Показват се публикациите с етикет Стефка Костадинова. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Стефка Костадинова. Показване на всички публикации

петък, 4 януари 2019 г.

В Покана за пътуване: Ректорът на НАТФИЗ проф. д-р Станислав Семерджиев е запленен от водопадите

Водещата Магдалена Гигова ще ви отведе в Аман, там където и кралят на Йордания яде с ръце. 1000-годишен манастир е скритата тайна на Белащица




Най-добрите истории се намират между страниците на паспорта е казал Сабер бен Хасен. А аз ще добавя, че между страниците на паспорта са и най-добрите инвестиции.
Първият гост в „Покана за пътуване“ може да подреди от страниците на паспорта си цяла библиотека. Проф. д-р Станислав Семерджиев е създател е на специалността Драматургия и трети мандат ректор на НАТФИЗ – академията, която отбелязва 7-ото си десетилетие. Вече осем години, Стенли, както го наричат студентите му, е неизменно избиран за изпълнителен директор на СИЛЕКТ, световната асоциация на висшите театрални и филмови училища, която има 180 членове. На разговора в ректорския кабинет, естествено, първият ми въпрос беше дали е обиколил всички 180 държави. Проф. Станислав Семерджиев е отявлен почитател на Азия. Това ме предизвика да го попитам и дали е чувал английската поговорка „Ако китаец ти се усмихва, провери дали не ти е изял кучето“



Ректорът на НАТФИЗ е съсценарист, драматургичен консултант или продуцент на повече от 50 филмови и телевизионни проекти за компании в над 10 държави. Освен това на 6 януари има рожден ден – честит и все така успяващ да е!

В швейцарския град Лозана  на брега на Женевското езеро има ярка българска диря – в Музея на олимпийското движение се влиза под арка от летвата с рекорда на Стефка Костадинова, 209 см на скок височина, който никой все още не е успял да преодолее.

В рубриката „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ ще ви водя до Йордания, но не по утъпканите туристически явки, а там, където и крал Абдула Втори яде с ръце. “Хашем” е мъничко ресторантче за традиционна арабска храна в йорданската столица Аман.



В непредставителното заведение никой не се учудва, ако отпред е паркирана лимузината на йорданския монарх, а той вътре нагъва фалафел (кюфтенца от счукана бакла или нахут) или хумус (стрит нахут със зехтин и сусамов тахан).

Който не засече краля лично, може да прочете дописките за “хранителните му бягства”. Стените на заведението са “тапицирани” с изрезки от вестници. А поради общото фамилно име на ресторанта с управляващата хашемитска династия собствениците не твърдят, че са роднини, но и не отричат общите им корени.
В “Хашем” турист трудно може да попадне, освен ако не го доведе местен ценител на арабската бърза закуска. Капанчето работи по 24 часа, не е затваряло от 1952 г. (и май не е ремонтирано оттогава), но пък е тайната забележителност на Аман, макар да се гуши в стръмен сокак на Стария град.
Скарите и котлоните на дървени въглища са отпред, в огромни бакъри къкри каша от нахут, обилно подправена със сусам. Ако не носите на люто, не се пресягайте към червения сос от домати, зелен лук и взривоопасни подправки. Арабските питки хрупкат топли-топли и изпълняват няколко функции: на храна, на пожарогасител и на прибори - с тях се гребат пастообразните гозби от чиниите, независимо дали е по-гъст от сметана катък с много магданоз и зелен лук, или е традиционната салата табуле от булгур, ситно нарязани домати и отново магданоз.
Ако свиете хляба на фунийка, кусате като с лъжица и от неповторимото овче кисело мляко. За да спазите местните обичаи, е по-добре да прокарате вкуснотиите с безбройни чаши сладък като шербет черен чай, сварен с кори от канела и семена на кардамон и сервиран със стрък зелен джоджен вътре.  Един от специалитетите - пиле в питка, се нарича “булгари”.
Традицията монархът инкогнито да наминава за залък истинско хапване идва от бащата на сегашния владетел - Хюсеин, който имал навика да “слиза сред хората”. Всеки шофьор на такси в Аман ще ви разкаже “преживяна от първо лице” история как покойният вече владетел обичал да “върти геврека”, предрешен като таксиджия и никога не взимал бакшиш. (Сигурно по това са познавали, че е кралят, защото бакшишът в Йордания е начин на живот.)



В кафенето “Ал Рашид кортс” от 1924 г. насам се кове истинската политика на Йордания. На не едно безкрайно припалвано наргиле и чаша кафе с кардамон са се решили повече съдбини на хашемитското кралство, отколкото в парламента. Сервитьорите знаят кой от постоянните клиенти с колко шекер си пие гилфито - дъхав чай с канела, ванилия и настърган вътре кокос. Над терасата, от която отлично се наблюдава стъргалото на Аман, се стелят ароматни облаци дим.
 Да си сложим ръката на сърцето и да помислим колко пъти пътуваме до далечни места, за да се дивим и ахкаме пред забележителности, които далеч не превъзхождат наши, родни кътчета. Знаете ли, например, че на 8 км от центъра на Пловдив има 1000-годишен манастир и чинар с дебелината на секвоя? Не? Юлия Бачева от Белащица ще ни разкрие тази добре кътана в пазвите на Родопа планина тайна. Тя дава идея за още една отбивка по пътя за Пловдив, която не бива да пропускаме.  Да осъзнаем, че малките чудеса в България са на всяка крачка. Докато ги има…





Още приключения, че и награди - на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/

петък, 24 август 2018 г.


В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР:

Кораб катери…баир в Панамския канал, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова
 

“Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница”, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.
С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той
засне втори филм за танцуващите дервиши,
наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.

Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.
Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50  места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря.  В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. 

Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.
Сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език  надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.  
Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-та поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.

Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.

Маги Гигова пък разкрива как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за параходи.
Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. 

Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.



Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби. 

Още разкази за приключения и шанс за печелене на награди - на страницата във Фейсбук Покана за пътуване.
 

сряда, 15 ноември 2017 г.

Кораб катери…баир, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова и кътчета незнайни в заселени с българи места по света
в „Покана за пътуване”


“Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница”, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.
С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той
снима втори филм за танцуващите дервиши,
наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.
Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.



Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50  места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря.  В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.

В средата на октомври сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език  надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.  
Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-та поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.

Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.


Маги Гигова пък разкрива как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за параходи.

Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. 

Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.

Още разкази за приключения и шанс за печелене на награди - на страницата във Фейсбук Покана за пътуване.



Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...