Доминикана – колониален дух, карибски шик и възпламеняващо меренге

Колониалният град в столицата Санто Доминго е вписана в съкровищницата на ЮНЕСКО, в курортите отдъхват  Доналд Тръмп, Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас

Първата асоциация с Доминиканската република са безкрайните плажове удивителни с блясъка на белоснежния пясък, ласкавото море и рошавите палми.  Но тя е и родина на доста добри пури и на възпламеняващото меренге. Дамите пък отлично знаят що е то лоримар - подобен на тюркоаз камък, който се среща единствено там и е кръстен на двете най-любими неща на откривателя си - морето и дъщеря му Лора.

Любителите на историята и архитектурата също няма да останат разочаровани. Чаровната смесица на колониален, карибски и европейски стил неизменно предизвиква възхищение, заедно с националните паркове с умопомрачителни природни красоти. Освен това Доминикана предлага цяла палитра занимания на почитателите на активния отдих. Страната живее в ритъма на бачатата и салсата и приканва да събудите сетивата си в жизнерадостната й атмосфера, където всеки ден е празник.

Когато попиташ американеца как е, той отвръща с 24-каратова усмивка "Окей", независимо какво му е на душата. На същия въпрос българинът излива поток от оплаквания, дори в момента да е в отлично състояние на духа и тялото, а жителят на Доминиканската република усмихнато  отронва tranquilo - спокоен, тих. Тъкмо спокойствието и ведрото настроение са най-ценното в духа на Карибите.

  

Историческият център на столицата на Доминиканската република - Санто Доминго е вписан в съкровищницата на ЮНЕСКО. Напълно заслужено! Местната архитектура  е разкошна, а и през 1496 година градът е основан не от кой да е, ами от по-малкия брат на Христофор Колумб, Бартоломео. 

Днес часовниковата кула Росарио, църквата Санта Мария ла Менор, дворецът Каса дел Алмиранте, замъкът Алкасар и други ярки образци на ренесанса, готическия, арабския и романския стил, напомнят за миналото му величие.

Тук е запазен отлично дворецът на Христофор Колумб и доминиканците се кълнат, че съхраняват мощите му. Но тъй като същите претенции имат кубинците и самите испанци, май трябва да ги оставим да се разберат с ДНК-анализ. Мореплавателят все още има наследници в Испания.

Санто Доминго е най-старият колониален град на европейците в Америка и едно от най-гъсто населените места  на Антилските острови . През 16-и век е столица на испанските колонии в Новия свят.

По тази причина там могат да се видят безброй забележителности от различни епохи, към повечето от които задължително се добавя превъзходната степен „най”.  Основните исторически  места са съсредоточени в района на Колониалния град. Някои сгради от 15 и 16 век са издигнати по времето когато Колумб е бил още жив и доказано са първите европейски постройки тук. Най-древните са на най-старата калдъръмена улица в тази част на „Америките” – Кале Лас Дамас (от 1502 година).  Наблизо са дворецът на Колумб  Aлкaсap дe Koлoн с 22 зали и пищна градина, построен от сина на мореплавателя през 1510 година. Палатът стара първата официална резиденция на представителя на испанската корона в Новия свят.  

Крепостта Oсaмa  (от 1508 година) с кулата Торе дел Оменахе е защитавала града от набезите на пиратите. Църквата Санта Мария ла Менор пък е най-старият храм в Америка, издигнат в началото на 16 век. Руините на най-древния манастир Сан Франциско (началото на 16 век) и превърнатият в музей дворец  Касас Реалес, където в края на 15 век е заседавал кралския съд, с всеки свой камък разказват историята на Доминиканската република.

Към значимите здания в Санто Доминго принадлежи и най-старият университет в региона, основан  през 1538 година и първата на континента болница - Сан Николас от началото на 16 век.

Любителите на историята ще се почувстват на място в района Пласа де ла култура, където се намират най-известните музеи на града, националният театър и националната библиотека. Там е и най-големият за страните в Карибския басейн Музей на съвременното изкуство. В него са изложени произведения на художници не само от Доминиканската република, ами и от Ямайка, Бахамските острови и Пуерто Рико. Музеят на доминиканския народ с колекцията си от местни находки разказва историята на коренните жители, индианците таино.

Всяка вечер от четвъртък до неделя в Колониалния град  по калдъръмените улички  човек може да се разходи с конска карета или да послуша изпълненията на музикантите.

В източната част на Санто Доминго, в парка Мирадор дел Есте, на висок хълм се извисява главният символ на града - Фарът на Колумб.

Огромният монумент във вид на кръст е открит през 1992 година в чест на 500-годишнината от откриването на острова, на който е разположена Доминиканската република. Кръстът е дълъг 206 метра и висок 70 метра. В него се намира мавзолеят, където съхраняват останките на Христофор Колумб и музеят, разказващ за историята на откриването на Америка.  Когато настъпи мрак, на върха на монумента се разгарят хиляди огньове, които образуват  светещ кръст.

Недалеч са националният парк Лос Трес Охос и Аквариумът. Първоначално резерватът е замислен за охрана на трите известни пещери. Всъщност, всички мислели, че е само една, докато земетресение не разрушило няколко подземни прегради. Между пещерите са прокопани пътеки с каменни стъпала, които свързват отделните части.

На дъното на всяка пещера се намира езеро, но с различен цвят, заради разнообразния състав на водата.  Туристите могат да си наемат лодки за отмора  след пешеходните обиколки.

В Аквариума пък се наблюдават всякакви морски обитатели, вкл. и най-едрите представители на морските крави – ламантините тамаури.

Националната ботаническа градина в Санто Доминго  (естествено, най-голямата в страната) е събрала всички растения от Карибите.

Но стига забележителности! Време е за шопинг. А столицата на Доминикана бъка от търговски центрове. Любимо място за пазаруване е крайбрежната улица Малекон.  Тя, обаче, не се слави само с магазините си. Там има толкова много клубове и барове, че понякога я величаят като „най-голямата дискотека в света”.

Ако Санто Доминго е идеалното място за попиване на култура, то курортите са царството на безгрижния плаж. Най-популярен сред семействата с деца е Пунта Кана с поддържаните си пясъчни ивици, нанизите от петзвездни хотели, превъзходните ресторанти за морска храна и близостта до три национални парка с тропическа растителност и екзотични обитатели.

Зад името Пуерто Плата се крият 120 км живописни плажове на курортите Кабарете, Соуса и Плайа Дорада. Първият е рай на уиндсърфинга, заради високите вълни. Младежите го предпочитат  поради възможността да срещнат новата си половинка или да създадат приятелства, а и приключенията там си ги бива. Истинските търсачи на запознанства, обаче отиват в Соуса - малко градче с оживена пясъчна ивица, изобилстваща от клубове и барове, които привличат ценителите на силните алкохолни усещания.  А Плайя Дорада е царството на хотелите all inclusive и по-изисканите удоволствия за състоятелни люде - голф-игрища, казина,  отлични магазини и ресторанти.

Бока Чика е уютна лагуна, защитена от външния свят с коралов риф. Тук чудесно съчетават простото плажно излежаване с всякакви активности - гмуркане или тенис, уиндсърфинг и езда, водни ски и ветроходство.

В Хуан Долио най-често отсядат курортистите, които имат намерение да отскачат до столицата Санто Доминго, тя е едва на 50 км.

Байяибе се слави с чисти плажове, спокойно море и пъстър подводен свят.  Самана се гордее с уединени местенца, обкръжени от недокосната от човешка ръка природа. Във водите наоколо палуват делфини и дори  се мяркат гърбати китове, чието тегло стига до 48 тона. 

Липсата на каквито и да са исторически забележителности в градчето Ла Романа се компенсира от максимално ориентирана към удобствата на туристите обстановка.

А Кап Кана е млад курорт, но вече има репутацията на елитен, самият Доналд Тръмп е отсядал там.

В Каса де Кампо пък играят голф Катрин Зита-Джоунс и Майкъл Дъглас, както и бейзболната легенда с доминикански произход  Сами Соуса.

Парфюм за $ 8000 отлежава 19 години

Султанът на Оман подарява флакони от злато в легло от малахит

Есенцията за най-скъпия парфюм в света отлежава 19 години. Той се нарича "Амоаж" (морска вълна на арабски с леко намигване към френската дума за любов, амур) и се произвежда единствено в султанската парфюмерийна работилница в Мускат. Уникалният флакон е проектиран в Лондон, при бижутера на британския кралски двор "Аспри". Дамският "Амоаж" има формата на джамия и е от сребърен кристал с капачка и кантове от 24-каратово злато. Мъжкият е копие на характерния за Оман нож, ханджар. В най-скъпия вариант ($8000), който се прави с личния герб на султан Кабуз, флаконите са поставени в легло от полускъпоценни камъни: малахит, ахат, аметист. Люде от калибъра на принц Чарлз и японското императорско семейство се пръскат от парфюма с гъст ориенталски аромат.

Най-известният френски "нос" (специалист, който комбинира уханията) Ги Робер през 1988 г. е създал "Амоаж" от 120 натурални миризми. Три от тях се въдят само в Оман - сребърният тамян, планинската скална роза от Джебел Акдар и уникалният омански лимон. Ги Робер (работил за “Коти”, “Ермес”, “Диор”, “Гучи”, “Шанел”) е сътворил аромата напълно безплатно. Той приел предизвикателството с думите "Това е симфонията на моя живот".

Във фабриката, където за 3 дни произвеждат точно 72 бройки от парфюма, репортерът на „Преса” видя с очите си, че всичко се прави на ръка - от смесването на есенциите до нежното забърсване с кърпа на кристалните стъкла и златните части. Самата работилничка е едноетажна постройка с размерите на студентски стол.

"Амоаж" е вечерен аромат. Дълго се запазва в кожата. Парфюмът просто задължава да си проспериращ, красив и... да носиш диаманти.
"Злато, тамян и смирна - трите големи дара на Изтока, са комбинирани в един сън", казват за „Амоаж” ценителите. Първата реакция на „плебеите” обикновено е: "Господи! Едно пръскане излиза 100 долара!". При по-евтиния вариант – за около 1000 долара, красивият флакон е в ложе от истинска коприна, кутията е от марокен и също си има сертификат със сериен номер. Шишенцето е проектирано от бижутера, доставчик на кралица Елизабет Втора – „Аспри”.

При „масовото” производство шампоанът е на цена 55 долара, а парфюмите са едва по 350. Почитатели на марката са Кейт Мос, Пиърс Броснън, Бенджамин Брат, Марша Крос и др.

Точно в арабските земи се е зародил култът към парфюма, а по-късно довели до съвършенство изкуството да комбинират уханията.

Малко история

Египтяните славели боговете си с благовонни огньове, масла и парфюми, които използвали в обредите си. Древните гърци носели от експедициите си екзотични аромати, а римляните им приписвали целебни сили. Нашествието на варварите прекъснало употребата им на Запад.

Чак през ХII век кралете и придворните в Европа открили хигиенните свойства на парфюмите. Много бързо Венеция станала столица на уханията, заради търговските си връзки с Изтока. А най-популярен “ароматизатор” било парче стомах от елен с поетичното име “мускус”.

През втората половина на ХIV век се появяват течни парфюми на основата на спирт и етерични масла. Легендата разказва, че рецептата на първата “Ароматна вода на унгарската кралица” с настойка от розмарин била подарена на маджарката Елзбета от монах. Тя я изпила и оздравяла от тежка болест.

ХVI век съешил професията на майстора на ръкавици с парфюмериста, защото на мода били благоуханните калъфи за ръце. В следващите два века те отпаднали, но пък се засилило използването на парфюми като маскировка за неприятните миризми. Макар че как може да замаскираш вонята на тяло, което се къпе само на високосна година?

През 1608 г. във Флоренция, в манастира “Санта Мария Новела”, доминикански монаси създават първата парфюмерийна фабрика в света. През 1709 г. в Кьолн французинът Жан-Мари Фарина пръв пуска в продажба тоалетна вода, наречена в чест на града “О де Колон” - откъдето и името на популярния “обезмирисител”, който съществува и до днес. Император Наполеон купувал от него по 60 флакона месечно. Бащите на съвременната парфюмерия се появяват през XIX век: Жан Герлен (“Guerlain”), Франсоа Коти (“Coty”) и Ернест Далтроф (“Caron”). Те създават основополагащи теории в науката за ароматите.

Повратен момент е първото десетилетие на ХХ век, когато се “венчават” модата и парфюмерията. През 1911 г. на Пол Поаре му хрумва да допълни колекцията си от тоалети с ухания. Идеята развива великата Коко Шанел, която през 1921 г. пуска легендарния “Chanel №5”. Еволюцията продължава Франсоа Коти, съединявайки натурални и синтетични аромати - през 1917 г. изгрява неувяхващият “Сhуprе”. 

В 50-те и 60-те години правят “бум” тоалетните води за мъже. През 70-те на мода идват колекциите “pret-a-porter”. Те раждат новата парфюмерия “pret-a-porter de lux”, която, без да губи доброто качеството на висшата мода, е много по-достъпна. През 80-те експериментират с флаконите и връщат гъстите амброви аромати, но разработват и съвършено новите озонови и морски мотиви. 

През 90-те настъпват по-леките, естествено-природни ухания. Новата технология “Живи цветя” (Living-flower Technology) позволява да се събират аромати от растения, без да се късат, като през стъклен похлупак се “изтегля” миризмата им. 

В първите години на ХХI век тотален хит са плодовите нотки - лимон, портокал, грозде, ананас, манго...

Шест задължителни приключения за Шри Ланка, без да броим чаената плантация

За едни Шри Ланка е синоним на чай (старото име на острова е Цейлон), за други – мястото,  откъдето идват най-бистрите сапфири, за трети – копринени плажове и тропически гори.

Да стигнете до Шри Ланка и да не видите, пипнете, изживеене и помиришете колкото може повече от азиатската екзотика е криминално престъпление.  И за да не го извършите – ето ви шест места, които да посетите извън задължителното отбиване в чаена платнация и обиколка на столицата Коломбо с нейните старинни колониални сгради в причудливо съжителство с храмове и небостъргачи.

1. На гости при китовете

Океанският резерват край градчето Мириса е охраняема територия, през която минава пътят на делфините и китовете, мигриращи от бреговете на Африка до Бенгалския залив точно във върховия туристически сезон – от октомври до април.

Казват, че вероятността да видиш син кит е равна на тази да съзреш падаща звезда. И в двата случая трябва да си пожелаеш нещо.  Тук могат да се наблюдават 26 различни вида морски млекопитаещи, вкл. и споменатото синьо.

Тези животни не са опасни за хората. Те се появяват над повърхността на водата и грациозно се гмуркат в дълбините, махайки на зрителите с разкошните си опашки. Сините китове, които достигат до 30 м дължина и маса от 120 тона са най-едрите и редки бозайници на земята. В океана могат да се видят още кашалоти, черни, сиви и бутилконоси делфини, които се движат на стада от 50 до 100. Някои от тях играят в плитчините около Холандския риф и обикновено съпровождат китовете както свита от пажове се тълпи поркай кралска особа.

2.  Рибари, кацнали на прът

Обичайна гледка в Шри Ланка са съсухрените като спечена пръст рибари, които седят на забит в пясъка прът и хвърлят въдици. В страната са превърнали в запазена марка този  причудлив риболов.

 На няколко метра от брега, във водата са забити пръти с височина около 3 м. Към средата е закован напречен клон. Изключително проста конструкция, върху която като странен щрък е кацнал рибарят. Прътите се предават по наследство от баща на син. Особено ценни са „добрите места”. Само не е ясно дали за улов на риба или на туристи. Защото наоколо не се виждат кошчета. Незнайно е как се крепят върху забитите в пясъка на Индийския океан пръчки, прекарвайки понякога цял ден в очакване вечерята им да клъвне.

3.     Паметник на ЮНЕСКО под знака на петела

Гале -  старинен форт, католически черкви и кокетни улички с толкова южноевропейска атмосфера, че сякаш сте в Алгарве или Мадейра.  Дебелите няколко метра крепостни стени, върху които преди векове са се разминавали конници, изглеждат недокоснати от времето. Историкът Джеймс Емерсън Тенант смята, че Гале съответства на старозаветния град Таршиш, от който цар Соломон си доставял слонова кост и скъпоценни камъни.

През 1505 година на път за Малдивите португалската флотилия намерила убежище от бурята в залива. Според легендата моряците чули кукуригане и се ориентирали по звука в дъжда. На португалски galo е петел. Така градът се сдобил със сегашното си име. През 1640 г. холандците изместват португалците. Те построяват през 1663 г. гранитния форт Гале, вписан сред съкровищницата на ЮНЕСКО като най-голямата съхранила се до наши дни крепост в Азия, създадена от европейски колонизатори. След построяването на форта, Гале става главно пристанище на остров Цейлон и в продължение на 200 г. е основна спирка за корабите пътуващи между Европа и Азия. А днес е  жежко туристическо градче, което поминува покрай историческите си забележителности.

4. Яла, където леопардът е цар

Ако искате да видите леопард в Националния парк Яла в Шри Ланка трябва да станете най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се връцват грациозно и  потъват в зеления гъсталак.

Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, защото при липсата на естествените им врагове лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света. Върху площ от 992 кв.км. се ширят повече от 42 парчета. 

5.  Тътен от слонски водопой

Президентът на Шри Ланка Махинда Раджапакса показва уважението си към други държавни глави като им подарява... слонове, взети от развъдника в градчето Пиннавала. Той е създаден през 1975 г. като сиропиталище за изоставени слончета-бебета.  В момента резервата обитават 79 животни – 48 женски и 31 мъжки.

 Средното тегло на азиатския гигант е между 3 и 5 тона в зависимост от пола. Новороденото бебче тежи 100 кг и е високо около метър. На ден слоновете преживят до 300 кг листа, клонки,  дървета и плодове по 16 часа в денонощието и изпиват до 250 литра вода. Те обичат да плуват, наслаждават се и на ходенете „под строй” с около 4 км/ч.

А в резервата клоновете са почти като чиновници. В 9 часа се оставят туристите да ги хранят в устата с плодове, 15 минути по-късно късметлиите с хобот пият мляко от огромни бутилки с труд придържани от  гостите.

Най-завладяващото зрелище обаче е водопоят точно в 12 часа. Величествена гледка! Стадо от над 50 различни по калибър слонове, предвождани от най-възрастната женска,  се втурва към реката. Портата на резервата се отваря и слонската кохорта тръгва с тътен по улицата на градчето. Магазините пускат кепенците,  ресторантите вдигат панически масичките, а хората да прибират децата си от улицата. Гигантите могат да бъдат много опасни, ако се разлютят, което не си личи, когато започнат да палуват във водата като гигантски деца.

6. Храмът с кучешкия зъб на Буда

На 30 км от Пинанвала и слончетата е Канди, където се намира осмоъгълният Далга Малигава (Храм на зъба). Твърди се, че там се съхранява най-святата реликва – кучешки зъб на Буда. Преди векове владетелят на малкото кралство построява двуетажен храм, за да съхранява светинята. Посетители и поклонници се стичат към обителта, която ги пренася в света на източните приказки с дантелите от дърворезба, филиграните от сребро и слонова кост и спиращите дъха статуи на Буда. 

Навремето храмът е бил личното светилище на краля. В наши дни в часовете за молитва вратите му са отворени и два пъти на ден всеки може отдалече да зърне свещеното ковчеже.

Точно срещу храма, в центъра на Канди, насред изкуствено езеро е летният дворец, в който местният велможа е държал своя харем.  Но от 311 година, когато кучешкият зъб на Буда чудодейно се появява в косите на принцеса Хемамали, целият град се върти около него. 

Областният управител на Разград с почетен плакет от Турция

Фондацията на алевиите бекташи ще води нашенци из забележителностите на южната ни съседка

Областният управител на Разград Гюнай Хюсмен учи почетен плакет, връчен му  от  председателя на Фондацията на алевиите бекташи в Турция Йоздемир Йоздемир.

Той е в региона като ръководител на делегация, която организира концерти в различни населени места – преди дни са били културните събития в кубратското село Бисерци и в силистренското Черник.

Йоздемир Йоздемир предложи на г-н Хюсмен по време на фестивал на алевиите, който фондацията организира в края на месец март в Анкара, автобус с жители на област Разград да посети туристически забележителности в южната ни съседка. Екскурзията ще е за сметка на домакините, а транспортните разходи се ангажира да поеме г-н Хюсмен

Делегация на Фондацията на алевиите бекташи за втори път по време на мандата на Областния управител Гюнай Хюсмен посещава област Разград и представя пред него своята дейност в сферата на културата на територията на региона със специалното съдействие на Министерството   на културата и туризма на  Република Турция и под патронажа на президента на Република Турция..

150-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство

150-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство!

Special Thanks to Switzerland Tourism and Swiss Air

Никога не сте чували за хотел „Бадрут'с Палас” в Сен Мориц? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. Горда съм, че съм първата пишеща българка, надникнала в Светая Светих на богатите и известните. Това ми потвърди и PR-ката на хотела Сузи Чешър. Според нея неколцина нашенци може и да са били техни гости, но не са от калибъра, дето попада в златната книга на знаменитостите.  Просто  минали-заминали. Но и това не е сигурно.
А златната книга на ВИП-гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, Бийтълс, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

Това е "Бадрут'с Палас"! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват  до буква световните светски хроники. И милионерите, дето гостуват  там. Архитектурата му е  запомнящо се причудлива, традициите -  необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем, резервиран е за месеци напред, въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 30 000 лева.  Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към "Стаята на господарите" има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото "Бадрут'с Палас" е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от  159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството създало световната слава на хотела и са по 317 и 315 кв. м. Последните писъци на техниката като плазмени телевизори и безжичен интернет, мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи...Всяка подробност е изпипана до "облечените" във везани калъфки термофори, на които е избродирано "Ако няма кой да те стопли, гушни мен".

