Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г.

Кой ще бъде носителят на отличието „Будител на годината“ за 2019 г. може да определи всеки, който даде своя глас до 24:00 ч. на 31 октомври за една от номинираните личности/каузи на сайта на Българското национално радио. Инициативата „Будител на годината“ се провежда за шеста поредна година с подкрепата на д-р Милен Врабевски и Фондация Българска Памет.   

Тазгодишните будителски номинации бяха направени на базата на 16 предложения на журналистическия екип на програма „Христо Ботев“ и над 110 предложения, подадени от слушатели на БНР. Журито, което подбра номинациите е в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Милен Врабевски, проф. Пламен Павлов, Добрина Чешмеджиева, Кирил Калев, Елеонора Гаджева, Снежана Йовева-Димитрова и Ива Дойчинова.

Сред номинираните през 2019 г. будители са младата българската шах сензация Нургюл Салимова; създателите на първата денонощна библиотека в Студентски град StudyHub; младият лекар Шеип Панев, който прави безплатни прегледи на възрастни и деца; Никола Рахнев, създател на Гората.бг - най-голямата доброволческа инициатива в България, засаждаща гори и дървета в цялата страна; Роси Златева, успешна бизнесдама, която решава да започне работа като преподавател по математика в Столипиново; Пламен Иванчев,  млад мъж, отдаден на мисията да вдъхне живот на едно българско село; д-р Росица Тропчева, откривател на революционни за здравето пробиотични продукти, ментор и преподавател на ученици и студенти в областта на приложната наука; акад. Пламен Карталов, разширил представата за оперното изкуство като елитарна и затворена в залите култура; Инициативата „Капачки за бъдеще“, която превръща пластмасови капачки в медицинска техника за общинските болници в малките населени места и Илияна Стоянова и Йоан Колев за инициативата им с кауза WIND2WIN за чисто Черно море.

Крайният срок, до който всеки подаден глас ще бъде зачетен е 24:00 ч. на 31 октомври 2019 г.  Тогава ще бъде определен и „Будителят на годината“, който е получил най-голяма подкрепа за работата и идеите си.  

Церемонията „Будител на 2019 г.“ ще бъде заснета и излъчена от Българската национална телевизия на 1 ноември - Денят на народните будители, от 23,30 ч.

За Фондация Българска Памет

Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.       

Младежи от България, Р. Северна Македония и Сърбия заедно придобиват бизнес умения и кариерна ориентация за професиите на бъдещето

60 младежи от България, Р. Северна Македония и Сърбия, на прехода между средно и висше образование, заедно се обучаваха на дигитални, меки и бизнес умения, които да им помогнат за тяхната образователна и кариерна ориентация в контекста на професиите на бъдещето, както и за успешната им реализация. 

Това се случи в рамките на 5-дневен младежки обмен по програма „Еразъм +“ на тема „Стимулиране на младежката заетост и свързаност между младите хора от ЕС и Западните Балкани чрез придобиване на бизнес умения и кариерна ориентация за професиите на бъдещето“. Обменът е организиран и съфинансиран от Фондация Българска Памет и се осъществява в партньорство със „Сдружение на граждани „Македоно-българско приятелство“, Република Северна Македония и Grupa liberalnih, ambicioznih i solidarnih, Република Сърбия.

Целта на проекта е да помогне на младежите да развият своите личностни и професионални качества, като също така се отрази и върху повишаването на нивата на младежка заетост и свързаност на младите хора на Балканите.

В рамките на обмена участниците от България, Р. Северна Македония и Сърбия преминаха през редица интерактивни упражнения и обучения и се срещнаха с вдъхновяващи личности, които чрез личния си пример ги мотивираха да не спират да се развиват и да търсят своята мечтана професионална реализация. Фокусът на проекта от една страна бе насърчаването на свързаността между младите хора чрез междукултурен диалог, а от друга, изграждането на базова икономическа подготовка и предприемаческа култура у младежите.

Сред лекторите, които взеха участие в проекта, бяха Диман Михнев /Visteon/, Радослав Точев /Seebridge/, Методи Терзиев /betahouse/, Борис Колев /DigiMark Ventures/, Ясен Георгиев /Институт за икономическа политика/ и председателят на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски, който изнесе презентация на тема „Психология на успеха“, базирана на личния му и професионален опит.

След усърдната си работа в рамките на обмена младежите получиха сертификат за участие и сертификат Youth Pass, който бе връчен на всеки участник лично от д-р Милен Врабевски.

