неделя, 22 декември 2013 г.


Феликс Баумгартнер, който скочи от 39 км височина пред "Преса"

Аз съм човекът-птица

Магдалена Гигова


Австриецът Феликс Баумгартнер е роден на 20 април 1969 г. Той е известен търсач на приключения, професионален смелчага, а от 14 октомври м.г. и носител на световния рекорд за скачане с парашут. От 39 км височина Феликс достигна скорост от 1357,64 км /ч и стана първият човек, преодолял звуковата бариера. Баумгартнер е бил парашутист в австрийската армия, където специализирал приземяване в малки целеви зони, освен това е известен с опасните си въздушни каскади.  С проекта Red Bull Stratos постави също така рекорди за височина с пилотиран балон с хелий като достигна стратосферата и за най-долго свободно падане. На 4 декември т.г. Феликс Баумгартнер получи във Виена наградата за диалог в спорта на годишната среща на фондацията на Петър Стоянов Център за глобален диалог и сътрудничество. На гала вечерта след церемонията той отговори на въпросите на „Преса”.

- Феликс, със скока си от 39 км височина преодоляхте звуковата бариера. Сигурно вече ви иде да закрещите, когато ви питат „Не ви ли беше страх”, но е неизбежно. Какво почувствахте?
- Когото стоях на ръба на капсулата пред мен се откри невероятнагледка – Земята и най-черното небе, което можете да си представите. Съзнаваш, че си във враждебна среда, че наистина е красиво, но недружелюбно. Когато се разкачих от животоспасяващите системи, знаех, че имам въздух само за 10 минути. Затова нямах време да се любувам на гледката. Осъзнах, че това е момента, в който ще разбера дали са си стрували петте години на интензивна и скъпа подготовка. По-късно гледах много пъти записа на скока си, но филмчето не може да се сравнява с онова, което видях със собствените си очи. Пък и съзнавам, че съм единственият човек в света, наслаждавал се на подобна гледка.
  • Какво би могло да провали проекта ви?
  • От години скачам от голяма височина и знам едно едно нещо – докато не се приземиш, може да ти се случи всичко. Затова ми е нужен екип, на когото да вярвам. Разбира се, основната цел на експеримента беше оцеляването на човек в екстремни условия. Това ще помогне на космонавтите. А кой знае може би и на хората, които след време ще се разселват по други планети.
  • Говорите за практическата полза от скока си. Тя не е ли в сферата на фантастиката?
  • О, не! Ние изпитвахме скафандър от ново поколение, който да издържа на свръхзвукова скорост. Доказахме годността му и той ще се използва при космически мисии. Събраните от нас данни са достъпни за всички, не само за НАСА, защото искаме бъдещите изследвания на космоса да стават все по-безопасни.
  • При навлизането на самолет в звуковата бариера се чува пукот. Вие усетихте ли нещо?
  • Макар и да падах със скорост 1,24 Маха (1342 км/ч) в скафандъра нямах индикатор на скоростта. Очакваше се звуков сигнал, но или не съм го чул, или не се е получил. Поначало когато преодоляваш звуковата бариера пукотът, за който говорите се възпроизвежда далеч зад теб, така че е нормално да не го чуя. Но няколко души, които по време на скока ми са били в различни краища на земята се кълнат, че са го чули.
  • Четох, че сте изпитали клаустрофобия в скафандъра. Как се връзва това с безстрашния човек-птица?
- Не мога да кажа,че имам каквито и да било фобии. Е, не обичам паяци и хлебарки, но не ме е страх от тях. Но и изобщо не съм чак толкова отявлен смелчага. Просто не ме е страх от високото. Дори всичките ми детски снимки са на някой висок клон. А що се отнася до клаустрофобията в костюма, признавам, имаше я. Скафандърът е един малък свят, в който чувах единствено дишането си. А дишах тежко, заради усилията по придвижването и сякаш не ми достигаше въздух. Наложи се да се върна в Австрия, заради този проблем. Дори мисията изглеждаше под въпрос. Но намерихме психиатър, който разбра, че проблемът е психологически. Обличах костюма си и всеки път, когато ме връхлиташе чувство за клаустрофобия, започвахме да разговаряме с терапевта. Колкото повече време прекарвах в скафандъра, толкова по-добре започвах да се чувствам в него. След три седмици вече можех да изкарам в костюма шест часа. Без тази промяна нямаше да мога да скоча.
Вие сте като рокзвезда – искат ви автографи, снимат се с вас. Къде свършва шоуто и заповча науката?
    • Разбира се, че има шоу, но скокът ми беше предшестван от сериозна научна подготовка. Сравнявам скока си с първата човешка стъпка на Луната. Целта ми - да вдъхновя младите хора е постигната. Получавам безброй имейли от деца.
    • Не мога да не ви запитам за претенциите на българина Иван Трифонов, който твърди, че сте му задигнали идеята.
- Преди да се запозная с Иван Трифонов през 2004 г. вече се бях замислял за скок от височина близка до космоса. Той ми сподели своите идеи. Иван Трифонов бе летял с въздушни балони и бе планирал такъв скок отдавна. Но той беше на възраст и не би могъл да осъществи мечтата си. Разговарял съм и с Пер Линстрад, който работеше по подобен проект с милиардера Ричард Брансън за околосветски полет с балон. Те искаха да подобрят рекорда на Джо Китинджър, но се отказаха. (Китинджър е първият човек извършил скок с парашут от стратосферата на 31 333 м и от 1960 г. до скока на Баумгартнер рекордът му не е бил счупен – б.а.) В последствие се запознах с Арт Томпсън, експерт в авиокосмонавтиката, участвал в проекта „Стелс В2”, с когото започнах да работя.

- Къде е границата между стремежа и безразсъдството?
Жак Пикар, легендарният океанограф, който през 1960 г. извършва историческото спускане в най-долбокото място на световния океан е казал «У всеки от нас има някаква движеща сила, която не ни позволява да спираме прекалено дълго преди да направим следващата крачка». Тази сила ни кара да преодоляваме граници, да развиваме способностите си и да сме разумно безразсъдни.
  • Вие такъв ли сте?
- По-скоро съм решителен, дисциплиниран, целеустремен, забавлявам се само в свободното си време и страстно обичам да летя. Небето е моят втори дом и в полет се чувствам най-добре. Когато вертолетът ми докосва земята, вече не се чувствам на мястото си. Моята стихия е когато излитам. Домът ми е във ъздуха, а не на земята.

- Забелязах на подлакътницата ви татуировка «Роден да лети». Преди скока ли си я направихте?
- Не. Дори не помня кога си я направих, мисля, че преди повече от 10 г. Над фразата обаче мислих по-малко от 10 секунди. Цял живот съм искал да летя, значи съм роден за това. В хотелите винаги избирам последния етаж, за да гледам света отвисоко. Понякога си мисля, че започнах да скачам, защото не мога да си позволя собствен самолет. Скоковете са най-евтиният начин да се почувстваш като птица. Дори разработих костюм с карбоново крило, с който прелетях над Ламанша. В небето се чувствам най-естествено. Другите стихии не ме вълнуват. Пробвах да се гмуркам и беше ужасно – наоколо само вода, не можеш да дишаш без бутилка кислород. Определено съм птица, а не риба.
- Скочихте от стратосферата пред очите на 2,1 млрд. зрители. Сега накъде – към нов рекорд или е време да спрете?
Трудно е да разбереш кога си достигнал своя връх. Как да разбереш дали си на ръба на възможностите си или можеш още?
  • Адреналинът явно е движещата ви сила?
Никога не ми е пречил или помагал. Повече ме привличат сложните задачи и тяхното осъществяване. Например, когато скачах от кулите-близнаци „Петронас” в Куала Лумпур по-трудно беше да измисля как да измамя изключително добрата им охрана, за да стигна до покрива. А когато скоча – как да изчезна възможно най-бързо. Подготовката е най-интересната част от който и да е рекорд. Разбира се, когато скачам в нищото взривът от адреналин го има. Но той изобщо не ми е нужен, за да съм щастлив.

    • През лятото се разделихте с приятелката си Никол Йотл след четиригодишна връзка. Има ли нова любов на хоризонта?
    • Не искам да говоря по този въпрос. (През октомври обаче Баумгартнер написа в профила си във Фейсбук по повод спекулациите, че има ново гадже: „Обикновено не реагирам на булевардните писания, защото те са фалшиви и целят единствено да задоловят нездравото любопитство на някои читатели. Сега съм принуден да го направя, защото тиражираната новина, че имам нова жена до себе си е абсолютна наглост. Изживях четири прекрасни години с моята Ники и не бих искал да пропусна нито един миг от тях. Ще мине много време докато някоя друга заеме мястото й, ако изобщо това се случи” – б.а.)
    • Как си почивате от екстремните занимания?
- Толкова много тренирам и пътувам по света, че се изморявам и когато се върна у дома просто искам да си хапна добре, да общувам с близките си и да разпусна.

Най-страховитият момент от полета

- След скока сякаш изгубихте равновесие и започнахте да се въртите. Какво излезе от контрол?
Нищо! Ние знаехме, че ще започна да се въртя. На подобна височина заобиколящата среда е вакуум, а за да спре въртенето е необходим въздух. Затова ми беше толкова трудно да стабилизирам тялото си при развиваната от мен свръхзвукова скорост. Когато се въртиш с такава скорост си подложен на голямо натоварване. Кръвта нахлува в мозъка. А понеже преди мен никой друг не беше падал със свръхзвукова скорост, не можехме да предвидим всичко.
Непрекъснато пробвах различни положения на ръцете и краката и в един момент открих идеалната поза. Тогава въртенето престана и успях да се стабилизирам. Не мога да кажа, че съм треперил от страх. В този момент просто не мислех, че мога да загина. Та нали бях тренирал толкова здраво. Не се боях от смъртта, а че може да не изпълня мисията си. Когато те гледа целият свят не ти се иска да се провалиш.

Няма коментари:

CODE HEALTH TV казва: „Благодарим ви, че ви има!“ за втора поредна година

  За втора поредна година CODE HEALTH TV казва: „Благодарим ви, че ви има!“ Българската здравна телевизия събира медицинския, здравен и фарм...