Антигравитационният хълм в Оман - отвъд въображението

Кола върви сама по нанагорнище с изключен двигател в Оман

В Покана за пътуване на 9 март 2025 година по програма Христо Ботев на БНР. Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада. Най-красивият плаж в Салала е на километри от хотелите

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат “Накъде този път”.  И с Александър Александров – Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера  започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни.

Алекс има пет издадени албума,  експериментира успешно в различни музикални стилове – обработен фолклор, авторски песни на фолклорна основа, стари градски песни,  поп музика. Но в Покана за пътуване няма да говорим за музика, а за пътешествия.

Гастролирал е с успех  Канада, Китай, Испания, Тайван, Италия, Русия, Австрия, Индия, Кипър, Тайланд, Румъния, Украйна, Черна Гора и къде ли още не. Оказа се, че аз, дето съм ходила шест пъти в Тайланд и умирам да гледам животни, никога не бях чувала за Сурин. А Алекс е бил в тази провинция и е виждал с очите си единственото гробище за слонове в света.  

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

А който е ходил в Тайван ще се съгласи с певеца, радио и телевизионен водещ Александър Александров-Алекс, че храната там е много вкусна. Е, има и екстремни преживявания с хрупкави инсекти, които моят гост е опитал, но също така се е качил и на небостъргача Тайпе 101 и е ходил в старата столица Тайнан.

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

• 

• 

При моето посещение там бях изумена, че абсолютно всички музеи са безплатни, а няколко различни автобусни линии возят туристите до всеки един от тях, пак без пари.

От Тайван прелитаме към Дубай, където Алекс е виждал проектите за летящи таксита с очите си. А после свърваме и в посока Торонто. Там от 30 години живее сестрата на певеца, а той е посрещал два пъти нова година там.

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

• 

• 

Певецът и водещ Александър Александров-Алекс за пътешествията си в Тайланд, Тайван, Дубай и Канада

• 

• 

От  него научаваме още  как човек може да си купи билет за да види на живо Тайната вечеря. Запазвам си правото да го поканя да ни разкаже и за приключенията си в Индия.

Когато бях малка, в научно-популярно списание (може би “Космос”), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен!  

Когато имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара,  бях много ентусиазирана да видя това магнетично във всякакъв смисъл място.  В света има стотици антигравитационни хълмове. Размечтала съм се за онзи на Великденския остров, но този в Оман се оказа най-лесно достъпен.

 Намира се между Мирбат и  основния град на провиниция Салала. Първоначално предпочетох да изляза от колата, за да видя с очите си как тя тръгва нагоре по хълма, без да работи двигателят. Честно казано, изобщо не забелязах нито хълм, нито “обратно движение”.

За да дам шанс на необичайното природно явление, влязох в автомобила. Шофьорът го паркира в подножието на баира, където започва склонът. Наклонът  му ми се стори около 30 градуса. Машината е освободена от скорост, спирачката – също.  Удивително! Колата започва да се движи. Водачът леко държи волана, без да пипа спирачките или газта.  Автомобилът непрекъснато ускорява и докато стигне върха на хълма вече се движи  със скорост 35-40 км/ч. 

Кола върви сама по нанагорнище с изключен двигател в Оман

Любопитни ли сте какво всъщност се случи? 

Някои хора вярват, че това място има магнитно поле, други са убедени,  че тук гравитационният ефект е нулев. Трети са сигурни, че в мистерията са намесени демони и дори предупреждават да не се ходи там.  

Чела съм много статии, свързани с научните обяснения на антигравитационните хълмове и оптичните илюзии и пълен качамак от тях се завихри в ума ми. И някак се съсредоточих върху идеята за оптическа илюзия:  Мозъкът ще изчисли позицията си, като сравни местоположението на околните обекти. Така че в тази област всъщност наклонът не се изкачва, а се спуска. Това означава, че поради оптична илюзия нашият ум ни казва, че наклонът е възходящ. В действителност обектът се движи, както обикновено, при спускане по наклон.

Реших да експериментирам като използвам приложението на телефона си  My Tracks.  Тази апликация ще даде точно измерване на височини с помощта на GPS.

