Dromomania Сезон 1 Епизод 4: Теодора Игнатова и Стилян Иванов

Почетният ни консул в Конго и Диляна Попова раздават продукти от първа необходимост

Почетният ни консул в Конго и Диляна Попова раздават продукти от първа необходимост

Фондация „Докосни щастието“ и Българската гайдарска асоциация, начело с Петър Янев и Теодора Игнатова, подпомогнаха нуждаещи се в Смолянско и Врачанско

Доброволци помагат при раздаването на пакетите

Теодора Игнатова, почетен консул на България в Конго и заместник-председател на националната гайдарска асоциация, кръстосва България, за да раздава  пакети с продукти от първа необходимост на нуждаещите се. 

В основата на инициативата е Фонд „Обединени срещу COVID-19“, създаден от Български дарителски форум, Фондация „Америка за България“, Посолство на САЩ в България и Американска търговска камара в България,  за подпомагане на уязвими общности,  засегнати от кризата с пандемията,

Теодора Игнатова привлече актрисата и модел Диляна Попов, която сърцато откликна и тръгна с нея и с доброволците на фондация „Докосни щастието“ към селата Гложене, Хърлец и Бутан във Врачанския регион. 

„Това са големи населени места с по 2000-2500 жители“, разказа Теодора Игнатова. – Свързах се с кметовете им, за да посочат кои хора наистина имат нужда. Когато пристигнаха камионите с пакетите, във всеки от които имаше по четири чанти, им обясних идеята на проекта и показах съдържанието.

А с него наистина човек в притеснено материално положение може да изкара цял месец. 

Плюс по половин литър дезинфектант – за ръце и за повърхности, произведен в Русе, и брошура с указания  как да се предпазват от коронавирус. Настоявах всички продукти да бъдат български – 2 бутилки олио, леща, боб, ориз, захар, оцет, 3 вида макарони, 2 сапуна, прах за пране, препарат за съдове, 3 консерви, кремчета на прах,  вафли, лютеница…

Изпратих благодарствено писмо на склада във Враца, от който купихме продуктите, защото ни дариха транспорта.

Заедно с Диляна Попова, доброволците и една дама от социалните служби, която лично познава всички, започнахме да раздаваме пакетите. Беше много емоционално.

• 

• 

• 

Особено при една баба на 103 години, която стана от стола, посрещна ни и ни нацелува. Попита чии деца сме, откъде  носим тези неща“, развълнувано сподели Теодора Игнатова. Тя била притеснена как да помогне на самотните мъже на възраст и дълго разсъждавала как да подбере продуктите така, че да подходящи и за онези, които трудно се оправят с бита.

Три дни Теодора обикаля Врачанските села, след което пали колата към Смолянско. Там пък Българската гайдарска асоциация, в която бизнесдамата е заместничка на Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска,  също е част от проекта на Фонд "Обединени срещу COVID-19“. 

Три дни Теодора обикаля Врачанските села, след което пали колата към Смолянско. Там пък Българската гайдарска асоциация, в която бизнесдамата е заместничка на Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска,  също е част от проекта на Фонд „Обединени срещу COVID-19“.

В Смолянско Българската гайдарска асоциация, в която бизнесдамата е заместничка на Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска,  също е част от проекта на Фонд „Обединени срещу COVID-19“

„За пет села в смолянска община бяхме приготвили 250 пакета с дезинфектанти, маски и хранителни продукти. По традиция се срещнахме с кмета на Смолян, разказахме му за инициативата  и качихме подробности на сайта на общината. Много държах хората да знаят какво и как се случва.

Защото, когато неотдавна направих дарение с храни за нуждаещи се от свое собствено име, момчето от склада питаше изумено  „Ама тази жена дава парите и нещата отиват направо при хората? Мислех, че това става само по телевизията“.

Някои от селата в Смолянско имат само по 9 жители

Помолихме социалните служби да направят списъци, защото има хора, на които броени стотинки не им достигат, за да влязат в програмите да подпомагане. Петте набелязани от гайдарската асоциация  села бяха Широка лъка, Бостина, Левочево, Хасовица, Писаница. Справка с кметовете показа, че в Писаница и Хасовица има само по деветима жители и се оказахме с повече пакети, отколкото хора.

Кметът на Широка лъка достойно каза „На нас много ни помагат. Дайте само на най-нуждаещите се, които ще ви посоча, но помогнете и на други села.“

Включихме Соколовци, селото, което е точно под връх Рожен и Кутела, българо-мохамеданско селище на върха на планината над Момчиловци.  В него живеят 270 човека, всичките над 60 години. Училището се продава. Нищо не работи. А Петър Янев ми каза, че допреди 15 години там е свирил на сватби по 2000 души. Населението се е стопило.

Петър Янев се включи активно в раздаването на пакетите

А наоколо – дивна природа, невероятни гледки.  През цялото време имах буца в гърлото. Затова създадох и гайдарската асоциация.

И навсякъде хората се разплакваха и  казваха „Ама в пакета има две чанти. Аз ще взема едната, втората я дайте на друг човек в нужда“.   Петьо Гайдарят го познават навсякъде в Смолянско, кметовете бяха подготвили списъци не само с възрастни хора, а и самотни майки, семейства с малки деца… Останаха ни 39 пакета и с дамата от социалната служба ги занесохме в Смолян. Тя призна, че покрай нашата инициатива се е срещнала с хора, които не е знаела колко са зле материално и сега търси други програми, в които да ги включи.

