- Евгени,
персонажът ти от „Етажна собственост“
е абсолютно несъвместим с характера
ти. Познаваш ли такъв човек, или си го
измислил?
За мен е
много интересно, Кирчо е различен не
само от мен, а и от всичко, което съм
играл допреди него. Напоследък обаче
ми се появяват много от неговите черти
(усмихва се хитро). Идентифицираме се,
колкото
беше далеч от мен, взе нещо да се
приближава
до същността ми. Все по-скромен ставам,
все по-стеснителен. Само диоптърът
ми не се увеличава. Започва да ми се
появава загриженост към децата, интерес
към енциклопедията, към науката. Започвам
да казвам на моите приятели или на
гаджето ми: „Това не е добре, защото
еди-какво
си...“, и те ме контрират: „Я престани
да се държиш като Кирчо, съвсем си
изперкал.“
Оказва се, че Кирчо е заразен.
Всъщност аз
се явих на кастинг за
друга роля, но продуцентът Краси Ванков
ми обясни какъв е този
персонаж, как са го измислили и аз
трябваше да се съобразя. Но на мен много
ми хареса, защото Кирчо е такъв странен,
вглъбен. Във всяка етажна собственост
има и хора на науката. Няма да са само
Пешовци и Джамбазовци я. Сценаристите
и режисьорите много ми помагат. Аз си
бях намислил един прототип, но малко се
отдалечих от него. В Националната
природо-математическа гимназия, която
така и не завърших, имах един учител по
география - Димо Падалски. Не Педалски.
Може би затова в училището е познат като
„Кирилов“. Нали се сещаш, че с тази
фамилия „Падалски“... Много е известен,
толкова пъти е печелил „Минута е много“.
Много интелигентен човек, направо ходеща
енциклопедия. Само че малко фъфли и
плюе, когато говори. Затова никой не
искаше да седи на първия чин без чадър.
И много смешно изпитваше момичетата,
да е жив и здрав. Кирчо е по-млад, но съм
искал да хвана самочувствието на
Падалски, как с гордост казва: „Вижте,
аз знам“. Е, в сериала обикновено
Джамбазов го срязва: „Зубър, я си гледай
работата, ще си правим каквото си искаме.“
Колегите от
„Етажна собственост“ вече Кирчо ли
ти викат? Изобщо общувате ли си извън
работата?
Колкото и да
звучи като някакъв розов пиар, ние сме
приятели. Атмосферата е много приятна,
дружеска. Забавляваме и се смеем, виждаме
се извън снимките. Неотдавна с Невена,
Маца, Стефан и продуцента Краси Ванков
пихме кафе. Снимал съм и на други места,
обикновено хората са различни и са се
събрали заради работата, докато в
„Етажна собственост“ цари постоянен
купон, разбирателство, взаимоотношенията
са топли и може би затова имаме успех.
Приятелското чувство, смехът се пренасят
и на екрана.
Номера
погаждате ли си по време на снимки?
Правим го от
време на време. Все ме обвиняват, че не
си помня дословно текста и правя гафове.
Е, има видеодоказателства, но това е,
защото ми завиждат (смее се). Понеже съм
на високо актьорско ниво. Само дето не
успях да запомня името на латински на
една теменужка. Защото Кирчо все говори
на латински и тези неща са ми много
трудни. Аз съм един нормален софийски
дришльо и не съм в състояние да запомням
чак такива неща - латинските наименования
на цветята, и става страшно. А и друг
колега, като зацикли, и настава див смях
и кикот. Пък не върви да си напиша името
на растението на листче, защото няма
да изглеждам толкова умен. А аз искам
героят ми да е енциклопедична личност.
Сега, като гледам сериала, някои от
дублите, които са правени уж на майтап,
са оставени от режисьорите, защото са
по-смешни. Зрителят чувства атмосферата.
Знаеш ли, че
като напишеш „Евгени Будинов“ в Гугъл,
първо не излизат постановките на Мариус
Куркински, Сашо Морфов и Теди Москов,
в които играеш, ами фолкпарчета с Джина
Стоева и с Андреа. Не те ли бъзикат в
театъра, че си герой във фолквидеа?
Вече не, това
беше отдавна. Чакам ново предложение
за фолкклип. Теди Москов и Мариус
Куркински не са хора, които биха гледали
подобно нещо и най-вероятно не знаят,
че съм участвал. И най-добре да не им
казваме. Джина Стоева е голям пич. След
съвместната ни работа поддържахме
добро познанство, чувахме се, пиехме
по кафе. С Андреа не съм общувал толкова
много, защото ме беше страх дясното
кроше на Кубрат Пулев да не ме превърне
в характерен актьор само с един замах.
На снимките я заобикалях. Тя дори да
искаше да си разговаряме, аз предпочитах
да си стоя в моята кола, а тя - в нейната.
За да не стане някоя грешка. Защото
Кубрат виждате колко е сериозен. С
нетърпение очаквам да бие Кличко. Фен
съм на бокса и стискам палци на Кобрата.
Винаги
подчертаваш, че си студент на Стефан
Данаилов, на какво те научи той?
От него научих
много неща за занаята - как трябва да
се пази тишина отстрани зад кулисите,
как да се концентрирам, колко е важно
и в киното, и в театъра за един актьор
да бъде осветено лицето му. На пръв
поглед елементарни неща, но много важни.
Научих, че един актьор трябва да има
самочувствие. А като човек той ми даде
жесток пример - обича студентите си
като деца, много е добър, много раздаващ
се.
