Парфюм за $ 8000 отлежава 19 години

Султанът на Оман подарява флакони от злато в легло от малахит

Есенцията за най-скъпия парфюм в света отлежава 19 години. Той се нарича "Амоаж" (морска вълна на арабски с леко намигване към френската дума за любов, амур) и се произвежда единствено в султанската парфюмерийна работилница в Мускат. Уникалният флакон е проектиран в Лондон, при бижутера на британския кралски двор "Аспри". Дамският "Амоаж" има формата на джамия и е от сребърен кристал с капачка и кантове от 24-каратово злато. Мъжкият е копие на характерния за Оман нож, ханджар. В най-скъпия вариант ($8000), който се прави с личния герб на султан Кабуз, флаконите са поставени в легло от полускъпоценни камъни: малахит, ахат, аметист. Люде от калибъра на принц Чарлз и японското императорско семейство се пръскат от парфюма с гъст ориенталски аромат.

Най-известният френски "нос" (специалист, който комбинира уханията) Ги Робер през 1988 г. е създал "Амоаж" от 120 натурални миризми. Три от тях се въдят само в Оман - сребърният тамян, планинската скална роза от Джебел Акдар и уникалният омански лимон. Ги Робер (работил за “Коти”, “Ермес”, “Диор”, “Гучи”, “Шанел”) е сътворил аромата напълно безплатно. Той приел предизвикателството с думите "Това е симфонията на моя живот".

Във фабриката, където за 3 дни произвеждат точно 72 бройки от парфюма, репортерът на „Преса” видя с очите си, че всичко се прави на ръка - от смесването на есенциите до нежното забърсване с кърпа на кристалните стъкла и златните части. Самата работилничка е едноетажна постройка с размерите на студентски стол.

"Амоаж" е вечерен аромат. Дълго се запазва в кожата. Парфюмът просто задължава да си проспериращ, красив и... да носиш диаманти.
"Злато, тамян и смирна - трите големи дара на Изтока, са комбинирани в един сън", казват за „Амоаж” ценителите. Първата реакция на „плебеите” обикновено е: "Господи! Едно пръскане излиза 100 долара!". При по-евтиния вариант – за около 1000 долара, красивият флакон е в ложе от истинска коприна, кутията е от марокен и също си има сертификат със сериен номер. Шишенцето е проектирано от бижутера, доставчик на кралица Елизабет Втора – „Аспри”.

При „масовото” производство шампоанът е на цена 55 долара, а парфюмите са едва по 350. Почитатели на марката са Кейт Мос, Пиърс Броснън, Бенджамин Брат, Марша Крос и др.

Точно в арабските земи се е зародил култът към парфюма, а по-късно довели до съвършенство изкуството да комбинират уханията.

Малко история

Египтяните славели боговете си с благовонни огньове, масла и парфюми, които използвали в обредите си. Древните гърци носели от експедициите си екзотични аромати, а римляните им приписвали целебни сили. Нашествието на варварите прекъснало употребата им на Запад.

Чак през ХII век кралете и придворните в Европа открили хигиенните свойства на парфюмите. Много бързо Венеция станала столица на уханията, заради търговските си връзки с Изтока. А най-популярен “ароматизатор” било парче стомах от елен с поетичното име “мускус”.

През втората половина на ХIV век се появяват течни парфюми на основата на спирт и етерични масла. Легендата разказва, че рецептата на първата “Ароматна вода на унгарската кралица” с настойка от розмарин била подарена на маджарката Елзбета от монах. Тя я изпила и оздравяла от тежка болест.

ХVI век съешил професията на майстора на ръкавици с парфюмериста, защото на мода били благоуханните калъфи за ръце. В следващите два века те отпаднали, но пък се засилило използването на парфюми като маскировка за неприятните миризми. Макар че как може да замаскираш вонята на тяло, което се къпе само на високосна година?

През 1608 г. във Флоренция, в манастира “Санта Мария Новела”, доминикански монаси създават първата парфюмерийна фабрика в света. През 1709 г. в Кьолн французинът Жан-Мари Фарина пръв пуска в продажба тоалетна вода, наречена в чест на града “О де Колон” - откъдето и името на популярния “обезмирисител”, който съществува и до днес. Император Наполеон купувал от него по 60 флакона месечно. Бащите на съвременната парфюмерия се появяват през XIX век: Жан Герлен (“Guerlain”), Франсоа Коти (“Coty”) и Ернест Далтроф (“Caron”). Те създават основополагащи теории в науката за ароматите.

Повратен момент е първото десетилетие на ХХ век, когато се “венчават” модата и парфюмерията. През 1911 г. на Пол Поаре му хрумва да допълни колекцията си от тоалети с ухания. Идеята развива великата Коко Шанел, която през 1921 г. пуска легендарния “Chanel №5”. Еволюцията продължава Франсоа Коти, съединявайки натурални и синтетични аромати - през 1917 г. изгрява неувяхващият “Сhуprе”. 

В 50-те и 60-те години правят “бум” тоалетните води за мъже. През 70-те на мода идват колекциите “pret-a-porter”. Те раждат новата парфюмерия “pret-a-porter de lux”, която, без да губи доброто качеството на висшата мода, е много по-достъпна. През 80-те експериментират с флаконите и връщат гъстите амброви аромати, но разработват и съвършено новите озонови и морски мотиви. 

През 90-те настъпват по-леките, естествено-природни ухания. Новата технология “Живи цветя” (Living-flower Technology) позволява да се събират аромати от растения, без да се късат, като през стъклен похлупак се “изтегля” миризмата им. 

В първите години на ХХI век тотален хит са плодовите нотки - лимон, портокал, грозде, ананас, манго...

В Оман сервират пищящи стриди

Магдалена Гигова

Представете си: лодката пори кристална вода, в която нежно се поклащат пъстроцветни риби и корали. Изведнъж изскача сребърният гръб на делфин, който весело ви опръсква, преди да се гмурне отново. Майки делфинки, следвани от бебетата си, правят лупинги във въздуха. И докъдето погледът ви стига, морето прилича на пълно със сребърни лъжици, които сякаш сами гребат.
Това не е красив сън, а всекидневна туристическа атракция, организирана от „Арейбиън сий сафари“ в Султаната Оман. Морският гид Мохамед ал Риами е завършил частно училище в Англия, има докторска степен по медицина от университета „Джон Хопкинс“, бил е съветник на султана, но любовта към рибите надделяла.
„Делфините са GРS-ите на рибарите. Където се появят, значи наоколо има пасажи с риба тон. Достатъчно е да ги следват. И да внимават в мрежите им да не се заплете делфин, защото са защитени от закона. Ако е наслука, ще видите и китове“, разказва Мохамед ал Риами. Яхтата е заобиколена от делфини и стрелкащи се рибни пасажи.
Обвитият от глава до пети срещу жаркото слънце рибар надава вик и започва кечът му с гигантския улов в стил „Старецът и морето“. След 15 минути на палубата плясва 60-70-килограмова риба, която се въди само тук и се нарича „кингфиш“. Толкова е огромна, че рибарят я доубива с бейзболна бухалка. После позира за снимки с беззъбата си усмивка. На пазара в Мускат кингфиш върви по 1 риал килограма (около 3,5 долара), а от него я изкупуват за 600 бейза (оманската стотинка).

Делфините продължават изящните си лупинги, а туристическите яхти обикалят фиордите на Оманския залив с дивата, но завладяваща красота на намръщена хубавица.
В един от заливите се полюшва султанският кораб. Изящният платноход е направен без нито един пирон по древната технология дау. Със същия кораб Синдбад Мореплавателя е обикалял света. Туристите снимат на воля позлатените гербове, докато на султанската охрана не й писва. Кой знае какво си мислят - че терорист е решил да вземе мярката на султанския платноход.

На рибната вечер в хотел „Карлтън“ кралски рибешки стек, изкупен за стотинки от рибарите ескалира до цена от 25 риала за порция. Друга атракция за любителите на морски деликатеси са стридите в големи, колкото детска длан, черупки. Интересното при тях не е вкусът, а... гласът. Те пищят! Всички стриди се ядат живи, но на тези много им личи. Защото издават сърцераздирателни крясъци при всяка капка лимон в тях. Като предсмъртен писък на новородени котенца. Човек се чувства като в роман на Стивън Кинг.

Рас ал Хад, Заливът на костенурките!

Едно от най-екзотичните преживявания в Оман е Заливът на костенурките Рас ал Хад. Там четири пъти годишно женски с огромни като танкове коруби идват да снесат яйцата си нощем. Те изпълзяват от морето и с широките си плавници изравят дупка в пясъка.
Писък като на раждаща жена процепва нощта, шумно поемане на дъх и нов вик - снесено е още едно яйце. По-емоционалните наблюдатели се чувстват като душевни мародери. Костенурката ражда, а те дебнат с фотоапаратите си.
Пясъкът се раздвижва като жив. Малки, колкото кибритени кутийки, новоизлюпени костенурчета с още меки черупки хукват инстинктивно към морето. Право в зъбите на хищните риби, които ги хрускат като бонбончета. От 1000 снесени яйца оцеляват едва 1-2 костенурчета. Първа пресявка правят лисиците, които надушват яйцата на плажа и пируват с тях. Бебетата пък са напълно беззащитни във водата. Но оцелелите дочакват половата си зрялост и точно след 35 години се завръщат в Залива на костенурките, за да снесат яйцата си.

47 000 животни за 5 години идват на родния си плаж. През останалото време обхождат бреговете на Йемен. Какво ги води към залива, който са видели един-единствен път при излюпването си преди 35 години, е неясно, но вътрешният им маяк очевидно е силен колкото природата.
Костенурките са напълно глухи, но имат изключително обоняние и са много чувствителни към светлината. Ако ги стреснат, панически зариват снесените няколко яйца и с неподозирана пъргавина изчезват в морето. Глобата за уплашена костенурка е 50 риала (170 долара). На туристите обаче е разрешено да помагат на закъсалите в пясъчните бабунки току-що излюпени костенурчета да стигнат до морето. Черупките им са меки като бебешка фонтанела и предизвикват неистово умиление.