Добра новина: Българите могат да пътуват в Тайланд 60 дни без виза
От 15 юли 2024 влезе в сила законът, че гражданите на 93 държави, сред които и България, могат да пътуват 60 дни в Тайланд без задължителна виза! И това е допълнителен повод за радост за сънародниците ни, решили да посетят Страната на усмивките.
Освен идващите за туризъм, представителите на споменатите 93 държави се освобождават от виза за 60 дни ако посещават държавата за сключване на бизнес ангажименти или подписване на договори, спешна визита или работа ad hoc работа.
Периодът може да бъде удължен с максимум още 30 дни, но това решение е по преценка на имиграционния служител.
Добра новина: Българите могат да пътуват в Тайланд 60 дни без виза
Преди изтичането на края на максималния период престой от 90 дни, гостите имат право да кандидатстват за нов тип виза за Тайланд.
Валентин Станков – шест месеца от България до Виетнам на автостоп
В Покана за пътуване на 14 май 2023 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: С две малки деца из половин Азия. Тайландският курорт Патая извън плажовете и секстуризма
С две малки деца из половин Азия.
Първият гост в Покана за пътуване е обречен да бъде пътешественик още с раждането си. Появил се е на белия свят на задната седалка на семейната кола някъде из Еленския Балкан.
Валентин Станков завършва актьорско майсторство в класа на проф. Елена Баева, играе в театър Възраждане, във Великотърновския и в Шуменския театър. И признава, че професионалните умения са му помогнали много в общуването при шестмесечното му пътешествие на автостоп из Европа и Азия.
Иран
Иран
А моят събеседник Валентин Станков специализира кукловодство и започва да създава детски театрални представления, обучава и малчугани в магията на театъра. А понеже сред хобитата му важно място заема психологията, за да живее в съгласие със себе си, от няколко години той се занимава с коучинг и НЛП – невро-лингвистично програмиране.
Но в Покана за пътуване той гостува с разказ за скитането си на автостоп, преспиването на палатка или по системата коуч сърфинг в продължение на шест месеца из цяла Азия.
Мианмар
Актьорът Валентин Станков разказва за своите приключения на автостоп из Грузия, Иран, Индия, Тайланд, Мианмар, Виетнам, които описва в книгата „Живот в едно пътешествие“.
Мианмар
Всъщност, всичко започва когато приятелката му купува за себе си и двете си деца билети до Камбоджа и с Валентин се уговарят да се видят там. Цените на самолетните полети междувременно скачат до небесата и той, вдъхновен от един попаднал му пътепис, решава да тръгне на стоп и да спи на палатка. И така – шест месеца…
На място осъзнава, че в многомилионните държави личното пространство няма никакво значение. А когато в Камбоджа се присъединява към приятелката си и двете й деца автостопът става още по интересен. Четиримата обикалят Виетнам на длъж и шир.
Виетнам
Виетнам
Актьорът Валентин Станков е ярко доказателство на приказката, че апетитът идва с яденето. Особено ищахът за пътешествия. Да му пожелаем да стигне до Индия със стария си ван и да напише продължение на книгата „Живот в едно пътешествие“.
В Покана за пътуване на 26 февруари 2023 по програма Христо Ботев от 17 часа: Екатерина Арсова участва в слонско СПА край Чианг Май. Директорът на алжирския туристически борд за римските руини, омаята на Сахара и плажовете в нейната страна
В Алжир има седем обекта на ЮНЕСКО
Всяка година в Тайланд на 13 март отбелязват Деня на слона. В древната столица Аютая сервират зрелищен плодов пир за симпатичните гиганти.
В Страната на усмивките те понякога са работни добичета, просят по улицата, а в безбройните паркове и сиропиталища понякога се грижат за стотици животни на едно място. Слонът за тайландците е начин за изразяване на културната идентичност.
