Водещата на Sofia Fashion Week 2017 грейна в британския Vogue

Дни преди да се изяви в хотел Маринела Мила Христова дефилира за Колчагов-Барба на  London Fashion Week

Мила Христова, която след броени дни ще води Sofia Fashion Week 2017 приключи четвъртото си поредно участие в Лондонската седмица на модата по възможно най-бляскавия начин – нейни снимки се появиха в британския Vogue веднага след ревюто на известния бранд за висша мода Колчагов-Барба. А зелената рокля, с която бе облечена е харесана от Дани Миноуг. 

Това не е първото дефиле на българката за Колчагов-Барба. На миналата Седмицана модата в Лондон тя бе лице на колекцията му „Рома” и всички тоалети бяха ушити по нейните мерки.

Мила е дъщеря на бившия председател на аграрната комисия в парламента Румен Христов. Любопитна подробност от детството й е, че първите си дни прекарва в… куфар. Родителите й по онова време живеят в Студентски град и не успяват да се преборят с върлуващия дефицит на детски стоки.  Явно пътническият аксесоар се оказва добър орисник, защото от 13-годишна Мила е все на път.

За да получи възможно най-доброто образование, г-ца Христова е изпратена да учи в Лансинг колидж, частно училище в Топ 15 на най-добрите в Англия. За сведение – в нейния клас учи синът на Дейвид Гилмор от Пинк флойд.  Фактът, че в училище е изучавала и драма много й помага както в изявите на подиума, така и за филмите, които снима.  Наградите по фотография, които печели пък я карат да се чувства еднакво добре и пред и зад камерата, а  отличният  испански  й отваря почти толкова врати колкото безупречният английски.

Интересното при Мила е, че започва кариерата си на модел чак  след като завършва образованието си. Тя е бакалавър по  медия, пиар и културология от Лондон юнивърсити ъф дъ арт и магистър по стратегически маркетинг от Лондон скул ъф бизнес енд  файнанс. 

Тъкмо поради това, българката е приета за член на Интернешънъл арт клуб Лондон, основан през 1863 година от Чарлз Дикенс. За светила от областта на модата и изкуството, на знаменитости от световния джет сет  е въпрос на чест да бъдат приети там. Годишно се подават стотици молби, но се приемат единици. А Мила е сред  малцината на възраст под 30 години, допуснати в клуба.

Дебютът на младата дама в киното е във френския сериал Section Zero, но по-късно е забелязана от Фешън Тв на Лондонската седмица на модата. До днес тя се е снимала в две ленти, излъчени по модната телевизия – с бельото на Ан Съмърс и с тоалетите на Джуди Ву. 

В момента подготвя проект, който ще бъде представен на Берлинския фешън филмов фестивал.

Мила Христова е дефилирала за Валентино, Версаче, Ермано Шервино, Джъст Кавали, Патрисия Пепе, Дона Карън. Участвала е в рекламни кампании на Лореал и Кока-Кола, но тя особено се гордее с неизменните си покани за Лондон градуейшън уик – където дипломните си работи представят млади дизайнери и атмосферата е необикновено освободена и празнична.

Макар да не обича да споделя нищо за личния си живот, за българката, която в България се представлява от Ивет-фешън,  се знае, че на една от седмиците на модата в Лондон е била на кастинг с най-скъпоплатените британски модели Джордан Дън и Лили Доналдсън.  

За разлика от колежките си, които си умират да ги снимат със знаменитости, Мила е отказала да даде телефона си на Ейдриън Броуди, с когото се запознали в Монако на кръг от Формула-1. В Милано не е задълбочила познанството си с Крис Хемсуърт, красавецът, по когото девойките  масово припадат. Предпочела е да стои встрани от интереса на „спасителя на плажа” Джак Кеси, когото срещнала в София, където той снимал холивудски филм.

На парти на списание „Лов” Христова се запознава с Дейвид Бекъм и е очарована от непринудения начин, по който са си бъбрили.

Но работата на модел не е само блясък и срещи с желани мъже. На Лондонската седмица на модата се наложило да дефилира с рокля с дървени ръкави на Кончита Перес, които изранили ръцете на Мила до кръв.

В Милано на кастинг за бельо на ”Триумф” казват на нашето момиче, че е дебело (!), след което се усещат, че може да ги съди и го канят в централата на марката, където лично шефката за Италия й се извинява.

Мила Христова се отнася с голяма отговорност към новата си роля - на водеща на Sofia fashion week. 

  

REFAN излъчи новата Miss Model of The World 2017

16-годишната пловдивчанка - Стилияна Иванова, преди броени дни бе коронована за новата Miss Model of The World 2017. Красотата й бе безапелационна, имайки предвид, че получи цели седем специални награди, като разбира се едната бе именно на REFAN. 

Козметичната компания, която тази година спечели златен сертификат, превръщайки се в официалния призьор в националния конкурс  "Любима марка на българския потребител", както и първото място в още две категории - "Българска марка" и "Козметика", награди хубавицата с пълен комплект от серията с натурални съставки „Йогурт и маракуя”, а също така и парфюмната REFAN GOLD Collection с подобрен, по-интензивен и по-траен парфюм със специално разработени парфюмни композиции, които щадят кожата. 

Със същите подаръци се сдобиха и останалите 15 претендентки. Победителките в конкурса, които ще вземат участие в световните формати на Miss Grand International, Miss Seven Continents, Miss World и Miss Univers, ще се разкрасяват с продуктите на REFAN, за да представят достойно България в Китай, Виетнам, Турция и Америка.  

Рефан България подаде ръка за възраждането на още една голяма футболна школа!

Българската компания за парфюмерияи козметикaREFAN подаде ръка на още една голяма българска школа - тази на Хебър - Пазарджик. Момчетата от академията, дала на България десетки известни футболисти, днес се сдобиха с чисто нова екипировка, осигурена от новия спонсор. Представянето бе направено на специална пресконференция, организирана от футболния клуб.

От този сезон в Детско юношеската  школа /ДЮШ/ на Хебър ще играят над 250 деца, които са разпределени в 12 отбора при 8 набора. По-големите футболисти ще се състезават към софийска област, две гарнитури са на местно ниво - Пазарджик, а набор 2005 и по-малките - до 2010 - ще мерят сили с пловдивските тимове.Забележително е, че само преди година децата в школата на Хебър са били само около 60, а сега са с 200 повече.

