струват еднакви и пискливи, а изпълнението – формално, без артистизъм.

Би Ти Ви губи зрители със сменен дублаж на сериала „Мрежа от лъжи“

Не е ясна причината, поради която от Би Ти Ви са направили промяната, но резултатът не е в полза на „Мрежа от лъжи“.

• 

• 

В галерията можете да прочетете скрийн шот от мнението на зрителите.

Водещите на „Преди обед“ по Би Ти ви Деси Стоянова и Сашо Кадиев пред , вестник „Преса“:

Водещите на „Преди обед“ по Би Ти ви Деси Стоянова и Сашо Кадиев пред , вестник „Преса“:

Сработихме се на втората година

Магдалена ГИГОВА

 

- Колко време ви беше необходимо да се сработите?

Деси: Колко време ни беше необходимо, Сашо?
Сашо: Година и малко. Сега сме трети сезон. Трябваше ни сезон и половина.
- Какво ви скърцаше най-много?
Сашо: Скърцаше ни това, че просто двамата мислим и работим по различен начин. Тъй като тя е професионалист журналист, аз не съм и оттук идва голямото разминаване.
Деси: Мисля, че просто се опознахме, напаснахме се. Както във всички отношения. Трябва известно време, за да опознаеш другия и да намерите къде е пресечната ви точка.
Сашо: Една американска компания ни направи психологически профили на характерите. Оказа се, че аз съм много комуникативен човек и бързо влизам в лични контакти с хората. И в този смисъл на мен ми е по-лесно аз да се опознавам с партньорите си - и професионалните, и интимните. Деси се оказа, че е моя противоположност. Тя е по-резервирана, мнителна към хората.
Деси: Не пише, че съм мнителна!
Сашо: Пише, пише! И че се съмняваш във всеки човек.
Деси: Съмнявам се във всичко.
Сашо: Значи си мнителна. В този смисъл на мен ми беше по-лесно. А Деси се примири, защото видя, че нямам намерение да правя кариера като телевизионен водещ и че каквото правя, това ще си остане. И започна да се усмихва на всичко.
Деси: Не става въпрос за примирение, а за напасване и за приемане. Освен това и двамата сме извървели някакъв път от момента, в който сме започнали.
- Очевидно различността е някаква добра формула?
Деси: Да, така се оказа.
Сашо: Имаме над 350 ефира заедно. 250 от тях са по два часа. Можеш да си представиш колко часове сме натрупали в живи предавания. Ако бях се записал на чужди езици, на яздене и скокове с парашут, отдавна да съм ги покрил тия пусти часове.
- А ти, Деси?
Деси: Чувствам се добре на мястото си, което е прекрасно.
- Сашо, теб не те ли притеснява осведомеността на Деси в политиката? Тя от години е политически журналист, а ти си театрал?

Сашо: Нашето предаване не е политическо, и слава Богу. Защото аз нямаше да съм тук, ако беше политическо. Това щеше да е пълен абсурд. Разбира се, имаме и такива теми, но това е съвсем отделна писта, в която Деси се движи.

- И ти мълчиш?
Сашо: Разбира се. Все едно тя да дойде в театъра и да ми дава наставления. Всеки да си знае мястото. Проблемът ми на мен е, че аз не съм любопитен човек, а в журналистиката трябва да се интересуваш от всичко. Любопитен съм, но не задълбавам в детайлите, пък за журналистиката си трябва. Това понякога ме притеснява, но аз не съм журналист и няма да ставам.
Деси: Ти на много неща си се научил, както и аз. Това е нормален и естествен процес в работата.
Сашо: Занаятът на водещия вече ми е абсолютно ясен. Където и да ме сложат, знам кои камери ме снимат, а в началото се чудех накъде да гледам.
Деси, кои от Сашовите прояви на артистичност са те вбесявали най-много?

• Деси: Особено в началото имахме доста такива ситуации.