В миналото са ги използвали като бойна техника във войните със съседна Бирма. А днес разиграват пред туристите батални сцени, в които Тайланд винаги побеждава, естествено.
Вероятно някои от слушателите са посещавали слонските паркове в бившия Сиам, но едва ли има много българи, които са правили педикюр на слон. Е, моята първа гостенка в Покана за пътуване е от тях.
На Екатерина Арсова остава още един изпит, за да стане ветеринарен лекар и затова дава научно обяснение на израза „Помни като слон“.
Екатерина Арсова прави педикюр на слон в Тайланд
Но първо ще разберем от самата нея как се е озовала като доброволец в приют за слонове в Тайланд. Защото след бригада в Америка младежите или използват спечеленото за студентските си такси или си купуват кола на старо.
В статията си за списание „Ветеринарна сбирка“ Екатерина Арсова разказва как общуват слоновете помежду си. А за раняваща душата човешка жестокост към тези животни ще чуем след малко от самата нея.
За разлика от повечето българи, били на студентска бригада в САЩ, Екатерина Арсова решава да похарчи спечелените с работа на три места пари, за да стане доброволец в приюти за слонове в Тайланд. Там всяко животно има своя тъжна история.
Запитах я питомците в резервата познават ли техния махут – така се нарича човекът, който се грижи за слоновете.
Екатерина Арсова прави педикюр на слон в Тайланд
Какво е да правиш педикюр на четиритонна жива грамада ще ни разкаже Екатерина Арсова, която е на едно придихание от титлата ветеринарен лекар.
Моята гостенка е била част от доброволците в приют за слонове, където туристите могат да се включат в приготвянето на специалното балансирано меню за животните. Като студентка по програмата Еразъм тя изучаваше ветеринарна медицина в Пиза, където изнесе доклад на италиански и на английски с непознати страни от характера на слоновете.
Както вече казах, тя може би е единствената българка, правила педикюр на слон. Полюбопитствах това не е ли едно голямо стъргане.
Новоизпечената ветеринарка ни разказва за двата резервата за слонове в Северната част на Тайланд, където е била доброволка. Тя не е пропуснала обаче да разгледа не само наоколо, ами и чак Краби на Андаманско море.
Катето очевидно е не само ветеринар и приключенец, ами и хранителен сапьор, защото си мечтае да опита още екзотични гозби из Азия.
Покривало за наранен слонски крак
Японско кисело мляко с надпис Бълфгария в Тайланд
Г-жа Найма Хаджам, директор на Националния туристически борд на Алжир, разказва пред Покана за пътуване за най-интересните места за посещение в родината й. Интервюто е осъществено с помощта на българския посланик в Алжир Марияна Бояджиева и на алжирския посланик у нас Байя Бенсмаил.
Засега няма директен полет между България и Алжир, но пък директорът на туристическия борд Найма Хаджам, поясни, че през комшиите възможностите да стигнем до тази все още непозната за нас държава от Магреба, са доста привлекателни. Впрочем, ако се чудите какво е това Магреб, пояснявам: онази област от Африка, която обхваща Северна Сахара и съвпада с района на Атласките планини. Дано скоро имаме възможност да я опознаем и на живо.
С чартърните полети на GullivAir пътувате без прекачване към Пукет в Тайланд
Един от най-предпочитаните курорти през зимата вече е на един клик разстояние
С чартърните полети на GullivAir пътувате без прекачване към Пукет в Тайланд
Благодарение на чартърните полети на българската компания GullivAir можете да стигнете безпрепятствено до рая без прекачване.
А тайландския остров Пукет притежава всички необходими съставки, за да бъде обявен за филиал на Седмото небе: копринен пясък, рошави палми, тюркоазена вода, наситен нощен живот и разнообразна кухня.
Вече можете да стигнете до там с директен полет и без да се обвързвате с туристическа агенция, ако сте настроени по-авантюристично.
