В Тайван на градска минерална баня 

За далечния остров Тайван, известен в миналото като Формоза, в България чуваме само когато тайфун обрули бреговете му или го разлюлее някое от честите там земетресения. Но със сигурност го разпознаваме като мястото, откъдето изват високотехнологични джаджи с надпис Made in Taiwan. Тъкмо  тяхното производство, както и удобните пристанища, превръщат острова в един от проспериращите „азиатските тигри”. За сведение – средната работна заплата в столицата Тайпе е 1600 евро.

И там, както във всяко къте на Азия, масажите и СПА-глезотиите са доведени до съвършенство и сякаш извират отвсякъде. Дори на нощния пазар около храма „Лонгшан” има цели улички с нещо като „магазинчета за развачкващи терапии” – нанизи от дюкянчета, където върху нагъсто разположени легла може да се отпуснете за един вещ масаж на стъпалата, гърба или дори на цяло тяло. Техниката обаче е доста по-различна от типичната тайландска терапия с много разтягане и „връзване на възел”.

Тайванските масажисти започват с разтриване през дрехите повече с лакти и цели длани, отколкото с пръсти с леко болезнени моменти. Тъкмо решавате, че през цялото време ще е така, терапевтът поставя на гърба (или онази част от тялото, която е обработвал до момента) гореща кърпа. След което минава на проучване на всяко проблемно възелче. Отново с длани и лакти, но този път използвайки етерични масла. Масажът завършва с продължителна разходка по скалпа, челото и областта около синусите. Може по някое време да сте си мислили „Защо, по дяволите, давам пари, за да ме мъчат”, но ставате от леглото наистина възроден.

Не може да сте в Тайпе и да пропуснете горещите минерални извори. Те се намират в един от 12-те райони на тайванската столица – Бейту. Името идва от думата за вещица на езика на племето кетагалан. Поради планинското му разположение кварталът напомня повече курортно селище с неговите реки, езера и ливади, но там е и централата на компютрите „Асус”,   така че не разчитат само на природни дадености и СПА центрове.
Мъглата тук е почти постоянна, заради парата отделяна от безбройните геотермални извори. На тях се дължи и производството на 200 тона сяра месечно в края на 19и век, когато владетели на остров Тайван са били японците. Техният култ към банята обаче превръща Бейту в балнеокурорт. Изворите бълват вода с температура до 70-75 градуса и надлежно са впрегнати в цяла гама хидро- и арома терапии, масажи, акупунктури и прочие водно-оздравителни процедури, съчетани с великолепна кухня. Изобилието от СПА-хотели и луксозни центрове, обаче може да очарова само мързеливия турист.

Истински любопитният отива в „градската баня”. Това е условното название на обществения комплекс на открито. Той е напълно непретенциозен, входът за него е едва 1 евро (около 40 тайвански долара) и задължително трябва да си носите кърпа. Приключението започва още от входа, където трябва да оставите дрехите си в заключващо се шкафче, след като сте обули банския си в специална кабинка за преобличане. Изпитание е преминаването през бълбукащото поточе с нечовешки висока температура, макар от извора да е подскачало най-малко по 20 метра скали. Номерчето на шкафчето си нанизвате на китката с ластик, както навремето нашите майки и баби са го правили в градската баня.

Местните се кълнат, че минералната вода тук лекува костви проблеми, както и кожни болести, но ако се чудите дали дамите, влезли в басейните, покрити от глава до пети не крият някаква ужасна екзема, не се бойте. Те просто се притесняват да не изгорят от слънцето, защото всички къпални са под открито небе. Напълно нормално в държава, където средната годишна температура е 22 градуса. А и в Тайван слънчевият тен не е на почит.

Скромната подредба на „народния СПА-център” се изразява единствено в басейни с различна температура на водата, което предопределя и разположението им. Най-горещите са най-нависоко – съвсем близо до горещия извор. Неговата температура е 65 градуса, но смелчаците бавно се потапят в езерце с надпис „43-47 градуса”. И дори успяват да останат в него по десетина минути. Екстремистите  притичват до широко корито с почти балтийска вода – 15 градуса и се потапят скоростно. Други предпочитат усещането за майчина утроба при ласкава температура +37 по Целзий.

Макар и „народна” къпалнята има много строги правила. Ясно е, че в басейн с дълбочина 70 см скачането и гмуркането е невъзможно, но за да се запази спокойствието на всички човек дори не може да разклаща наволя краката си. Табелки диктуват, задължителното поливане на краката с предоставения тас преди влизане във водата, за свикване с температурата. Къпането още на влизане в къпалнята е закон Божи, също както възможно най-кратките разговори с тих глас. 

Минавайки покрай библиотеката на Бейту има голяма опасност да я вземете за луксозен хотел с нейната корабовидна сграда от метал и дърво, разположена в красив парк с поточета и мостчета.  „Тиангоан” пък е първият хотел, открит през 1886 година. В него на СПА-процедури са се отдавали  японските пилоти-камикадзе през Втората световна война, преди да отидат на самоубийствените си мисии. Днес техните потомци продължават да се тълпят в Бейту, примамени от горещите извори и благоприятния климат.