Дизайнерът на Дилма Русеф прави Академия за музика, мода и кулинария у нас

Оскар Шире облича още Джордж Клуни, Селин Дион, София Лорен и Риана

Магдалена Гигова

- Г-н Шире, каква е причината да дойдете в България, освен приятелството ви с Дариана Куманова, която е доцент в музикалната академия на Сан Ремо и преподавател по музика на вашия приятел Давиде?

- В София ме доведе и един мащабен проект – създаването на Академия за мода, музика и кулинарно изкуство за млади творци. Имах среща в Столична община и получих обещание за подкрепа.

- Вие самият готвите ли, свирите ли на нещо?

- Готвя. Не пея, но съм съм близо до музикалното изкуство. Благодарение на Андреа Бочели и много други изпълнители моята модна къща доби известността, на която се радва в момента.

- Андреа Бочели е не само ваш клиент, а и близък приятел.

- Да. С него се познаваме от години. Станахме истински приятели още след третата среща. Много съм близък и с втората му съпруга Вероника Берти Бочели. С нея се чуваме постоянно. След музиката Андреа най-много се прехласва по храната.

- Вие ли готвите на Бочели?

 - Не той готви за мен, а аз ям. Андреа е невероятен кулинар. У тях само той влиза в кухнята.

- Кое е любимото ви ястие, приготвяно от оперния певец?

- Ще ви кажа какво е последното, защото не мога да определя, кое е любимото. Преди десетина дни той ми поднесе специално правени за него екологични тортелини, които Бочели готви в бульон. Хапнахме ги у тях и бяха превъзходни. Андреа ме научи да ям салата от ситно нарязан суров карфиол с балсамов оцет и зехтин. Хареса ми, макар да подходих първоначално с недоверие. 

- Вашите модели са разделени на различни колекции – бял, черен, златен етикет (малко като при уискито). От тях излиза, че сте еднакво добър и в мъжките, и в дамските облекла. Кои ви е по-приятно да съдзавате.

- Това е все едно да попиташ един родител сина си ли предпочита, или дъщеря си. Има моменти, в които момичето ти дава повече радост, и обратното в друг миг момчето те вдъхновява повече. Обичам ги еднакво и не мога да ги разделя.

- Дизайнерите душа дават да работят за звезди, за да станат известни. Защо знаменитости като Джордж Клуни, Селин Дион харесват вашите тоалети? В последния си клип Риана сменя три от тях.

-  Не знам дали сте виждали проекта в Сентрал парк в Ню Йорк, в който Селин Дион поиска с Бочели да изобразят италианското знаме. Те двамата бяха облечени в бяло, първият сопран в зелено, а първата цигулка в червено.

- При едно малко разместване можеха да направят и българското знаме...

(смее се) -  Като нищо! Между другото имам огромна връзка с България. Вероятно при предишно мое прераждане съм живял тук. Доста разбирам езика, без да знам нито една дума, чувствам се като у дома си, а и съм много близък приятел с президента на Бразилия Дилма Русев, който има български корени.   

- Как се запознахте с нея?

- В Бразилия, благодарение на моя приятел Давиде Карбоне. Той е певец, чиито продуцент е Бочели. Доста често участва в негови концерти. На стадиона в Сао Паоло при началото на турнето на Андреа, Давиде така изпя бразилския химн с голям симфоничен оркестър пред 30 000 души и телевизионни камери, че медиите после разтръбиха „Вложи толкова сърце и жар, повече дори от бразилец”.  Дилма Русев ни покани на среща, харесахме се и така започна нашето приятелство. Имаме къща в Бразилия и всеки път, когато ходим се виждаме.  

- Около вашето име имаше голям скандал на изложението за естествени кожи в Милано – бяхте бит и арестуван.

- Така е. Но първо искам да напправя комплименти на вашата държава, защото аз съм изключителен поддръжник на екологията и зеленината, а у вас всичко е изключително зелено. (Оскар бе отседнал в къщата на Дариана Куманова в Бояна, в която в „Под прикритие” снимаха сцените от дома на Джаро - б.а.).

 Искам да подчертая, че в моите модели абсолютно не използвам никакви животински продукти. Дори подметките на обувките, които по принцип се правят от гьон, изработвам от екологичен материал по последна технология, който лесно се разгражда и не замърсява природата. Аз използвам само т.нар. „интелигентна коприна”. При нея бубите не се хвърлят в гореща вода, за да се извлече нишката, а се отделят и се оставят да живеят. Тя  е много по-скъпа от обикновената. В спалното бельо, което създавам често участва и дървесно лико, преработено така че да се превърне в плат.

