Българи получиха медали от Камила Паркър-Боулс

Херцогинята на Корнуел награди Гергана и Пламен Ташкови, които подкрепиха акция за спасяване на индийски слонове

Родните предприемачи Гергана и Пламен Ташкови са получили в Индия специални медали лично от херцогинята на Корнуел Камила Паркър-Боулс. Те са били поздравени като достойните представители на България и на Югоизточна Европа в една от най-приказните и невероятни благотворителни кампании - "Тravel to my еlephant”, на клуб Quintessentially и фондацията Elephant family, създадена от Марк Шанд - брат на Камила Паркър-Боулс. Тя пък е нейн съпрезидент заедно с принц Чарлз.

Неслучайно кралската снаха е наградила 85-те участници от няколко страни в уникалното състезание. Второто му поредно издание се е случило от 30 октомври до 6 ноември в южноазиатската държава и е обединило хора с различни националности за благородна кауза - да се съберат пари за запазване популацията на местните слонове. Досега сумата е 750 000 лири.

Том Пъркър Боулз, синът на Камила, е сред първите, които се посвещават на слоновете, след като самият той успява да спаси слон от жестокостта на хората. Сред патроните на събитията са махараджата на Джодпур, принцеса Еужени ъф Йорк, шейх Абдула, Гай Синг Втори, холивудските знаменитости Джеймс Каан и Голди Хоун.

Изключителното преживяване е стартирало от брега на езерото Бал Саманд. Конвой от 85 доброжелатели са поели на 400-километрово пътешествие, преминаващо през Раджастан, Кимсар, Пушкар и стигащо до Джайпур. Те са се придвижвали на индийско тук-тук, Royal еnfield мотоциклети, gujarati chagdas – характерини индийски возила, Mahindra джипове, рикши и автомобили. Ежедневните преходи от 100 до 170 километра са били изпълнени с невероятни гледки, между които и свещеният храм Osian Jain Dharamshala. По пътя групата се е срещала с местните общности, включила се е в игра на крикет, посетила е класни стаи.

Пътешествениците от четири континента са наблюдавали звездопад в пустинята Rajasthan и са обядвали с краля на Khimsar. Търсачите на силни усещания, които са дарили за каузата по 6000 паунда,на човек, за да получат достъп до тази невероятна седмица, са споделяли обществото на звезди от Боливуд, моделите Ясмин и Амбър ле Бон, гурме експертът Наташа Корет...

Кулминацията е била с превъзходно парти в пустинята Джайпур - с розово шампанско и 101 декорирани слона. Защото хората на свободния дух и на големия бизнес, които са винаги готови да открият нови измерения на позитивната и съзидателната енергия, са наясно, че истинският лукс не е закодиран във финикийските знаци, а във времето за себе си. Той е в онези дни на безгрижие и наслада от съприкосновението със света, които, разбира се, имат сериозна персонална цена.

Тъкмо заради всичко това сред съорганизаторите на уникалния проект в Индия е Quintessentially - лидер сред консиерж клубовете в 60 държави. Лайфстайл мениджърите осигуряват достъпа до бляскави събития от глобалния календар – от седмици на модата до екзотики от различни жанрове. Еlite членовете са приемани само след персонална покана и пълна прозрачност на произхода на доходите - така, както това се случва, примерно, когато някой иска да стане жител на култовата "Дакота билдинг" в Ню Йорк или на френския зимен курорт Куршевел.

В подобни моменти става ясно, че парите не са всичко, коментират Ташкови. "Приключението комбинира култура, образование и емоции, които със сигурност промениха живота на всички участници в него. Всеки от нас научи нещо от другия - вън от бизнеса и деловите разговори. Никой от нас не се качи на слон - защото целта беше съвсем друга. Със събраните пари местните създават специални пътеки, по които слоновете напълно естествено и без насилие се оттеглят в своите резервати - за да не влизат във война с хората, навлезли в пространството им, за да не стават жертви на урбанизацията. Защото изразът "слонска памет" не е литература - тези животни помнят всичко, особено лошото", споделя Гергана, съсобственик на „Марс армар”.