Сашо: Случвало се е доста често разговорът си върви, Деси го води в някаква посока, обаче аз чул-недочул задавам същия въпрос, който сме задали преди минути. Връщам разговора, буксувам и Деси се вбесява. Тя се е подготвила и изведнъж артистът започва нещо да си да си прави... Това дразни.
- На екрана или на сцената нещата са неуправляеми, ако има дете или куче. Коя е била най-неконтролируемата ситуация в студиото?
Деси: Имаше една много смешна ситуация, когато Катя Близнакова ни беше на гости с нейния мопс Грей. Идеята беше тя да ни покаже как той пее. За съжаление преди ефир пя чудесно, но в студиото се смути и не обели нито нота.
- Но май направи купчинка на пода?
Деси: Не на пода, а в скута на майка си.
Сашо: Той като се изака в нея, тя го държи и никой не знае. Чак когато свърши интервюто, тя като го вдигна кучето, акото си падна на земята.
Сашо: Другият неконтролируем момент беше, когато Мишо Шамара изтрещя и започна да хвърля... Иначе не сме имали такива ситуации, в които да се смутим или да не можем да контролираме.
Деси: Имахме смешно изпълнение и с пуйката Лукреция, която Сашо помилва по повод Деня на благодарността. Тя се разпя на стола на Сашо, а също така остави следи от своето присъствие....
Сашо: Но аз я помилвах, защото все пак съм добър човек.
- Деси, ти първоначално си отказала да бъдеш водеща. Какъв беше аргументът ти?
Деси: Аз много пъти съм казвала, че никога не съм имала самоцелна идея, стремеж, копнеж да ме показват по телевизията. Аз бях редактор в предаването и се чувствах добре в тази си роля. Наистина казах „не“, впоследствие размислих, видяхме се със Сашо и всичко много бързо тръгна.
- Сашо е актьор и син на Катето Евро. Той от ранна възраст знае меда и жилото на популярността. Как е при теб, Деси?
Деси: Усещам я по някакъв начин. Най-хубавото е, че хората са като че ли една идея по-приветливи, по-мили и по-любезни с теб, когато те разпознаят. Което е чудесно.
- И ти дават по-хубаво месо?
Деси: Не пазарувам в месарницата... (Смее се.) Не мога да преценя.
Сашо: На мен ми дават.
Деси: Но установих, че ми продават по-скъпо мандарините на пазара. Защото явно се предполага, че....
Сашо: ...че сме пълни с пари, което не е вярно.
Деси: Един път ходих до пазара и като се прибрах, си дадох сметка, че всъщност съм оставила доста сериозна сума за дреболии, които не може да струват толкова.
Сашо: Сложили са ти цени като за водеща .Хората си мислят, че като ни дават по телевизията, разполагаме с кой знае какви ресурси. И вместо да ни правят отстъпки, ни взимат повече пари. Аз не разбирам каква е логиката тук!
- Е, не се оплаквай, Сашо! Ти споделяш с медиите всяка твоя житейска ситуация.
Сашо: Това е по-добро, защото споделяш житейската си ситуация такава, каквато е. Аз не съм извършил нищо лошо, така че мога да си обясня всичко.
- Деси, кой те докарва повече до бяс - Сашо или 5-годишните ти близнаци?
Деси: Вече определено за Сашо нямаме този казус. Изпусна момента. В началото имахме разминавания. Но това вече сме го надраснали. Много гладко и приятно работим заедно.
Сашо: Просто райско е положението, защото аз също заобичах предаването. В началото заради тези разминавания ми беше малко некомфортно. Но сега, особено в този трети сезон, идвам с най-голямо удоволствие.
Деси: Аз съм от хората, които лесно се ядосват и са склонни да се тръшкат за много неща, вкл. да хиперболизират разни ситуации или неполучили се по най-добрия начин неща. Така че лесно се паля. Хубавото е, че и бързо след това потушавам пожара. А в отношенията с децата си много внимавам и се старая да не си изпускам нервите. А те че са способни да те изненадат винаги с нещо и да те поставят в неочаквана ситуация, е факт.
- Абе, Сашо, ти кога репетираш в театъра? Трябва да си на специален режим.
Сашо: Да, благодарение на толерантността на Малък градски театър „Зад канала“. Директорката направи специален режим за мен. Ясно е, че някои колеги се нервират жестоко, понеже те започват в 9,30, а аз идвам в 12,30 на репетиция. Имаше конфликти, напрежение. Когато си вършиш работата обаче, не могат да те махнат, няма за какво. Затова още ме търпят.

След репортерстването в новините на Би Ти Ви „Преди обед“ за теб, Деси, сигурно е като санаториум?