С чартърните полети на GullivAir пътувате без прекачване към Пукет в Тайланд
Самолетният билет на GullivAir включва кетъринг (две топли хранения, безалкохолни напитки, кафе, чай), всички пътни такси, одеяла, възглавница, 7 кг ръчен багаж и 23 кг чекиран багаж, което си е чист разкош!
Развлекателната система по време на полета е мултимедийна WiFi с разнообразие от филми, сериали, музика и е достъпна за всеки пътник на собственото му устройство.
Алкохолни напитки се предлагат срещу запращане при поискване.
С чартърните полети на GullivAir пътувате без прекачване към Пукет в Тайланд
От компанията признават: “На този етап можем да предложим на нашите пътници само икономични места. Все още бизнес класа нямаме. След закупуване на билета всеки пътник може да отиде на нашия уебсайт www.gullivair.com и в менюто „Управление на моята резервация” да избере място, да закупи допълнителен багаж, ако желае“.
GullivAir работи с всички български туроператори, но са мотивирани да стигнат до крайния клиент, за да може той да закупи билет през уебсайта.
Следващият полет София-Пукет е на 24 февруари 2023 г.
А ето и всички дати:
24.02.2023 – София – Пукет
04.03.2023 – Пукет – София
24.03.2023– София – Пукет
01.04.2023 – Пукет – София
07.04.2023 – София – Пукет
15.04.2023 – Пукет – София
Тук можете да визите разписанието като часовете са в местно време:
24.02.2023 г. и 24.03.2023 г. и 07.04.2023 г. (петък)
G2 506 Летище София Терминал 2 17.55 – остров Пукет (Международно летище Пукет) 09.25 +1 (на следващия ден)
04.03.2023 г. и 01.04.2023 г. и 15.04.2023 г. (събота)
G2 507 Остров Пукет (Международно летище Пукет) 12.25 – Летище София Терминал 2 19.25
Димитър Владиков от
години живее и преподава английски във висши учебни заведенияв Китай – първо в Шанхай, а после в
Пекин.По професия е адвокат по
международно и инвестиционно право, но до този момент е издал книгите „Завинаги, „Гетото”, „Разкази”, „С 800 км/ч в небето“. Последната -„Около света“ е издадена в Америка. Тя е на английски език, но има и приложение на
български за любителите на екзотични дестинации от родината му.Оказа се, че благоевградчанинът, който е и шампион и треньор по бойни изкуства,има нов повод за хвалби.
Хвалбите са, че ме приеха да правя докторантура в най-престижния
университет на Китай – „Джао Тонг“ в Шанхай. И от септември следвам Медии и
комуникации и преподавам едновременно. Следващата ми книга е готова. Тя ще е с пътеписи
само за острови и логично се нарича „Райските острови“.На английски Islands of
heaven. В нея са включени 16 острова.
Интересното е, че успях да ги посетя за месец и половина. Беше доста интензивно
пътуване ,но между двата семестъра имах голяма ваканция и като си взех куфарите
35 дни бях извън страната. От летището – в хотела, на плажовете и на следващото
летище.
Кой ти стана любимият остров? Къде искаш да се върнеш?
Аз много обичам топлите места. На 40 градуса приятелите ми умират от жега,
а на мен ми е страхотно. Със сигурност
бих се върнал на някой от тайландските острови, защото такава красота не съм
виждал.Ходил съм и по тропиците, и на
други места, къде ли не, но такава комбинация от чисти води, хубава природа,
гостоприемни хора.
Ходил си на острова на Джеймс Бонд. Той е в провинция Краби, където е
сниман и филмът „Плажът“ с Леонардо ди Каприо…
Да, любима холивудска дестинация за снимки. Патая също е много хубаво
място, въпреки че не е остров. Но пък от нея може да се тръгне към много от
по-малките острови, а и е на малко над 100 км от столицата Банкок. Макар
мястото да е известно предимно със секстуризма, всъщност той е само на една улица – Walking
street. В Патая е и Паркът на
тигрите.
