Проф. Климент Найденов: Ял съм и риба фугу, и снакс от мравки
Покана за пътуване, съвместна продукция на БНР и Explorers Club Bulgaria, вече се излъчва по Радио София в неделя след новините в 15 часа
За професор Климент Найденов броденето по света е професия, страст, наука и основна цел в живота. Какво друго може да се очаква от декана на Геолого географския факултет към Софийския университет?! Лев Толстой казвал „Знаете ли как ме изненада Ана Каренина – взе,че се самоуби“.
В нашия разговор ученият не посегна на живота си, но от набелязаната тема за Карибите се отплесна към кулинарни преживявания по целия свят – от отровната риба Фугу до хрупкав снакс от мравки.
Проф. Климент Найденов: Ял съм и риба фугу, и снакс от мравки
Проф. Найденов е активен член на Explorers Club Bulgaria – първата по рода си неправителствена организация у нас, посветена на напредъка в научните изследвания и опазването на околната среда в глобален мащаб. Освен това е истински хранителен сапьор и кулинарен енциклопедист.
От него научих, например, че прочутата торта, кръстена на балерината Ана Павлова е създадена в Уелингтън, Нова Зеландия. От там започва гастрономическото ни пътешествие по света. Идеята за сладкиша била захарните целувки от които е направена да повтарят тнцувалната пачка на балерината.
Географът разказва „вкусно“ и с чувство, когато описва необичайните гозби, които е опитвал при пътешествията си по света. Той е сред водещите български учени в сферата на науките за Земята и хората, географ, демограф, регионалист и обществен деятел.
Проф. Климент Найденов: Ял съм и риба фугу, и снакс от мравки
Това му е хубавото на „Покана за пътуване“ – глобусът е само предизвикателство за въображението, когато събеседникът е истински пътешественик като проф. Климент Найденов. Минахме през Южна Америка, прелетяхме над Нова Деландия и спряхме за малко в Етиопия, където деканът на геолого-географския факултет е опитал козе чеверме при местно племе.
Проф. Климент Найденов: Ял съм и риба фугу, и снакс от мравки
Сетих се, че тази африканска държава се смята за родина на кафето, а легендата разказва как един овчар забелязал, че когато стадото му си хапне от един конкретен храст става по-бодро и пристъпва напето. Взел той от плодовете му, сварил ги и живнал.
Запитах проф. Найденов наистина ли е толкова хубаво етиопското кафе. Той потвърди, но веднага се сети, че в Япония е пил същата ободряваща напитка с вкус на… червено вино.
Проф. Климент Найденов: Ял съм и риба фугу, и снакс от мравки
Докато виртуално прелиствахме атласа по радиото, изскочиха две прелюбопитни новини – че един от най-видните шеф-готвачи на Боливия е родена в Студентски град и затова използва кисело мляко в гозбите си. И че български винопроизводител си е купил лозя в Нова Зеландия и пренася гроздето от там.
Проф. Климент Найденов спомена високопланинското вино в Боливия, филипинския ром и събратята му от Карибите и Мавриций, а накрая се размечта за тънко нарязано филе от тюлен, споделено на трапезата с инуити…
Аз пък като каза „Боливия“ се сетих за Пазара на вещиците в Ла Пас и разказах за странностите му. За него четете тук
В Намибия сервират най-хубавия ябълков пай в Африка
От 1 април слушайте Покана за пътуване след новините в 15 часа всяка неделя по Радио София на 94,5. А в това издание още: Японският фъншуй КонМари с Мариета Иванова. Как се пътува с деца – съвети от Йоана Йотова, специалист по AI и предприемач
Йоана Йотова
Мариета Иванова
В миналото издание на Покана за пътуване пуснах въдичка към по-подробния ми разказ за Намибия – страна далечна, гореща и непозната. Когато напишете в Google Намибия, задължително се появява снимка на неземно красиво момиче с бакърена кожа.
И аз видях жените от племето химба с очите си като пратеник на Explorers club Bulgaria към Геолого-географския факултет на Софийския университет.
Намибия е осем пъти по-голяма от България, но там живеят около три милиона души. Рехавата населеност е напълно нормална, като се има предвид, че почти цялата е в плен на пустините Намиб и Калахари. Макар там да се намира най-старата скала в света (80 милиона години), държавата всъщност е съвсем млада.
Дюна 45 в пустинята Намиб
Добива независимостта си от Южна Африка през 1990 година, но германските колонизатори макар да са си отишли в началото на ХХ век са оставили освен типично алпийските постройки и усещане за ред и дисциплина, нехарактерни за тази част от света. Не са много хората, които знаят немски, но в замяна на това дори просячетата говорят приличен английски.
При близо 40 диалекта той е официалният език и свързващото звено за общуване между племената. Освен, че можете да се разберете и на африкаанс, южноафриканският ранд е редовно платежно средство редом с намибийския долар.
Твърди се, че Намибия е една от най-безопасните за туристи страни в Африка. Единственият проблем, ако сте наели кола, за да я опознаете, е да закъсате по средата на нищото на някое от приличните шосета и на 400 км от вас да няма жива душа.
Разбира се, ще дойде пътна помощ, но при огромните разстояние трябва да се подготвите да чакате, да сте запасени в гориво и вода. Иначе можете да участвате в сафари в някой от безбройните частни резервати, да видите диви животни в националните паркове, да се дивите на дюни и природни красоти и да се срещнете с местните племена. И… да опитате най-хубавия ябълков пай.
Солитер означава самотен. Преди десетилетия прашната бензиностанция е била единствената спирка по пътя, където закъсалите коли можели да получат помощ. От легендарния механик Муус Макгрегър.
Солитер
Шотландецът можел да поправи почти всяка трошка, а издъхналите автомобили просто се трупали, образувайки живописно гробище от олдтаймери. Днес атракция са те и пекарната на Макгрегър (очевидно човекът се преквалифицирал от механик в хлебар). И в това го бивало.
Солитер
Все още сервират най-хубавия ябълков пай в тази част на света, което не е трудно като се има предвид липсата на конкуренция. Опитах го. Не беше лош. А Макгрегър ми се усмихваше от снимка над тезгяха.
Освен пай в доста ресторанти предлагат баварска бира и типично немски колбаси.
В случай, че държите да се потопите в местната кулинарна атмосфера, можете да опитате ястието пап – нещо като грис от царевица или просо, което се сервира във вид на каша с всичко – от мляко и захар до месо или риба.
На селските пазари се стеле невъобразима смрад. Там трудно се срещат плодове и зеленчуци, но направо на земята разфасоват крави. Всеки си избира парче месо, което да му поставят на скарата с дървени въглища и срещу скромна сума да го хапне в компанията на приятели като топи месото в някой от безбройните сосове, разположени на тезгяха.
Селски пазар в Намибия
Племето Дамара често използва магарешко месо и го смята за най-вкусното. Племето Хереро подквасва краве мляко, за да черпи с напитка, наречена омахере.
В Северна Намибия от фурми правят и каша, и бира, а в пустинята Намиб плодът нара е особено ценен. Външно прилича на пъпеш, но процесът на отглеждане е съвсем различен. Покрива се с пясък, за да се пече на слънце, след което се вари, докато кожата се отдели от пулпата. Семената се ядат. Вкусът им е подобен на бадеми.
Ако сте хранителни екстремисти, опитайте червеи мопане – гъсениците на молец, които са много богати на протеини. Те се пекат на скара или пържат в палмово масло. Ядат и яйца на термити, приготвени в бананови листа с кайма от свинско месо. Понякога самите термити просто се пържат със сол.
Признавам си, макар да съм гастрономически сапьор, смелостта ми стигна само до кравешкото месо на пазара. Е, разбира се и всички стекове от различните антилопи – орикс, блу уайлдебийст, импала, куду, гну, спрингбок…
Истинската Намибия не е в столицата. Като отявлен любител на животните, наблягам в разказа си на Националния парк Етоша, един от най-големите природни резервати в страната. Разположен в северозападния край на пустинята Калахари, той обхваща 22 000 квадратни километра. Почти една четвърт от тази огромна площ е покрита от солената равнина Етоша. Името се превежда като „голямо бяло пространство“, което през дъждовния сезон се пълни с вода.
Антилопи в Етоша
За почитателите на статистиката ще пи представя мястото в цифри: 144 вида бозайници и 340 вида птици. Създаден е през 1907 година от германските колонизатори. Под южноафриканско управление се разраства. Саванна екосистема, натурални източници на вода…
Но глобалнито затопляне през последните години е наложило 70% от водоемите днес да са човешка направа. Омбика е място за водопой, заобиколено от удобни вилички и увенчано с вишка за наблюдение. Оградата е достатъчно висока да попречи на някой местен обитател да общува с човешките натрапници. Тук идват на водопой предимно птици, чакали и антилопи
В Етоша няма как да направите голям шлем от среща с Голямата петорка африкански животни. От включените в нея лъв, леопард, носорог, слон и бивол липсва последният. Имало, но ги изселили на юг, защото изяждали пашата на антилопите.
