Двама президенти на изложбата за Батенберг в Пловдив
Представители на фондация „Хайлигенберг-Югенхайм“ пристигнаха специално от Германия
Изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ събра двама президенти при представянето си в Регионалния исторически музей на Пловдив. Бившият държавен глава Петър Стоянов произнесе забележителна реч, а настоящият – Румен Радев с интерес разгледа експозицията и сподели впечатленията от нея в словото си на коктейла след тържествената заря за Съединението.
Двама президенти на изложбата за Батенберг в Пловдив. Петър Стоянов с директора на РИМ Стоян Иванов
Изложбата е плод на тригодишното проучване на учени и експерти от германската фондация „Хайлигенберг-Югенхайм“, базирана във фамилния замък на Батенберг. В България, Скопие и Черна гора (засега) е организирана от фондация „Ценности“, създадена и ръководена от Антонина Стоянова (съпруга на президента Петър Стоянов).
Проектът, представен в 28 пана, разкрива неизвестни факти и непоказвани снимки от живота на първия български владетел след освобождението от турско робство.
Въпреки липсата на политически опит, избран само на 22 години за княз, Александър Първи поставя основите на българската държавност, полага началото на важни институции в образованието, военното дело, правосъдието. За народа той е особено скъп, понеже се е бил в Руско-турската освободителна война и с обич го нарича „князчето“.
В красивата зала „Съединение“, която някога е служела на Областното събрание на Източна Румелия, прозвучаха пламенните думи на президента Стоянов, който за девет минути успя да развълнува гостите със задълбочено тълкуване на епизоди от живота на Батенберг, преплетени с нашата история.
После двамата президенти разгледаха изложбата, последвани от двете първи дами – Антонина Стоянова и Десислава Радева, които не пропуснаха да отбележат, че дори след абдикацията князът носи България в сърцето си. Той кръщава децата си Крум Асен и Вера Цветана и единственото му желание е да бъде погребан на наша земя.
Двете първи дами Антонина Стоянова и Десислава Радева
От Германия пристигнаха специално за откриването на „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ представители на фондация „Хайлигенберг-Югенхайм“.
Изложбата може да се види в Регионалния исторически музей на Пловдив до средата на ноември.
Два дни преди официалното откриване на изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ в Регионалния исторически музей в Пловдив, вариант на експозицията бе представен в Българския културно-информационен център в Скопие.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Директорът на центъра Антония Велева с размах и ентусиазъм организира всеки детайл от тържеството, на което за голямо съжаление на гостите не успя да присъства президентът Петър Стоянов, но изпрати видеообръщение.
Изложбата съдържа 28 пана с неизвестни факти и непоказвани снимки от живота на първия български владетел след освобождението от турско робство. Те са събирани в продължение на три години от екип на германската фондация „Хайлигенберг-Югенхайм“, базирана във фамилния замък на Батенберг.
Фондация „Ценности“, създадена и председателствана от Антонина Стоянова (съпруга на президента Петър Стоянов), организира и сърцато популяризира представянето на изложбата в Националната галерия, парламента и МВнР в София, а в чест на празника на Съединението – в Скопие, Пловдив и Черна гора.
В Българския културно-информационен център в столицата на Северна Македония присъстваха представители на нашето посолство, българската общност, на местни институции и журналисти.
Антония Велева откри събитието със слово, в което подчерта забележителната роля на младия княз Батенберг в българската история и благодари на Министерството на културата за подкрепата при реализирането на изложбата.
Първият секретар от посолството Петър Петров подчерта предаността на владетеля към българската кауза, която продължава и след абдикацията му. Въпреки, че няма нито капка нашенска кръв, той кръщава децата си Крум Асен и Вера Цветана и пожелава да бъде погребан на българска земя.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Във вдъхновяващото си видеослово Петър Стоянов подчерта ролята на фондациите „Хайлигенберг-Югенхайм“ и „Ценности“ за реализирането на така важната за българското национално самочувствие изложба и проследи детайлно и с дълбоко познаване на фактите живота на княз Александър фон Батенберг.
Той заяви, че като млад войник бъдещият владетел е участвал в Руско-турската освободителна война, че въпреки близкото си родство с монархиите на Великите сили и натиска от тяхна страна, избира интересите на България, което му коства короната.
Скопие изпревари Пловдив в почитта към Батенберг
Магдалена Гигова от „Ценности“ разказа накратко за мисията на фондацията, създадена през 1998 година от Антонина Стоянова: да просвещава, да буди младите умове, да поощрява изкуството, да почита историята и да съхранява изконните български ценности и да ги популяризира по света.
Тя призова присъстващите ако изложбата „Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба“ е докоснала сърцата им, при следващото си идване в София да минат през мавзолея му и да отдадат почит на героя от Дойран.
Петър Стоянов награди победителите в 14-ия Национален исторически конкурс
Научните им ръководители получиха призове от заместник-министъра на образованието Таня Михайлова
В Националния исторически музей се проведе тържествената церемония по връчването на наградите в традиционния исторически конкурс, организиран от фондация “Ценности”. Десетки ученици и научните им ръководители работиха по темата „Медиите в българската история – изследване на тяхната роля, влияние, история”.
За първи път тази година, освен разследвания, проучвания и доклади се състезават и филми. Затова в журито към професорите-историци Веселин Янчев и Любомир Огнянов се присъедини и д-р Росица Младенова, преподавател в НАТФИЗ и дългогодишен режисьор в БНТ.
И Таня Михайлова награди победителите в 14-ия Национален исторически конкурс
Тъй като председателят на фондация “Ценности”, г-жа Антонина Стоянова, за жалост нямаше възможност да присъства на този важен момент, тя изпрати специално писмо:
“Скъпи участници в Националния исторически конкурс, уважаеми жури, учители и гости!
Позволете ми най-напред, като председател на фондация “Ценности” да изразя своята огромна радост, че за 14-и път провеждаме нашия Национален исторически конкурс. Сам по себе си този факт ни прави горди – всички нас, организатори, участници, жури и съмишленици.
Искрено съжалявам, че не мога да споделя лично с вас този тържествен за всички ни момент. Но искам в самото начало да благодаря най-напред на учениците, които отново сериозно работиха по зададената тема, както и на преподавателите им, които ги напътстваха.
Нека да напомня: Националният исторически конкурс съществува от 1998 година и е най-дълго провеждащото се без прекъсване състезание за изучаване историята – историята на страната ни, на родните ни места и семейства.
Конкурсът има повече от 1600 участника, член е на европейската мрежа EUSTORY, която обединява прояви като нашата от 23 европейски страни.
Бих искала да изкажа специална благодарност на всички: На участниците и техните преподаватели, на нашето прекрасно жури, както и на домакините ни от Националния исторически музей.
Надявам се, ние от фондация „Ценности“ ще продължим да поддържаме искрата на почитта към българската история и жаждата за знания.
Искрено ваша Антонина Стоянова”.
По традиция, наградите на Националния исторически конкурс се връчват от президента Петър Стоянов. Той разговаря с всеки от отличените и, разбира се, не отказа снимка на никого.
Първа награда – грамота и 700 лева получи Мирослава Педева от Природо-математическа гимназия „Яне Сандански“, град Гоце Делчев за разработката й за вестниците „Неврокопска трибуна“, “Гоцеделчевска трибуна“и „Хроника“ с научен ръководител Боряна Вълчева.
Второто място, с финансово изражение от по 400 лева, си поделиха Димана Цветогорова и Мария Иванова от Природо-математическата гимназия „Добри Чинтулов“ с проучването “Изграждането на паметника „Хаджи Димитър“ в сливенските медии” и Мария Велинова от с. Овчарци и Никол Ангелова, с. Самораново от Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“, гр. Дупница с научен ръководител Маргарита Сапунджиева. Те са работили по темата Вестник „Светлина“ като извор за историята на образованието в Дупница (1920 г. – 1944 г.)
Петър Стоянов награди победителите в 14-ия Национален исторически конкурс
Авторите на темата „От дълбините на Извора“ – Вероника Илиева, Мая Николова и Никола Желязков от НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, гр. Русе с научен ръководител Мария Пишева-Нанкова са едни от тримата носители на третата награда. Те получиха своите грамоти и приз от 300 лева заедно с Рая Цончева от Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, гр. Велико Търново с научен ръководител Адриана Йотова по темата ,,Измерения на Времето” и Никола Стамов, Симона Вълчева, Марина Плугчиева от Първа езикова гимназия – гр. Варна. Тяхната ръководителка Нела Димова ги е напътствала в разработката на „Радио Варна ще се обади и първата негова дума ще е Варна“.
Петър Стоянов благодари за гостоприемството на Националния исторически музей, на журито, учениците и техните научни ръководители. Той подчерта, че докато другите просто усвояват уроците в училище, участниците в Националния исторически конкурс надграждат като получават допълнителни знания чрез проучванията, които правят. “Този конкурс създаде у няколко поколения деца чувство към историята, но и чувство към изследователство”, заяви президентът.
Присъстващата на тържеството заместник-министърка на образованието Таня Михайлова поднесе грамотите, подплатени със 150 лева, на научните ръководители Боряна Вълчева, гр. Гоце Делчев, Маргарита Сапунджиева, гр. Дупница, Мария Пишева-Нанкова, гр. Русе и Адриана Йотова, гр. Велико Търново. “Убедена съм, че зад успеха на всеки един ученик стои един подкрепящ го учител”, сподели Таня Михайлова.
От името на Синдиката на българските учители отличените преподаватели бяха поздравени от Ивайла Василева, която им връчи книги.
Синдикатът на българските учители също награди победителите в 14-ия Национален исторически конкурс
Екипът на Международен младежки медиен фестивал „Арлекин“ в лицето на новия член на журито д-р Росица Младенова осигури допълнителен приз – участие без кастинг в Международния младежки медиен фестивал „Арлекин“, който ще се проведе в гр. Варна от 03.07.2024 г. до 07.07.2024г.
Фестивалът дава и възможност на наградените да присъстват на уъркшопа с доц. Юрий Дачев – преподавател в НАТФИЗ, драматург, режисьор, тв водещ на предаването „Рецепта за култура“по БНТ и на Иван Лазара. Наградените ще могат да участват заедно с преподавателите си в кръглата маса „Медийна грамотност“.
Тази награда са за всички победители в конкурса, както и следните участници:
Разработка на тема: “Родопини” Автор: Ралица Боготлиева, с научен ръководител: Калинка Атанасова от Езикова гимназия “Иван Вазов”, гр. Смолян
Разработката на тема: “Ямболският вестник “Тракиец” – медиатор между обикновения човек и света” с автори: Алина Ставрева, Йоанна Шикова, Стоян Дражев, научен ръководител: Нели Чамова от ПМГ “Атанас Радев” – гр. Ямбол
И „Плевенският периодичен печат от Освобождението до края на Втората световна война – своеобразен летопис и богат извор за историята на родния край“ на Дария Георгиева с научен ръководител Елеонора Берова от ПГТ„Алеко Константинов“, гр. Плевен
Присъстващите изгледаха внимателно видео приветствието на Каролине Финкелдей от фондация “Кьорбер”, която е основен спомоществувател на Националния исторически конкурс. От нея те научиха за дейността на EUSTORY и за инициативите, в които могат да се включат.
След общата снимка, наградените ученици и техните учители разгледаха Националния исторически музей с компетентен гид – подарък от директора на институцията доц. Бони Петрунова.
Омайният Оман! Това словосъчетание изниква в ума ми при споменаването на арабския султанат, чиито красоти незаслужено се гушат, изтласкани от бляскавите небостъргачи на Дубай в съзнанието на редовия турист.
Информираните пътешественици обаче мечтаят да посетят покрития пазар Мутрах, да се повозят на лодките доу, създадени без нито един пирон, както по времето на Синбад Мореплавателя, да влязат в една от най-големите джамии в света „Султан Кабуз“, чиито килим е колкото три футболни игрища и да вдъхнат аромата на „Амуаж“, един от най-скъпите парфюми в света, чиито съставки влиза и българската роза дамасцена.
Омайният Оман вече е на един полет разстояние
Истински любопитните приключенци пък знаят, че най-желаното място в Оман е Салала. Блажено място на брега на Индийския океан с копринени пясъци, тюркоазени вълни и бухнала зеленина.
Ненапразно султанът, която а абсолютен монарх, е избрал да живее там.
Тъй като не съм стигала по-далеч от Сур и древната крепост Низва в Оман, не пропуснах да разпитам професионалният пътешественик Петър Стоянов и собственик на туристическа агенция https://luxutour.com Поинтересувах се какъв тип турист се отправя към Салала. Според него – най-добрият: елегантен, възпитан, състоятелен, осъзнат, информиран
Петър ни изненадва, че в султаната Оман гостоприемството на местните стига до там, че те с радост те канят в дома си, дори при случайно запознанство на улицата. А в райското кътче Салала има местен сезон Кхарииф (юли, август) когато цялата природа сякаш полудява в зелено.
Омайният Оман вече е на един полет разстояние
Вече разбрахме от собственика на https://luxutour.com , че Салала е различният Оман. Място, където изпушилият от работа компютърджия да рухне щастливо на плажа, любителите на ласкавия Индийски океан да се отпуснат в прегръдката му, а активно почиващите да търсят приключения.
Какви са те обаче? Ще научите като слушате Покана за пътуване на 10.12.2023 от 17 часа по програма Христо Ботев на БНР.
Май това правило важи за всяко място, но както каза Петър Стоянов „Дали Салала е вашата дестинация в Оман можете да разберете само ако отидете“. Аз ще се пробвам в края на януари.