 „Рефан България” ще бъде официален спонсор на ДЮШ на Хебър за следващите две години. Използвам възможността искрено да им благодаря. Надявам се да продължим да работим заедно и занапред”, посочи директорът на детската школа Спас Спасов.

Веднага след официалния брифинг на терена на стадион „Георги Бенковски” четири отбора от ДЮШ представиха новите екипи. Това бяха формациите - младша, набори 2004, 2005 и 2007 година. Освен екипировка, от козметичната компания осигуриха и подаръци за всички подрастващи футболисти, техните треньори, както и за ръководителите на клуба.
Фирма„РефанБългария„която през тази година спечели безапелационно класацията "Любима марка на българския потребител", както и първите места в категориите "Българска марка", и "Козметика", подпомага школите и на футболните тимове Берое, Локомотив Пд и ПълдинПд.

През годините много футболни школи от цяла България са се  радвали на подкрепата на REFAN. Наскоро компанията за парфюмерия и козметика изненада шампионския набор на Ботев Пловдив, родени 2002-а година, с подаръци от хитовата серия REFANGold. Звездите на тима и героите от финала с Лудогорец -Станислав Шопов и Иво Казаков - получиха ваучери за покупка от голям магазин за техника, отново осигурени от REFAN.

Космат музей в Мартини

Посетителите галят, мачкат и си играят с живи експонати

Special thanks to Switzerland tourism

Ако посетите Музея на санбенарското куче в швейцарското градче Мартини, рискувате да бъдете облизани, окосмени и увлечени в игри от необичайно живите му експонати. Благословията за създаването на мястото идва от онези, които близо три века на над 3000 метра в планината развъждат и опазват породата на кучета-спасители.

Героичните лаещи са избавили повече от 2000 закъсали в планината през последните 300 години. Най-известен е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е измъкнал изпод лавините 40 човека. Според една легенда последният... го убил. Бари Първи легнал върху изпадналия в несвяст, за да го спаси с топлината си от бяла смърт. А той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож.

Другата версия е още по-сърцераздирателна. Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на хосписа издъхнал от изтощение. Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията.

И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит: че огромните добродушковци не излизат без бъчонка с коняк на врата си. Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави малко декоративен чар и овесил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя еволюирала до бъчонка, изографисана с швейцарския кръст или с еделвайс. Сега това е най-яркият знак дали може да разчитате на разхождащото се около ски пистите куче да ви спаси. Декорирано ли е с „коняк“, значи е там само за да се снимат с него туристите за спомен от Алпите.

Заблуда е, че санбернарите непременно трябва да са с дълга козина. В момента се раждат и буйнокоси, и „възплешиви“ бебета. Но повече се ценят късокосместите като по-близки до оригинала на породата. В Hospice du Grand-Saint-Bernard монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета. Списъкът на чакащите поколение от тях е огромен, а цената на паленце е 2000 швейцарски франка.

Но колкото и да си богат, не можеш да си го купиш, за да го гледаш като плюшена играчка. Фондация „Бари“ продава кученца само при условие да бъдат „работни“ планински спасители или поне пазачи. Изкачването до хосписа на санбернарите е нещо като поклонение за деца и възрастни. До там има специална скиорска пътека, защото снегът се стопява частично едва през юни. Заради летните жеги косматите храбреци задължително живеят в планината през целия сезон.

В Музея на санбернарското куче в малкото градче Мартини обаче „живите "експонати“ могат да се галят на воля през цялата година. Вторият етаж разказва историята на хосписа в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.

Но ако там човек може да мине набързо, тo на партера няма начин да не се застои. Първо, за да види филм с цялата история на породата и на музея от първата му копка. И най-важното - да намачка, нацелува и се налудува с истинските кучета. Като изпечени чиновници те „работят“ от 10 до 18 часа с 1 час почивка за обяд. През останалото време „бебетата“, които тук наричат тийнейджъри, понеже са на 4-5 месеца, палуват на воля по поляните. А кучешката гувернантка извежда един по един големите екземпляри от клетките, по-обширни от четиристаен апартамент, и ги забавлява, като им хвърля топки и играчки.

През двора на музея тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото. Възрастните мъжкари гледат тъжно и от време на време басово пролайват. Те са „затворници“, понеже като минат определени годинки не са склонни да търпят безропотно детски терор. А малчуганите сякаш извират отвсякъде и рисуват кучетата „от натура“. Следят движенията им, пазаруват плюшени играчки, поръчват си „санбернарско меню“ в ресторанта. И няма начин да не заобичат животните (и хората!), защото ги опознават от най-добрата им страна.

https://www.youtube.com/watch?v=cMeCq9h2vtU

Клиника Дерма ЕЛИТ – 10 години професионализъм в създаването на красота

Д-р Ана Пейкова – стремеж към усъвършенстване в името на пациента

Доктор Ана Пейкова и клиника Дерма Елит вече 10 години даряват красота, младост и стройна осанка.  Извайването на тяло без целулит, лице без бръчки и фигура без дефекти е съчетание от медицина,  иновативни технологии и усет към естетиката  и дори скулптурата. Как се постига такова похвално творческо дълголетие? С професионализъм и непрекъснато надграждане на знанията и уменията!

Д-р Ана Пейкова  завършва медицина, след което минава през безпогрешната школовка на бърза помощ в Смолян.  Там се научава да диагностицира спешни случаи, да прави брилянтни шевове на прорезни рани, да реагира мълниеносно.  За добиването на специалност Дерматология тя се обучава четири години в Кожна клиника на университетската Александровска болница – най-престижното, но и най-тежко място за специализация.

Ценното е, че там всички асистенти, преподаватели и професори със знанията и примера си спомагат за изграждането на качествени лекари-специалисти.

Прекият преподавател на д-р Пейкова, проф. д-р Николай Цанков много държи да се знаят езици, да се четат чужди източници за най-актуална информация и е бил много строг и прецизен в обучението и подготовката, за което днес д-р Ана Пейкова му е много благодарна.  С написана от нея научна статия, тя получава една от двете стипендии на Американската академия по дерматология.