И продължава: "Всеки знае, че Индия е невероятна, но само там може да се убеди в това. Заради будизма лицата са усмихнати. В храмовете цари желязна дисциплина и чистота. Респектът, преклонението пред боговете са изумителни. И в най-малкото селце има училище -децата може да са боси или с джапанки, но задължително са с униформи. Държавата отделя грандиозни пари за образование и бизнес. Контрастът между богатите и бедните е толкова неописуем, че наистина не можеш да го осъзнаеш, ако не го видиш с очите си. За нас, като за хора с друг тип култура, много факти от всекидневието на Индия остават непонятни докрай".

Барбуда, раят, който се превърна в преизподня

Българите са събрали над 100 000 лева в първите дни след унищожителния ураган Ирма, който заличава 95 на сто от страдите

Националният център за ураганите на САЩ определи Ирма като най-силната стихия в Атлантическия океан за последните 82 години. На карибския остров Барбуда скоростта на вятъра му достигна 300 км/ч, съобщи почетният консул на Антигуа и Барбуда в България – проф. Иван Тодоров.

Неудържимите пориви напълно унищожиха малкия къс земя. 95% от сградите му, вкл. и стабилните старинни крепости и църкви се оказаха изключително пострадали или сринати със земята.

„Тотално отнесените от урагана постройки са 30%. А в Барбуда сградите са от английски тип – с масивна конструкция. Министър председателят на Антигуа и Барбуда Гастон Браун охарактеризира въздействието на урагана Ирма върху Барбуда все едно, че островът е ударен от бомба. Разрушена е цялата инфраструктура на острова, институции, болници, училища. Сериозно пострадало е основното летище, пристанището и всички транспортни връзки. Изцяло негодна е комуникационната система. Целият остров е наводнен и това представлява огромна опасност от разпространение на зараза. Положението се влоши от наводненията, причинени от не толкова силния последващ ураган – Мария. Независимо от трудностите правителството мобилизира изключително бързо всички ресурси и успя да евакуира почти цялото население на Барбуда, като го прехвърли на по-големия остров – Антигуа”, добави почетният консул. 

„Островът понесе катастрофални щети, вече не е годен за живот, всичките му 1800 жители останаха без покрив над главите си. За възстановяването на щетите ще са  необходими 150 млн. долара. Ако съпоставим тези вреди с броя на населението и Брутния вътрешен продукт на човек от населението на САЩ, това ще е все едно САЩ да претърпят вреди от US$ 4,5 трилиона!”, каза пред BBC министър-председателят на малката държавица Антигуа и Барбуда Гастон Браун.  Той е четвъртият поред премиер на страната и преди да стане лидер на Партията на труда на Антигуа е бил преуспяващ бизнесмен. Под негово ръководство е организирана евакуацията на всички жители от Барбуда на Антигуа.

Непосредствено след природното бедствие хората бяха отчаяни, изморени и се страхуваха, че няма кой да им окаже помощ. За съжаление, макар и в значително по-малка степен, от Урагана Ирма пострада и по-големия остров Антигуа.

Премиер-министърът Гастон Браун се надява, че Антигуа и Барбуда ще получи помощ от останалите държави. Той лично беше на острова веднага след бедствието, сред пострадалите, за да им окаже подкрепа и съдействие, допълни проф. Тодоров.

Два дни след бедствието от САЩ долетяха първите  три товарни самолета с над 60 000 кг стоки от първа необходимост за Барбуда. Стойността им е покрита от местното правителство и от дарения от Мартин Франклин и компанията Coleman в САЩ. Премиерът Браун обсъди спешните нужди на Барбуда с Марк Грийн от Американската агенция за международно развитие (USAID), която изпраща екип за реакция при бедствия.

Очевидно Господ бди над острова, защото има само една жертва – 2-годишно момченце, загинало, докато семейството му се опитвало да избяга от разрушения си дом.

The Guardian разкрива, че в продължение на 12 часа след набега на Ирма не е имало никаква връзка с острова, с площ едва 161 кв.км, и не се е знаело има ли оцелели. Както по-късно пояснява Гастон Браун – една от телекомуникационните кули е разрушена до основи.

На Барбуда се е намирал и хотел Paradise Found Nobu Resort, собственост на холивудската звезда Робърт де Ниро и бизнесмена Джеймс Пакер. Представители на актьора заявиха, че сградата е частично разрушена. Самият де Ниро обеща финансова помощ за възстановяването на острова.