Аз съм един от малкото стилисти, които членуват в международната организация за защита на животните PETA. Бях поканен на изложението за естествени кожи да покажа свои модели с три манекенки, но използвах поканата единствено като предтекст да бъда допуснат вътре. Момичетата бяха облечени в рокли от естествени цветя като символи на пролетта с наметнати върху тях пелерини. Когато застанаха пред камерите обърнаха плащовете си, а от вътрешната страна беше написано на много езици, вкл. и на руски „Модата с естествени кожи е мода на убийци”, с  червени букви, от които сякаш се процеждаше кръв. Викахме „Отвращаваме се от вас, носите трупове върху себе си”. Да го направиш на изложение за естествени кожи се изисква голам кураж. Някои ми се подиграваха, но други направо ме пребиха, накрая ме изведоха с полиция и ми наложиха глоба. Но пък застаналите пред залата 400 демонстранти аплодираха.

- Вие самият имате ли домашни любимци?

- Осем кучета в Бразилия, 29 котки в Милано.

- Да се върнем към началото на разговора – проекта за Академия за музика, мода и кулинария в София.  Какво ви е необходимо, за да започнете?

-  Преди всичко търсим красива и представителна сграда. Столична община е много заинтересувана от развитието на младите таланти както и от идеята да промени облика на София чрез създаването на такова средище за стимулиране на дарования. Така ще бъдат представени пред света, а не да останат на местно ниво.

- Всяка втора неделя от месеца вие предоставяте своето ателие, което е в центъра на Милано, точно срещу „Ла скала” и катедралата „Дуомо”, на млади художници от Брера. Ще се намери ли място и за български творци?

- Аз прегръщам идеята и искам да приема млади български творци в моето ателие. Ще се радвам да бъда полезен на много ваши артисти, които да излагат творбите си при мен.

-  Когато си постигнал нещо да искаш да го споделиш с младите е духовна щедрост.

- Мисля точно като вас. За мен е много важно, че успявам да науча тези творци на много неща, но и да получа вдъхновение от тях. Целта ми е Академията в София да не е само българска, а и европейска. От цял свят да идват студенти да се учат.   

- Вие не обичате да разказвате за звездните си клиенти, но тъкмо те могат да привлекат младите творци към вас и вашата инициатива?

- Андреа ми е приятел и ми е по-лесно да го споменавам. Аз наистина обличам и кралски особи, но не мисля, че е редно да цитирам имената им. Но пък мога да ви издам нещо, което никой не знае – грижех се за София Лорен при една фотосесия в къщата на Армани. Тя е изключително красива жена и тук възрастта няма нищо общо. София държи сама да си прави косата и се гримира без чужда помощ. Не позволява на никой да я пипне. Фотографите имаха страшни проблеми, защото кичурите й стърчаха и правеха ужасни сенки, а тя ги втвърдяваше с все повече и повече лак. По отношение на моите дрехи обаче нямаше никакви възражения – щом има достатъчно голямо деколте тя е щастлива!

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Най-скъпият хотел в Европа през лятото приема „простосмъртни“

„Бадрут'с Палас“ - 150-годишен чистокръвен лукс

Магдалена ГИГОВА

Никога не сте чували за „Бадрут'с Палас“? Добре дошли в клуба! Заедно с 99 на сто от човечеството. Останалият 1 процент просто отсяда в него. А златната книга на ВИП гостите е по-дебела от Библията: кралските семейства на Англия, Монако и Обединените емирства, Одри Хепбърн, Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, Фей Дънауей, „Бийтълс“, Марлене Дитрих, Херберт фон Караян, Елла Фицджералд и Луис Армстронг, Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън, София Лорен и Марчело Мастрояни, Шарл Азнавур и Жозефин Бекер, принцеса Сорая и Аристотелес Онасис, Джина Лолобриджида и Джани Аниели.... Чет нямат!

150-годишният хотел не се рекламира. Защото няма нужда. Той съществува в екземпляр единствен и неповторим. Антиките в стаите и по коридорите са истински. От личната колекция на стария Бадрут, основателя. В хотела луксът е доведен до ненатрапчиво съвършенство. Щатни флористи всеки ден подреждат свежи цветя в стаите, като няма два еднакви букета. Сапуните и шампоаните се правят по уникална рецепта с билки от Алпите.
Хотелът има два автомобила за посрещане на гостите от гарата или от частното летище за личните им самолети. Но в замяна на това царствени - „Ролс-Ройс Фантом“ в еднакъв тъмносин цвят.

