Страстна самба в Рио

Магдалена ГИГОВА

Карнавалът в Рио е мечта за всеки, който обича шантави, шумни и шарени сборища. Но той е и танцов вариант на капоейрата - местен вид бойно изкуство, симбиоза не само между борба и танц, а и между световните култури, които мирно си живеят в Бразилия.

Африканските ритми карат телата на участниците в самба карнавала да се движат сами, дори против волята им. Много елементи на празника,обаче са дошли в Бразилия от Европа и напомнят пъстротата на венецианския карнавал с неговите шеги и леко грубички закачки като замерване с плодове, сладкиши, яйца и брашно. Неповторимият колорит и огнен нрав на южноамериканската страна са разжарили допълнително европейското наследство до неописуемо зрелище, опияняващо, подвластно на ритъма и извивките на самбата.
В Рио де Жанейро карнавалът винаги започва в събота, седем седмици преди Великден. Според правилата неговият крал Момо (импозантен дебелак с весел нрав) получава за 4 дни пълни права над града и кметът на Рио лично му връчва ключа.
Карнавалът вещо оплита музикалната и еротичната енергия на бразилските красавици. Но под привидното безгрижие се крие напрегнато, дори жестоко четиридневно съревнование, в което всяка школа по самба се стреми да участва и се готви за него цяла година. От безбройните танцови училища в Бразилия, подбират 12-те най-добри. Само те имат право да покажат уменията си на прословутия Самбодром.

Цяла година се обмисля неповторимият и увлекателен сюжет, с който школата по самба трябва да бъде забелязана и запомнена. Единственото условие е спектакълът да бъде посветен на Бразилия или на значимо световно събитие. Дефилето само на една школа, което се оценява от авторитетно жури, може да продължи няколко часа. А зрителите с радост заплащат таксата от 300 долара за правостоящо място на трибуната. Седящите са двойно по-скъпи. За ложите - да не говорим.

Казват, че в карнавала е закодирана бразилската душа. Спектаклите, костюмите, платформите, сцените са алегории, в които се чувства и влиянието на Африка. На Самбодрома се проявяват училищата по самба, но в страничните улички всенародното веселие на „самодейците“ взема връх. Както впрочем и местните джебчии.

Самбодромът е специално построена алея с дължина 700 метра, обточена с трибуни. Дванадесетте школи по самба от „висшата лига“ се представят в две поредни нощи. Приказните им спектакли са със специално създадени за тях музика, хореография, текстове и сценография. Зрелището е феерично с ослепителните прожектори, дъжд от конфети и процесии от костюми и платформи, наричани „фантазии“. Някои от карнавалните облекла тежат по 15 кг. Но знойните красавици предпочитат по-разхвърляни одеяния. На самба жаргон платформите се наричат „торти“ и са подчинени на различни теми - от вечната любов до епизоди от освободителната борба на бразилския народ. Сложни машинарии бавничко придвижват многоетажни конструкции, върху които танцуват майстори на самбата.

Много често хората питат може ли просто да погледат карнавала на улицата в Рио, вместо да си упуват прескъпи билети за Самбодрома. Може, но онова, което ще видят, няма да е същият карнавал, а самодейност ерзац. Каравалната седмица е масово напиване в маскарадни костюми из Рио де Жанейро. Наистина по телевизията дават само шествието на Самбодром, до което не можеш да припариш без пропуск. И няма как да видиш на живо феерията от фойерверки и красиви танцьорки. На околните улици с бутафория на истинските костюми може да срещнете в тълпата само запалянковци на тази или онази школа, която дефилира на затворения Самбодром. Той напомня тесен стадион с трибуни от двете страни. Всяка школа по самба изминава 700-те метра най-малко за около 90 минути и обикновено има към 4000 участници в костюми.

Преди всяко дефиле избухва заря, която дава началото. Платформите се движат много бавно и спират начесто, през 100-200 метра. Декорите може да изобилстват от движещи се тигри с размерите на камион, египетски пирамиди в естествен размер, водопади, статуи на богове и известни личности. Еуфорията е заразителна. Последните школи преминават призори. На черно билетите за Самбодрома в последния момент може да стигнат до 3000 долара.