Казват, че да
си студент на Стефан Данаилов е трамплин
в професията.
Чувал съм, че
той едва ли не урежда с връзки и набутва
студентите си в разни проекти. Не е
така. Просто Стефан Данаилов е марка.
Когато отиваш на някой кастинг и казваш
при кого си завършил, започват да гледат
на теб по друг начин. На мен не ми е
уреждал ангажимент, но щом кажа чий
студент съм, това ми е отваряло врати.
За мен Стефан Данаилов и Тодор Колев
са най-големите български киноактьори.
Освен това Ламбо е най-добрият педагог.
Плюс Иван Налбантов и Илия Добрев, които
работеха заедно с него. Завършил съм в
техния клас. Сега вече Данаилов работи
с друг екип. Ивайло Христов също може
да те научи на нещо в професията. Стефан
Данаилов ни беше казал, че 10 години след
като завършим, ще разберем дали ставаме
за актьорската професия. Аз все още не
съм разбрал. Минаха 9 г. и сега чакам да
разбера дали да ставам автомонтьор -
баланс на гуми, сервитьор или да оставам
в занаята. Чак сега разбирам какво е
имал предвид. Не е достатъчно само да
си талантлив. За тази работа се иска и
дупе. Понякога се налага да се ляга в 3
часа, да се става в 5, да не се спи, но да
изглеждаш добре и по нищо да не ти личи.
И не е само това! Стефан Данаилов е
най-добрият човек, когото познавам.
Ти пък си
човекът с най-много братя и сестри,
когото познавам - двама братя и една
сестра.
Така е, ама
напоследък нямаме много време да се
виждаме, за жалост. Ние сме малко като
в онова семейство - „твоето и моето
бият нашето“ - от предишни бракове на
майка ми и на баща ми. Сестра ми Соня не
съм я виждал от година и половина. С
брат ми Петър и неговото семейство
най-много общувам. Той много ми помага.
Чрез „Преса“ искам да му се извиня, че
имам да му връщам пари, щото малко се е
нацупил... Брат ми Кирчо ме пита: „Абе,
твоят залуханият персонаж защо се казва
Кирчо? Ти ли го измисли? Да не си го
кръстил на мен?“ Обиден е малко. Аз го
питам „Какво не ти харесва Кирчо, той
е толкова умен.“ В последната серия
хората са видели Кирчо от друг ъгъл.
Образът - за моя радост и за повдигане
нивото на скандала, се развива и става
все по-дълбок. Зрителите ще видят, че
той може да бъде и герой и да се жертва
за другите. Тази линия се запазва и
развива. Много ще се радвам, ако има
следващ сезон на сериала, Кирчо да се
разгъне още повече.
А ти някакво
лично геройство извършил ли си?
Постоянно
извършвам лични геройства. Големи
белези остави у мен един друг мой герой
- Гецата от филма „Корпус за бързо
реагиране“. Сега ще снимаме втора част.
Образът му е обратен на Кирчо. На него
постоянно му се прави секс, много е
потентен, но невинаги много му връзва,
де. Имам приятели, които колкото повече
почукват на различни врати, толкова
повече им се отварят. Питам един от тях:
„Как имаш толкова гаджета?“ Ами отивам
и ги питам „Искаш ли да правим секс?“.
Е, сигурно постоянно получаваш обиди
и шамари. Да, отговори ми той, ама и много
правя секс. Но относно геройствата
искам да ти кажа, че ако видя птичка с
наранено крило, я вземам и я лекувам,
прибирам малки котенца. Повече извършвам
геройства за животните, защото при
хората се убеждавам, че няма ненаказано
добро. И съм романтичен. Преди малко
набрах джанки на приятелката си, като
се покатерих на дървото. За малко да се
хлъзна, но не успях.
Сигурно е
голямо удоволствие да играеш толкова
различни образи?
За мен е голям
кеф, че мога да играя толкова различни
от мен персонажи. В Народния театър
играя в „Хъшове“ и в „Ричард Трети“
на Теди Москов. Хората, които харесват
този режисьор, непременно трябва да го
гледат. То е малко странно, спектакъл
комикс е. От една Шекспирова трагедия
Теди е направил представление, което
хем е смешно, хем те кара да се замислиш.
Иначе в Малък градски театър „Зад
канала“ играем друг спектакъл на Теди
Москов - „Недоразбраната цивилизация“.
За мен това е най-добрият театър в
България. Много съм горд и щастлив, че
съм част от неговия екип. В момента имам
предложение от уж по-елитни театри, но
предпочитам да остана там, защото екипът
е прекрасен. Директорката Бина
Харалампиева е страхотен мениджър и
добър режисьор. Нашият екип е прекалено
малък, за да има интриги. Професионално
съм много щастлив, защото и в сериала,
и в театъра хората са ми приятели и са
готини. А това е много важно. Преди
НАТФИЗ ме подготвяше Венци Кисьов в
младежката студия към „Сълза и смях“.
Той казваше: „Хора, които се уважават,
правят поносим театър и поносимо кино.
Хора, които се обичат, правят много
добър театър и кино. А хора, които се
обожават и са влюбени един в друг, правят
гениален театър и гениално кино.“
Затова съм щастлив и в театъра, и в
сериала. Понеже се случва това, на което
ме е научил Стефан Данаилов: „Добрият
актьор играе за колегата си и тогава
се вижда колко е добър.“
-