„Не мога да не страдам за разрушенията на Барбуда, но с нетърпение очаквам съвместната работя по възстановяването, за да си върнем успешно онова, което природата ни отне”, казва де Ниро, който подчертава, че е опечален от случилото се и е готов да работи съвместно с правителството.

„Съчетанието между силния вятър и водните потоци, удрящи със същата сила, за съжаление помете един невероятно красив карибски остров“, казва пред телевизия Bloomberg почетният консул на Антигуа и Барбуда у нас проф. Иван Тодоров. Той алармира, че ако не се помогне на бедстващите, моментът е идеален да плъзнат зарази и затова в цял свят хората се стараят да им помогнат. „Туризмът ще пострада и бъдещите приходи няма да са толкова големи“, тревожи се почетният консул и добавя, че са унищожени не само домовете, а цялата инфраструктура - училища, електроснабдяване, водоснабдяване, канализация. „Все едно е изметен острова. Всичко това тепърва трябва да се възстановява“.

По инициатива на почетния консул бе инициирана кампания за оказване на помощ на пострадалите жители на Барбуда. Първото дарение направи той самият.  Според проф. Тодоров  В България вече са събрани над 100 хил. лева, които до стотинка ще бъдат преведени в сметката на Министерството на външните работи на Барбуда.

„Неочаквано за мен има интерес и много известни хора ми се обадиха, направиха дарение. Не е въпросът за количеството пари, всяка малка помощ е ценна, защото това са пари за бедстващи хора“, заявява почетният консул.

По време на урагана местните журналисти с риск на живота си съобщават подробности в живо предаване, в което разказват за стихията като за филм на ужасите. Райското кътче на Карибите се превръща в преизподня.

На съседните острови поражения търпят именията на Джони Деп, Опра Уинфри, Мик Джагър, Брус Уилис, Доналд Тръмп. Най- пострадал е домът на милиардера Ричард Брансън. Докато Ирма разрушавала луксозната му вила, той се криел в избата при колекцията си от вино.

Почетният консул на Антигуа и Барбуда споделя, че местните хора са изключително мили, усмихнати и гостоприемни. Тези им качества, съчетани с невероятно красивите бели пясъчни плажове и тюркоазено море, са насочили икономиката на Антигуа и Барбуда преимуществено към туризма. 60% от БВП се дължи на добре развития туризъм. По последни официални данни общият поток на туристите, посетили Антигуа и Барбуда е 852 250 за 2013 година – това повече от 8 пъти от населението на островната държава. Все едно България да се посещава от 60 млн. туристи годишно. Все повече българи имат възможността да се радват на прекрасна ваканция на тези магически острови.

На Антигуа има изключително престижен медицински университет и една от най-добрите американски болници и то в сравнение с болниците на територията на САЩ. Съответно тя е и най-добрата болница на Карибите.

Хората от Антигуа и Барбуда са добре образовани. Процентът на грамотност в Антигуа и Барбуда за гражданите, навършили 15 г. е смайващо висок - 99%. Доста по-висок от немалък брой европейски държави. БВП на човек от населението е един от най-високите на Карибите – напр. той е с 50% по-висок от съседната държава със сходна историческа съдба – Сейнт Луча. Има сериозен наплив от развитите държави за гражданство на Антигуа и Барбуда, поради високото качество на живот – добро образование, прекрасна природа, мили хора, прилични доходи, превъзходно здравеопазване и съдебна система от английски тип. Министър-председателите и въобще елитът в Антигуа и Барбуда завършват по правило едни от най-престижните университети в света. Което се оказва, че съвсем не е без значение за една държава”, гордее се проф. Тодоров.

 „Дърветата вече нямат листа. Това, заради което обичахме Барбуда бе нейната зеленина – на острова няма реки и езера, само гори, а най-високата му точка е хълмът Линдзи – 44 м. В един миг всичко изчезна”, разказва пред NBC островната жителка Лора Стриклинг.

Какво, освен зеленина, унищожи ураганът Ирма на Барбуда?

Когато Христофор Колумб стъпна на неговия бряг през 1493 година, там живеят индианците араваки.  През 1666 г.  става британска колония.  15 години по-късно е даден под аренда на братята Кодринтон, които основават едноименния град, който днес е разрушен до основи, а преди в него е живеела по-голямата част от населението на Барбуда.

В сградата на правителството, построена през 1694 година, в последно време е било настанено училище „Света Троица”. Тя била силно повредена от урагана през 1995 г. и бавно и трудно възстановена, за да бъде изравнена със земята от Ирма.