• Деси: Като репортер в новините наистина не знаеш кога ще се прибереш. „Преди обед“ зключително много ми импонира на житейската ситуация.
• - Хубавото е, че си омъжена за журналист и те разбира. но децата питат защо гледат мама на екрана, а не вкъщи.
• 

Деси: Така е. Аз пак си имам една доста добра заетост, защото съм човек, който се вглежда в детайлите и прекарва доста време в четене, подготовка, мислене на сюжети, които ни предстоят. Но мога да съм и изключително гъвкава.
Сашо: Слава богу ние имаме добър редакторски екип, находчиви са и не е необходимо ние, водещите, да си смучем теми от пръстите.
- Сашо, баба ти беше много известна гледачка на кафе.
Сашо: Баба Данче, да. Тя по-скоро гледаше на всичко и особено като те види.
- Какво е предсказала за теб на майка ти?
Сашо: Когато ме видяла за първи път в родилното, е казала: „Това дете след години ще седи и много хора ще го гледат в устата какво говори“. До ден днешен ме срещат хора, които казват: „Баба ти каквото ми е предрекла преди 30 г., всичко се е случило“. На мен интуицията ми е силна, но нямам пророческа дарба.
А ти, Деси, когато сте канили гледачки в студиото, не си ли искала лична прогноза?
Деси: Аз не съм от хората, които се интересуват от тези неща, нито следвам съвети, дадени под такава форма.
- Вие понякога разменяте малко мечешки шеги. Обиждате ли с?
Деси: Вече не. На мен в началото ми беше наистина трудно да свикна с чувството за хумор на Сашо. Имало е ситуации, в които и други хора не са го разбирали. Аз обаче го иронизирам или не му обръщам внимание.
Сашо: Да, иронизира ме, но не ме захапва рефлективно, по-скоро ме игнорира.
- Сашо е компютърен маниак, а ти, Деси?
Деси: Аз не. Използвам техниката, за да работя.
Сашо: Аз ползвам техниката за всичко - за работа, за забавление, за начин на живот. Тя ми дава това, което ме кефи. Светът пред мен в таблета. Много обичам електронни игри.
Деси: Сашо беше много смешен, като разправяше със светнал поглед как си е взел „Плейстейшън 4“.
Сашо: Това е технология от най-високо равнище! 8 г. се е подготвяла тази технология в „Сони“. Техните инженери, адски интелигентни копелета, са мислили 8 г. как да стане и накрая се е получил продукт, който върши страхотни неща. Медията, музиката, филмите, игрите, интернетът - всичко ти е в една такава кутийка. Включваш го в телевизора и пред тебе е светът.
- А на теб, Деси, от какво ти блясва поглед?
Деси: От доста по-прозаични неща. Чувствах се изключително добре в тези безпрецедентно много за човек, работещ в телевизията, почивни дни по Коледа и по Нова година, защото успях да прекарам доста време с децата. Влизаш в съвсем друг ритъм и обръщаш внимание на неща, за които иначе нямаш време. Това е приятна хармония.
- Сашо, явно приятелката ти Таня е държелива, защото от театър, телевизия и плейстейшън едва ли ти остава много време за нея?
Сашо: Държелива е, вече трета година. Аз знам, че мъжете работят много и че жените им трябва да се съобразяват. Мъжът работи, за да създава уюта в дома, да печели пари, за да може децата му да са образовани.
- Ама ти си много патриархално настроен.
Сашо: Аз така съм отгледан и вярвам, че светът е устроен така.
Деси: И си вярваш като истински балкански субект.
Сашо: Това не е балкански, това е световен субект! Патриархалният модел е отпреди десетки хиляди години. Мъжете създават външния свят, а жените - вътрешния.
Деси: Аз пък смятам, че всеки трябва да има възможност да създава в еднаква степен и външния, и вътрешния свят. Колкото и да е скучно, формулата е в баланса. Прекаленото залитане в едната или в другата посока носи повече щети, отколкото ползи. Въпросът е и семейството да се чувства комфортно, давайки ти подкрепата си.
Сашо: Когато работя по 16 часа, как да си видя гаджето, майка си, да не говорим за приятелите. Всички ми се сърдят: „Голяма звезда стана, вече не ни се обаждаш“. Кога да се видим, като ставам в 7,30 ч. сутринта и се прибирам след 9,30 вечерта и нямам време да се видя дори със себе си.

