Изгората на Каблешков е Рада от „Под игото“

Чак след Освобождението от турско робство Мария Българова разбира за самоубийството на любимия си

Магдалена Гигова

Всеки, който е ходил на училище, помни, че Тодор Каблешков е написал Кървавото писмо, което възвестява началото на Априлското въстание. Малцина обаче знаят, че апостолът от Четвърти революционен окръг е имал нежна и романтична душа, пишел е стихове и превеждал от френски „Граф Монте Кристо“. Съвсем неизвестна пък е любовта му към учителката Мария Българова, възпята от Вазов като Рада Госпожина в „Под игото“. Разбира се, патриархът на българската литература взема само някои отличителни черти на Каблешковата годеница, която за разлика от Рада не е сираче, а една от петте дъщери на беден занаятчия.

„Госпожина беше високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, което черната забрадка отваряше още повече… Тежка е участта на всички сирачета момичета. Рано обезнаследени от бащина любов и защита и от майчина нежна грижа, хвърлени на произвола на хорската милост или жестокосърдие, те отрастват и виреят, без да ги е огряла сладка, животворна усмивка, сред чужди тям равнодушни лица. Те са цветя, поникнали под покрив: невесели и без дъх. Пропуснете въз тях една великодушна струя светлина и техният скрит аромат умирисва въздуха.“
Описанието на Иван Вазов подсказва защо за Тодор Каблешков младата даскалица е първата и последна любов. Той често посещава копривщенското училище, където учителстват Мария Бочева Българова и Евлампия Векилова. Мария, която е две години по-малка от него, му прави впечатление с родолюбивите си копнежи и готовността да даде живота си за освобождението на България - нещо, за което и той мечтае. Младото момиче е увлечено не само по революционните идеи. Тодор е висок, рус и красив, облечен алафрангата и по-образован и начетен от всички мъже, които познава. Освен това й посвещава наивни, но трогателни любовни стихове.

Учителката трябва да се прибере в Сопот и раздялата им, макар и тъжна, не разстройва младите влюбени. Те са убедени, че скоро ще се видят. На прощаване, както пише Галина Минчева, Каблешков подарява на либето си своя портрет и една малка ножичка с думите: „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ До края на живота си Българова пази този дар като спомен за любовта им.

За изгората на революционера се знае, че е родена в Сопот през 1853 година. Като изтърсаче в семейството Мария била любимка на баща си гайтанджията Бочо Урумът. Той бил истински родолюбец и мразел еднакво и турци, и гърци, а понеже думата „урум“ имала гръцки корен, той се прекръстил на Българов. За да изучи щерка си, занаятчията я дал за послушница при леля й в Сопотския манастир. Умното момиче завършило с отличие тамошното училище. Това осигурило на 15-годишната Мария работа в девическото школо на Копривщица, където търсели добре образована учителка. Разбрали за патриотичната й закваска, местните революционери Петко Бояджиев и Тодор Каблешков носели на момичето не само храна, ами и „подривни“ материали. Любовта на Българова и Тодор е толкова силна, че само на нея и на близкия си приятел и съученик от френския лицей „Мехтеп Султание“ в Галата сарай Константин Величков Каблешков доверява налудничавата си идея да убие султана. Впечатлителната учителка е безкрайно горда, че обича такъв решителен човек. Революционерът е убеден, че щом попадне в Цариград и наблюдава как султан Абдул Азис всеки петък излиза от двореца си, за да отиде в джамията „Йълдъз кьошк“, ще разучи навиците му и ще открие пробив в сигурността. После ще разработи план и ще издебне най-подходящия момент да се хвърли върху омразния владетел и да го убие. С това ще предизвика безредици в Османската империя. Те ще доведат до намеса на Великите сили и освобождението на българите. Слава Богу, малко преди да тръгне за турската столица, смислените доводи на Константин Величков го възпират от крайно неразумната постъпка, твърди историкът Илия Рангелов.

Сопотските големци решават да изпратят будната даскалица да продължи образованието си в Пловдив и тя временно се разделя с Каблешков. Той проявява разбиране. „Трябва да знаеш, че человек кога се реши да бъде за полза на народа си, принуден е да изоставя по някой път собствената си работа, а понякогаш и най-приятните си минути за наслаждение“, пише Тодор. Чувствата помежду им обаче остават все така силни. Мария не се задоволява само с учителската професия, а става секретарка на женското дружество в Сопот, на което председател е майката на Иван Вазов баба Съба. Оттам и преките наблюдения на поета за личността й.