Невероятно емоционално беше!“, завърши разказа си Теодора Игнатова

Фондация „Докосни щастието” помага на деца с церебрална парализа

Терапия, стимулираща клетъчния растеж, изправя на крака, претърпели злополуки с гръбначни травми

 

Водена от нуждата си да се развива и обновява Фондация ”Докосни щастието” започва нов проект. За нас образованието и здравето вървят ръка за ръка. А  силато, която ни води напред по пътя са хората, защото ние обичаме и тях, и свободата. Ето защо дадохме начало на проекта Walking again („Да проходиш отново”). Той е насочен към хора претърпели различни злополуки и инциденти, в следствие на което днес са приковани към леглото или инвалидната количка.

Насочваме вниманието си и към т.нар "различни" деца. Малчуганите и техните семейства, които живеят със стигмата Детска цепебрална парализа (ДЦП). Това са невидимите хора. Онези, които не срещаме всеки ден, за които рядко говорим...
Да се движиш свободно е нещо, за което ние, здравите забравяме да благодарим. Ние от фондация „Докосни щастието”  казваме "Благодаря" като помагаме, защото само така успяваме да следваме пътя си.
Чрез проекта Walking again ние насочваме всеки човек изпаднал в бедата да живее на легло или в инвалидна количка, към водещи специалисти по регенеративна медицина, които извършват успешно различни процедури при гръбначни травми, мускулна дистрофия и церебрална парализа. Освен това помагаме в събирането на средства за скъпо струващите процедури чрез различни дарителски форуми и платформи. Следете информацията, която публикуваме тук и моля ви, споделяйте я, за да можем заедно да бъдем ефективни и да помагаме на хората, които търсят щастието да го докоснат.

https://www.facebook.com/search/top/?q=%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D1%86%D0%B0%D0%B8%D1%8F%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%20%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE

 Елена Минкова е на 9 години от София. Тя е “различна”, според обществото, защото има диагноза, която в България е равна на непосилна битка с институции, денонощен труд и много сълзи. Диагноза ДЦП и епилепсия.

Дейността на фондация „Докосни щастието” е насочена към различни проекти с фокус върху здравеопазването. Заедно с нашите партньори и доброволци проучваме и популяризираме нови и доказани методи за лечение на различни заболявания.

Ние вярваме, че всеки ден полагаме здрави основи за изграждане на по-пълноценен живот за всеки един, който иска да е щастлив, здрав и изпълнен с надежда и вяра. Това важи особено за „невидимите” хора. Тези, които не срещаме всеки ден, за които рядко говорим. Всъщност всеки един такъв човек има своята история, бори се за живота си всеки ден, радва се, тъжи…

Ние от фондация „Докосни щастието“ вярваме, че когато сме заедно всичко е възможно.

С помощта на нашата фондация, Елена започна терапия в гр. Нови Сад, Сърбия.

Тя се осъществява на базата на регенеративната медицина, която използва нов мултидисциплинарен подход, който има за цел да поправи или замени повредени или болни човешки клетки или тъкани, за да възстанови нормалната им функция.

Терапията стимулира клетъчния растеж, пролиферация и диференциация (инжектираните клетки имат свойството да се променят в друг тип клетка, като например в клетка на кръвоносните съдове) и по напълно естествен път се възстановява първоначалната функционалност на засегната зона. Няма риск от инфекции или странични ефекти.

Този иновативен метод от регнеративната медицина дава обнадеждаващи резултати за пациенти с ДЦП за подобряване качеството им на живот.

Нашите общи усилия са уверени и смели стъпки към докосването на щастието. Нека заедно да извървим този път.

Помогнете на Елена!

https://helpkarma.com/campaign/da-darim-badeshte-na-elena-172?utm_campaign=share_campaign&utm_medium=referral&utm_source=facebook

Фондация ”Докосни щастието” помага за създаването на Първата българска хранителна банка

                                                Теодора Игнатова и Стефан Чолаков

“Докато стотици българи мизерстват, тонове годна за консумация храна се изхвърля от големите хранителни вериги.” С тази кауза се заема един истински българин. Той се казва Стефан Чолаков и може смело да бъде наречен “добротворец”.

Той е човекът, който преди три години постави първите хладилни витрини с храна за бедни в столицата. От тогава неговата благотворителна инициатива се превърна в неправителствената организация ”Ако си дал”.

По професия Стефан е зоотехник, но има малък бизнес в ресторантьорския бранш и цех за ядки.

Днес Чолаков  започва нова битка за създаването на Национална хранителна банка и складове за безвъзмездно раздаване на храни и хранителни продукти на територията на отделни градове в страната.

 “Стефан е човек с голямо сърце, ние вярваме, че заедно с него можем да помогнем на хиляди хора, изпаднали в беда. Защото бедността не е порок и всеки може да изпадне в нужда. Нашата мисия е да помагаме, да влагаме любов и сърце, защото само така можем да се докоснем до щастието” каза г-жа Теодора Игнатова, председател на Фондация ”Докосни щастието”.

Тя, заедно с организацията, която управлява стана основен партньор на Стефан Чолаков и дари средства за закупуване на превозно средство, с което хранителните продукти да бъдат транспортирани до различните складови бази на хранителната банка.

