В Бирма лапат злато вместо хапчета

В далечната страна Мианмар, по-известна с колониалното си британско име Бирма, си пазят сърцето със злато вместо с хапчета. Там фармацевтична промишленост напълно липсва, но затова пък благородният метал е в изобилие не само в жили под земята, а и в наносите на реките. Затова и всеки мъж лепи по едно парче драгоценно фолио върху статуя на Буда, колчем пожелае да му се изпълни някое желание.

"Всеки понеделник купувам по една тежка, навита като руло златна панделка от търговците, които го промиват от реките", каза ми Маунг, златар от Мандалей, собственик на работилницата "Златният лист". Лентата е широка около 2 сантиметра и дебела поне милиметър. 5-6 яки момчета от сутрин до здрач млатят с дървени чукове върху восъчен калъп панделката от злато. Тежка физическа работа - с все сила едва успявам да повдигна грамадния чук. Ударите са ритмични, сякаш тананикат странен тътен. 

Заплатата на младежите е 1000 чата на ден (чат е местната валута). Това ще рече малко повече от долар – по бирманските критерии – луди пари. За висок месечен доход в Мианмар минават 5 долара. След целодневен бой златната панделка изтънява до няколко микрона и тогава клекнали около маси жени с пинсети я накъсват на парченца колкото половин гербова марка. Те се лепят върху статуите на Буда за изпълняване на  желания. 

Със злато импрегнират дървесни листа, вграждат го в лакови сувенири, варакосват миниатюрни пагоди за туристите.  Но в Бирма златото е преди всичко лекарство!  Богатите изяждат по няколко скъпоценни листчета на ден, за да се предпазват от сърдечни болести. И аз глътнах едно станиолче. Профилактично. Не беше неприятно, но не е и нещо особено! 

Факт е, че инфарктите в Мианмар са в пъти по-малко. По-късно прочетох, че американска компания лекува експериментално рак със златни молекули. Имала си крушка опашка!

В Бирма обаче жълтият метал не е само илач, а директна връзка с бога. Златният Буда в пагодата Маха Муни напомня скъпоценна версия на човечето от гумите "Мишлен". Легендата твърди, че самият Буда Сакямуни е присъствал при издигането на златната си статуя и я е одухотворил с аурата си. (Скептиците-учени обаче датират фигурата 100-200 години след смъртта му). Само главата на драгоценното божество  все още е незасегната от златната инвазия на поклонниците. До него достъп имат единствено мъжете. На жените не се разрешава да доближават светинята. Те се молят в преддверието. 

Дамите каканижат молитвите си в "гетото за нисши същества", на 5-6 метра от статуята. За да направят снимки и европейките трябва да дадат фотоапаратите си на някой господин да им отснеме божеството от всякакви ракурси.

Мъжете обаче на воля "подкупват" Буда да чуе желанията им като го облепват с 24-каратово златно фолио, което се е напластило върху фигурата до пълна загуба на прежната й форма. 4-метрoвата статуя има 15-сантиметрова златна ризница, която продължава да набъбва.

Пагодата Шведагон в столицата на Мианмар – Янгон затвърждава убеждението, че драгоценният метал е символ на вяра и величие

Топка от 1 тон чисто злато с инкрустрирани 4351 брилянта, най-големият от които 76 карата, увенчава прочутия храм, кацнал на хълма Сингутар. На бирмански Шве е пагода, а Дагон е древното име на столицата Янгон. (Малко е объркващо, но по време на британското владичество главният град е носил името Рангун и мнозино досега използват това име. Англичаните си харесали града, заради близостта му до морето и стратегическото пристанище и кръстили страната Бирма по названието на най-голямото местно племе бурма.)

Будистите се кълнат, че със своите 98 м Шведагон е най-високата пагода в света. Със сигурност е най-богатата - в нея са вложени над 80 000 скъпоценни камъка. Всъщност в Мианмар наричат пагоди храмовете, които за останалите будисти са ступи. Те изглеждат като хибрид между яйце и устремена в небето ракета, докато класическата пагода е с навирени, сякаш усмихнати,  краища на покривите и дракони по ръбовете.

В златната топка на Шведагон, наречена сейнбу, освен 1800-те карата брилянти са вградени още 93 рубина от  невероятно чистия вид със специфичен цмят, наречен "гълъбова кръв", който се среща само в Мианмар. Под златното кълбо е не по-малко драгоценният ветропоказател хнемян. Той също е излят от 1 кв м масивно злато. По перките му проблясват 1100 брилянта, 1383 рубина и безброй изумруди. Фасадата на Шведагон е облицована с 13 153 златни плочки по 800 г всяка, това прави близо 10 000 тона от благородния метал само в покритието.

Ненапразно наричат Мианмар Златната страна!

Откъс от книгата "Франдижпани и фаранги" в съавторство с Милена Димитрова