Двамата влюбени се срещат отново, когато Каблешков, вече като апостол, възражда в Сопот местния революционен комитет. Успяват да откраднат мигове да се видят не само по „народната работа“. Имат и няколко романтични срещи, при които Тодор разкрива, че в душата му цъфти дълбока и чиста любов. Девойката му отвръща със същото. Тя предлага да ушие знамето на сопотските въстаници. Пряпорецът е везан със сърма и много чувство, но Мария напусто очаква вест от любимия си. Понеже не получава хабер от Каблешков, баща й зазижда знамето в оградата на къщата им за по-сигурно. По-малкият син на Мария - Борис, има друга версия за флага, но потвърждава отношенията на родителката си с революционера в своите спомени: „В Копривщица майка ми привлича вниманието на Тодор Лулчов Каблешков, на когото в кратко време става доверено лице, а по-късно годеница. След смазване на Априлското въстание Каблешков минава през Сопот и в последната среща с майка ми остава на съхранение при нея знамето на Копривщица, бинокъла си, часовника и няколко фотографски снимки... Заедно с цялото население на Сопот тя понесла тежките изпитания, свързани с бягството към Балкана под напора на башибозушките орди.“

Чак след Освобождението Българова научава подробности за залавянето на любимия си от турците, мъченията, на които е подложен в ловешкия и търновския зандан, и самоубийството му преди публично да бъде обесен в Габрово. Тогава Мария отива при Ана, втората майка на Тодор. (Тя е отгледала него, братята и сестрите му като свои деца.) Учителката й дава портрета, който любимият й е подарил, за да има страдащата жена поне един спомен от сина си. Двете поддържат сърдечна връзка до кончината на Каблешкова.

Годеницата на революционера го носи дълго в сърцето си. Свидетелство за любовта й е нейно писмо до съпругата на Петко Кунджурджията, в което Българова споделя, че е най-злочестата жена на земята, тъй като „предметът на нейната обич е изчезнал завинаги“.

Дори когато се омъжва за опълченеца, герой от боевете при Стара Загора Богдан Бракалов, настоява да кръсти първородния им син Тодор. Съпругът й няма нищо против. Преди да свържат живота си, Мария изповядва пред Богдан за любовта си към Каблешков. Признава, че винаги ще го обича и никога няма да го забрави. Вместо да се разлюти, Бракалов е трогнат от верността й. Веднага вика свещеник да благослови годежа им и още същия ден води избраницата си в Калофер, за да я представи на майка си. Двамата имат девет деца. Любимата на Каблешков умира на 66 през 1919 година.

Поборническият род

Родът Каблешкови е сред малкото български фамилии, които имат документи за съществуването си отпреди повече от век. Запазено е свидетелство за делба от 1800 година на името на основателя на клана - дядо Никола. Най-големият му син, роден около 1750 година, се казва Дончо. Той има четирима синове и три дъщери: Лулчо, Цоко, Никола, Тодор, Пена, Рада и Мария. Първият - Лулчо, е бащата на Тодор Каблешков. Чорбаджи Лулчо имал търговски нюх и натрупал доста имане, но обичал да казва, че децата му трябва да бъдат честни хора и родолюбиви българи. Той подпомага с 2000 гроша строежа на местното училище, подкрепя финансово и Априлското въстание, непрекъснато прави дарения на Рилския манастир. По време на въстанието цялото му имущество е разграбено и унищожено. Той обаче умира щастлив, защото доживява Освобождението.

Първата жена на Лулчо - Стойка Чичова, умира млада и го оставя с четири невръстни деца на ръце - Нона, Тодор, Ана и Андон. За да ги изгледа, чорбаджията бързо се жени втори път за Ана. Тя е от известна сопотска фамилия и му ражда пет деца, но не прави разлика между своите и доведените, а ги обсипва с любов и грижи. Едва в напреднала възраст потомците й разбират, че са от две майки. Ана е не само родител, а и вярна приятелка и поддръжничка за Тодор. Заедно с него тя се заклева пред Евангелието, пищова и камата и помага всякак на революционния комитет. Смелостта и самообладанието й помагат на Каблешков да се измъкне незабелязано от къщи и да обяви въстанието. Когато бунтът е потушен, а любимият й син се самоубива, Ана е безутешна.