„Дерматологията е много интересна наука, която отразява цялостното състояние на организма. Ако специалистът е добър диагностик той може да хване някое заболяване в начална фаза, което има кожни проявления. Обривните единици може да са 50 на брой, докато заболяванията са 2500. Човек трябва много добре да комбинира обривните елементи, за да постави точната диагноза. И всичко това съм го научила в Кожната клиника”, гордее се със специалността си д-р Ана Пейкова.

Стремежът към устойчиво развитие, кара собственичката на Дерма ЕЛИТ непрекъснато да се усъвършенства. От първото издание на Световния конгрес по естетична медицина в Монако тя е постоянен участник в престижния форум.  Ходила е на курсове за ботулинов токсин, за химични пилинги, на обучения при корифея на филърите д-р Маурицио де Майо, на семинари в Прага и Пиза.

„Целта на Дерма ЕЛИТ  е подобряване на физическото и психично здраве на хората. И вече 10 години сме в услуга на нашите пациенти. При нас не идват само хора с козметични проблеми, а и такива с кожни болести. Наблягаме на неблагополучията с наднорменото тегло от гледна точка на целулита и мастните натрупвания и подобряване качеството на кожата”, казва д-р Ана Пейкова. – Всички апарати и техники са насочени към подобряване качеството на кожата, извайване на силуета, премахване на дерматологичните дефекти и несъвършенства и заедно с това изглаждане на бръчките. В заключение: предлагаме комплексно подобряване на външния вид и вътрешното самочувствие. Стремежът ни в Дерма  ЕЛИТ е да работим с най-новите, високотехнологични и сертифицирани медицински апарати в областта на естетиката. Например Velashape и Venus legacy имат FDA сертификат от Американската агенция за храни  и лекарства. А като знаем колко прецизни и строги са там, е ясно, че апаратите са напълно безвредни и внимателно тествани”,  горда е лекарката. 

Клиника Дерма ЕЛИТ разполага с най-съвременния възможен лазер за епилация Ice platinum, при който няма проблем да се правят процедури и през лятото. От него в България има само няколко. На „въоръжение” е апаратът Velashape-2,  който е част от ефикасната програма за борба с целулита, която се прави индивидуално за всеки пациент. 

Израелската машина-чудо Venus legacy пък  е първият медицински апарат, използван за естетични цели. Съчетанието от три авангардни технологии намалява обемите на тялото с до 3 см при една процедура, стяга овала на лицето и околоочния контур и заличава целулита. В съчетание с криолиполизата – терапия, която унищожава мазнините чрез замразяване, ефектът е поразителен.

„И най-съвършената и съвременна техника е нищо без индивидуалния подход”, убедена е д-р Ана Пейкова. -  Необходимо е да се съобрази състоянието на кожата и да се направят съответните комбинации, за да е ефикасен резултатът.  Освен това  работим с доказали се във времето качествени продукти. Например, ботулиновият токсин на Allergan, който е изключително пречистен, плод на клинични проучвания със FDA сертификат.  При филърите и мезотерапиите, които прилагаме след специално обучение,  също се използват сертифицирани продукти от марките Allergan, Teosyal, Merk и други”,  добавя дерматоложката.

Тя се гордее с екипа си от обучени и квалифицирани кинезитерапевти и козметици, които й помагат при лечението на акне, терапиите с Guinot  и програмите за извайване на фигурата.

Стремежът към съвършенство при обслужването на пациентите кара д-р Пейкова непрекъснато да инвестира във възможно най-съвременната медицинска апаратура, технологии  и квалификация на персонала.

Дерматоложката е изключително благодарна на всички, които в различни периоди от развитието на Дерма ЕЛИТ през последните 10 години са се докоснали до идеята да се помага на хората и са дали приноса си. „Без тяхното участие и без  доволните пациенти, които се завръщат отново и отново, клиниката нямаше да бъде това, което е.”

Тъй като дерматологията и естетичната медицина  са невъзможни без иновативни апарати и  препарати, последна дума на фармацевтиката, д-р Пейкова благодари на всички фирми представители на техника и качествени продукти за добрата колаборация и помощ при закупуване и техническо обслужване.

Според  собственичката на Дерма ЕЛИТ сегашният й екип, начело с човека-оркестър и управител на клиниката Албена Добрева, е перфектен във всяко отношение – и като професионализъм, и като образованост, и като грижа за пациента. Двигател за всички терапевти е любовта към професията и търсенето на удовлетвореност от постигнатото. Но картината нямаше да е пълна ако не беше подкрепата, която лекарката получава от съпруга си и двамата си сина.

„Следвам два основни принципа:  лекувай с любов и забави хода на времето, каквото е и мотото на клиника Дерма ЕЛИТ”, завършва д-р Ана Пейкова.

             

Йоан Карамфилов  замени Холивуд с музиката

Талантливият студент по драма в Лондон пусна новото си парче "The Oceans and the Sky"

Йоан Карамфилов, известен доскоро като детото-чудо на холивудското кино на българска земя пусна ново парче. Този път не партнирайки на Лоренцо Ламас, Арманд  Асанте, Рон Пърлман или Мила Йовович, а соло. Като певец, автор на текста и композитор.

Ето какво 22-годишният актьор разказва за себе си:  „От 7-годишен живея между снимачните площадки на холивудски филми и кварталните градинки на Люлин. Обичам моторите, Rock &Roll,  класическа музика и съм безнадежден романтик. Измежду кастинги и участия, имах чувството, че мога да бъда по-продуктивен и инвестирах в уроци по пиано и цигулка, а с китарата сами се разбрахме.  

Хареса ми и продължих да репетирам. Виждах подобрения след всеки ден. Вманиачих се и стремежът ми да съм по-добър се превърна в личния ми живот.  Музиката ме направи по-добър актьор и ми даде самочувствие на изпълнител.  Пиша музика от две години и се отнасям с всяка песен  както с монолог. Имам 3-4 минути да бъда максимално искрен, но с малко поезия тук и там.

