Д-р Джихан Абазович дава надежда за Любчо

Терапията с костен мозък връща към живота 31-жодишен мъж с травма на гръбнака

Цяла България познава Любчо, слънчевото момче с нерадостна съдба още от раждането си. На 8 март 2002 година пиян шофьор убива на тротоара баща му и бременната му  в осмия месец майка. Лекарите успяват да спасят бебето, но то е с тежка форма на церебрална парализа от липса на кислород, заради скъсана пъпна връв.

Бабата на Любчо – Саня Христова, вече 16 години неуморно се грижи за единствения си внук и всеотдайно търси терапии за подобрение на здравето му. Той всеки ден ходи по два часа на рехабилитация след часовете в училище, за допълнителни уроци  учители идват у тях и е претърпял повече хирургически интервенции, отколкото годините, на които е. В клиника в Москва е преминал няколко курса на процедури със стволови клетки без видим резултат, ходил е на раздвижване с локомат в Полша, на рехабилитация в Словакия, плува … Но все още ходи трудно, не може да се облича и съблича сам.

Надеждата за ново качество на живот на Любчо идва от столичната клиника „Имани”  и фондация „Докосни щастието” на Теодора Игнатова. В холистичното медицинско заведение гост-лекар е светилото в европейската регенеративна медицина д-р Джихан Абазович. С прилагането на различни процедури, при които се използва собствената кръв, плазма или костен мозък на пациента, той възвърна пъргавостта на краката на световната шампионка по висок скок, легендарната атлетка Йорданка Благоева, помогна на народната певица Валя Балканска и на десетки не толкова именити пациенти.

Каква е същността на терапията, която помага при двигателни проблеми, стари и нови травми, чието име на пръв поглед звучи като бургер - BMAC therapy?

 Бимак терапията е  неинвазивна амбулаторна процедура, при която се взима костен мозък от пациента, без той да се залежава в болница.

 Процедурата е известна като терапия със стволови клетки, защото костният мозък съдържа стволови клетки, които могат да образуват нови клетки като кост, хрущял и мускул. За събиране на костния мозък се използва специална игла. Тази игла е в състояние да събере висока концентрация на стволови клетки от костния мозък на пациента. Новоконцентрираните стволови клетки след това се инжектират в проблемната област, за да стимулират регенерацията на клетките.

Основните предимства на тази регенеративна терапия са:  намаляване на болката, лекува хронични наранявания, алтернатива е  на хирургическата интервенция, елиминира нуждата от дългосрочно лечение,  с нея възстановяването на стари травми също е успешно.

Колко време отнема да се почувства резултат?  Повечето пациенти наблюдават подобрение в рамките на 2-6 седмици, понякога по-рано, но времето  варира според човека. Резултатът е намаляване на болката,  увеличаване на здравината и стабилността. Най-често е необходима само една процедура, за да се усетят положителни резултати, но някои пациенти имат  нужда от втора или трета инжекция.

В България един млад мъж вече проходи, благодарение на Бимак терапията, която д-р Абазович му е приложил в белградска клиника.  Престоят там е не по-дълъг от 3 дни. Но нека научим историята на 31-годишният Георги Георгиев от Видин от собствения му разказ:

Прибирах се към къщи, подхлъзнах сена моста на Владайската река, вървейки към Овча купел и се свестих във водата. Там усетих, че нещо не е наред. Не знам как успях да се измъкна от реката с ръце, с лакти. Извиках няколко пъти, хора ми се притекоха на помощ , обадиха се за линейка и попаднах в „Пирогов”.

Там ме подмятаха и хвърляха – буквално. И ми заявиха „Операция!”. Нищо не ми казваха – нито какво ще ми правят, нито какъв може да е изходът. Чак след това ми обясниха , че са ме стабилизирали и до една година ще се оправя. Снимките показаха счупен прешлен и травма по-долу, на мястото, където съм паднал. Засегнати са нерви, но не е пострадал гръбначния мозък.  Бил съм на милиметър. Дори проф. Габровски беше казал, че съм говорил с Господ.

От тогава ходя на рехабилитация всеки месец, тренирам най-малко по два часа дневно, но по нашите санаториуми нямах напредък, независимо от усилията ми.

Преди процедурата, която ми направиха в Сърбия на моя рожден ден – 13 ноември 2017 година, можех да ходя едва-едва, но гръбнакът ми не беше стабилен, клатех се и не издържах дълго прав. Да е жив и здрав братовчед ми Михаил Благоев, който ме изпрати при д-р Джихан Абазович.
Самата процедура не боли – с упойка ми взеха стволови клетки от тазобедрената става, казаха, че ще ги  концентрират в специален апарат и ще ги върнат обратно в тялото ми на болното място.   Това правят при всяка от необходимите терапии.  Досега са ми правили три. Първите няколко дни усещам дискомфорт. Осезаемият резултат идва след 30-40 дни. Ходенето ми от ден на ден е все по-добре. Дори днес за първи път в клиника „Имани”, изкачих стълбите. Е, с помощ, де.  Но напредъкът е видим.

С проходилка ходя доста добре, изправям се с патерица, но тук идва страхът. Необясним е. Гръбнакът вече не ми се усуква, но се притеснявам да се опра само на патерицата и да тръгна.

Продължавам да ходя на рехабилитации в "Свети Мина"  във Вършец. Там моите братя по съдба направо се чудят на резултатите ми. Лекарите – също, но си остават скептични. Намеренията ми, обаче, са да отида на рехабилитация в Гамзиградска баня в Сърбия, където процедурите са по 12 на ден.  И не е баснословно скъпо – по 28 евро на ден, заедно с храната.

Имам видеа с първите и със сегашните ми крачки с проходилката. Един непрофесионалист не може да види фрапиращата разлика. Моето тяло я усеща, краката ми са по-уверени, дори на последното клипче се пускам и вървя без опора за кратко.

Дали ще повторя терапията след 6 месеца или след година зависи от напредъка ми. Преди Бимак терапията (BMAC therapy) само се изправях на проходилката и рухвах. Сега изминавам над 100 метра. На почивки.

Бимак терапията е бъдещето.  С нея човек може за избегне операцията”, завърши разказа си Георги.

При разговора с бабата на Любчо д-р Абазович подчерта, че в клона на клиниката в Нови сад постигат отлични резултати при рехабилитация на деца с церебрална парализа и дори една от лекарките има момче с такъв здравословен проблем.  При него Бимак терапията дава много добър ефект.

Лекарят бе пределно откровен, когато заяви на Саня Христова: „При Бимак терапията можем да очакваме напредък, но не разчитайте на чудеса. Промяна при Любчо ще има във фината моторика, в прецизността на движенията, в баланса на ходенето, в мозъчната активност, Най-ценното е, че в мозъка му има милиони клетки, които можем да пробудим с терапията. Но не всички, а само някои в малкия мозък.  И не бива да спирате с физическите упражнения и рехабилитацията”.

Ще следим подобрението на Георги от Видин и резултатите при Любчо.  

От Враца до Конго

Африканчета пеят „Полегнала е Тудора” в чест на българка

Теодора Игнатова кани Валя Балканска и гайдарят Петър Янев да открият нашето консулство в далечната страна, те изнасят и концерт в парламента

„Това че от Враца съм стигнала до Конго е една тема, но това, че съм се върнала в родния си град, за да помагам според силите си – съвсем друга”, започва разговора отзад напред Теодора Игнатова. Животът й прилича на холивудска сага, тъкмо защото никога не подхожда според общоприетите правила.

Разказът й специално за „Жълт Труд” тръгва от причината да напусне родината си:  

„Заминах от България не защото имах финансови проблеми – още като студентка отворих във Враца магазин на известна марка и се самоиздържах. По-скоро имах очакване за един по-интересен, по-добър свят. Отидох да живея в Чехия, заради възможностите за бизнес и развитие.  Благодарение на завършената от мен френска гимназия и знаенето на английски и руски, се реализирах доста добре във фирма, която се занимаваше със софтуеър. Развивах нови пазари в руските републики. После ме изпратиха да завоювам нови територии в Латинска Америка – живях във Венецуела, Панама, Перу.  Пътувах из целия континент и не ми се струваше опасно, въпреки военните по улиците в някои държави. Срещнах страхотни хора. 

Дори мислех да се установя там, но се появи предложение за лансиране на проекти в Конго, а аз нали говоря френски… и реших да „отскоча” до там. Отиването ми съвпадна с първите им демократични президентски избори. Три месеца почти не излизах от единствения гранд-хотел,защото стреляха по улиците. Наложи се да дойдат 15 хиляди сини каски. Най-голямата мисия на ООН в Африка. Но това не ме притесни, а ми се стори интересно и различно. И докато лансирах проектите, се запознах с моя съпруг. Не ми беше навик да срещам мъжете в живота си по бизнес, но този път така се случи.  Той се оказа грък, а аз, макар и от България, не бях ходила в Гърция. Баща му преди десетилетия заминал на работа в Конго, върнал се у дома само да си внесе една гъркиня. Така че моят съпруг е роден в Калеми на езерото Тангани в Конго, но си е 100-процентов грък.  Бях на 30 години, влюбена и реших, че ми е време да създам семейство. Не ме притесни, че е Конго. Голяма работа! Живяла съм къде ли не по света.  После се родиха децата ми и сякаш затворих кръга. Основах фондацията си, реших да възродя съществувалите връзки между България и Конго, да направя нещо за родината си. 

В Конго не съм намерила призванието си да помагам. По-скоро не можех да остана безразлична. Там не става дума да помагаш, а да реагираш.  Когато се омъжих и престанах да работя, пак се оказах мениджър. Колониален начин на живот! Наложи се да управлявам имение с 20 души персонал.  Този организъм трябва да съществува. И ако се държиш нормално със служителите си, започваш да вникваш в проблемите им.  Един от тях идва и казва „Много се извинявам, може ли днес да си тръгна по-рано, защото жена ми е топлила вода, за да направи качамак, но понеже имаме осем деца, най-малкото е бутнало котлето и е изгорено отгоре до долу”.  

Изпращам колата с шофьора, плащам частната болница, за да бъде спасено детето. Виждайки такива неща във всекидневието си  си казваш „Тук няма медицина”. И се старая да помогна. Каня приятелката ми, д-р Дионисия Куцюруба, известен акушер-гинеколог в Гърция, да преглежда бременни. Единственият ехограф е като черно-бял телевизор „Юность”, но няма кой да работи с него.  Наложи й се да прави цезарово сечение в постройка като западнал гараж. Само по движението на две памучета на носа разбираше дали жената диша. За да стигнем до там се наложи да купя два камиона със ситен чакъл за 2500 долара, за да можем да минем през калта до клиниката.  Подарих им мрежи за комари, за да не се разболяват бебетата от малария. Вода няма. Изпращам бутилки и бидони. 

В Конго всичко е животоспасяващо. Един приятел-педиатър дойде и прегледа 25 деца за един ден.  Там нещата са екзистенциални. Идвам си във Враца и виждам същото. Една жена на 29 години с дете на три чува присъдата „Имаш рак. Ще ти извадим матката и няма да родиш други деца”.  За втора диагноза й помагам за отиде при Дионсиа в Гърция.  Но идва още една, и още една… Не искам да обвинявам никого в некомпетентност, но ми се ще да дам шанс на българките да чуят, че има и друга гледна точка.  В този смисъл може би не сме далеч от Конго.  Мило ми е за Конго, но ми е по-мило за моята родина.  Не искам България да е Третия свят и правя каквото мога.  Затова с д-р Дионисиа Куцюруба започнахме с превенцията в гинекологичния кабинет, който създадох във Враца. Надявам се жените да научат повече, да се информират по най-добрия начин и да не се страхуват  да търсят второ мнение. Затова след прегледите имаме срещи и лекции.

Всички конгоанци мечтаят да не са в Конго. Също като повечето българи. Във всяка къща във Враца със сигурност има поне един, който е в чужбина. Не бих искала децата ни да заминават извън България. Затова гледам да помогна на такива,  които имат някакъв талант, но нямат финансова възможност да го развият.  И да останат у нас.  Затова с Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска, сме решили да  направим школо за гайди. (разсмива се звънко) Така със сигурност талантите ще останат у нас. И синът ми Илия вече свири, нищо че е само на седем.

