Музей в старинна португалска къща насред индийския щат Гоа

 

Площта на най-малкия индийски щат Гоа е 3702 кв. км. Разположен е на полуостров, вдаден в Арабско море.  Населението е 1 404 833 души. Което на фона на милиард и половина индийци си е направо квартална цифра. 65 на сто са индуисти, 28% - християни. Мюсюлманите живеят в селските райони, а юдеите държат казината. Китайците пък са окупирали внос-износа.

Климатът е тропически и мусонен. Първи португалските мореплаватели са описали това природно явление, плавайки през XVI в. към Гоа - основен източник на подправки в онези времена. 
Столицата Панаджи има 45 000 жители, но сякаш всеки от тях кара по две коли едновременно плюс мотор и е хукнал нанякъде в шеметния трафик. Така поне на мен ми се струва във водовъртежа от клаксони и превозни средства. 

Плажните купони са прочути. На плажа Багататор на рейв парти се събират понякога до 25 000 души. 

Ние обаче ще ходим в едно прехвалено заведение, където ще вечеряме,  е толкова смехотворен кич, че се кикотим с глас. 

Пещери и дворци, изградени от гипс, тел и някаква мрежа, която прозира през дупките. Върхът е най-дългата полегнала фигура на жена в цяла Азия – голям повод за местна гордост. Момата, създадена от гореспоменатия материал, кротко дреме. Дрешките й - къса поличка и нещо като сутиен с ръкави са от... трева, а едната й ръка е потопена в малко езерце. В желанието си да й направя незабравима снимка, разбира се, цопвам в него и цяла вечер сандалите ми сърцераздирателно джвакат от тинята.

 

Е, на следващия ден си идваме на думата! Ще ни водят в истинска господарска къща „Потомствената Гоа” в селцето Лоутолим.  През 1995 година местният художник Маендра Жоселино Араужо Алвареш създава в наследствения си дом този странен музей, в който почти всичко или е фамилна ценност, или е създадено от собствените му ръце. Върху деветте декара на семейното имение на около 25 км южно от столицата Панаджи, творецът е издигнал историческо гоанско селце, каквито са били преди повече от 100 години.

Шок първи! Въпреки класическото португалско благородническо име на входа ни посреща възможно най-типичен индус.  Грациозни лебеди украсяват рецепцията. Слонове носят върху гърбовете си колоните на преддверието, обсипани с цветя. 

Шок втори! След  гоанското посрещане от момичета в национални носии се озоваваме в колониална гостна, която португалските благородници сякаш не са напускали.  Фигурален мраморен под пръска прохлада, тежко резбовани шкафове крият семейния порцелан и среброто, по стените висят фотографии на отдавна изтляли местни аристократи в старовремски тоалети и поза „глътнал бастун”.  

Паланкин, стенен телефон с фуния вместо слушалка, кристални полилеи и лампи с абажури от избеляла коприна, лампов радиоапарат, навиващ се грамофон... В кухнята  са съхранени домакински сечива, делви с образи на петли, бъчви за порто, хамаци, дамаджани и везни. По специалните рафтове за вино съдим колко тачена е била напитката по тези земи. Те са хитроумно проектирани така че под полегналите шишета да има поставки за нанизване на чаши с гърлата надолу. Като в класически бар.

Вляво е фамилният параклис с образа на Исус и запалени свещи. Вдясно – поставка за бастуни с всякакви дръжки, вкл. и със скрита сабя.

Шок трети! Излизаме на двора и попадаме в гоанско село отпреди векове. В отделни колиби мистър Алвареш е представил с фигури от гипс, но с автентични сечива, различни професии и прослойки от доколониалния период и през него – рибари плетат мрежи, занаятчии дялкат, шият, плетат,  в нещо като килийно училище с надпис Escola da Musica преподават пеене и свирене на инструменти, селяни връзват снопи,  минаваме край кръчми и дестилерии за споменатата ракия от кашу – фени. Идеята е да се види как навремето хората са живяли в хармония с природата. 

Не можем да пропуснем и колекцията с 1700 християнски кръста от цял свят, поставени в рамки с формата на кръст, естествено.

Внушителна е фигурата  на Паршурам, легендарният създател на Гоа. Аватарът на бог Вишну определил границите на „земния рай”  като изстрелял с лъка си стрела от  планината Саядри в посока Арабско море. Полетът й очертал границите на Гоа.

Влизаме в пещерата Биг фут. Естествено всички се вторачваме в  отпечатъка на гигантски крак, пълен с вода и венци от цветя в скалата. Легендата разказва, че преди векове местен богаташ имал толкова добро сърце и вяра в боговете, че раздавал на нуждаещите се всичко, което имал. Алчните му съседи го излъгали, че са в нужда и взели последните му пари. Той не се разлютил, ами застанал на един крак и започнал да моли боговете за милост и смирение. И така – дълги години, колкото да се образува отпечатък. Гоанците са абсолютно убедени, че ако човек постои малко в огромното каменно стъпало, ще има късмет цял живот. Нали се сещате как наврях и двата си крака 36 номер вътре. Засега не се оплаквам. Действа!

