Показват се публикациите с етикет Младост-5. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Младост-5. Показване на всички публикации

неделя, 9 юни 2013 г.

Венета Харизанова от „Младост-5“
по Би Ти Ви
 
 
 

Влизам в политиката


Магдалена ГИГОВА
 

- Венета, какви указания ти даде режисьорът за участието в „Младост-5“?
  • Хората, които ме познават, знаят, че това съм си аз, ама на другите им е странно. Иначе указания няма. Просто при импровизацията нямаш време да реагираш - каквото направиш на секундата, това е. Много са ми странни онези, които казват: „На вас са ви дали сценарий.“ Това е супер нелепо, защото когато ти дадат задачата, започваш да се чудиш какво да кажеш, как да го изиграеш, но за това имаш само няколко секунди, защото си на сцена и има зрители.
  • Помага ли ти обучението по актьорско майсторство в Америка?
  • Единственото, за което ми помогна горе-долу, е, че аз имах ужасна сценична треска. В Ню Йорк, когато на изпитите ме изправяха пред много хора, ме късаха. И то точно защото заставам пред публиката и в момента, в който я видя - спирам. Забравях си целия текст. В първите няколко предавания Мариян (Бачев) и Краси (Радков) непрекъснато ме въртяха към публиката. Щом видех, че е пълно с хора - край! Обръщах им гръб да не ги гледам. Пълен блокаж!
  • Как можеш като модел да дефилираш пред толкова много хора по бельо дори, а да се панираш от публиката в студиото.
  • Различно е. Едното няма нищо общо с другото. На подиума не трябва да говориш. Сценичната треска може да се пребори само с рутина. Въпреки че когато си говоря с различни актьори, признават, че и те я имат. Една приятелка ми казваше: „Е, добре, какво от това, заставаш пред камерата и говориш. Защо си толкова притеснена?!“ Но след като я снимаха за участието ми в предаването „Търси се“, вече не мисли така: „Леле, забравих си думите, почервенях, разтреперих се, имах пулс 200.“ Докато не го изпиташ, няма как да го осъзнаеш.
  • Завърши първият сезон на „Младост-5“. Имало ли е случай, в който така си се смяла, че не си могла да си кажеш приказката?
  • Това ми се случваше постоянно. Още на самия кастинг им казах: „Аз не мога да се сдържам да не се смея“, а режисьорът Тошко (Йорданов) ми каза: „Точно това е идеята на шоуто, а и ти имаш много заразителен смях.“ И е факт - когато започвам да се смея, и публиката прихва. Има обаче малко разминаване между телевизията и това, което се случва на сцена. Защото когато си зрител в театъра, ти виждаш целия сюжет. Докато аз играя някаква сцена с Краси, случва се нещо смешно между Иво (Сиромахов) и Мариян. Само че на телевизията се вижда дамо един образ. На живо е 10 пъти по-смешно, отколкото на екрана.
  • Няма ли през лятото да направите турне, за да ви видят хората и на сцена?
  • О, нямам представа. По принцип това е форматът „Шилерщрасе“ и телевизията го е купила за 2 години. Разликата е, че руснаците снимат един епизод за един месец, а ние снимахме всичките епизоди за този срок.
  • Кои задачи бяха най-трудни?
  • Те се падаха все на Иво. Например - говори в рима, пропуска буквата „л“ и ходи като патица. Едновременно! Ако не си достатъчно ерудиран да измислиш в момента текст в рима... си изгубен!
  • Как една хубава жена пренебрегва стремежа си да изглежда винаги добре и дори се наслаждава на миговете, когато изглежда нелепо?
  • Когато ме поканиха в шоуто, аз им казах да ме изпробват дали ставам, защото не бях сигурна. Отговорът беше следният: „Разговаряхме с доста мацки, които са красиви, успели, известни. Но всички реагираха еднакво - „Как?! Ще се унижавам да лазя по пода, да ме мажат с кетчуп по главата и да се излагам в национален ефир“. А аз приех, без никакви уговорки. Приемеш ли да се „изложиш“, значи не се вземаш на сериозно. Аз в живота много обичам да се самоиронизирам и да се смея на собствените си грешки. Този, който може да си потисне „аза“, е много по-човечен.