През последните 17 години откакто не живея в България често си идвам, но за кратко. Подготвяйки откриването на консулството на България в Конго на 3 март преди три години, накупих знамена, носии и покривки, казах на майка ми „Искам да направя тържество, което да се запомни”. Тя ми предложи да поканя танцов състав, но аз съм почетен консул. Всичко правя на мои разноски. Как да платя самолетните билети и хотела на цял ансамбъл?! Тогава въздъхнах „Ей, ако беше жива Валя Балканска, щях да я поканя…”. Майка ми възкликна, че жената си е съвсем жива. Издирих телефона на гайдаря Петър, обадих му се и без изобщо да сме се виждали той прие да дойдат да изпеят няколко български песни.  Сигурна бях, че  не знаеше къде се намира Конго, освен, че е в Африка.  Уговорихме се за пет минути.

Отидох в офиса на Петър Стоянов, с когото имам лично познанство. Секретарката му ми пошушва, че майка му е починала съвсем наскоро. Аз го каня на откриването на трети март като му казвам, че в тъжните моменти е хубаво човек да се разведри с пътуване. И той се съгласи. 

Междувременно съм паднала, изкълчила съм си крака и се придвижвам с патерици, но когато ходя по институции, ги оставям в колата. Да не излагам себе си и държавата. Издала съм на всички поканени за откриването дипломатически визи за Конго, обаче в Кения не разпознават тези документи и не  пускат Валя Балканска и Петър Янев да се качат на полета. Те не говорят английски. Обаждат ми се в шест сутринта.  Изпускат самолета. Резервирам им хотел в Найроби, поръчвам  кола да ги придвижи от летището, нов полет за другия ден…  На него се засичат с останалата част от групата.  На летището в Конго – изненада!  Чака ги цялата гвардейска рота, посрещат Петър Стоянов като президент.  Там няма бивши държавни глави. Бившите са без глави (смее се).

При мен всичко е въпрос на случайност и нищо на договорка.  Просто се подрежда правилно, без никой да има пръст. Тогава не знаех, че Петър Стоянов, Валя Балканска и Петър Янев се познават.  У нас настана голяма веселба. Пекохме кози по конгоански, пяхме родопски песни, а зъболекарят Атанасио Куцюрубас –  завършил стоматология в България, преглеждаше децата от сиропиталището на светлината от фенерчето на телефона си, защото нямаше ток.

Когато обявих правомощията си, че ще ставам почетен консул на България в Конго, получих имейл от тяхната министърка на културата, младежта, спорта, образованието, семейството, децата и забавленията (?!).  Всичко това в едно министерство! Тази мила дама на име Терез се оказа отгледана от българка.  Навремето семейството й я изпратило в съседния град да учи в гимназията. Живеела при свой чичо, който я подритвал и ученолюбивата ученичка, облегната на един дувар си пишела домашните. Една от учителките била българка на име Кера. Попитала я защо си учи уроците на улицата, започнала да й помага. Дори отишла с момичето при родителите му и попитала може ли да я прибере да живее при нея.  Гледала я, учила я да плете, водила я в Италия, със съпруга й белгиец платили висшето й образование в Брюксел… „Всичко, което съм научила и което съм постигнала е благодарение на нея. Тя ме научи, че една жена не може просто да седи и да гледа телевизия, ръцете й винаги трябва да са заети с нещо”, каза ми Терез.

По политически причини българката се връща обратно, пише учебници по френски, пенсионира се във врачанската гимназия.  Сега живее в София на ул. „Витошка”, вече е на 90,  аз често й нося писма и подаръци от Терез. И тя й праща армагани и снимки по мен. Над главата на Кера стои огромна снимка на Терез.

Та министърката се оказа мой човек по българска линия и ми даде залата на парламента безвъзмездно, за да направя концерт на Валя Балканска.   Аз пък познавам един конгоански журналист, който е популярен водещ по радиото.  Извиках го за модератор. Той събра местни състави, новината се разчу и в залата (нали е безплатно) настана чудо!  Стълпотворение от млади момчета, дошли да слушат музика. Над 2000 души в помещение за 600. И аз бях единствената бяла жена. 

Петър Янев беше разучил песен на суахили.  Когато започна да я пее не мога да опиша какво настана! Камерата не можеше да си пробие път. Валя като запя - на българската песен хората скочиха и реагираха също като на тяхната.  Местният състав, който танцуваше камо по кожени препаски  се включи и започна една веселба…

Реакцията им на нашата музика беше уникална!  При откриването на консулството много се сприятелихме с Петьо Янев и леля Валя, както вече ги наричам. Те видяха какво прави моята фондация Touch happiness в Конго. Рониха сълзи, когато гледаха как Дионисия Куцюруба прави секцио при полеви условия. Водих ги до сиропиталището, на което помагам. Там един пастор събира деца – някои сираци, други изоставени. Броят им непрекъснато се увеличава. Питам го какъв му е бизнес планът, какво ще ядат децата другия месец а той казва „Бог е добър, с негова помощ”. А там е беднотия – ужас. От едната страна е училището, от другата – стаята, в която живеят. Там човек и кокошки няма да си затвори.  Където свършват тухлите, е поставен покрив от ламарина, застопорена с камъни, но дъждът плющи вътре в стаята. Децата спяха на земята. Купих дебел дунапрен, видях, че не върши работа. Поръчах легла за миньори от Южна Африка – метални и на два етажа, за да не изгниват от влагата и да не ги ядат термитите.  Поне да не спят на влажния под децата. Сиропиталището вече носи моето име.

Петьо и леля Валя и там рониха сълзи… И спонтанно решиха да помагат във всичките ми инициативи, според силите си.  Когато подхващам благотворително дело, не викам никого и не искам пари. Казвам „Всеки да помогне с каквото може, ако има желание”.  Дори ако не ми дават средства, е по-добре. Това, че лекари идват да помагат със своя труд за мен е много по-ценно, отколкото ако ми напишат чек. Парите опорочават нещата. Всеки да даде своя дан по желание. С изненада научих, че по сметката на фондацията имам преведени суми от бизнесмени с възможности. Но не съм им ги искала, сами са стигнали до идеята да ме подкрепят”, завърши разказа си Теодора Игнатова, основател на фондацията „Докосни щастието”.   

„Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”

От един конгоански хор се обърнаха към мен с идеята на направят концерт. Там е много популярна оперната и хорова музика.  Министърката Терез пак ми даде залата на парламента, а аз като български консул в Конго се нагърбих с цялата организация за популяризирането на класическата европейска музика.  Много тържествен концерт се получи.

Когато разбраха, че ще имаме празник в консулството, от хора предложиха да се включат. Изпълниха нашия химн на български, конгоанския и химна на Европа.  Ние не можем да изпеем „Мила родино” химн така!  Сърцато! Помолих  ги да разучат и наши народни песни. Избраха си „Притури се планината”, „Полегнала е Тудора” и „Лале ли си, зюмбюл ли си”. В деня на тържеството в консулството (сградата е моя и съм направила ремонта за собствена сметка), цели часове, като Пепеляшка, издигах тенти на двора, редих фотоси  на един лекар, който снима Врачанския Балкан, носих носии, поръчани отпреди, пак във Враца…  След изпълнението губернаторът, който също присъстваше, ми каза „Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”.

Гръцки гинеколог преглежда врачанки благотворително

Във Враца, почетният консул на България в Конго – Теодора Игнатова е обзавела модерен гинекологичен кабинет, в който всяка седмица пълни прегледи прави европейското светило в тази област д-р Дионисиа  Куцюруба. Лекарката, която пристига специално от  Гърция за благотворителната инициатива, е завършила у нас и отлично се разбира с пациентките. Фондацията на Игнатова „Докосни щастието” поема 70% от сумата за прегледа. Останалата част се плаща от пациентката, но срещу това тя получава възможно най-пълната диагноза чрез свръхмодерна апаратура и непознатата на повечето българки „течна цитонамазка”.

 Илия от Конго – грък, който говори суахили

7-годишният син на Теодора, Илия, в София приклекнал да погали кученцето на солидна дама и двамата потънали в следния абсурден диалог:

Дамата: Ти имаш ли си куче?

Илия: Да, ама е в Конго.

Дамата: Ти там ли си роден?

Илия: Не, в Южна Африка.

Дамата: Ама си много беличък. Баща ти от Конго ли е?

Илия: Не, татко е грък.

Дамата: Ти говориш ли гръцки?

Илия: Да, а също така английски, френски и суахили…

На това място дамата си тръгва, решила, че детето има твърде развинтено въображение

Над 40 жени от Враца прегледани по най-съвременните гинекологични методи

Още десетки на беседа с водещ европейски специалист по въпросите на женското здраве

От петък до днес във Враца бяха проведени благотворителни гинекологични прегледи на над 40 жени. Прегледът включваше пълен гинекологичен преглед, преглед на гърди и цитонамазка.

В новооткрития акушеро-гинекологичен кабинет преглеждаше изтъкнатия не само на Балканите, но и в Европа, специалист Доктор Дионисия Куцюруба .

 В края на първия ден от кампанията по превенцията се проведе и среща-беседа с доктор Куцюруба. Информационната част от благотворителната акция посветена на геникологичното здраве стартира в библиотеката на Враца.

 Това беше и първият от серията разговори, които ще организира Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и фондация „Докосни щастието” , които ще бъдат посветени на гинекологичното здраве на жените в различни възрасти. „ С радост се включваме в инициативата, организирана от създателката на фондация „Докосни щастието” Теодора Игнатова”, каза при откриването на срещата директорът на РБ „Христо Ботев” Силвия Врачовска.

„Превенцията при жените в различни възрасти” бе тема, с която се откри информационната кампания, а присъстващите дами имаха вазможността да задат десетки въпроси на д-р Куцюруба. Международният авторитет в областта на гинекологията и мастология  даде изключително изчерпателни отговори, съвети и насоки по темите за превенция от заболявания, инфекции и вируси.

Серия от въпроси имаше и за ваксината против човешкия папилома вирус. Д-р Куцюруба уточни, че това е ваксина, която освен на младите момичета трябва да бъде поставяна и на всички момчета, за да не се допуска разпространяването на вируса. Тя напомни, че добрата информираност по въпросите на превенцията са първата и най-важна стъпка към доброто здраве.

Присъстващите дами успяха да си запишат и първите часове за прегледи в новооткрития кабинет, в които ще консултира д-р Дионисиа  Куцюруба. Кабинетът е създаден от фондация „Докосни щастието”, която поема и по-голямата тежест от цената на прегледите.

Водещ гинеколог информира за превенцията на женското здраве във Враца.

Гръцка лекарка преглежда и просвещава, благодарение на фондация "Докосни щастието"

Д-р Дионисиа Куцюруба международен авторитет в своята област - акушер-гинеколог, онкохирург, специализирала е патология на шийката на матката и естетическа гинекология в Англия, както и мамология във Франция

Информационна кампания за превенция на женското здраве стартира Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и фондация „Докосни щастието”. На 28 юли /петък/ от 18 ч. в Обща читалня на библиотеката ще се проведе и първата среща на тема „Превенцията при жените в различните възрастови групи”. Под формата на серия от срещи-разговори организаторите целят да улеснят достъпа до качествена здравна грижа в лицето на д-р Дионисиа Куцюруба.

Доктор Куцюруба се включва в кампанията по покана на председателя на фондацията „Докосни щастието” и почетен консул на България в Конго Теодора Игнатова. Дионисиа Куцюруба международен авторитет в своята област - акушер-гинеколог, онкохирург, специализирала е патология на шийката на матката и естетическа гинекология в Англия, както и мамология във Франция.