Ако антигравитацията се дължи на зрителна илюзия, нивото на хълма трябва да бъде променено. Опитвах се да я изключа или да я докажа, макар останалите в колата да бяха абсолютно убедени, че тя върви нагоре без човешка намеса. Записах показанията на тракера,  докато колата се движи автоматично към височината. След това проверих надморската височина.

Резултатът е невероятен. Според данните от приложението изкачването на хълма, което виждаме, всъщност не е изкачване, а слизане. 

Най-ниската позиция на възвишението е около 75 м височина от морското равнище. Докато колата се движи, надморската височина намалява и на върха на хълматя е 60 м. Така че това, което виждаме, като възходящ,  всъщност е спускащ се хълм с височина около 15 м и разстояние 300 м. Има още един прост метод, който можете да опитате –  използвайте индикатори за нивото на водата. 

Но какъвто и да е резултатът, вероятно е едно от най-интересните явления в света. Ако имате възможност да посетите Мирбат, не бъдете скептични, ами грабнете шанса. Следващият чартър на Емералд за Оман е на 13 април.

https://emerald.bg/bg/pochivka/1447/pochivka-v-salala-oman-s-chartaren-polet-ot-sofia

Защото в тази част на Оман има още какво да се види. Градът се гордее с дълга история, датираща от 7 век сл. Хр. Мястото е било важен търговски център за търговия с тамян, ценна стока с голямо търсене в целия древен свят.

А какъв е най-красивият плаж в Оман, четете тук

Pl

Романът "Италианска съпруга" - география на чувствата във Флоренция

 

Развод по италиански се точи 17 години

В Покана за пътуване на 23.10.2022 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Мариана Флоренци за мястото на действието в романа й „Италианска съпруга“ – Флоренция. Феня и Искра Декало – от Ниагара до Ванкувър. С Маги Гигова без билет в Тайванското метро

Развод по италиански се точи 17 години – Мариана Флоренци

Редовните слушатели на Покана за пътуване няма как да не си спомнят участието на Мариана Филева преди година. Тя е единствената жена в света водач на ловни сафарита на толкова високо ниво. Любовта я отвежда в Италия, а случайността я въвежда в трудния за проникване Международен сафари клуб, в който членуват Джордж Буш, Доналд Тръмп и още 50 хиляди елитни ловци. Днес рязко сменяме посоката и амплоато.

Развод по италиански се точи 17 години

Под псевдонима Мариана Флоренци моята гостенка написа романа „Италианска съпруга“. Затова няма да говорим за африкански зверове, а за италиански мъже. Една словесна разходка из Флоренция ще отговори на въпроса ми наистина ли италианците са перфектни ухажори и ужасни съпрузи.

Видео на Мариана Флоренци вижте тук:

https://youtube.com/shorts/zoMbqSe5D20?feature=share

Докато разкрива тази тайна, авторката на романа ни представя онези кътчета от града, които са й предлагали утеха и спасение по време на брака й, както и при дългия развод по италиански, точил се цели 17 години.

Развод по италиански се точи 17 години

При предишното си гостуване в Покана за пътуване Мариана Филева с писателски с псевдоним Мариана Флоренци каза „Аз съм равновесието между нафуканите надувковци от Милано и Ню Йорк и  безкрайно примитивните хора от гората. Може да си мислим, че са далече назад цивилизационно, но от гледна точка на свързаност с природата те са много, много по-напред от нас“.  Разговорът с нея премина от Флоренция към Милано,  където се премества да живее, следвайки своята „география на чувствата“.

• 

• 

Развод по италиански се точи 17 години

Развод по италиански се точи 17 години

Кореспондентите на националното радио в Израел Феня и Искра Декало са любителки на екзотичните пътувания с много приключения. Затова, когато обявиха, че това лято заминават за Канада, реших, че най-накрая ще се кротнат и като улегнали туристи ще се отдадат на лежерно и “питомно“ пътуване. Не би! Целта им бяха Скалистите планини (Роки маунтийн).

Разбира се, за да стигнат до тях минаха и през някои цивилизовани места, в част от които направо се влюбиха, но истинската им голяма тръпка бяха зъберите. И въпреки че се бяха записали на по-лек маршрут предизвикателства не липсваха. Като например – близка среща с мечка.