Най-прочутата улица в Рио де Жанейро е открита на 2 март 1984 г. Построена е от губернатора Леонел Бризола специално за карнавала. Скептиците на самбата казват, че след тази година импровизацията в танците е предала Богу дух. Въпреки това творението на архитекта Оскар Нимайер е не само шедьовър, но и построено шампионски. „Издигнахме столицата Бразилия за 4 години, значи можем да създадем Самбодром за 4 месеца“, отсякъл губернаторът и не пожалил средства. Заместникът му Дарси Риберо избрал улица Marques de Sapucai. Затова и конструкцията на съоръжението е наречена „Пасарела до самба Дарси Риберо“, а задължителният му цвят е бяло. Общата площ на Самбодрома е 85 хиляди кв. м, които побират до 62 хиляди души. Трибуните са разделени на 12 сектора. „Камаротес“ са най-престижните места. ВИП ложите са създадени специално за компании по 10 души, обзаведени с удобни дивани, а сервитьори поднасят изискани напитки и плодове. Оттам наблюдават парада световни звезди, футболисти, политици, дипломати и журито. „Фризас“ са блокове от по шест места с пластмасови седалки. Трибуните на правостоящите са най-многолюдни.

Предтеча на карнавала е първото улично шествие през 1929 г. Тогава зрителите си купували билети за 3500-те места на специално скованите дървени трибуни около площад „Прака Онсе“. В наши дни той съществува като алтернативно място за наслада за онези, дето не могат да си позволят билети за самбодрома и за школите, които не са се класирали сред 12-те най-добри. През 1932 г. 19 школи взели участие в първия истински карнавал. От онова време датира традицията кметът на Рио да предава ключа на града на Краля на карнавала. От този момент празненството управлява града. Обявени са официални почивни дни, чиято кулминация е парадът на школите върху огромни платформи, с пиршество от мелодии, костюми и необичайна сценография. Представленията са сложни композиции със сюжет и авторска музика. Туристите могат да се присъединят към избрано от тях дефиле и срещу 300 долара да минат по Самбодрома, облечени в тематичен костюм.

От 12-те школи по самба, които дефилират по време на карнавала, елитни може да се нарекат осем, а четири са начинаещи, но проспериращи. Шествието се точи от девет вечерта до четири призори - в началото минават новаците, а колкото повече напредва карнавалът, толкова по-вещи стават танцьорите. В Парада на шампионите се изявяват най-добрите. Журито, което всяка вечер зорко наблюдава постановката, тематиката и танците на школите, оценява също артистичността, платформите, емоциите на участниците и въздействието им върху публиката. Чак след това определят победителя, който минава още веднъж пред зрителите. От отличената школа избират най-добрата танцьорка, която получава короната на „Мис Карнавал“.

Алтернатива

Ако обаче попаднете в Рио в друго време, пак няма да пропуснете самбата. Задължителният туристически маршрут води към някой от театрите за прословутия танц. Най-прочутият от тях е „Платаформа“. Срещу куверт от 50 долара там научавате как е възникнала самбата като смес от католически карнавал, африкански ритми и индиански ритуали. Но виждате и демонстрации на местното бойно изкуство капоейра. Почти еротичен, красив и пластичен хибрид между танц и бой, при който действието се развива „на партера“ - движенията са на нивото на коленете, малко като гъвкав брейк.

А после цяла орда пищни мулатки в продължение на часове показват що е самба и защо тя има почва във всяко сърце. Във втората част изскача конферансие, което сякаш говори всички световни езици или поне ключови думи от тях. И започва да вика на сцената по един представител от нация със заръката да изпее, изтанцува, изимитира нещо типично. (Чак тогава гостите разбират защо на входа надлежно записват от коя държава са.) Най-много овации получават сладурите, които макар и да пеят фалшиво, се качват на сцената за идеята и за да отсрамят нацията.

Карибски пирати пируват в Тринидад

Морските разбойници създават островния карнавал

Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след прочутия му побратим в Рио де Жанейро, но пък карибският е създаден от местните пирати и корените му се губят в XVII век. През 2015 г. големият празник, за който са разпродадени всички билети, е насрочен от 17 до 22 февруари.

Населението на островите е искрящо разнообразие на раси и култури, всяка от които още преди столетия е внесла своя лепта в шаренията на карнавала. Той символизира единението на различни традиции, но в същото време отделните етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще спечели надпреварата. Най-значително е влиянието на африканската култура на някогашните роби, обаче колкото и да е странно, обединяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на забавление след изнурителния си грабителски труд в морето.

Невъобразимото съчетание на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски елементи придават на карнавала неповторим аромат. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на метални барабани. Навсякъде звучи калипсо - особен вид афро-карибска музика с опияняващ ритъм. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, така че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк „Савана“.

 Американската актриса Татяна Али (вляво) позира със сестрите си Анастасия и Кимбърли по време на пърформанса им „Пеперуди, зверове и вакханалия“ през последния ден на карнавала в Кралския парк „Савана“ в Порт ъф Спейн.

Участници от карнавалната група Color Fuh So представя „Завоевание“в последния ден на карнавала през 2014 г.

И докато конкурентът в Рио е характерен с безкрайните шествия на училищата по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си представи. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, само участниците си знаят. Никоя идея не е достатъчно безумна, за да не бъде реализирана. Костюмите се подготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с огромни разперени опашки. Не липсват гигантски тропически риби, дори космически сюжети.

Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно ликуване преди началото на големите великденски пости. По дух той доста напомня бразилския, но си има и собствена индивидуалност. Преди всичко това е музиката калипсо и т.нар. steelbands - оркестри от метални барабани.

Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места чрез музиката. Дори роднините им да работели в съседната плантация, нямали право да общуват с тях и калипсото бил единственият начин да получат новини едни за други. Чрез ритмите те неусетно се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски елементи. А пиратите го разнясат с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат интересна история. Робите не само забравяли за нерадостната си съдба, а и изпращали съобщения чрез техния ритъм. Барабаните били в основата на организираните през 1881 г. бунтове в плантациите и след потушаването им са забранени. За да продължат да изпълняват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с инструменти от бамбук, но през 1937 г. сформирали оркестър от тигани, кофи за смет и петролни варели, който имал огромен успех. Четири години по-късно американски бойни кораби акостирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на метални барабани, и легендите за тяхната музика и за местния карнавал тръгнали по света.
Празникът винаги започва в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати временни шатри, в които различни оркестри показват майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота срещу неделя е времето за грандиозно зрелище - финала на Панорамата. Това е съревнование на „металните оркестри“ - steelbands, без които е невъзможен карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по „Гранд Стенд“ - широк булевард в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите днес са се превърнали в сложни музикални инструменти. Само материалът им е един и същ. Но в това е чарът на неделните тържества „Диманш Гра“ (“мазната неделя“).

 „Мисис Вселена 1998Уенди Фицуилям участва в последния ден на карнавала.

Глория Далсинг от групата „Разцвет за олимпийците“ в костюм на свещената птица Гери на финала на състезанието за Крал и Кралица на фестивала.

Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, наричан на карибско наречие J’Ouvert - всички се мажат едни други със специална глина, оцветена с различни бои. Единственото условие е да не носите нови и бели дрехи. Най-точно описание на този дивашки забавен ритуал дава един от участниците, който разказва непринудено: „Сутринта излязох от къщи по шорти, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с шорти, пиратска превръзка и огромни дяволски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, но бляскавите частици останаха и не изглеждах особено уместно, но се забавлявах.“
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно наричат просто „мас“. Във вторник, когато празникът е в апогея си, започват парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на метални барабани. Музиката е толкова силна, че я чуват дори глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.

По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е забранено да влизат коли, за да не пречат на танците. Дрескодът е прост - разноцветни дрехи с желание за танци и отлично настроение като аксесоари. И всички го спазват с наслаждение. Да се покажеш с красив костюм на празника, е въпрос на чест за коренните жители и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.

През петте дни на карнавала на островите царуват ликуване, веселие и любов и всеки път повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.

Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко ожесточено. Залогът е титлата „Оркестър на годината“. Но колкото и да се надсвирват, за всички е важно да се радват на мелодиите, а изпълнители и публика да се заредят с добро настроение преди постите. Както често се случва на карибски празненства, различните влияния - африкански, европейски колониални, испански и азиатски традиции, са родили невероятно колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с плътно боядисани в бяло лица, Свирепият пират, Среднощният крадец, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да обединява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната борба за за награди и почести.

На Тринидад и Тобаго се шегуват, че там годината се дели на три периода - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са преживели на карнавала.