Там можеш цял ден да си играеш с тигри – от бебета до 300-килограмови зверове.
Понеже на мен това ми е любимото животно, там се почувствах невероятно.
Не е ли опасно?
Опасно е, защото влизаш в ограждението с двама души, които държат
електрически пръчки, но срещу теб е животно, което ако се ядоса никаква пръчка
не може да те спаси. Носиш си риска, но кога друг път ще имаш това усещане – да
влезеш и да пипнеш лъв или тигър.
А какво е усещането да храниш тигърче бебе с биберон?
Страхотно! Това ми беше една от мечтите. Аз съм пипал и панда, но тигърчето
е като едно голямо коте. То също мъркаи
когато го храни с биберона то замърка, започна да си играе, понеже го пипах по
ушетата. После гушках две наведнъж. Цял ден прекарах там. От сутринта до 8 часа
вечерта.
Скъпо ли е това приключение?
Хората казват „Кеф пари няма“. Аз си купих ВИП билет, с който те пускат
навсякъде без ограничение. За мен това е преживяване, което ми остави спомен за
цял живот.
Какво правиш цял ден? Окей – храниш бебе тигърче, галиш лъвче, снимаш се с
голям тигър…
Гледаш как ги дресират, помагаш в храненето, играеш си с животните, къпеш
ги, гушкаш се с тях. Следобед когато заспят и ти лягаш при тях, ползваш ги за
възглавница. Спиш върху тях. С големите тигри можеш да плуваш. Те обожават да
се къпят и си играят много. Много е интересно!
С делфин също имам интересна случка. С едни приятели щяхме да караме
джетове в Южнокитайско море. Влизаме навътре. Гледаме на около 150 м от нас
стадо делфини. Единият от моите приятели беше много страхлив и помисли, че това
са акули. Аз тъкмо им казвах „Дайте да се приближим и да се гмурнем с тях“. Ама
той като занарежда колко е опасно, колко е дълбоко, какви течения има. Още ме е
яд, че не отидох сам да поплувам с тях.
Бил си и във Филипините, на Боракай. Пак ли е райско място или е прекалено
туистическо?
Боракай е най-известният им курорт, така че туристите направо натам се
насочват. На мен най-много ми хареса Порто Принцеса, което е по-диво място. Аз
живея в Китай и 10 месеца в годината съм заобиколен от милиони хора. Затова на
почивка обичам да съм си само аз и да ми е по-спокойно.
Защо не ти хареса Бали? Всички припадат по този остров?
Бали по принцип е много хубаво място, но аз хванах дъждовния сезон. Не
знаех, че има дъждовен и висок туристически сезон. Намерих много евтини билети.
Казах си „Изгодна сделка“ и още от летището като видях времето как ме посрещна
с едни тропически дъждове… Пак направих хубави снимки, но на джунглата, пясъкът
беше мокър. Валеше си много стабилно. С часове. Аз си мислех, че ще се излее,
пък ще светне, ще изсъхне е ще грейне слънце.Чакам, чакам на плажа – нищо подобно. Сега вече няма визи за българи,
така че няма проблем да отида пак.
И в Южна Корея си бил на остров – Острова на любовта?
Да, на корейски Джу Че. Приблизително така се произнася. Това е един от малкото резервати в Корея –
хубави гледки, девствена природа, плаж. Много азиатци го посещава – японци,
китайци. Аз научих за него от мои студенти.
Ходил си и на остров Ся Мън, който е свободна икономическа зона.
Ся Мън е вторият най-популярен курорт в Китай. Там много се гордеят с
острова, икономическата зона, местния университет. Градът е много чист.Плажът е около 300 метра ивица. От едната
страна е джунгла, от другата – всичко е изсечено е има друг тип джунгла –
небостъргачи.Има и малък остров, до
който се ходи с ферибот. Там няма автомобили. Можеш да се придвижваш само с
колело.Светилището е запазен будистки
храм. Конфуций е отворил едно от училищата на острова. А Ся Мънската кухня е
прочета – с морски дарове, октоподи, огромни раци, скариди, миди и всички
видове риби. Не мога да ям люто, но съм склонен да опитам всички видове риби.
