В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР

Древни църкви в Етиопия, танго в Буенос Айрес, слонско СПА в Индия

Днес ми е едно околосветско… Силно се надявам и на вас да ви е така, защото в „Покана за пътуване” посоката е от  Африка през Латинска Америка до Азия с чупка в кръста към Израел.

Затегнете коланите. Излитаме към Етиопия. На онези, които се мръщят при спомена за красиви дечица с гладни очи, ще опонирам, че страната в края на Африканския рог е една от първите държави в света, люлка на християнството, където се пазят безценни реликви.  Етиопците са горди, че единствени от целия черен континент, никога не са били колония.

Приключението на Биляна Траянова започва в долината на река Омо, населявана от 83 етнически общности. Там са племената Мурси,  които деформират устните и ушите си, за да поставят в тях керамични панички. (И аз получих такава като сувенир, но обещавам да не си я нося). Младежите от племето Хамар прескачат редица от десетки биволи, за да докажат мъжество и съзряване. Хората от Каро пък рисуват телата си с бяла глина. 

Екипът на „Без багаж” засне не само тях, а и останките на първия открит австралопитек от женски пол, Люси. 

Въпреки това, репутацията на Етиопия е такава, че не е необходимо да си луд, за да тръгнеш натам, но все пак помага.  Биляна Траянова изобщо не мисли така и дори крои планове да се връща.

Етиопия е африканската държава, в която броят на вярващите православни християни е около 45 милиона души – малко повече от половината население. Според тяхната религия Божествената и Човешката природа са едно. Вярват в Бог, почитат Богородица, ангелите и светиите, които добре познаваме като православни християни и ние. Етиопците са убедени, че в една от техните църкви – „Дева Мария от Сион”, се пази Ковчега на завета, наричан още свещения кивот. Това е митичният сандък, описан в Библията, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, а също така цъфналия жезъл на Аарон и запечатана стомна с манна небесна. 

За Светослав Марков и Теодор Борисов чудесата от българската история отвъд родината ни никога не свършват. На тях дължим най-близката посока в този епизод – Израел. Едно от малкото места по света, където българин наистина звучи гордо.

Светлана Дичева пък е видяла най-широката улица в света – Авенида 9 де Хулио в Буенос Айрес. Тя е дълга едва километър, но е широка цели 110 метра с по 7 платна от всяка страна.  Наричат аржентинската столица най-европейският град в Латинска Америка.

За гостуването на Светла може да се каже,  че е „приятелски трансфер”, защото тя е водеща на „Закуска на тревата” и „Графити по въздуха” по програма Хоризонт.

Тя разказва за някои от странните порядки в Аржентина, магията на тангото, музея на Евита Перон и как държавата е дала милиони, за да се свали цял стенопис от Сикейрос и да се пренесе в художествена галерия.

В „Покана за пътуване” отиваме и на слонско СПА в Индия.  В Гоа, най-малкия индийски щат, човек никога не скучае. Особено ако обича партита под звездите, опияняващ аромат на индийски коноп и шеметно реене по бански върху мотоциклет от плаж на плаж. И всичко това сред бухнала зеленина, приказен климат (особено между ноември и март) и християнски цени.

Прави са били португалците, които през 1961 г. са напуснали колонията си на Арабско море с въпиеща неохота след 450-годишен блажен престой там. Към 25-ия индийски щат се насочват 12 на сто от туристите, завтекли се към необятната страна. И правилно! 105 км брегова ивица, плажове с имена, които премяташ в устата като сладък бонбон - Калангут, Анджуна, Вагатор, Бага...

Най-ярък пример за „мирното съвместно съществуване“ е гордостта на местните със старинните католически черкви и киченето на светиите там с типични за индуистките храмове гирлянди от цветя. 

Гоа е най-плавният начин да възприемете Индия, ако подхождате към нея с предубеждение. Защото в този щат португалците са оставили своя добронамерен европейски отпечатък, който, омесен с тропическия колорит, леко влиза под кожата. За да остане имплантиран навеки.

В този щат дестилериите за силно и дъхаво порто са десетки. Почти колкото са плантациите за подправки. Все пак оттук са товарели безценните си стоки мореплавателите. Канела, мускатови орехи, ванилия, черен пипер, шафран, ол спайс (подобни на пиперени зрънца, които събират в себе си няколко аромата)... списъкът е безкраен и благоухаещ.

Най-гъделичкаща от атракциите в плантациите е слонското СПА. Слава Богу, това не значи масаж от грамадния бозайник. Макар че и да беше, пак щях да опитам.

