Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет филми. Показване на всички публикации

вторник, 4 декември 2018 г.

Най-авторитетните музеи на Турция продават пет от филмите на Стилиян Иванов



Голям пробив на българското документално кино зад граница
Лентите са преведени на турски, английски, руски и арабски

От 1 декември най-големите музеи на Турция предлагат в магазините си 5 от документалните филми на Стилиян Иванов.
Topkapı Museum store, Ayasofya Museum Store , Nevşehir Göreme Openair museum, Efes openair museum и др. са част от местата, в които гостите на Турция от цял свят могат да си купят българските ленти.
Това са  “Дервишите - мистиците на Изтока”, “Добре дошли в Турция и трилогията “Анатолия”.
В момента Стилиян подготвя следващия си филмов проект, с който ще разкаже за Магнаурската школа.

събота, 9 септември 2017 г.

Йоан Карамфилов  замени Холивуд с музиката

Талантливият студент по драма в Лондон пусна новото си парче "The Oceans and the Sky"

Йоан Карамфилов, известен доскоро като детото-чудо на холивудското кино на българска земя пусна ново парче. Този път не партнирайки на Лоренцо Ламас, Арманд  Асанте, Рон Пърлман или Мила Йовович, а соло. Като певец, автор на текста и композитор.
Ето какво 22-годишният актьор разказва за себе си:  „От 7-годишен живея между снимачните площадки на холивудски филми и кварталните градинки на Люлин. Обичам моторите, Rock &Roll,  класическа музика и съм безнадежден романтик. Измежду кастинги и участия, имах чувството, че мога да бъда по-продуктивен и инвестирах в уроци по пиано и цигулка, а с китарата сами се разбрахме.  
Хареса ми и продължих да репетирам. Виждах подобрения след всеки ден. Вманиачих се и стремежът ми да съм по-добър се превърна в личния ми живот.  Музиката ме направи по-добър актьор и ми даде самочувствие на изпълнител.  Пиша музика от две години и се отнасям с всяка песен  както с монолог. Имам 3-4 минути да бъда максимално искрен, но с малко поезия тук и там.
Новото ми парче се казва "The Oceans and the Sky" и изразява за чувството на предаденост и самота  -  "Океаните питат техните безкрайни въпроси, а небето отговаря  с безкрайна тишина" Реших да се забавлявам със символика и в клипа като олицетворих океана  като вампир. Вампир, който като демон ти шепне и те изпълва със съмнения, че всичко е по твоя вина, че не си достатъчно добър да бъдеш ценен и обичан от хората.  Небето в клипа ми пък е паднал Ангел, който пее с равен тембър, но усеща тежестта на кръста, който трябва да носи.
Реших да не викам в тази песен, а да дам повече глас на китарите. И така:  океаните питат, небето мълчи, а ти си по средата и избираш своят път. Според мен се получи много готин, независим Rock&Roll клип и парче със много красиви локации от Западна и Южна Великобритания.  Аз режисирах видеото, а приятели ми помагаха с операторството и монтажа. 


