Музей в старинна португалска къща насред индийския щат Гоа

 

Площта на най-малкия индийски щат Гоа е 3702 кв. км. Разположен е на полуостров, вдаден в Арабско море.  Населението е 1 404 833 души. Което на фона на милиард и половина индийци си е направо квартална цифра. 65 на сто са индуисти, 28% - християни. Мюсюлманите живеят в селските райони, а юдеите държат казината. Китайците пък са окупирали внос-износа.

Климатът е тропически и мусонен. Първи португалските мореплаватели са описали това природно явление, плавайки през XVI в. към Гоа - основен източник на подправки в онези времена. 
Столицата Панаджи има 45 000 жители, но сякаш всеки от тях кара по две коли едновременно плюс мотор и е хукнал нанякъде в шеметния трафик. Така поне на мен ми се струва във водовъртежа от клаксони и превозни средства. 

Плажните купони са прочути. На плажа Багататор на рейв парти се събират понякога до 25 000 души. 

Ние обаче ще ходим в едно прехвалено заведение, където ще вечеряме,  е толкова смехотворен кич, че се кикотим с глас. 

Пещери и дворци, изградени от гипс, тел и някаква мрежа, която прозира през дупките. Върхът е най-дългата полегнала фигура на жена в цяла Азия – голям повод за местна гордост. Момата, създадена от гореспоменатия материал, кротко дреме. Дрешките й - къса поличка и нещо като сутиен с ръкави са от... трева, а едната й ръка е потопена в малко езерце. В желанието си да й направя незабравима снимка, разбира се, цопвам в него и цяла вечер сандалите ми сърцераздирателно джвакат от тинята.

 

Е, на следващия ден си идваме на думата! Ще ни водят в истинска господарска къща „Потомствената Гоа” в селцето Лоутолим.  През 1995 година местният художник Маендра Жоселино Араужо Алвареш създава в наследствения си дом този странен музей, в който почти всичко или е фамилна ценност, или е създадено от собствените му ръце. Върху деветте декара на семейното имение на около 25 км южно от столицата Панаджи, творецът е издигнал историческо гоанско селце, каквито са били преди повече от 100 години.

Шок първи! Въпреки класическото португалско благородническо име на входа ни посреща възможно най-типичен индус.  Грациозни лебеди украсяват рецепцията. Слонове носят върху гърбовете си колоните на преддверието, обсипани с цветя. 

Шок втори! След  гоанското посрещане от момичета в национални носии се озоваваме в колониална гостна, която португалските благородници сякаш не са напускали.  Фигурален мраморен под пръска прохлада, тежко резбовани шкафове крият семейния порцелан и среброто, по стените висят фотографии на отдавна изтляли местни аристократи в старовремски тоалети и поза „глътнал бастун”.  

Паланкин, стенен телефон с фуния вместо слушалка, кристални полилеи и лампи с абажури от избеляла коприна, лампов радиоапарат, навиващ се грамофон... В кухнята  са съхранени домакински сечива, делви с образи на петли, бъчви за порто, хамаци, дамаджани и везни. По специалните рафтове за вино съдим колко тачена е била напитката по тези земи. Те са хитроумно проектирани така че под полегналите шишета да има поставки за нанизване на чаши с гърлата надолу. Като в класически бар.

Вляво е фамилният параклис с образа на Исус и запалени свещи. Вдясно – поставка за бастуни с всякакви дръжки, вкл. и със скрита сабя.

Шок трети! Излизаме на двора и попадаме в гоанско село отпреди векове. В отделни колиби мистър Алвареш е представил с фигури от гипс, но с автентични сечива, различни професии и прослойки от доколониалния период и през него – рибари плетат мрежи, занаятчии дялкат, шият, плетат,  в нещо като килийно училище с надпис Escola da Musica преподават пеене и свирене на инструменти, селяни връзват снопи,  минаваме край кръчми и дестилерии за споменатата ракия от кашу – фени. Идеята е да се види как навремето хората са живяли в хармония с природата. 

Не можем да пропуснем и колекцията с 1700 християнски кръста от цял свят, поставени в рамки с формата на кръст, естествено.

Внушителна е фигурата  на Паршурам, легендарният създател на Гоа. Аватарът на бог Вишну определил границите на „земния рай”  като изстрелял с лъка си стрела от  планината Саядри в посока Арабско море. Полетът й очертал границите на Гоа.

Влизаме в пещерата Биг фут. Естествено всички се вторачваме в  отпечатъка на гигантски крак, пълен с вода и венци от цветя в скалата. Легендата разказва, че преди векове местен богаташ имал толкова добро сърце и вяра в боговете, че раздавал на нуждаещите се всичко, което имал. Алчните му съседи го излъгали, че са в нужда и взели последните му пари. Той не се разлютил, ами застанал на един крак и започнал да моли боговете за милост и смирение. И така – дълги години, колкото да се образува отпечатък. Гоанците са абсолютно убедени, че ако човек постои малко в огромното каменно стъпало, ще има късмет цял живот. Нали се сещате как наврях и двата си крака 36 номер вътре. Засега не се оплаквам. Действа!

 Най-значимата забележителност на „Потомствената Гоа” (поне според създателя й), е фигурата на поетесата от 16-и век Мира Баи, посветила живота и творчеството си на Кришна. На видно място в музея стои сертификата от „Световни уникални рекорди”, който удостоверява, че сътворената само за 30 дни от Маендра Жоселино Араужо Алвареш скулптура е най-голямата, изсечена от местния камък латерит на земното кълбо.

Художникът е изобразил в 14 метра дългата и 5 метра широка фигура поетесата, която свири на своята тамбура с барелефи на слънце и лотос – мистични елементи.  На главата на Мира Бай скулпторът е поставил диадема от златни цветя, носена от гоанките по празник.

Толкова е причудливо, че човек не може да му се насити!

Проф. Пимпирев: Антарктида може да бъде населена

 

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

В Покана за пътуване на 28 декември 2025 по програма Христо Ботев на БНР: Проф. Христо Пимпирев с куриози за Ледения континент. Петя Кръстева и Магдалена Гигова за Гуаякил – най-голямото пристанище на Еквадор със съдействието на Карта холидей

В Гуаякил – паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор

Новата научнопопулярна енциклопедична книга „Антарктида – история, природа, българските полярници“ вече пое към любопитните читатели. Четивото е  впечатляващ разказ за най-непознатия континент на планетата и за българското присъствие там. 

Автори са проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова, чиито имена от десетилетия свързваме с нашата полярна история, както и с биографичната книга за проф. Пимпирев „Антарктическият стопаджия“, излязла  през 2024 г.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

Новата им творба е събрала най-пълната и актуална информация за Антарктида – до юли тази година и обединява  наука, история, география, приключения и човешки истории. С човека-експедиция  Христо Пимпирев разговаряхме в Софийския университет. 

Познатият на цял свят професор е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател е на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на повече от 20 награди, сред които и  Ордена на Исабел Католическа“, присъден му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф.

Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята.

Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло  носят неговото име.

За фотосите от Ледения континент трябва да отдадем дължимото и на съавторката му в енциклопедията за ледения континент Иглика Трифонова. На нея пък е кръстен нос на остров Ливингстън. Тя е участник в шест български експедиции. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии.

Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват поколения млади изследователи да станат полярни учени.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

В Енциклопедичната книга за Антарктида на Иглика Трифонова и проф. Христо Пимпирев силно впечатление ми направи факта, че на далечния континент са родени 11 бебета. Поинтересувах се това случайно ли е или е организирано и целенасочено.

Оказа се, че раждането им там е съвсем нарочно. Чили и Аржентина спорели на кого принадлежи ценния къс земя и решили да я населят със свои граждани.

От първата българска антарктическа експедиция са минали  37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.

На Антарктида са родени 11 деца – съвсем целенасочено

„Българските учени работят със свои колеги от цял свят, а за тях е въпрос на чест да бъдат част от нашата база и да  дават своя достоен принос за решаването на глобалните научни проблеми. Малката балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 28 държави да управлява една десета част от нашата планета“, гордее се проф. Христо Пимпирев.

От първата българска антарктическа експедиция са минали  37 години. Двата вагона от 18 квадрата са прераснали в цяло селище.

Антарктическият договор, подписан през 1959-а и влязъл в сила две години по-късно през 1961 г., е международно споразумение, което превръща континента в научен резерват, забранява военната дейност, насърчава свободата на научните изследвания и замразява териториалните претенции, като позволява само мирно ползване на континента.

Проф. Христо Пимпирев също спомена този забележителен документ и у мен възникна въпросът “Има ли клауза, която възпира заселването, защото богатите вече летят в космоса все едно минават по Родео Драйв. И ако земята стане прекалено населена, няма ли опасност Антарктида да се превърне в луксозно гето за милионер. „Защо не?!“, отговори Христо Пимпирев и се аргументира в „Покана за пътуване“.

През есента на 2025 г. започна 34-та национална антарктическа експедиция. Професорът ще се присъедини към изследователите съвсем скоро.

По план корабът Св. Св. Кирил и Методий трябва да се завърне в България около 14 април. Тази година задачата е да се довърши православният храм, а научната програма е най-мащабната до сега и обхваща ключови теми за бъдещето на планетата с участието на двама португалски учени и морски биолози от САЩ.

Най-многолюдният град на Еквадор – Гуаякил, се намира на западния бряг на река Гуаяс, която се влива в Тихия океан. 

Някои от сградите в Гуаякил напомнят италианската архитектура

Градът е основно пристанище, важен стопански, културен и промишлен център от международно значение.  Климатът е горещ и влажен.

Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал с художествени галерии, кафенета, магазини, барове и ресторанти и най-вече с колоритни колониални къщи.

Най-старата част на Гуаякил, Las Peñas, е възстановена в атрактивен квартал

На върха на хълма има фар, от който се открива изумителна гледка към “Перлата на Тихия океан”, както наричат града. Крайбрежната алея Malecon  е най-известната забележителност на града. Тя се вие по  поречието на реката.

Между ресторантите, кината и местата за забавление изпъква  впечатляващ паметник, който отбелязва известната среща на Симон Боливар и Хосе де Сан Мартин, на която обсъждат независимостта на Еквадор. 

Не позволявайте на столицата Кито да знае, но някои казват, че Гуаякил е най-добрата дестинация на Еквадор. Точно това си помислихме с журналистката Петя Кръстева, когато се разхождахме по Малекон край реката Гуаяс и посетихме парка Семинарио.

Гуаякил

Едно от най-големите достойнства на град Гуаякил, за който ви разказахме с Петя Кръстева, е пристанището, може би най-натоварените в Южна Америка – жизненоважно за икономиката на Еквадор. Селището е и важен транспортен център. От летището му тръгват всички полети за островите Галапагос.

Албена и Павел Благеви с разказ как се стига до базовия лагер на Анапурна почти на 69

На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

В Покана за пътуване на 9 ноември 2025 година по програма Христо Ботев от 17 часа: Изсушени зародиши от лама за късмет продават на Пазара на вещиците в боливийската столица Ла Пас – репортаж със съдействието на Карта холидей

Зародиши от лама за просперитет и берекет на Пазара на вещиците в Ла Пас

Първите гости в Покана за пътуване са ярка илюстрация на цитата, с който започнах това издание на предаването. Албена и Павел Благеви пътуват доста, защото делят времето си между Америка, България и целия свят.

Но веднъж годишно отправят сами на себе си предизвикателство, с което се справят толкова успешно, че задължително идват да разказват по радиото.

На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

Преценете сами: в последните няколко години изкачиха Килиманджаро, изминаха повече от 800 км по Ел Камино, покориха Олимп, стигнаха до базовия лагер на Еверест и обиколиха връх Анапурна на повече от  пет хиляди метра височина. И всичко това след като навършиха 65. Новият им личен подвиг вече е факт – изкачиха се до базовия лагер на Анапурна.

От разказа им става ясно, че Хималаите не са само мирни жители и високи върхове, ами в Непал има политически вълнения, които обаче не са попречили на Албена и Павел да постигнат целта си.

Базовият лагер на Анапурна е разположен малко по-ниско от този на Еверест, но се оказва че трасето  до него е много по-трудно.

На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

Макар да е на десето място сред 14-те осемхилядници на планетата, връхът е смятан за най-опасният. Статистиката сочи, че смъртността на аплинистите при него е 32 процента.

На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

Името му на санскрит буквално означава „пълна с храна“, но обикновено се превежда като „богиня на реколтата“.  От споделеното от семейство Благеви става ясно какво отглеждат хората високо в планината.

Но преди това да ви разкажа малко са тях самите. Заедно са още от гимназията – Седмо училище в София. И двамата са химици. Повече от 30 години живеят в щата Юта и работят в голяма корпорация като такива. Албена е регистрирала седем патента и  е вписана в Алеята на славата на фирмата си.

Никога не са били планинари. Запалват се по катеренето след като се пенсионират. Павел отслабва по здравословни причини и сменя колянната си става. И двамата стават вегани, което им е помогнало при изчакването, защото високо в планината изобщо не сервират месо. А и на човек не му се яде.

• 

• 

Закуската в Хималаите

• 

• 

Броденето из планините в Непал никак не е лесна работа, но пък местните хора са създали отлична организация и се стремят всякак да помогнат на планинарите. Моите гости толкова са се сприятелили с водача си, че всеки път искат да се изкачват с него. Той винаги ги посреща с домашни продукти домати, ябълки и сирене от як – само за тях и ги моли да не казват на никого, защото всички ще очакват.

• 

• 

На 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на АнапурнаНа 69 Албена и Павел Благеви се изкачиха до базовия лагер на Анапурна

Изкачването на Албена и Павел Благеви до базовия лагер на Анапурна трае 11 дни, от които девет са активен трекинг.

„Първият ден беше най-тежък, три хиляди стъпала. После престанахме да ги броим“, признават моите събеседници, които съвсем скоро навършват 69 години. Те казаха, че фирмата, организирала пътуванията им до Еверест и Анапурна вече им прави 10 процента отстъпка за постоянни клиенти. Запитах ги дали през следващата година ще се борят за 15 на сто. Определено!

• 

• 

• 

• 

Въпреки трудностите при изкачването, Албена и Павел Благеви не губят чувството си за хумор и признават, че  за тях Хималаите са вдъхновение към което ще се връщат докато имат сили.

„По-добре един ден да си тигър в планината, отколкото хиляда дни овца“, прочели на надпис върху мемориал на загинал по пътя към лагера и това им е станало верую.

Затова ще се катерят докато могат. Вече не за постиженията, а за компанията и приятелството. Албена и Павел Благеви обещават догодина отново да гостуват в Покана за пътуване с разказ за новата си постигната хималайска мечта.

• 

• 

Когато се сблъскат със здравословни или житейски проблеми, много жители на боливийската столица се обръщат към вещици или лечители, които предлагат услугите си на Меркадо де лас Брухас – Пазарът на вещиците.

Повече това необичайно и изпълнено с вълшебство, четете тук