Показват се публикациите с етикет „Покана за пътуване”. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет „Покана за пътуване”. Показване на всички публикации

събота, 21 ноември 2026 г.

Сама жена на пътешествие из Перу

 Съвсем сама да пребродиш Перу

Съвсем сама да пребродиш Перу

В Покана за пътуване на 22 ноември 2026 по Радио София след новините в 15 часа: Мариела Нейкова за поредното си самостоятелно организирано пътешествие из Южна Америка

Пътуваме до Перу с екскурзовод Мариела Нейкова. А нея определено я бива, след като има близо 45 хиляди последователи във Фейсбук, запленени от разказите за самотните й пътешествия. Не се чудете, че използвах думата самотни.

Планирай пътуване

Мариела обича да броди по света соло и да организира пътуванията си без помощта на туристически агенции. Точно така е стигнала и до Перу.

Тя е завършила Априловската гимназия в Габрово. Двете й магистратури са по славянска филология и връзки с обществеността и пиар, а когато заминава за Съединените щати в Ню Йорк записва колеж по масови комуникации. Там среща и мъжа на живота си – Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса.

Сред хилядите си последователи Мариела е известна с това, че щом събере малко пари, си организира самостоятелно пътешествие към мечтана посока. Последното бе до Перу и Боливия.

Разказът й започна със столицата Лима, после прелетя до Куско – град на 3400 метра височина, на чието летище кацат туристи от цял свят, запътили се към мечтаното Мачу Пикчу.

Входните билети за там се резервират за месеци напред, но Богът на самотните пътешественици закриля Мариела и тя успява да се качи на едно от седемте чудеса на света. Но най-трудният преход бил до Рейнбоу маунтийн, който тя покорява със скъсан менискус.

Едно издание на Покана за пътуване е крайно недостатъчно на Мариела Нейкова да разкаже за всичките си приключения в Перу и Боливия, които е избродила абсолютно сама, както и  сама си ги е организирала. Затова гостуването й преминава в сериал, който ще продължи и следващата неделя.


неделя, 8 ноември 2026 г.

В Покана за пътуване продължава разказа на Диана Дойчинова, мисионер в Кения


 Магдалена Гигова споделя за новата си италианска любов - градчето Остуни на 8 ноември 2026 по Радио София след новините в 15 часа

  


По къдръдъмените улички на италианското градче Остуни можеш да проследиш цялата история на Пулия и да се влюбиш в мястото, кухнята, романтиката или... човека до себе си.

Повече за всепризнатото бижу на Пулия, четете тук 

https://magdalenagigova.blogspot.com/2026/10/la-citta-bianca.html

В миналото издание на Покана за пътуване подхванахме разговор с Диана Дойчинова, българката, която се грижи за бедните и изоставени деца в Кения. 

Според статистиката сираците там са пет милиона. Само в гетото на столицата Найроби екстремната бедност обхваща 1 милион жители. Диана не може да нахрани и приюти всички, но увлича доброволци и дарители, проси, убеждава, настоява и “нейните” деца имат удостоверения зараждане, топла храна поне веднъж дневно,  униформи и тетрадки, покрив на училището, соларни панели и питейна вода. Най-знаменателно е, че от Германия и Англия идват да й помагат... български роми, последователи на евангелската църква.

Диана Дойчинова без героични пози  и патос разкрива живота в онази Кения, която никога няма да опознаем ако сме на туристическа обиколка. Тя казва “Аз съм благотворителен мисионер в Кения. Желанието ми е да сменя цялата концепция за благотворителност, защото старият модел отдавна не работи. Разбира се, запитах я как се грижи за малолетните майки в Африка. Учи ги на занаят. Купила им е няколко сешоара, за да правят сложни прически от плитчици. Мечтае за професионална печка, та да продават създадените от тях бисквити, а по-умелите стават шивачки.

Децата в Кения наричат Диана “Малайка”, което значи ангел на суахили или просто Ди, защото когато падне нощта тя не се прибира в климатизирана стая с душ, а живее като тях и носи цялото си притежание в един куфар. “Много пари постъпват в Африка. Повечето организации от развитите държави правят дарения, защото се приспадат от данъците”, казва Диана -  В това няма нищо лошо, но първо, голям процент не стигат до предназначението си  и второ, няма възпитателен ефект. Построява се нещо, но никой не учи тези хора как да го поддържат. Било то училище, клиника или кладенец. Скоро след това всичко се разрушава и замира. Затова Дойчинова никога не дава даром, децата трябва да свършат или да научат нещо, за да го заслужат.

Мисионерката финансира начинанията си в Африка освен с дарения, и със собствени средства, защото от 2011 година инвестира в криптовалута. Приходите й са достатъчни да запълва всекидневните дупки в благотворителния бюджет, но далеч не стигат за закупуването на имота, за който разказва - училище, 8 декара земя, река, спални помещения за 100 деца, 2 сонди, плодни дървета, започната къща, парник, река.... Каквато е дейна и убедителна, не се съмнявам, че съвсем скоро  Диана ще организира доброволци за облагородяването му. 


 





събота, 17 октомври 2026 г.

В Покана за пътуване - от Мексико до Мустанг

 На 18 октомври 2026 след новините в 15 часа по Радио София

 


Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник Труд във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на три  книги, собственик на сайта брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Разбрах, че е била в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни разкаже.




Невяна Троянска, която ни развежда из забележителностите на полуостров Юкатан, е Член на Съюза на българските журналисти и на АБУЖЕТ - Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма. Автор е и на две книги, удостоени  с Голямата награда в конкурса в памет на ирландската журналистка Вероника Герин и с Годишната награда “Смели репортери” на Центъра за развитие на медиите. Е, и на книги с пътеписи, разбира се.





Най-прочутата забележителност на полуостров Юкатан в Мексико е Чеченица, градът на маите, избран за едно от новите седем чудеса на света, но там също ката са Ушмал, Ек Балам,  Валядолид, Мерида. Невяна е изръшкала повечето исторически кътчета, но, разбира се, е стигнала и до плажа.  Ако изслушате звуковия файл, и вие ще осъзнаете, че държавата  на маите определено не е  за еднократно посещение.

 



След като посетихме мезоамерика предлагам да отскочим до

Най-тайното кралство на планетата - Мустанг



Някога кралство Мустанг  е било смятано за независима територия, но езикът и културата на хората там са неразривно свързани с Тибет. Има обаче една съществена отличителна черта: днес Мустанг е една от малкото части на Тибетското плато, в която все още не е проникнал Китай, който се стреми да установи властта си над целия регион.

Може би затова древната култура е останала практически непроменена. В самия Тибет тя постепенно се размива в „китайска идентичност“.

Има няколко начина да стигнете до Мустанг. Най-лесният е да си купите билет за малък самолет, излитащ от уютния курортен град Похара в Непал, известен като междинна спирка за много алпинисти. За тези, които обичат предизвикателствата,  физически са подготвени и искат да се възхищават на необичайни пейзажи, се препоръчва многодневен преход през лунните планински пейзажи. Или, в най-лошия случай, кратко пътуване с автобус до Мустанг от Лхаса или Непал.



Нека се върнем към кралството, чието минало и настояще са неразривно свързани с много митове и мистерии. Столицата на Мустанг е малкият град Ло Мантанг, крепост на стотици години. Вратата към тази изолирана част е долината на река Кали Гандаки. Някои свръхактивни туристи не се притесняват да се разхождат с дни по планински скали и пътеки, които се спускат в бездната. Те ентусиазирано преминават един проход след друг и накрая...на 3850 метра билото предлага спираща дъха гледка – платото, на което се намира Ло Мантанг. Градът е “малко по-ниско” -  на респектираща надморска височина - 3730 метра.



Трудно е да се нарекат жилищата в града архитектурни чудеса - те са стотина обикновени кирпичени къщи. Цената да влезете в кралство Мустанг е доста висока, може да ви докара инфаркт и ще ви трябва парамедик. А дори вече не е 500 долара за денонощие, каквато е била в миналото. Днес е едва $50 на ден и няма ограничения във времето за престой.

 Когато за първи път влезете в Ло Мантанг, ви обзема странно, болезнено чувство на празнота от всичко, което сте видели. Пътеводителят обаче ви напомня, че сте на територията на средновековен град, оцелял до наши дни, практически непроменен от 15-ти век.



Уличките между къщите са толкова тесни, че започвате да се страхувате... Сякаш  стените ще се затворят, правейки невъзможно движението напред. Смътно е усещането, че сте заклещени в някакъв сложен лабиринт. Градът е разделен на четири части, всяка със собствена административна власт, начело с кмет. За най-престижна се смята тази до  кралския дворец, разбира се. Да живееш близо до градските порти или централния площад също е добре; социалният татус е по-висок, въпреки че навсякъде има видими признаци на безнадежден упадък и бедност.

Както и другаде в Тибет, местните манастири с  уникални древни стенописи, изобразяващи фантастични демони, се считат за хранилища на много тайни знания. Някои обители са разположени издълбани скали. Това са уникални структури, тъй като изискват доста сложна строителна техника. Веднъж влезли вътре, се мъчите да се ориентирате по сложните стълбища, някои от които водят до скрити проходи. Но няма смисъл да ги следвате. Те водят до монашески килии, до които достъпът е  забранен.

 Почти не са останали такива места на нашата планета. Малко хора живеят в Мустанг, около  хиляда -  в Ло Мантанг. Те все още почитат духовете на предците си и се страхуват от демони. Този свят е навсякъде около нас, просто не го виждаме, вярват  поданиците на Мустанг.

Древните статуи, открити в кралството  се смятат за мостове към онези светове, където на обикновените смъртни достъпът е забранен. Това е хармоничен свят, в който всеки човек следва Колелото на живота. В него  няма място за агресия, съревнование, жестокост. Хората винаги са доброжелателни и приветливи, но в същото време твърдата кастова система е непреодолима. 

Йерархично разделението е на три касти. Начело са кралят, кралицата и престолонаследникът. Най-висшата каста включва и аристократите. Тези хора ръководят областите, служат в кралския двор, управляват села и имат право да търгуват с исторически ценности и антики. Следващата в йерархията е селската каста, групата Гурунг.  Те работят за себе си, за краля или за аристократите. Всяко семейство плаща данък в натура на монарха. В самото дъно на социалната стълбица са ковачите и месарите. Никой от по-висшата каста не може да коли животни, защото това го осквернява. Между другото, кой знае защо музикантите също принадлежат към долната  каста. На членовете им е забранено да се заселват в града.

Кастите се различават дори в погребалните ритуали. Най-висшата  изгаря покойника на клада, фермерите оставят мощите му да бъдат изкълвани от птиците и само долната каста го полага в земята.

В средата на всички улици има канал с кална вода с надвиснала над него каменна арка. Сякаш някой започна да създава велика столица с вдъхновение, а след това е махнал с ръка и е зарязал всичко.  И резултатът е мъничък, примитивен и изоставен модел на Венеция. 

 

Благодарение на Фондация Българска Памет и АЕЦ „Козлодуй“ децата от Мала Преспа ще учат на топло

Децата от Мала Преспа ще учат на топло благодарение на Фондация Българска Памет и АЕЦ „Козлодуй“ Дарение ще позволи на община Пустец, където...