Единият е достолепен ветеран, а кожата му още мирише на величие. В буквалния смисъл. Произведен е през 1968 г. и до 1994-та е принадлежал на британската кралица. Двигателят му V8, 6,2 литра все още мърка като доволен мопс. В Палас наистина ви извозват царски! Той докарва гостите от гарата или летището за частните им самолети. По този маршрут изминава не повече от 5000 км годишно. И пие бензин като ламя. Новият „Ролс“ е произведен през 2006 г. - 6,7 литра, V12, 460 конски сили. Ще ви закара до Цюрих срещу 2300 швейцарски франка (3640 лева). В едната посока. Максимум трима пасажери. Това е „Бадрут'с Палас“! Славата му се носи главно между мечтателите, които изгризват до буква световните светски хроники. И милионерите, дето отсядат там. Архитектурата му е запомнящо се причудлива, традициите - необичайни, а дискретността - повече от закон.

Но колкото и да сте богат, няма гаранция, че ще прекрачите прага на прочутия Кралски апартамент в кулата на хотела. Впрочем резервиран е за месеци напред въпреки зашеметяващата цена от 25 000 швейцарски франка на вечер с полупансион - около 39 500 лева. Обаче не може да бъде нает за по-малко от седмица. И за повече от 10 дни, защото и други чакат. И собствениците на хотела преценяват по препоръките, които сте им изпратили, дали да ви подслонят. Случвало се е да откажат дори на семейство Бекъм, защото преследващите ги папараци ще нарушат спокойствието на останалите гости.

 

Лелеяната обител се е разположила на 3 етажа в триъгълната кула - най-престижното място в хотела, до които се стига с персонален асансьор. Тук всичко е ексклузивно - от леглата с балдахини в четирите спални (всяка с отделна баня) до камината и кухнята с личен готвач. В банята към „Стаята на господарите“ има малък басейн от италиански мрамор, до който се стига по няколко стъпала, а от сауната през таван-прозорец се вижда небето. 317 кв. м чистокръвен разкош! Но той си има цена. В този случай - 25 000 швейцарски франка. Вековно правило на хотела е 14 дни преди настаняването да представите препоръки, за да решат дали сте достоен. А собственикът си запазва правото да отмени резервацията ви, ако не сте одобрен за гост. И въпреки униженията звездите и милонерите се натискат. Защото „Бадрут'с Палас“ е еталон за богатство и престиж! И то във всяка от 159-те стаи, вкл. 47 апартамента. Два от тях са наречени на Ханс и Хелена Бадрут, семейството, създало световната слава на хотела, и са по 317 и 315 кв. м. Последни писъци на техниката мирно съжителстват с истински антики. Старинни скринове и огледала с резбовани рамки, маслени платна от стари майстори, кристални полилеи... Всяка подробност е изпипана до „облечените“ във везани калъфки термофори, на които е избродирано „Ако няма кой да те стопли, гушни мен“.

От централния вход, приличен на дворцова аркада, и лобито, населено с оригинални картини, икони и светилници, асансьорите тръгват... нагоре и надолу. Защото хотелът се извисява на 9 етажа и още 7 се спускат по склона към езерото. Специален шкаф къта бутилки дълголетници. Ветеранът е „Арманяк“ от 1900 г. И може да си го поръчате, но една глътка струва точно 1340 швейцарски франка. Залата с Мадоната оправдава името си със „Сикстинската Богородица“ в естествен размер. Хайде де - оригиналът е в „Цвингер“ в Дрезден. Да, но това копие е рисувано от любимия ученик на Рафаело.

 

В Сен Мориц има 322 слънчеви дни годишно
Не е достатъчно да имаш репутация на най-милионерския ски курорт и логото ти да е „Върхът на света“. Магията трябва да се поддържа. Това е веруюто на Сен Мориц. Там през зимата има повече знаменитости на квадратен сантиметър отвсякъде другаде, но се опитват да „вдигнат нивото и на лятото“. За практичния швейцарец всеки ден трябва да е жълтица. И е!
Гербът на Сен Мориц ненапразно е слънце. То грее тук 322 дни годишно. Но за да напълнят хотелите и през лятото, цените на нощувките не са шокиращи както около Коледа. Дори най-изисканият и легендарен хотел „Бадрут'с Палас“ предлага преспиване срещу 280 франка на нощ (около 440 лева). За сравнение - двойна стая през декември е точно 10 пъти по-скъпа.

