В Покана за пътуване на 19 юли 2026 по Радио София след новините в 15 часа авторът на книгата „Пътят от Каракол“ продължава своя разказ за Непал, Туркменистан, Казахстан и Узбекистан
Разговорът с Ивайло Дончев миналата неделя бе толкова интересен, че го продължаваме и в следващото издание на Покана за пътуване. За онези които не са слушали или са забравили кой е той, припомням накратко. Ивайло е истински пътешественик по призвание и душа.
За 17 месеца е избродил 150 хиляди километра и е описал своите приключения, чувства и наблюдения в книгата “Пътят от Каракол”.
С него вече бяхме, макар и виртуално, в Южна Америка и Нова Зеландия, в Източен Тимор и Афганистан, но когато ми каза, че е бил и в Туркменистан, любопитството ми се засили, защото съм чувала, че за там трудно се взима виза. И това се оказа истина. Не можеш да влезеш в страната ако нямаш договор с местен туроператор и щом пристигнеш, веднага трябва да се регистрираш в милицията.
Според Ивайло Туркменистан е странна като управление, но богата на забележителности страна.
При своето пътуване през 30 държави Ивайло е посетил Тибет и се е качвал на близо 6 хиляди метра в Хималаите и в Индия, и в Непал. Авторът на книгата “Пътят от Каракол”, не спира да ни удивлява с философския поглед и екстремния си подход към опознаването на света. В будистки манастир пътешественикът видял мумия на монах на повече от 600 години. Едно от предположенията за изключително запазеното тяло е, че той е умрял от съзнателно наложен глад и така се е съхранил.
Миналата неделя той ни разказа как на космодрума Байконур в Казахстан е проникнал в хангара, където от десетилетия е изоставена совалката Буран и се е наложило да пренощува в руски арест като нарушител. А защо руски, понеже мястото им е дадено под наем за излитане на космически ракети.
Била съм в Казахстан, но само в столицата Астана на тържествата за 20-годишнината от основаването й. Ивайло категорично отсече, че не само трябва дасе върна, а и да отделя най-малко 3 седмици за тази интересна страна.
Всичките му лични приходи от четивото и от изложбите със снимки, които предстои да направи отиват за дружение „Операция: Плюшено Мече“ – организация, която подкрепя деца и младежи в неравностойно положение да развиват талантите си.