Как се оправяш в Азия, където лютото е национален спорт?
Трудно. И в Китай, и в Тайланд, и във Филипините обожават люти неща. Моля
ги да не е люто и те пак носят.
Набелязал ли си други острови?
Отказах едно пътуване до Малдивите, но съм се замислил да ги посетя. За
един уикенд е приятно човек да се откъсне от цивилизацията, да плува, да се
пече, да спи във вила със стъклен под… Пък и Шри Ланка е на един час път със
самолет, та мога да ги съчетая.
Вечеря навръх Виенското колело. Журналист, превърнал
ешкъна в професия обикаля света с 80 долара в джоба
Знаете
ли коя европейска забележителност има съдба, подобна на тази на Айфеловата
кула? Не? О, качвали сте се на нея поне веднъж в живота си. Ако не на
оригинала, то със сигурност на някой от клонингите, които проскърцват във всеки
себеуважаващ се лунапарк. Става дума за виенското колело, разбира се.
Riesenrad, както е
официалното му име на немски, е построено за
Световното изложение през 1897 г. и също като Айфеловата кула се е
предполагало, че ще бъде разглобено след като отшуми събитието. А то продължава
да се върти и вече 212 години да хвърля коси погледи към Виена отвисоко. Милена
Хлебарова е експерт по етикет и протокол, но в следващите минути няма да
критикува обноските ви, ами ще събуди детето у вас. Със своя разказ за Пратера
във Виена.
С 80 долара около света. Не, това не е лукав прочит на Жул Верн, а един
от проектите на следващия ни гост - израелският журналист Игал Цур. Той е авантюрист, писател и водач на
туристически групи. Кореспондентът на БНР в Тел Авив Искра Декало го срещна в…
Тайван и не устоя на изкушението да го разпита.Не всеки ден се докосваме до
човек, превърнал екшъна в професия.
Имаме път и към Златния триъгълник между Бирма, Лаос
и Чианг Май. Името на втория по големина град в Тайланд се премята в устата
като сладък бонбон, пардон спомен.
Неотдавна се завърнах от Чианг Май и нямам търпение
да ви разкажа. Поне за мен, това винаги е „по-вкусната” част от приключението.
Чианг Май е културното
сърце на Страната на усмивките, отдалечено на700 км от столицата. Сгушен в подножието на Хималаите в долината на река
Пинг, Чианг Май е строга противоположност на всеобщата представа за Тайланд
-няма нито копринени плажове, нито
квартали с червени фенери, нито толкова „пипнати” травестити, че биха могли да
заблудят и най-прецизния мачо.
До там може да стигнете
по два начина – през която и да било световна столица до Банкок, където можете
да направите кратка опознавателна спирка или през Доха. От София до катарската
столица полетът е около пет часа, а от там до Чианг Май се лети малко над 6.
Чианг Май означава нов
град и през 1296 година наистина е бил такъв, когато крал Менграй решава да
пренесе столицата на кралство Лана от Чианг Рай. По онова време в неговия храм
Уат Чеди Луанг е и местожителството на изумрудения Буда, край който днес се
тълпят туристите в кралския дворец на Банкок.
Старият град, където са
струпани повечето забележителности, е заключен зад мощни и непристъпни
крепостни стени, издигнати във вид на квадратна мандала с пет порти. До
началото на ХХ век селището е било изолирано от външния свят, защото до него е
можело да се стигне само по реката или на слонове.
