„Генетичният боклук” лекува и подмладява
Справка
ДНК (дезоксирибонуклеиновата
киселина) е макромолекула, която обезпечава съхраняването на наследствеността и реализирането на
генетичната програма на живите организми. Генът е част от ДНК, която отговаря за
определена функция.
Гените пеят и танцуват
През 2003 година международна
група учени огласи, че чевошкият геном е вече разчетен. Стана ясно кой ген за
какво отговаря. Но огромна част от ДНК-то (около 95 на сто) така си остана
неразгадана. Учените нарекоха тези излишни проценти „генетичен боклук”,
натрупан от човечеството в продължение на милиони години еволюция. С тази констатация не е съгласен руският
биолог Пьотър Гаряев, разкрива вестник СПИД-инфо. Проучвайки „боклучивата ДНК”
с помощта на оригинално лазерно оборудване след редица шокиращи експерименти,
ученият стига до собствени изводи: че ДНК излъчва електромагнитни вълни,
светлина и звук и той е успял да ги запише. Колкото по-сложен е организмът,
толкова по-сложна е и е и неговата „цветомузика”. При това, мелодията на
здравия човешки геном оказва благотворно въздействие върху околните – ободлява,
подмладява и лекува. Но главната част от
откритието на Горяев е, че „боклучавата част” на ДНК не само излъчва вълни, ами
възприема жизненоважни сигнали отвън.
„Взех жабешки хайвер, от който би
трябвало да се излюпят попови лъжички, казва Пьотър Горяев – Една част от него
поставих в специална камера с електромагнитни вълни. Другата – в
обикновена. От хайвера в първата камера
се излюпиха ужасни чудовища, останалите попови лъжички бяха съвсем здрави.
Информацията, заложена в гените не е достатъчна да се създаде „правилен”
организъм, нужен е сигнал отвън. Той действа като спусък за програмата за
развитие, заложена в „боклучавата част” на ДНК. Откъде идва този сигнал. Е, на
този въпрос предстои да намеря отговор”, признава Горяев.
Бунтът
на спермата
Групата учени около руснака
решила да изясни дали откритието им може да има практическо приложение.
Например, способно ли е излъчването на здрава ДНК да влияе върху боле3н
организъм. За целта бил създаден пилотен модел на биокомпютър, който предавал
излъчването на вълните с помощта на лазер и широко радиополе. „Инжектирахме 40
лабораторни плъха с отровното вещество алоксан, което напълно разруши функциите
на надбъбречните им жлези, разказва Пьотър Горяев и пояснява:”После взехме ДНК от здрав плъх и
предадехме нейните вълни чрез биокомпютъре на болните животни. След 10 дни
всички лабораторни животни бяха здрави. Надбъбречната им жлеза бе напълно
регенерирана”.
Един от най-удивителните опити на
учените обаче е опитът да повторят непорочното зачатие. „От неоплоден жабешки
хайвер отделихме всички части от ДНК, съдържащи наследствена информация,
споделя ученият – След това "облъчихме” останалите парченца
ДНК с вълните от ДНК на вече напълно оформена попова лъжичка. И неоплоденият
хайвер започна да се развива – появиха се мускули, нерви, кръв! Учените не устояли на съблазънта да повторят
експеримента с хора. Да облъчат женски яйцекретки с вълни от ДНК на сперма, за
да видят ще се полчи ли зачатие. Мъжкият генетичен материал –
собствената си сперма предоставил физикът Георгий Тертишний, който създал
апаратурата за експеримента. Но не успяли да намерят жена ,готова да дари
яйцеклетка. .Тогава учените решили да проверят какво ще стане ако облъчат самия
Тертишний с вълните от ДНК-то на собствената му сперма. Почти веднага след
началото на експеримента му станало лошо изгубил съзнание и се наложило да
изключи апаратурата. „Температурата му се вдигна до 41 градуса”, спомня си
Пьотър Горяев – Разстроиха се всички процеси, контролирани от генетичния
апарат. 10 дни боледува тежко, беше на ръба. После започна да се подобрява, но
не пожелахме да рискуваме повече”.
В хода на експериментите групата учени
около Горяев стигат до извода, че кодът, зашифрован в „боклучавата част” на
нашата ДНК, може да се сравни с буквите на неразгадана азбука. И ако бъде
разшифрована и се съставят правилните звукови алгоритми с тяхна помощ ще могат
да влияят върху организма. С други думи, да се лекуват болести, да се връща
младостта. Не е изключено частични знания за този код човечеството да е имало
още в древността. Колкото и съвременната наука да отрича „бабините деветини” и
народните лечители, все още се намират ходжи, знахарки и изцерители, които лекуват
зъбобол, спират кръвотечение и бебешки колики само с пошепване в ухото. Ако ДНК
наистина възприема звуковите вълни и реагира на въздействието им, нвърде
вероятно е да става дума за особени съчетания от звуци, въздействащи върху
организма на клетъчно ниво. Потвърждават го и лингвистичните изследвания,
изяснили, че в основата на лечебните заклианния у различните народи се използва
доста сходен набор от звуци. Изучаването та тези особености се нарича
лингвистична генетика.
Живи – за мъртвите
За способността на клетките на живите
организми да обменят информация, науката е знаела и преди Горяев. Още през 1972
г. в СССР е регистрирано научно откритие, доказващо електромагнитната връзка на
живите клетки помежду им. Образци от тях отглеждали в изолирани съдове, но така че да могат да се „виждат” едни-други.
След като клетките от единия съд били заразявани със слокачествени вируси и
започнали да умират, съседите им също загинали.
Контра
Официалната наука не признава теорията на Горяев
и хората му. Той самият твърди, че се базира върху разработките на Александър
Гурвич от 20-те години на ХХ век, който пръв въвежда в науката термина
„биополе”. Все пак идеите на учиените се споделят от техни колеги в Канада и
Германия. Горяев неколкократно е заявявал готовност публично да премине пълни
медицински изследвания, за да потвърдят резултатите опитите му по
подмбадяването на собствения му организъм. Засега научните институти не
проявяват интерес.
Магдалена ГИГОВА
