150-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство

150-годишен неподправен лукс, доведен до съвършенство!

Special Thanks to Switzerland Tourism and Swiss Air

Никога не сте чували за хотел „Бадрут'с Палас” в Сен Мориц? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. Горда съм, че съм първата пишеща българка, надникнала в Светая Светих на богатите и известните. Това ми потвърди и PR-ката на хотела Сузи Чешър. Според нея неколцина нашенци може и да са били техни гости, но не са от калибъра, дето попада в златната книга на знаменитостите.  Просто  минали-заминали. Но и това не е сигурно.
А златната книга на ВИП-гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, Бийтълс, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

Това е "Бадрут'с Палас"! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват  до буква световните светски хроники. И милионерите, дето гостуват  там. Архитектурата му е  запомнящо се причудлива, традициите -  необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем, резервиран е за месеци напред, въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 30 000 лева.  Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към "Стаята на господарите" има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото "Бадрут'с Палас" е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от  159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството създало световната слава на хотела и са по 317 и 315 кв. м. Последните писъци на техниката като плазмени телевизори и безжичен интернет, мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи...Всяка подробност е изпипана до "облечените" във везани калъфки термофори, на които е избродирано "Ако няма кой да те стопли, гушни мен".

Тази Коледа Клаудия Шифър изкарала Коледа на ски с двете си деца, съпруга Матю Воън и овчарката Каспър. Но на Мадона и семейство Бекъм отказали гостоприемство. Били прекалено шумни и „медийни”. Хотелът е многократно дострояван. Триъгълната кула от резбовано дърво, знакът на "Бадрут'с Палас", приютява не само Кралския апартамент, а и личните покои на последния от прочутата фамилия - внукът Хансйорг и съпругата му Анико. От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки-дълголетници. Ветеранът е "Арманяк" от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със "Сикстинската Богородица" в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер”-а в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.   

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 4 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб,  безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Те пък веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти  (разбирай на-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата "Ребека", където бижутата трупат нули по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП-притежатели.

А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът "Чичо Скрудж" (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

Хотелът има само два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - Ролс-Ройс-Фантом в еднакъв тъмносин цвят. На задния капак емблемата е заменена от знака на Бадрут - стилизираната кула в златно. Новият Ролс е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка. В едната посока. Максимум трима пасажери.
Другият Фантом е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра, все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Признавам, в 6-те минути от гарата се почувствах като принцеса.
В старинната „Чеза Велия” са три от 7-те ресторанта, два бара и оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време.
Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески.
В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи.
А аз пък извадих късмета да спя в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас” ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от "Спешно отделение", предпочитал да отсяда в "моята" стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат...Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.

Текст и снимки Магдалена Гигова

Още пътешествия в книгата й „Маги, от Магелан”

Газирана вода глези гостите в швейцарска СПА клиника

 Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland tourism

Бихте ли дали 5000 швейцарски франка (около 9400 лева) само за да разберете дали някъде ви боли? Не? Но има хора, които го правят. В Швейцария обаче. При това харчът не се покрива от здравната каса там. Значи потребителите са богати хипохондрици.

Скъпият тест се прави в превантивно-диагностичния център на хотел  „Кемпински“ край езерото Силваплана.  Продължителността му е 2 дни и в 5-те хиляди франка не влизат нощувките и дневните харчове. Необичайната поликлиника отвори врати в началото на август 2007-а и прилича на всичко друго освен на болнично заведение. Модернистичен дизайн, много зеленина, тиха музика и най-модерната апаратура, която може да се купи с пари. Белите престилки са забранени, за да не стресират пациентите. Всеки посетител на входа получава свой личен  „навигатор“, който го води от кабинет в кабинет.
Кръв, сърце, глава, черен дроб и каквото се сетите минават през сложните машинарии и погледите на лекари – професори в областта си. Единствено генетичните изследвания се изпращат в Цюрих и идват след 12 дни. Ако сте болен, само установяват проблема, без да ви лекуват. А ако се окажете напълно здрав – може да се поздравите с процедури в СПА-центъра зад ъгъла.