- Деси, говориш за баланс. Той няма ли да се наруши, ако слезеш от екран?
Деси: Е, всяка промяна е свързана със стрес и известен дискомфорт. Ама това не е нещо, от което бих тръгнала да се плаша. Всичко идва и в един момент си отива. Животът се развива, нещата се променят. И пак казвам - воденето никога не ми е било самоцел. Прекрасно е човек да се чувства добре и в работата си, и вкъщи. В момента съм много окей в собствената си кожа, във всичките си роли и това ме прави щастлива. Гледам да съм тук и сега, а не да мисля за какво ще стане утре.
- А на теб, Сашо, екранът ще ти липсва ли?
Сашо: Ще ми липсва много, защото човек се привързва. Аз давам вид малко, че не се ангажирам с нещата около мен. Това съм си го възпитал, за да не стават големи разочарования и разминаванията, ако изгубя нещо. Когато се случи, е кофти, но няма как. Би ми било мъчно, защото свикнах с екипа.
Деси: Но най-хубавото е, че на нас не ни предстои край, а чудесно продължение.
- Питам хипотетично, за да ви настроя философски за един хубав край на интервюто.
Сашо: Опитът, който се дава на човек, е най-ценното, той остава за него. Като актьор имам голям късмет, че попаднах в нещо тотално различно, но същевременно обогатяващо моята професия. Всички срещи в „Преди обед“, работата пред камера са неща, които моите колеги нямат и най-вероятно никога няма да имат. Това е подарък от съдбата, голямо нещо, което се случва веднъж, най-много два пъти в живота. И се пада на малцина. За мен едно от най-ценните неща е да посрещаш новите опити, да ги преживяваш. Аз съм на 30 години, мои връстници умират всеки ден. А ако умреш утре, без да си получил нищо от живота?! И защо? Понеже си го пропуснал, казвайки „А, не. Това не е за мен!“. Кое не е за теб? Всичко е за човека.

Венета Харизанова от „Младост-5“

по Би Ти Ви

 

 

 

Влизам в политиката

Магдалена ГИГОВА

 

- Венета, какви указания ти даде режисьорът за участието в „Младост-5“?

