Dromomania Сезон 1 Епизод 11: От Иския до Марианските острови...

Космат музей в Мартини

Посетителите галят, мачкат и си играят с живи експонати

Special thanks to Switzerland tourism

Ако посетите Музея на санбенарското куче в швейцарското градче Мартини, рискувате да бъдете облизани, окосмени и увлечени в игри от необичайно живите му експонати. Благословията за създаването на мястото идва от онези, които близо три века на над 3000 метра в планината развъждат и опазват породата на кучета-спасители.

Героичните лаещи са избавили повече от 2000 закъсали в планината през последните 300 години. Най-известен е Бари Първи, който през целия си живот (между 1800 и 1814 г.) е измъкнал изпод лавините 40 човека. Според една легенда последният... го убил. Бари Първи легнал върху изпадналия в несвяст, за да го спаси с топлината си от бяла смърт. А той като се свестил, го помислил за вълк и го наръгал с нож.

Другата версия е още по-сърцераздирателна. Бари открил в преспите 5-годишно момиченце, качил го на гърба си и пред портите на хосписа издъхнал от изтощение. Тялото на великия спасител е препарирано за поколенията.

И тъкмо от него тръгва първият фалшив мит: че огромните добродушковци не излизат без бъчонка с коняк на врата си. Всъщност човекът, запазил останките на героя Бари Първи, решил, че трябва да им добави малко декоративен чар и овесил личната си манерка за „огнена вода“. По-късно тя еволюирала до бъчонка, изографисана с швейцарския кръст или с еделвайс. Сега това е най-яркият знак дали може да разчитате на разхождащото се около ски пистите куче да ви спаси. Декорирано ли е с „коняк“, значи е там само за да се снимат с него туристите за спомен от Алпите.

Заблуда е, че санбернарите непременно трябва да са с дълга козина. В момента се раждат и буйнокоси, и „възплешиви“ бебета. Но повече се ценят късокосместите като по-близки до оригинала на породата. В Hospice du Grand-Saint-Bernard монасите отглеждат 14 женски и 3 мъжки кучета. Списъкът на чакащите поколение от тях е огромен, а цената на паленце е 2000 швейцарски франка.

Но колкото и да си богат, не можеш да си го купиш, за да го гледаш като плюшена играчка. Фондация „Бари“ продава кученца само при условие да бъдат „работни“ планински спасители или поне пазачи. Изкачването до хосписа на санбернарите е нещо като поклонение за деца и възрастни. До там има специална скиорска пътека, защото снегът се стопява частично едва през юни. Заради летните жеги косматите храбреци задължително живеят в планината през целия сезон.

В Музея на санбернарското куче в малкото градче Мартини обаче „живите "експонати“ могат да се галят на воля през цялата година. Вторият етаж разказва историята на хосписа в картини, документи, вещи, дори с восъчни фигури. Нарочна „Стена на славата“ е събрала всички плакати на филми, в които главен герой е симпатичното четириного.

Но ако там човек може да мине набързо, тo на партера няма начин да не се застои. Първо, за да види филм с цялата история на породата и на музея от първата му копка. И най-важното - да намачка, нацелува и се налудува с истинските кучета. Като изпечени чиновници те „работят“ от 10 до 18 часа с 1 час почивка за обяд. През останалото време „бебетата“, които тук наричат тийнейджъри, понеже са на 4-5 месеца, палуват на воля по поляните. А кучешката гувернантка извежда един по един големите екземпляри от клетките, по-обширни от четиристаен апартамент, и ги забавлява, като им хвърля топки и играчки.

През двора на музея тече бърз и бистър поток, в който непохватните ушатковци се разхлаждат през лятото. Възрастните мъжкари гледат тъжно и от време на време басово пролайват. Те са „затворници“, понеже като минат определени годинки не са склонни да търпят безропотно детски терор. А малчуганите сякаш извират отвсякъде и рисуват кучетата „от натура“. Следят движенията им, пазаруват плюшени играчки, поръчват си „санбернарско меню“ в ресторанта. И няма начин да не заобичат животните (и хората!), защото ги опознават от най-добрата им страна.

https://www.youtube.com/watch?v=cMeCq9h2vtU

Скоро куфарите ще се опаковат сами

Куфарът ви заживява собствен живот…Скоро ще ви казва, че сте взели прекалено много багаж, ще се опакова сам и ще ти вика такси.