В подземието на „Кемпински“  бълбука минералният извор, около който е изникнал прочутият швейцарски курорт (противно на представите, че Сен Мориц се е зародил покрай ските и алпийските гледки). Водата е студена, естествено газирана и се оказва, че всеки ден е различна на вкус – в зависимост от това през какви пластове е криволичила. От нея си пийват посетителите на СПА-центъра, когато си отдъхват от глезотиите за душата и тялото. А те не са малко. Като се има предвид колко титулувано е мястото – получило е световния приз World Travel Award 2006 в ролята му на водещ швейцарски СПА-курорт, както и награда за най-добър алпийски санаториум. Веруюто на мястото за почивка „Вода, камък, дърво и светлина“ се оглежда във всеки детайл от обстановката. Цялото му име е „Кемпински гранд хотел с минерални бани“.
Впрегнати са всички ресурси на швейцарската природа – глетчерова вода, планински билки, алпийски гранит, дърво от енгадинските гори, елегантно разположени върху 2500 кв. м. Безспорен хит обаче е масажът с масло от мурмел (или мармот, в зависимост дали произнасяте на немски или английски името на симпатичното животинче, което прави шоколад по телевизията).
Всички козметични продукти в СПА-центъра са с екстракти от местни треви, а треньорите и масажистките поразяват с младост и хубост. Нормално. Средната възраст на персонала в хотела е 26 години, а сомелиерът (специалистът по подбор на виното) е на 24.

Санкт Гален, Швейцария - тартан и бароково бижу

“Дом” от тартан насред площад

Special thanks to Switzerland Tourism

Текст и снимки Магдалена ГИГОВА

Три улици в Санкт Гален, покрити с червена тартанова настилка, са превърнати в дом с хол, спалня, кухня и дори... гараж с Порше от ексцентричната художничка Пипилоти Рист. 
Тя, заедно с архитекта Карлос Мартинес, печели ппез 2005 г. конкурса за 3,5 млн. швейцарски франка от банка Креди Суис за разнообразяване на градската среда в Санкт Гален. (Тартан е материята, от която се правят състезателните писти за бягане)

Младежите се забавляват да се събират вечер в необичайния "хол" – свирят на китара и забиват по някоя бира.  Майки оставят децата си да играят около „ваната”, а туристите умират да се снимат върху Поршето.

На една крачка от тартановия апартамент, който е пешеходна зона, огледална банкова фасада отразява старинна синагога. Понеже архитектът не могъл да измисли никакво съвременно решение, което да е в съзвучие с еврейския храм, решил, че е най-смислено днешния ден да е огледало на миналия. По същия хитроумен начин е оцеляла „берлинската стена”, дебела 120 см, разделяла преди векове католическата от протестантската част на Санкт Гален.  Тя не само е  свидителство за вълчите времена на калвинизма,  ами просто част от стената е използвана за „гръб” на няколко старинни къщи.

В градчето, което местните произнасят като Занкт Гален (с ударение върху а-то) може да пропуснете катедралата, но задължително влезте в библиотеката.  Макар в католическата църква органистът да е истински вълшебник, книгохранителницата е по-въздействаща от бароков концерт. Най-старият том там е от 820 г. И като него има още 400 книги! Легендата разказва, че първият път са оцелели благодарение на Вибо Рада – първата жена канонизирана за светица по тези места. Вибо е старогерманската дума за госпожа, Frau.  А Рада идва от Ratt, съвет. Защото жената била билкарка, знахарка и малко вещица. Хората ходели при нея за цяр и за акъл – Госпожа Съвет. И понеже къщата на Вибо Рада била до крепостните стени тя чула от странници, че маджарските войски настъпват. Брат й бил монах в манастира, основан от Свети Гален. Вибо Рада го предупредила да скрият 400-те безценни книги и свещениците ги отнесли   на остров в Боденското езеро. Ръкописите били спасени, но маджарите отсекли главата на Госпожа Съвет, задето предупредила града. 100 г.по-късно я канонизирали.

По времето на калвинизма, когато всичко католическо отивало на клада, библиотеката пък извадила късмет  с протестантски епископ, просветен книголюбител.

Уникалните издания с подвързии от слонова кост, злато, магарешка кожа, емайл и сребро и днес могат да се ползват. Е, не от всеки. Но ако докажете, че са необходимиза научната ви работа, получавате книгата, чифт бели памучни ръкавици и маска.

Единственото забранено в библиотеката са снимките. Иначе посетителите нахлузват плъстени пантофи над обувките си и се гмурват в миналото. Паркетът е по-красив от персийски килим – картина от различни видове дърво. В библиотеката няма климатик, запазена е естествената вентилация, която осигурява на книгите необходимата влага. Шкафовете са пълни с томове, които са хем мъдрост, хем изкуство – подвързани с кожа, гравирани със златни букви и подредени сред очарователни извивки от резбовано дърво в стил „рококо”. Най-ценните екземпляри се редуват през сезоните в стъклените витрини. Калиграфски „бродерии”,при които една изкусно изписана буква е една страница. Речник от 850 г. Старо и новолатински, преведени на старонемски.

Основите на библиотеката са поставени през 1551 г., а в този вид е от 1758. От същото време са написаните на ръка каталози, хитроумно скрити зад „тайни” врати в дълги и тесни шкафове. В хранилищата има 160 000 ръкописи и книги.

Hairy museum - Martigny, Swiss

Космат музей в Мартини

Всеки може да погали живите експонати

Магдалена ГИГОВА

mgigova@presa.bg

Ако посетите Музея на сан-бенарското куче в швейцарското градче Мартини рискувате да бъдете облизани, окосмени и увлечени в игри от необичайно живите му експонати.  Благословията за съдзаването на мястото идва от онези, които повече  от 3 века на над 3000 метра в планината развъждат и опазват породата на кучета-спасители.

Героичните лаещи са избавили повече от 2000 закъсали в планината през последните  300 години. Най-известен е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е измъкнал изпод лавините 40 човека. Според една легенда последният... го убил. Бари Първи легнал върху изпадналия в несвяст, за да го спаси от бяла смърт. А той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож. Другата версия е още по-сърцераздирателна. Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на хосписа издъхнал от изтощение

Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията. И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит: че огромните добродушковци не излизат без бъчонка с коняк на врата си. Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави малко декоративен чар и овесил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя еволюирала до бъчонка, изографисана с швейцарския кръст или еделвайс.  Сега това е най-яркият знак дали може да разчитате на разхождащото се около ски пистите куче да ви спаси. Декорирано ли е с „коняк“, значи е там само за да се снимат с него туристите за спомен от Алпите.

Другата заблуда е, че сан-бернарите непременно трябва да са с дълга козина. В момента се раждат и буйнокоси, и „възплешиви“ бебета. Но повече се ценят късокосместите като по-близки до оригинала на породата. В хосписа „Пас дьо Сан-Бернар“ монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета. Листът на чакащите поколение от тях е огромен, а цената на паленце 2000 швейцарски франка. Но колкото и да си богат, не можеш да си го купиш, за да го гледаш като плюшена играчка. Фондация „Бари“ продава кученца само при условие да бъдат „работни“ планински спасители или поне пазачи. Изкачването до хосписа на сан-бернарите е нещо като поклонение за деца и възрастни. До там има специална скиорска пътека, защото снегът се стопява частичноедва през юни. Заради летните жеги косматите храбреци задължително живеят в планината през целия сезон .

В Музея на сан-бернарското куче в малкото градче Мартини обаче „живите­експонати“ могат да се галят на воля през цялата година. Вторият етаж разказва историята на хосписа в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.

Но ако там човек може да мине набързо, на партера няма начин да не се застои. Първо, за да види филм с цялата история на породата и на музея от първата му копка. И най-важното да намачка, нацелува и се налудува с истинските кучета. Като изпечени чиновници те „работят“ от 10 до 18 часа с 1 час почивка за обяд. През останалото време  „бебетата“, които тук наричат тийнейджъри, понеже са на 4-5 месеца, палуват на воля по поляните. А кучешката гувернантка извежда един по един големите екземпляри от клетките, по-обширни от четиристаен апартамент, и ги забавлява, като им хвърля топки и играчки. През двора на музея тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото. Възрастните мъжкари гледат тъжно и от време на време басово пролайват. Те са „затворници“, понеже, като минат определени годинки, не са склонни да търпят безропотно детски терор. А малчуганите сякаш извират отвсякъде и рисуват кучетата „от натура“. Следят движенията им, пазаруват плюшени играчки, поръчват си „сан-бернарско меню“ в ресторанта. И няма начин да не заобичат животните (и хората!), защото ги опознават от най-добрата им страна.

Занаятът на огромното и любвеобилно куче  порода сан-бернар като спасител постепенно отмира. Остава му благородната роля на домашен любимец. Симпатичните­ гиганти, изровили изпод лавините безброй планинари, днес отстъпват пред  вградените в скиорските якета „пипсове“ миниатюрни предаватели, подобни на GPS, които безпогрешно указват къде е затрупания.

А и планинските спасители вече предпочитат да обучават по-леките с около 20-30 кг породи като немски овчарки, лабрадори и ретривъри. Защото в наши дни не е необходимо четирилапият помощник да издържа дълго на студ из преспите, а да не тежи прекалено в моторната шейна.

От пролетта на 2007 г. манията на швейцарците към пешеходното бродене из планините има още един маршрут: Пътят на пилигримите, поклонниците, тръгнали след Кентърбърийския епископ за благословия от папата. Туристическите пакети включват пренасяне на багажа от хотел до хотел, докато вие търкате обувки из планините и документирате гледките. Пътят задължително минава през Музея на сан-бернарското куче в Мартини, а после и към „Пас дьо Сан-Бернар“ по стъпките на поклонника Франсоа, пръв разнесъл славата на благородното и безкрайно добро куче, което спасило живота му в преспите.

Golf course-Gstaad, Switzerland - for Golf&SPA magazine

Switzerland, Palaffite Hotel-Neuchatele, for Perfect Home magazine

Child-Zoo in Rappersvil, Switzerland

Golf at 2000 m High in Arosa

SPA in Gstaad

SPA Therapie from all over world next to a pet graveyard