• Хората, които ме познават, знаят, че това съм си аз, ама на другите им е странно. Иначе указания няма. Просто при импровизацията нямаш време да реагираш - каквото направиш на секундата, това е. Много са ми странни онези, които казват: „На вас са ви дали сценарий.“ Това е супер нелепо, защото когато ти дадат задачата, започваш да се чудиш какво да кажеш, как да го изиграеш, но за това имаш само няколко секунди, защото си на сцена и има зрители.
• Помага ли ти обучението по актьорско майсторство в Америка?
• Единственото, за което ми помогна горе-долу, е, че аз имах ужасна сценична треска. В Ню Йорк, когато на изпитите ме изправяха пред много хора, ме късаха. И то точно защото заставам пред публиката и в момента, в който я видя - спирам. Забравях си целия текст. В първите няколко предавания Мариян (Бачев) и Краси (Радков) непрекъснато ме въртяха към публиката. Щом видех, че е пълно с хора - край! Обръщах им гръб да не ги гледам. Пълен блокаж!
• Как можеш като модел да дефилираш пред толкова много хора по бельо дори, а да се панираш от публиката в студиото.
• Различно е. Едното няма нищо общо с другото. На подиума не трябва да говориш. Сценичната треска може да се пребори само с рутина. Въпреки че когато си говоря с различни актьори, признават, че и те я имат. Една приятелка ми казваше: „Е, добре, какво от това, заставаш пред камерата и говориш. Защо си толкова притеснена?!“ Но след като я снимаха за участието ми в предаването „Търси се“, вече не мисли така: „Леле, забравих си думите, почервенях, разтреперих се, имах пулс 200.“ Докато не го изпиташ, няма как да го осъзнаеш.
• Завърши първият сезон на „Младост-5“. Имало ли е случай, в който така си се смяла, че не си могла да си кажеш приказката?
• Това ми се случваше постоянно. Още на самия кастинг им казах: „Аз не мога да се сдържам да не се смея“, а режисьорът Тошко (Йорданов) ми каза: „Точно това е идеята на шоуто, а и ти имаш много заразителен смях.“ И е факт - когато започвам да се смея, и публиката прихва. Има обаче малко разминаване между телевизията и това, което се случва на сцена. Защото когато си зрител в театъра, ти виждаш целия сюжет. Докато аз играя някаква сцена с Краси, случва се нещо смешно между Иво (Сиромахов) и Мариян. Само че на телевизията се вижда дамо един образ. На живо е 10 пъти по-смешно, отколкото на екрана.
• Няма ли през лятото да направите турне, за да ви видят хората и на сцена?
• О, нямам представа. По принцип това е форматът „Шилерщрасе“ и телевизията го е купила за 2 години. Разликата е, че руснаците снимат един епизод за един месец, а ние снимахме всичките епизоди за този срок.
• Кои задачи бяха най-трудни?
• Те се падаха все на Иво. Например - говори в рима, пропуска буквата „л“ и ходи като патица. Едновременно! Ако не си достатъчно ерудиран да измислиш в момента текст в рима... си изгубен!
• Как една хубава жена пренебрегва стремежа си да изглежда винаги добре и дори се наслаждава на миговете, когато изглежда нелепо?
• Когато ме поканиха в шоуто, аз им казах да ме изпробват дали ставам, защото не бях сигурна. Отговорът беше следният: „Разговаряхме с доста мацки, които са красиви, успели, известни. Но всички реагираха еднакво - „Как?! Ще се унижавам да лазя по пода, да ме мажат с кетчуп по главата и да се излагам в национален ефир“. А аз приех, без никакви уговорки. Приемеш ли да се „изложиш“, значи не се вземаш на сериозно. Аз в живота много обичам да се самоиронизирам и да се смея на собствените си грешки. Този, който може да си потисне „аза“, е много по-човечен.
• Не ми пука. Аз съм това, което съм. Не го приемам като унижение.
• Имаш ли приятели, които ти казват: „Абе как може да се оставиш да те мажат с кетчуп?“
• Поначало не мога да кажа, че имам кой знае колко приятели. Познати - да. Само двама души ми казаха нещо подобно. И то като коментари във Фейсбук. Аз си се чувствам окей в шоуто! И повтарям - забавлявам се и не ми пука!
• Успя ли поне един път да вбесиш режисьора?
• Нито веднъж. Дори всички много ме обичат и много се грижеха за мен. В „Младост-5“ се чувствам като цветенце. Аз не съм човек, който мрънка, но на четвъртия снимачен ден имаше един момент, в който просто се затворих в себе си. Потънаха ми гемиите до такава степен, че бях готова да ревна. Просто имах чувството, че не мога да се справя. Стоя на сцената и нищо не ми идва! Тогава Краси ме извади от ситуацията, а същия ден имахме да снимаме още 4 предавания. Окуражаваха ме: „Стига, много добре се справяш, ти не си актриса!“ Но аз винаги се приравнявам до някой по-добър и като запецна...
• Каква беше задачата, която толкова те стресна?
• „Сваляй Иво със заглавия от чалга-песни“. Трябваше да изпея една от тях. И пеенете не ми беше най-големият проблем - ще грача нещо... Но защо не ми дадоха задача с рок-парче?! Аз не знам нито една чалга песен. Буквално! Започнах да говоря някакви други неща.
• Често казваш, че нямаш бариера между мозъка и езика и устата ти винаги изпреварва ума... Патила ли си си от прекалената импулсивност, или тя ти помага в шоуто?
