Златолист - там, където се сбъдват желанията

http://legends.abujet.net

Оля Стоянова

Фотографии: Оля Стоянова

Златолист се намира в подножието на Пирин, на две крачки от Мелник. И няма значение по кое време ще дойдете тук, защото гледките винаги са едни и същи – пясъчни пътища и много синьо небе. Разбира се, дъжд пада рядко, снегът изобщо не се задържа, а пясъчните пирамиди са все така жълти и голи през цялата година. Може би само през есента листата на дърветата стават златни, но не разчитайте много на това - зад името на селото не се крие поетична история. Старото име е Долна Сушица – точно и ясно, защото малко по-нагоре от Мелник се намира и Горна Сушица. Но името е сменено със Златолист заради тютюна, който започва да се отглежда по тези места. И така – дотук нямаме никаква поетична история. Но поетичното предстои.

В Златолист от двете страни на пясъчния път ще ви посрещнат редица къщи - стари и тук-там стегнати. Това е Златолист. Някога селото е създадено точно така – като един чифлик, който се е разраснал. Днес Златолист съществува пак така – като една църква, без която селото съвсем ще изчезне.

Църквата „Свети Георги“ се намира в края на пътя. Отвън изглежда нова и спретната. От вътре е различна – полутъмна и празнична, а лицата на светците са поопушени от дима на свещите. Ако искате стенописи, които не приличат на никои други – тук сте на правилното място. Свети Христофор с кучешка глава, черен дявол, който язди кон и стреля с арбалет, грешница с разголени гърди, реалистични фигури на светци и пророци, нарисувани не съвсем по канона. И много цветове. Първото изписване на храма е през 1876 г. Дори днес всяко ъгълче е запълнено със стенописи, но това, което веднага задържа вниманието, е светлината. Църквата „Свети Георги“ е вкопана в земята, но отвътре е огряна от светлина – от лъчите, които се спукат от купола, от запалените свещи и полилея. В нея има от онзи уют, който се усеща в поддържаните селски църкви, за които се грижи някой непрекъснато. Все едно женска ръка е подредила всичко. Има цветя, поставени пред иконостаса, иконите са окичени със зелени клонки, винаги има свещи, които горят.

От много години я няма жената, която се грижи за църквата, но хората казват, че нейното присъствие все още се усеща. Повече от петдесет години село Златолист е поклонническо място - тук прекарва по-голяма част от живота си Преподобна Стойна, а в спомените на местните хора тя е с ранг на светица. Наричат я пророчица, разказват как е помагала на всеки, не деляла хората на добри и лоши, сравняват я с Ванга. Съдбите на двете жени наистина си приличат – Преподобна Стойна е родена в  село Хазнатар, Серско, а когато става на седем години, се разболява от едра шарка и ослепява. Малко по-късно се проявява дарбата й. Според легендата пред нея се явява Свети Георги, който й показва къде да намери скрити в земята икона и кандило. Преподобна Стойна и близките й откриват свещените предмети и построяват параклис на Свети Георги, а момичето се премества да живее там. През 1913 г. семейството й се изселва в България, а по пътя Преподобна Стойна решава, че иска да я оставят в Долна Сушица, където е църквата „Свети Георги“. Така слабичкото русокосо момиче, за което днес се разказват легенди, остава в селото. Първо местните хора се грижат за него, след това то започва да се грижи за всички. Лекувала главоболие на възрастните, давала утеха, грижела се за малките деца, поддържала църквата и успявала да измоли здраве на всички.

Може и сега да се заговорите с хората, които влизат в двора на църквата. Всеки от тях знае по някоя история за Преподобна Стойна. Всеки е чувал от някой друг за чудесата. Всеки може да даде доказателства. А можете и сами да ги потърсите - на втория етаж до църквата е стаичката, където е живяла пророчицата. Казват, че всичко е запазено във вида, в който е оставено преди години - стая, която побира само дървено легло, маса и прозорче. Стая, в която днес се влиза бос. Върху дървеното легло са оставени купища детски играчки. На стените висят портрети на Преподобна Стойна, многобройни икони и стотици снимки, които са пъхнати във всяка пролука между дъските. Снимки на бебета, млади жени, мъже на средна възраст, деца, старци. Хора, за които някой се е опитал да измоли помощ или чудо от Преподобна Стойна.

