Парфюм за $ 8000 отлежава 19 години

Султанът на Оман подарява флакони от злато в легло от малахит

Есенцията за най-скъпия парфюм в света отлежава 19 години. Той се нарича "Амоаж" (морска вълна на арабски с леко намигване към френската дума за любов, амур) и се произвежда единствено в султанската парфюмерийна работилница в Мускат. Уникалният флакон е проектиран в Лондон, при бижутера на британския кралски двор "Аспри". Дамският "Амоаж" има формата на джамия и е от сребърен кристал с капачка и кантове от 24-каратово злато. Мъжкият е копие на характерния за Оман нож, ханджар. В най-скъпия вариант ($8000), който се прави с личния герб на султан Кабуз, флаконите са поставени в легло от полускъпоценни камъни: малахит, ахат, аметист. Люде от калибъра на принц Чарлз и японското императорско семейство се пръскат от парфюма с гъст ориенталски аромат.

Най-известният френски "нос" (специалист, който комбинира уханията) Ги Робер през 1988 г. е създал "Амоаж" от 120 натурални миризми. Три от тях се въдят само в Оман - сребърният тамян, планинската скална роза от Джебел Акдар и уникалният омански лимон. Ги Робер (работил за “Коти”, “Ермес”, “Диор”, “Гучи”, “Шанел”) е сътворил аромата напълно безплатно. Той приел предизвикателството с думите "Това е симфонията на моя живот".

Във фабриката, където за 3 дни произвеждат точно 72 бройки от парфюма, репортерът на „Преса” видя с очите си, че всичко се прави на ръка - от смесването на есенциите до нежното забърсване с кърпа на кристалните стъкла и златните части. Самата работилничка е едноетажна постройка с размерите на студентски стол.

"Амоаж" е вечерен аромат. Дълго се запазва в кожата. Парфюмът просто задължава да си проспериращ, красив и... да носиш диаманти.
"Злато, тамян и смирна - трите големи дара на Изтока, са комбинирани в един сън", казват за „Амоаж” ценителите. Първата реакция на „плебеите” обикновено е: "Господи! Едно пръскане излиза 100 долара!". При по-евтиния вариант – за около 1000 долара, красивият флакон е в ложе от истинска коприна, кутията е от марокен и също си има сертификат със сериен номер. Шишенцето е проектирано от бижутера, доставчик на кралица Елизабет Втора – „Аспри”.

При „масовото” производство шампоанът е на цена 55 долара, а парфюмите са едва по 350. Почитатели на марката са Кейт Мос, Пиърс Броснън, Бенджамин Брат, Марша Крос и др.

Точно в арабските земи се е зародил култът към парфюма, а по-късно довели до съвършенство изкуството да комбинират уханията.

Малко история

Египтяните славели боговете си с благовонни огньове, масла и парфюми, които използвали в обредите си. Древните гърци носели от експедициите си екзотични аромати, а римляните им приписвали целебни сили. Нашествието на варварите прекъснало употребата им на Запад.

Чак през ХII век кралете и придворните в Европа открили хигиенните свойства на парфюмите. Много бързо Венеция станала столица на уханията, заради търговските си връзки с Изтока. А най-популярен “ароматизатор” било парче стомах от елен с поетичното име “мускус”.

През втората половина на ХIV век се появяват течни парфюми на основата на спирт и етерични масла. Легендата разказва, че рецептата на първата “Ароматна вода на унгарската кралица” с настойка от розмарин била подарена на маджарката Елзбета от монах. Тя я изпила и оздравяла от тежка болест.

ХVI век съешил професията на майстора на ръкавици с парфюмериста, защото на мода били благоуханните калъфи за ръце. В следващите два века те отпаднали, но пък се засилило използването на парфюми като маскировка за неприятните миризми. Макар че как може да замаскираш вонята на тяло, което се къпе само на високосна година?

През 1608 г. във Флоренция, в манастира “Санта Мария Новела”, доминикански монаси създават първата парфюмерийна фабрика в света. През 1709 г. в Кьолн французинът Жан-Мари Фарина пръв пуска в продажба тоалетна вода, наречена в чест на града “О де Колон” - откъдето и името на популярния “обезмирисител”, който съществува и до днес. Император Наполеон купувал от него по 60 флакона месечно. Бащите на съвременната парфюмерия се появяват през XIX век: Жан Герлен (“Guerlain”), Франсоа Коти (“Coty”) и Ернест Далтроф (“Caron”). Те създават основополагащи теории в науката за ароматите.

Повратен момент е първото десетилетие на ХХ век, когато се “венчават” модата и парфюмерията. През 1911 г. на Пол Поаре му хрумва да допълни колекцията си от тоалети с ухания. Идеята развива великата Коко Шанел, която през 1921 г. пуска легендарния “Chanel №5”. Еволюцията продължава Франсоа Коти, съединявайки натурални и синтетични аромати - през 1917 г. изгрява неувяхващият “Сhуprе”. 

В 50-те и 60-те години правят “бум” тоалетните води за мъже. През 70-те на мода идват колекциите “pret-a-porter”. Те раждат новата парфюмерия “pret-a-porter de lux”, която, без да губи доброто качеството на висшата мода, е много по-достъпна. През 80-те експериментират с флаконите и връщат гъстите амброви аромати, но разработват и съвършено новите озонови и морски мотиви. 

През 90-те настъпват по-леките, естествено-природни ухания. Новата технология “Живи цветя” (Living-flower Technology) позволява да се събират аромати от растения, без да се късат, като през стъклен похлупак се “изтегля” миризмата им. 

В първите години на ХХI век тотален хит са плодовите нотки - лимон, портокал, грозде, ананас, манго...