Това е поредният проект за трансгранично сътрудничество, реализиран от Фондация Българаска Памет. Само след седмица предстои и XV-ия Есенен семинар на Фондацията, който ще събере близо 200 деца от българската диаспора от Молдова, Украйна, Албания, Сърбия, Р. Северна Македония, както и от района на Западните Родопи и Тервел.

За Фондация Българска Памет

Фондация Българска Памет е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. 

                                                                                                                                           

Започна форумът „Уменията и професиите на бъдещето – гледната точка на младите за по-добро образование и заетост“ на ФБП

 

 Започна форумът на Фондация Българска Памет „Уменията и професиите на бъдещето – гледната точка на младите за по-добро образование и заетост“ [2019-1-BG01-KA347-061600], финансиран по програма „Еразъм +“, Ключова дейност 3 „Подкрепа за реформиране на политиките“.

Основна цел на проекта е да се повлияе на образователната политика и политиката за заетост, имащи отношение към младите, чрез провеждане на структурен диалог за уменията и професиите на бъдещето, насочен към по-добрата им образователна и кариерна ориентация.

Участниците в 3-дневния семинар ще имат възможността да дискутират предизвикателствата пред образователното и кариерното ориентиране, както и да разберат за възможностите и перспективите за развитие в Европейския съюз. Участниците в проекта са селектирани чрез конкурс за есе на тема „Моята мечтана професия на бъдещето“ и са на възраст между 15 и 30 години от Югозападния регион на страната, с изразена висока мотивация и интерес по темата.

Изборът на млади хора от малки и отдалечени селища цели от една страна да им предостави възможност да изразят своите мнения и препоръки към вземащите решения, запознавайки ги с проблемите, пред които са изправени, а от друга – да повиши информираността и мотивацията на тях и връстниците им в региона за последващо образователно и кариерно развитие. Активното гражданско участие на тези млади хора цели да въздейства положително върху социалното включване и справянето с бедността в населените им места.

Вдъхновяващите гост-лектори, които ще влязат в диалог с младите хора, са водещи експерти в областта си и са представители на различни институции, в чиито преки отговорности влиза разработването, изпълнението и контрола на образователната, социалната, икономическата политика и политиката за заетост, касаеща младите хора.  Сред лекторите на форума са д-р Моника Панайотова, Консултативен съвет на Фондация Българска Памет, д-р Бисер Банчев – Главен експертен сътрудник, Комисия по образованието и науката, Народно събрание на Република България, г-н Теодор Стойчев – Ръководител на Бюрото в България на Европейския парламент, г-жа Марина Кирова – Съветник, Представителство на Европейската комисия в България, г-н Петър Младенов – Ръководител на дирекция „Младежки политики“, Министерство на младежта и спорта, г-жа Гергана Рошманова – Главен експерт, дирекция „Младежки политики“, Министерство на младежта и спорта, г-жа Виолена Христова – Кариерен консултант в Кариерния център към Централната администрация на Агенция по заетостта, г-жа Виктория Джерманска – Главен експерт в дирекция „Информационни технологии“, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

В събитието ще вземат участие представители от Министерство на образованието и науката, Европейската комисия в България / European Commission in Bulgaria, Европейски парламент в България, Министерство на младежта и спорта, Агенция по заетостта и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Златното момиче на българския шах Нургюл Салимова вече е гросмайстор за жени

 Златното момиче на българския шах Нургюл Салимова вече е гросмайстор за жени! Родната надежда представи България на Европейския шампионат по шахмат за жени в Анталия между 10-23 април 2019 г. Участието й бе финансирано от председателя на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски, който осигури средства за пътуването, престоя и таксите за участие на талантливата българка.

Вече над 12 години д-р Врабевски инвестира в талантливи млади хора като Нургюл, а целта е една – те да бъдат мотивирани да развият и реализират потенциала си тук в България, защото родината им има нужда от тях.

Нургюл Салимова е уникално явление на шахматната сцена. През 2015 година става световен шампион сред момичета до 12 години, а през 2017 – шампион на България, като поставя рекорд за най-млад шампион сред жените в историята на българския шахмат. Спортната ни надежда държи и 1-вото място в световната ранглиста за девойки до 16 години.

Нургюл покри и третата норма за Woman Grandmaster, от който я деляха по-малко от 100 точки. Тази титла се присъжда на шахматистите от световна класа. След „световен шампион“, „гросмайстор“ е най-високото звание, което шахматист може да получи.  