По държавно устройство страната, чиито втори остров Антигуа остава почти незасегнат от стихията,  официално си има монарх – британската кралица, която назначава генерал-губернатор за свой наместник. Истинската власт, обаче е в ръцете на министър-председателя.

Освен традиционните колониални сгради и църкви, които вече не съществуват, на Барбуда има пещери. Все още не е проучено в какво състояние са след набега на стихията. Индиан кейв е едно от най-интересните доисторически места.  Входът й не е особено представителен – ръбесто отвърстие на скалистия зъбер над залива Ту-Фут-Бей.

Вътрешността на пещерата е е пълна със сталактити, сталагмити и вкаменелости. Името си „индианската пещера” дължи на  странните петроглифи по стените си. Това са изсечени в камъка изображения. Учените предполагат, че знаците са оставени от племената араваки или сибони, живели тук в началото на новата ера.

Пещерата Дерби кейв, на 5 км от град Кодрингтон, е карстово образувание. В миналото изворът в нея е бил източник на питейна вода за индианците, а днес биолозите наблюдават с интерес няколко редки ракообразни, вкл. и уникална сляпа скарида.

Нос Спениш пойнт е най- юго-източната част на остров Барбуда. Предполага се, че е получил името си след събитията от 1695 година, когато в  Карибско море близо до това място потъва испанският галеон „Сантяго де Калерин” с 13 000 златни песос на борда – заплати за кралската войска.

От нос Спениш пойнт до столицата на остров Барбуда - град Кодрингтон се стелят прекрасни брегове с искрящо бял пясък и кристално прозрачни тюркоазени води.

Лагуната Кодрингтон е желано място за безметежен отдих. Морето е топло, дълбочината му е около 2 метра. Дължината на лагуната е около 6 км и е любопитна с обитателите си – костенурки, екзотични птици, разнообразни гущери. Преди урагана Ирма туристи от цял свят идват в лагуната Кодрингтон, за да се радват на бяло-розовите пясъци на плажовете й и кораловите рифове, защитаващи крайбрежието от високите вълни.

Плажът  Лонг бийч има репутацията на един от най-великолепните брегове на света.  Той е истински рай за почитателите на природата в най-чист вид и са готови да се примирят с отсъствието на плажна инфраструктура.

Лонг бийч е любимо място за яхстсмени, орнитолози, почитатели на дайвинга и гмуркането с шнорхел. Всички те изпитват незабравимо удоволствие от съзерцанието на богатия и пъстър подводен свят – риби-папагал, морски ангели, баракуди, делфини и мустакати акули.

Климатът на Барбуда е тропически, топъл и относително сух. Но засега той е единственото, което е останало на местното население.

 

„Таен” водопад в Мелнишко, 1300-годишния чинар при Преподобна Стойна и почетният консул на Тайланд за Краби и Чанг мей в „Покана за пътуване”

Американски учени открили, че пътешествията – ако са вълнуващи круизи или странствания през различни градове и държави, успешно заменят секса.

Е,  „Покана за пътуване” тази неделя не стига чак до тази екстравагантна идея, но обещава вълнуващи усещания.

Пролет Йорданова и Росен Йорданов вкусно и пивко разказват за мелнишкия край като винена и гурме дестинация, но и разкриват и скрити тайни на региона -  че до чудотворния чинар на Преподобна Стойна се минава по покъртително красива пътека, а през прокопан на ръка тунел в пясъчника се стига до величествен водопад.

 Сигурно мнозина от вас са се чудили, загледани в мътните води на вечната река „Откъде го измисли Йохан Щраус този син Дунав и как пък на Вазов му се е видял бял”. Светослав Марков и Теодор Борисов в рубриката си „50 места от българската истори отвъд България” също не дават отговор, но разказват за пътя на Ботевата чета с патриотичен поглед към иначе скучноватия румънски град Гюргево.

Защо  нашенци се завтекоха към Тайланд? Пояснение от най-вещия по темата – Виктор Меламед, почетен консул на кралството у нас. Той разкрива екзотични подробности за новите любими маршрути на българите в Страната на усмивките – Краби и Чанг мей.