През зимата папараци на гроздове висят на невероятни места около хотела, но досега не са успявали да проникнат вътре. Първият филтър са достолепните пикола с пагони на генерали. Трудно е да се промъкнеш и покрай всевиждащия консиерж (главен портиер, който говори поне 6 езика). А и щом извадиш фотоапарат из хотела, към теб се приближава учтив, но безкомпромисен служител с аргумента, че светкавицата вреди на антиките. Заобиколен начин да се запази спокойствието на гостите. Те плащат и за него. Както и за личния камериер по всяко време, свежите цветя всеки ден, шампанското и местното лакомство орехов хляб, безплатния минибар и телевизионните програми по поръчка.

„Ако гост поиска нещо за ядене или пиене, а вие не разполагате, как реагирате?“ е нормален въпрос. „При нас няма „няма“. Хотелът има 7 ресторанта, кухнята ни е огромна, снабдена с всичко. Да не говорим за избата с напитки. Ледът не се прави със специална минерална вода, защото алпийската е уникално вкусна и чиста, но изследваме състава й всеки ден. Имаме база данни с предпочитанията на всеки, който поне веднъж е отсядал при нас. Тя, разбира се, е дълбоко засекретена. Но знаем кой харесва сирене и кой плодове, кой иска да му готвим според Кабала и кой яде кашер“, отговаря пиарката на хотела. Държат базата данни в компютър, който не е свързан с мрежа, за да не го хакнат недоброжелатели. 
 

Учтивият плаща по-малко
Основателят на хотела Йоханес Бадрут през септември 1854 г. довежда четирима британски летовници. Те се завръщат през зимата, после за Коледа и Великден, и се ражда легендата Сен Мориц. През 20-те години на миналия век в хотела не е имало фиксирани цени. Потомък на първия Бадрут стоял на бара и наблюдавал гостите. Които се смеели и забавлявали, отнасяли се учтиво с персонала и били мили, плащали символични цени. Намусените и груби посетители били одрусвани яко. „Защото хотелът е сцена и всички гости са актьори. Трябва да поощряваме добрите“, казвал собственикът. Както е видно от ценоразписа, гъвкавостта важи до днес. А ширналият се върху 23 хил. кв. м супер изискан хотел с дълга история продължава да е символ на най-висша класа.

Едно от най-интересните места за хапване в хотела е „Чеза Велия“ - старинна хижа, кацнала на хълма над основната сграда. Там са три от 7-те ресторанта, два бара плюс оригинален слънчев часовник на фасадата. Сградата е непроменена от построяването си през 1658 г. И повечето мебели в нея са от онова време. Над тежките резбовани порти виси 300-годишен меч. На същата възраст са и отлично запазените сажди по тавана на винарната - бивша стая за опушване на месо и риба.
Днешната пицария преди е била спалнята на стопаните - точно над обора, за да не се губи топлината от добитъка. Сен Мориц е на 1760 м в Алпите и през зимата често е -25 градуса. Самият обор днес е Патрицианската стая, в която гредите от цели стволове не крият възрастта си. А стените са покрити с наивистични фрески. В централния ресторант на хотела, който се казва просто Le Restaurant, среброто и кристалът са им връстници. Редом с резбованите чудовища върху дървените решетки на радиаторите. Струнен оркестър всяка вечер весели 300-те гости от нарочна площадка под романтичната светлина на десетки кристални полилеи. Към огромния комплекс на хотела принадлежат аркада и галерия от бутици на най-престижните световни марки за дрехи и бижута. Веднъж годишно затварят улицата отпред и дават парти за най-добрите клиенти (разбирайте най-големите прахосници). Изпращат самолети за тях, шампанското се лее край шоколадови трюфели с формата на прочутата кула „Бадрут“, а гостите разглеждат най-новите колекции. И пазаруват, естествено. А в бутиците 90 на сто от стоките са без етикети. Което значи, че са безразсъдно скъпи. Особено в антиквариата, където бижутата трупат нули към цената си по няколко показателя: чистота на скъпоценните камъни, фирма и възраст и бивши ВИП притежатели. 
А що се отнася до бакшишите в хотела на милионерите - правило няма. Дори да не дадете нито франк, обслужването няма да се промени. Но между персонала прякорът Чичо Скрудж (нарицателно за скъперник) е доста популярен.

В леглото на Дордж Клуни

Да, аз наистина спах в леглото на Джордж Клуни! Уви, него го нямаше там. Но консиержът (главният портиер - б.а.) на „Бадрут'с Палас“ ми се закле, че докато холивудската звезда бил просто д-р Рос от „Спешно отделение“, предпочитал да отсяда в „моята“ стая. Номер 510 - делукс. По-голяма от софийския ми апартамент. Честно! А аз си мислех, че 95 квадрата стигат... Сега Клуни поддържа статута си на суперзвезда, като наема само Кралския апартамент, кръстен на основателя Йоханес (Ханс) Бадрут.