С риск да засегна чувствата на
будистите, ще вметна, че според мен божеството приживее имало поне десетина глави, няколко реда
зъби, водопад от коси и безчет крайници, съдейки по останките от тялото му,
които се съхраняват в хиляди храмове из Азия. С подобни реликви се гордее
обилно декорираният със злато Уат Пра Тат Дои Сутхеп -храм, до който се стига по 309 стъпала,
охранявани от щедро инкрустирани змейове, окупирани от дечица в традиционни
носии, които се снимат с туристите срещу дребни стотинки.
Сребърният храм не е помпозен като златния си събрат,
но внушава изисканост и поразява въображението. Отвън и отвътре Уат Шри Супхан
е покрит с посребрени металопластики и релефни картини. Дори да попаднете там в
мрачен ден,постройката поразява с
дискретния си лунен блясък.А може би
усещането идва от стаената, но осезаема енергия на мястото, чиито строеж е
започнал през 1495 година. По нова време бил изграден от чисто сребро, но при
бирманските нашествия бил разграбен неколкократно.
И докато сме на храмова вълна, не мога да пропусна Уат
Ронг Кун – на около 150 км в Чианг Рай.
В сравнение с побратимите си Белият храм е презрително млад,
но докато сребърният прилича на ковчеже за бижута, този е като сцена от
„Замръзналото кралство”. Особена на снимка -изящни фигури, подобни на дантела кули и арки, сякаш излети от фино
стъкло. Нищо подобно. Материалите са цимент и пластмаса.
Решил художникът и скулптор Чалемчай са издигне частно
светилище по собствен вкус и през 1997 година прерязал лентата за посетители.
Авантюрата му струвала 40 млн. бата – около 1 млн. евро. Идеята му била да
върне тайландците в будисткия храм, във всякакъв смисъл, да създаде място за
медитация, размисъл и изучаване на свещени текстове.
Всички сме ахкали пред снимките на жените-жирафи,
които удължават вратовете си с метални пръстени и сме ожалвали трудната им
участ. Племената, за които форма на красота и извисяване до бога са безкрайните
шии живеят в Мианмар, Тайланд и Африка. За черния континент се съмнявам, но се
оказа, че падонг от Бирма и палонг от Тайланд са изключително близки роднини.
Според легендата, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за
да се предпазят от ухапвания на тигри. Друг мит раздипля, че племето произхожда
от женитбата между женски дракон и вятъра. Когато той узнал, че съпругата му е
бременна започнал да кръжи около нея, докато тя не родила пашкул, от който
излязъл първият представител на племето. В чест на щастливото кръжене палонките
сложили на шиите си спираловидни пръстени.
Факт е, че на принципа „трай, бабо, за хубост” те
травмират тялото си с по 15 кг метал – не само около врата, ами на ръцете до
лактите и под коленете. Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището
на Акха до Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото
гръдният кош се сляга от тежестта.
Първите си пръстени момиченцата получават на пет
годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен
период от време добавят по още няколко. Казват, че ако мъжът им ги хване в
изневяра, просто реже пръстените и съпругата умира от бавно и мъчително
задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат
главата изправена.
Най-дългият
регистриран шиен прешлен е наброявал 25 ринга и тежал 8 кг. Най-дългата шия,
вписана в рекордите на Гинес е висока 40 см.
Ако сте предозирали с екзотика, запознайте се с една
народна певица, която прави докторат по почти непозната за българите тема. Със
сигурност сте слушали Дарина Славчева Славова, защото солистката на ансамбъл
Тракия има записани повече от 100 песни и с оркестъра на националното
радио.
Неотдавна Дарина издаде сборника „Кога
запее, гора оглася“, който се превърна в ценно помагало, за ученици и студенти
с фолклорна насоченост. Той съдържа 89 песни, издирени, дешифрирани и нотирани
от родния край на майка й село Генерал Инзово, Ямболско. Доста хора от там се
изселват в Гърция през 1924 г. съгласно междудържавната спогодба за размяна на
населението. Потомците им и днес живеяткрай Солун.