Фондация Българска Памет

Фондация Българска памет е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.

Зам.-министърът на образованието на Северна Македония и кметът на Делчево откриха 3-ия изнесен семинар на Фондация Българска Памет

220 младежи от пограничните региони на Северна Македония станаха част от 3-ия интерактивен семинар на Фондация Българска Памет на тема „Иновации, прогрес и дигитален свят“ в Делчево. Събитието бе открито от д-р Милен Врабевски, председател на ФБП, Петър Атанасов, зам.-министър на образованието на РС Македония и Горан Трайковски, кмет на Община Делчево. Инициативата се реализира с финансирането на д-р Милен Врабевски.

„На първо място искам да подчертая, че е важно да сме заедно, защото заедно можем повече. Важно е и да знаем повече, защото натрупаните знания днес, раждат иновации утре, а иновациите са предпоставка за прогреса във всяко едно общество – общество чието бъдеще сте вие. Силно вярвам, че каквато и да е държавата, ние също сме част от нея и я правим успешна. Именно затова искаме да ви предадем своя опит и експертиза, защото искаме утре вие да сте онези, които я управлява. “

По време на семинара младежите ще се потопят в света на предприемачеството, дигиталните технологии, 3D програмирането, роботиката, виртуалната реалност и много други.

Семинарът в Делчево е част от дългогодишните инвестиции на д-р Милен Врабевски за професионални и образователни перспективи за сближаване на хората от двете страни на границата. Целта на инновативния форум е да насърчи младежите да усвоят компетенциите на XXI век за да бъдат конкурентни, гъвкави и успешни в обединена Европа.  

В своето обръщение към младите хора по време на семинара, кметът на Делчево Горан Трайковски благодари на д-р Милен Врабевски за дарението, направено от него, за изграждане на фасадата и покривната конструкция на един от най- големите църковни храмове в западната ни съседка. Д-р Врабевски и Горан Трайковски заедно посетиха църквата „Св. Кирил и Методий“ и проследиха напредъка на строителните работи. В продължение на 20 години църквата стоеше недовършена. На входа на църковния храм бе поставена табела в знак на благодарността на жителите на Делчево към Фондация Българска Памет за направеното дарение.

Фондация Българска Памет

Фондация Българска памет е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на икономика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие. 

Кметът на Варна и ръководителят на ЕК в България откриха пролетния семинар на Фондация Българска Памет

 Два пъти годишно семинарът събира близо 200 младежи от историческата ни диаспора

Кметът на Варна г-н Иван Портних, ръководителят на ЕК в България г-н Огнян Златев и д-р Милен Врабевски официално откриха XXIV издание на семинара на Фондация Българска Памет на тема „Иновации, прогрес и дигитален свят“. Специален гост на откриването бе и г-жа Моника Панайотова, член на консултативния съвет на Фондация българска памет и бивш зам.-министър за Българското председателство на Съвета на ЕС.

„Всичко, което ЕС ни носи като позитив, успяваме заедно с нашите партньори да транслираме към младежите. Това става само когато сме съидейници и когато имаме искрена воля и желание, независимо от проблемите, да работим за тях. Защо го правим? Защото са наши братя и сестри. Защото всички сме хора, които заслужават достойно европейско бъдеще, а то се гради днес. Активността ни е свързана с това те да станат достойни членове на общество, което мисли за хората си“, сподели д-р Врабевски по време на откриването на семинара.

Форумът има дванадесетгодишна история на устойчиво развитие, като програмата му ще потопи близо 200-те участници от българската диаспора в света на виртуалната реалност, дигиталното предприемачество, 3D програмирането, наносателитите и много други. Лекторите, с които ще се срещнат младите хора от Македония, Албания, Молдова, Украйна, България и Сърбия в рамките на 5 дни, са водещи предприемачи, новатори, дигитални специалисти, творци и лидери в сферата на науките и роботиката.

„Винаги с огромно нетърпение очакваме семинара, защото той наистина зарежда града ни с огромна младежка енергия. Искрено се надявам и вярвам, че голяма част от Вас ще предпочетат Варна като място, където да получат своето образование и професионална реализация“, обърна се към младежите г-н Портних.

Ръководителят на ЕК в България изтъкна, че през всичките тези години семинарите на ФБП са правени с цел на младите хора да се предложи нещо ново, нещо интересно, нещо, което ще им послужи в бъдеще, за да станат едни добри и разумни европейски граждани.