Без капка колебание платих 12-те долара и нахлузих банския. По нещо като вишка се добрах до гърба на слоницата Тами.

По знак от дресьора, тя мощно загреба с хобота си вода от малкото басейнче пред нея и  преди да се усетя, ме заля от глава до пети. Весело пищях с леко истерична нотка, а симпатичната гигантка повтори операцията още десетина пъти, докато се убеди, че нямам сухо място.

Гледачът й ме прикани да сляза, но с това ритуалът не свърши.

Слоницата пожела да ме „цунка” с хобота си, а когато дресьорът й прошепна на хинди нещо като „Кажи, слонче, тенк ю”, Тами започна да издава призивни пронизителни звуци, приклякайки в тромав реверанс.

И ако се интересувате дали водата не е била лепкава от слонски лиги – не, не беше.

А ако ви липсват идеи за пътуване – можете да ги потърсите на страницата на предаването във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Карибски пирати пируват в Тринидад

Морските разбойници създават островния карнавал

Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след прочутия му побратим в Рио де Жанейро, но пък карибският е създаден от местните пирати и корените му се губят в XVII век. През 2015 г. големият празник, за който са разпродадени всички билети, е насрочен от 17 до 22 февруари.

Населението на островите е искрящо разнообразие на раси и култури, всяка от които още преди столетия е внесла своя лепта в шаренията на карнавала. Той символизира единението на различни традиции, но в същото време отделните етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще спечели надпреварата. Най-значително е влиянието на африканската култура на някогашните роби, обаче колкото и да е странно, обединяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на забавление след изнурителния си грабителски труд в морето.

Невъобразимото съчетание на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски елементи придават на карнавала неповторим аромат. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на метални барабани. Навсякъде звучи калипсо - особен вид афро-карибска музика с опияняващ ритъм. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, така че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк „Савана“.

 Американската актриса Татяна Али (вляво) позира със сестрите си Анастасия и Кимбърли по време на пърформанса им „Пеперуди, зверове и вакханалия“ през последния ден на карнавала в Кралския парк „Савана“ в Порт ъф Спейн.

Участници от карнавалната група Color Fuh So представя „Завоевание“в последния ден на карнавала през 2014 г.

И докато конкурентът в Рио е характерен с безкрайните шествия на училищата по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си представи. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, само участниците си знаят. Никоя идея не е достатъчно безумна, за да не бъде реализирана. Костюмите се подготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с огромни разперени опашки. Не липсват гигантски тропически риби, дори космически сюжети.

Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно ликуване преди началото на големите великденски пости. По дух той доста напомня бразилския, но си има и собствена индивидуалност. Преди всичко това е музиката калипсо и т.нар. steelbands - оркестри от метални барабани.

Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места чрез музиката. Дори роднините им да работели в съседната плантация, нямали право да общуват с тях и калипсото бил единственият начин да получат новини едни за други. Чрез ритмите те неусетно се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски елементи. А пиратите го разнясат с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат интересна история. Робите не само забравяли за нерадостната си съдба, а и изпращали съобщения чрез техния ритъм. Барабаните били в основата на организираните през 1881 г. бунтове в плантациите и след потушаването им са забранени. За да продължат да изпълняват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с инструменти от бамбук, но през 1937 г. сформирали оркестър от тигани, кофи за смет и петролни варели, който имал огромен успех. Четири години по-късно американски бойни кораби акостирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на метални барабани, и легендите за тяхната музика и за местния карнавал тръгнали по света.
Празникът винаги започва в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати временни шатри, в които различни оркестри показват майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота срещу неделя е времето за грандиозно зрелище - финала на Панорамата. Това е съревнование на „металните оркестри“ - steelbands, без които е невъзможен карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по „Гранд Стенд“ - широк булевард в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите днес са се превърнали в сложни музикални инструменти. Само материалът им е един и същ. Но в това е чарът на неделните тържества „Диманш Гра“ (“мазната неделя“).

 „Мисис Вселена 1998Уенди Фицуилям участва в последния ден на карнавала.

Глория Далсинг от групата „Разцвет за олимпийците“ в костюм на свещената птица Гери на финала на състезанието за Крал и Кралица на фестивала.

Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, наричан на карибско наречие J’Ouvert - всички се мажат едни други със специална глина, оцветена с различни бои. Единственото условие е да не носите нови и бели дрехи. Най-точно описание на този дивашки забавен ритуал дава един от участниците, който разказва непринудено: „Сутринта излязох от къщи по шорти, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с шорти, пиратска превръзка и огромни дяволски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, но бляскавите частици останаха и не изглеждах особено уместно, но се забавлявах.“
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно наричат просто „мас“. Във вторник, когато празникът е в апогея си, започват парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на метални барабани. Музиката е толкова силна, че я чуват дори глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.

По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е забранено да влизат коли, за да не пречат на танците. Дрескодът е прост - разноцветни дрехи с желание за танци и отлично настроение като аксесоари. И всички го спазват с наслаждение. Да се покажеш с красив костюм на празника, е въпрос на чест за коренните жители и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.

През петте дни на карнавала на островите царуват ликуване, веселие и любов и всеки път повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.

Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко ожесточено. Залогът е титлата „Оркестър на годината“. Но колкото и да се надсвирват, за всички е важно да се радват на мелодиите, а изпълнители и публика да се заредят с добро настроение преди постите. Както често се случва на карибски празненства, различните влияния - африкански, европейски колониални, испански и азиатски традиции, са родили невероятно колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с плътно боядисани в бяло лица, Свирепият пират, Среднощният крадец, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да обединява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната борба за за награди и почести.

На Тринидад и Тобаго се шегуват, че там годината се дели на три периода - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са преживели на карнавала.

В МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН В ПАМЕТ НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА ИЗРАЕЛ ОТДАВА ПОЧИТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ ДИПЛОМАТИ, УЧАСТВАЛИ АКТИВНО В СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИ

ПОСОЛСТВОТО НА ИЗРАЕЛ В СОФИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА БЪЛГАРИЯ, СЪВМЕСТНО С ПОСОЛСТВОТО НА САЩ В СОФИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ „ШАЛОМ“ ЖЕЛАЯТ ДА ИНФОРМИРАТ, ЧЕ НА 26 ЯНУАРИ, ПЕТЪК, ОТ 11 ЧАСА В СГРАДАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО ЩЕ СЕ ОТКРИЕ ИЗЛОЖБАТА „ОТВЪД ДЪЛГА“. ПОДГОТВЕНА ОТ СВЕТОВНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ВЪЗПОМЕНАВАНЕ НА ЖЕРТВИТЕ НА ХОЛОКОСТА „ЯД ВАШЕМ“ , ИЗЛОЖБАТА РАЗКАЗВА ЗА ДЕЛОТО НА 36 ДИПЛОМАТИ ОТ 21 СТРАНИ. ЗА ТЕХНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДИПЛОМАТИТЕ ПОЛУЧАВАТ ПРИЗНАНИЕТО НА „ЯД ВАШЕМ“ И БИВАТ НАРЕЧЕНИ „ПРАВЕДНИЦИ НА СВЕТА“. МЕДАЛЪТ, ВРЪЧВАН НА ПРАВЕДНИЦИТЕ НА СВЕТА, Е ГРАВИРАН С НАДПИСА: ОТ ПРИЗНАТЕЛНИЯ НАРОД НА ИЗРАЕЛ: „КОЙТО СПАСИ ЕДИН ЖИВОТ, СПАСЯВА ЦЯЛА ВСЕЛЕНА“ И СЕ ДАВА ЗА ДОКАЗАНИ ДЕЛА И ДОКАЗАН РИСК ЗА ЖИВОТА НА СПАСИТЕЛИТЕ. ОРГАНИЗАТОРИТЕ ПОСВЕЩАВАТ ТАЗИ ИЗЛОЖБА НА ПРАВЕДНИЦИТЕ НА СВЕТА И НА ОЦЕЛЕЛИТЕ ОТ ХОЛОКОСТА, ЧИЯТО СМЕЛОСТ И СИЛА НА ДУХА СА НЕПРЕСЪХВАЩ ИЗВОР НА ВДЪХНОВЕНИЕ И ПРИМЕР. В МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ХОЛОКОСТА, 27 ЯНУАРИ, СВЕТЪТ Е ДЛЪЖЕН ДА СИ СПОМНИ ЗА ЗЛОДЕЙСТВАТА, НО И НАПОМНИ ЗА ДЕЛОТО НА ХОРА, КОИТО В ЕДНИ ОТ НАЙ-МРАЧНИТЕ ВРЕМЕНА ОТ ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ РИСКУВАТ ЖИВОТ И КАРИЕРА, ОТСТОЯВАЙКИ НА ДЕЛО ЦЕННОСТИТЕ НА ХУМАНИЗМА И НЕПРИМИРИМОСТТА КЪМ ЗЛОТО. ИЗЛОЖБАТА ЩЕ ОСТАНЕ В МИНИСТЕРСТВОТО ЕДНА СЕДМИЦА. НАДЯВАМЕ СЕ ЧРЕЗ НЕЯ МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНОСТ ДА НАУЧАТ И РАЗКАЖАТ ЗА ДЕЙСТВИЯТА НА ТЕЗИ ДОСТОЙНИ ДИПЛОМАТИ, ИЗБРАЛИ ЖИТЕЙСКАТА ТИТЛА НА ВЪРХОВНА ЧОВЕЧНОСТ И ПРАВЕДНОСТ ПРЕД УЮТА НА СОЦИАЛНОТО ПОЛОЖЕНИЕ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.