Д-р Джихан Абазович дава надежда за Любчо

Терапията с костен мозък връща към живота 31-жодишен мъж с травма на гръбнака

Цяла България познава Любчо, слънчевото момче с нерадостна съдба още от раждането си. На 8 март 2002 година пиян шофьор убива на тротоара баща му и бременната му  в осмия месец майка. Лекарите успяват да спасят бебето, но то е с тежка форма на церебрална парализа от липса на кислород, заради скъсана пъпна връв.

Бабата на Любчо – Саня Христова, вече 16 години неуморно се грижи за единствения си внук и всеотдайно търси терапии за подобрение на здравето му. Той всеки ден ходи по два часа на рехабилитация след часовете в училище, за допълнителни уроци  учители идват у тях и е претърпял повече хирургически интервенции, отколкото годините, на които е. В клиника в Москва е преминал няколко курса на процедури със стволови клетки без видим резултат, ходил е на раздвижване с локомат в Полша, на рехабилитация в Словакия, плува … Но все още ходи трудно, не може да се облича и съблича сам.

Надеждата за ново качество на живот на Любчо идва от столичната клиника „Имани”  и фондация „Докосни щастието” на Теодора Игнатова. В холистичното медицинско заведение гост-лекар е светилото в европейската регенеративна медицина д-р Джихан Абазович. С прилагането на различни процедури, при които се използва собствената кръв, плазма или костен мозък на пациента, той възвърна пъргавостта на краката на световната шампионка по висок скок, легендарната атлетка Йорданка Благоева, помогна на народната певица Валя Балканска и на десетки не толкова именити пациенти.

Каква е същността на терапията, която помага при двигателни проблеми, стари и нови травми, чието име на пръв поглед звучи като бургер - BMAC therapy?

 Бимак терапията е  неинвазивна амбулаторна процедура, при която се взима костен мозък от пациента, без той да се залежава в болница.

 Процедурата е известна като терапия със стволови клетки, защото костният мозък съдържа стволови клетки, които могат да образуват нови клетки като кост, хрущял и мускул. За събиране на костния мозък се използва специална игла. Тази игла е в състояние да събере висока концентрация на стволови клетки от костния мозък на пациента. Новоконцентрираните стволови клетки след това се инжектират в проблемната област, за да стимулират регенерацията на клетките.

Основните предимства на тази регенеративна терапия са:  намаляване на болката, лекува хронични наранявания, алтернатива е  на хирургическата интервенция, елиминира нуждата от дългосрочно лечение,  с нея възстановяването на стари травми също е успешно.

Колко време отнема да се почувства резултат?  Повечето пациенти наблюдават подобрение в рамките на 2-6 седмици, понякога по-рано, но времето  варира според човека. Резултатът е намаляване на болката,  увеличаване на здравината и стабилността. Най-често е необходима само една процедура, за да се усетят положителни резултати, но някои пациенти имат  нужда от втора или трета инжекция.

В България един млад мъж вече проходи, благодарение на Бимак терапията, която д-р Абазович му е приложил в белградска клиника.  Престоят там е не по-дълъг от 3 дни. Но нека научим историята на 31-годишният Георги Георгиев от Видин от собствения му разказ:

Прибирах се към къщи, подхлъзнах сена моста на Владайската река, вървейки към Овча купел и се свестих във водата. Там усетих, че нещо не е наред. Не знам как успях да се измъкна от реката с ръце, с лакти. Извиках няколко пъти, хора ми се притекоха на помощ , обадиха се за линейка и попаднах в „Пирогов”.

Там ме подмятаха и хвърляха – буквално. И ми заявиха „Операция!”. Нищо не ми казваха – нито какво ще ми правят, нито какъв може да е изходът. Чак след това ми обясниха , че са ме стабилизирали и до една година ще се оправя. Снимките показаха счупен прешлен и травма по-долу, на мястото, където съм паднал. Засегнати са нерви, но не е пострадал гръбначния мозък.  Бил съм на милиметър. Дори проф. Габровски беше казал, че съм говорил с Господ.

От тогава ходя на рехабилитация всеки месец, тренирам най-малко по два часа дневно, но по нашите санаториуми нямах напредък, независимо от усилията ми.

Преди процедурата, която ми направиха в Сърбия на моя рожден ден – 13 ноември 2017 година, можех да ходя едва-едва, но гръбнакът ми не беше стабилен, клатех се и не издържах дълго прав. Да е жив и здрав братовчед ми Михаил Благоев, който ме изпрати при д-р Джихан Абазович.
Самата процедура не боли – с упойка ми взеха стволови клетки от тазобедрената става, казаха, че ще ги  концентрират в специален апарат и ще ги върнат обратно в тялото ми на болното място.   Това правят при всяка от необходимите терапии.  Досега са ми правили три. Първите няколко дни усещам дискомфорт. Осезаемият резултат идва след 30-40 дни. Ходенето ми от ден на ден е все по-добре. Дори днес за първи път в клиника „Имани”, изкачих стълбите. Е, с помощ, де.  Но напредъкът е видим.

С проходилка ходя доста добре, изправям се с патерица, но тук идва страхът. Необясним е. Гръбнакът вече не ми се усуква, но се притеснявам да се опра само на патерицата и да тръгна.

Продължавам да ходя на рехабилитации в "Свети Мина"  във Вършец. Там моите братя по съдба направо се чудят на резултатите ми. Лекарите – също, но си остават скептични. Намеренията ми, обаче, са да отида на рехабилитация в Гамзиградска баня в Сърбия, където процедурите са по 12 на ден.  И не е баснословно скъпо – по 28 евро на ден, заедно с храната.