Новото ми парче се казва "The Oceans and the Sky" и изразява за чувството на предаденост и самота  -  "Океаните питат техните безкрайни въпроси, а небето отговаря  с безкрайна тишина" Реших да се забавлявам със символика и в клипа като олицетворих океана  като вампир. Вампир, който като демон ти шепне и те изпълва със съмнения, че всичко е по твоя вина, че не си достатъчно добър да бъдеш ценен и обичан от хората.  Небето в клипа ми пък е паднал Ангел, който пее с равен тембър, но усеща тежестта на кръста, който трябва да носи.

Реших да не викам в тази песен, а да дам повече глас на китарите. И така:  океаните питат, небето мълчи, а ти си по средата и избираш своят път. Според мен се получи много готин, независим Rock&Roll клип и парче със много красиви локации от Западна и Южна Великобритания.  Аз режисирах видеото, а приятели ми помагаха с операторството и монтажа. 

Музиката и текстът са мои, а с аранжиментът ми помогна Симеон Сомлиев, благодарение на когото успях да науча много неща от индустрията и нужното професионално отношение преди, по време и след влизането в студио.  Много е приятно да работиш с човек, който ти говори като приятел и изисква от теб пълен професионализъм.

Вече ми е много лесно да пиша песни и музика,  защото имам богата емоционална памет и транспонирам между 3 инструмента и акапелни  импровизации.  Внимание обръщам първо на текста. Според мен това е най-важното средство за въздействие  на една песен. Посланието, което носи на феновете и завещанието което оставяш след себе си.  Каква е емоцията, историята на песента? Аз не просто да говоря някакви “готини” несвързани фрази, само защото пасват на аранжимента и “звучи интересно”.  Станах безкомпромисен,  но и научих,  че няма пълно щастие и една песен е готова, когато е на 90% завършена. Всичко друго след това взима повече от колкото да дава.

Видеоклиповете за мен са достатъчно добри, когато предават смисълът на песента. Сега виждам само как рок и метъл групи залагат целият си бюджет върху лъскав 4К видео клип и след  това не публикуват нищо цяла година, защото са получили само 10 хиляди гледания в мрежата и според тях е настъпил  “краят на света” , “рокът е мъртъв” и “всичко е чалга”.

Ще завърна рока, ще видите как! С много съдържание и главно внимание върху Музиката! С главно М! Имам самочувствието на самостоятелен изпълнител, който скоро няма да се изчерпа от креативност. Мечтая да съм винаги на сцена, не за слава, просто там ми е мястото. Усещам се жив и намирам това което търся  - там, на сцената. Искам да оставя наследство, с което да помогна на хлапета като мен да се развиват, а не да се предават и да обвиняват някого за това, че се чувстват неоценени.

Пътувал съм достатъчно да знам, че не ни е виновна за нищо България или “лошото образование” или това, че няма пари. Благодарен съм, че София е моят град, за добро или лошо. Сега съм толкова буден и нахъсан да постигна целите си, да имам своя идентичност, свой стил.

Нямаше да е така  ако се бях родил другаде. Ти сам избираш колко отдаден да бъдеш! Искам някой ден България да се гордее с мен и да славя родината ми и Господ с делата си. Затова съм създаден. Предстои ми да пусна още един клип на парчето "The Oceans and the Sky"   до края на  септември. Много се радвам, че бях забелязан и песента ще бъде използвана като саундтрак във филмът "12А”.

 Забвното е, че бях актьор в “11А”, а сега съм като саундтрак в “12А”.

В средата на октомври, ще пусна и в стил Game of Thrones клип на рок баладата ми "Without You", а за  Хелоуин ще се появи Хардкор версията на "Night Walking".

Всичките песни от албума  ми звучат различно и така ще изненадвам феновете ми с всяко парче! Не всяка песен е писана да бъде хит, мразя тази социална стигма, че е задължително да направя песен, в която да "избухваме”. Имам и такива, но всичко с времето си. Никога няма да се “продам” и да правя песни или филми за пари или слава. Рокът е бунтарска музика!

И в този ред на мисли -  предпочитам да се боря, за да успея, но да го направя по моя начин! С моя стил! Предстоят ми и филмови участия, но за момента само толкова мога да споделя. Микеланджело и Ван Гог са моите вдъхновения.  Работя като виждам с орлов поглед "Голямата картина" и се научих да превръщам  тъгата в красота. Имам репертоар подготвен за цялата година и благодарение на Господ, ходя по своя път с вяра и постоянство”, казва Йоан Карамфилов.

 Но нека ви припомня неговия път преди да открие музиката.

Как едно българче, чиито родители нямат нищо общо с киното, може да попадне сред световните знаменитости? С перфектен анлгийски и много късмет. А езикът усвоил не с частен учител, а от ... телевизията! „Дължа английския си на “Картуун нетуърк” (канал с анимационни филми). Малко хора ми вярват, но според мен има много деца, които са научили английски по този начин, припомня си Йоан. - Когато бях малък, не бях много социален и по цял ден седях у дома и превключвах каналите от скука. Имам си теория, че детските филми са много изразителни и са направени така, че да привличат вниманието на малчуганите. Когато направят едно движение и казват дума на английски в този момент, ти я запомняш. А когато гледаш по 14 часа дневно такива филми, няма как да не научиш английски.

Никога не съм ходил на курсове и на частен учител. В училище бях много над нивото на обучението. Продължих да общувам на английски, играейки на една електронна игра онлайн. Взех изпит от Кеймбридж, на който получих А минус, което е нещо като шест минус,  защото на писането съм допуснал някакви грешки, но като обща оценка е превъзходно. И това е изцяло от телевизора.

Много е смешно нашите как научиха, че говоря английски. Играех си с едни колички и понеже в главата ми имаше някаква сцена от филмче как полицаи гонят престъпници, аз си я преповтарях. По едно време влиза брат ми (юристът Сава Цеков, бивш тв-водещ) в стаята, стои и гледа, а майка ми (Меги Савова, продуцент на конкурси за красота) - зад него с торбите от пазара. Аз не ги виждам и продължавам да бъбря. Брат ми й казва “Тихо, той говори английски!”. И тя изпусна торбите.