Дневен крем за лице Snail Perfection на REFAN – отличник по красота в класацията Best Beauty Products 2017 на списание ОК!

Дневният крем за лицеSnail  Perfection на REFANграбна първото място в категория „Българска козметика“ в класацията на сп. ОК! Best Beauty Products 2017.

За трета поредна година екипът на списанието селектира любими козметични продукти в няколко категории и събра на едно място експертни формули, оставили отпечатък върху красотата и здравето ни. Победителите бяха избрани след гласуване във Facebook страниците на списание OK! и MissBloom. В него читателите имаха възможност да дадат своя глас за любимия си продукт, а по този начин да участват и в томбола с награди.
След края на гласуването и обобщаване на резултатите, дневният крем за лице Snail Perfection от едноименната козметична серия на REFAN грабна първото място.  Продуктът е подходящ за ежедневна употреба и защитава кожата от вредното въздействие на UV-А и UV-В лъчите. Богатата гама от активни компоненти в екстракта от охлюви стимулира клетъчните функции, активира кожата, подпомага регенерирането й и забавя процесите на стареене.
Нека припомним, че миналата година в класацията на сп. ОК! призът в категория „Българска козметика“ спечели друг продукт на REFAN от същата серия - серумът за лице Snail Perfection. Козметичната линия с екстракт от охлюви е подходяща за всички възрасти със своето подчертано антибактериално и антиоксидантно действие. Освен дневен крем и серум за лице, тя съдържа и нощен крем за лице, флуид-концентрат, крем за ръце и крем тяло, които правят кожата по-стегната, еластична и хидратирана.
През изминалата година REFAN получи признание и в друга престижна  класация. Козметичният бранд  спечели Златен сертификат в селекцията  „Любима марка на българския потребител 2017” за най-много потребителски гласове в хода на гласуването, както и първо място в категориите  „Козметика“ и „Българска марка“.

Доминикана – колониален дух, карибски шик и възпламеняващо меренге

Колониалният град в столицата Санто Доминго е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО, в курортите отдъхват  Доналд Тръмп, Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас

Първата асоциация с Доминиканската република са безкрайните плажове удивителни с блясъка на белоснежния пясък, ласкавото море и рошавите палми.  Но тя е и родина на доста добри пури и на възпламеняващото меренге. Дамите пък отлично знаят що е то лоримар - подобен на тюркоаз камък, който се среща единствено там и е кръстен на двете най-любими неща на откривателя си - морето и дъщеря му Лора.

Любителите на историята и архитектурата също няма да останат разочаровани. Чаровната смесица на колониален, карибски и европейски стил неизменно предизвиква възхищение, заедно с националните паркове с умопомрачителни природни красоти. Освен това Доминикана предлага цяла палитра занимания на почитателите на активния отдих. Страната живее в ритъма на бачатата и салсата и приканва да събудите сетивата си в жизнерадостната й атмосфера, където всеки ден е празник.

Когато попиташ американеца как е, той отвръща с 24-каратова усмивка "Окей", независимо какво му е на душата. На същия въпрос българинът излива поток от оплаквания, дори в момента да е в отлично състояние на духа и тялото, а жителят на Доминиканската република усмихнато  отронва tranquilo - спокоен, тих. Тъкмо спокойствието и ведрото настроение са най-ценното в духа на Карибите.

  

Историческият център на столицата на Доминиканската република - Санто Доминго е вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. Напълно заслужено! Местната архитектура  е разкошна, а и през 1496 година градът е основан не от кой да е, ами от по-малкия брат на Христофор Колумб, Бартоломео. 

Днес часовниковата кула Росарио, църквата Санта Мария ла Менор, дворецът Каса дел Алмиранте, замъкът Алкасар и други ярки образци на ренесанса, готическия, арабския и романския стил, напомнят за миналото му величие.

Тук е запазен отлично дворецът на Христофор Колумб и доминиканците се кълнат, че съхраняват мощите му. Но тъй като същите претенции имат кубинците и самите испанци, май трябва да ги оставим да се разберат с ДНК-анализ. Мореплавателят все още има наследници в Испания.

Санто Доминго е най-старият колониален град на европейците в Америка и едно от най-гъсто населените места  на Антилските острови . През 16-и век е столица на испанските колонии в Новия свят.

По тази причина там могат да се видят безброй забележителности от различни епохи, към повечето от които задължително се добавя превъзходната степен „най”.  Основните исторически  места са съсредоточени в района на Колониалния град. Някои сгради от 15 и 16 век са издигнати по времето когато Колумб е бил още жив и доказано са първите европейски постройки тук. Най-древните са на най-старата калдъръмена улица в тази част на „Америките” – Кале Лас Дамас (от 1502 година).  Наблизо са дворецът на Колумб  Aлкaсap дe Koлoн с 22 зали и пищна градина, построен от сина на мореплавателя през 1510 година. Палатът стара първата официална резиденция на представителя на испанската корона в Новия свят.  

Крепостта Oсaмa  (от 1508 година) с кулата Торе дел Оменахе е защитавала града от набезите на пиратите. Църквата Санта Мария ла Менор пък е най-старият храм в Америка, издигнат в началото на 16 век. Руините на най-древния манастир Сан Франциско (началото на 16 век) и превърнатият в музей дворец  Касас Реалес, където в края на 15 век е заседавал кралския съд, с всеки свой камък разказват историята на Доминиканската република.

Към значимите здания в Санто Доминго принадлежи и най-старият университет в региона, основан  през 1538 година и първата на континента болница - Сан Николас от началото на 16 век.

Любителите на историята ще се почувстват на място в района Пласа де ла култура, където се намират най-известните музеи на града, националният театър и националната библиотека. Там е и най-големият за страните в Карибския басейн Музей на съвременното изкуство. В него са изложени произведения на художници не само от Доминиканската република, ами и от Ямайка, Бахамските острови и Пуерто Рико. Музеят на доминиканския народ с колекцията си от местни находки разказва историята на коренните жители, индианците таино.

Всяка вечер от четвъртък до неделя в Колониалния град  по калдъръмените улички  човек може да се разходи с конска карета или да послуша изпълненията на музикантите.

В източната част на Санто Доминго, в парка Мирадор дел Есте, на висок хълм се извисява главният символ на града - Фарът на Колумб.

Огромният монумент във вид на кръст е открит през 1992 година в чест на 500-годишнината от откриването на острова, на който е разположена Доминиканската република. Кръстът е дълъг 206 метра и висок 70 метра. В него се намира мавзолеят, където съхраняват останките на Христофор Колумб и музеят, разказващ за историята на откриването на Америка.  Когато настъпи мрак, на върха на монумента се разгарят хиляди огньове, които образуват  светещ кръст.

Недалеч са националният парк Лос Трес Охос и Аквариумът. Първоначално резерватът е замислен за охрана на трите известни пещери. Всъщност, всички мислели, че е само една, докато земетресение не разрушило няколко подземни прегради. Между пещерите са прокопани пътеки с каменни стъпала, които свързват отделните части.

На дъното на всяка пещера се намира езеро, но с различен цвят, заради разнообразния състав на водата.  Туристите могат да си наемат лодки за отмора  след пешеходните обиколки.

В Аквариума пък се наблюдават всякакви морски обитатели, вкл. и най-едрите представители на морските крави – ламантините тамаури.

Националната ботаническа градина в Санто Доминго  (естествено, най-голямата в страната) е събрала всички растения от Карибите.

Но стига забележителности! Време е за шопинг. А столицата на Доминикана бъка от търговски центрове. Любимо място за пазаруване е крайбрежната улица Малекон.  Тя, обаче, не се слави само с магазините си. Там има толкова много клубове и барове, че понякога я величаят като „най-голямата дискотека в света”.

Ако Санто Доминго е идеалното място за попиване на култура, то курортите са царството на безгрижния плаж. Най-популярен сред семействата с деца е Пунта Кана с поддържаните си пясъчни ивици, нанизите от петзвездни хотели, превъзходните ресторанти за морска храна и близостта до три национални парка с тропическа растителност и екзотични обитатели.

Зад името Пуерто Плата се крият 120 км живописни плажове на курортите Кабарете, Соуса и Плайа Дорада. Първият е рай на уиндсърфинга, заради високите вълни. Младежите го предпочитат  поради възможността да срещнат новата си половинка или да създадат приятелства, а и приключенията там си ги бива. Истинските търсачи на запознанства, обаче отиват в Соуса - малко градче с оживена пясъчна ивица, изобилстваща от клубове и барове, които привличат ценителите на силните алкохолни усещания.  А Плайя Дорада е царството на хотелите all inclusive и по-изисканите удоволствия за състоятелни люде - голф-игрища, казина,  отлични магазини и ресторанти.

Бока Чика е уютна лагуна, защитена от външния свят с коралов риф. Тук чудесно съчетават простото плажно излежаване с всякакви активности - гмуркане или тенис, уиндсърфинг и езда, водни ски и ветроходство.

В Хуан Долио най-често отсядат курортистите, които имат намерение да отскачат до столицата Санто Доминго, тя е едва на 50 км.

Байяибе се слави с чисти плажове, спокойно море и пъстър подводен свят.  Самана се гордее с уединени местенца, обкръжени от недокосната от човешка ръка природа. Във водите наоколо палуват делфини и дори  се мяркат гърбати китове, чието тегло стига до 48 тона. 

Липсата на каквито и да са исторически забележителности в градчето Ла Романа се компенсира от максимално ориентирана към удобствата на туристите обстановка.

А Кап Кана е млад курорт, но вече има репутацията на елитен, самият Доналд Тръмп е отсядал там.

В Каса де Кампо пък играят голф Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас, както и бейзболната легенда с доминикански произход  Сами Соуса.

Парфюм за $ 8000 отлежава 19 години

Султанът на Оман подарява флакони от злато в легло от малахит

Есенцията за най-скъпия парфюм в света отлежава 19 години. Той се нарича "Амоаж" (морска вълна на арабски с леко намигване към френската дума за любов, амур) и се произвежда единствено в султанската парфюмерийна работилница в Мускат. Уникалният флакон е проектиран в Лондон, при бижутера на британския кралски двор "Аспри". Дамският "Амоаж" има формата на джамия и е от сребърен кристал с капачка и кантове от 24-каратово злато. Мъжкият е копие на характерния за Оман нож, ханджар. В най-скъпия вариант ($8000), който се прави с личния герб на султан Кабуз, флаконите са поставени в легло от полускъпоценни камъни: малахит, ахат, аметист. Люде от калибъра на принц Чарлз и японското императорско семейство се пръскат от парфюма с гъст ориенталски аромат.

Най-известният френски "нос" (специалист, който комбинира уханията) Ги Робер през 1988 г. е създал "Амоаж" от 120 натурални миризми. Три от тях се въдят само в Оман - сребърният тамян, планинската скална роза от Джебел Акдар и уникалният омански лимон. Ги Робер (работил за “Коти”, “Ермес”, “Диор”, “Гучи”, “Шанел”) е сътворил аромата напълно безплатно. Той приел предизвикателството с думите "Това е симфонията на моя живот".

Във фабриката, където за 3 дни произвеждат точно 72 бройки от парфюма, репортерът на „Преса” видя с очите си, че всичко се прави на ръка - от смесването на есенциите до нежното забърсване с кърпа на кристалните стъкла и златните части. Самата работилничка е едноетажна постройка с размерите на студентски стол.

"Амоаж" е вечерен аромат. Дълго се запазва в кожата. Парфюмът просто задължава да си проспериращ, красив и... да носиш диаманти.
"Злато, тамян и смирна - трите големи дара на Изтока, са комбинирани в един сън", казват за „Амоаж” ценителите. Първата реакция на „плебеите” обикновено е: "Господи! Едно пръскане излиза 100 долара!". При по-евтиния вариант – за около 1000 долара, красивият флакон е в ложе от истинска коприна, кутията е от марокен и също си има сертификат със сериен номер. Шишенцето е проектирано от бижутера, доставчик на кралица Елизабет Втора – „Аспри”.

При „масовото” производство шампоанът е на цена 55 долара, а парфюмите са едва по 350. Почитатели на марката са Кейт Мос, Пиърс Броснън, Бенджамин Брат, Марша Крос и др.

Точно в арабските земи се е зародил култът към парфюма, а по-късно довели до съвършенство изкуството да комбинират уханията.

Малко история

Египтяните славели боговете си с благовонни огньове, масла и парфюми, които използвали в обредите си. Древните гърци носели от експедициите си екзотични аромати, а римляните им приписвали целебни сили. Нашествието на варварите прекъснало употребата им на Запад.

Чак през ХII век кралете и придворните в Европа открили хигиенните свойства на парфюмите. Много бързо Венеция станала столица на уханията, заради търговските си връзки с Изтока. А най-популярен “ароматизатор” било парче стомах от елен с поетичното име “мускус”.

През втората половина на ХIV век се появяват течни парфюми на основата на спирт и етерични масла. Легендата разказва, че рецептата на първата “Ароматна вода на унгарската кралица” с настойка от розмарин била подарена на маджарката Елзбета от монах. Тя я изпила и оздравяла от тежка болест.

ХVI век съешил професията на майстора на ръкавици с парфюмериста, защото на мода били благоуханните калъфи за ръце. В следващите два века те отпаднали, но пък се засилило използването на парфюми като маскировка за неприятните миризми. Макар че как може да замаскираш вонята на тяло, което се къпе само на високосна година?

През 1608 г. във Флоренция, в манастира “Санта Мария Новела”, доминикански монаси създават първата парфюмерийна фабрика в света. През 1709 г. в Кьолн французинът Жан-Мари Фарина пръв пуска в продажба тоалетна вода, наречена в чест на града “О де Колон” - откъдето и името на популярния “обезмирисител”, който съществува и до днес. Император Наполеон купувал от него по 60 флакона месечно. Бащите на съвременната парфюмерия се появяват през XIX век: Жан Герлен (“Guerlain”), Франсоа Коти (“Coty”) и Ернест Далтроф (“Caron”). Те създават основополагащи теории в науката за ароматите.

Повратен момент е първото десетилетие на ХХ век, когато се “венчават” модата и парфюмерията. През 1911 г. на Пол Поаре му хрумва да допълни колекцията си от тоалети с ухания. Идеята развива великата Коко Шанел, която през 1921 г. пуска легендарния “Chanel №5”. Еволюцията продължава Франсоа Коти, съединявайки натурални и синтетични аромати - през 1917 г. изгрява неувяхващият “Сhуprе”. 

В 50-те и 60-те години правят “бум” тоалетните води за мъже. През 70-те на мода идват колекциите “pret-a-porter”. Те раждат новата парфюмерия “pret-a-porter de lux”, която, без да губи доброто качеството на висшата мода, е много по-достъпна. През 80-те експериментират с флаконите и връщат гъстите амброви аромати, но разработват и съвършено новите озонови и морски мотиви. 

През 90-те настъпват по-леките, естествено-природни ухания. Новата технология “Живи цветя” (Living-flower Technology) позволява да се събират аромати от растения, без да се късат, като през стъклен похлупак се “изтегля” миризмата им. 

В първите години на ХХI век тотален хит са плодовите нотки - лимон, портокал, грозде, ананас, манго...

Шест задължителни приключения за Шри Ланка, без да броим чаената плантация

За едни Шри Ланка е синоним на чай (старото име на острова е Цейлон), за други – мястото,  откъдето идват най-бистрите сапфири, за трети – копринени плажове и тропически гори.

Да стигнете до Шри Ланка и да не видите, пипнете, изживеене и помиришете колкото може повече от азиатската екзотика е криминално престъпление.  И за да не го извършите – ето ви шест места, които да посетите извън задължителното отбиване в чаена платнация и обиколка на столицата Коломбо с нейните старинни колониални сгради в причудливо съжителство с храмове и небостъргачи.

1. На гости при китовете

Океанският резерват край градчето Мириса е охраняема територия, през която минава пътят на делфините и китовете, мигриращи от бреговете на Африка до Бенгалския залив точно във върховия туристически сезон – от октомври до април.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо.  Тук могат да се наблюдават 26 различни вида морски млекопитаещи, вкл. и споменатото синьо.

Тези животни не са опасни за хората. Те се появяват над повърхността на водата и грациозно се гмуркат в дълбините, махайки на зрителите с разкошните си опашки. Сините китове, които достигат до 30 м дължина и маса от 120 тона са най-едрите и редки бозайници на земята. В океана могат да се видят още кашалоти, черни, сиви и бутилконоси делфини, които се движат на стада от 50 до 100. Някои от тях играят в плитчините около Холандския риф и обикновено съпровождат китовете както свита от пажове се тълпи поркай кралска особа.

2.  Рибари, кацнали на прът

Обичайна гледка в Шри Ланка са съсухрените като спечена пръст рибари, които седят на забит в пясъка прът и хвърлят въдици. В страната са превърнали в запазена марка този  причудлив риболов.

 На няколко метра от брега, във водата са забити пръти с височина около 3 м. Към средата е закован напречен клон. Изключително проста конструкция, върху която като странен щрък е кацнал рибарят. Прътите се предават по наследство от баща на син. Особено ценни са „добрите места”. Само не е ясно дали за улов на риба или на туристи. Защото наоколо не се виждат кошчета. Незнайно е как се крепят върху забитите в пясъка на Индийския океан пръчки, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне.

3.     Паметник на ЮНЕСКО под знака на петела

Гале -  старинен форт, католически черкви и кокетни улички с толкова южноевропейска атмосфера, че сякаш сте в Алгарве или Мадейра.  Дебелите няколко метра крепостни стени, върху които преди векове са се разминавали конници, изглеждат недокоснати от времето. Историкът Джеймс Емерсън Тенант смята, че Гале съответства на старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон си доставял слонова кост и скъпоценни камъни.

През 1505 година на път за Малдивите португалската флотилия намерила убежище от бурята в залива. Според легендата моряците чули кукуригане и се ориентирали по звука в дъжда. На португалски galo е петел. Така градът се сдобил със сегашното си име. През 1640 г. холандците изместват португалците. Те построяват през 1663 г. гранитния форт Гале, вписан сред съкровищницата на ЮНЕСКО като най-голямата съхранила се до наши дни крепост в Азия, създадена от европейски колонизатори. След построяването на форта, Гале става главно пристанище на остров Цейлон и в продължение на 200 г. е основна спирка за корабите пътуващи между Европа и Азия. А днес е  жежко туристическо градче, което поминува покрай историческите си забележителности.

4. Яла, където леопардът е цар

Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се връцват грациозно и  потъват в зеления гъсталак.

Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света. Върху площ от 992 кв.км. се ширят повече от 42 парчета. 

5.  Тътен от слонски водопой

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове, взети от развъдника в градчето Пиннавала. Той е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени слончета-бебета.  В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.

 Средното тегло на азиатския гигант е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенете „под строй” с около 4 км/ч.

А в резервата клоновете са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки с труд придържани от  гостите.

Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва с тътен по улицата на градчето. Магазините пускат кепенците,  ресторантите вдигат панически масичките, а хората да прибират децата си от улицата. Гигантите могат да бъдат много опасни, ако се разлютят, което не си личи, когато започнат да палуват във водата като гигантски деца.

6. Храмът с кучешкия зъб на Буда

На 30 км от Пинанвала и слончетата е Канди, където се намира осмоъгълният Далга Малигава (Храм на зъба). Твърди се, че там се съхранява най-святата реликва – кучешки зъб на Буда. Преди векове владетелят на малкото кралство построява двуетажен храм, за да съхранява светинята. Посетители и поклонници се стичат към обителта, която ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. 

Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и два пъти на ден всеки може отдалече да зърне свещеното ковчеже.

Точно срещу храма, в центъра на Канди, насред изкуствено езеро е летният дворец, в който местният велможа е държал своя харем.  Но от 311 година, когато кучешкият зъб на Буда чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, целият град се върти около него. 

Областният управител на Разград с почетен плакет от Турция

Фондацията на алевиите бекташи ще води нашенци из забележителностите на южната ни съседка

Областният управител на Разград Гюнай Хюсмен учи почетен плакет, връчен му  от  председателя на Фондацията на алевиите бекташи в Турция Йоздемир Йоздемир.

Той е в региона като ръководител на делегация, която организира концерти в различни населени места – преди дни са били културните събития в кубратското село Бисерци и в силистренското Черник.

Йоздемир Йоздемир предложи на г-н Хюсмен по време на фестивал на алевиите, който фондацията организира в края на месец март в Анкара, автобус с жители на област Разград да посети туристически забележителности в южната ни съседка. Екскурзията ще е за сметка на домакините, а транспортните разходи се ангажира да поеме г-н Хюсмен

Делегация на Фондацията на алевиите бекташи за втори път по време на мандата на Областния управител Гюнай Хюсмен посещава област Разград и представя пред него своята дейност в сферата на културата на територията на региона със специалното съдействие на Министерството   на културата и туризма на  Република Турция и под патронажа на президента на Република Турция..