  • Не ми пука. Аз съм това, което съм. Не го приемам като унижение.
  • Имаш ли приятели, които ти казват: „Абе как може да се оставиш да те мажат с кетчуп?“
  • Поначало не мога да кажа, че имам кой знае колко приятели. Познати - да. Само двама души ми казаха нещо подобно. И то като коментари във Фейсбук. Аз си се чувствам окей в шоуто! И повтарям - забавлявам се и не ми пука!
  • Успя ли поне един път да вбесиш режисьора?
  • Нито веднъж. Дори всички много ме обичат и много се грижеха за мен. В „Младост-5“ се чувствам като цветенце. Аз не съм човек, който мрънка, но на четвъртия снимачен ден имаше един момент, в който просто се затворих в себе си. Потънаха ми гемиите до такава степен, че бях готова да ревна. Просто имах чувството, че не мога да се справя. Стоя на сцената и нищо не ми идва! Тогава Краси ме извади от ситуацията, а същия ден имахме да снимаме още 4 предавания. Окуражаваха ме: „Стига, много добре се справяш, ти не си актриса!“ Но аз винаги се приравнявам до някой по-добър и като запецна...
  • Каква беше задачата, която толкова те стресна?
  • Сваляй Иво със заглавия от чалга-песни“. Трябваше да изпея една от тях. И пеенете не ми беше най-големият проблем - ще грача нещо... Но защо не ми дадоха задача с рок-парче?! Аз не знам нито една чалга песен. Буквално! Започнах да говоря някакви други неща.
  • Често казваш, че нямаш бариера между мозъка и езика и устата ти винаги изпреварва ума... Патила ли си си от прекалената импулсивност, или тя ти помага в шоуто?
  • Постоянно си патя! Но в шоуто това, че съм много импулсивна, и както те казват - истинска, означава, че реагирам както бих го сторила в реалния живот. Така че определено ми помага. Но в живота понякога искам да си сложа цедка на устата, но после си казвам: „Майната му!“ Защото е по-лесно да казваш нещата каквито са и събеседникът ти решава дали да те приеме такъв, какъвто си.
  • В разни интервюта твърдиш, че не се чувстваш хубава. Хиляди мъже и стотици жени са готови да те изпратят на психиатър за това изявление.
  • Много хора са ме питали защо нямаш самочувствие на красавица. Не намирам отговор. Гледам се всеки ден в огледалото - нормален човек.
  • Нормален човек, ама колко души са правили мусака на Робърт де Ниро.
  • Глупости! Никога не съм му правила мусака. Затова избягвам да чета жълтата преса.
  • Каква е историята на общата ви снимка тогава? Беше ли му личен асистент, докато снимаше у нас „Опасен гост“?
  • Не! Бях личен асистент на Джон Траволта, който участваше в същия филм. Просто се снимахме заедно с Де Ниро. Трябваше да бъда на единия или на другия и понеже по-трудният характер бил Траволта и ако изпадне в лошо настроение, можел да скапе целите снимки, ме насочиха към него. Понеже аз също съм чепата, бих го издържала. Той е готин човек с по-сложен характер. Всяка звезда си има своите особености. Да не говорим, че всеки трети българин, който се мисли за звезда, има 10 пъти повече изисквания от Траволта.
  • Какви бяха изискванията и фобиите му?
  • Имаше много фобии, но нямам право да кажа. На мен задачата ми беше да намеря хора, които да са подходящи за личен асистент. Познавах Марк Кентън, продуцентът на филма „300“ и бивш собственик на „Сони“, и той ме препоръча - че съм учила актьорско майсторство в школата на Ню Йорк филм академи, че съм с много добър английски и когато стана ясно, че ще снимат филм в България, исках да помогна с избора на екип. Когато режисьорът ми предложи да стана личен асистент, аз отказах - не мога да ставам в 5 часа сутринта и практически да съм слуга на някого. Той беше изумен - това не са хора, с които можеш да общуваш всеки ден. В крайна сметка приех работата, защото са уникални личности, създаваш контакти.
