Шест задължителни приключения за Шри Ланка, без да броим чаената плантация

За едни Шри Ланка е синоним на чай (старото име на острова е Цейлон), за други – мястото,  откъдето идват най-бистрите сапфири, за трети – копринени плажове и тропически гори.

Да стигнете до Шри Ланка и да не видите, пипнете, изживеене и помиришете колкото може повече от азиатската екзотика е криминално престъпление.  И за да не го извършите – ето ви шест места, които да посетите извън задължителното отбиване в чаена платнация и обиколка на столицата Коломбо с нейните старинни колониални сгради в причудливо съжителство с храмове и небостъргачи.

1. На гости при китовете

Океанският резерват край градчето Мириса е охраняема територия, през която минава пътят на делфините и китовете, мигриращи от бреговете на Африка до Бенгалския залив точно във върховия туристически сезон – от октомври до април.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо.  Тук могат да се наблюдават 26 различни вида морски млекопитаещи, вкл. и споменатото синьо.

Тези животни не са опасни за хората. Те се появяват над повърхността на водата и грациозно се гмуркат в дълбините, махайки на зрителите с разкошните си опашки. Сините китове, които достигат до 30 м дължина и маса от 120 тона са най-едрите и редки бозайници на земята. В океана могат да се видят още кашалоти, черни, сиви и бутилконоси делфини, които се движат на стада от 50 до 100. Някои от тях играят в плитчините около Холандския риф и обикновено съпровождат китовете както свита от пажове се тълпи поркай кралска особа.

2.  Рибари, кацнали на прът

Обичайна гледка в Шри Ланка са съсухрените като спечена пръст рибари, които седят на забит в пясъка прът и хвърлят въдици. В страната са превърнали в запазена марка този  причудлив риболов.

 На няколко метра от брега, във водата са забити пръти с височина около 3 м. Към средата е закован напречен клон. Изключително проста конструкция, върху която като странен щрък е кацнал рибарят. Прътите се предават по наследство от баща на син. Особено ценни са „добрите места”. Само не е ясно дали за улов на риба или на туристи. Защото наоколо не се виждат кошчета. Незнайно е как се крепят върху забитите в пясъка на Индийския океан пръчки, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне.

3.     Паметник на ЮНЕСКО под знака на петела

Гале -  старинен форт, католически черкви и кокетни улички с толкова южноевропейска атмосфера, че сякаш сте в Алгарве или Мадейра.  Дебелите няколко метра крепостни стени, върху които преди векове са се разминавали конници, изглеждат недокоснати от времето. Историкът Джеймс Емерсън Тенант смята, че Гале съответства на старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон си доставял слонова кост и скъпоценни камъни.

През 1505 година на път за Малдивите португалската флотилия намерила убежище от бурята в залива. Според легендата моряците чули кукуригане и се ориентирали по звука в дъжда. На португалски galo е петел. Така градът се сдобил със сегашното си име. През 1640 г. холандците изместват португалците. Те построяват през 1663 г. гранитния форт Гале, вписан сред съкровищницата на ЮНЕСКО като най-голямата съхранила се до наши дни крепост в Азия, създадена от европейски колонизатори. След построяването на форта, Гале става главно пристанище на остров Цейлон и в продължение на 200 г. е основна спирка за корабите пътуващи между Европа и Азия. А днес е  жежко туристическо градче, което поминува покрай историческите си забележителности.

4. Яла, където леопардът е цар

Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се връцват грациозно и  потъват в зеления гъсталак.

Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света. Върху площ от 992 кв.км. се ширят повече от 42 парчета. 

5.  Тътен от слонски водопой

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове, взети от развъдника в градчето Пиннавала. Той е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени слончета-бебета.  В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.

 Средното тегло на азиатския гигант е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенете „под строй” с около 4 км/ч.

А в резервата клоновете са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки с труд придържани от  гостите.

Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва с тътен по улицата на градчето. Магазините пускат кепенците,  ресторантите вдигат панически масичките, а хората да прибират децата си от улицата. Гигантите могат да бъдат много опасни, ако се разлютят, което не си личи, когато започнат да палуват във водата като гигантски деца.

6. Храмът с кучешкия зъб на Буда

На 30 км от Пинанвала и слончетата е Канди, където се намира осмоъгълният Далга Малигава (Храм на зъба). Твърди се, че там се съхранява най-святата реликва – кучешки зъб на Буда. Преди векове владетелят на малкото кралство построява двуетажен храм, за да съхранява светинята. Посетители и поклонници се стичат към обителта, която ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. 

Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и два пъти на ден всеки може отдалече да зърне свещеното ковчеже.

Точно срещу храма, в центъра на Канди, насред изкуствено езеро е летният дворец, в който местният велможа е държал своя харем.  Но от 311 година, когато кучешкият зъб на Буда чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, целият град се върти около него. 

Президентът на Шри Ланка подарява слонове

Магдалена ГИГОВА

 

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави, като им подарява... слонове. А от развъдника в градчето Пиннавала не може да му откажат, защото резерватът е изцяло държавен, подчинен на Министерството на здравеопазването. Който получи в дар или си купи слон обаче, трябва да бъде богат, да има в изобилие храна, вода и площ и да е готов на внезапни проверки всеки месец. Емисари на националния парк пристигат в „незнаен ден, в незнаен час“ и разучават  как живее симпатичният гигант. При сянка от съмнение го връщат обратно в Пиннавала.

„В момента резервата обитават 79 животни - 48 женски и 31 мъжки - каза пред „Преса“ пиар мениджърът Чандрика Приадахаршан и поясни: - Развъдникът е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени от майките си слончета бебета. Първите питомци са пет. Оттогава върху 25-те му акра площ сме отгледали 69 малки. Някои остават при нас, други продаваме на зоопаркове и на храмове, трети разменяме срещу други животни. Ветеранът ни се нарича Раджа. Роден е през 1944 г. и е ослепял от нечовешки лошото отношение на предишните си стопани, при които е бил работно добиче. Слоницата Сама пък е изгубила крака си, стъпвайки на пехотна мина. Всяко животно си има своя съдба. А ние я разказваме на учениците, които се включват в т.нар. уелнес програма. Около 60 доброволци от целия свят използват отпуските си да популяризират сред децата любовта към животните и необходимостта да се запази видовото разнообразие в природата.“

В Шри Ланка слоновете са от местен подвид Elephas maximus maximus. Хоботът им е изграден от около 100 000 мускула и имат изключително обоняние. Ушите изпълняват няколко функции, които улесняват живота на гигантите: те улавят  инфра- и ултразвуци, неразличими от човека,  изпълняват ролята на вентилатори за охлаждане на тялото, чрез различни видове помахвания слоновете общуват помежду си. Зрението им е доста лошо. Бивните растат през целия им живот. Общият брой на костите в слонското тяло е 282. Средното тегло на азиатския подвид е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. Колкото и невероятно да звучи, но тези животни понякога имат нужда от педикюр - при 5 нокътя на предните крака и по 4 на задните. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенето „под строй“ с около 4 км/ч.

 

Цялата тази информация  идва при посетителя в шриланкийския резерват неусетно, докато се разхожда между групи от жизнерадостни гиганти. А те са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки, с труд придържани от  гостите, докато служители в резервата им правят снимки. Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. А там във водната вакханалия пръхтят доволно, пръскат се с хоботи, киснат, подвили крак, докато пазачите не ги подкарат обратно към развъдника. И тази гледка не е за изпускане - многотонното стадо минава в тръст покрай хотели,  магазини и „семинари“, където бели серсеми се учат да правят ръчно хартия от слонско ако. Логично - то си е 100% целулоза.

 

Където и да са животните, не остават без надзор. „Местните хора знаят, че те са агресивни и опасни, обаче европейци и американци смятат всеки от тях за брат на приятелски настроения Джъмбо и може да пострадат. Пазачите разпознават настроенията им и знаят докъде да допускат посетителите“, обясни  г-жа Приадахаршан. 

„Десертът“ на обиколката из резервата е клетката на бебетата - неколкомесечни сладури с щръкнала като на гелосан тийнейджър „коса“ и неравноделни движения.

 

Шри Ланка (по-известна в миналото като остров Цейлон) обаче не се гордее само с чая и слоновете си. Страната е рай за почитателите на сауната - през цялата година температурата е 30-32 градуса при лепнеща влага. Хилядата километра копринени плажове с кокосови палми, коралови рифове и пъстроцветни риби са достъпни както от петзвездните хотели, така и от евтините, но чисти стаи. А тези, които предпочитат да съчетаят почивката с поемането на разни дози култура, природа и история, ще се наслаждават на величествените фортове, останали от португалци, на изящните колониални сгради от британци и холандци и на теравада-будистките храмове, в които с оцветени дървени фигури се разказват поучителни притчи.

В храма Дилада Милагава се съхранява свещеният зъб на Буда. От 311 година, когато чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, той става символ на суверенитета на малкото княжество Канди.  През 1590 г. португалците завоюват югозападното крайбрежие на остров Цейлон, сингалските племена „хващат гората“  и създават наново независимата си държавица високо в планината. Тя устоява на завоевателите чак до 1815 г., когато пада под атаките на британците. Днес Канди е вторият по големина град след столицата Коломбо с над 100 000 жители. Основна забележителност в центъра му е изкуственото езеро, създадено от последния крал Шри Викрем Раджасингх. На островче в центъра му се намира летният дворец, в който самодържецът приютявал харема си.

Посетители и поклонници се стичат към храма със свещения зъб, който ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и всеки може отдалече да съзерцава светините. С тях е свързан фестивалът „Есала Перахера“, една от най-атрактивните процесии в Азия. Всяка година преди пълнолунието през август реликвите се изнасят. В шествието, което преминава по улиците на града, пристъпват десетки слонове с ярки наметки и лампички, хиляди танцьори и акробати. В храма обаче има и светини, достъпни за малцина избрани - древни ръкописи, миниатюрен Буда, изсечен от цял къс изумруд, статуи от планински кристал и нефрит...

В другия край на остров Шри Ланка е националният парк Яла. Тук властва леопардът. Местните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове - лъвовете и тигрите, те са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от леопарди в света. Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 големи котки. Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори. Към обяд слънцето така сърдито пече,  дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им „се скарат“ с тръбни звуци. Освен това по полянките кротко пасат петнисти елени, пауни царствено отпускат опашките си от високите клони, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, мечки, сухоземни костенурки, сиви лангури - маймуни Хануман с черни изразителни муцунки, обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците. Те са над 140 вида.  Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели и искрящо пъстрите рибарчета. Тук все още личат белезите на цунамито, влязло на 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизма и се спасили с бяг навътре в сушата.

Във всеки себеуважаващ се магазин за сувенири в Шри Ланка ще намерите фигурки на странни щъркоподобни същества с въдици. Седящите рибари са символ на Цейлон, защото не се срещат никъде по света. Незнайно как те се закрепват върху забити в пясъка на Индийския океан пръчки и кацнали там хвърлят въдиците си, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне. Или да закачат на кукичката си някой турист, който да брои долар-два за снимка.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо. Ако много ви се ще мечтата ви да се сбъдне, идете в Мириса. Оттам всяка сутрин тръгват десетки корабчета с ловци на щастие, спомени и емоции. Очакванията китовете да се държат като забавни делфини не се сбъдват. Водните бозайници са невъзмутими и отказват да правят лупинги пред фотоапаратите. По-точно - не им пука. Пускат по някой фонтан, показват лъскав гръб, плясват с опашка и с две загребвания изчезват към хоризонта. И само по големината на перката (и сведенията на екипажа) разбираш дали китът е бил син или „прост“. А ако си сколасал да щракнеш екземпляр с правилния цвят, може да си пожелаеш отново да се върнеш в Шри Ланка, защото това не е само страната на най-хубавия чай и на сапфирите. Има още много за гледане!