четвъртък, 25 януари 2018 г.


Карибски пирати пируват в Тринидад

Морските разбойници създават островния карнавал


Поставят карнавала на островите Тринидад и Тобаго на второ място след прочутия му побратим в Рио де Жанейро, но пък карибският е създаден от местните пирати и корените му се губят в XVII век. През 2015 г. големият празник, за който са разпродадени всички билети, е насрочен от 17 до 22 февруари.

Населението на островите е искрящо разнообразие на раси и култури, всяка от които още преди столетия е внесла своя лепта в шаренията на карнавала. Той символизира единението на различни традиции, но в същото време отделните етнически групи са в жестока конкуренция чий костюм ще спечели надпреварата. Най-значително е влиянието на африканската култура на някогашните роби, обаче колкото и да е странно, обединяващата фигура са... карибските пирати. Те са възприели маскирането и надпиването като форми на забавление след изнурителния си грабителски труд в морето.

Невъобразимото съчетание на африкански, латиноамерикански, индиански и креолски елементи придават на карнавала неповторим аромат. По улиците на столицата Порт ъф Спейн минават шествия под оглушителния гръм на метални барабани. Навсякъде звучи калипсо - особен вид афро-карибска музика с опияняващ ритъм. По традиция участниците в карнавала се оцветяват от глава до пети в ярки тонове, така че всички на улицата са разноцветни като колибри. Най-дългоочакван е изборът на Крал и Кралица на празненството. Естествено - в Кралския парк „Савана“.
 Американската актриса Татяна Али (вляво) позира със сестрите си Анастасия и Кимбърли по време на пърформанса им „Пеперуди, зверове и вакханалия“ през последния ден на карнавала в Кралския парк „Савана“ в Порт ъф Спейн.
Участници от карнавалната група Color Fuh So представя „Завоевание“в последния ден на карнавала през 2014 г.

И докато конкурентът в Рио е характерен с безкрайните шествия на училищата по самба, покачени върху тематични платформи, на Тринидад и Тобаго гвоздеят са най-шантавите костюми, които човешкото въображение може да си представи. Някои от тях надминават по 20 метра във вертикал и хоризонтал. Как балансират с тази тежест, само участниците си знаят. Никоя идея не е достатъчно безумна, за да не бъде реализирана. Костюмите се подготвят цяла година, а най-предпочитани са райските птици с огромни разперени опашки. Не липсват гигантски тропически риби, дори космически сюжети.

Карнавалът в Тринидад са пет дни безметежни танци и неудържимо всенародно ликуване преди началото на големите великденски пости. По дух той доста напомня бразилския, но си има и собствена индивидуалност. Преди всичко това е музиката калипсо и т.нар. steelbands - оркестри от метални барабани.

Калипсото се появява в Тринидад през XVII век като карибска версия на ритмите, които донасят робите, докарани от Западна Африка. След усилните дни на полята със захарна тръстика те си припомняли родните места чрез музиката. Дори роднините им да работели в съседната плантация, нямали право да общуват с тях и калипсото бил единственият начин да получат новини едни за други. Чрез ритмите те неусетно се подигравали на надзирателите. Постепенно калипсото добива и креолски елементи. А пиратите го разнясат с корабите си от остров на остров.
Металните барабани, които проглушават ушите на участниците в карнавала, също имат интересна история. Робите не само забравяли за нерадостната си съдба, а и изпращали съобщения чрез техния ритъм. Барабаните били в основата на организираните през 1881 г. бунтове в плантациите и след потушаването им са забранени. За да продължат да изпълняват музиката си, хората на Тринидад и Тобаго ги заменили с инструменти от бамбук, но през 1937 г. сформирали оркестър от тигани, кофи за смет и петролни варели, който имал огромен успех. Четири години по-късно американски бойни кораби акостирали на островите, харесали мелодиите, изпълнени на метални барабани, и легендите за тяхната музика и за местния карнавал тръгнали по света.

Празникът винаги започва в петък с избора на Крал и Кралица на калипсото. Навсякъде са издигнати временни шатри, в които различни оркестри показват майсторството си и се борят за вниманието на публиката. Нощта на събота срещу неделя е времето за грандиозно зрелище - финала на Панорамата. Това е съревнование на „металните оркестри“ - steelbands, без които е невъзможен карнавалът на Тринидад и Тобаго. Те дефилират по „Гранд Стенд“ - широк булевард в столицата Порт ъф Спейн. Барабаните гърмят цяла нощ, а ритъмът им докарва слушателите до екстатичен транс. Разбира се, петролните варели и тенджерите днес са се превърнали в сложни музикални инструменти. Само материалът им е един и същ. Но в това е чарът на неделните тържества „Диманш Гра“ (“мазната неделя“).

 „Мисис Вселена 1998Уенди Фицуилям участва в последния ден на карнавала.
Глория Далсинг от групата „Разцвет за олимпийците“ в костюм на свещената птица Гери на финала на състезанието за Крал и Кралица на фестивала.

Любопитна е и традицията на сутринта в карнавалния понеделник, наричан на карибско наречие J’Ouvert - всички се мажат едни други със специална глина, оцветена с различни бои. Единственото условие е да не носите нови и бели дрехи. Най-точно описание на този дивашки забавен ритуал дава един от участниците, който разказва непринудено: „Сутринта излязох от къщи по шорти, фланелка и сандали, а вечерта се върнах с шорти, пиратска превръзка и огромни дяволски рога от картон. От глава до пети бях омазан с глина във всички цветове на дъгата, примесени със солидно количество брокат. Глината измих, но бляскавите частици останаха и не изглеждах особено уместно, но се забавлявах.“
Какво е карнавал без маскарад, който тук гальовно наричат просто „мас“. Във вторник, когато празникът е в апогея си, започват парадите на костюмите. По улиците на града минават групи причудливо облечени хора, които танцуват, кривят се, пеят и се забавляват под съпровода на метални барабани. Музиката е толкова силна, че я чуват дори глухите. Буквално! Защото телата им усещат вибрациите.


По време на карнавала в градовете на Тринидад и Тобаго е забранено да влизат коли, за да не пречат на танците. Дрескодът е прост - разноцветни дрехи с желание за танци и отлично настроение като аксесоари. И всички го спазват с наслаждение. Да се покажеш с красив костюм на празника, е въпрос на чест за коренните жители и те се готвят с месеци за дефилетата. Туристите най-често импровизират.

През петте дни на карнавала на островите царуват ликуване, веселие и любов и всеки път повече от 40 000 души с маскарадни костюми изпълват улиците.

Във вторник в Кралския парк съревнованието на музикантите е не по-малко ожесточено. Залогът е титлата „Оркестър на годината“. Но колкото и да се надсвирват, за всички е важно да се радват на мелодиите, а изпълнители и публика да се заредят с добро настроение преди постите. Както често се случва на карибски празненства, различните влияния - африкански, европейски колониални, испански и азиатски традиции, са родили невероятно колоритни персонажи. Част от тях са чернокожи странстващи средновековни музиканти с плътно боядисани в бяло лица, Свирепият пират, Среднощният крадец, френските придворни госпожа Лорен и Пиеро, които рецитират злободневни стихотворения. Но колкото и карнавалът да обединява хората като нищо друго, празничната атмосфера в Порт ъф Спейн е наситена с напрегната борба за за награди и почести.

На Тринидад и Тобаго се шегуват, че там годината се дели на три периода - подготовка за карнавала, самият карнавал и разкази какво са преживели на карнавала.




Публикуване на коментар

В Покана за пътуване: Ендокринолог прелетя 60 000 км за месец, за да снима вулкани. Шри Ланка – люта и магична

Помните ли онова стихотворение на Валери Петров, в което той като млад студент сравнява трахеите с брезички, а когато в...