  • Би ли се наела отново да работиш за някоя звезда?
  • Не знам. Бих го решила на момента. Хората си въобразяват, че на снимачната площадка е много лесно. Изобщо не е така. Защото отиваш да вземеш въпросната звезда в 6 сутринта, което значи, че трябва да си станал в 5. Стоиш прав по 12-14 часа, без да имаш право дори да седнеш, мръзнеш. Докато се прибереш и си легнеш, става 2 сутринта, а трябва пак да станеш в 5. Т.е. спиш по 3-4 часа. И ако, не дай си Боже, звездата, като си легне, ти звънне, че иска да пие вода или да й занесеш вечеря, какво правиш? Дори и за самите тях е страшно тежко. Повечето хора си казват: „Аааа, актьорите, много им е бляскава работата. Седят си, дават им милиони...“ Да, дават им милиони, обаче си е направо тежък физически труд, адски е изморително.
  • Понеже с мъжа ти Емил си падате по екстремните спортове, след асистирането на такава голяма звезда следващото скачане с парашут няма да ти се види толкова страшно?
  • Едното няма нищо общо с другото. Аз лично не усетих никакъв адреналин да видя някаква звезда, защото не деля хората на звезди и обикновени. Един-единствен път ми се вдигна адреналинът, когато видях човека, в когото бях влюбена от малка - Ерик Робъртс. За мен той беше най-красивият мъж на света. Когато ми казаха, че ще се запозная с него, онемях!
  • А това не ти се случва често!
    - Не, никога не ми се беше случвало. Той ми говореше нещо, а аз изобщо не разбирах какво. Целият екип умираше от смях, после ме бъзикаха с месеци.
  • Но пък си реализирала една мечта!
    - Когато бях на 12 години, си бях написала списък с мечти. С изключение на една, всичките ми са реализирани. Сред тях бяха да отида на концерт на „Бон Джоуви“ и да се запозная с Ерик Робъртс.
  • Като си изпълнила програмата максимум на малката Венетка, остана ли ти за какво да мечтаеш - успешен модел, телевизионно лице, караш професионално ски, рисуваш, магистър си по маркетинг и трета на „Мисис Вселена“?
  • Тепърва си поставих нови мечти. Най-лошото е, че трябва да се съсредоточа върху една, защото са много разнопосочни. Колкото и нелепо да звучи, имам още една мечта - да оправя нашата държава. Да вляза в политиката, това ми е едната неосъществена мечта. Знам, че има време. Няма да е в близките 2-3 години...
  • Е, президентът трябва да е над 40, така че почвай да работиш върху себе си...
  • (Залива се от смях.) Не се целя чак там! Дразни ме политическата ситуация, но не смятам, че мога да я оправя, при положение че няма управляващи, към които да се закача. Не намирам политици със сходни на моите възгледи. Това беше една от причините, поради които не се присъединих към нито една партия. Ако ме питаш, мога да ги оплюя всичките. Но аз съм човек реалист и си давам сметка, че който и да дойде в момента, сме на такова дередже, че няма магическа пръчка, която да ни оправи. И Господ да дойде, не може да ни оправи.
  • Освен да основеш партия на красотата...
  • О, да, Достоевски го е казал: „Красотата ще спаси света.“ Лошото е, че малко са тези, които се занимават с красота и имат по-сериозни амбиции, да не кажа акъл.
  • А ако отметнеш и тези мечти, как си се представяш след години?
  • Две в едно: с две деца, спретната къщичка и кариера.

Татяна фон Педерсен: Сицилия ме вдъхнови да създам фестивал за археологически филми

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм  В Покана за пътуване на 10.11.2024 по програма Христо Ботев на...