Майка ми ме заведе на първия ми кастинг за филм. И при мен се случи както при почти всеки актьор - с малко притеснение и с много късмет. Взеха ме за масовката в “Далида”. Много добре си спомням канапето. На него по време на почивките седеше актьорче от Америка в някаква второстепенна роля. Видях, че му е скучно и отидох да си говорим.

Тогава дойде продуцентът на филма, италианец, и започна разгневен да крещи със странния си акцент “Какво прави това американче тук с този лош грим, ужасно облечено, сякаш е статист?!”. Кастинг директорът му каза, че съм българче от масовката. Тогава ме добавиха в списъците на “Ню имидж” и ме викаха за кастинги. Благодарение на този човек, чието име и до този момент не знам, но много го обичам. Говоря английски с британски, американски и австралийски акцент”.

Късметът продължава да работи за Йоан. Той влиза от филм във филм – и така цели осем. Разказва, че никой от големите холивудски актьори не се е „звездеел” нито на снимачната площадка, нито извън нея. „Освен Стивън Сегал. Аз дори не успях да стигна до него, винаги беше с петима души охрана. Но всички големи актьори бяха много земни хора и те първи започваха разговор. Липсваше този неловък момент, в която аз да им казвам “Здрасти, аз съм Йоан Карамфилов, голям фен съм ви”. Те започваха да си говорят с мен как така едно момче от България са го взели да играе в холивудски филм, защо не са ангажирали американче, откъде знам английски...

С Лоренцо Ламас имах съвсем малка роличка, но си говорихме в продължение на два часа. Сигурно много съм му досадил, но беше адски готин. Най-странното е, че си говорихме за ... цици. Аз бях на 7-8 години. Защо той реши да поведе такъв разговор не знам и досега, но много се забавлявахме. Каза ми, че има страхотна руса жена с невероятни цици, които много ще ми харесат. Все още се чудя той ли ми отвори очите на тема цици или аз на него.

С Арманд Асанте съм играл в “Рин Тин Тин” и после в “Деца от восък”. През прозореца на караваната го виждам как седи и се чуди откъде му е познато името “Йоан Карамфилов”, изписано на вратата й. Тогава излязох и го поздравих и той направи комична гримаса “Ох, пак ли ти?!”. Страхотен актьор! Може би не съм научил много от него за актьорството, но бях суперспокоен и можех да се потопя в ролята. Да бъда себе си.

Всъщност, никога не съм бил притеснен пред камера. Нямам психологическа бариера, но големите актьори са ми давали насоки. Например, когато трябва да бъда изплашен в някоя сцена, защото това не ми е присъща емоция. Аз нямам страх почти от нищо. На репетициите ми казват да бъда задъхан, очите ми да бъдат по-отворени. И веднага го правя, защото гледам да хабя колкото може по-малко метри филм. Професионалист съм. Не обичам да го признавам, но си е горе-долу така”, не се преструва на излишно скромен Йоан.

Младият актьор участва и в холивудския филм  „Конан Варварина” с бюджет от 100 млн. долара. Там играе Донал, приятел и съперник на младия Конан. „Моят герой му е приятел, но същевременно е и най-големият му враг, защото двамата са най-силните момчета в племето. Между тях има вражда, но и тънка линия от приятелство, някаква братска връзка”. 

Освен английски Йоан говори и … китайски, защото е завършил 18-то училище с този език. „Всички знаем какви икономическа сила е Китай и какви филми прави. Интересното е, че като отидох при баща ми и му съобщих, че съм се записал в 18-о училище, той ми каза, че и той, и дядо ми са учили там. Така че продължих семейната традиция”.

 Йоан Карамфилов живее, учи драма и прави музика в Лондон. Да му пожелаем успех!

REFAN подкрепи „Мис Варна”

Козметичната марка REFAN, превърнала се в синоним на красота, сексапил  и чар, връчи подаръци на 21 финалистки на  конкурса „Мис Варна”. Красавиците получиха пълен комплект от серията с натурални съставки „Йогурт и маракуя”.
Над 800 гости аплодираха 20-ата юбилейна надпревара организирана от модна агенция Вип фешън груп.  Бляскавият и пищен спектакъл се състоя в  новооткритата част на Пристанище Варна. В ролята на водещ се изяви популярният Ники Кънчев, а специален гост на събитието бе поп-звездата Владимир Ампов – Графа.

18-членното жури избра за „Мис Варна” 20-годишната Моника Драгнева,която ще представи морската  столица на националния конкурс Мис България в края на тази година.
Един от най-успешните родни топ модели, а от скоро и водеща на хитовото предаване по Би Ай Ти "Карамел" - Гери Дончева, бе вип гост и член на журито в конкурса "Мис Варна". Екстравагантната дама се яви на награждаването с короната си от надпревара на Филипините и секунди, след като награди една от подгласничките с огромен подаръчен пакет от козметичния бранд REFAN, шеговито поясни, че винаги носи въображаема корона в ежедневието си: "Свалям короната си само в ефир, а през останалото време мислено я нося на главата си и по този начин си напомням колко съм специална".


REFAN  по традиция подкрепя стойностни конкурси за красота. Над 150 модела от 82 страни,  участници в световния конкурс Best Models, дефилираха преди време по пътека от рози в шоурумa на пловдивската компания.  Фирмата е била генерален спонсор на най-елитния конкурс за сексапилни красавици „Мис Плеймейт“, а също така е давала рамо на „Мисис Вселена“, “Мисис Европейски съюз” и други.

Даряваща наслада и красота, REFAN кара всяка жена да се чувства кралица на съвършенството и красотата. Ненапразно фирмата бе избрана за "Любима марка на българския потребител -2017". Тя участва в националната класация в 2 категории – Козметика и Българска марка. Пловдивската козметика не само безапелационно спечели  първото място и в двете, ами оглави и цялата надпревара, за което получи Златен сертификат.

От Враца до Конго

Африканчета пеят „Полегнала е Тудора” в чест на българка

Теодора Игнатова кани Валя Балканска и гайдарят Петър Янев да открият нашето консулство в далечната страна, те изнасят и концерт в парламента

„Това че от Враца съм стигнала до Конго е една тема, но това, че съм се върнала в родния си град, за да помагам според силите си – съвсем друга”, започва разговора отзад напред Теодора Игнатова. Животът й прилича на холивудска сага, тъкмо защото никога не подхожда според общоприетите правила.

Разказът й специално за „Жълт Труд” тръгва от причината да напусне родината си:  

„Заминах от България не защото имах финансови проблеми – още като студентка отворих във Враца магазин на известна марка и се самоиздържах. По-скоро имах очакване за един по-интересен, по-добър свят. Отидох да живея в Чехия, заради възможностите за бизнес и развитие.  Благодарение на завършената от мен френска гимназия и знаенето на английски и руски, се реализирах доста добре във фирма, която се занимаваше със софтуеър. Развивах нови пазари в руските републики. После ме изпратиха да завоювам нови територии в Латинска Америка – живях във Венецуела, Панама, Перу.  Пътувах из целия континент и не ми се струваше опасно, въпреки военните по улиците в някои държави. Срещнах страхотни хора. 

Дори мислех да се установя там, но се появи предложение за лансиране на проекти в Конго, а аз нали говоря френски… и реших да „отскоча” до там. Отиването ми съвпадна с първите им демократични президентски избори. Три месеца почти не излизах от единствения гранд-хотел,защото стреляха по улиците. Наложи се да дойдат 15 хиляди сини каски. Най-голямата мисия на ООН в Африка. Но това не ме притесни, а ми се стори интересно и различно. И докато лансирах проектите, се запознах с моя съпруг. Не ми беше навик да срещам мъжете в живота си по бизнес, но този път така се случи.  Той се оказа грък, а аз, макар и от България, не бях ходила в Гърция. Баща му преди десетилетия заминал на работа в Конго, върнал се у дома само да си внесе една гъркиня. Така че моят съпруг е роден в Калеми на езерото Тангани в Конго, но си е 100-процентов грък.  Бях на 30 години, влюбена и реших, че ми е време да създам семейство. Не ме притесни, че е Конго. Голяма работа! Живяла съм къде ли не по света.  После се родиха децата ми и сякаш затворих кръга. Основах фондацията си, реших да възродя съществувалите връзки между България и Конго, да направя нещо за родината си. 

В Конго не съм намерила призванието си да помагам. По-скоро не можех да остана безразлична. Там не става дума да помагаш, а да реагираш.  Когато се омъжих и престанах да работя, пак се оказах мениджър. Колониален начин на живот! Наложи се да управлявам имение с 20 души персонал.  Този организъм трябва да съществува. И ако се държиш нормално със служителите си, започваш да вникваш в проблемите им.  Един от тях идва и казва „Много се извинявам, може ли днес да си тръгна по-рано, защото жена ми е топлила вода, за да направи качамак, но понеже имаме осем деца, най-малкото е бутнало котлето и е изгорено отгоре до долу”.  

Изпращам колата с шофьора, плащам частната болница, за да бъде спасено детето. Виждайки такива неща във всекидневието си  си казваш „Тук няма медицина”. И се старая да помогна. Каня приятелката ми, д-р Дионисия Куцюруба, известен акушер-гинеколог в Гърция, да преглежда бременни. Единственият ехограф е като черно-бял телевизор „Юность”, но няма кой да работи с него.  Наложи й се да прави цезарово сечение в постройка като западнал гараж. Само по движението на две памучета на носа разбираше дали жената диша. За да стигнем до там се наложи да купя два камиона със ситен чакъл за 2500 долара, за да можем да минем през калта до клиниката.  Подарих им мрежи за комари, за да не се разболяват бебетата от малария. Вода няма. Изпращам бутилки и бидони. 

В Конго всичко е животоспасяващо. Един приятел-педиатър дойде и прегледа 25 деца за един ден.  Там нещата са екзистенциални. Идвам си във Враца и виждам същото. Една жена на 29 години с дете на три чува присъдата „Имаш рак. Ще ти извадим матката и няма да родиш други деца”.  За втора диагноза й помагам за отиде при Дионсиа в Гърция.  Но идва още една, и още една… Не искам да обвинявам никого в некомпетентност, но ми се ще да дам шанс на българките да чуят, че има и друга гледна точка.  В този смисъл може би не сме далеч от Конго.  Мило ми е за Конго, но ми е по-мило за моята родина.  Не искам България да е Третия свят и правя каквото мога.  Затова с д-р Дионисиа Куцюруба започнахме с превенцията в гинекологичния кабинет, който създадох във Враца. Надявам се жените да научат повече, да се информират по най-добрия начин и да не се страхуват  да търсят второ мнение. Затова след прегледите имаме срещи и лекции.

Всички конгоанци мечтаят да не са в Конго. Също като повечето българи. Във всяка къща във Враца със сигурност има поне един, който е в чужбина. Не бих искала децата ни да заминават извън България. Затова гледам да помогна на такива,  които имат някакъв талант, но нямат финансова възможност да го развият.  И да останат у нас.  Затова с Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска, сме решили да  направим школо за гайди. (разсмива се звънко) Така със сигурност талантите ще останат у нас. И синът ми Илия вече свири, нищо че е само на седем.

През последните 17 години откакто не живея в България често си идвам, но за кратко. Подготвяйки откриването на консулството на България в Конго на 3 март преди три години, накупих знамена, носии и покривки, казах на майка ми „Искам да направя тържество, което да се запомни”. Тя ми предложи да поканя танцов състав, но аз съм почетен консул. Всичко правя на мои разноски. Как да платя самолетните билети и хотела на цял ансамбъл?! Тогава въздъхнах „Ей, ако беше жива Валя Балканска, щях да я поканя…”. Майка ми възкликна, че жената си е съвсем жива. Издирих телефона на гайдаря Петър, обадих му се и без изобщо да сме се виждали той прие да дойдат да изпеят няколко български песни.  Сигурна бях, че  не знаеше къде се намира Конго, освен, че е в Африка.  Уговорихме се за пет минути.

Отидох в офиса на Петър Стоянов, с когото имам лично познанство. Секретарката му ми пошушва, че майка му е починала съвсем наскоро. Аз го каня на откриването на трети март като му казвам, че в тъжните моменти е хубаво човек да се разведри с пътуване. И той се съгласи. 