Вече съществува продукт, който може да ви следва като кученце до летището. Никаква фантастика!  Просто технологични старт-ъп компании се насочват към разработване на принципно нов подход към непроменените от векове куфари. Всъщност, последната иновация е отпреди 50 години, когато се появяват телескопичните дръжки и колелцата.  От тогава индустрията се е съсредоточавала предимно в олекотяването на материалите и  организирането на интериора.

Време е за появата на „умен багаж”!  И той настъпва. Първоначално с порт за зареждане на телефон, компютър или друга джаджа. После с джи пи ес, по който можете да проследите къде точно авиокомпанията е запофичкала куфара ви със специална апликация на телефона ви.

Друг модел предупреждава кога сте достигнали максималното тегло.  При това не в близко бъдеще, а сега! Компанията Bluesmart  Luggage вече продава модели с вградени GPS и дигитален кантар.  Техните куфари могат да бъдат проследени  с апликация на телефона и се заключват сами ако се отдалечат на определено разстояние от собственика си.  До този момент са продали повече от 35 хиляди парчета.

Президентът на фирмата Томи Пиеручи, обаче иска да стигне по-далеч. Той мечтае да създаде екосистема, с която хората избягат далеч от „болките на пътуването” като ползват апликация на мобилния си телефон, включена онлайн в пътешественически хъб.  Апликацията те подсеща да заредиш куфара си в деня преди отпътуване.  Помага ти да си поръчаш такси, да си наемеш хотел и да те предупреди ако полетът ти е отложен. 

Бизнесмените, които често пътуват по работа сменят куфарите си на всеки три години, твърди статистиката на мистър Пиеручи.  Хубавото на дигиталните куфари е, че дават обратна връзка на производителите кои от екстрите се използват най-често, които дават дефекти и им помагат да подобрят продуктите си.

Стефани Корей, създател на фирма, която за първата година от съществуването си е продала над  75 000 бройки,  твърди, че тя и партньорът й Рон Рубио се стремят да решават дребни, но съществени проблеми като например как куфарът ви да зареди „умрелия” ви телефон, как да бъдат отделени чистите от вмирисаните дрехи или да оптимизират колелцата  така, че да вървят еднакво добре по калдъръм и дребни камъчета.    

Компанията Фугу-травел вече започна да изпраща първите куфари с издуващи се вътрешности,  така че да обхващат частите от багажа и нищо да не се счупи, на онези, които са харесали идеята им и са ги подкрепили финансово за началния капитал.  Тази година пък ще пуснат багаж, който сам следва притежателя си като кученце, но без каишка.

Някои фирми не наблягат на технологиите, а на удобството.  Една от тях помага на често пътуващите да избегнат кошмара по подреждането на багажа. Те изпращат набори от дрехи, обувки и принадлежности за различни географски ширини и указания, дадени чрез специална апликация. От DUFL ги снимат при всяка смяна. Изпират ги, гладят ги и ги държат готови за следващото пътуване. Куфарът ви никога не стига до вас. Той отива  направо във фирмата.  

Щом изпратите съобщение за къде ще летите, от компанията опаковат багажа ви според указанията, прилагат снимки и той ви чака на посоченото от вас летище.

Модобег отива дори по-далеч, куфарите им са моторизирани и вие спокойно се возите върху тях от терминал до терминал, а ако батерията издържи – и до близкия град.

Повечето от фирмите са финансирани от платформата Indogogo, чрез която авангардни начинаещи компании набират първоначален капитал за реализация на щурите си идеи. И успяват.  Любители на пътешествията са вложили в някои от тях 3,1 млн.  долара.

Често пъти, обаче срещат трудности, заради недостатъчно регламентираните правила на авиокомпаниите за батериите и електронните устройства, включени в куфарите. Пък и големите производители на багажни аксесоари не бързат да приложат авангардните джаджи в продуктите си.    Пък и повечето пътуващи по бизнес са свикнали само с ръчен багаж, тип троли и не се интересуват от проследяващ джи пи ес, пък и ако телефонът им угасне наслед среща, ще предпочетат дискретно да го заредят с портативна батерия, отколкото да го включват в куфара.