XXIV Пролетен семинар на Фондация Българска Памет се осъществява в партньорство с Община Варна, Представителството на Европейската комисия в България и фондация „Ханс Зайдел“.

Фондация Българска Памет

Фондация Българска Памет е учредена през 2007 г. в обществена полза от д-р Милен Врабевски, предприемач, иноватор и филантроп. Повече от десетилетие Фондацията инициира и финансира инициативи, посветени на съхраняването и популяризирането на българското културно-историческо наследство, иновациите в образованието, реинтеграцията на българската диаспора, академичната и професионална реализация на младите в прогресираща България.

               

Бронзов бюст на Атанас Буров бе открит в ЕП с подкрепа на д-р Милен Врабевски

За пръв път в историята на европейските институции част от централната сграда на Европейския парламент в Брюксел ще носи името на български държавник. От днес едно от централните изложбени пространства в ЕП ще се казва „Атанас Буров“.

В него бе поставен впечатляващ бронзов бюст на големия български демократ и общественик, с финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски, който дари половината от средствата, необходими за изработването на бронзовата фигура. Д-р Врабевски бе почетен гост на официалната церемония по откриване на изложбеното пространство „Атанас Буров“ в Брюксел.

Премиерът Бойко Борисов, председателят на Европейския парламент Антонио Таяни, председателят на групата на ЕНП в ЕП Манфред Вебер и българският еврокомисар направиха официално откриване, като по време на церемонията бе открит и бюстът на Буров с паметна плоча за неговото държавническо дело.

Решението за именуването на част от централната сграда на ЕП в Брюксел на Атанас Буров бе одобрено от ръководството на Европейския парламент в края на миналата година по инициатива на български евродепутати и с финансовата подкрепа на д-р Милен Врабевски.

Фондация Българска Памет

Фондация Българска Памет е учредена през 2007 г. в обществена полза от д-р Милен Врабевски, предприемач, иноватор и филантроп. Повече от десетилетие Фондацията инициира и финансира инициативи, посветени на съхраняването и популяризирането на българското културно-историческо наследство, иновациите в образованието, реинтеграцията на българската диаспора, академичната и професионална реализация на младите в прогресираща България.

               

                                                                                                                                           

Над 250 души от България и Македония заедно отбелязаха 100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки

  

Днес в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ /Струмица/ над 250 души от България и Македония заедно отбелязаха 100 години от смъртта на митрополит Герасим Струмишки. Общителен и надарен с голямо красноречие, той е отдал живота си за утвърждаването на екзархийското дело в Струмишката епархия. 

Съвместното честване се проведе по инициатива и с финансовата подкрепа на председателя на Фондация „Българска памет“ д-р Милен Врабевски и със съдействието на Български културен клуб в Скопие.

Церемонията бе водена от Негово Високопреосвещенство Струмишкия митрополит Наум, който съвсем скоро бе удостоен с почетното звание „Doctor Honoris Causa“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След заупокойната литургияс в памет на Герасим Струмишки, проф. Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания при БАН представи интересни факти около неговия живот и дело.

На честването в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“, където са положени и тленните останки на митрополит Герасим, присъстваха множество граждани, ученици и учители от Гоце Делчев, Петрич, Делчево, Струмица, които почетоха паметта на българския духовник.

„Нашата задача тук е да направим поредна крачка към сближаване, побратимяване, за да може децата ни да се научат да живеят в обич, разбирателство и всяко едно от тях да знае, че трябва да добавя стойност към развитието на собственото си общество, независимо от коя страна на границата е. Важно е на първо място да сме човеци и чак след това да се съобразяваме с едни или други конюнктури, които както обикновено са движени основно от икономически интереси“, заяви д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“. Той обяви и началото на конкурс за есе с мотивиращ награден фонд за младежите от региона на Източна Македония, който ще бъде на тема, свързана с живота на митрополит Герасим Струмишки.

Съвместното честване е поредна инициатива за установяване на ефективен добросъседски диалог и устойчиво трансгранично сътрудничество, което Фондация „Българска памет“ реализира. Само преди половин месец (на 16 ноември) над 250 деца от Македония присъстваха на  организирания от Фондацията семинар по „Предприемачество и високи технологии“ в Делчево. Предстои пореден образователен обмен на 60 деца от Македония в Благоевград и София, а през новата година най-изявените ученици от региона ще посетят Европейския парламент в Брюксел отново с подкрепата на д-р Милен Врабевски.