Музиката и текстът са мои, а с аранжиментът ми помогна Симеон Сомлиев, благодарение на когото успях да науча много неща от индустрията и нужното професионално отношение преди, по време и след влизането в студио.  Много е приятно да работиш с човек, който ти говори като приятел и изисква от теб пълен професионализъм.
Вече ми е много лесно да пиша песни и музика,  защото имам богата емоционална памет и транспонирам между 3 инструмента и акапелни  импровизации.  Внимание обръщам първо на текста. Според мен това е най-важното средство за въздействие  на една песен. Посланието, което носи на феновете и завещанието което оставяш след себе си.  Каква е емоцията, историята на песента? Аз не просто да говоря някакви “готини” несвързани фрази, само защото пасват на аранжимента и “звучи интересно”.  Станах безкомпромисен,  но и научих,  че няма пълно щастие и една песен е готова, когато е на 90% завършена. Всичко друго след това взима повече от колкото да дава.
Видеоклиповете за мен са достатъчно добри, когато предават смисълът на песента. Сега виждам само как рок и метъл групи залагат целият си бюджет върху лъскав 4К видео клип и след  това не публикуват нищо цяла година, защото са получили само 10 хиляди гледания в мрежата и според тях е настъпил  “краят на света” , “рокът е мъртъв” и “всичко е чалга”.
Ще завърна рока, ще видите как! С много съдържание и главно внимание върху Музиката! С главно М! Имам самочувствието на самостоятелен изпълнител, който скоро няма да се изчерпа от креативност. Мечтая да съм винаги на сцена, не за слава, просто там ми е мястото. Усещам се жив и намирам това което търся  - там, на сцената. Искам да оставя наследство, с което да помогна на хлапета като мен да се развиват, а не да се предават и да обвиняват някого за това, че се чувстват неоценени.
Пътувал съм достатъчно да знам, че не ни е виновна за нищо България или “лошото образование” или това, че няма пари. Благодарен съм, че София е моят град, за добро или лошо. Сега съм толкова буден и нахъсан да постигна целите си, да имам своя идентичност, свой стил.
Нямаше да е така  ако се бях родил другаде. Ти сам избираш колко отдаден да бъдеш! Искам някой ден България да се гордее с мен и да славя родината ми и Господ с делата си. Затова съм създаден. Предстои ми да пусна още един клип на парчето "The Oceans and the Sky"   до края на  септември. Много се радвам, че бях забелязан и песента ще бъде използвана като саундтрак във филмът "12А”.
 Забвното е, че бях актьор в “11А”, а сега съм като саундтрак в “12А”.
В средата на октомври, ще пусна и в стил Game of Thrones клип на рок баладата ми "Without You", а за  Хелоуин ще се появи Хардкор версията на "Night Walking".
Всичките песни от албума  ми звучат различно и така ще изненадвам феновете ми с всяко парче! Не всяка песен е писана да бъде хит, мразя тази социална стигма, че е задължително да направя песен, в която да "избухваме”. Имам и такива, но всичко с времето си. Никога няма да се “продам” и да правя песни или филми за пари или слава. Рокът е бунтарска музика!
И в този ред на мисли -  предпочитам да се боря, за да успея, но да го направя по моя начин! С моя стил! Предстоят ми и филмови участия, но за момента само толкова мога да споделя. Микеланджело и Ван Гог са моите вдъхновения.  Работя като виждам с орлов поглед "Голямата картина" и се научих да превръщам  тъгата в красота. Имам репертоар подготвен за цялата година и благодарение на Господ, ходя по своя път с вяра и постоянство”, казва Йоан Карамфилов.
 Но нека ви припомня неговия път преди да открие музиката.
Как едно българче, чиито родители нямат нищо общо с киното, може да попадне сред световните знаменитости? С перфектен анлгийски и много късмет. А езикът усвоил не с частен учител, а от ... телевизията! „Дължа английския си на “Картуун нетуърк” (канал с анимационни филми)Малко хора ми вярват, но според мен има много деца, които са научили английски по този начин, припомня си Йоан. - Когато бях малък, не бях много социален и по цял ден седях у дома и превключвах каналите от скука. Имам си теория, че детските филми са много изразителни и са направени така, че да привличат вниманието на малчуганите. Когато направят едно движение и казват дума на английски в този момент, ти я запомняш. А когато гледаш по 14 часа дневно такива филми, няма как да не научиш английски.