Нямахме голям успех, поради жегата от 42 градуса, но пък се наантилопихме за цял живот.
Освен „козите на саваната“ видяхме и „клоуните на саваната“ – жирафите. Мъжките са по-тъмни на цвят и достигат до 5,5 м. А на естествените мигли на женските би завидяла всяка кифла. В парка са общо 1500. В Етоша няма много хищници, макар да се срещат гепарди, леопарди, лъвове и черногърби чакали, затова пък търчат 5600 антилопи спрингбок. Те са толкова бързи, че само гепард може да ги настигне. Най-дребните антилопчета дик-дик стигат до 4 кг, а най-едрите елан – до 1200.
Зебрите и куду са в симбиоза – първите не виждат, но чуват отлично. При вторите е обратното. И така се пазят от хищниците.
В Етоша живеят и 250 носорога. Те пък усещат миризми и звуци, но са зле с очите. Белият е събирач на треви и плодове, черният е пасищен. Единациса, живеят сами. Събират се само когато се чифтосват.
Паркът е зорко охраняван, слизането от джиповете става само на заградени места за отдих. Рейнджърите много внимават да не се внесе найлоново пликче или друга пластмаса. А на излизане проверяват като на митница за наркотици. Всъщност,търсят дали не си тръгвате с някое растение или животинче.
Дори да видят ранена антилопа или пожар не правят нищо. Затворената екосистема трябва да се справи сама. А туристите нощуват в лоджите около „Етоша“, където въпреки пустинния релеф има дори басейни.
В свят, в който всекидневието на модерната жена е разпънато между безброй отговорности, професионални цели и семейни ангажименти, често се оказва, че хаосът у дома е тихият крадец на жизнена енергия. Как да променим това?
Мариета Иванова твърди, че системата МариКондо действа безотказно. Българката е първият сертифициран консултант в у нас по метода на световноизвестната японска авторка и консултант Мари Кондо. Системата KonMari е философия за осъзнато подреждане, която помага на хората да създадат дом и среда, подкрепящи вътрешния им баланс.
В основата му стои прост и дълбок принцип – да запазим в живота си само онова, което ни носи радост, яснота и усещане за смисъл. Запитах по телефона Мариета Иванова как е стигнала до КонМари и да даде малко повече подробности.
Мариета Иванова прекратява своя дългогодишен бизнес и насочва енергията и опита си към подкрепа на други жени в създаването на по-хармоничен, подреден и осъзнат начин на живот по японската система КонМари. Създателката й Мари Кондо е помислила дори и за децата.
Мариета Иванова с Мари Кондо
Мариета Иванова, с която разговаряме по телефона, е автор на книгата „Как да научим детето да подрежда стаята си“. Предполагам, че родителите наострят уши. Заинтересувах се има ли японско ноу хау.
Освобождаването от излишното всъщност е акт на благодарност към миналото и грижа за бъдещето.“ Казва Мариета Иванова, усвоила системата Кон Мари лично от японската създателка на системата Мари Кондо. Йоана Йотова е специалист по изкуствен интелект и финансов консултант, но също така майка на две деца с трето напът. Тя и съпругът й предпочитат да пътуват с потомството си, защото целта им е да възпитат граждани на света, но Йоана предпочете да започне разговора с признание за неправилна родителска преценка.
Йоана Йотова, която е успешен предприемач, но и отдадена майка дава съвети как родителите да пътуват с децата си, без да натоварват нито малчуганите, нито себе си.
Какви близки до България, но екзотични дестинации да изберат хората, които предпочитат да пътуват семейно, с децата си. Чуйте мнението на Йоана Йотова.
Пътешествието изгражда децата като личности без предразсъдъци, отворени към света убедена е Йоана Йотова, специалист по изкуствен интелект.
Покана за пътуване, съвместната продукция на програма Христо Ботев и Интелиджън мюзик завършва. От началото на април ще можете да слушате предаването с мен Магдалена Гигова на честота 94,5 по Радио София всяка неделя след новините в 15 часа.