Маги Гигова пък  дава ценни съвети за оцеляване в родината на сиамските котки – Тайланд. Ето някои от тях:

Никога не пипайте тайландец по главата – смята се за голяма обида. Отнасяйте се почтително към будистката религия и тайландския крал. Няма да ви пуснат в храм по къси гащи или с обувки. Там трябва да седнете с крака, подвити под вас, защото будизмът смята главата за най-чистата част на човешкото тяло, а краката - за най-мръсната и не е редно да ги показвате на божеството.

Не бива дори да ви хрумва да внасяте в страната каквато и да било дрога – ако се разминете само с дълги години затвор, ще сте се отървали леко.  Забравете за българските си навици да хвърляте отпадъци, където ви скимне. Това ще ви коства глоба от $50. Не се подвеждайте от разпространения в държавата секстуризъм. Той се практикува само в определени квартали. Ако се държите непочтително с жена на улицата (дори само да подсвирнете от възхищение) тя може да извика полиция и… жална ви майка.    

Още пътешествия и приключения – на страницата на предаването във Фейсбук  https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

Топмоделът Мила Христова избра REFAN

Мила Христова, може би най-образованият български модел, който работи в странство,се влюби в ароматното съкровище на REFAN–стана лице на REFAN GOLD COLLECTION.

Мила има няколко поредни участия в Лондонската седмица на модата, като при последнотоиздание на събитиетосе появи в британския Vogue. Българката вече се е снимала за реклама на световна козметична марка, но откровено споделя:
"Запленена съм от ароматите на REFAN!  Бях силно впечатлена,чепарфюмните  композиции са съвместна разработка с най-голямата британскафирма в браншa. От 13-годишна живея в Англия и познавам тази компания. Тя е известна с това, че създава аромати, не само възбуждащи въображението, но и съдържащи уникални съставки,наречени „специалитети“, които са запазена марка и не могат да бъдат възпроизведени от друга фирма.Известно е, че аз имам слабост към неповторимите неща", казва Мила Христова, която е завършила LancingCollege, частно училище в Топ 15 на най-добрите в Англия. Бакалавърската й степен  по  медия, пиар и културология е от LondonUniversityofthearts, а магистърската -  по стратегически маркетинг от Londonschoolofbusinessandfinance.
Мила е приета за член на InternationalartclubLondon, основан през 1863 година от Чарлз Дикенс. За членство в него годишно се подават стотици молби, но се приемат единици и българката е сред  малцината на възраст под 30 години, допуснати в клуба.
Като всяка млада жена Мила,обича да екпериментира с нови ухания, тъй като е човек от променящия се свят на модата. Тя избира REFAN INTENSE GOLD, не само защото името кореспондира с интензивния й начин на живот – от подиум на подиум и от самолет на самолет.

Г-ца Христова е очарована от зашеметяващитеухания, които са резултат от дълъг и сложен творчески процес и точно това я кара да види отражението на собствената си артистична  натура в тях. Създаването на един парфюм може да се сравни със създаването на произведение на изкуството.  Неслучайно тук също се говори за ноти, тонове, акорди.За да се постигне хармоничното съчетание от аромати в колекцията REFAN INTENSE GOLD са необходими познания, добър вкус и много фантазия и всички те са вложени от парфюмеристите на REFAN с много труд, любов и желание.

“В пловдивския бранд ме привлече и стремежа им към безкомпромисно качество и световно ниво на продуктите.

Затова аз, Мила Христова, избрах  REFAN!“

Бирма, страната, където няма памперси, но бебетата са богове

В далечната страна Мианмар, по-известна с колониалното си британско име Бирма, си пазят сърцето със злато вместо с хапчета. Там фармацевтична промишленост напълно липсва, но затова пък благородният метал е в изобилие не само в жили под земята, а и в наносите на реките. Затова и всеки мъж лепи по едно парче драгоценно фолио върху статуя на Буда, колчем пожелае да му се изпълни някое желание.

Със злато импрегнират дървесни листа, вграждат го в лакови сувенири, варакосват миниатюрни пагоди за туристите.  Но в Бирма златото е преди всичко лекарство!  Богатите изяждат по  няколко скъпоценни листчета на ден, за да се предпазват от сърдечни болести. За бременните и кърмачките да се „черпят” с по едно станиолче дневно е задължително. Стига да могат да си го позволят. 