Имам видеа с първите и със сегашните ми крачки с проходилката. Един непрофесионалист не може да види фрапиращата разлика. Моето тяло я усеща, краката ми са по-уверени, дори на последното клипче се пускам и вървя без опора за кратко.

Дали ще повторя терапията след 6 месеца или след година зависи от напредъка ми. Преди Бимак терапията (BMAC therapy) само се изправях на проходилката и рухвах. Сега изминавам над 100 метра. На почивки.

Бимак терапията е бъдещето.  С нея човек може за избегне операцията”, завърши разказа си Георги.

При разговора с бабата на Любчо д-р Абазович подчерта, че в клона на клиниката в Нови сад постигат отлични резултати при рехабилитация на деца с церебрална парализа и дори една от лекарките има момче с такъв здравословен проблем.  При него Бимак терапията дава много добър ефект.

Лекарят бе пределно откровен, когато заяви на Саня Христова: „При Бимак терапията можем да очакваме напредък, но не разчитайте на чудеса. Промяна при Любчо ще има във фината моторика, в прецизността на движенията, в баланса на ходенето, в мозъчната активност, Най-ценното е, че в мозъка му има милиони клетки, които можем да пробудим с терапията. Но не всички, а само някои в малкия мозък.  И не бива да спирате с физическите упражнения и рехабилитацията”.

Ще следим подобрението на Георги от Видин и резултатите при Любчо.  

Вълшебна инжекция връща радостта от секса

Доктор Дионисия Куцюруба представя световно известната процедура O-shot за холистичен медицински център “Имани” в България.

Доктор Дионисия Куцюруба представя световно известната процедура O-shot за холистичен медицински център “Имани” в България.

Създателят на процедурата е доктор Чарлз Ръналс.  О-Shot е съкращение от The Orgasm Shot и представлява нехирургично лечение, което обещава да увеличи сексуалната възбуда и гарантира "подмладяване на влагалището".  Доктор Дионисия Куцюруба е гинеколог с европейска известност и е преминала специално обучение да прилага лечението от самия му изобретател, който патентова метода.

Процедурата се предлага и извършва от нея на пациентите в клиника “Имани “ в София. Доктор Куцюруба споделя, че по свидетелства на преминали терапията пациенти, оргазмите, които изпитват са по-чести и по-силни. Процедурата е с продължителност към  40 минути. О-shot постига отлични резултати чрез използване на обогатената с фактор на растежа собствена кръв на пациента.

Около 80 милилитра от нея се взимат от вена на ръката. След това тя се поставя в специална центрофуга - апарата Mgelan, която произвежда "висококачествена" плазма с тромбоцити (PRP).  Единствено клиника „Имани” разполага в България с оригиналната апаратура, в която кръвта се обработва по специален начин.

Обогатената с  тромбоцити плазма се инжектира в определени зони на влагалището. Пациентите могат да се подложат само на една или повече процедури , без да им се вдима повече кръв / използва се съществуващата вече PRP/. Обогатената плазма, извлечена от центрофугата, съдържа клетъчно регенериращи растежни фактори. При инжектирането във влагалището те стимулират клетките да увеличат притока на кръв и да възстановят тъканите, както и да спомогнат за подобряване на васкуларизацията.

 “Благодарение на напредналите технологии прогресивно нараства броя на процедурите, чрез които се извършва нехирургичното генитално подмладяване", казва д-р Куцюруба и продължава. - Същевременно расте броя на пациентите, които стават все по-информирани. Въпреки всичко това, все още сме в начален етап.” Факт е, че жените най-накрая узнаха за лечение, което може да им помогне да възвърнат чувствителността си в интимната зона.

Доктор Куцюруба твърди, че основните причини за интереса на жените към O-shot, се състои в това, че този метод им помага да повишат и възвърнат чувствителността си в интимната област. Често дамите след определена възраст са жертви на уринарна инконтиненция или лихенна склероза - състояние, което засяга кожата на гениталиите. Процедурата има отлично действие и при разстройство на сексуалната възбуда.

 Доказано е, че една на всеки 20 жени не може да достигне до оргазъм. Също така една от всеки 10 жени е склонна да се подложи на O-shot, подтикната от болката, която изпитва по време на секс. Доктор Куцюруба добавя, че пациентите съобщават за множеството положителни ефекти след провеждане на процедурата. Част от тях са: засилено усещане, по-голяма възбуда, както и способност за получаване на оргазъм при сексуалния акт, нещо което напълно е отсъствало в миналия им интимен живот.

“Резултатите на O-shot могат да варират, винаги обяснявам това на моите пациенти. До голяма степен това зависи от началното състояние, тоест каква е възрастта, медицинското състояние на пациента или наличието на хормонални проблеми. Важно е да се подчертае,че инжекцията не е "магическа пръчка" и че при 50% от жените може да има мигновен ефект, докато при другата половина, е възможно на първо време да се забележи по-леко подобрение, което обаче да бъде надградено с повече инжекции”. Има ли някакви рискове при инжектирането на такава чувствителна област? „Всички инжекции биха могли да крият известни рискове, като кървене, инфекция и увреждане на нервните окончания, но аз никога досега, нито в моята практика, нито пък съм чувала от колеги за подобни странични ефекти.“ - Категорична е д-р Куцюрба.

"Остарявайки, нашето зрение се влошава или слухът ни става по-слаб, поради тази причина ние започваме да носим очила или слухови апарати. Същото се случва и с интимната ни зона. Това е част от женското тяло, която претърпява много промени през живота на жената: от раждането, през менопаузата, хормоналните промени и остаряването. Така че е нормално и трябва да очакваме известно намаляване на усещането, поне при някои от нас, но не трябва да се отнасяме към това като към аномалия.

 Аномалията, всъщност се появява, като резултат от непотърсената навреме помощ. Според мен, пренебрегването на сексуалната дисфункция при жените и негативните ефекти до които тя води върху активния живот на жената (семейстовото, социалния живот и работоспособност) е своеобразна форма на злоупотреба и насилие, което си причиняваме сами и без нужда.”

Юлиана Дончева се подмлади с вампирски лифтинг

По света лица на „кървавата” процедура са Моника Белучи, Ким Кардашиян и Бар Рафаели, а всички гости на Оскарите я получават като подарък

От всички подмладяващи и освежаващи кожата на лицето терапии, Юлиана Дончева избра т.нар. „вампирски лифтинг”, защото е изключително щадяща, слабоинвазивна и най-вече понеже се прави със собствената кръв на пациента, което е явен знак, че ще бъде щастливо възприета от тялото. „Бях решила да се подложа на разкрасяваща процедура. Заключих, че ми е време”, усмихна се Юлиана, която никога не е криела годините си. – Направих проучване и се спрях на вампирския лифтинг. А и извадих късмет, защото д-р Джихан Абазович, който  е сертифициран да тренира лекарите в цяла Европа при използването на апарата „Магелан”, провеждаше обучение в България в клиника „Имани” – единственото място, което разполага с оригиналния уред”.

На дамско парти с шампанско „Мое е шандон” и хапки с червен хайвер в клиниката на Теодора Игнатова се събраха дами заинтригувани да видят с очите си резултата от приложената върху лицето и ръцете на Дончева терапия, а после и те да се втурнат към кабинета на доктора, примамени от перспективата само с една процедура да постигнат младост поне за година напред.

Защо Юлиана Дончева се нареди сред звезди като Моника Белучи, Ким Кардашиян и Бар Рафаели? Ами понеже процедурата със стряскащо име е една от най-търсените в Холивуд. При океана от всякакви уреди и начини за разхубавяване, не се е минало без маркетингов трик. Нейният създател и кръстник Чарлз Ръналс подарява на всеки от гостите на церемонията по връчването на Оскарите по един ваучер за безплатна терапия. Който пробвал, останал възхитен, а и най-добрата реклама е отличният резултат.

Американският изобретател на метода и далновиден ползвател на вълшебната машина с размери на голяма домакинска тенджера, държи международния патент за „Вампирския лифтинг“ и дори регистрира салоните и клиниките, които притежават правата в нарочен поименен списък. Причината за това е, че ефектът и самата манипулация са подчинени на строго фиксирани правила и резултата от набождането със собствена, обогатена кръв и плазмаа не само  е несравним,  впечатляващ и дълготраен, но и се прави еднократно! За разлика от нелицензираните салони, в които са необходими четири последователни сеанса.

                Откъде идва „зловещото” име?

                "Вампирският фейслифтинг“ е новото лице на антиейдж медицината, позната още като регенеративна. В основата й стои подмладяване на лицето и тялото чрез използването на клетки от собствения ви организъм.

С остаряването кожата губи своята еластичност, способността й да задържа влагата намалява,  снижава се концентрацията на хиалуронова киселина и най-важното, колагеновите влакна се отпускат и започват да приличат на разбридан чорап.

Поради тази причина, в последно време все по-често се говори за  т. нар. „Обогатена с тромбоцити терапия“ (Platelet Rich Plasma), позната със светското си име "Вампирски фейслифтинг“.

Това е иновативен метод, при който се използва вашата собствена обогатена с тромбоцити  плазма. Тя може да бъде приложена самостоятелно или в комбинация с други методи - напълно нов подход, отговор на потребностите на хората, които търсят максимално естествен и безопасен начин за подмладяване, като Юлиана Дончева.

     PRP терапията не е панацея против старост, но се основава на научни изследвания и иновативни технологии на регенеративната медицина. Клиничната й ефективност бе подкрепена през последните години от редица положителни резултати на практикуващи естетични лекари по света, които демонстрират чрез работата си впечатляващо, подмладяващо действие.

Разбира се, необходимо е да се извършва под наблюдението на квалифициран медицински персонал, който е обучен и сертифициран от създателя на процедурата или от някой от оторизираните му представители. Можете да открием правилния доктор, който е лицензиран да предлага терапията, както и клиниката с права за прилагане на метода, на следната страница: http://vampirefacelift.com/members/directory/

Обогатената с тромбоцити плазма се получава чрез специална система, разработена за клинично приложение - Magellan. Всички консумативи и материали за процедурата са строго индивидуални, стерилни и  фабрично приготвени. 

Д-р Джихан Абазович източи от вената на Юлиана Дончева около 60 мл. кръв в спринцовка. Веднага след това я постави в специална,  напълно стерилна центрофуга с оптични сензори, която доставя автоматично желания, клинично ефективен продукт в друга стерилна спринцовка.

Използва се кръвната фракция, при която в малък обем плазма има осем пъти по-висока концентрация на тромбоцитите от цялото количество венозна кръв. Освен това се съдържат левкоцити и множество растежни фактори, които са еликсира на желаната младост, заспали преди освобождаването на тромбоците.

Докато чакаше Magellan да обработи собствената й кръв, кожата на Юлиана Дончева бе подготвена да приеме по-благосклонно терапията със специален щадящ лазер.