Никога не съм ходил на курсове и на частен учител. В училище бях много над нивото на обучението. Продължих да общувам на английски, играейки на една електронна игра онлайн. Взех изпит от Кеймбридж, на който получих А минус, което е нещо като шест минус,  защото на писането съм допуснал някакви грешки, но като обща оценка е превъзходно. И това е изцяло от телевизора.
Много е смешно нашите как научиха, че говоря английски. Играех си с едни колички и понеже в главата ми имаше някаква сцена от филмче как полицаи гонят престъпници, аз си я преповтарях. По едно време влиза брат ми (юристът Сава Цеков, бивш тв-водещ) в стаята, стои и гледа, а майка ми (Меги Савова, продуцент на конкурси за красота) - зад него с торбите от пазара. Аз не ги виждам и продължавам да бъбря. Брат ми й казва “Тихо, той говори английски!”. И тя изпусна торбите.
Майка ми ме заведе на първия ми кастинг за филм. И при мен се случи както при почти всеки актьор - с малко притеснение и с много късмет. Взеха ме за масовката в “Далида”. Много добре си спомням канапето. На него по време на почивките седеше актьорче от Америка в някаква второстепенна роля. Видях, че му е скучно и отидох да си говорим.
Тогава дойде продуцентът на филма, италианец, и започна разгневен да крещи със странния си акцент “Какво прави това американче тук с този лош грим, ужасно облечено, сякаш е статист?!”. Кастинг директорът му каза, че съм българче от масовката. Тогава ме добавиха в списъците на “Ню имидж” и ме викаха за кастинги. Благодарение на този човек, чието име и до този момент не знам, но много го обичам. Говоря английски с британски, американски и австралийски акцент”.
Късметът продължава да работи за Йоан. Той влиза от филм във филм – и така цели осем. Разказва, че никой от големите холивудски актьори не се е „звездеел” нито на снимачната площадка, нито извън нея. „Освен Стивън Сегал. Аз дори не успях да стигна до него, винаги беше с петима души охрана. Но всички големи актьори бяха много земни хора и те първи започваха разговор. Липсваше този неловък момент, в която аз да им казвам “Здрасти, аз съм Йоан Карамфилов, голям фен съм ви”. Те започваха да си говорят с мен как така едно момче от България са го взели да играе в холивудски филм, защо не са ангажирали американче, откъде знам английски...
С Лоренцо Ламас имах съвсем малка роличка, но си говорихме в продължение на два часа. Сигурно много съм му досадил, но беше адски готин. Най-странното е, че си говорихме за ... цици. Аз бях на 7-8 години. Защо той реши да поведе такъв разговор не знам и досега, но много се забавлявахме. Каза ми, че има страхотна руса жена с невероятни цици, които много ще ми харесат. Все още се чудя той ли ми отвори очите на тема цици или аз на него.
С Арманд Асанте съм играл в “Рин Тин Тин” и после в “Деца от восък”. През прозореца на караваната го виждам как седи и се чуди откъде му е познато името “Йоан Карамфилов”, изписано на вратата й. Тогава излязох и го поздравих и той направи комична гримаса “Ох, пак ли ти?!”. Страхотен актьор! Може би не съм научил много от него за актьорството, но бях суперспокоен и можех да се потопя в ролята. Да бъда себе си.
Всъщност, никога не съм бил притеснен пред камера. Нямам психологическа бариера, но големите актьори са ми давали насоки. Например, когато трябва да бъда изплашен в някоя сцена, защото това не ми е присъща емоция. Аз нямам страх почти от нищо. На репетициите ми казват да бъда задъхан, очите ми да бъдат по-отворени. И веднага го правя, защото гледам да хабя колкото може по-малко метри филм. Професионалист съм. Не обичам да го признавам, но си е горе-долу така”, не се преструва на излишно скромен Йоан.
Младият актьор участва и в холивудския филм  „Конан Варварина” с бюджет от 100 млн. долара. Там играе Донал, приятел и съперник на младия Конан. „Моят герой му е приятел, но същевременно е и най-големият му враг, защото двамата са най-силните момчета в племето. Между тях има вражда, но и тънка линия от приятелство, някаква братска връзка”. 
Освен английски Йоан говори и … китайски, защото е завършил 18-то училище с този език. „Всички знаем какви икономическа сила е Китай и какви филми прави. Интересното е, че като отидох при баща ми и му съобщих, че съм се записал в 18-о училище, той ми каза, че и той, и дядо ми са учили там. Така че продължих семейната традиция”.
 Йоан Карамфилов живее, учи драма и прави музика в Лондон. Да му пожелаем успех!

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...