 Най-значимата забележителност на „Потомствената Гоа” (поне според създателя й), е фигурата на поетесата от 16-и век Мира Баи, посветила живота и творчеството си на Кришна. На видно място в музея стои сертификата от „Световни уникални рекорди”, който удостоверява, че сътворената само за 30 дни от Маендра Жоселино Араужо Алвареш скулптура е най-голямата, изсечена от местния камък латерит на земното кълбо.

Художникът е изобразил в 14 метра дългата и 5 метра широка фигура поетесата, която свири на своята тамбура с барелефи на слънце и лотос – мистични елементи.  На главата на Мира Бай скулпторът е поставил диадема от златни цветя, носена от гоанките по празник.

Толкова е причудливо, че човек не може да му се насити!

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемент, който хармонизира пространството

 

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

В Покана за пътуване на 7 януари 2024 по програма Христо Ботев от 17 часа: Светлана Дичева за музея на Евита Перон в Буенос Айрес

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Снимки Веселин Веселинов

Веселин Веселинов, е архитект по образование и природолюбител, мечтател и вярващ по призвание. Той е почитател на екологичното строителство, пасивните къщи и енергийна ефективност. Бил е cтипeндиант ĸъм нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa.

В свободното си време изучава древни учения, философии, религии, като акцентира върху мъдростта на ведическите учения. Нееднократно е посещавал Вриндаван или Вриндавана – свещен град в индийския щат Утар Прадеш, където се стичат милиони следовници на Кришна от целия свят.

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

• 

• 

Той ни изненадва с аргументи за близост между българите и индийците. Според него още Георги Стойков Раковски пише за връзката между Българя и Индия и сходствата между културни елементи, носии, вярвания. Както и общи топоними. Например, река Янтра, което е типична санскритска дума и означава машина, но и елемент, дето хармонизира пространството.

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

След едно от предишните си посещения в Индия архитект Веселин Веселинов събра снимките си в изложба, приходите от която отидоха в полза на дечицата от местно училище. Новите си благотворителни инициативи той е пренесъл на българска почва.

От 2018 година Веселин в свободното си време подпомага доброволческата мисия ВЕДА България, издава книги и изповядва максимата „Семпъл живот, висше мислене“.  Да не пропусна, че коефициентът му на интелигентност е 156.

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Поинтересувах се дали архитект Веселинов и  съпругата му са стигнали при последното си пътешествие в Индия до Джаганатха Пури, където се намира най-голямата кухня за богомолци в света.

В източните религии се смята за висша чест и привилегия да нахраниш монасите и дори лично да им я поднесеш. Оказа се, че е имал подобно преживяване, но не точно там. В замяна на това са обиколили всички знакови места в Джайпур.

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

• 

Арх. Веселин Веселинов: Янтра на санскрит означава елемен, който хармонизира пространството

Бопал - „Градът на осемте езера“

 „Градът на осемте езера“ -  Бопал, столицата на индийския щат Мадя Прадеш,  сякаш плува във вода. Освен от втория по големина изкуствен водоем в Индия, градът е заобиколен с няколко естествени водни огледала, които му придават очарованието на зелен оазис. Тук дори и от това намига традицията - Горното езеро е най-старото създадено от човешка ръка и от XI век снабдява с питейна вода жителите на града. А през 2011 година в чест на 1000-годишнината от коронацията на крал Пармар Бодж, основател на града, насред водата е поставена негова статуя – любимо място за снимки на потомците му.

 

Допълнителен щрих към усещането за „чисто новата и различна” Индия е и единственият в тази държава музей на местните племена, където можеш да видиш,  пипнеш, а ако искаш и да сдъвчеш, всичко характерно за безхитростния им бит.

Наивистичните стенописи на входа не успяват да те подготвят за сблъсъка със смяната на цивилизацията.  

Гонд, бхиил, корку, байга, сахария, кхол, бхария... това са част от имената на племената, представени в музея с техните къщи, невъобразимо пъстри одежди, вярвания, занаяти, дори с надгробните им паметници.

Катерих се по чардаци, надниквах в делви, палих светилници, въртях каменен хромел за жито, докосвах глинени релефи по стените, заснех десетки модернистични инсталации от древно племенно изкуство... изобщо потопих се максимално.  На двора „играх” на „Дядо вади ряпа” с глинените фигури на местни деца, докато кооперативът на жените-художнички  от племето Гонд рисуваха по моя поръчка тюркоазена котка.

В Бопал улиците са идеално асфалтирани, с поне шест платна и няма просяци за цяр. Дори призори не можеш да се спънеш в някой, който спи на тротоара. А усърдни чистачи въртят метлите по цял ден. На какво се дължи тази стряскаща за индийското битие промяна? На богата община с разумни и напредничави управници, разбира се. Парите пък идват от  развита промишленост, търговия със зърно, памук, опиум, дървесина и облекла. При това не само рожби на евтиното ишлеме. Тук се везат на ръка най-известните в цяла Индия тъкани с бродерии от истински златни нишки или с пищни картини от перли.

Повечето от хората с метлите са същите онези парии, които преди са живели от милостиня на улицата. Днес имат заплата, с която да си платят наема, децата им са на училище, а който не е пожелал да промени начина си на живот, крайно недемократично е бил изселен.

На около 40 км от Бопал са скалите Бимбетка – индийска вариация на пещерата Магура. Те са открити случайно от професор по археология, който минал с влака покрай тях и решил, че формите им си струва да бъдат изследвани. Така от джунглата изплували скални рисунки  на  десетки хиляди години  от различни праисторически периоди чак до средните векове.

Хората, които обитавали скалните ниши разказвали по стените им за простичкия си живот. Според професора художниците били предимно жени, защото мъжете били винаги навън на лов, а съпругите им когато свършели с приготвянето на храната и заточването на каменните брадви, започвали да творят. Така се появили рисунките, които днес събират хиляди туристи със сюжети от преследването на бизони (които все още се въдят по тези места), обяздването на слонове, войни между племена и обикновени домакински действия. И всичко това върху повече от 600 скални заслони и над 500 пещери.

Проблемът на рисунките е, че са върху податлив към атмосферните условия пясъчник, а нито един учен досега не е предложил достатъчно добра технология, която да ги съхрани. Опитите завършили плачевно и затова са оставени на милостта на природата. Екскурзоводите се оплакват, че индийците са народ впечатлителен и всеки от тях се пресяга да пипне.

За късмет на скалните творби, повечето от тях са доста над земята. Местните учени твърдят, че са открили скелети на триметрови гиганти, които спокойно можели да ги рисуват на височината на очите си.

Като прибавим недовършения храм на Шива от 12-и век – Боджпур темпъл, и няколкото резервата за тигри, тайните, които Мадя Прадеш крие, стават прекалено любопитни, за да бъдат подминати.

 

 

Доц. д-р Соня Алексиева представя Китай през погледа на българите

 

Четиристотин страници за Китай през погледа на българите

В Покана за пътуване на 30.10.2022 по програма Христо Ботев от 17 часа:  Меги Савова за приказна сватба във френски замък. Маги Гигова за най-чистия град в Индия

Замъкът – декор за приказната сватба

Как се пишат истории от далечна страна по време на пандемия? По скайп, зум и вайбър, разбира се. Преподавателят по туристически пиар доц. д-р Соня Алексиева е провела десетки часове интервюта с наши сънародници в Поднебесната империя, за да напише 400-те страници на „Китай през погледа на българите“

Четиристотин страници за Китай през погледа на българите – снимка от премиерата

. И като логичен финал на разговорите с тях, споделя своите впечатления за азиатската държава, натрупани и раздипляни през пътешествия и приятелства. Нямаше как да не я попитам за трудностите с общуването на хиляди километри. Въпреки тях,  тя ни отвежда в   Азия чрез разказите на наши сънародници, свързани професионално, семейно или емоционално с далечната държава.  

Четиристотин страници за Китай през погледа на българите – при откриването на Дома Китай-България

Когато става дума за Китай думите никога не стигат, особено при подмолните камъни на „изгубените в превода“ на общуването.

• 

• 

Евелина Хайн

Докато разговаряхме с доц. д-р Соня Алексиева за нейната книга „Китай през погледа на българите“ се сетих за една конфуцианска поговорка „Ако искате една година просперитет, отглеждайте зърно, ако искате десет години просперитет, отглеждайте дървета, ако искате сто години просперитет, отглеждайте хора“. А китайската страна си отглежда приятели.

• 

• 

Десислава Николова

• 

• 

Ани Пешева

Кое момиченце не е бленувало за приказна сватба в истински дворец? Хубаво е да знаете, че в редки случаи тези мечти се сбъдват. Меги Савова, организатор на международни конкурси за красиви и успели дами, присъства във Франция на церемония, достойна за холивудски блокбастър.

• 

• 

Декорът на сватбата

По обясними причини няма да споменем имената на младоженците, защото на нашите слушатели те няма да говорят нищо, но пък чрез разказа на Меги ще се потопим в празничното битие на френските благородници и ще опитаме да си представим средновековен замък отвътре.

Безкрайни планирани „по конец“ градини, многовековен дворец във Франция като декор за сватба. За нея ни разказва Меги Савова, която държи правата на 21 световни конкурси за красота. На венчавката, също като в българските приказки „три дни яли, пили и се веселили“, но и време за изкуство отделили. Както и за разходка с корабче по Сена.

Гостите пристигат с карети

Безкрайните градини

• 

• 

Безкрайните градини

• 

• 

Тортата във формата на бобър, висок 1,80

Симфоничен оркестър весели сватбарите

 „Градът на осемте езерата“ – Бопал, столица на индийския щат Мадя Прадеш,  сякаш плува във вода. Освен от втория по големина изкуствен водоем в Индия, градът е заобиколен с няколко естествени водни огледала, които му придават очарованието на зелен оазис.

Още за Бопал четете тук

Чудо невиждано! Бопал – чист град в Индия