Фондация „Българска памет“

Фондация „Българска памет“ е учредена през 2007 г. от д-р Милен Врабевски. Тя се занимава с разработването на креативни европейски проекти, както и с инициативи за съхраняване на българското културно наследство, историческа памет и национално самочувствие. Приоритетите на фондацията се реализират в четири основни направления: Утвърждаване на националното чувство у най-младите, чрез

инициативи за опазване на културно-историческото наследство; Инициативи за борба с демографската криза в България; Образователни инициативи за интеграция и социализация на българските общности от историческата диаспора; Инициативи за изграждане на иконом;ика на знанието и реализация на младите хора в България. Фондацията подкрепя национално отговорни инициативи в духа на демократичните ценности на Обединена Европа – плурализъм, толерантност, автономност и съгласие.               

Мащабно изследване за еврейската емиграция показва пътя за спасение на хиляди хора през и от България

 

Фондация „Българска памет“ и Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) представиха резултатите от финализирането на първия етап от своя съвместен проект „Изследване на еврейската емиграция през и от България и Балканите в годините на Втората световна война (1939-1945)“.

Проектът бе представен на пресконференция от екипа, осъществил изследването в лицето на доц. д-р Върбан Тодоров (ДАА), Иванка Гезенко (ДАА), Димитър Григоров (СУ „Св. Климент Охридски“), както и от човека, инициирал и финансирал научното изследване, д-р Милен Врабевски, председател на Фондация „Българска памет“.

Изследването представя задълбочен анализ на механизмите на преминаване на бежанските потоци от евреи, спасяващи се от континентална Европа през и от България и Балканите. То поставя акцент не само върху усилията на няколко български дипломати, подпомогнали преминаването на евреи през България, но разкрива цялостната картина на преминаване на еврейски бежанци през страната ни в годините на Войната.

Доц. д-р Върбан Тодоров подчерта, че България не само не изостава от новите тенденции за разглеждане на съдбата на евреите в транснационален и трансграничен контекст, включващ опитите за преминаване на евреи-бежанци групово или поединично от Европа през територията на всяка страна, а че се очертава като една от водещите държави в усилията за изследване на тези процеси.  

Извличането на данни от визовите документи на евреи, опитали се да преминат през територията на България, води учените до идеята за създаване на интернет страница с архивни материали за еврейската емиграция през и от България и Балканите както и пълен поименен списък на всички лица от еврейски произход, които са правили опит да преминат през страната ни, независимо дали им е била разрешена виза за влизане или не. Към момента на сайта са качени над 9000 сканирани изображения на документи, а броят им постоянно нараства.

Това е от огромно значение за всички пръснати по света хора, които искат да проследят откъде и как са минали техните роднини и предшественици по пътя на своето спасение и да реконструират историята на отделните човешки съдби. Списъкът е достъпен тук.

„Негласното затваряне на очи от страна на българската държава означава спасяване на човешки животи. И тук говорим за хиляди. Дори там където няма официална държавна политика има неофициално откриване на пътища, с които да се заобиколи нещо, с което не можем да се справим, в името на това да се спаси нечий човешки живот. Това е емблематично за българската държава. Искаме това да се запомни. Това виждам аз като резултат от изследването. Предстои обаче да се изкажем окончателно през януари месец, когато ще представим финалните резултати и анализите от всички проучени документи“, заяви на пресконференцията д-р Милен Врабевски.

Поради ценността на изследването на българските учени, проектът предстои да придобие още по-значимо международно измерение, тъй като към него са проявили сериозен интерес за научно сътрудничество от Мемориалния център на Холокоста, Будапеща.

Направеното проучване е резултат от дългогодишни дирения в българските архивохранилища, допълнени със сравнителен материал от архивите на Югославия, Румъния, Унгария, Израел, Яд Вашем и Турските републикански архиви. Значителна част от изследваните документи от български и чуждестранни архиви за първи път влизат в научно обръщение.

В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР:

Кораб катери…баир в Панамския канал, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова
 

“Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница”, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.

С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той

засне втори филм за танцуващите дервиши,

наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.

Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.

Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50  места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря.  В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. 

Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.

Сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език  надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.  

Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-та поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.

Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.

Маги Гигова пък разкрива как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за параходи.
Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. 

Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби. 

Още разкази за приключения и шанс за печелене на награди - на страницата във Фейсбук Покана за пътуване.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks