В Покана за пътуване на 21 май по програма Христо Ботев на БНР: Мира Баджева за пестеливата и непривична японска естетика. Почетният генерален консул на Сейшелите Максим Бехар за райските острови

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Сейшелите

Японците са убедени, че да се съхрани хармонията е много по-важно от това да докажат правотата си или да получат изгода. Тъкмо това непривично за нас отношение към живота ни кара да изпитваме неутолимо любопитство към Страната на изгряващото слънце.

С журналистката Мира Баджева проведохме толкова дълъг, смислен и пълен с интересни обрати разговор за Япония, че реших в Покана за пътуване да направя сериал в няколко поредни издания.

• 

• 

Запитах Мира изпитала ли е стрес при първото си стълкновение с непознатата култура. Оказа се, че не, понеже била убедена, че държавата няма да й хареса. А се оказало обратното.

 Аз, честно казано, се изумих от традицията жените да подаряват на 14 февруари шоколади на шефовете си.

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Европейските специалисти признават, че естетичното възпитание в японското училище е много по-широко и осмислено, отколкото в други държави.  Второкласниците там използват 36 различни цвята, когато рисуват и знаят имената на всеки един от тях.  Доста често имат часове сред природата, където преподавателят ги учи да разпознават красотата на околния свят. Може би това възпитание е част от неуловимата японска естетика.

• 

• 

Мира Баджева, обаче е намерила изключителна близост между японците и българите в отношението им към религията.

Как японците превръщат счупената керамика в чисто ново изкуство ще научим от Мира Баджева в следващото издание на Покана за пътуване. А днес тя преплете впечатленията си от Страната на изгряващото слънце с личното си усещане за тази далечна страна.  Но… както казват хората „За да разбираш японски, трябва да започнеш да мислиш по японски“.

Японците и българите си приличат… по отношението към религията

Максим Бехар, който е почетен генерален консул на Сейшелите, представи първата у нас книга с готварски рецепти от екзотичните острови. И не само. Гозбите са съчетани с любопитни истории. Разговарях с Максим за „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“.

Максим Бехар с книгата си „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“

„Вярно е, че любовта към една държава може да бъде създадена чрез нейната кухня, природа и хората. Тези три основни аспекта наистина оказват най-силно впечатление и върху туристите на Сейшелските острови, казва почетният консул на далечната държава Максим Бехар. –  Освен на живописна природа и изключително гостоприемство на местните, посетителите се радват и на вкусна традиционна храна, която прави пътуването им още по-незабравимо“.

В шестата си книга  „Сейшелски рецепти и още за „Рая на Земята“ световният PR споделя лесния начин за приготовление на 25-те му любими островни гозби, съчетаващи уникалните вкусове и аромати на креолската кухня със сейшелски продукти, които могат да бъдат лесно набавени и у нас, вкл. за Салатата на милионера или  чътни от октопод.

Максим Бехар: Сега вече лесно можете да си донесете Сейшелските острови вкъщи

Почетният генерален консул на Сейшелите Максим Бехар, призна че обича островния живот, но повече обича България.

Борислав Илиев за срещите си по пътя на японските пилигрими

 

• 

• 

Българин извървя 1500-те км на Японското Камино през отпуската си

В Покана за пътуване на 17 юли 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: 

Българин извървя 1500-те км на Японското Камино: 88 храма за 55 дни. Юлия Аткова за Уганда и Гана

• 

  Борислав Илиев

• 

  Юлия Аткова

Шикоко Хенро е японски духовен поклоннически маршрут, извървян за първи път преди повече от 12 века. Днес изминаването на неговите 1500 километра отнема около два месеца.  Борислав Илиев ги е извървял за 55 дни и е претворил впечатленията си във фотоизложба.

• 

• 

• 

Ще остане в галерия „Сан Стефано“ срещу БНТ до 30 юли, но на 16.07.2022 ( събота ) от 12:30 часа ще се проведе лекция, на която Борислав ще разкаже в подробности за SHIKOKU HENRO – 88 Temples  Pilgrimage. Гостите ще имат възможността да научат подробности за японския зелен чай  MATCHA, SENCHA и да опитат от него.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Традицията да даряваш – Осетай е вкоренена в Страната на изгряващото слънце, според госта ми в Покана за пътуване, избродил като пилигрим поклонническия маршрут Шикоко Хенро, наричан японското Камино. По пътя си е получавал плодове, чай, вода, възможност за преспиване, а един възрастен японец над 90 му е предложил 5000 йени.

Боби не ги е приел, но е отговорил на жеста с българска бродерия и розово масло и дядото грейнал.

Дядото с подарените му от Боби бродерия и розово масло

• 

• 

• 

Борислав Илиев разказва за приключенията, усещанията и чувствата, развълнували го дзокато е обикалял от храм на храм по маршрута Шикоку Хенро, обявен от  Агенцията по културни въпроси за японско културно  наследство. Въпреки това срещата с хората е най-ценният му спомен.

• 

• 

Японците успяват да превърнат в поучителна притча дори простичката история на един шаран. Затова в залата на галерията могат да се видях хартиени хвърчила във формата на риби, с които се отбелязва денят на детето в Япония.

Българин извървя 1500-те км на Японското Камино през отпуската си

Ай Ти специалистът Борислав Илиев, който превръща отпуските си в поклоннически пътувания,  отвежда посетителите на фотоизложбата си по своите стъпки с всички възможни начини – манекен, облечен като поклонник, калиграфии, упътвания.

• 

• 

• 

• 

Указателни знаци за отделните храмове.

Боби записа специално за слушателите на Покана за пътуване звъна на единствената Камбана на мира, подарена на личност, а не на държава или организация. Всеки може да я удари лично с дървеното чукче, ако посети изложбата му в галерия Сан Стефано плаза до 30 юли.

Камбаната на мира

От дзен пътешествието из Япония се пренасяме на спасителна мисия в Африка с Юлия Аткова. За своето участие в благотворителни инициативи не само в странство, а и у нас е наградена с приза „Скритото добро“ от Софийската община. Дамата има повече от 4 десетилетия опит в българското образование.

През последната година оглавява училище за сценични изкуства и мениджмънт „Акатамус“ в което децата след седми клас усвояват актьорско майсторство, джаз и поп пеене. Юлия Аткова определя себе си като голям мечтател и още по-голям пътешественик.

Плакатът на училището за сценични изкуства на Юлия Аткова

Тя е майка на две деца и горда баба на шест внучета. Освен това е и любопитен пътешественик, който  разказва за благотворителните си мисии в Уганда и Гана.  Тя спомена, че отличниците в Уганда получават възможност да учат в чужбина.  Запитах я имала ли е късмета да види в България години по-късно дете, което е срещнала в Уганда. Оказа се, че не. Но пък се е запознала с човек, който знае, че столицата ни е София, защото е завършил медицина там.

Освен почитател на пътешествията Юлия Аткова е любител и на екстремните спортове. Тя очертава образователен маршрут из африканските държави Уганда и  Гана, от където е донесла необичайни музикални инструменти.

С Нина Димитрова и театър Кредо до Великденския остров, Япония, Иран и Далечния Изток

В Техеран дори палмите носят хиджаб, шегуват се актьорите от театър Кредо

В Покана за пътуване на 24 април 2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Полет с балон над Комините на феите в Кападокия

Театър Кредо отбелязва 30 години през 2022-а

Театър Кредо, създаден от Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека,  през 2022-а навършва 30 години. За омагьосаните от сценичното изкуство ще спомена „Шинел“, „Каквото направи дядо все е хубаво“ и „Ревизор“.

За любителите на статистиката ще добавя: 600 изиграни представления на 9 езика на повече от 200 фестивали по света,  14 международни награди.

Е, как да не поканя Нина Димитрова – сърцето и мозъкът на театър Кредо да си говорим за пътешествията им, след като са стигнали дори до Великденския остров. Само турнетата им в Япония са десет, а годишнината на Кредо ще отбележат във въздуха – на път за 11-ия гастрол в Страната на изгряващото слънце.

Енергията на Великденския остров е и в тайната на главите моаи

Не по-малко интересен и е разказът на Нина Димитрова за представянето на Шинел в Техеран и препирните с местния цензор, настояването актьорите да не се докосват на сцената и жените задължително да носят хиджаб.

Създаденият от Нина и Зуека театър Кредо наистина има забележителни успехи – представленията му са в „Топ 20” на най-добрите събития на най-големия световен фестивал на изкуствата в Единбург. И в първата петица на класацията на вестник „Гардиън” за най-добрите спектакли в лондонския театралния афиш при гостуването в „Барбикан Център”.

Театър Кредо във Великобритания

Тъкмо реших как прозрението на Нина Димитрова, че всички сме произлезли от едно ребро е изключително дълбок финал за нашия разговор, когато тя реши да повдигне театралната завеса пред творческата работилница на театър Кредо.

Винаги съм смятала, че най-глупавият въпрос в едно интервю с артист е онзи за бъдещите творчески планове. Но не и когато става дума за Гоголооката Нина Димитрова, както я  наричат почитателите й. 

През юбилейната си 30 година от своето създаване, Театър Кредо осъществява два проекта с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" - проект "Клоунът Гогол" по програма "Творческо развитие" и целогодишната му дейност през 2022 година по проект "кредО!шинел!" по програма "Едногодишен грант".

Няма друго място по света, където зъберите да разказват приказки

Още за мистиката и древната история на Кападокия, четете тук

„Сан сан, Япония“ от трилогията на Юлияна Антонова-Мурата за Страната на изгряващото слънце вече очарова читателите

 

В „Сан сан, Япония“ Юлияна Антонова-Мурата изящно и проникновено разкрива японската същност

В последните два дни на Алея на книгата 2021 на книжния щанд на Книгомания се появи последната книга от трилогията на Юлияна Антонова-Мурата. „Сан сан, Япония“ е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа“, казва самата авторка за новото томче с истории за доброто, разказани от сърце. Това означава и „сан сан“ – слънчев лъч, мек и пламтящ. Дизайнер на корицата и оформлението на „Сан сан, Япония“ е Тодор Манолов. От 15.09. книгата ще бъде в книжарниците.

Новият сборник включва 57 истории (придружени с цветни снимки), които са естествено продължение на стремежа на Юлияна Антонова-Мурата да раздипля пред читателя пласт по пласт многоликата душа на японската култура и начин на мислене.

В „Сан сан, Япония“ Юлияна Антонова-Мурата изящно и проникновено разкрива японската същност

А когато това е направено с обич, разбиране и преклонение, винаги докосва сърцето. „Сан сан, Япония“ ни среща с над 30 герои и техните истории, които ще ни донесат смирение, вдъхновение и един различен поглед към живота; носят усещане за „мияби“ – един от най-старите традиционни идеали, като при общуването с тези герои липсва грубост, преднамереност, иронизиране; учат ни да живеем красиво красиво и достойно, да чакаме спокойно и че „истинското търпение е да се търпи нетърпимото“.

„Сан сан, Япония“ е посветена на любовта. Не тайнствената и не мечтаната. Онази – разпознаваемата, простичката, сърдечната, уловимата, видимата. Без усложнен процес на дешифриране на чувството. Интересувам се от чувствата на японците. Несъзнателно се стремя да се срещам и да разговарям с обикновените хора тук. Това са моите уроци на отношение на добрия индивид към света и околните“, пише в предговора си авторката.

Книгата има и още един предговор – от Ирина Тенчева, която също споделя възхищението си от новия том с истории от Япония: „Простичката, ясната, устойчивата, неискаща и безусловна обич, която човек носи като ръчен багаж през цялото си земно пътешествие, всъщност е единственото наследство, което може да се остави и предаде.

Това послание прозира от събраните в този сборник истории за малкото голямо ОБИЧАНЕ, което японците прилагат във всеки аспект от живота си от най-ранна възраст, та до самия му край. Без да искат да се изтъкнат, без да чакат облага и без да захранват егото си, те тихо, постоянно и с чувство на удовлетворение практикуват умението да дават подкрепа и обич на децата, на бедните, на богатите, на умиращите, на скърбящите, на успешните, на животните, дори на вишневия цвят и на…града си.

„Сан сан, Япония“ е книга, която ще ви помогне да се осмелите да погледнете непредубедено и своя живот, за да установите, че ако го живеехте по японски (или ако той бе преразказан от Юлияна Антонова-Мурата), то в него щеше да има повече обич и естетика“.

Завинаги в сърцето ви ще останат Фуджита сан, господин Укита, професор Цундоку, ще получите непринуден урок по калиграфия и какво символизира йероглифът за любовта, ще научите кое е дървото на Токио, защо японците толкова много уважават българите, както и колко мъдри са японските поговорки.

Последният раздел в книгата носи оптимистичното заглавие „Може, може България“ – в тези разкази ще прочетем за редица успешни българи в Япония. Прекрасно е хрумването на Юлияна Антонова-Мурата именно така да завърши своята трилогия – с пожелание и увереност, че балканският ни нрав не ни ограничава, а напротив, дава ни енергичност и устрем да изявим талантите и уменията си.

Сред първите читатели на „Сан сан, Япония“ са още Магдалена Гигова (редактор на изданието), Веско Ешкенази и Биляна Петринска. Ето и техните отзиви:

„Сан сан, Япония“ е нежен звън от душата на Юлияна Антонова-Мурата. Авторката излива любовта си към японския морал и съпричастност. Разкрива Страната на изгряващото слънце каквато никога няма да я видим, защото преживяванията и чувствата са си лично нейни. И неусетно се влюбваме в Япония безрезервно.  – Магдалена Гигова (журналист и писател)

„Юлияна Антонова-Мурата пише за едни истински хора, които е срещала и които на пръв поглед са обикновени. Но запознавайки се с тях и предавайки историите им по нейния увличащ читателя стил, пред нас се изграждат образи за хора, за които уважение, съпричастност, достойнство и понякога саможертва са част от тяхното ежедневие.

„Сан сан, Япония“ ще ви отведе в света на Страната на изгряващото слънце,  ще ви разкаже по един изключително приятен и деликатен начин за обаятелната култура на отношенията там, за хората и техните порядки, за тяхната същност, като всичко това е описано по един великолепен начин“ – Веско Ешкенази, цигулар, концертмайстор на Кралски Концертгебау оркестър

Книгите на Юлияна  Антонова-Мурата са като самата нея – фини и деликатни, говорещи за Смисъла, за Човека, чрез неговите ежедневни помисли и постъпки. Грижата за Света е на пиедестал, а деликатността и възпитанието на душата е начин на живот. Япония – една моя мечта за изгрева  и вишневият цвят! Обич, Благородство и Духовност. Там, където общото е лично твое. Където си срещат последните технологии с топлината на жеста към другия. – Биляна Петринска, актриса

Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето й обаче завинаги остава в Япония, където живее и до днес със семейството си.

Авторката е българка по родолюбие, космополит по възпитание и японка по дух.  Талантът й да открива вдъхновяваща история в дребната наглед случка, умението да говори с хората така, че да разкрият дълбините на сърцата си и дарбата да го опише изящно като в японска гравюра, превръща книгите й „Моши моши, Япония“ и „Уки уки, Япония“ в бестселъри.

„Сан сан, Япония“ е онзи светъл лъч, който пронизва съзнанието, за да остави следа.

Линк към книгата: https://knigomania.bg/san-san-japonija.html

Линк към специалната промо страница за „Сан сан, Япония“ с допълнителна информация за книгата:

https://knigomania.bg/san-san-japonija.html

Президентската двойка на България безупречно елегантна на Интронизацията на Японския император Нарухито

Държавният глава Румен Радев и съпругата му Десислава Радева присъстваха на церемонията по Интронизация на новия император на Страната на изгряващото слънце Нарухито.

С рокля от коприна в цвят глетчер в унисон със строгите изисквания на протокола за Интронизацията, специално изработена от българския дизайнер Невена Николова, съпругата на българския президент прикова погледите на дипломати и държавни глави, уважили Интронизацията на император Нарухито.

Президентът Румен Радев бе облечен в безупречен фрак. По-късно на дадения от Нарухито и съпругата му официален банкет, г-жа Радева се появи с втора рокля НЕВЕНА. Стройната фигура на президентската съпруга бе обгърната от копринена тафта в сложен цвят от кобалтово синьо и мед, покрита с метри фин тюл в кралско синьо. Роклята е с деликатна декорация от ръчно бродирана дантела в горната част и раменете и кристали Сваровски в десетки нюанси на основните цветове. Невена Николова, която от години живее и работи в Лондон специално разработи цялостния стайлинг на Десислава Радева, съчетавайки бижута и прическа с подбраните за двете рокли материи.

През 2019 г. заедно отбелязваме и три годишнини в отношенията между България и Япония – 110 години от първите двустранни контакти, 80 години от установяването на дипломатически отношения и 60 години от тяхното възстановяване. Повече от 2000 гости от 200 държави присъстваха на церемонията в императорския дворец, а България беше представена от Президента и съпругата му.  Според държавния глава, приятелството и доверието са най-големият капитал на двустранното сътрудничество между България и Япония и са здрава основа за тяхното развитие в бъдеще, за още по-активно партньорство в икономиката, културата, науката и образованието.

Нарухито се възкачва на трона на хризантемата в присъствието на 190 делегации от цялата планета. Макар императорът да беше провъзгласен на 1 май, когато беше обявена смяната на имперската ера, церемониите в този ден бяха доста по-скромни от днешната. Нарухито е 126-я император на най-старата наследствена монархия в света.

По думите на експертите по дворцов етикет подобно събитие се случва веднъж на поколение, съобщава в. „Джапан таймс“. Подготовката за Интронизацията е отнела една година, а Нарухито се възкачва на трона на хризантемата в присъствието на 190 делегации от цялата планета. Очаква се церемонията по Интронизацията да струва на даъкопладците над 150 милиона долара, главно заради големия брой гости, поканени на тържественото събитие. 

В Покана за пътуване: В Япония церят самотата с роднини и гаджета под наем

На 21 юли 2019 от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР - и до Занзибар!

Започваме Покана за пътуване аристократично и царствено. С родолюбивата ни рубрика „50 места от българската история отвъд България“ за една… противоречива личност от българската история – цар Фердинанд, на когото има кръстено училище в Словакия.

Случи се така, че разговарях с две дами, завърнали се неотдавна от Япония. Сякаш бяха ходили в различни държави! Честно казано, в името на драматургичния конфликт мислех да ги интервюирам накуп, но после прецених, че ще предозирате с японски факти. В „Къщата на София“ присъствах на лекция за Страната на изгряващото слънце, която преобърна всичките ми представи като стар чорап. 

Сигурна съм, че разказът на собственичката на арт-пространството Дина Темелкова ще преобърне и вашите. Шокиращи са фактите за японския начин на живот и психика, донякъде извратени от високите технологии и самотата. Оказва се, че там за всяка душевна болежка можеш да си наемеш човек – баща на договор за детето, фирма, която да организира сватба без жених – ей, така просто да си имате снимки от несъстоялото се събитие. А шефът награждава отличилите се в службата с… плач и бършене на сълзи.

 Сигурна съм, че след разказа на Дина Темелкова вече няма да свързвате Япония главно със суши, саке и гейши.

В модата една година се носят къси поли, друга – клош панталони. В туризма е същото. В момента Занзибар е една от най-предпочитаните от българите посока за почивка. Оказва се, че същото важи и за Израел. Само преди няколко години, (до атентата в Бургас), най-желаната дестинация бе България. И сега в нашата страна пристигат доста  израелци, но те са предимно любители на хазарта (в родината им той е забранен), сватбени туристи – защото за женитба в Обетованата земя се чака дълго, тийнейджъри поели към първата си ваканция без мама и татко или скиори, най-вече преселници в Израел от бившите съветски републики.

Към Занзибар пътуваха и кореспондентките на БНР в Светите земи Феня и Искра Декало.Ето какво споделиха: 

„Необичаен и доста силен шум ни разбужда призори в първата ни нощ в Занзибар. Спазили сме всички съвети от интернет сайтовете. Нацапани обилно с масло срещу комари, спуснахме на тъмно мрежите, закрепени на балдахините над леглата да не би кръвожадните инсекти… да ни заразят с малария. Вентилаторът на тавана работи денонощно. За по-сигурно сме се завили презглава с тънките като марля, но колосани, чаршафи. И изведнъж чуваме шум по пода току под нас.

 Предвидливо си носим фенерче и започваме внимателно да изследваме плочките (без да напускаме своя обезопасен с мрежи рай). Осветяваме огромен (поне така ни се стори тогава) омар. Определяме с ези-тура коя от двете ни да се измъкне изпод мрежите на кревата си и да отвори балконската врата, та неканеният звяр да отпраши към морето. То е точно под вилата, в която имаме чест да сме настанени. Омарът има късмет, че ни споходи първата ни нощ в Занзибар. Ако бе през следващите – вместо към морето щеше да се запъти към … тенджерата.

Смесица от екзотика и …носталгия ни преследват през осемте дни на белия (покрит с фин пясък от корали), остров в Индийския океан.

На брега е „царството на черния пазар“. Обграждат ни местни жители. Предлагат ни смяна на валута, да ни заведат на пазар, да ни станат гидове, изцяло да ни уредят екскурзии, а също така лечебни процедури: масаж, разваляне на магии и др. И всичко това поне пет пъти по-евтино от цените в нашия комплекс.

Поръчваме пътуване до главния град Стоун Таун. Уточняваме, че трябва да ни покажат забележителности като родната къща на Фреди Меркюри, която се оказва най-обикновена, понамирисваща, жилищна кооперация, църквата и джамията, смесения музей  в султанския палат и уличката на занаятите и на художниците. Прибавят към списъка шестзвездния хотел и пътуването с лодка до най-близкия остров. Имено от него започна нашето пътешествие в страната на робите - названието Занзибар идва от занзи – "роб" на суахили и Ибар -"земя". На късчето земя, където сега се нмира резерват на гигантски костенурки, донесени от Сейшелските острови, всъщност е била първата спирка на живата стока към Пакистан, Оман и Индия. Майките умишлено  осакатявали децата си, за да не ги отвлекат търговците на роби, които нахлували в занзибарските села.

Днес гмуркачите с резени диня в ръце привличат облаци риби с различен цвят и ширина на райетата си. През слънчевите дни островът е пристан за рибарите. За дребни пари може да се купи цяла тава с морски дарове. Риболовците отделят рибата за пазара, а огромни омари, калмари, скариди и всякакви други деликатеси тук минават да „боклуци“ останали в мрежите. Те са за туристите…

Гората на червенокожите маймуни е следващата атракция. Цели маймунски фамилии скачат и се премятат на лианите над главите на посетителите, а по-смелите направо се самообслужват от раниците. Предупреждават ни да си пазим телефоните и да не гледаме в очите животните, че ставали агресивни. На този остров направихме пълна ревизия в представите ни за подправките. Туристите посещават ботаническа градина, а не плантация, но ароматът е неземен. Заемат се с „ограмотаването“ ни: карамфилът не е цвете, а дърво; ванилията е орхидея като лиана, достигаща до 10 метра. Плод, приличащ на авокадо, крие скъпа костилка - мускатово орехче. Канелата е кора от дърво, черният пипер прилича на трънкосливка, джинджифилът е корен. Листата от евкалипт са не само подправка, но и аромат в парфюмерията. И накрая уханията на лимони в сапуните, например, не се правят от истинските цитруси, а от … лимонова трева.

Да си намерят работа в туризма е истински късмет за местните хора. Подборът е сериозен, а вероятно има и корупция. Сервитьорките и камериерките са избрани сякаш за ансамбъл по художествена гимнастика.

Следват пътувания до най-дългия плаж, където Номи Кембъл е правила фотосесия, плаваме край острова на Бил Гейтс. Там не е разрешено да се слиза на брега, но наоколо се въдят морски звезди, а коралови рифове пазят от акули.

Разхождаме се по оголеното от отлива морско дъно… с часовник в ръка. Следим кога да се върнем, защото приливът поглъща наново всичко. Достигаме до “ферма за водорасли и морски треви“. При отлива мъже забиват колове в океанското дъно. На следващия ден около тях са се обвили водорасли. Жените ги събират и влачат до простори за сушене. На ръка увиват въжета от водорасли. Повечето от „добива“ е за износ. Някъде от морската трева добиват лекове. Чувстваме се сякаш сме част от графична картина: черни силуети на фона на белия пясък. Постепенно заприличва на акварел, заради настъпващите вълни с неестествено светло син цвят.

Е, няма авиокомпания, която за един час да ви пренесе от Азия през Европа до африканския бряг. Това е възможно само в Покана за пътуване, а на страницата на предаването във Фейсбук пътешествията продължават!

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks