В Бирма лапат злато вместо хапчета

В далечната страна Мианмар, по-известна с колониалното си британско име Бирма, си пазят сърцето със злато вместо с хапчета. Там фармацевтична промишленост напълно липсва, но затова пък благородният метал е в изобилие не само в жили под земята, а и в наносите на реките. Затова и всеки мъж лепи по едно парче драгоценно фолио върху статуя на Буда, колчем пожелае да му се изпълни някое желание.

"Всеки понеделник купувам по една тежка, навита като руло златна панделка от търговците, които го промиват от реките", каза ми Маунг, златар от Мандалей, собственик на работилницата "Златният лист". Лентата е широка около 2 сантиметра и дебела поне милиметър. 5-6 яки момчета от сутрин до здрач млатят с дървени чукове върху восъчен калъп панделката от злато. Тежка физическа работа - с все сила едва успявам да повдигна грамадния чук. Ударите са ритмични, сякаш тананикат странен тътен. 

Заплатата на младежите е 1000 чата на ден (чат е местната валута). Това ще рече малко повече от долар – по бирманските критерии – луди пари. За висок месечен доход в Мианмар минават 5 долара. След целодневен бой златната панделка изтънява до няколко микрона и тогава клекнали около маси жени с пинсети я накъсват на парченца колкото половин гербова марка. Те се лепят върху статуите на Буда за изпълняване на  желания. 

Със злато импрегнират дървесни листа, вграждат го в лакови сувенири, варакосват миниатюрни пагоди за туристите.  Но в Бирма златото е преди всичко лекарство!  Богатите изяждат по няколко скъпоценни листчета на ден, за да се предпазват от сърдечни болести. И аз глътнах едно станиолче. Профилактично. Не беше неприятно, но не е и нещо особено! 

Факт е, че инфарктите в Мианмар са в пъти по-малко. По-късно прочетох, че американска компания лекува експериментално рак със златни молекули. Имала си крушка опашка!

В Бирма обаче жълтият метал не е само илач, а директна връзка с бога. Златният Буда в пагодата Маха Муни напомня скъпоценна версия на човечето от гумите "Мишлен". Легендата твърди, че самият Буда Сакямуни е присъствал при издигането на златната си статуя и я е одухотворил с аурата си. (Скептиците-учени обаче датират фигурата 100-200 години след смъртта му). Само главата на драгоценното божество  все още е незасегната от златната инвазия на поклонниците. До него достъп имат единствено мъжете. На жените не се разрешава да доближават светинята. Те се молят в преддверието. 

Дамите каканижат молитвите си в "гетото за нисши същества", на 5-6 метра от статуята. За да направят снимки и европейките трябва да дадат фотоапаратите си на някой господин да им отснеме божеството от всякакви ракурси.

Мъжете обаче на воля "подкупват" Буда да чуе желанията им като го облепват с 24-каратово златно фолио, което се е напластило върху фигурата до пълна загуба на прежната й форма. 4-метрoвата статуя има 15-сантиметрова златна ризница, която продължава да набъбва.

Пагодата Шведагон в столицата на Мианмар – Янгон затвърждава убеждението, че драгоценният метал е символ на вяра и величие

Топка от 1 тон чисто злато с инкрустрирани 4351 брилянта, най-големият от които 76 карата, увенчава прочутия храм, кацнал на хълма Сингутар. На бирмански Шве е пагода, а Дагон е древното име на столицата Янгон. (Малко е объркващо, но по време на британското владичество главният град е носил името Рангун и мнозино досега използват това име. Англичаните си харесали града, заради близостта му до морето и стратегическото пристанище и кръстили страната Бирма по названието на най-голямото местно племе бурма.)

Будистите се кълнат, че със своите 98 м Шведагон е най-високата пагода в света. Със сигурност е най-богатата - в нея са вложени над 80 000 скъпоценни камъка. Всъщност в Мианмар наричат пагоди храмовете, които за останалите будисти са ступи. Те изглеждат като хибрид между яйце и устремена в небето ракета, докато класическата пагода е с навирени, сякаш усмихнати,  краища на покривите и дракони по ръбовете.

В златната топка на Шведагон, наречена сейнбу, освен 1800-те карата брилянти са вградени още 93 рубина от  невероятно чистия вид със специфичен цмят, наречен "гълъбова кръв", който се среща само в Мианмар. Под златното кълбо е не по-малко драгоценният ветропоказател хнемян. Той също е излят от 1 кв м масивно злато. По перките му проблясват 1100 брилянта, 1383 рубина и безброй изумруди. Фасадата на Шведагон е облицована с 13 153 златни плочки по 800 г всяка, това прави близо 10 000 тона от благородния метал само в покритието.

Ненапразно наричат Мианмар Златната страна!

Откъс от книгата "Франдижпани и фаранги" в съавторство с Милена Димитрова

Дизайнерът на Дилма Русеф прави Академия за музика, мода и кулинария у нас

Оскар Шире облича още Джордж Клуни, Селин Дион, София Лорен и Риана

Магдалена Гигова

- Г-н Шире, каква е причината да дойдете в България, освен приятелството ви с Дариана Куманова, която е доцент в музикалната академия на Сан Ремо и преподавател по музика на вашия приятел Давиде?

- В София ме доведе и един мащабен проект – създаването на Академия за мода, музика и кулинарно изкуство за млади творци. Имах среща в Столична община и получих обещание за подкрепа.

- Вие самият готвите ли, свирите ли на нещо?

- Готвя. Не пея, но съм съм близо до музикалното изкуство. Благодарение на Андреа Бочели и много други изпълнители моята модна къща доби известността, на която се радва в момента.

- Андреа Бочели е не само ваш клиент, а и близък приятел.

- Да. С него се познаваме от години. Станахме истински приятели още след третата среща. Много съм близък и с втората му съпруга Вероника Берти Бочели. С нея се чуваме постоянно. След музиката Андреа най-много се прехласва по храната.

- Вие ли готвите на Бочели?

 - Не той готви за мен, а аз ям. Андреа е невероятен кулинар. У тях само той влиза в кухнята.

- Кое е любимото ви ястие, приготвяно от оперния певец?

- Ще ви кажа какво е последното, защото не мога да определя, кое е любимото. Преди десетина дни той ми поднесе специално правени за него екологични тортелини, които Бочели готви в бульон. Хапнахме ги у тях и бяха превъзходни. Андреа ме научи да ям салата от ситно нарязан суров карфиол с балсамов оцет и зехтин. Хареса ми, макар да подходих първоначално с недоверие. 

- Вашите модели са разделени на различни колекции – бял, черен, златен етикет (малко като при уискито). От тях излиза, че сте еднакво добър и в мъжките, и в дамските облекла. Кои ви е по-приятно да съдзавате.

- Това е все едно да попиташ един родител сина си ли предпочита, или дъщеря си. Има моменти, в които момичето ти дава повече радост, и обратното в друг миг момчето те вдъхновява повече. Обичам ги еднакво и не мога да ги разделя.

- Дизайнерите душа дават да работят за звезди, за да станат известни. Защо знаменитости като Джордж Клуни, Селин Дион харесват вашите тоалети? В последния си клип Риана сменя три от тях.

-  Не знам дали сте виждали проекта в Сентрал парк в Ню Йорк, в който Селин Дион поиска с Бочели да изобразят италианското знаме. Те двамата бяха облечени в бяло, първият сопран в зелено, а първата цигулка в червено.

- При едно малко разместване можеха да направят и българското знаме...

(смее се) -  Като нищо! Между другото имам огромна връзка с България. Вероятно при предишно мое прераждане съм живял тук. Доста разбирам езика, без да знам нито една дума, чувствам се като у дома си, а и съм много близък приятел с президента на Бразилия Дилма Русев, който има български корени.   

- Как се запознахте с нея?

- В Бразилия, благодарение на моя приятел Давиде Карбоне. Той е певец, чиито продуцент е Бочели. Доста често участва в негови концерти. На стадиона в Сао Паоло при началото на турнето на Андреа, Давиде така изпя бразилския химн с голям симфоничен оркестър пред 30 000 души и телевизионни камери, че медиите после разтръбиха „Вложи толкова сърце и жар, повече дори от бразилец”.  Дилма Русев ни покани на среща, харесахме се и така започна нашето приятелство. Имаме къща в Бразилия и всеки път, когато ходим се виждаме.  

- Около вашето име имаше голям скандал на изложението за естествени кожи в Милано – бяхте бит и арестуван.

- Така е. Но първо искам да напправя комплименти на вашата държава, защото аз съм изключителен поддръжник на екологията и зеленината, а у вас всичко е изключително зелено. (Оскар бе отседнал в къщата на Дариана Куманова в Бояна, в която в „Под прикритие” снимаха сцените от дома на Джаро - б.а.).

 Искам да подчертая, че в моите модели абсолютно не използвам никакви животински продукти. Дори подметките на обувките, които по принцип се правят от гьон, изработвам от екологичен материал по последна технология, който лесно се разгражда и не замърсява природата. Аз използвам само т.нар. „интелигентна коприна”. При нея бубите не се хвърлят в гореща вода, за да се извлече нишката, а се отделят и се оставят да живеят. Тя  е много по-скъпа от обикновената. В спалното бельо, което създавам често участва и дървесно лико, преработено така че да се превърне в плат.

Аз съм един от малкото стилисти, които членуват в международната организация за защита на животните PETA. Бях поканен на изложението за естествени кожи да покажа свои модели с три манекенки, но използвах поканата единствено като предтекст да бъда допуснат вътре. Момичетата бяха облечени в рокли от естествени цветя като символи на пролетта с наметнати върху тях пелерини. Когато застанаха пред камерите обърнаха плащовете си, а от вътрешната страна беше написано на много езици, вкл. и на руски „Модата с естествени кожи е мода на убийци”, с  червени букви, от които сякаш се процеждаше кръв. Викахме „Отвращаваме се от вас, носите трупове върху себе си”. Да го направиш на изложение за естествени кожи се изисква голам кураж. Някои ми се подиграваха, но други направо ме пребиха, накрая ме изведоха с полиция и ми наложиха глоба. Но пък застаналите пред залата 400 демонстранти аплодираха.

- Вие самият имате ли домашни любимци?

- Осем кучета в Бразилия, 29 котки в Милано.

- Да се върнем към началото на разговора – проекта за Академия за музика, мода и кулинария в София.  Какво ви е необходимо, за да започнете?

-  Преди всичко търсим красива и представителна сграда. Столична община е много заинтересувана от развитието на младите таланти както и от идеята да промени облика на София чрез създаването на такова средище за стимулиране на дарования. Така ще бъдат представени пред света, а не да останат на местно ниво.

- Всяка втора неделя от месеца вие предоставяте своето ателие, което е в центъра на Милано, точно срещу „Ла скала” и катедралата „Дуомо”, на млади художници от Брера. Ще се намери ли място и за български творци?

- Аз прегръщам идеята и искам да приема млади български творци в моето ателие. Ще се радвам да бъда полезен на много ваши артисти, които да излагат творбите си при мен.

-  Когато си постигнал нещо да искаш да го споделиш с младите е духовна щедрост.

- Мисля точно като вас. За мен е много важно, че успявам да науча тези творци на много неща, но и да получа вдъхновение от тях. Целта ми е Академията в София да не е само българска, а и европейска. От цял свят да идват студенти да се учат.   

- Вие не обичате да разказвате за звездните си клиенти, но тъкмо те могат да привлекат младите творци към вас и вашата инициатива?

- Андреа ми е приятел и ми е по-лесно да го споменавам. Аз наистина обличам и кралски особи, но не мисля, че е редно да цитирам имената им. Но пък мога да ви издам нещо, което никой не знае – грижех се за София Лорен при една фотосесия в къщата на Армани. Тя е изключително красива жена и тук възрастта няма нищо общо. София държи сама да си прави косата и се гримира без чужда помощ. Не позволява на никой да я пипне. Фотографите имаха страшни проблеми, защото кичурите й стърчаха и правеха ужасни сенки, а тя ги втвърдяваше с все повече и повече лак. По отношение на моите дрехи обаче нямаше никакви възражения – щом има достатъчно голямо деколте тя е щастлива!

По стъпките на Маугли
В Мадя Прадеш има повече тигри отколкото в Африка
Над 12 000 индийци са посетили България през миналата година

Special thanks to Madhya Pradesh Tourism

Когато Ръдиърд Киплинг е писал „Книга за джунглата“ той си е представял горите на Мадя Прадеш – щатът, наричан „Сърцето на Индия“, защото се намира точно по средата на милиардната държава. А и първообразът на момчето, отгледано от диви животни е бил открит тъкмо там, в резерватите, където днес бродят повече тигри, отколкото в Африка. Така се шегуват организаторите на Туристическия фестивал в Мадя Прадеш (MPTM) - втори по големина в Индия, на който се стекоха 200 туроператори от 20 държави, за да получат късче от привлекателната за любителите на приключенията индустрия. Онова с тигрите е закачка, защото големите раирани котки изобщо не се въдят в Африка, но в индийския щат наистина са доста.

Министър-председателят на щата, в който живеят повече от 75 млн. души - Шри Шиврадж Чухан заяви пред  epicenter.bg "Правителството започна през 2015 година няколко проекта, за да увеличи посетителите от различни страни в Мадя Прадеш, за да видят отлично запазени исторически забележителности и неверояжни пейзажи, съчетани с абсолютно сигурна среда".
Министърът на културата и туризма на Мадя Прадеш Шри Суренда Патва допълни“Щатът разполага с невероятни природни дадености – джунгли, старинни храмове, пищни дворци, богат животински свят,  рисунки върху скали от праисторически епохи и чудесни курорти и ние се надяваме туризмът да стане толкова сериозно перо в бюджета ни, колкото е селското стопанство в момента“.

Председателят на асоциацията на индийските туроператори Субаш Гоял пък разкри, че миналата година са изпратили 12 000 туристи в България, предимно с интереси към историческото ни наследство. Другата възможна ниша е хазартът, който в Индия е забранен. Трудно бихме ги заинтригували със ски, защото писти има само в един щат – Джаму и Кашмир, а при минус пет градуса всички израснали на топло започват да се чувстват некомфортно, независимо с колко дрехи са навлечени. С море също не бихме могли да ги примамим, понеже дори отличните плажове на Индия се посещават предимно от чуждестранни туристи. Местните стоят на брега с дрехите и дори плуват с тях.

България може да бъде интересна за 1,2-милиардния индийски пазар главно с нетрадиционните за тях разкопки и артефакти от тракийско и римско време, възможностите за декор на боливудски продукции, което вече е факт. През лятото у нас снима филм една от най-големите звезди на индийското кино Шах Рукх Кхан, който се влюби в пейзажите и във виното ни.

Има голям шанс по-състоятелните му сънародници да харесат и нашите голф-игрища. Един от най-иизвестните туроператори на Субаш Варма вече е имал среща с министъра на туризма Николина Ангелкова и води преговори с "Лайтхаус голф и СПА хотел".

Мадя Прадеш също има какво да предложи на българските туристи, особено на онези, които се интересуват от древни индуистки храмове, разкошни дворци, диви животни и скални рисунки. В щата има девет резервата, в които се отглеждат изчезващите бенгалски тигри. Фото сафаритата там са регламентирани по строги правила, за да не се наруши естествения начин на живот на техните обитатели. Убийството на тигър се наказва почти като убийството на човек и въпреки това има смелчаци, които си опитват късмета, защото на азиатския (и особено на китайския) черен пазар за природни лекарствени средства всяко косъмче от голямата бенгалска котка е равно на злато, защото минава за универсален афродизиак.

Затова всеки от влизащите в резервата „Бандавгар“ е длъжен да остави копие от паспорта си и да следва неотклонно инструкциите: да бъде облечен в дрехи с цветове близки до тези на земята – зелено, кафяво и беж, да не си слага парфюм, да не изхвърля дори обелка от ябълка или опаковка от дъвка, да не използва светкавицата на фотоапарата си и никога да не слиза от джипа.

Рейнджърите знаят разписанието на тигърските семейства и най-вече са осведомени кога са се нахранили и отиват на водопой. Туристите ги причакват с камерите си от другата страна на реката или езерото, за да не дразнят животните с щракането на фотоапаратите си. В името на безопасността и на двете страни.

Иначе в гъстите гори могат да се срещнат стотици видове птици, маймуни, пауни (оказва се, че въпреки огромните си опашки те могат да летят и ги спускат царствено от високите клони), петнисти и лаещи елени, змии... Повечето от резерватите се грижат за над 100 тигъра във всеки, като специален научен институт се подпомага оцеляването им.

В буферната зона около всяка защитена територия има десетки вилни селища, които предлагат на  гостите  лукс и забавления. Единственото, което липсва са интернет и телевизия. Но нали човек отива вдън горите, за да се оттърси тъкмо от тези досадни придобивки на цивилизацията. В замяна на това ще се настани в къща с автентична местна подредба и баня, по-голяма от апартамента му у дома. С два душа – единият в специална кабина под открито небе и клоните на бамбука, а друг във вана-басейн, толкова обширна, че й трябва половин ден да се напълни.

По поръчка от селото идва местната лечителка, която прави оздравяващ масаж с близо три литра етерични масла. А вечер след екологичното хапване (то няма как да е друго, понеже всички продукти се отглеждат наоколо), пристигат танцьорите и певците с омайната си музика и пъстри носии. По неравноделния си ритъм някои от танците на тукашните племена значително напомнят българските хора, но са прибавили към тях невероятни подскоци, жонглиране с огромни кръгли конструкции от лико, а жените успяват да поддържат ритъма в подскоците с глинени делви на главите си, без да ги държат.

На другата сутрин призори остава само да стискате палци да срещнете очи в очи голямата котка и тя да е в добро настроение. Тъй като тигрите са с много чувствително обоняние, а усетят ли човешко присъствие, се шмугват дълбоко в джунглата, рейнджърите използват слонове, за да ги доближат. Първо пускат едрите животни сами в гората, така раираните й обитатели свикват с тях и с аромата им. А после, яхнали гърбовете им, ги откриват и проследяват местоположението им, за да насочат туристите на безопасно и достатъчно за снимки разстояние от тях.

Ако не се интересувате от диви животни и безхитростно битие,  можете да отседнете в столицата на Мадя Прадеш, Бопал – един от малкото индийски градове, в които няма просяци и никой не живее на улиците, които се почистват изрядно всеки ден. С припечелените от добре развитото земеделие пари, местното правителство е предложило работа на всеки от бездомниците. „Градът на езерата“ наистина сякаш плува във вода – освен от втория по големина изкуствен водоем, Бопал е заобиколен от няколко естествени езера, които му придават очарованието на зелен оазис.

Местният мавзолей на любовта, също носещ името Тадж Махал, разполага с над 800 стаи и съвсем скоро ще бъде превърнат в супер луксозен хотел. Управлявалата в продължение на 13 поколения династия Хан е оставила старинни джамии и храмове, библиотеки и крепости. А последният наследник на фамилията е превърнал построеният през 1928 година семеен дворец в историческия хотел „Нур ас сабах“  със зашеметяваща гледка към езерото. Освен хотелиер, Хан е шампион по крикет и боливудска звезда, което моментално го превръща в герой далеч над местното равнище.

На около 40 км от Бопал са скалите Бимбетка – индийска версия на пещерата Магура. Те са открити случайно от професор по археология, който минал с влака покрай тях и решил, че формите им си струва да бъдат изследвани. Така от джунглата изплували скални рисунки  на  десетки хиляди години от различни праисторически периоди чак до средните векове.

Хората, които обитавали скалните ниши разказвали по стените им за простичкия си живот. Според професора художниците са предимно жени, защото мъжете били винаги навън на лов, а съпругите им когато свършели с приготвянето на храната и заточването на каменните брадви, започвали да творят. Така се появили рисунките, които днес събират хиляди туристи със сюжети от преследването на бизони (които все още се въдят по тези места), обяздването на слон, войни между племена и обикновени домакински действия.

Проблемът на рисунките е, че са върху податливия към атмосферните условия пясъчник, а нито един учен досега не е предложил достатъчно добра технология, която даги съхрани. Няколкото опита завършили плачевно и затова сега са оставени на милостта на природата. Екскурзоводът се оплаква, че индийците са народ впечатлителен и всеки от тях се пресяга да ги пипне.

Веднага се сещам за Благо Джизъса и конфуза му при Колизеума и си мисля „Слава Богу, че поне не налитат да пишат онази дума с три букви, които нашенци умират да рисуват къде ли не“. За късмет на скалните творби, повечето от тях са доста над земята. Местните учени твърдят, че са открили скелети на триметрови гиганти, които спокойно можели да ги рисуват на височината на очите си.

Като прибавим недовършеният храм на Вишну от 12-и век, тайните, които Мадя Прадеш крие, стават прекалено любопитни, за да бъдат подминати.

Катя Паскалева се влюбва в последния си мъж от глад

Иван Росенов е 6 години по-малък и умира 6 години след нея от същия рак

 Катя Паскалева и Иван Росенов на снимките на филма „Спирка за непознати”, излязъл на екран през 1988 г.

Незабравимата актриса Катя Паскалева, която щеше да навърши 70 години на 18 септември, ще бъде почетена подобаващо през ноември на Киномания. Тогава ще е премиерата на филма на Георги Тошев за нея, ще бъде представена книга по нейните дневници и бележки, изложба с нейни снимки и акварели.  Приятелите и почитателите на Мария от „Козия рог” се събраха на рождения й ден пред паметната плоча, поставена върху кооперацията на бул. „Мадрид”, където е живяла заедно с последната си голяма любов – режисьорът Иван Росенов.

Как започва тяхната любовна история, наситена с много чувства, поезия и споделено усещане за живота? С глад! Това разказа пред epicenter.bg близката приятелка на Катя Паскалева – актрисата Елена Жандова. 

„В един студен зимен ден аз и Катето бяхме гладни и явно Иван Росенов, който по онова време беше асистент-режисьор на Христо Христов, също е бил гладен. Двете се чудехме дали да излезем да купим нещо и Катя да сготви (напук на приказките, че е лоша домакиня, тя готвеше прекрасно) или да отидем в Клуба на архитектите. Любовта им почна между глада и снега. Нощта беше страшно снежна, всичко беше замръзнало. Ние с Катя успяхме да намерим маса. Появиха се двама джентълмени – Иван Росенов и Любо Лачански. Попитаха ни могат ли да седнат при нас. Всички се познавахме, хубаво ни беше, много се смяхме. Тръгнахме да си ходим. Заваля сняг. С Катя живеехме от двете страни на парка „Заимов”. Решихме да изпратим първо нея, а после мен. Отдолу – лед, отгоре – сняг. Джентълмените уж ни помагаха. Иван хвана Катя. Много е красиво, вървим между огромни преспи, натрупани от почистващите машини. И както вървяхме напред с Любо Лачански, изведнъж... няма ни Катя, ни Иван. Изчезнаха! Чак на другия ден ги видях двамата. И повече не се разделиха! Любовта им бе една красива история, започнала сред красив декор”, припомни си дъщерята на големия режисьор Захарий Жандов и археоложката Ваня Акрабова.

През 1979 година Катя Паскалева вече се е разделила с първия си съпруг, легендарния пловдивски художник Георги Божилов-Слона. Двамата се развеждат, но остават толкова добри приятели, че понякога се събират просто да помълчат заедно. За това свидетелства и Елена Жандова, която им е гостувала в Пловдив още докато са семейство. С Иван Росенов пък Катя отива да я види в Димитровград, докато играе в тамошния театър. „В квартирата ми нямаше нищо и когато решихме да направим салата, свалихме плафониерата от стълбището и я използвахме вместо чиния”, смее се Жандова, единствената българка играла в експерименталния „Ливинг тиътър” в Ню Йорк. – Когато Слона се разболя, Катя вече беше женена за Иван, но ходеше в болницата да му помага. Жоро беше менторът за нейния свят. А Иван се оказа, че също носи цял един свят в себе си. Това са хора, успяли да създадат в душите си собствени светове и да се движат в тях”.

Катя Паскалева и Иван Росенов са много емоционални, отношенията им не са равни и безоблачни, но пък имат еднакви вкусове за музика, изобразително изкуство, книги и театър. Любовта им се изразява в дребните наглед жестове. В началото на връзката им тя е известна актриса с цял поменик от награди, а той режисьор с няколко документални филма, който все още търси своето място в игралното кино. Когато Елена ги кани да я посетят в Ню Йорк, Катя казва „Нека отиде Иван”, предусетила, че той има нужда да види друг свят, да се докосне до нова култура и че там ще направи впечатление със своя талант.  Росенов пък й отдава цялото си сърце и време, когато на Паскалева се случва най-ужасното нещо, което може да сполети една актриса – тумор в гърлото. Той е до нея и в най-тежките моменти, носи я на ръце като бебе. Утешава я, когато в посолството в Париж, където е на лечение заради рака, научава за смъртта на Слона и се срива на колене пред една от картините му. 

„Има нещо символично за дълбоката им, кармична сякаш връзка - нейният тумор бе отпред на гърлото, а неговият – на отзад на врата. Символично е, че той беше шест години по-млад от нея и почина точно шест години, след като тя си отиде. Иван направи такива неща за Катя, които трудно могат да се опишат”, сподели Елена Жандова. – Малцина знаят Катя за колко хора от семейството си се грижеше, колко щедра и благородна беше, никак не беше амбициозна и алчна. Беше преизпълнена с уважение към човека – от най-добрия до най-лошия. На екрана тя притежаваше невероятна сила, но Катя имаше и много силен характер. Същевременно бе и един от най-нежните хора, които аз познавам. Затова колкото и бурни взаимоотношения да са имали с Иван, между тях имаше една нежност. Те бяха страстни – в работата си, в мечтите си, в чувствата си. Любовта им тръгна от преспите и достигна до нечовешки измерения, когато Катя се разболя”, отрони Жандова. 

Истинската дълбочина на любовта им проличава в книгата „Книжни квадратчета”, която Иван Росенов издава след кончината на Катя Паскалева. В нея са събрани бележките, писани от актрисата на листчета, през последните си дни в болница „Лозенец”, нейни акварели и рисунки. И признания в любов:

Иване, скъпо мое шашлыче! Обичам те много!

Много, колкото и ти мен!

Ех, да можехме да поскиторим малко сега!

Да зацепим към Ню Йорк, а?

Хайде! Обичам те!

Катя

Иван Росенов пък разказва пред Кеворк Кеворкян във „Всяка неделя” след като Паскалева си отива от живота: „Поразителни бяха последните й дни в болницата. Тя продължи да се самоизследва, сякаш, за да разбере как може да се изиграе и тази финална роля без нито един стон. Две години се бори с болестта. Но когато й направиха трахеостомата, тя  разбра, че няма вече надежда и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й.

Тя нямаше съзнание за кариера, не приличаше на актриса, живееше без превзетости. Това за нея беше съдба, начин на живот, нещо като вдишването и издишването. И когато си поемеше дълбоко въздух, тогава беше щастлива”.

В предговора към „Книжни квадратчета” Росенов признава: "Няма нищо по-трудно от това да застанеш пред белия лист и да напишеш няколко думи за човека, който ти е бил най-близък и днес вече не е между живите. Особено когато този човек се нарича Катя Паскалева и вече принадлежи на всички... „

Да, Катя Паскалева принадлежи на всички, но любовта й до края е само за нейния Иван.

Анкара гостува на Дулово

Художествена изложба и голям концерт за жителите на българския град, благодарение на

сдружението "Тюркмен-алеви бекташи вакъф"

За втора поредна година сдружението "Тюркмен-алеви бекташи вакъф"  от  столицата на Турция – Анкара, ще гостуват  в град Дулово с художествена изложба и голям концерт. 

Всички жители на града и общината са поканени специално да присъстват в  читалището на тържествения спектакъл на 21 ноември от 14,30 часа.

Защитникът на ПФК „Левски” Роман Прохазка раздава награди в томбола

Роман Прохазка, защитникът на ПФК "Левски", се превърна в момче на късмета за 15 щастливки, които участваха в игра с награди. Хиляди дами от цяла България се включиха в оспорвана надпревара за нова гама от козметични продукти, специално създадена за жените. Продуктите GUNA NATUR са разработени от лабораториите GUNA s.p.a. в Милано, Италия.

Желаещите да получат козметиката, която обединява всички познания на GUNA за физиологията и принципите на прилагане на природните съставки, трябваше да отговорят правилно на въпроса "Какви са предимствата на козметиката GUNA NATUR?”  Над 900 жени дадоха верен отговор. GUNA NATUR включва козметични кремове, които предлагат ефективно решение на преждевременното стареене на кожата на лицето, проблемите на краката и бюста. Леката текстура на кремовете GUNA NATUR овлажнява и ревитализира, стимулира синтеза на колаген, има антиейдж ефект и изглаждащо действие срещу бръчки и белези. Съставът на тези козметични продукти комбинира различни видове познание. От една страна това е изследването на женската психо-емоционална динамика, която често подчертава негативните ефекти на ежедневния стрес върху кожата. Комбинирано с древните познания за специалната техника на свързване между елементите с растителен, минерален и биохимичен произход, петте линии кремове GUNA NATUR могат да се използват самостоятелно или в подкрепа на ефекта от колагеновата мезотерапия. NATUR 4 за лице и деколте е обогатен със специално подбрани растителни и протеинови екстракти за подсилване на кожата. NATUR 3 подпомага подобряването на стегнатостта и тонуса на гърдите, намалявайки плътността на фиброзните тъкани. NATUR 5 има специален тонизиращ ефект върху съдовете на краката. Линията продукти, създадени, за да разбират женската НАТУРа са в България благодарение на ексклузивния представител на GUNA -  Ай Пи Плюс ЕООД.

Ай Пи Плюс ЕООД е представител на GUNA инжекционен колаген. Медицинските изделия представляват 13 вида флакони, създадени за всяка става и анатомична област. Те се прилагат инжекционно или посредством физиотерапевтична процудера, чрез използването на апарата Гунафорезис.  Лечението с GUNA инжекционен колаген се прилага при спортни травми и мускулни разтежения, възрастови износвания на ставите, увреди на ставите причинени от неправилна стойка. Посредством лечение с GUNA инжекционен колаген таргетно и в същото време физиологично се стимулира собственото производство на колаген в организма.  Чрез физиологичните флакони GUNA TISSUE успешно се третират белези, стрии и първи признаци на стареенето на кожата. 

В спортната медицина GUNA инжекционен колаген е всепризнат медицински продукт,  който се прилага при лечение на спортни травми. Елитните клубни отбори от испанската Primera Division официално са включили инжекционния колаген при лечение на травми в рамо­то, коляното, глезена, при разкъсване на мускулни влакна, тендинит на ахилесовото сухожилие, разтежение на връз­ките на глезена, болки в кръста и във врата.

Именитите български спортисти Мария Гроздева, Владимир Гаджев и Роман Прохазка бързо възвръщат спортната си форма след лечение с GUNA инжекционен колаген. Травма в бедрото изважда защитника на ПФК „Левски” преди края на оспорван мач. Прохазка се връща на терена благодарение на успешно лечение с GUNA инжекционен колаген.  Двукратната олимпийска шампионка по стрелба уверено гледа към Рио 2016. Тя преборва възпалението в лакътната става и се възстановява след операция на кръстни връзки на коляното чрез поредица от процедури с GUNA инжекционен колаген, приложени апаратно, посредством Гунафорезис. Владимир Гаджев в момента лекува мускулно разтежение с GUNA инжекционен колаген. „Лечението е безболезнено и за по-малко от две седмици ме върна на терена за интензивни тренировки с момчетата от отбора” – споделя защитникът на ПФК Левски в интервю за guna.bg.

REFAN с нов успех на най-голямото 

изложение за красота в Южна Корея

От 17 до 20 септември в Кинтекс, провинция Кьонгги, в Южна Корея се  проведе за седми пореден път  K-Beauty Expo с повече от  60 000 посетители и над 400 фирми-участници от цял свят. В най-голямото изложение за продукти за красота в Южна Корея фирма REFAN представи своите висококачествени продукти за красота и франчайз концепцията си, която се доказа като изключително доходна и успешна чрез мрежата си над 400 магазини по целия свят.

Посетителите на изложението бяха привлечени и впечатлени от атрактивната франчайз концепция на REFAN за продажба на парфюми, от нейната икономическа ефективност и от красивия дизайн на щанда на REFAN в Hall 4, H-24. Посетителите успяха да оценят разнообразието от козметични серии с розово масло, розова вода и други натурални съставки, чийто рецептури са създадени в лабораториите на REFAN в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Щандът на REFAN на изложението бе посетен  от посланика ни в Корея - Петър Андонов, от Бойко Годев – ръководител на службата по търговско-икономическите въпроси в Сеул и Панко Панов – зам.-ръководител на мисията в Сеул. Представителите на високопоставената българска делегация бяха очаровани от елегантния и ароматен бутиков павильон на “РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ ООД и изказаха своите поздравления и отлични впечатления от продуктите REFAN.

Най-популярната и обичана българска козметична марка прикова интереса на посетителите и ги заплени с огромното разнообразие ръчно изработени глицеринови сапуни с неустоими аромати, с изключителните  ухания на парфюми REFAN, със свещите и парфюмите за дома, с висококачествена козметика с натурални съставки. Щандът на фирмата бе непрекъснато окупиран от посетители, нетърпеливи да се докоснат до очарованието REFAN.

Козметичната фирма е носителка на най-престижната европейска награда за качество от Париж на Global Trade Leaders’ Club заради качеството на продуктите си и за дейността си за стимулиране на малкия и средния бизнес, създавайки франчайзинг модел, оценен на национално и на световно ниво. Със своите бутици в 28 държави на 5 континента, иновативни и гъвкави форми на бизнес и над 2000 продукта, базирани на природни формули, „РЕФАН БЪЛГАРИЯ“ е сред най-успешните български производители по света. 

„РЕФАН БЪЛГАРИЯ”  ПОДКРЕПЯ ВСЯКА СТЪПКА НА СДРУЖЕНИЕ „АУТИЗЪМ ДНЕС”

За първи път в България, организацията в помощ на аутистите с подкрепата на REFAN отваря врати. С оказаната помощ козметичната компания отново доказа, че заслужава престижната награда  „Малкият принц” за най-верен дарител, връчена с много признателност и благодарност от организацията подпомагаща невидимите деца България.
Сдружение „Аутизъм Днес”, създадено от специалисти в областта на приложния поведенчески анализ, публични фигури и родители на деца с аутизъм, започна обучение, с изключителната подкрепа на Рефан България на 18 август на първите специалисти в България за придобиване на акредитация Регистриран Поведенчески Технолог (Registered Behavior Technician) от Американския Сертифициращ Борд на Поведенческите Аналитици (Behavior Analyst Certification Board).
Специалистите ще работят в Центъра за терапия на деца с аутизъм, който предстои да бъде открит официално от кмета на гр. София г- жа Фандъкова на 29.09.2015 г. от 11.30 и се намира в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Витоша” 2, в предоставена от Столична община сграда за безвъзмездно ползване за нуждите на детския център и изграден с помощта на много дарители.
Ръководител на програмата и преподавател е Венета Димитрова, магистър, сертифициран поведенчески аналитик (ВСВА®), която е и обучител на българските специалисти, заедно с американската приложна поведенческа терапевтка Suzanne Ward, MA BCBA, с която ще извършват супервизията на българските регистрирани поведенчески технолози.
Първите български поведенчески технолози ще получат сертификатите си на 17 септември, след като положат успешно изпитите си и бъдат подадени от акредитираните преподаватели на Американския Сертифициращ Борд на Поведенческите Аналитици (Behavior Analyst Certification Board) за вписване в сайта им.
Сдружение „Аутизъм днес” полага основите освен на създаването на know-how в професионалната терапевтична работа на деца с аутизъм, но и повишава изискванията на заинтересованите ( родителите) към качествената терапия от сертифицирани специалисти с нужната квалификация.
5 от специалистите от ново поколение за професионална работа за деца с аутизъм, сертифицирани в приложната поведенческа анализа, ще работят в новооткриващия се център на Сдружение «Аутизъм днес»-ЦЕНТЪРА ПО ПРИЛОЖЕН ПОВЕДЕНЧЕСКИ АНАЛИЗ ЗА ДЕЦА С АУТИЗЪМ АВА ( Applied Behavior Analysis), 4 са специалисти на Център за работа с деца с аутизъм „Тацитус”, 1 специалист от Център за рехабилитация на деца с разстройства в развитието- София и 1 специалист от Пловдив- психолог Антоанета Шишкова, на която ще разчита сдружението при създаването на следващия Центръ по приложен поведенчески анализ, на територията на гр. Пловдив.
Мисията на Сдружение „Аутизъм днес” е обучението на специалисти и създаване на професионално общество в България за работа с деца с аутизъм, което използва научно доказани методи и се придържа към световните и европейски професионални и етични стандарти за практика.
Oтчитайки високата нужда в страната ни и позовавайки се на световната статистика, поради липсата на такава за България, ние сме приели предизвикателството да изградим център за обучение на приложни поведенчески аналитици в България и да дадем възможност за професионално развитие и придобиване на know-how в област, непозната до момента в България.

Защо приложен поведенчески анализ (Applied behavior analysis)?

Приложният поведенчески анализ е наука за човешкото поведение. В последните 40 години хиляди публикувани изследвания документират ефективността на ППА сред различни популации, интервенции, среди и поведения. ППА изгражда и подобрява социално значими поведения чрез систематично прилагане на интервенции, базирани на принципите на поведенческата теорията за учене. Методите, основани на ППА са считани за най-напредналите терапевтични и образователни интервенции за деца с аутизъм и развитийни разстройства. Големият брой на научни доказателства, подкрепящи ППА, е довел до няколко независими организации да одобрят и подкрепят ефективността на метода: Американската Национална Академия на Науките, Американската Педиатрична Академия, Американското Здравно Министерство, и пр.

Секси коса само с едно движение на ръката

Може ли косата да е секси? „О, да!” – отговаря артистичния директор на Sexy Hair, Скот Фос на среща с блогъри и журналисти в Residence club в сърцето на София. Усмихнат като холивудска звезда, неуморен, като лидер на рокендрол-банда, топ стилистът на една от най-прогресивните марки в света на стилизантите за коса пристигна от Лос Анжелис за среща с най-изявените представители на блогърите и медиите у нас.

 „Ако една жена се чувства секси, тя харесва съпруга си, работата си, не се кара на децата си и ако случайно попадне в лек инцидент на пътя – това ни най-малко не я  тревожи.” – твърди Скот и допълва „Но ако една жена не се чувства секси – о, тогава нищо не е наред. Партньорът е отегчителен, работата досадна, инцидентът на пътя – истинска катастрофа. А какво прави жената секси. Нейната коса. Косата е аксесоарът, който винаги е с нас. Време е да кажете „Довиждане, лоши дни за косата!”.

Безплатен открит урок по езда пред Декатлон район Подуяне

Мечтали сте да яздите кон – сега е моментът да го направите. Конна база „Св. Иван Рилски“ гостува в неделя - на 13 септември 2015 пред Декатлон  район Подуяне в столичния квартал Левски Г, където от 17.30 часа ще се проведе безплатен открит урок по езда. Така вие и вашите деца ще научите повече за конете, как да се екипирате, как да подготвите коня за езда и още много интересни неща. А всичко това ще се демонстрира с истински коне! Събитието е за деца над 7 години и възрастни. Присъствието на деца на урока е задължително заедно с родител. След като синоптиците за пореден път ни обещаха, че през уикенда ще е слънчево и съвсем подходящо за нашите събития ви очакваме да пояздим заедно. 

Чакаме ви пред: Декатлон ройон Подуяне на 13 септември в неделя от 17:30 конна езда.

В Тайван на градска минерална баня 

За далечния остров Тайван, известен в миналото като Формоза, в България чуваме само когато тайфун обрули бреговете му или го разлюлее някое от честите там земетресения. Но със сигурност го разпознаваме като мястото, откъдето изват високотехнологични джаджи с надпис Made in Taiwan. Тъкмо  тяхното производство, както и удобните пристанища, превръщат острова в един от проспериращите „азиатските тигри”. За сведение – средната работна заплата в столицата Тайпе е 1600 евро.

И там, както във всяко къте на Азия, масажите и СПА-глезотиите са доведени до съвършенство и сякаш извират отвсякъде. Дори на нощния пазар около храма „Лонгшан” има цели улички с нещо като „магазинчета за развачкващи терапии” – нанизи от дюкянчета, където върху нагъсто разположени легла може да се отпуснете за един вещ масаж на стъпалата, гърба или дори на цяло тяло. Техниката обаче е доста по-различна от типичната тайландска терапия с много разтягане и „връзване на възел”.

Тайванските масажисти започват с разтриване през дрехите повече с лакти и цели длани, отколкото с пръсти с леко болезнени моменти. Тъкмо решавате, че през цялото време ще е така, терапевтът поставя на гърба (или онази част от тялото, която е обработвал до момента) гореща кърпа. След което минава на проучване на всяко проблемно възелче. Отново с длани и лакти, но този път използвайки етерични масла. Масажът завършва с продължителна разходка по скалпа, челото и областта около синусите. Може по някое време да сте си мислили „Защо, по дяволите, давам пари, за да ме мъчат”, но ставате от леглото наистина възроден.

Не може да сте в Тайпе и да пропуснете горещите минерални извори. Те се намират в един от 12-те райони на тайванската столица – Бейту. Името идва от думата за вещица на езика на племето кетагалан. Поради планинското му разположение кварталът напомня повече курортно селище с неговите реки, езера и ливади, но там е и централата на компютрите „Асус”,   така че не разчитат само на природни дадености и СПА центрове.
Мъглата тук е почти постоянна, заради парата отделяна от безбройните геотермални извори. На тях се дължи и производството на 200 тона сяра месечно в края на 19и век, когато владетели на остров Тайван са били японците. Техният култ към банята обаче превръща Бейту в балнеокурорт. Изворите бълват вода с температура до 70-75 градуса и надлежно са впрегнати в цяла гама хидро- и арома терапии, масажи, акупунктури и прочие водно-оздравителни процедури, съчетани с великолепна кухня. Изобилието от СПА-хотели и луксозни центрове, обаче може да очарова само мързеливия турист.

Истински любопитният отива в „градската баня”. Това е условното название на обществения комплекс на открито. Той е напълно непретенциозен, входът за него е едва 1 евро (около 40 тайвански долара) и задължително трябва да си носите кърпа. Приключението започва още от входа, където трябва да оставите дрехите си в заключващо се шкафче, след като сте обули банския си в специална кабинка за преобличане. Изпитание е преминаването през бълбукащото поточе с нечовешки висока температура, макар от извора да е подскачало най-малко по 20 метра скали. Номерчето на шкафчето си нанизвате на китката с ластик, както навремето нашите майки и баби са го правили в градската баня.

Местните се кълнат, че минералната вода тук лекува костви проблеми, както и кожни болести, но ако се чудите дали дамите, влезли в басейните, покрити от глава до пети не крият някаква ужасна екзема, не се бойте. Те просто се притесняват да не изгорят от слънцето, защото всички къпални са под открито небе. Напълно нормално в държава, където средната годишна температура е 22 градуса. А и в Тайван слънчевият тен не е на почит.

Скромната подредба на „народния СПА-център” се изразява единствено в басейни с различна температура на водата, което предопределя и разположението им. Най-горещите са най-нависоко – съвсем близо до горещия извор. Неговата температура е 65 градуса, но смелчаците бавно се потапят в езерце с надпис „43-47 градуса”. И дори успяват да останат в него по десетина минути. Екстремистите  притичват до широко корито с почти балтийска вода – 15 градуса и се потапят скоростно. Други предпочитат усещането за майчина утроба при ласкава температура +37 по Целзий.

Макар и „народна” къпалнята има много строги правила. Ясно е, че в басейн с дълбочина 70 см скачането и гмуркането е невъзможно, но за да се запази спокойствието на всички човек дори не може да разклаща наволя краката си. Табелки диктуват, задължителното поливане на краката с предоставения тас преди влизане във водата, за свикване с температурата. Къпането още на влизане в къпалнята е закон Божи, също както възможно най-кратките разговори с тих глас. 

Минавайки покрай библиотеката на Бейту има голяма опасност да я вземете за луксозен хотел с нейната корабовидна сграда от метал и дърво, разположена в красив парк с поточета и мостчета.  „Тиангоан” пък е първият хотел, открит през 1886 година. В него на СПА-процедури са се отдавали  японските пилоти-камикадзе през Втората световна война, преди да отидат на самоубийствените си мисии. Днес техните потомци продължават да се тълпят в Бейту, примамени от горещите извори и благоприятния климат.  

За първи път българска фирма пуска мицеларна вода

Серията „Маслина“ на Refan 

изглажда фините бръчки и връща 

блясъка на кожата

Знае се, че ласкавите слънчеви лъчи могат да нанесат на кожата повече поражения, отколкото най-свирепия вятър. И в един момент може да се окаже, че лятната отпуска е възродила духа, но е състарила кожата ви. Знае се, че свободните радикали забавят клетъчния метаболизъм и синтеза на колаген. Дехидратираната кожа предполага по-дълбоки бръчки. Запазете доброто си настроение! Серията „Маслина“ на Refan има призванието да заглади малките фини бръчици, да върне блясъка и стегнатата текстура на кожата. Всеки от продуктите е посветен на конкретен етап от подобряването на външния вид.

За първи път българска фирма пуска така рекламираната от световните козметични гиганти Мицеларна вода.

Тази от серията „Маслина е задължителна за хигиената на стареещата кожа. Тя притежава изключително толерантна формула, безпощадна към замърсяванията и грима, а освен това е водоустойчива. Маслото от маслина подхранва и омекотява кожата. Екстрактът от ядката й, богата на сапунини, отстранява замърсяванията и грима по естествен начин като намалява възникналите възпаления и действа овлажняващо. Не е необходимо изплакване.

Дневният крем е обогатен с масло и екстракт от маслина. То е едно от най- древните средства за запазване на красотата на кожата. Високото съдържание на витамин Е го прави ефикасно средство за борба със свободните радикали и преждевременното стареене. Богато е на мононенаситени мастни киселини, които действат хидратиращо, омекотяват и подобряват еластичността на кожата. Помага за възстановяването и след прекомерно излагане на слънчева светлина, замърсявания, цигарен дим и други вредни фактори. Той е много ефикасен антиоскидант. Действа противовъзпалително и регенерира кожата. Освобождава тъканите от натрупаните токсини. Забавя процесите на стареене на кожата. Цялостната грижа за възстановяването на кожата се допълва и с морски колаген, който възстановява еластичността и изглажда бръчките и овала на лицето. UV- А и UV-В филтрите защитават от вредното въздействие на слънчевите лъчи и предпазват от фотостареене.

Нощият крем е задължителен завършек на грижата за кожата на лицето и шията. Екстрактът и маслото от маслина са богати на антиоксиданти и неутрализират свободните радикали като предпазват клетките от стареене. Морският колаген, витамините А, Е и провитаминът В5 се борят с възникналите вече бръчки, регенерират кожата и възстановяват нейната еластичност. Капсулите с витамин Е осигуряват дълготраен ефект на антиоксидантите.

Околоочният крем бори се със стареенето в зоната около очите. Хидратира и изглажда кожата и възстановява нейната еластичност. Екстрактът от маслина, богат на антиоксиданти, неутрализира свободните радикали, изглажда околоочния контур и забавя процесите на стареене. Маслото от ший се разтапя върху кожата, като я регенерира и подхранва. Екстрактът от див кестен и натурален бизаболол подобряват кръвообращението и намаляват тъмните кръгове около очите. Кремът не съдържа парфюм.

Спрейът за коса се грижи за стареещата или третирана коса. Изглажда косъма по дължина, подпомага разресването и придава блясък и мекота при редовна употреба. Екстрактът от листата на маслина се бори с окислителните процеси в косъма, които увреждат структурата и цвета му. Провитаминът В5 и морският колаген изглаждат релефа на косъма, възвръщат блясъка и изпълват косата с обем.

Шампоанът за коса и душ гелът „Маслина“ са обогатени с екстракт и масло от маслина, които се грижат за запазването на цвета на косата и стимулират жизнените й функции.

Кремът за тяло финализира грижата против стареене на кожата. Обогатен е с масло и екстракт от маслина. С антиоксидантното си действие съставките му неутрализират свободните радикали, които разрушават колагена. Витамин Е и колагенът хидратират и подхранват кожата, като я изглаждат и забавят нейното отпускане.