На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна
В Покана за пътуване на 9 ноември 2025 година по програма Христо Ботев от 17 часа: Изсушени зародиши от лама за късмет продават на Пазара на вещиците в боливийската столица Ла Пас – репортаж със съдействието на Карта холидей
Зародиши от лама за просперитет и берекет на Пазара на вещиците в Ла Пас
Първите гости в Покана за пътуване са ярка илюстрация на цитата, с който започнах това издание на предаването. Албена и Павел Благеви пътуват доста, защото делят времето си между Америка, България и целия свят.
Но веднъж годишно отправят сами на себе си предизвикателство, с което се справят толкова успешно, че задължително идват да разказват по радиото.
На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна
Преценете сами: в последните няколко години изкачиха Килиманджаро, изминаха повече от 800 км по Ел Камино, покориха Олимп, стигнаха до базовия лагер на Еверест и обиколиха връх Анапурна на повече от пет хиляди метра височина. И всичко това след като навършиха 65. Новият им личен подвиг вече е факт – изкачиха се до базовия лагер на Анапурна.
От разказа им става ясно, че Хималаите не са само мирни жители и високи върхове, ами в Непал има политически вълнения, които обаче не са попречили на Албена и Павел да постигнат целта си.
Базовият лагер на Анапурна е разположен малко по-ниско от този на Еверест, но се оказва че трасето до него е много по-трудно.
На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна
Макар да е на десето място сред 14-те осемхилядници на планетата, връхът е смятан за най-опасният. Статистиката сочи, че смъртността на аплинистите при него е 32 процента.
На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна
Името му на санскрит буквално означава „пълна с храна“, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата“. От споделеното от семейство Благеви става ясно какво отглеждат хората високо в планината.
Но преди това да ви разкажа малко са тях самите. Заедно са още от гимназията – Седмо училище в София. И двамата са химици. Повече от 30 години живеят в щата Юта и работят в голяма корпорация като такива. Албена е регистрирала седем патента и е вписана в Алеята на славата на фирмата си.
Никога не са били планинари. Запалват се по катеренето след като се пенсионират. Павел отслабва по здравословни причини и сменя колянната си става. И двамата стават вегани, което им е помогнало при изчакването, защото високо в планината изобщо не сервират месо. А и на човек не му се яде.
Закуската в Хималаите
Броденето из планините в Непал никак не е лесна работа, но пък местните хора са създали отлична организация и се стремят всякак да помогнат на планинарите. Моите гости толкова са се сприятелили с водача си, че всеки път искат да се изкачват с него. Той винаги ги посреща с домашни продукти домати, ябълки и сирене от як – само за тях и ги моли да не казват на никого, защото всички ще очакват.
На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на АнапурнаНа 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна
Изкачването на Албена и Павел Благеви до базовия лагер на Анапурна трае 11 дни, от които девет са активен трекинг.
„Първият ден беше най-тежък, три хиляди стъпала. После престанахме да ги броим“, признават моите събеседници, които съвсем скоро навършват 69 години. Те казаха, че фирмата, организирала пътуванията им до Еверест и Анапурна вече им прави 10 процента отстъпка за постоянни клиенти. Запитах ги дали през следващата година ще се борят за 15 на сто. Определено!
Въпреки трудностите при изкачването, Албена и Павел Благеви не губят чувството си за хумор и признават, че за тях Хималаите са вдъхновение към което ще се връщат докато имат сили.
„По-добре един ден да си тигър в планината, отколкото хиляда дни овца“, прочели на надпис върху мемориал на загинал по пътя към лагера и това им е станало верую.
Затова ще се катерят докато могат. Вече не за постиженията, а за компанията и приятелството. Албена и Павел Благеви обещават догодина отново да гостуват в Покана за пътуване с разказ за новата си постигната хималайска мечта.
Когато се сблъскат със здравословни или житейски проблеми, много жители на боливийската столица се обръщат към вещици или лечители, които предлагат услугите си на Меркадо де лас Брухас – Пазарът на вещиците.
Повече това необичайно и изпълнено с вълшебство, четете тук
Монахиня за един ден? Струва си всяка секунда! Джогеса нощем
В Покана за пътуване на 5 октомври 2025 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Джогеса – най-голямата будистка обител в Корея с Маги Гигова. Биляна Траянова от „Без багаж“ за остров Мадагаскар
„Без багаж“ на Мадагаскар: Природата загива заради бедността на местните. Биляна Траянова. Снимка Ангелина Рада Белчинска
Най-добрите ваканционни пакети
Храмът Джогеса e сгушен между небостъргачите в центъра на Сеул и се смята за сърцето на корейския дзен будизъм. Всички пътища водят до него, особено ако се разхождате по оживената улица Джонгно или около бившия императорски дворец.
Монахиня за един ден? Струва си всяка секунда! Храмът денем
Като стражи на религията, пред главната сграда – храма Деунджон, ви посрещат две величествени дървета, приблизително на по 500 години. Бял бор и японска пагода (за първи тът чувам за подобно растение, но според гугъл съществува).
Въпросното дърво е достигнало 26 метра височина, осигурява огромна сянка и допринася за красотата на светилището. Белият бор е обявено за за едно от съкровищата му и е обявен за рядък природен паметник.
Монахиня за един ден? Струва си всяка секунда! Свещените дървета са украсени със светлинки
Сградата Деунджон, построена в центъра на комплекса, се отличава с красивите си многоцветни шарки „данчон“ и макар да е огромна изглежда въздушна и лека.
Седеметажна каменна пагода се извисява точно срещу нея. Твърди се, че в нея се пази свещена прах от погребалната клада на Буда, която прави мястото още по-сакрално за вярващите. В интерес на истината, с очите (и ушите си) се убедих, че по всяко време на денонощието в светилището има молещи се хора, припяващи монаси и неугасващи светлинки.
В сравнение с характерните планински храмове, Джогеса не е толкова зрелищно разположен, нито се намира в живописна природна среда, но пък контрапунктът между него и заобикалящите го небостъргачи го прави още по-завладяващ.
Главната зала, наречена „Тейонгджон“ приютява три огромни златни статуи на Буда, обаче особено ценна е четвъртата – малко по-невзрачна като размер, но доста по-стгаринна, от 16-и век.
Централният храм
За съжаление, посещението ми в Южна Корея не съвпадна с Фестивала на фенерите за рождения ден на божеството, когато всички улици наоколо се изпълват с хиляди пъстри светилници.
Така изглежда храма при празник
За да не се чудите как попаднах там, поянсявам: извадих късмета да бъда част от официалната делегация на Съюза на българските журналисти на десетата юбилейна размяна на гостувания с Асоциацията на корейските. Любопитното е, че нашият съюз е единствената организация от Европа, с която домакините ни имат договорни отношения. При това инициативата е била от тяхна страна.
Както подобава на истинска обител, входът е свободен, но ако решите (като нас) да се включите в програмата „Temple Stay“, при която чужденци, дори да не са будисти, могат да прекарат време в храмовия комплекс, да участват в медитация, чайна церемония и разговори с монаси, вече заплащате такса.
За да е пълно приключението, предпочетохме и да пренощуваме в Джогеса, за да усетим докрай енергията на мястото. Ще ви разкажа какво преживяхме.
Посрещна ни служител с приличен английски, който гарнира приветствената си реч с раздаване на монашеско облекло – тъмносини памучни панталони и сив дълъг елек. А, щях да забравя, и миниатюрна хавлиена кърпа.
Визуално доказателство, че съм била монахиня, макар и за ден
Всеки получи нещо като бадж с номера на килията си и подробни инструкции. Казаха ни да се настаним и да се върнем за първия урок по медитация.
Технологиите смело са стъпили в територията на Буда. На тъй важните за нас листчета първото написано беше паролата на Wi-Fi , а второто – сложното указание как да отключим вратата на стаята си, която е с шифър. Интересно защо ли е нужна такава предпазливост, след като в монашеската килия няма нищо. Буквално. Изблизан до блясък под и четири стени.
Монашеската ми килия
Все пак различавам в стената гардероб и установявам, че вътре има тънък навит на руло дюшек, завивка и възглавница. Хвърлям сака, обличам униформата и хуквам към чаената церемония и медитацията.
Посреща ни симпатичен монах с обръсната глава и доста колеблив английски. Но е достатъчен да ни разясни графика със сутрешна церемония в 4,30. Срещаме малко затруднения да разберем посланието на задължителните 108 поклона дневно, които били полезни за здравето и пречистващи за душата. Числото е смятано за свещено. Древните Веди считали 108 за символизиращо цялостта на сътворението – затваря цикли, отваря нов цикъл, свързва Земята с Луната и Слънцето, обединява минало, настояще и бъдеще.
В храма пък добавиха, че този брой поклони помагат за преодоляване на човешките желания и слабости. Но не ни попитаха наистина ли искаме да се отървем от тях.
Чаената церемония се оказа просто разговор на чаша от топлата напитка с монаха, който отговаряше на нашите въпроси за корейския будизъм. Интересното при него е, че е повлиян от китайския, но включва и местни вярвания плюс древни шамански практики.
Храмът Джогеса е централа на най-голямата деноминация на будизма в Корея. В страната двете течения на религията се делят условно на такова, което изтласква напред личността, Аз-а, собствените нужди. В по-голямото, което се изповядва в Джогеса, се набляга на интересите на общността, изпъква с Ние. Монасите последователи на учението са 12 000, обитаващи три хиляди храма из цялата страна.
Нали ако ще е гарга да е рошава, се озовахме в най-големия манастир за краткото си отшелничество.
Уроците по седяща медитация джазан на мен поне не ми помогнаха да изчистя ума си от натрупания емоционален и информационен боклук, но пък се научих да вдишвам и издишвам по будистки. Накрая малко ни претупаха, защото закъснявахме за следобедната молитва с биене на свещения барабан. Събухме си обувките пред храма, неумело опитахме да повтаряме движенията на богомолците, които ни гледаха с блага насмешка.
Тъкмо се потопихме в ритуала, отново трябваше да тичаме. Този път, за да не закъснеем за вечеря. Колкото и странно да звучи тя е между 16,45 и 17,30. После – глад чак до 7 сутринта.
Може би затова правилото е, че можеш да си сипваш колкото искаш, но трябва да го изядеш до троха. Храната е вегетарианска, изключително проста и питателна – лъжица ориз, традиционното корейско ферментирало зеле с лют пипер – кимчи, салата от кънове, печен патладжан със сос, сирене тофу, сушени водорасли, варена папрат. Не сервират дори чай, но навсякъде има бутилки с вода.
Закуска, обяд, вечеря в Джогеса
Впрочем, закуската беше абсолютно същата и щом напуснахме храма се втурнахме стръвно към близкото бистро в абстиненция за задължителната доза кофеин.
След вечеря се разходихме из храма и, както си бяхме с монашеските одежди, отскочихме до близкия булевард, където имаше протести. Организирани, спретнати, мирни. Полицейските автобуси охраняваха протестиращите срещу експанзионистичната политика на Тръмп спрямо Корея.
Прилични хора на средна възраст клечаха сериозни зад плакатите си, насочени към американското посолство.
Мирните протестиращи
Служителите на реда бяха готови да реагират всеки миг при появата на безредици и приличаха на герои от научно-фантастичен филм с Шварценегер – огромни, целите накичени с всякаква техника и с бързо разтягащи се светещи барикади под ръка. А наоколо неангажираните с протеста младежи с безалкохолно в ръка се мотаеха около паметника на крал Седжон, създателят на корейската писменост хангъл и нехаеха за политиката.
Хукнахме обратно към храма, защото до 21 часа трябва да сме си по стаите. Това се оказва доста условно правило.
В Джогеса песнопенията са в разгара си и е практически невъзможно да заспиш след като прозорците ти са насочени към главната зала. Отиваме да ударим свешения барабан три пъти, за да ни се изпълни едно желание и отново се присъединяваме към богомолците, за да видим, че в храма е пълно с чували – ориз и картофи. Просто в будизма ако искаш монасите да споменат в молитвите си теб или твой близък, трябва да им занесеш дарение храна.
Около полунощ настава тишина, но клепалото бие на всеки кръгъл час, а в четири сутринта отново започвам молитвите.
Нашата първа среща е пет минути преди пет пред пагодата с мила монахиня. От бръснатата й глава чертите на лицето й изглеждат чисти и някак просветлени. Тя ще ни обучава на ходеща медитация.
На пръв поглед изглежда лесно. Следваме я като патенца и слушаме как няма минало, няма бъдеще, всяка стъпка ни връща към настоящия момент – единственият, в който можем да сме живи.
Пристъпваме бавно, внимаваме да спазваме правилото пета-пръсти и обикаляме пагодата. Монахинята изрежда предимствата за здравето при ходеща медитация, а просветлението на ума идвало с практиката.
Към нас се присъединява дребничка корейка, която започва да кръжи около светилището с праха от кладата на Буда с неподозирана скорост. Очевидно си е намислила колко обиколки да направи и го вършеше със съсредоточена вещина.
Монахинята, явно доволна от нас, решава да открехне още една тайна и повдига червеното въже с надпис „Не влизай“ пред стълба, която води до храмовата звънарна.
Огромен шарен барабан, още по-внушителна метална камбана с религиозни релефи, дървена куха риба, която се бие с палки отвътре и отлята пластина с формата на облак. Ясно е, че символизират четирите стихии – огън, вода, земя, въздух.
Монахинята и камбаните
Докато си говорим под пъстрите хартиени фенери, идва време за закуска. Точно 7 е. Със същото меню. Как ли издържат монасите на тази хранителна скука?!
Задължени сме да си почистим стаите, да „сдадем“ униформите, пешкира и завивките и да попълним въпросник – как сме се чувствали, какво ни е допаднало и какво биха могли да променят, за да стане културното и духовно преживяване още по-смислено.
Монахиня за един ден? Струва си всяка секунда!
Биляна Траянова за пътешествието на предаването „Без багаж“ до Мадагаскар четете тук и слушайте по БНР