Полученият продукт й бе инжектиран в средния и дълбокия слой на кожата в различни части на лицето, в зависимост от нуждите.

Тромбоцитите съдържат много важни растежни фактори, които са отговорни за:

-          тъканната регенерация и подмладяване;

-          повишаване производството на колаген;

-          стимулират миграцията, деленето и  диференцирането на клетките и произвеждането от тях на редица субстанции и ензими;

-           стимулира се растежния фактор, способстващ образуването на нови кръвоносни съдове за подобряване на микроциркулацията.

По този начин се постига едно цялостно ревитализиране и възстановяване на кожната текстура и тургура.

В общи линии могат да бъдат обработвани: околоочния контур, бузите и средната част на лицето, шията, долната част на лицето, гърбът на дланите, деколтето.

Юлиана Дончева бе набодена съвсем леко по челото и около очите и получи по-дълбоки инжекции в областта на назалните бръчки.

                "Вампирският" фейслифтинг (PRP терапия) е подходящ за всеки във възрастта между 30 и 80 години. Друго предимство на  процедурата е че се изпълнява в амбулаторни условия, без да е необходима някаква специална подготовка.

Няма риск от заразяване с кръвно преносими болести и алергични реакции, тъй като се използва кръвта на пациента”, заяви д-р Джихан Абазович.

Резултатите стават видими още на първата седмица след третирането, 4 седмици по-късно  са вече отчетливо забележими.  Подобрението се развива постепенно през следващите шест месеца, а крайният подмладяващ резултат остава в рамките на година.

Множеството проучвания до този момент са показали видимо намаляване на фините линии и бръчки, добра хидратация, подобрена здравина и еластичност на кожата.

През последното десетилетие много клинични проучвания доказват ефективността на PRP и при прилагането на този метод при хирургия на ставите и увреждания на меките тъкани, с цел ускоряване и възстановяване на хрущяла, сухожилията, растежа на костите, и овладяване на болката.

     Понастоящем PRP процедури се прилагат успешно в пластичната хирургия, козметичната гинекология, урологията  и за стимулиране растежа на косата.

От Враца до Конго

Африканчета пеят „Полегнала е Тудора” в чест на българка

Теодора Игнатова кани Валя Балканска и гайдарят Петър Янев да открият нашето консулство в далечната страна, те изнасят и концерт в парламента

„Това че от Враца съм стигнала до Конго е една тема, но това, че съм се върнала в родния си град, за да помагам според силите си – съвсем друга”, започва разговора отзад напред Теодора Игнатова. Животът й прилича на холивудска сага, тъкмо защото никога не подхожда според общоприетите правила.

Разказът й специално за „Жълт Труд” тръгва от причината да напусне родината си:  

„Заминах от България не защото имах финансови проблеми – още като студентка отворих във Враца магазин на известна марка и се самоиздържах. По-скоро имах очакване за един по-интересен, по-добър свят. Отидох да живея в Чехия, заради възможностите за бизнес и развитие.  Благодарение на завършената от мен френска гимназия и знаенето на английски и руски, се реализирах доста добре във фирма, която се занимаваше със софтуеър. Развивах нови пазари в руските републики. После ме изпратиха да завоювам нови територии в Латинска Америка – живях във Венецуела, Панама, Перу.  Пътувах из целия континент и не ми се струваше опасно, въпреки военните по улиците в някои държави. Срещнах страхотни хора. 

Дори мислех да се установя там, но се появи предложение за лансиране на проекти в Конго, а аз нали говоря френски… и реших да „отскоча” до там. Отиването ми съвпадна с първите им демократични президентски избори. Три месеца почти не излизах от единствения гранд-хотел,защото стреляха по улиците. Наложи се да дойдат 15 хиляди сини каски. Най-голямата мисия на ООН в Африка. Но това не ме притесни, а ми се стори интересно и различно. И докато лансирах проектите, се запознах с моя съпруг. Не ми беше навик да срещам мъжете в живота си по бизнес, но този път така се случи.  Той се оказа грък, а аз, макар и от България, не бях ходила в Гърция. Баща му преди десетилетия заминал на работа в Конго, върнал се у дома само да си внесе една гъркиня. Така че моят съпруг е роден в Калеми на езерото Тангани в Конго, но си е 100-процентов грък.  Бях на 30 години, влюбена и реших, че ми е време да създам семейство. Не ме притесни, че е Конго. Голяма работа! Живяла съм къде ли не по света.  После се родиха децата ми и сякаш затворих кръга. Основах фондацията си, реших да възродя съществувалите връзки между България и Конго, да направя нещо за родината си. 

В Конго не съм намерила призванието си да помагам. По-скоро не можех да остана безразлична. Там не става дума да помагаш, а да реагираш.  Когато се омъжих и престанах да работя, пак се оказах мениджър. Колониален начин на живот! Наложи се да управлявам имение с 20 души персонал.  Този организъм трябва да съществува. И ако се държиш нормално със служителите си, започваш да вникваш в проблемите им.  Един от тях идва и казва „Много се извинявам, може ли днес да си тръгна по-рано, защото жена ми е топлила вода, за да направи качамак, но понеже имаме осем деца, най-малкото е бутнало котлето и е изгорено отгоре до долу”.  

Изпращам колата с шофьора, плащам частната болница, за да бъде спасено детето. Виждайки такива неща във всекидневието си  си казваш „Тук няма медицина”. И се старая да помогна. Каня приятелката ми, д-р Дионисия Куцюруба, известен акушер-гинеколог в Гърция, да преглежда бременни. Единственият ехограф е като черно-бял телевизор „Юность”, но няма кой да работи с него.  Наложи й се да прави цезарово сечение в постройка като западнал гараж. Само по движението на две памучета на носа разбираше дали жената диша. За да стигнем до там се наложи да купя два камиона със ситен чакъл за 2500 долара, за да можем да минем през калта до клиниката.  Подарих им мрежи за комари, за да не се разболяват бебетата от малария. Вода няма. Изпращам бутилки и бидони. 

В Конго всичко е животоспасяващо. Един приятел-педиатър дойде и прегледа 25 деца за един ден.  Там нещата са екзистенциални. Идвам си във Враца и виждам същото. Една жена на 29 години с дете на три чува присъдата „Имаш рак. Ще ти извадим матката и няма да родиш други деца”.  За втора диагноза й помагам за отиде при Дионсиа в Гърция.  Но идва още една, и още една… Не искам да обвинявам никого в некомпетентност, но ми се ще да дам шанс на българките да чуят, че има и друга гледна точка.  В този смисъл може би не сме далеч от Конго.  Мило ми е за Конго, но ми е по-мило за моята родина.  Не искам България да е Третия свят и правя каквото мога.  Затова с д-р Дионисиа Куцюруба започнахме с превенцията в гинекологичния кабинет, който създадох във Враца. Надявам се жените да научат повече, да се информират по най-добрия начин и да не се страхуват  да търсят второ мнение. Затова след прегледите имаме срещи и лекции.

Всички конгоанци мечтаят да не са в Конго. Също като повечето българи. Във всяка къща във Враца със сигурност има поне един, който е в чужбина. Не бих искала децата ни да заминават извън България. Затова гледам да помогна на такива,  които имат някакъв талант, но нямат финансова възможност да го развият.  И да останат у нас.  Затова с Петър Янев, гайдаря на Валя Балканска, сме решили да  направим школо за гайди. (разсмива се звънко) Така със сигурност талантите ще останат у нас. И синът ми Илия вече свири, нищо че е само на седем.

През последните 17 години откакто не живея в България често си идвам, но за кратко. Подготвяйки откриването на консулството на България в Конго на 3 март преди три години, накупих знамена, носии и покривки, казах на майка ми „Искам да направя тържество, което да се запомни”. Тя ми предложи да поканя танцов състав, но аз съм почетен консул. Всичко правя на мои разноски. Как да платя самолетните билети и хотела на цял ансамбъл?! Тогава въздъхнах „Ей, ако беше жива Валя Балканска, щях да я поканя…”. Майка ми възкликна, че жената си е съвсем жива. Издирих телефона на гайдаря Петър, обадих му се и без изобщо да сме се виждали той прие да дойдат да изпеят няколко български песни.  Сигурна бях, че  не знаеше къде се намира Конго, освен, че е в Африка.  Уговорихме се за пет минути.

Отидох в офиса на Петър Стоянов, с когото имам лично познанство. Секретарката му ми пошушва, че майка му е починала съвсем наскоро. Аз го каня на откриването на трети март като му казвам, че в тъжните моменти е хубаво човек да се разведри с пътуване. И той се съгласи. 

Междувременно съм паднала, изкълчила съм си крака и се придвижвам с патерици, но когато ходя по институции, ги оставям в колата. Да не излагам себе си и държавата. Издала съм на всички поканени за откриването дипломатически визи за Конго, обаче в Кения не разпознават тези документи и не  пускат Валя Балканска и Петър Янев да се качат на полета. Те не говорят английски. Обаждат ми се в шест сутринта.  Изпускат самолета. Резервирам им хотел в Найроби, поръчвам  кола да ги придвижи от летището, нов полет за другия ден…  На него се засичат с останалата част от групата.  На летището в Конго – изненада!  Чака ги цялата гвардейска рота, посрещат Петър Стоянов като президент.  Там няма бивши държавни глави. Бившите са без глави (смее се).

При мен всичко е въпрос на случайност и нищо на договорка.  Просто се подрежда правилно, без никой да има пръст. Тогава не знаех, че Петър Стоянов, Валя Балканска и Петър Янев се познават.  У нас настана голяма веселба. Пекохме кози по конгоански, пяхме родопски песни, а зъболекарят Атанасио Куцюрубас –  завършил стоматология в България, преглеждаше децата от сиропиталището на светлината от фенерчето на телефона си, защото нямаше ток.

Когато обявих правомощията си, че ще ставам почетен консул на България в Конго, получих имейл от тяхната министърка на културата, младежта, спорта, образованието, семейството, децата и забавленията (?!).  Всичко това в едно министерство! Тази мила дама на име Терез се оказа отгледана от българка.  Навремето семейството й я изпратило в съседния град да учи в гимназията. Живеела при свой чичо, който я подритвал и ученолюбивата ученичка, облегната на един дувар си пишела домашните. Една от учителките била българка на име Кера. Попитала я защо си учи уроците на улицата, започнала да й помага. Дори отишла с момичето при родителите му и попитала може ли да я прибере да живее при нея.  Гледала я, учила я да плете, водила я в Италия, със съпруга й белгиец платили висшето й образование в Брюксел… „Всичко, което съм научила и което съм постигнала е благодарение на нея. Тя ме научи, че една жена не може просто да седи и да гледа телевизия, ръцете й винаги трябва да са заети с нещо”, каза ми Терез.

По политически причини българката се връща обратно, пише учебници по френски, пенсионира се във врачанската гимназия.  Сега живее в София на ул. „Витошка”, вече е на 90,  аз често й нося писма и подаръци от Терез. И тя й праща армагани и снимки по мен. Над главата на Кера стои огромна снимка на Терез.

Та министърката се оказа мой човек по българска линия и ми даде залата на парламента безвъзмездно, за да направя концерт на Валя Балканска.   Аз пък познавам един конгоански журналист, който е популярен водещ по радиото.  Извиках го за модератор. Той събра местни състави, новината се разчу и в залата (нали е безплатно) настана чудо!  Стълпотворение от млади момчета, дошли да слушат музика. Над 2000 души в помещение за 600. И аз бях единствената бяла жена. 

Петър Янев беше разучил песен на суахили.  Когато започна да я пее не мога да опиша какво настана! Камерата не можеше да си пробие път. Валя като запя - на българската песен хората скочиха и реагираха също като на тяхната.  Местният състав, който танцуваше камо по кожени препаски  се включи и започна една веселба…

Реакцията им на нашата музика беше уникална!  При откриването на консулството много се сприятелихме с Петьо Янев и леля Валя, както вече ги наричам. Те видяха какво прави моята фондация Touch happiness в Конго. Рониха сълзи, когато гледаха как Дионисия Куцюруба прави секцио при полеви условия. Водих ги до сиропиталището, на което помагам. Там един пастор събира деца – някои сираци, други изоставени. Броят им непрекъснато се увеличава. Питам го какъв му е бизнес планът, какво ще ядат децата другия месец а той казва „Бог е добър, с негова помощ”. А там е беднотия – ужас. От едната страна е училището, от другата – стаята, в която живеят. Там човек и кокошки няма да си затвори.  Където свършват тухлите, е поставен покрив от ламарина, застопорена с камъни, но дъждът плющи вътре в стаята. Децата спяха на земята. Купих дебел дунапрен, видях, че не върши работа. Поръчах легла за миньори от Южна Африка – метални и на два етажа, за да не изгниват от влагата и да не ги ядат термитите.  Поне да не спят на влажния под децата. Сиропиталището вече носи моето име.

Петьо и леля Валя и там рониха сълзи… И спонтанно решиха да помагат във всичките ми инициативи, според силите си.  Когато подхващам благотворително дело, не викам никого и не искам пари. Казвам „Всеки да помогне с каквото може, ако има желание”.  Дори ако не ми дават средства, е по-добре. Това, че лекари идват да помагат със своя труд за мен е много по-ценно, отколкото ако ми напишат чек. Парите опорочават нещата. Всеки да даде своя дан по желание. С изненада научих, че по сметката на фондацията имам преведени суми от бизнесмени с възможности. Но не съм им ги искала, сами са стигнали до идеята да ме подкрепят”, завърши разказа си Теодора Игнатова, основател на фондацията „Докосни щастието”.   

„Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”

От един конгоански хор се обърнаха към мен с идеята на направят концерт. Там е много популярна оперната и хорова музика.  Министърката Терез пак ми даде залата на парламента, а аз като български консул в Конго се нагърбих с цялата организация за популяризирането на класическата европейска музика.  Много тържествен концерт се получи.

Когато разбраха, че ще имаме празник в консулството, от хора предложиха да се включат. Изпълниха нашия химн на български, конгоанския и химна на Европа.  Ние не можем да изпеем „Мила родино” химн така!  Сърцато! Помолих  ги да разучат и наши народни песни. Избраха си „Притури се планината”, „Полегнала е Тудора” и „Лале ли си, зюмбюл ли си”. В деня на тържеството в консулството (сградата е моя и съм направила ремонта за собствена сметка), цели часове, като Пепеляшка, издигах тенти на двора, редих фотоси  на един лекар, който снима Врачанския Балкан, носих носии, поръчани отпреди, пак във Враца…  След изпълнението губернаторът, който също присъстваше, ми каза „Мадам, не знаех, че в провинция Катанга има толкова черни българи”.

Гръцки гинеколог преглежда врачанки благотворително

Във Враца, почетният консул на България в Конго – Теодора Игнатова е обзавела модерен гинекологичен кабинет, в който всяка седмица пълни прегледи прави европейското светило в тази област д-р Дионисиа  Куцюруба. Лекарката, която пристига специално от  Гърция за благотворителната инициатива, е завършила у нас и отлично се разбира с пациентките. Фондацията на Игнатова „Докосни щастието” поема 70% от сумата за прегледа. Останалата част се плаща от пациентката, но срещу това тя получава възможно най-пълната диагноза чрез свръхмодерна апаратура и непознатата на повечето българки „течна цитонамазка”.

 Илия от Конго – грък, който говори суахили

7-годишният син на Теодора, Илия, в София приклекнал да погали кученцето на солидна дама и двамата потънали в следния абсурден диалог:

Дамата: Ти имаш ли си куче?

Илия: Да, ама е в Конго.

Дамата: Ти там ли си роден?

Илия: Не, в Южна Африка.

Дамата: Ама си много беличък. Баща ти от Конго ли е?

Илия: Не, татко е грък.

Дамата: Ти говориш ли гръцки?

Илия: Да, а също така английски, френски и суахили…

На това място дамата си тръгва, решила, че детето има твърде развинтено въображение