На масата в стаята седи и отворената книга на молбите и желанията. Пишеш и без да искаш четеш, написаното преди тебе. Но всички молби си приличат - любов, здраве, пак любов, пак здраве - това са желанията на хората. Дори само да хвърлиш поглед между страниците на тази книга, имаш усещането, че надникваш неканен в света на най-съкровеното. А то се оказва едно и също за всички.

Казват, че понякога поклонниците остават да пренощуват в тази стаичка сред стотиците снимки. Други се люлеят за здраве на въжените люлки, окачени на клоните на огромния чинар. На табелка е отбелязано, че дървото е на почти 13 века – клоните му са дебели и приличат на люспесто чудовище. В кората на дървото са забити също стотици бели листчета с желания, сигурно също с молба за здраве и любов. И сигурно тези молби някой ги чува, защото по пясъчните пътища Златолист има непрекъснат трафик. Възрастни жени и деца, които изминават пеша разстоянието от съседното село Катуница до Златолист и автомобили, дори автобуси, които оставят след себе си облаци жълта прах.

Но не се ядосвайте на пясъчния път – просто внимавайте да не затънете в меките пясъци и не питайте защо никой не се е погрижил да има по-нормална настилка. Това, което сега виждате като път, през пролетта е пясъчното корито на реката. Но при този климат, реката тече само за ден-два и после пътят отново става път. Нали помните – Долна Сушица, сега Златолист, където поклонниците търсят и намират надежда.

„Таен” водопад в Мелнишко, 1300-годишния чинар при Преподобна Стойна и почетният консул на Тайланд за Краби и Чанг мей в „Покана за пътуване”

Американски учени открили, че пътешествията – ако са вълнуващи круизи или странствания през различни градове и държави, успешно заменят секса.

Е,  „Покана за пътуване” тази неделя не стига чак до тази екстравагантна идея, но обещава вълнуващи усещания.

Пролет Йорданова и Росен Йорданов вкусно и пивко разказват за мелнишкия край като винена и гурме дестинация, но и разкриват и скрити тайни на региона -  че до чудотворния чинар на Преподобна Стойна се минава по покъртително красива пътека, а през прокопан на ръка тунел в пясъчника се стига до величествен водопад.

 Сигурно мнозина от вас са се чудили, загледани в мътните води на вечната река „Откъде го измисли Йохан Щраус този син Дунав и как пък на Вазов му се е видял бял”. Светослав Марков и Теодор Борисов в рубриката си „50 места от българската истори отвъд България” също не дават отговор, но разказват за пътя на Ботевата чета с патриотичен поглед към иначе скучноватия румънски град Гюргево.

Защо  нашенци се завтекоха към Тайланд? Пояснение от най-вещия по темата – Виктор Меламед, почетен консул на кралството у нас. Той разкрива екзотични подробности за новите любими маршрути на българите в Страната на усмивките – Краби и Чанг мей.

Маги Гигова пък  дава ценни съвети за оцеляване в родината на сиамските котки – Тайланд. Ето някои от тях:

Никога не пипайте тайландец по главата – смята се за голяма обида. Отнасяйте се почтително към будистката религия и тайландския крал. Няма да ви пуснат в храм по къси гащи или с обувки. Там трябва да седнете с крака, подвити под вас, защото будизмът смята главата за най-чистата част на човешкото тяло, а краката - за най-мръсната и не е редно да ги показвате на божеството.

Не бива дори да ви хрумва да внасяте в страната каквато и да било дрога – ако се разминете само с дълги години затвор, ще сте се отървали леко.  Забравете за българските си навици да хвърляте отпадъци, където ви скимне. Това ще ви коства глоба от $50. Не се подвеждайте от разпространения в държавата секстуризъм. Той се практикува само в определени квартали. Ако се държите непочтително с жена на улицата (дори само да подсвирнете от възхищение) тя може да извика полиция и… жална ви майка.    

Още пътешествия и приключения – на страницата на предаването във Фейсбук  https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/