• Постоянно си патя! Но в шоуто това, че съм много импулсивна, и както те казват - истинска, означава, че реагирам както бих го сторила в реалния живот. Така че определено ми помага. Но в живота понякога искам да си сложа цедка на устата, но после си казвам: „Майната му!“ Защото е по-лесно да казваш нещата каквито са и събеседникът ти решава дали да те приеме такъв, какъвто си.
• В разни интервюта твърдиш, че не се чувстваш хубава. Хиляди мъже и стотици жени са готови да те изпратят на психиатър за това изявление.
• Много хора са ме питали защо нямаш самочувствие на красавица. Не намирам отговор. Гледам се всеки ден в огледалото - нормален човек.
• Нормален човек, ама колко души са правили мусака на Робърт де Ниро.
• Глупости! Никога не съм му правила мусака. Затова избягвам да чета жълтата преса.
• Каква е историята на общата ви снимка тогава? Беше ли му личен асистент, докато снимаше у нас „Опасен гост“?
• Не! Бях личен асистент на Джон Траволта, който участваше в същия филм. Просто се снимахме заедно с Де Ниро. Трябваше да бъда на единия или на другия и понеже по-трудният характер бил Траволта и ако изпадне в лошо настроение, можел да скапе целите снимки, ме насочиха към него. Понеже аз също съм чепата, бих го издържала. Той е готин човек с по-сложен характер. Всяка звезда си има своите особености. Да не говорим, че всеки трети българин, който се мисли за звезда, има 10 пъти повече изисквания от Траволта.
• Какви бяха изискванията и фобиите му?
• Имаше много фобии, но нямам право да кажа. На мен задачата ми беше да намеря хора, които да са подходящи за личен асистент. Познавах Марк Кентън, продуцентът на филма „300“ и бивш собственик на „Сони“, и той ме препоръча - че съм учила актьорско майсторство в школата на Ню Йорк филм академи, че съм с много добър английски и когато стана ясно, че ще снимат филм в България, исках да помогна с избора на екип. Когато режисьорът ми предложи да стана личен асистент, аз отказах - не мога да ставам в 5 часа сутринта и практически да съм слуга на някого. Той беше изумен - това не са хора, с които можеш да общуваш всеки ден. В крайна сметка приех работата, защото са уникални личности, създаваш контакти.
• Би ли се наела отново да работиш за някоя звезда?
• Не знам. Бих го решила на момента. Хората си въобразяват, че на снимачната площадка е много лесно. Изобщо не е така. Защото отиваш да вземеш въпросната звезда в 6 сутринта, което значи, че трябва да си станал в 5. Стоиш прав по 12-14 часа, без да имаш право дори да седнеш, мръзнеш. Докато се прибереш и си легнеш, става 2 сутринта, а трябва пак да станеш в 5. Т.е. спиш по 3-4 часа. И ако, не дай си Боже, звездата, като си легне, ти звънне, че иска да пие вода или да й занесеш вечеря, какво правиш? Дори и за самите тях е страшно тежко. Повечето хора си казват: „Аааа, актьорите, много им е бляскава работата. Седят си, дават им милиони...“ Да, дават им милиони, обаче си е направо тежък физически труд, адски е изморително.
• Понеже с мъжа ти Емил си падате по екстремните спортове, след асистирането на такава голяма звезда следващото скачане с парашут няма да ти се види толкова страшно?
• Едното няма нищо общо с другото. Аз лично не усетих никакъв адреналин да видя някаква звезда, защото не деля хората на звезди и обикновени. Един-единствен път ми се вдигна адреналинът, когато видях човека, в когото бях влюбена от малка - Ерик Робъртс. За мен той беше най-красивият мъж на света. Когато ми казаха, че ще се запозная с него, онемях!
• А това не ти се случва често!
  - Не, никога не ми се беше случвало. Той ми говореше нещо, а аз изобщо не разбирах какво. Целият екип умираше от смях, после ме бъзикаха с месеци.
• Но пък си реализирала една мечта!
  - Когато бях на 12 години, си бях написала списък с мечти. С изключение на една, всичките ми са реализирани. Сред тях бяха да отида на концерт на „Бон Джоуви“ и да се запозная с Ерик Робъртс.
• Като си изпълнила програмата максимум на малката Венетка, остана ли ти за какво да мечтаеш - успешен модел, телевизионно лице, караш професионално ски, рисуваш, магистър си по маркетинг и трета на „Мисис Вселена“?
• Тепърва си поставих нови мечти. Най-лошото е, че трябва да се съсредоточа върху една, защото са много разнопосочни. Колкото и нелепо да звучи, имам още една мечта - да оправя нашата държава. Да вляза в политиката, това ми е едната неосъществена мечта. Знам, че има време. Няма да е в близките 2-3 години...
• Е, президентът трябва да е над 40, така че почвай да работиш върху себе си...
• (Залива се от смях.) Не се целя чак там! Дразни ме политическата ситуация, но не смятам, че мога да я оправя, при положение че няма управляващи, към които да се закача. Не намирам политици със сходни на моите възгледи. Това беше една от причините, поради които не се присъединих към нито една партия. Ако ме питаш, мога да ги оплюя всичките. Но аз съм човек реалист и си давам сметка, че който и да дойде в момента, сме на такова дередже, че няма магическа пръчка, която да ни оправи. И Господ да дойде, не може да ни оправи.
• Освен да основеш партия на красотата...
• О, да, Достоевски го е казал: „Красотата ще спаси света.“ Лошото е, че малко са тези, които се занимават с красота и имат по-сериозни амбиции, да не кажа акъл.
• А ако отметнеш и тези мечти, как си се представяш след години?
• Две в едно: с две деца, спретната къщичка и кариера.
•