Междувременно съм паднала, изкълчила съм си крака и се придвижвам с патерици, но когато ходя по институции, ги оставям в колата. Да не излагам себе си и държавата. Издала съм на всички поканени за откриването дипломатически визи за Конго, обаче в Кения не разпознават тези документи и не  пускат Валя Балканска и Петър Янев да се качат на полета. Те не говорят английски. Обаждат ми се в шест сутринта.  Изпускат самолета. Резервирам им хотел в Найроби, поръчвам  кола да ги придвижи от летището, нов полет за другия ден…  На него се засичат с останалата част от групата.  На летището в Конго – изненада!  Чака ги цялата гвардейска рота, посрещат Петър Стоянов като президент.  Там няма бивши държавни глави. Бившите са без глави (смее се).

При мен всичко е въпрос на случайност и нищо на договорка.  Просто се подрежда правилно, без никой да има пръст. Тогава не знаех, че Петър Стоянов, Валя Балканска и Петър Янев се познават.  У нас настана голяма веселба. Пекохме кози по конгоански, пяхме родопски песни, а зъболекарят Атанасио Куцюрубас –  завършил стоматология в България, преглеждаше децата от сиропиталището на светлината от фенерчето на телефона си, защото нямаше ток.

Когато обявих правомощията си, че ще ставам почетен консул на България в Конго, получих имейл от тяхната министърка на културата, младежта, спорта, образованието, семейството, децата и забавленията (?!).  Всичко това в едно министерство! Тази мила дама на име Терез се оказа отгледана от българка.  Навремето семейството й я изпратило в съседния град да учи в гимназията. Живеела при свой чичо, който я подритвал и ученолюбивата ученичка, облегната на един дувар си пишела домашните. Една от учителките била българка на име Кера. Попитала я защо си учи уроците на улицата, започнала да й помага. Дори отишла с момичето при родителите му и попитала може ли да я прибере да живее при нея.  Гледала я, учила я да плете, водила я в Италия, със съпруга й белгиец платили висшето й образование в Брюксел… „Всичко, което съм научила и което съм постигнала е благодарение на нея. Тя ме научи, че една жена не може просто да седи и да гледа телевизия, ръцете й винаги трябва да са заети с нещо”, каза ми Терез.

По политически причини българката се връща обратно, пише учебници по френски, пенсионира се във врачанската гимназия.  Сега живее в София на ул. „Витошка”, вече е на 90,  аз често й нося писма и подаръци от Терез. И тя й праща армагани и снимки по мен. Над главата на Кера стои огромна снимка на Терез.

Та министърката се оказа мой човек по българска линия и ми даде залата на парламента безвъзмездно, за да направя концерт на Валя Балканска.   Аз пък познавам един конгоански журналист, който е популярен водещ по радиото.  Извиках го за модератор. Той събра местни състави, новината се разчу и в залата (нали е безплатно) настана чудо!  Стълпотворение от млади момчета, дошли да слушат музика. Над 2000 души в помещение за 600. И аз бях единствената бяла жена. 

Петър Янев беше разучил песен на суахили.  Когато започна да я пее не мога да опиша какво настана! Камерата не можеше да си пробие път. Валя като запя - на българската песен хората скочиха и реагираха също като на тяхната.  Местният състав, който танцуваше камо по кожени препаски  се включи и започна една веселба…

Реакцията им на нашата музика беше уникална!  При откриването на консулството много се сприятелихме с Петьо Янев и леля Валя, както вече ги наричам. Те видяха какво прави моята фондация Touch happiness в Конго. Рониха сълзи, когато гледаха как Дионисия Куцюруба прави секцио при полеви условия. Водих ги до сиропиталището, на което помагам. Там един пастор събира деца – някои сираци, други изоставени. Броят им непрекъснато се увеличава. Питам го какъв му е бизнес планът, какво ще ядат децата другия месец а той казва „Бог е добър, с негова помощ”. А там е беднотия – ужас. От едната страна е училището, от другата – стаята, в която живеят. Там човек и кокошки няма да си затвори.  Където свършват тухлите, е поставен покрив от ламарина, застопорена с камъни, но дъждът плющи вътре в стаята. Децата спяха на земята. Купих дебел дунапрен, видях, че не върши работа. Поръчах легла за миньори от Южна Африка – метални и на два етажа, за да не изгниват от влагата и да не ги ядат термитите.  Поне да не спят на влажния под децата. Сиропиталището вече носи моето име.

Петьо и леля Валя и там рониха сълзи… И спонтанно решиха да помагат във всичките ми инициативи, според силите си.  Когато подхващам благотворително дело, не викам никого и не искам пари. Казвам „Всеки да помогне с каквото може, ако има желание”.  Дори ако не ми дават средства, е по-добре. Това, че лекари идват да помагат със своя труд за мен е много по-ценно, отколкото ако ми напишат чек. Парите опорочават нещата. Всеки да даде своя дан по желание. С изненада научих, че по сметката на фондацията имам преведени суми от бизнесмени с възможности. Но не съм им ги искала, сами са стигнали до идеята да ме подкрепят”, завърши разказа си Теодора Игнатова, основател на фондацията „Докосни щастието”.   

„Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”

От един конгоански хор се обърнаха към мен с идеята на направят концерт. Там е много популярна оперната и хорова музика.  Министърката Терез пак ми даде залата на парламента, а аз като български консул в Конго се нагърбих с цялата организация за популяризирането на класическата европейска музика.  Много тържествен концерт се получи.

Когато разбраха, че ще имаме празник в консулството, от хора предложиха да се включат. Изпълниха нашия химн на български, конгоанския и химна на Европа.  Ние не можем да изпеем „Мила родино” химн така!  Сърцато! Помолих  ги да разучат и наши народни песни. Избраха си „Притури се планината”, „Полегнала е Тудора” и „Лале ли си, зюмбюл ли си”. В деня на тържеството в консулството (сградата е моя и съм направила ремонта за собствена сметка), цели часове, като Пепеляшка, издигах тенти на двора, редих фотоси  на един лекар, който снима Врачанския Балкан, носих носии, поръчани отпреди, пак във Враца…  След изпълнението губернаторът, който също присъстваше, ми каза „Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”.

Гръцки гинеколог преглежда врачанки благотворително

Във Враца, почетният консул на България в Конго – Теодора Игнатова е обзавела модерен гинекологичен кабинет, в който всяка седмица пълни прегледи прави европейското светило в тази област д-р Дионисиа  Куцюруба. Лекарката, която пристига специално от  Гърция за благотворителната инициатива, е завършила у нас и отлично се разбира с пациентките. Фондацията на Игнатова „Докосни щастието” поема 70% от сумата за прегледа. Останалата част се плаща от пациентката, но срещу това тя получава възможно най-пълната диагноза чрез свръхмодерна апаратура и непознатата на повечето българки „течна цитонамазка”.

 Илия от Конго – грък, който говори суахили

7-годишният син на Теодора, Илия, в София приклекнал да погали кученцето на солидна дама и двамата потънали в следния абсурден диалог:

Дамата: Ти имаш ли си куче?

Илия: Да, ама е в Конго.

Дамата: Ти там ли си роден?

Илия: Не, в Южна Африка.

Дамата: Ама си много беличък. Баща ти от Конго ли е?

Илия: Не, татко е грък.

Дамата: Ти говориш ли гръцки?

Илия: Да, а също така английски, френски и суахили…

На това място дамата си тръгва, решила, че детето има твърде развинтено въображение

REFAN връща младостта с хиалуронова киселина и роза дамасцена с PURE ROSE PERFECTION

Pure Rose Perfection е разработена изцяло от натурални съставки козметична серия на REFAN. Във всеки продукт се усеща ароматът, извлечен от току-що откъснати цветове на прочутата в цял свят роза дамасцена.  И на специално отношение към клиента. Ненапразно тази година компанията спечели приза „Любимамарка на българския потребител за 2017”, както и първите места в категориите „Козметика” и „Българска марка”.

Серията включва козметика за лице и очи: дневен, нощен крем и еликсир в иновативен Аirless флакон, лесен за дозиране и употреба. Новата опаковка не позволява замърсяване на съдържанието и предпазва естествените масла от контакт с въздуха и светлината, за да се запазят трайността и качествата на консистенцията им максимално дълго.Благодарение на специалната помпа пък цялото съдържание на опаковката се оползотворява, без остатък.

Дневният крем за лице и очи Pure  Rose  Perfection e с иновативна формула за постоянна грижа за лицето и деликатната зона на околоочния контур. Висококачествената активна съставка Stimulhyal™ стимулира синтеза на хиалуронова киселина в дермата с до 92,7% и на еластин с повече от 35,8%, като предотвратява образуването на първите бръчки и мимически линии.

Хиалуроновата киселина има ключова роля в основните биологични функции на кожата, нейната физиология и биомеханични качества.Еластинът е съществен елемент, който й придава еластичност и гъвкавост.  Дневният крем за лице и очи Pure Rose Perfection съдържа още фитосфингозин  (PS), който е част от естествената защита на кожата и е основна съставка на липидите на  Stratum Corneum. Дерматологични изследвания потвърждават  биологичната роля на фитосфингозин  (PS) като естествено противовъзпалително средство. За постигане на оптимален ефект се препоръчва продуктът да се използва в комбинация с нощен крем за лице и около очи иеликсир за лице и около очи от серията Pure Rose Perfection.

Нощният крем за лицеPure Rose Perfection също се грижи едновременно за лицето и зоната на околоочния контур, но през нощта. Молекулата за контрол на стреса Neurophroline™ е първото поколение козметични продукти, способни да блокират производството на стресов кортизол от кожните клетки и значително стимулира хормона на щастието - ендорфин.

Стресът влияе върху кожата, като ускорява проблемните процеси, съпътстващи появата на тъмни  кръгове под очите, уморен външен вид, бръчки, акне, розацеа и др. Революционният активен Neurophroline™ не само се бори със симптомите на агресивната околна среда, като замърсяване и променен климат, а и подобрява видимо тонуса на кожата, което доказва бързо действие за контрол на стреса в нея.

Neurophroline™ значително стимулира експресията на гените, участващи във възстановяването на естественото равновесие на кожните клетки (хомеостаза). Дерматологични тестове на Neurophroline™ върху най-чувствителната част на кожата на лицето - под очите, проведени в райони със значително атмосферно замърсяване, показват:

• Много бързи резултати при подобряване на цвета на кожата около очите;
• Зачервяванията на кожата намаляват видимо с 2,4 пъти след 28 дни, а цветът й значително се подобрява с 99% през същия период от време;
• След едномесечна употреба на продукта видимо намаляват признаците на стрес и умора.

За постигане на оптимален ефект се препоръчва да се използва в комбинация с дневен крем за лице и около очи и еликсир за лице и около очи от серията Pure Rose Perfection.

Еликсирът за лице и около очи Pure Rose Perfection е разработен с първата по рода си френска активна съставка с повдигащо действие.Beautifeye™  е неинвазивна алтернатива на пластичната хирургия, която повдига горния клепач, стяга околоочния контур, заличава тъмните кръгове и подпухналостта.

Забележимо изглажда фините бръчки и намалява обема им с до 34% и дълбочината им с до 33%. В резултат на това, кожата е отново гладка и със сияен младежки вид.

Потребителско проучване, проведено от френската фирма - Sederma, показа, че Beautifeye™ само за 7 дни влияе положително върху начина, по който потребителите възприемат характеристиките на лицето си. Еликсирът за лице и около очи Pure Rose Perfection съдържа още фитосфингозин (PS), който е част от естествената кожна защита и е основна съставка на липидите на  Stratum Corneum. Дерматологични изследвания потвърждават  биологичната роля на фитосфингозин (PS) като естествено противовъзпалително средство.Той успокоява кожата и балансира микрофлората. За постигане на оптимален ефект се препоръчва да се използва в комбинация с дневен и нощен крем за лице и около очи от серията Pure Rose Perfection.

Непрекъснатото обновяване на асортимента в тон с последните тенденции, превръщат REFAN в една от малкото български фирми, която в продължение на 26 години произвежда висококачествена парфюмерия и козметика, предлагайки икономически ефективен, екологично съобразен и интелигентен начин за продажби с максимално камество на конкурентни цени.