Тази Коледа Клаудия Шифър изкарала Коледа на ски с двете си деца, съпруга Матю Воън и овчарката Каспър. Но на Мадона и семейство Бекъм отказали гостоприемство. Били прекалено шумни и „медийни”. Хотелът е многократно дострояван. Триъгълната кула от резбовано дърво, знакът на "Бадрут'с Палас", приютява не само Кралския апартамент, а и личните покои на последния от прочутата фамилия - внукът Хансйорг и съпругата му Анико. От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки-дълголетници. Ветеранът е "Арманяк" от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със "Сикстинската Богородица" в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер”-а в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.   

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 4 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб,  безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Те пък веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти  (разбирай на-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата "Ребека", където бижутата трупат нули по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП-притежатели.

А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът "Чичо Скрудж" (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

Хотелът има само два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - Ролс-Ройс-Фантом в еднакъв тъмносин цвят. На задния капак емблемата е заменена от знака на Бадрут - стилизираната кула в златно. Новият Ролс е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка. В едната посока. Максимум трима пасажери.
Другият Фантом е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра, все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Признавам, в 6-те минути от гарата се почувствах като принцеса.
В старинната „Чеза Велия” са три от 7-те ресторанта, два бара и оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време.
Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески.
В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи.
А аз пък извадих късмета да спя в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас” ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от "Спешно отделение", предпочитал да отсяда в "моята" стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат...Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.

Текст и снимки Магдалена Гигова

Още пътешествия в книгата й „Маги, от Магелан”

Turkish Airlines с промоционални полети до популярни дестинации по света

Двупосочните билети от София и Варна стартират от 399 евро с включени всички такси

 

Turkish Airlines стартира мащабна промоция с ексклузивни цени на двупосочни билети от София и Варна до редица популярни международни дестинации. Сред тях са Мавриций, Малдиви, Ню Йорк, Пекин, Банкок и много други. Цените на двупосочните билети започват от 399 евро и включват всички данъци, основни и допълнителни такси. 

Пътуващите от България имат възможност да се възползват от специалните пакети на Turkish Airlines до 7 февруари за полети след 15 септември 2018 г. Промоцията дава шанс на още повече хора да се насладят на високото качество на обслужването на борда на авиокомпанията, като същевременно с това ги свързва с някои от най-желаните дестинации по света на възможно най-добра цена.

„Основна цел за нас е да мотивираме повече хора да пътуват и да опознават света – отбеляза г-н Мехмед Гюркайнак, Генерален мениджър на Turkish Airlines – България. – С поредната мащабна промоция до отдалечени и желани международни дестинации даваме възможност на повече клиенти да посетят мечтаните от тях места на ексклузивни цени и в същото време да се убедят сами в предимствата на Turkish Airlines.“

За Turkish Airlines:

Основан през 1933 г. с флотилия от пет самолета, днес Turkish Airlines, член на Star Alliance, е четиризвездна авиокомпания с 329 пътнически и товарни самолета и полети до 300 дестинации по целия свят, от които 251 международни и 49 вътрешни линии в 120 държави.

В проучването на Skytrax през 2017 г. Turkish Airlines е избрана за „Най-добра авиокомпания в Европа“ за шеста поредна година и за „Най-добра авиокомпания в Южна Европа“ за девети пореден път. През 2010 г. печели международната награда за „Най-добро кетъринг обслужване в икономична класа“, през 2013, 2014, 2016 и 2017 г. – за „Най-добро кетъринг обслужване в бизнес класа“ и „Най-добра обстановка за хранене в бизнес класа“, през 2015 и 2017 г. – за „Най-добра обстановка за почивка в бизнес класа“, а през 2016 г. – за „Най-добра обстановка за хранене в бизнес класа“ и „Най-добро кетъринг обслужване на борда на бизнес класа“.

Повече информация за Turkish Airlines може да намерите на официалния уебсайт на компанията http://www.turkishairlines.com/ или в социалните й профили във Facebook, Twitter, YouTube, LinkedIn и Instagram.

За Star Alliance:

Star Alliance е основана през 1997 г. като първата изцяло международна асоциация за авиолинии, за да предложи достъп, признание и безпроблемно обслужване на всеки международен пътник. Редица награди, сред които „Air Transport World Market Leadership Award“ и „Best Airline Alliance“ от Business Traveller Magazine и от Skytrax, доказват, че асоциацията се приема добре на пазара. Членове на асоциацията са: Adria Airways, Aegean Airlines, Air Canada, Air China, Air India, Air New Zealand, ANA, Asiana Airlines, Austrian, Avianca, Avianca Brasil, Brussels Airlines, Copa Airlines, Croatia Airlines, EGYPTAIR, Ethiopian Airlines, EVA Air, LOT Polish Airlines, Lufthansa, Scandinavian Airlines, Shenzhen Airlines, Singapore Airlines, South African Airways, SWISS, TAP Portugal, Turkish Airlines, THAI и United. В момента мрежата на Star Alliance предлага над 18 450 ежедневни полета до 1300 летища в 190 страни.

През зимата кожата има нужда от хидратация и подхранване

За кожата трябва да полагаме грижи всеки ден, особено през зимата. Студът, вятърът, рязкото редуване на ниски температури навън и високи температури в помещенията водят до дехидратиране на кожата и намаляват нейната ефективност като защитна бариера на организма. С тези негативни последствия можете да се справите с помощта на подходяща козметика.

            Козметолозите на REFAN съветват през зимата да се използват хидратиращи продукти, които да осигуряват на кожата така необходимата й влага, както и такива, които съдържат естествени масла и витамини- за подхранване. Изключително подходяща за студените дни е козметичната серия Shea/Karite с органично масло от ший, богато на незаменимите за кожата витамини А и Е, както и на микроелементи и мастни киселини. Счита се, че то е най-добрата грижа за кожата през студения сезон, защото набавя живителна влага и хранителни вещества за нея, поддържа еластичността й и клетъчното обновяване.
            

Със серията Shea/Karite можете да се погрижите за кожата през зимата от глава до пети: подхранващият крем за лице е подходящ за употреба през деня и нощта и се препоръчва  за суха  и чувствителна кожа. Леката му и копринена консистенция се топи, без  да оставя мазни следи. Макар и скрита под  дебелите дрехи, кожата на тялото също има нужда от хидратация и за тази цел е подходящ  подхранващият крем за тяло с органично масло от ший, чието използване козметолозите препоръчват. Под душа можете да се доверите на подхранващия шампоан за коса и тяло Shea/Karite, който омекотява и хидратира сухата коса и кожа.
         

 През зимата е важна и добрата грижа за крайниците. Кожата на ръцете и краката е изключително чувствителна и в студеното време става суха, склонна към  загрубяване и напукване, затова е необходима интензивната й хидратация, за което са особено подходящи подхранващият лосион за ръце и кремът за крака от козметичната серия Shea/Karite.
Продуктите на REFAN са с натурални съставки и доказано качество. За това говорят постиженията на козметичния бранд  - Златен сертификат в класацията „Любима марка на българския потребител 2017” за най-много потребителски гласове в хода на гласуването, както и първо място в категориите  „Козметика“ и „Българска марка“.

         

В „Покана за пътуване”: Камбана с мисъл на Дънов в храма на айкидо в Япония, гепард целува ръка в Южна Африка

В „Покана за пътуване”  днес няма да губим време с излишно разтакаване и тюхкане, ами направо ще ви водя в устата на звяра.

Знаете ли какво е гепард да ти целува ръка. Изпитала съм го и ще го споделя! Огромен, но дружелюбен гепард се е изтегнал като султан в харем и благосклонно приема почесването зад ухото и потупването по гърба. Мъркането му е досущ като на котка, но оглушително. Сякаш някой го е включил в усилвател за рок-концерт.
Гледачът ме окуражава да поставя дланта си пред муцуната му. Нереалното усещане за покой и стелеща се нежност ме кара да забравя за опасността. Гепардът ме близва.
Първоначално - опознавателно. Езикът му е като гъвкава раш пила. Постепенно „целувките му” стават все по-интензивни. Грапавият език се катери по ръката ми чак до рамото. Подлият гъдел на страха е изчезнал отдавна. Останала е чистата радост от общуването с гордото животно почти на подсъзнателно ниво.

Моето ново гадже е на четири години и се казва Самха. 65 килограма чиста доброта. И слава Богу! Като се има предвид, че е най-бързото животно на планетата, с по-добро ускоряване отколкото доста спортни автомобили, е ясно, че не бих могла да му избягам. Гепардът развива скорост до 120 км/ч на къси разстояния (4-500 метра). Достига от 0 до 110 км/ч за 3 секунди, но пък се опитомява най-лесно от всички големи котки.

Къде е това приказно място, където човек може да реализира детската си мечта да гушка бебе-лъв и да гали гепард? В Южна Африка, „Лайънс парк” близо до Йоханесбург.  Придвижването там става с почти безшумни коли с решетки като на затворнически автомобил – достатъчно тесни, за да не те докопа разлютена голяма котка и достатъчно големи да провреш фотоапарата си. (Още подробности може да чуете в звуковия файл на предаването, че  и да видите в прикаченото видео).
Да,  Южна Африка е мястото, където можете да сбъднете детската си мечта да галите лъвче бебе и да си хванете гадже гепард. А ако, докато чакате виза за там случайно сте мръднали до съседна Румъния да видите как се справят другите опашкари в Европейския съюз, идете до Констанца да се заредите с малка доза здрав патриотизъм. Светослав Марков и Теодор Борисов ще ви разкажат как да откриете „скритата” българска църква в традиционната си рубрика.

Една наша сънародничка създава отлични връзки отвъд България още от 60-те години на ХХ век, когато като млада лекарка цери и твори приятелства в страните от Магреба. Вера Китова, известна като докторката на Дипломатическия корпус, неотдавна представи в Алжир своя книга написана направо на френски в превод на арабски. Тя е член на френския съюз на лекарите-писатели и неизменно присъства в парижкото кафене „Прокоп” на годишните им срещи. В прочутото заведение, любимо на артистичната бохема повече от два века, пазят войнишката шапка на Наполеон Бонапарт. Нямал пари човекът да си плати сметката и я заложил, но така и не се върнал да се издължи. Лекарката се шегува, че по време на Салона на книгата в Алжир получава толкова много целувки от мъже колкото не е събрала през целия си живот. Гастроентероложката е била лична лекарка на Ванга, повече от 20 години цери дипломатическия корпус у нас, автор е на 14 книги и има няколко самостоятелни изложби като художник-наивист. Нейни стихотворения са включени в тунизийски учебник по френски език за шести клас и в съкровищницата на тунизийската поезия.

В „Покана за пътуване” д-р Китова разказва за Салона на книгата в Алжир, за пустинята Сахара и мъжете в синьо - туарегите.

След като открихме нашенска следа в алжирската и тунизийската поезия, я потърсихме и в…. Япония. При това далеч от лактубацилус булгарикус, който изнасяме в Страната на изгряващото слънце, за да произвежда тамошна компания… марката „Българско кисело мляко”.

Колкото и невероятно да звучи японците се учат от нас не само на квасене, а и на айкидо.  Ще си речете „Това е чист абсурд!”, но само ако не знаете, че в основата на самурайската философия е залегнало и учението на Петър Дънов, а в град Ивама звънти камбана, изписана с мисъл на Учителя. За връзката между айкидото и Бялото братство ще ни разкаже  авторът на камбаната, скулпторът Христо Михайлов, носител на шести дан. Той е личен ученик на Исояма Сенсей, при когото се е усъвършенствал и Стивън Сегал, и президент на техническата комисия към Българската федерация по айкидо.

 Скулпторът и сенсей шести дан Христо Михайлов сензационно хвърли бомбата, че освен с учението на Петър Дънов айкидото е свързано с богомилството.

Това може да се случи само в „Покана за пътуване”! Разговорът ни със скулптора Христо Михайлов започна в Япония, за да стигне до най-старото златно съкровище в света – открито във Варненския некропол. Но не металът е най-ценният, нито фактът, че това са първите открити от археолозите златни украшения, направени от човешка ръка. Сенсеят по айкидо забелязва нещо много по-значимо: всички накити съчетават в себе си пропорции, непознати преди 7 хил. години, когато са изработени бижутата. Според него предметите от съкровището са служели за еталонни дължини, открити в забележителности като пирамидите в Египет и Стоун Хейндж. Сред закономерностите и пропорциите в артефактите от Варна са числото на Фибоначи и числото Пи.

Още приключения и притегателни награди – на страницата на предаването във Фейсбук

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/