Повече за канадското им приключение четете тук

Канада – от Ниагара до Ванкувър

Маги Гигова пък разказва за нереалистично дисциплинираните тайванци – в метрото на Тайпе

Прусашки ред в тайванското метро

В Покана за пътуване: На Великденския остров с Мерлин Арно

Албански специалитети от Васко Василев-Базилио, Варна присъства в Нигерия и до Тайван с Маги Гигова

Точно преди година в Покана за пътуване  гостува Мерлин Арно, току-що завърнала се от близка среща с шаманите бобоизан в Борнео. Междувременно къде ли още не върша по света борбената бизнесдама. Да се чуди човек кога намира време да тренира и то така, че да стане световна шампионка на 100 метра за мастери, а от последната олимпиада за атлети старша възраст в Торино да се върне с три медала в три различни дисциплини. 

В последно време Мерлин поддържа форма като се катери по ледници, прекосява пустини и се снима с пингвини и загадъчните каменни глави на Великденския остров. Е, как да не я покани човек?! Г-жа Арно се „разписа“ и на Края на света в Ушуая. Тя е отдадена на петролния бизнес, но и в плен на модата. Хобито й да твори тоалети от пера на екзотични птици й донесе наградата на Академията за мода - Златна игла. 

Дизайнерката изрично подчертава, че за създаването им нито един щраус, паун, фазан или боен петел не е бил оскубан – „материалът” е събиран в периода на линеене. За едни по-особени птици - пингвините стана дума в разговора ни с Мерлин. На Великденския остров тя разглежда отблизо гигантските каменни глави, наричани „муаи“, общува с местното население рапануи и влиза безстрашно в подземните градове, където преди векове са се криели от нашественици. Ако до този момент и вие сте утаявали бялата завист към Мерлин Арно за нейните пътешествия, цветът на чувствата ви може да потъмнее значително при вестта, че след броени дни тя заминава за Фарьорските острови.   

Във вкусната рубрика Пътеводител на гастрономическия стопаджия продължаваме разговора си с певеца Васко Василев-Базилио. В миналото издание на предаването спестихме подробностите за албанските специалитети. А той е професионалист в опитването им – хапва ги системно и на място, и… у дома, защото съпругата му Натаниела е от албански произход.

В Покана за пътуване днес имам чувството, че като изключим Австралия, няма да остане непосетен континент.  Време е за жега! Отиваме в Африка, но и до Варна. Не, не съм се объркала. Просто между морската ни столица и Нигерия има безпрекословна връзка. Разкрива я Теодор Борисов в „50 места от българската история отвъд България“. 

Голямото бродене по света продължава – към Азия!

Не е необходимо да си луд, за да хукнеш към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор е оставил 3 млн. души без ток, а четирима са загинали, но все пак помага. През цялото време си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя със стихиите. Да, ама се оказа, че единственото природно бедствие там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.

Щом съм стигнала до Тайван, задължително трябва да отбележа с „чавка“  Тайпе 101. Допреди десетина години това беше най-високата сграда в света, но манията за величие на дубайците с тяхната „Бурж халифа” запрати 508-метровата тайванска постройка чак на осмо място в света и пето в Азия. Цената на Тайпе 101 от близо 2  млрд. долара, обаче, продължава да респектира. Както и факта, че се гордее с един от най-бързите асансьори в света – изминава разстоянието от петия до 89-ия етаж  за 37 секунди, без да ви стане лошо.

Нощните пазари са сред любимите места за забавление в тайванската столица. „Никшъ“ – единият от тях наричат „Търбухът на Тайпе“. На най-големия – „Шилин” младежите си правят срещи, за да хапнат, да послушат музика, да се видят с гаджето, но никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват.  Случайно заговорил ме  тайванец ми каза, че непременно трябва да опитам местна скоросмъртница, смесена с прясна змийска кръв. С наслада пред ококорения ми поглед, той описа как направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж”. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо съм щяла да забравя за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм! Признавам си, не се прежалих.

В четвъртия по големина град - Тайнан осъзнавам, че са построили „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви забележителности, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като културна столица на Тайван.  В центъра на града шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в различни цветове обхождат забележителностите на принципа hop on-hop off (качи се-слезни), също безплатно. Еееех, кога ще ги стигнем тайванците. За безупречният ред, който властва в метрото им няма да говоря, че ще се разплача.

Другата неделя пак ще ходим до Южна Америка, но в пустинята Атакама в Чили и ще слушате за Нова Каледония от истински очевидец!