Член е на Европейското дружество по естетична гинекология /ESAG/, Медицинска асоциация по мастология /MANOS/, гръцкото дружество за маточната патология и колпоскопия /HSCCP/ и един от създателите на гръцкото общество за нарушения на половете в по-долните гениталии. От 28 юли д-р Куцюруба започва да приема пациенти и в частен кабинет, създаден и изцяло финансиран от фондация „Докосни щастието“. Водещата идея в инициативата на фондацията е да предостави здравни услуги, с внимание не само към клиничния резултат от лечението, но и към емоционално-психологическия комфорт на пациентите. Всички дами, които имат въпроси, колебания и притеснения относно превенцията и здравето си са добре дошли. Превенцията е първата крачка да обичаме себе си!

Компетентната  благотворителна грижа за дамите на североизтока е част от програмата на Фондация „Докосни щастието“по осъществяване достъп до модерна и достъпна здравна грижа за най-бедното население у нас.

На  28.07.2017  год. Във Враца отваря врати частен Акушеро-гинекологиче нкабинет, в който ще се провеждат прегледи от изтъкнатия не само на Балканите, но и в Европа, специалист доктор Дионисия Куцюруба .


Кабинетът е създаден и изцяло финансиран от Фондация „ Докосни щастието“.


Водещатаидея в инициативата на фондацията е  да предостави здравни услуги, с внимание  не само към клиничния резултат от лечението, но и към емоционално-психологическия комфорт на пациентите. 


Услугите, които предлага са:


Гинекологични прегледи и консултации


Съвременна и прецизна диагностика на заболяванията на женската полова система


Неинвазивни терапии


Минимално инвазивна хирургия


Съвременно радикално хирургично лечение на всички видове онкологични заболявания на женската полова система


Лечение при усложнения след претърпени оперативни интервенции.


Пакетът от услуги  е настойност 100 лв., като пациентът заплаща само 30 лв., а останалата част от сумата се поема от фондация „ Докосни щастието“, което е и израз  на моралния  й кодекс залегнал в основата на скалата от ценности, които олицетворява.
 Една от многото мисии  на фондацията е  да отговори на здравните  и социални дефицити в българското общество, предоставяйки   достиженията на водещи медицински  умове  и практики  в света, въвеждане на иновативни технологии и всичко това с  професионализъм, респект, грижа и състрадание към пациента.



Ще бъде организирана и беседа на тема : “Превенцията при жените с д-р Дионисия Куцюруба“.


Основната цел на срещата е да се провокират дамите  да говорят за проблемите, да търсят информация и да тръгнат смело в борбата срещу коварни вируси и заболявания. Да не пускат здравето си „в лапите” на страха и невежеството, а да се научат да разчитат тревожните сигнали на тялото си още преди да е дошла заплахата от болестта и да потърсят правилното решение, което да възпрепятства по-нататъшното развитие на симптомите.


“Колко сила, воля, търпение, старание, страх, мълчание и предразсъдъци стоят зад женската красота – само жените си знаят. Колко по-лесно би било, ако всички се доверяват на техния верен съюзник в грижата за здравето – превенцията. Тогава ще са направили първата най-голяма крачка – да обичат себе си.Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца и фондация „Докосни щастието” обединяват усилията си в информиране на нежната половина от обществото по темата

„Превенцията при жените в различните възрастови групи.Открили сме и най-правилният съюзник в общата ни мисия.На вашите въпроси ще отговаря д-р Дионисия Куцюруба. Срещата ще се проведе в Регионална библиотека „ХристоБотев” – Враца на 28 юли от 18 ч. 
Очакваме ви!


Превенцията е първата крачка да обичаме себе си!“ – Гласи поканата на Фондацията до всички жени в региона.

Това е първата от серията инициативи на „Докосни щастието“ свързани с осигуряване на право на компетентна и достъпна здравна грижа за хората от най-бедния регион на страната ни.

Коя е д-р Дионисия Куцюруба  

Лекарката е международен авторитет в своята област – акушер-гинеколог, онкохирург, специализирала е патология на шийката на матката и естетическа гинекология в Англия, както и мамология във Франция. 
Член е на Европейското дружество по естетична гинекология /ESAG/, Медицинска асоциация по мастология /MANOS/, Гръцкото дружество за маточната патология и колпоскопия /HSCCP/ и един от създателите на Гръцкото общество за нарушения на половете.