В Бирма обаче жълтият метал не е само илач, а директна връзка с бога. Златният Буда в пагодата Маха Муни напомня скъпоценна версия на човечето от гумите "Мишлен". Легендата твърди, че самият Буда Сакямуни е присъствал при издигането на златната си статуя и я е одухотворил с аурата си. (Скептиците-учени обаче датират фигурата 100-200 години след смъртта му). Само главата на драгоценното божество  все още е незасегната от златната инвазия на поклонниците. До него достъп имат единствено мъжете. На жените не се разрешава да доближават светинята. Те се молят в преддверието. 

Макар по отношение на присъствието в храмовете жените да са втора ръка хора, забележителното в мианмарските нрави е загрижеността на бащите към бебетата. Те ревностно се включват в отглеждането и умилителната гледка как татко носи пеленачето си на ръце и ласкаво му говори, е всекидневие. В далечната азиатска страна няма памперси. Преповиването става с ръчно тъкани платове, но пък децата са издигнати на пиедестал. Колкото и да е бедно семейството, те получават любов и грижи като малки божества. Никой не им крещи, боят е немислим, а поощряването е задължително. Допреди двадесетина години най-умното от момчетата задължително е било посвещавано на Буда. Днес в манастир отиват само по желание, но се смята за добра карма да влезеш в обителта най-малко три пъти в живота си – на 14, на 21 години и по-късно, когато почувстваш необходимост.

По време на управлението на военно-демократичната хунта (какъв оксиморон!), отпускът по майчинство е непознато понятие, а пострадалата при насилие жена едва ли не се смята за виновна, че го е допуснала и е опозорена завинаги.

Откакто носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи е държавен съветник (титла близка до премиер-министър) на Мианмар, правителството подготвя проектозакон, според който може мъже да получат до 7 години зад решетките, ако са имали интимна връзка, довела до бременност, но не са се оженили за партньорката си.

Текстът е част от промени в законодателството, насочени към засилване на правата на жените, успоредно с отварянето на страната към света след половинвековно военно управление.

Новият закон за пръв път ще криминализира домашното насилие, а груповото изнасилване ще бъде третирано като углавно престъпление.

Ако бъде одобрен от парламента, законът ще предвижда и пет години затвор наказание за мъж, който откаже да се ожени за жена, след като двамата са живели заедно, и две години отгоре, ако тя е бременна.

Будисткото общество в Мианмар е дълбоко консервативно, а темата за секса там е табу. В местния език няма дума за женски гениталии и дрехите, с които жената покрива тялото си от кръста надолу, се смятат за нечисти и трябва да се перат отделно от мъжките.

Все още, обаче реформите на правителството не са стигнали до езерото Инле, където от ранна детска възраст деформират вратовете на момиченцата.  Само на три места в света дамите смятат за висша форма на красота и изящество да мъкнат по вратовете и коленете си общо към 15 кг метал. Племето падонг в Мианмар,  кайан лахви в Северен Тайланд и ндебеле - в дебрите на Южна Африка. Високото плато, където живеят жените жирафи в Бирма, е в провинция Шан (на площ около три Българии). Дълговратите слизат край езерото Инле само колкото да приберат от любопитните туристи по няколко долара за правото да ги видят и да се снимат с тях. С изкараните пари хранят цялото племе от около 7000 души, което иначе се препитава с оскъдно планинско земеделие. Народността падонг наброява общо към 40 000 души, които се женят единствено помежду си.

В селото Ниаунг дамите с метални пръстени на врата скромно стоят пред туристите. Тотан и Тоджу са сестри, а Мапю е внучката на първата и още не е омъжена. Когато отронват по някоя дума на странния си език, думите им бълбукат като от повърхността на бутилка. Част от атракцията е да покажат как тъкат на стан, закачен за тавана, защото не могат да навеждат глави.

„Мениджърът им“, който поназнайва английски, ловко събира таксата, а после красноречиво изважда изпод навървените по вратовете им обръчи памучно парцалче вместо отговор на въпроса не им ли пари нагретият от 35-годусовата жега метал.

Най-възрастната е най-близо до съвършенството. На врата си тя има 26 пръстена, а според вярването на падонг всеки метален ринг има свое сакрално значение и ги доближава до Буда. Максимумът е 35. На 7 годинки момичето получава началните си 10 пръстена. Те единствени може да се махат. Първите рингове тежат 3 кг. Когато вратовете им свикнат, на всеки 5 години се прибавят още 3 обръча. Легендата разказва, че започнали да си слагат метал на врата, за да се пазят от ухапвания на тигри. Друга версия твърди, че така заприличвали на свещените за тях дракони. Но за падонг дългите вратове са символи на женска красота. По системата „трай бабо за хубост“ те мъкнат под коленете, на лактите и на вратовете си металните тежести.

Рентгенови снимки разрешили споровете на учените как се постига съвършенството на деформацията - дали се разтягат прешлените, или връзките между тях. Оказало се, че от тежестта на украшението (при пълно „ожирафяване“ - между 12 и 15 кг) силно се смъква гръдният кош, от което вратът става лебедово дълъг.

Падонките едва се движат, но не са освободени от никаква къщна работа. Дори когато са бременни, с клатещата се походка на закоравял моряк те мъкнат вода от километри, работят в градината и наведени като жирафи над ограда тъкат лонджита (дълги запрятащи се поли) за мъжете си.

Жените падонг говорят пискливо като душена коза. Те не могат да пият от чаша и използват бамбукови цеви. Няма как да накланят главите си, затова ядат прави кашести гозби. Спят върху дълги дървени трупчета вместо възглавници. Вратните им мускули са напълно атрофирани. Абе, тези жени как правят любов?!

Най-шокиращото обаче е, че при тях изневярата е изключена! Хване ли съпругата си на калъп, мъжът не иска развод, а просто прерязва гривните на врата й. Клюмналата от собствената си тежест глава предизвиква мъчителна бавна смърт от задушаване.

Най-голямото богатство за жената падонг - освен бакшишът, естествено, е да й подарите червило или шишенце с парфюм. Тя го подхваща като крехко имане и  го скътва до сърцето си.

Европейката, разглезена от стотици нужни (и недотам) разкрасителни мазила, не може да си представи, че в Мианмар има само едно козметично средство - лимония окейжия. Няма сапун, няма шампоан, парфюм, червило! Лимония окейжия замества всичко. Още от летището в столицата Янгон  се вижда, че всички жени и деца са намазали бузите и челата си с някакъв жълтеникаво-кафяв прах. По-изобретателните го оформят като листа, цветя или изящни линии. Практичното обяснение е, че странната смес пази лицата от палещото слънце. Истината е, че всяка бирманка с цвят на препечена леблебия мечтае за по-бяла кожа, а дори да е чувала за фон дьо тен или пудра, няма как да си ги достави. В далечната азиатска страна няма почти никакво промишлено производство, почти целият износ е на суровини, тиково дърво, ориз и плодове. Вече е започнал внос на основни предмети, но още са далеч от „някакви си козметични глезотии”.

Обаче лимония окейжия има в изобилие. Тя дори се е превърнала в туристическа атракция и сувенир,  в скъпите петзвездни хотели стои в банята редом до балсама за тяло и шампоана. Върху каменна плоча бирманките търкат до посиняване лимоново дърво, чийто прах, смесен с малко хума, нанасят върху лицата си. Кожата под него става копринена. Обичаят се нарича танака.  За жалост, в Европа вълшебната смеска направо се спича върху лицето и очевидно е ефикасна само при изключително високата тропическа влажност.

При ястията екзотиката също надхвърля въображението.  Салата от цветовете на дървото франджипани, туршия от чай с 8 вида ядки, мариновано манго със свинско, люта салата от папая, пиле с джинджифил, кашу и бамбукови филизи, ориз с косос или зелен лимон... Бирманската храна е изпитание за ума, но наслада за небцето. По-малко пикантна и мазна от индийската, повече обработена от тайландската. Праведните будисти не кусват мръвка, но препатили пътешественици се кълнат, че в Мианмар сервират печени попови прасета на шиш или пържени хлебарки колкото лястовички. И всичко е доста лютичко, но ръчно правените бонбони от тамаринд и мента потушават пламъците в стомасите.
Тамариндът е вид акация с упоителен аромат и многопрофилно приложение. Използва се за лично име (виж бившата тайландска тенис-звезда Тамаринд Танасугарн), за шкафове и малки пластики, цветовете стават на салата, смолата на бонбони, а листата са подправка - сладка или кисела в зависимост от сорта на дървото. Всъщност, тамариндовите бонбони приличат повече на листчета пестил (изсушено и разточено сладко от сливи, с което нашите прабаби са подслаждали живота на фамилията през зимата).
В Мианмар промишленото производство е само картинка от случайно промъкнали се през „желязната завеса” списания. Там всичко се прави на ръка или най-много в дребна манифактура, като отпреди времето, когато в Англия хората трошали тъкачните станове. Та тамариндовите бонбони са прилежно подредени една над друга тънки точени кори от нещо като много сух конфитюр и увити в хартийка.
Може би те ме подтикнаха към извода: Бирманците са щастливи, защото не знаят колко са бедни. Стигат им едни гумени сандали за дъждовния период, няколко парчета плат за лонджи, четири розозки и талпи от тиково дърво за къща. Бирманците са чистофайници. Може да нямат сапун, но се къпят по няколко пъти на ден. И си сменят полите. За жените и мъжете разликата при лонджито е само в начина на връзване. Държи хладно в жегата, пази от насекоми, а при честите наводнения с един замах се превръща в комични шорти. Затова пък най-голямото им богатство са децата. Колкото повече има едно семейство, за толкова по-щастливо се смята.

Новото амплоа на Йордан Йовчев като рекламно лице на REFAN

Кой друг освен Йордан Йовчев би могъл да представи емблематичните парфюми REFAN INTENSE GOLD?!

Носителят на пет златни медала от световни и европейски първенства, участник в  рекордните шест олимпиади, два пъти спортист № 1 на България и най-добър спортист на Балканите за 2003 г. е достойното лице на ароматното бижу на REFAN.

Кавалерът на орден „Стара планина” първа степен е предпочел мъжките аромати REFAN INTENSE GOLD, не само заради зашеметяващите ухания.  Спортистът откровено споделя, че причините да се обвърже с бранда са далеч по-дълбоки и мащабни. „Не съм и предполагал, че ще видя отражение на собствената си личност в производството на еднакомпания…но се случи. Посетих REFAN и видях, че житейското ми кредо, което ме оформи като шампион:  желязна дисциплина, прецизност към детайла и стремеж към безкомпромисно качество на крайния резултат, е водещ принцип и в производството на козметичния бранд. Много съм пътувал по света, но избрах REFAN, защото видях, че са на световно ниво.“

Великият спортист е впечатлен от високите стандарти, които спазва REFAN, благодарение на системата  за контрол на качеството ISO 9001:2015. И тъй като  и при Йовчев сериозното и отговорно отношение към работата винаги води до високи резултати, съвсем логично открива в парфюмите REFAN INTENSE GOLD своята нова страст.

Нещо повече – като рекламно лице на продукта Данчо Йовчев приема предизвикателството да се представи в ново амплоа, далеч от спортното. Модерните аромати на златната мъжка линия на REFAN провокират у легендарния гимнастик да покаже харизматичния мъж в себе си. В заснетите с негово участие ексклузивнафотосесия и клип  като част от мащабна кампания,Данчо се проявява като мачо, елегантен и секси едновременно – истински магнит за дамите.
„Идеалният мъж е мит, но неговият аромат е реалност,  споделя Йордан Йовчев.- Избрах парфюмите REFAN INTENSE GOLD заради точната дозировка между изтънченост и мъжественост в тях.Те са създадени за мъжете, които знаят какво искат и го получават. Като мен!“

Парфюмеристите на REFANнаистина сякаш са създали ароматите на REFAN INTENSE GOLD  специално за „златния” спортист. Те са в крак с най-новите тенденции в света на уханията - „екстрийм“ и „интенз“, различни от добре познатата класика -  осигуряват бягство от скуката и завръщане към тайнството на природата. Това са дълготрайни аромати с повишен интензитет и обогатен състав, с  акцентирана флорална свежест или пикантни подправки, сочни плодови нотки  или подчертани топли базисни дървесни акорди.

Кораб катери…баир, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова и кътчета незнайни в заселени с българи места по света

в „Покана за пътуване”

“Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница”, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.

С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той

снима втори филм за танцуващите дервиши,

наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.

Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.

Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50  места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря.  В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.

В средата на октомври сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език  надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.  

Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-та поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.

Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.

Маги Гигова пък разкрива как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за параходи.

Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. 

Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.

Още разкази за приключения и шанс за печелене на награди - на страницата във Фейсбук Покана за пътуване.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks