Първият в света карнавал по време на карантина ще е в Габрово

В Габрово ще е първият в света карнавал в изолация

Генерал Мутафчийски ще бъде в града, за да види спазват ли се мерките срещу Covid-19

Къде, ако не в Габрово? Кога, ако не сега? Най-старият и пищен Карнавал в България не се страхува от някакъв си чуждоземен вирус и не смята да пази тишина. Дори напротив – ще направи прецедент в модерната история – Карнавал по време на изолация!

В Габрово ще е първият в света карнавал в изолация

Всяка година, през месец май, Габрово защитава правото си да бъде столица на хумора и един от най-атрактивните световни фестивални градове.

Шествието му се слави със своите няколкометрови уникални макети, които изобразяват или осмиват популярни личности от шоубизнеса, политиката, герои от книги и филми.

Тази година традиционното шествие с около 90 карнавални картини, около 40 макета и над 2500 участници няма да се състои, но изобретателните габровци намират начин да се забавляват и заразяват с настроение далеч извън пределите на града.

Маскирани и нагласени като за истински маскен бал, габровци ще демонстрират карнавално настроение от тераси, балкони, прозорци и дворове. Тази година те са и така добри да споделят еуфорията чрез ексклузивно стрийминг студио със звездни гости и хумористична програма.

На 16-ти май, от 19:00 часа, в три лъча по улиците на града ще тръгнат и три платформи с макети. А един образ със сигурност ще се отличи сред гигантските герои – този на генерал Мутафчийски.

Организаторите обещават да го разходят из града, за да види как се спазват мерките за борба с Covid – 19.

„Covid-19 ни изправи пред много предизвикателства – коментира ситуацията кметът на града Таня Христова, но има нещо общо, което можем да наблюдаваме в целия свят – стремежа да живеем по нормалния си начин и да не се даваме. Да се надсмеем на ситуацията, дори и през сълзи понякога.

Хуморът винаги е бил начин да намалиш напрежението, появява се и в най-трудните времена, и по най-тежките теми.

Това е мотивацията ни да не се отказваме от карнавала. Да, няма да има пищността, на която сме свикнали. В момента не е разумно нито да се събираме, нито да харчим много средства – в бюджета на общината се появиха разходи и социални услуги, за които въобще не сме подозирали, част от предвидените приходи няма да постъпят също. Но все пак можем да отделим малко, за да запазим своя свят и да бъдем себе си – оптимисти с неподражаемо чувство за хумор.“

Още факти за Карнавала, плюс възможност да спечелите голямата парична награда в карнавалния конкурс

• Карнавалът „Габрово 2020 – между изтока и запада“ ще е първият карнавал в света по време на Covid – 19.
• Габровци отбелязват съвсем сериозно, че тази година не приемат гости, но канят всички да се присъединят към тях във FB 

https://www.facebook.com/Carnival.Gabrovo/

където ще има стрийминг студио с някои от най-големите и обичани български звезди.

• Водещи на карнавалното студио ще са Мишо Дюзев и Иво Райчев.
• Габровската музикална общност също не остава безучастна. Джаз ще звучи от няколко тераси, участие са заявили още диджеи, актьори, класически и фолклорни изпълнители – всеки от тях ще се постарае да направи карнавалната вечер на съседите си незабравима.
• Виртуално в събитието ще се включат и карнавалисти от побратимения на Габрово белгийски град Аалст.
• Със санитарна маска е дори и прочутият паметник на митичния създател на Габрово – Рачо Ковача, който е разположен в река Янтра и всяка година получава нови дрехи за карнавала.
• Общината призова всички фенове на карнавала да създадат карнавални картини на терасите, прозорците или в дворовете си и така – с габровски хумор, посветен на най-актуалното от социалните и политически теми в момента.
• Да се присъединят към карнавалния стрийминг, който ще започне в 19 часа на 16 май във фейсбук профила на карнавала – https://www.facebook.com/Carnival.Gabrovo/
• Награди ще има както за най-успешните домашни карнавални картини, така и за най-карнавално семейство и дори за домашен любимец – котка /или чувстващ се като котка/, съпричастен към карнавалния дух в къщата.
• Тази година няма да режат опашката на котката – мерки за сигурност, въпреки че плановите операции вече са разрешени.

Още за събитието и конкурсите потърсете на https://carnival.gabrovo.bg/

В Габрово ще е първият в света карнавал в изолация

Карнавалното време тръгна по габровски

Габрово даде старт на карнавалното време

Градът на хумора и шегата издигна своя кандидатура за президент на БФС

Екипът

Габрово даде старт на карнавалното време! Всяка година на 11 ноември точно в 11 часа и 11 минути се случва астрономически феномен – започва петото годишно време – КАРНАВАЛНОТО!

Като града, персонално отговорен за хумора, сатирата и забавлението в България, Габрово приема изключително сериозно настъпването на този период и винаги го отбелязва по уникален начин.

Тази година точно в 11 часа и 11 минути на 11 ноември Черната котка – символ на града – официално стартира обратното броене до началото на карнавала през 2020 г.

Габрово даде старт на карнавалното време

Събитието не мина и без пиперлив акцент, напълно в духа на габровци. Столицата на хумора, която през септември отбеляза 100 години организиран футбол в града, се зарече да вкара отбора си „Янтра” в А група и за целта предложи „свой човек“ в управата на БФС. 

Габрово със своя кандидатура за президент на БФС

Сдружението на Местни Ентусиасти Шеговито Настроени Относно Нещата Естествата Щенията и Обобщенията (СМЕШНОНЕЩО) – Габрово, предложи символа на града за президент на БФС.

Черната котка притежава неоспорими качества:

1. Като за начало -козината ѝ е истинска, а не фалшива! Понеже фалшива коса – фалшив футбол, и съответно: истинска козина – истински футбол!

2. Пие само вода и мляко.

3. Заради габровския си произход ще наложи страхотна финансова дисциплина в БФС – нещо, което липсва толкова много години.

4. Ще унищожи „мишките“ в българския футбол.

5.  Ще покаже на света, че въпреки всичко не сме расисти, защото самата тя – като бъдещо лице на футбола в България – е с черна козина.

6. Е, котката президент ще си позволи и една волност – да прехвърли „Янтра“ от В група директно в Шампионската лига…

Това не е първият път, в който сдружението се опитва да повлияе на гражданския ред в страната.

През 2017 г. то организира референдум, с който предложи един лев от годишната държавна субсидия на политическите партии и коалиции да бъде превеждан в сметката на карнавала. За огромно съжаление, решението не беше прието, въпреки че беше подкрепено с пръстовите отпечатъци на хиляди граждани, сред които местни политици, общественици и лидери.

Габрово даде старт на карнавалното време

Този път обаче габровци са убедени в успеха на идеите си и вярват, че след като си имат вицепремиер, заслужават и другия най-важен пост в държавата – този на президента на Българския футболен съюз.

Последвай Карнавала:

https://www.facebook.com/Carnival.Gabrovo/

https://www.instagram.com/carnival.gabrovo/

Още любопитни случки на https://travelwithmagi.wordpress.com

В Покана за пътуване на 7 април от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР - 18 000 км до Нова Каледония с Галина Петрова

От първо лице за пустинята Атакама, горещ репортаж от карнавала в Рио и шишчета от лама - с Мариела Нейкова

 

Затегнете коланите! За да стигнете до острова, на който ще ви водим в Покана за пътуване, трябва да прекарате във въздуха 18 часа! Без да броим смяната на полети, летища и държави. Ами да! Нова Каледония е на 16 хиляди километра от България, но от разказа на адвокат Галина Петрова става ясно, че всяка секунда дребно неудобство си струва.  

Като юрист от 21 години, тя е „професионално увредена“ да говори отлично и затова я оставям сама да се представи като пътешественик, посетил 67 държави на всички континенти, без Антарктида.

Галя разказва за столицата на Нова Каледония – Нумеа, за Островът на пиниите, който е тайният адрес на рая и за Лоялти айлънд, където хората живеят без електричество, но са много щастливи.

След като сме се пренесли до Нова Каледония, разстоянието от 13 хиляди километра до Сан Педро де Атакама има опасност да ни се стори почти зад ъгъла… на въображението. 

За да се подготви за 20-дневното си пътуването си из Южна Америка Мариела Нейкова е събрала съвети, мнения и сведения от десетки пътешественици, защото го е организирала сама.  Смелата дама, известна като съпругата на Цветелин Атанасов, най-добрият български имитатор на Елвис Пресли,  го оставила да се грижи за 6-годишната им дъщеричка и поела по мечтания маршрут.

Мариела ни пренася от ледниците на Ел Калафате до пустинята Атакама, където е опитала месо от лама. Там е видяла наниз от малки торнадо и високи гейзери, гледала е нощното небе през телескоп и е усетила амплитудата на +25 градуса през деня до -25 нощно време. Посетила е и водопадите Игуасу но специално време си е запазила за Карнавала в Рио! Кой не е мечтал да танцува с някое училище по самба?! Впрочем, това е напълно постижимо – срещу 300 долара. Но Мариела Нейкова, не се е отдала на мечти, ами е планирала пътуването си до Южна Америка, така че да се озове сред публиката на самбодрома точно на финала.

 Ще перифразирам дядото на Дрю Баримор, който е казал „Толкова много жени, а толкова малко време“ в „Толкова много страни, а толкова малко време“. Мариела Нейкова споделя тази максима и крои планове за още пътешествия до Южна Америка.

 В родолюбивата рубрика „50 места от българската история отвъд България“ пътуваме малко като разстояние – до Браила, но много във времето – до по-миналия век.  Светослав Марков ни припомни, че Българската академия на науките изобщо не е създадена у нас, но в замяна на това й е „бабувал” Любен Каравелов.

 Май прекалихме с разказите да далечни земи в днешното издание на Покана за пътуване. За да се надскочим следващият път в съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджънт мюзик ще трябва да летим чак до луната. Аз, Магдалена Гигова, искам да отида и там. А вие?

Наминавайте и на страницата на Покана за пътуване във Фейсбук – раздаваме вино тази седмица

 https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

Поводът - Вино на година

https://vinonagodinata.eu/%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/

Страстна самба в Рио

Магдалена ГИГОВА

Карнавалът в Рио е мечта за всеки, който обича шантави, шумни и шарени сборища. Но той е и танцов вариант на капоейрата - местен вид бойно изкуство, симбиоза не само между борба и танц, а и между световните култури, които мирно си живеят в Бразилия.

Африканските ритми карат телата на участниците в самба карнавала да се движат сами, дори против волята им. Много елементи на празника,обаче са дошли в Бразилия от Европа и напомнят пъстротата на венецианския карнавал с неговите шеги и леко грубички закачки като замерване с плодове, сладкиши, яйца и брашно. Неповторимият колорит и огнен нрав на южноамериканската страна са разжарили допълнително европейското наследство до неописуемо зрелище, опияняващо, подвластно на ритъма и извивките на самбата.
В Рио де Жанейро карнавалът винаги започва в събота, седем седмици преди Великден. Според правилата неговият крал Момо (импозантен дебелак с весел нрав) получава за 4 дни пълни права над града и кметът на Рио лично му връчва ключа.
Карнавалът вещо оплита музикалната и еротичната енергия на бразилските красавици. Но под привидното безгрижие се крие напрегнато, дори жестоко четиридневно съревнование, в което всяка школа по самба се стреми да участва и се готви за него цяла година. От безбройните танцови училища в Бразилия, подбират 12-те най-добри. Само те имат право да покажат уменията си на прословутия Самбодром.

Цяла година се обмисля неповторимият и увлекателен сюжет, с който школата по самба трябва да бъде забелязана и запомнена. Единственото условие е спектакълът да бъде посветен на Бразилия или на значимо световно събитие. Дефилето само на една школа, което се оценява от авторитетно жури, може да продължи няколко часа. А зрителите с радост заплащат таксата от 300 долара за правостоящо място на трибуната. Седящите са двойно по-скъпи. За ложите - да не говорим.

Казват, че в карнавала е закодирана бразилската душа. Спектаклите, костюмите, платформите, сцените са алегории, в които се чувства и влиянието на Африка. На Самбодрома се проявяват училищата по самба, но в страничните улички всенародното веселие на „самодейците“ взема връх. Както впрочем и местните джебчии.

Самбодромът е специално построена алея с дължина 700 метра, обточена с трибуни. Дванадесетте школи по самба от „висшата лига“ се представят в две поредни нощи. Приказните им спектакли са със специално създадени за тях музика, хореография, текстове и сценография. Зрелището е феерично с ослепителните прожектори, дъжд от конфети и процесии от костюми и платформи, наричани „фантазии“. Някои от карнавалните облекла тежат по 15 кг. Но знойните красавици предпочитат по-разхвърляни одеяния. На самба жаргон платформите се наричат „торти“ и са подчинени на различни теми - от вечната любов до епизоди от освободителната борба на бразилския народ. Сложни машинарии бавничко придвижват многоетажни конструкции, върху които танцуват майстори на самбата.

Много често хората питат може ли просто да погледат карнавала на улицата в Рио, вместо да си упуват прескъпи билети за Самбодрома. Може, но онова, което ще видят, няма да е същият карнавал, а самодейност ерзац. Каравалната седмица е масово напиване в маскарадни костюми из Рио де Жанейро. Наистина по телевизията дават само шествието на Самбодром, до което не можеш да припариш без пропуск. И няма как да видиш на живо феерията от фойерверки и красиви танцьорки. На околните улици с бутафория на истинските костюми може да срещнете в тълпата само запалянковци на тази или онази школа, която дефилира на затворения Самбодром. Той напомня тесен стадион с трибуни от двете страни. Всяка школа по самба изминава 700-те метра най-малко за около 90 минути и обикновено има към 4000 участници в костюми.

Преди всяко дефиле избухва заря, която дава началото. Платформите се движат много бавно и спират начесто, през 100-200 метра. Декорите може да изобилстват от движещи се тигри с размерите на камион, египетски пирамиди в естествен размер, водопади, статуи на богове и известни личности. Еуфорията е заразителна. Последните школи преминават призори. На черно билетите за Самбодрома в последния момент може да стигнат до 3000 долара.

Най-прочутата улица в Рио де Жанейро е открита на 2 март 1984 г. Построена е от губернатора Леонел Бризола специално за карнавала. Скептиците на самбата казват, че след тази година импровизацията в танците е предала Богу дух. Въпреки това творението на архитекта Оскар Нимайер е не само шедьовър, но и построено шампионски. „Издигнахме столицата Бразилия за 4 години, значи можем да създадем Самбодром за 4 месеца“, отсякъл губернаторът и не пожалил средства. Заместникът му Дарси Риберо избрал улица Marques de Sapucai. Затова и конструкцията на съоръжението е наречена „Пасарела до самба Дарси Риберо“, а задължителният му цвят е бяло. Общата площ на Самбодрома е 85 хиляди кв. м, които побират до 62 хиляди души. Трибуните са разделени на 12 сектора. „Камаротес“ са най-престижните места. ВИП ложите са създадени специално за компании по 10 души, обзаведени с удобни дивани, а сервитьори поднасят изискани напитки и плодове. Оттам наблюдават парада световни звезди, футболисти, политици, дипломати и журито. „Фризас“ са блокове от по шест места с пластмасови седалки. Трибуните на правостоящите са най-многолюдни.

Предтеча на карнавала е първото улично шествие през 1929 г. Тогава зрителите си купували билети за 3500-те места на специално скованите дървени трибуни около площад „Прака Онсе“. В наши дни той съществува като алтернативно място за наслада за онези, дето не могат да си позволят билети за самбодрома и за школите, които не са се класирали сред 12-те най-добри. През 1932 г. 19 школи взели участие в първия истински карнавал. От онова време датира традицията кметът на Рио да предава ключа на града на Краля на карнавала. От този момент празненството управлява града. Обявени са официални почивни дни, чиято кулминация е парадът на школите върху огромни платформи, с пиршество от мелодии, костюми и необичайна сценография. Представленията са сложни композиции със сюжет и авторска музика. Туристите могат да се присъединят към избрано от тях дефиле и срещу 300 долара да минат по Самбодрома, облечени в тематичен костюм.

От 12-те школи по самба, които дефилират по време на карнавала, елитни може да се нарекат осем, а четири са начинаещи, но проспериращи. Шествието се точи от девет вечерта до четири призори - в началото минават новаците, а колкото повече напредва карнавалът, толкова по-вещи стават танцьорите. В Парада на шампионите се изявяват най-добрите. Журито, което всяка вечер зорко наблюдава постановката, тематиката и танците на школите, оценява също артистичността, платформите, емоциите на участниците и въздействието им върху публиката. Чак след това определят победителя, който минава още веднъж пред зрителите. От отличената школа избират най-добрата танцьорка, която получава короната на „Мис Карнавал“.

Алтернатива

Ако обаче попаднете в Рио в друго време, пак няма да пропуснете самбата. Задължителният туристически маршрут води към някой от театрите за прословутия танц. Най-прочутият от тях е „Платаформа“. Срещу куверт от 50 долара там научавате как е възникнала самбата като смес от католически карнавал, африкански ритми и индиански ритуали. Но виждате и демонстрации на местното бойно изкуство капоейра. Почти еротичен, красив и пластичен хибрид между танц и бой, при който действието се развива „на партера“ - движенията са на нивото на коленете, малко като гъвкав брейк.

А после цяла орда пищни мулатки в продължение на часове показват що е самба и защо тя има почва във всяко сърце. Във втората част изскача конферансие, което сякаш говори всички световни езици или поне ключови думи от тях. И започва да вика на сцената по един представител от нация със заръката да изпее, изтанцува, изимитира нещо типично. (Чак тогава гостите разбират защо на входа надлежно записват от коя държава са.) Най-много овации получават сладурите, които макар и да пеят фалшиво, се качват на сцената за идеята и за да отсрамят нацията.

Карибски пирати пируват в Тринидад

Морските разбойници създават островния карнавал

Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след прочутия му побратим в Рио де Жанейро, но пък карибският е създаден от местните пирати и корените му се губят в XVII век. През 2015 г. големият празник, за който са разпродадени всички билети, е насрочен от 17 до 22 февруари.

Населението на островите е искрящо разнообразие на раси и култури, всяка от които още преди столетия е внесла своя лепта в шаренията на карнавала. Той символизира единението на различни традиции, но в същото време отделните етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще спечели надпреварата. Най-значително е влиянието на африканската култура на някогашните роби, обаче колкото и да е странно, обединяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на забавление след изнурителния си грабителски труд в морето.

Невъобразимото съчетание на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски елементи придават на карнавала неповторим аромат. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на метални барабани. Навсякъде звучи калипсо - особен вид афро-карибска музика с опияняващ ритъм. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, така че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк „Савана“.

 Американската актриса Татяна Али (вляво) позира със сестрите си Анастасия и Кимбърли по време на пърформанса им „Пеперуди, зверове и вакханалия“ през последния ден на карнавала в Кралския парк „Савана“ в Порт ъф Спейн.

Участници от карнавалната група Color Fuh So представя „Завоевание“в последния ден на карнавала през 2014 г.

И докато конкурентът в Рио е характерен с безкрайните шествия на училищата по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си представи. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, само участниците си знаят. Никоя идея не е достатъчно безумна, за да не бъде реализирана. Костюмите се подготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с огромни разперени опашки. Не липсват гигантски тропически риби, дори космически сюжети.

Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно ликуване преди началото на големите великденски пости. По дух той доста напомня бразилския, но си има и собствена индивидуалност. Преди всичко това е музиката калипсо и т.нар. steelbands - оркестри от метални барабани.

Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места чрез музиката. Дори роднините им да работели в съседната плантация, нямали право да общуват с тях и калипсото бил единственият начин да получат новини едни за други. Чрез ритмите те неусетно се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски елементи. А пиратите го разнясат с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат интересна история. Робите не само забравяли за нерадостната си съдба, а и изпращали съобщения чрез техния ритъм. Барабаните били в основата на организираните през 1881 г. бунтове в плантациите и след потушаването им са забранени. За да продължат да изпълняват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с инструменти от бамбук, но през 1937 г. сформирали оркестър от тигани, кофи за смет и петролни варели, който имал огромен успех. Четири години по-късно американски бойни кораби акостирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на метални барабани, и легендите за тяхната музика и за местния карнавал тръгнали по света.
Празникът винаги започва в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати временни шатри, в които различни оркестри показват майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота срещу неделя е времето за грандиозно зрелище - финала на Панорамата. Това е съревнование на „металните оркестри“ - steelbands, без които е невъзможен карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по „Гранд Стенд“ - широк булевард в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите днес са се превърнали в сложни музикални инструменти. Само материалът им е един и същ. Но в това е чарът на неделните тържества „Диманш Гра“ (“мазната неделя“).

 „Мисис Вселена 1998Уенди Фицуилям участва в последния ден на карнавала.

Глория Далсинг от групата „Разцвет за олимпийците“ в костюм на свещената птица Гери на финала на състезанието за Крал и Кралица на фестивала.

Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, наричан на карибско наречие J’Ouvert - всички се мажат едни други със специална глина, оцветена с различни бои. Единственото условие е да не носите нови и бели дрехи. Най-точно описание на този дивашки забавен ритуал дава един от участниците, който разказва непринудено: „Сутринта излязох от къщи по шорти, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с шорти, пиратска превръзка и огромни дяволски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, но бляскавите частици останаха и не изглеждах особено уместно, но се забавлявах.“
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно наричат просто „мас“. Във вторник, когато празникът е в апогея си, започват парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на метални барабани. Музиката е толкова силна, че я чуват дори глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.

По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е забранено да влизат коли, за да не пречат на танците. Дрескодът е прост - разноцветни дрехи с желание за танци и отлично настроение като аксесоари. И всички го спазват с наслаждение. Да се покажеш с красив костюм на празника, е въпрос на чест за коренните жители и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.

През петте дни на карнавала на островите царуват ликуване, веселие и любов и всеки път повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.

Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко ожесточено. Залогът е титлата „Оркестър на годината“. Но колкото и да се надсвирват, за всички е важно да се радват на мелодиите, а изпълнители и публика да се заредят с добро настроение преди постите. Както често се случва на карибски празненства, различните влияния - африкански, европейски колониални, испански и азиатски традиции, са родили невероятно колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с плътно боядисани в бяло лица, Свирепият пират, Среднощният крадец, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да обединява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната борба за за награди и почести.

На Тринидад и Тобаго се шегуват, че там годината се дели на три периода - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са преживели на карнавала.

В Панама по Нова година горят чучело на политик

Магдалена ГИГОВА

На новогодишния карнавал в Панама има обичай да изгарят чучело на известен политик или на местна знаменитост. Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула - „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна. В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада, докато в разгара на шествието публично пламва я клонинг на Фидел Кастро, я на местен спортист или министър. За всички парцалени кукли има една дума - muñeco. Изгарянето им е придружено с шумен звън. Точно в полунощ забиват камбаните на всички огнеборски вишки в столицата Панама сити, в съпровод на клаксони. Адският шум има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“.

Според статистиката петте дни на карнавала се смятат за 70 процента от местните жители за най-големия празник, а 90 на сто от тях му отпускат края по „пълна програма“ - ядене, пиене и разгул. Строгите държавни служители, кротките чиновници, учители и банкери се превръщат в дяволи, вещици и всякакви зверове, защото шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори живот и смърт.

Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата - например столичният им вариант силно се различава от този на островите Бокас дел Торо или в централната част на страната. Градчето Пенономе например се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал. Цялото действие там е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос - традиционно масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика. Освен уличните „спа процедури“ панамците обичат да се обсипват с бели конфети и серпантини и да се пръскат със сапунена пяна от балони. Дни преди кулминацията при настъпването на новата година, в Пенономе се стичат хиляди почитатели на забавленията. Те опъват палатки, надуват гумени дюшеци, вадят спални чували и подготвят карнавалните си гиздила - огромни шапки сомбреро, бидончета с ремъци като раници, за за не им свършва бирата, маски, ярки пера, детски водни пистолети. Малобройните хотели са препълнени, при роднини понякога се тъпчат до 20 души в стая, а който не се бои от комари и буболечки, нощува под открито небе.

Всеки карнавален ден започва с кулекос. На централната улица са паркирани цистерни с вода. Точно в 10 сутринта пристигат първите желаещи да бъдат ритуално изкъпани от водните струи. Търговците също не спят. Освен бира и ром най-продаваните стоки са непромокаеми калъфи за камери, мобилни телефони и специални чаши, при които напитките не се пълнят с вода по време на масовото обливане. Под ритъма на барабаните тълпите започват да скандират Agua! Agua! („Вода! Вода!“ - исп.). Върху цистерната се качват безстрашни момичета и момчета. Най-бързият от тях размахва карнавалния шланг. Мощни освежаващи струи поливат усмихнаните и танцуващи хора. Кулекосите продължават (с периодично зареждане на цистерните) до 3 ч. следобед. Докато ги пръскат неудържимо, любителите на карнавалното гурме си угаждат с карамелизирани ябълки на клечка, салами чоризо в сос барбекю, малки шишчета от говеждо месо със зеленчуци, полети обилно с всякакъв алкохол. Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица). Карнавалът обаче е „тотална далавера“ - всички зрелища са напълно безплатни, на участниците се раздават безброй фланелки, шапки и други аксесоари с рекламна цел, детските атракции са без пари. В Пенономе дори организират разходки с лодки за всички желаещи.

Във всички краища на Панама отличителното при карнавала е, че дори в разгара на нощта е сравнително безопасно и полицията бди за джебчии и нарушаване на тишината. А бреговата охрана внимава някой прекалил с местния ром да не влезе прекалено надълбоко. Мнозина се къпят заедно с карнавалните си костюми и причудливите си очила. По централните улици в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти. Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението. Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. Първата Кралица на карнавала е избрана през 1921 г. и се казва Бертилда Гуардия Карлес - жена с неземна красота, както я наричали навремето. В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм. По традиция Кралицата се избира само от два от районите на столицата Панама сити - Кайе Ариба и Кайе Абахо (исп. - „горната“ и „долната“ улица), които се съревновават помежду си. Когато я изберат, тя се възкачва на богато украсен трон, разположен високо върху специален автомобил. Всички празненства в столицата преминават по красивата крайбрежна променада Синта Костере край Тихия океан. Шествията обикновено вървят до полунощ, а след това тълпите се пренасят в клубовете и баровете. Музиката там е разнообразна - от електронна и хип-хоп до т.нар. панамско типико. Специално за карнавала в Панама се стичат почитатели на веселбата от всички краища на света - американци и канадци, европейци, както и жители на Колумбия, Коста Рика, Венецуела, Гватемала и т. н.

Новогодишният карнавал в Панама е генерална репетиция за големия, който е седмица преди големите великденски пости.

Поредица на вестник "Преса" - Карнавалите по света

Навратри – най-дългият танцов карнавал в света

С подскоци и извивки в продължение на девет нощи индийците благодарят за добрата реколта

Магдалена ГИГОВА

Представете си огромен стадион, на който 42 000 души танцуват в опиянение, без да са близнали и капка алкохол. И това се повтаря девет нощи подред. Подобна масова омая е възможна само в Индия, а Навратри е най-дългият танцов карнавал с света. Свещеният празник за всички индийци е посветен на божествената Майка, въплътена в образа на богинята Дурги. Той се отбелязва не само с поклонения в храмовете, пост и молитви, а и с фойерверки, музика и танци. В буквален превод от санскрит името на карнавала означава „девет нощи“. Кулминацията е на десетия ден, който символизира победата на доброто над злото.

Повече от един милиард души празнуват Навратри два пъти годишно. Пролетният е през месец чайра, който се пада през април-май по европейския календар и се нарича Рама, а вторият - Дурга, е в края на септември. Точните дати се изчисляват всяка година по астрономически признаци, свързани с пролетното и есенното разноденствие. Те ознаменуват смяната на сезона и края на прибирането на реколтата - все поводи за големи веселби. Според индийците това е времето, когато се пренастройва енергията във Вселената и вътре у всеки човек. Навратри се предхожда от духовни практики, молитви и медитация. Дори да не вярвате на подобни неща, можете поне да контролирате храненето си, празните разговори и отделеното време за сън, да не се гневите и да не давате воля на нервите си. Просто в дните преди Навратри е необходимо да пазите енергията си и по възможност да ядете вегетариански гозби, без животински продукти, мляко и плодове и да се съсредоточите върху вътрешния си мир. Така човек съсредоточава у себе си сила за по-нататъшното си усъвършенстване в социален, семеен и духовен план, смятат мъдреците.

След това натрупаната енергия сякаш избухва и Навратри се разлива в 9 безспирни нощи. Навсякъде бъка от толкова пъстро облечени хора, че чак ви заболяват очите. Особено колоритни са празнуващите в индийския щат Гуджарат. Той е единственият със сух режим. За да си купиш алкохол, който се продава само в някои от 5-звездните хотели и специализирани магазини, е нужен специален лиценз или поставят печат в паспорта ви, че сте си взели 65 бири, да речем. Но на местните не им трябват допълнителни стимуланти. Те просто се гмурват в ритъма на танца гарба. Това е нещо като българско право хоро, облагородено с екзотични извивки на ръцете. Вибрациите ги омайват и ги държат по цели нощи. Край Ахмедабад при откриването на Навратри фестивала средно по 42 000 души танцуват до премала заедно със съставите на сцената. И всички са като дрогирани, без никакви стимуланти.

В наши дни призванието на гарбата е да надмогне „вредното влияние на Боливуд“. Той е автентичен танц за разлика от целулоидните сюжети и повтарящи се мотиви във филмите, които внушават на младите нереалистични представи за живота. В Гуджарат няколко фондации популяризират истинските народни танци и убеждават младите момичета, че трябва да учат, а не, замаяни от филмите, да чакат принца, който ще ги отведе към залеза и ще заживеят богато и честито. Една от формите на въздействие е гарбата по време на Навратри.

Напълно нормално е карнавалът да се развихря в прохладната част от денонощието. Което ще рече след 10 ч. вечерта и хладът е относителен - някъде към 27-30 градуса. Девет нощи най-югозападният индийски щат Гуджарат вибрира в неистовия такт на Навратри, а местните така се забавляват, че изпадат в транс от ритъма на музиката. Тук дори не пушат. Но танците са истинската дрога! Младежи и старци, пеленачета в цедилки върху гърбовете на майките си се опиват от омайните мелодии, облагороден вариант на „Слонът, моя приятел“. Гарбата в един момент напомня българското право хоро, подправено с извивки от самба, а в друг прилича на „Гаяне“ с кръстосване на шарени пръчки във въздуха.

Костюмите са толкова пъстри, че съвременен дизайнер не може да ги измисли, ако не е далтонист. И макар гуджаратци да са изключително целомъдрени, движенията са някак секси. Както впрочем и женските тоалети с широки везани поли, късички бюстиета и ефирен шал, наречен дупата. За да бъде фестивалът в „контролирана среда“, правитеството на щата огражда огромна площ извъх икономическата столица Ахмедабад - „малко градче“ с четири милиона жители. Хиляди квадратни метри от прашната пръст са покрити с нещо като мокет в цвят „хирургическа престилка“, фонтанчета с електромотори разхлаждат въздуха, а в различни павилиони местните племена показват занаятите си. През 200 метра патрули проверяват наред - чанти, камери, фотоапарати.
Гарба не е просто танц, това е религия, омая, магия и най-прекият път към емоционалния делириум. Може би затова полицаи с бамбукови палки обикалят най-развихрилите се групички и ефикасно разгонват екстаза им. Най-странни са почти любовните докосвания на мъжете. Подозрително грацилни младежи се гънат в шпагати на сцената между огромни подобни на кучета чучела, движени поне от трима души, напъхани в костюмите им. Гастролиращите състави от „братски“ страни са странно подбрани - Израел, Бутан, Украйна, Монголия, Полша... Индийците обаче са най-зашеметяващи с огнегълтачи, моми на главата със светилници като полилеите в „Александър Невски“, недоказани момци с акробатични номера и танци със саби.

Външният наблюдател обаче недоумява как множеството успява да танцува гарба, без да се блъска болезнено? А тоалетите са направо вълшебни! Такава дреха понякога се везе повече от година, защото коприната е труден материал, а стотиците мъниста трябва да прилепват идеално и да „рисуват“ картина върху тоалета.
Как ще реагирате, ако в супермаркета видите перфектно гримирана дама в народна носия да бута количка с продукти? Е, в Гуджарат тамошният ансамбъл „Филип Кутев“ е навсякъде по улицата! Особено по Навратри. Все едно сте хванали на стоп машината на времето. Девет нощи всички танцуват, а през деня гордо разхождат гиздавите си носии. При това не става дума за традиционните за Индия сарита (изкусно увити около тялото 4 метра коприна – тоалет, непроменян от 5000 години насам). За гарба дрехите са още по-пъстри, везани с мъниста, вградени стъкълца и шарени бродерии и апликации. На гърбовете имат дори зашити цели кукли, а чадърите им са окичени с какви ли не висулки. Дори в гиздилата на добитъка. Кравите също получават специални облекла за Навратри - шаренеят с везани „чорапи“ върху рогата си, а камилите са наметнати с ярки покривала.
В последния ден на карнавала малките момиченца до 9 години се почитат като богини, получават подаръци и раздават благословии, защото се смята, че на тази възраст енергията им е чиста като тази на богинята майка. Извън красотата и екзотиката Навратри има и голямо значение, защото представлява трите етапа от духовното пречистване на човека - самопречистване, личностна промяна, себереализация.
Тази година карнавалът ще бъде от 25 септември до 3 октомври.