Нона, по-голямата сестра на революционера, открива в Битоля първото българско училище и посвещава живота си на образованието в Македония. Единственият й син е убит в Балканската война, а тя умира в мизерия. Братът на Тодор - Стоян, завършва педагогика и философия в Цюрих. По-късно става главен директор на всички български училища в Македония. Той е и един от организаторите на Илинденското въстание. Руският консул в Скопие успява да го спаси от бесилото с уговорката кракът му никога да не стъпва в Македония. Когато се завръща в България, Стоян дълги години е председател на Съюза на учителите. Сътрудничи на БАН и участва във всички разкопки в Шуменско. С неговата помощ е учредена първоначалната експозиция на музея „Тодор Каблешков“ в Копривщица.Дъщерята на Стоян - Ана, завършва музикална академия и завещава цялото си имущество на родната си Копривщица. Антон Каблешков, племенник на апостола, също дарява целия си имот на държавата. Друг негов племенник - Стоян Куюмджиев, е автор на монументалното пано на Свети свети Кирил и Методий за гроба на Кирил в Рим. Официалното му откриване е на 21 юни 1975 г. в черквата „Сан Клементе“.

Прочутият род е дал на България генералите Илия и Никола Каблешкови, участници в Първата световна война и дългогодишни преподаватели във Военното училище в София. Първият българин, защитил дисертация по стоматология в чужбина - Лука Каблешков, е от същата фамилия. Интересна е и личността на Атанас Каблешков. Той пръв въвежда т.нар. лагерувано съхраняване на вина у нас. През 1893 г. той налива плевенска гъмза в бутилки, които отлежават наклонени под определен ъгъл към запушалката, за да няма съприкосновение на течността с въздуха. Виното в тази партида от 200 шишета не е променило вида си до днес и се смята за най-старото в България.

Недко Каблешков пък събира документи и записва безброй спомени за своя род. Той е известен адвокат в Пловдив. При него се отбива приятелят му Алеко Константинов, часове преди да бъде застрелян погрешка. Той е много близък и с Иван Вазов. Негов завет е мисълта „Не бива да се търси награда за стореното от обич. Бедна е всяка любов, която може да се измери“.

Кой е авторът на Кървавото писмо

Тодор Каблешков е роден през 1851 г. в заможното семейство на копривщенския чорбаджия Лулчо Каблешков. През 1864-1867 учи в Пловдив. Една година по-късно заминава за Цариград, където продължаваобразованието си в „Галата сарай“. От 1873 до 1876 г. работи в Одрин като телеграфист, след това става началник-гара в Бельово. Където и да отиде, Тодор изнася сказки за освобождението на България чрез въоръжено въстание. Когато се връща в Копривщица, Каблешков се посвещава на каузата си. Определен е за ръководител на революционния комитет в родния си град и за помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. На 20 април пръв дава сигнал за начало на въстанието в Копривщица с прочутото си Кърваво писмо до панагюрци. Заедно с Панайот Волов предвожда чета. След потушаването на Априлското въстание е заловен в Троянския балкан и подложен на нечовешки изтезания в затворите на Ловеч и Търново. Самоубива се в конака в Габрово, преди да бъде обесен от турците. Тогава е на 25 години.

Като две капки вода

Децата на кои звезди повтарят чертите им като под индиго

Някои хора дават луди пари, за да заприличат на любимата си знаменитост. Други смятат сходството си със звезда за проклятие, трети се гордеят. И в двата случая обикновено са техни близки. Животът (и гените) обаче са най-гениалните изпълнители в шоуто „Като две капки вода”.

Айрланд Болдуин, дъщерята на Ким Бейсингър и Алек Болдуин, за нейна радост е копие на майка си. Пристрастеността си към алкохола и дрогата е наследила от баща си. Начинаещата актриса доскоро лекуваше скръбта от раздялата с гаджето си, тъмнокожата рапърка Ейнджъл Хейз в клиника за наркомани.

Лиса Мари Пресли е наследила от баща си не само милионите, ами и чертите на лицето си. За жалост не и капчица от неговия талант. 47-годишната Лиса Мари вече е надживяла с 5 години прочутия си татко, а животът й е низ от спонтанни бракове и мъчителни раздели. На 20 години се жени за рок музиканта Дани Киоу, от когото има две деца. 20 дни след развода с него, казва „да” на приятеля си от детинство Майкъл Джексън, който й иска ръката по телефона. И този съюз не изтрайва дълго. Докато е сгодена за музиканта Джо Озайка, Лиса Мари се запознава в Никълъс Кейдж и се жени за него. Развеждат се след 108 дни. Китаристът, режисьор и продуцент Майкъл Локууд е съпруг №4. Засега.

Вечният ерген Леонардо ди Каприо има само една жена в живота си - майка му Ирмалин Иденбиркин. Родителите му се развеждат, когато е на една годинка и баба му по майчина линия, която е от руско-германски произход, го гледа, докато родителката му работи като секретарка в адвокатска фирма. „Майка ми е централна личност в моя живот. Да имам съпруга, която е също толкова силна и също толкова честна и откровена с мен, е нещо, което бих оценил високо. Това е, което търся в жените, с които се срещам“, сподели Леонардо ди Каприо. И все още търси копие на майка си.

Рийз Уидърспун публикува в Instagram снимка с по-малката си версия - дъщеря си Ава. Актрисата е озаглавила снимката “Аз и моето момиче сме готови за премиерата на “Гореща гонка”. Дъщерята на Рийз от първия й съпруг актьора Райън Филип вече е на 15 години и толкова прилича на майка си, че публиката се пита дали да не очаква „Професия блондинка 3“ с нея в главната роля. Младоликата Уидърспун на 36 спокойно може да мине за по-голяма сестра на Ава. На червения килим на наградите „Оскар“ през 2013 г. Рийз сподели, че дъщеря й е най-страшният й моден критик: „Тя ми казва кое е готино и кое не изглежда добре. Заедно избираме роклите и е много забавно.“

Том Круз е копие на майка си Мери Мейпотър, която е актриса любителка. Заради работата на баща му, който е електроинженер, бъдещият актьор и трите му сестри се местят непрекъснато. След като родителите му се развеждат, с втория му баща семейството се установява в Ню Джърси. Том страда от дислексия и е слаб ученик, затова набляга на спорта. Контузия прекъсва кариерата му в борбата и тогава открива театъра. Майка му го окуражава, ужасена, че другата му мечта е да стане свещеник. Круз си дава срок от 10 години, в които, ако не пробие в киното, ще се откаже. Е, очевидно е успял в срок.

 Макар Майкъл Дъглас да повтаря визуално баща си Кърк Дъглас, отношенията им далеч не са топли. Исур Даниелович Демски, както е истинското име на таткото, вижда отрочето си само по празниците и отказва да му помогне, когато синът му решава да стане актьор. Урежда го като асистент-режисьор във филмите си. Майкъл пък дълги години се бори с етикета „сина на Кърк Дъглас” и със съмненията в дарбата му. Той успява да се докаже на екрана, но признава „Сексът е вълна, която ме поглъща”. Освен с многобройните награди Майкъл е известен и с буйния си темперамент, както и със сексуалната си наркомания, от която дори ходи да се лекува в клиника. Обществена тайна са безбройните му изневери, страстните му авантюри за една нощ, често с напълно непознати жени. Кротва се след брака си с Катрин Зита-Джоунс.

И Джейн, дъщерята на Джим Кери, иска да грее на екрана, но като певица. В „Американ айдъл” обаче я отрязаха още на половината път. Щерката на комика потъгува малко, но реши да не се отказва от мечтата си. Междувременно обаче го направи дядо на Джексън Райли Сантана. Момченцето вече е на пет годинки и има характерната за фамилията усмивка и Джим Кери е луд по него. Джейн продължава да упорства в музиката и пее по клубове със своята „Джейн Кери бенд”.

Когато преди година Голди Хоун и Кейт Хъдсън се появиха заедно на „Оскарите“, всички установиха, че приликата между майка и дъщеря вместо да се размива ,се засилва. При това по някаква извратена случайност, когато едната реши да боядиса русата си коса в червено, другата го стори, без да се уговарят. Освен с добрия си външен вид майка и дъщеря се славят с успешни филмови кариери. И двете са носителки на „Оскар” и предпочитат повече комични, макар да се справят отлично и с драматичните роли.

Реклами за добър апетит

Няма спор - в последните десетилетия за българското семейство телевизорът е истинското домашно огнище. На мнозина без екрана дори им куца храносмилането. Много по-опасни за него обаче се оказват рекламите, с които ни атакуват в праймтайма.

Тъкмо сте се разположили с домочадието пред салатката и питието и аха да си пожелаете „Добър апетит!“, мъченически простенва мъж. „Простатата ми алармира“ - и се запътва към място, откъдето звучи изразителен шум на тоалетно казанче. Едва ви е минал потресът на въображението, при първата хапка ви призовават да спрете диарията. И се зареждат едни дамски превръзки с крилца или без, шампоани против пърхот и мазила срещу гъбички... дори За да се примирите с тази психоатака на екрана, цъфва другият любимец на рекламистите - запекът. Веселото тракане на прибори спира, сблъскало се с яростно пъшкане. Човекът от телевизора получава облекчение. Хранещият се срещу него - не.

Ами всички онези хранителни добавки, които ви обещават да станете млади, здрави и красиви? Те също залагат на детайлната биология - газовете изпълват кореми до спукване, циститът кара клети женици да носят лаптопа си в тоалетната, напрегнати погледи подсказват занемарена стомашна флора...

Рекламите за препарати против бълхите на домашния любимец са направо приятна подправка към ордьовъра на фона на „паренето и сърбежа в интимната област“, увенчано с широката усмивка на доволна жена, очевидно скарана с хигиената и личните предпазни средства при секс. В разгара на лятото натрапчивият аромат на пот плътно се стеле от екрана. Дори и с противогаз по-чувствителните души усещат с какво трябва да се преборят десетките марки дезодоранти. А капките пот, обсипали мускулите на иначе хубавичка мома от екрана, всеки миг ще пръснат в чиниите. Докато сме на темата - всички препарати за тоалетни чинии също се натискат за изява в най-гледаното време. И така семейната вечеря минава под акомпанимента на тоалетното казанче. Без майтап! Но и това не е всичко, както се казва в една додеяла ни реклама за телешоп. Купонът продължава с вариации на напукани пети и пъпки. Най-ярък апетитоубиец обаче са хемороидите! Особено за хора с по-разюздано въображение.

Преди малко повече от година СЕМ апелира „да бъдат ограничени по време на вечеря натуралистичните реклами, в които се представят физиологични дейности“. Не че от регулатора са се сетили сами - просто били засипани от жалби на гнусливи зрители, потресени от биологичния ефект на рекламите в традиционните часове за хранене на българското семейство. Законът за радиото и телевизията оставял казуса на саморегулация, разбирай самотек. Рекламният бранш явно не схвана намека.

Ще кажете, че за спасяване от натрапчиви физиологични слогани си има дистанционно. Ама човек е седнал да вечеря със семейството си, а не да управлява дискотека.

Петъчна молитва в Порт Саид

Да караш кораб по Суецкия канал

Магдалена Гигова

Кайро с  пирамидите, Луксор с храмовете, Александрия с катакомбите, Хургада с Червено море... Порт Саид обаче запомних с една обикновена петъчна молитва. За мен тя беше чудо, откровение за доверието между непознати. Както шеговито се пазаряхме в кожарски магазин за две чанти от крокодилска кожа и прилагахме всички хватки на печените в занаята, собствениците чуха гласа на мюезина и ни помолиха да ги изчакаме, за да си довършим приказката. Оставиха ни в дюкяна с гостоприемно отворено чекмедже с пари и недопити  кафета и хукнаха към джамията. Дали от краткото ни общуване бяха разбрали, че няма да офейкаме с оборота или не можеха да си представят, че някой ще открадне в свещения за мюсюлманите ден – гадая до ден днешен. По-скоро второто. На улицата пред магазина продавач на ядки и плодове бе зарязал сергията си по същия ведър и изпълнен с вяра в доброто и човека начин.

А как стигнах до не особено популярния сред туристите Порт Саид? С кораб. По Суецкия канал.

Май трябва да съдя капитана, който ми даде да „покарам” плавателния му съд, за пристрастяване към управлението на големи лодки. От тогава като ми тръгна... Държала съм руля на яхта в Маями, на баржа по река Иравади в Бирма, на бригантина с алени платна около Хонконг, на ферибот през Дарданелите, на круизен кораб на Карибите... Но винаги ще помня първата тръпка от докосването на дървеното кормило и издайническия гъдел някъде в стомаха от близостта на огромните кораби по Суецкия канал. Едва по-късно осъзнах, че най-вероятно капитанът е включил на автопилот и се е забавлявал да придържа раменете на по-хубавичките пасажерки, но нейсе! Приключението е важно.

След като изръшкахме всички катакомби и римски руини  в най-голямото египетско пристанище Александрия, поемаме с въпросния кораб към Порт Саид и Порт Фуад по Суецкия канал. Според легендата двата града са кръстени на тогавашния египетски управник Саид паша и неговия брат. Вппочем, принц е само Порт Саид. Порт Фуад е почти просяк. Историческите факти обаче говорят друго – името на Порт Саид е избрано през 1855 година от международен комитет. Представители на Англия, Франция, Русия, Австро-Унгария, Испания и кралство Сардиния гласуват единодушно да съчетаят названието за пристанище – порт с името на Саид паша. Не без задната мисъл да погъделичкат егото му, за да се договорят за канала. За ръководител на строителството е избран френския благородник виконт Фердинанд Мари Лепсес.

Авторът на „Книга за джунглата” Ръдиард Киплинг пише: „Ако наистина искате да откриете познат, запален по пътешествията, има две места на планетата, където просто трябва да седнете и да почакате. Рано или късно този човек ще се появи – това са пристанищата на Лондон и Порт Саид”.

Докато британската столица е стара почти колкото Европа, египетският порт е направо младеж – възниква през 60-те години на 19-и век единствено в угода на търговци и мореплаватели, построен по напълно европейски тертип. Половин век по-късно населението му надминавало 100 000 души от всякакви националности – италиански архитекти, швейцарски банкери, еврейски бизнесмени, малтийски чиновници, английски инженери... Всички пътища към Далечния Изток и Африка минавали от тук. А Порт Саид се славел като почтено и чисто пристанище, където няма да те оберат или нападнат. Чаровната смесица от култури и религии е придала на града дух, който дори съвременните градежи не могат да заличат.

Мястото е добре пазената тайна на Египет. Поне що се отнася до туристите. А е само на два-три часа с автобус от Кайро. Разбира се, тук главната забележителност е Суецкият канал – едно от най-великите инженерно-технически съоръжения. Дори и днес.
164-те километра на канала свързват не просто Средиземно с Червено море, а са най-краткият морски път от Европа до Азия. Съзерцаването на канала е почти сюрреалистично зрелище. Гигантски танкери, носещи се сред... пясъчни дюни. А като се прибавят възможностите за плаж в северен Синай (красиви като в реклама на „Баунти”) човек направо се чуди защо по дяволите, туристите все още не са хукнали натам както към Хургада и Шарм ел Шейх?

Може би понеже Суецкият канал е едно от най-строго охраняваните съоръжения в държавата. Там снимаш на собствен риск. Макар нито един от спътниците ми да не си изпати от безогледното щракане на шлюзове и кораби, всичките 164 км са обявени за закрита военна зона, а униформените сякаш извират отвсякъде. Нормално! Все пак при спада на приходите от туризъм след вълненията в държавата, таксите за преминаване по канала носят най-сериозните приходи в хазната.

За да бъдем точни, Порт Саид е основан от франзуците през 1859 г. на пясъчния рог в началото на Суецкия канал. Центърът на най-голямото египетско пристанище, населението на което надминава половин милион души, прилича повече на град в Сицилия или Южна Франция с типично европейските си сгради в характерните за края на 19 мек стилове ар нуво, сецесион и неоготика. Зданията са строго викториански, закачливо френски с изобилие от дървени веранди. Някои от тях съчетават по палав начин наглед несъвместимите европейски и мюсюлмански елементи. Типичен пример за това е бившата администрация на Суецкия канал. Тя има строга и изчистена фасада с колонади, но  зелените й куполи биха били чест за всяка джамия.  Градът е сред  големите бизнес центрове на Северна Африка откакто през 1976 г. е обявен за свободна икономическа зона. Затова от цял Египет тук се стичат любители на безмитния алъш-вериш. Постоянно живеещите в страната чужденци също палят колите и пристигат от Кайро по магистралата, за да си напазаруват. Обаче умерено – минтическите власти (нали е свободна икономическа зона и затова има такива) са доста прецизни при прверката на по-обемните багажи. Търговците ликуват при акостирането на круизните кораби, т.е. доста често в зимния период.  Пет хиляди широко отворени портмонета хукват трескаво към магазините, защото в сравнително млад град като Порт Саид освен една-две джамии или черкви, националния музей и очарователните, но понякога занемарени колониални сгради, с вид на хубава, но венчесана мома, няма много за гледане. Е, зависи от гледната точка. Струва си да се отиде в Националния музей, въздигащ се на брега на канала. Експозицията съдържа доста образци на древноегипетското изкуство. Почитателите на архитектурата могат да излеят възторга си пред най-високия в света  висящ мост – цели 70 метра.  Така под него може да мине спокойно всеки морски съд.

Порт Саид е и един от най-екологичните градове в Египет. Най-предпочитаното средство за придвижване там е велосипедът. Случайният минувач не може да се начуди как колоездачите извират отвякъде, а  пътно-транспортните произшествия са рядкост.

По крайбрежния булевард и по криволичещите улички изобилства от кафенета и ресторанти (най-вече с морски дарове). Люпопитно за посещение е и гробището ,където по паметните плочи може да се проследят вълните на евиграция – първо франзуци, после британци, след Октомврийската революция и руснаци, пристигнали от Крим. Една от улиците дори навремето се наричала „Руска”. Аз пък направо зяпнах при табелката „Улица Волгоград”. По-късно разбрах, че селищата са побратимени. И не само. За героичния си отпрор, дал много жертви през 1956 г. по време на Суецката война срещу „френско-британските агресори”, както пише в музея, Порт саид получил прякора „египетския Сталинград”.

Повечето хотели са извън града, защото крайбрежната улица практически е едната страна на Суецкия канал и няма много възможности за плаж.

Градът е растял заедно с водния път, а това е продължило близо 10 години до тържественото откриване на 17 ноември 1869 г. Доста по-късно възниква сателитният Порт Фуад между двете русла на канала – чак през 1920 г.  Днес до него се стига с безплатен ферибот, който пори водите с честотата на градски автобус и винаги е пълен с трудещи се, които се прибират от работа или деца с ученически чанти. Ако използваме българската терминология, Порт Фуад е нещо като софийския комплекс „Люлин” – една гигантска спалня за по-големия си брат Порт Саид. Единствената му забележителност е огромната джамия – като сватбена торта чучната сред камара прашни чинии. Постройката се вижда от канала и очевидно замисълът й е да поразява въображението на пристигащите по вода.

Дълга предистория

Впрочем, идеята за канала далеч не е възникнала в края на 19 век. Както всяко добре забравено старо, още в писанията на Херодот се споменават плановете на фараоните да свържат десния ръкав на Нил с Червено море. Имали достатъчно пари и роби, за да го направят. И са го сторили. Ръкописи свидетелстват, че при управлението на фараона Нехо Втори (края на 7-и, началото на 6-ти век пр. Хр.) воден път между Средиземно и Червено море вече е съществувал. Дори бил разширен, когато персийският цар Дарий Първи завладял Египет през 518 г пр. Хр. Птолемей Филаделфийски (първата половина на 3 век пр. Хр.) също се разписва в дострояването на канала. При римския император Траян (98-117 г. сл Хр.) съоръжението изпада в немара, докато новите завоеватели на Египет – арабските халифи не го възстановяват. После обаче им идва друг акъл и го засипват с пясък, за да не конкурира основните търговски пътища на държавата им. От тогава все някой си мечтаел да го възстанови и все не му стигали я средства, я време. Великият везир на Османската империя Мехмед Соколлу през 1569 г. издал указ, но останал без последствия. Подобен напън имали и франзуците при египетската експедиция на Наполеон между 1798 и 1801 година. Чак след век и половина сънародникът им дипломатът и инженер Фердинанд Лесепс реализира идеята.

Суецкият канал е преживял няколко реконструкции. Последният му фейс лифтинг завършил през 2010 г. и сега по него могат да минават супертанкери с водоизместимост до 360 хиляди тона.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

■ Френският скулптор Фредерик Бартолди през 1869 г. предложил да изработи за Порт Саид монументална фигура на жена с факел в ръка, два пъти по-висока от сфинкса, със символичното име „Светлината на Азия”. Творецът не успял да намери в Египет желаещи да финансират скъпоструващия му проект. Покъсно художникът ленсирал идеята си пред Френско-американския съюз и срещнал отклик.  Статуята „Свободата озарява света” от 1886 г. е сивмол не само на Ню Йорк, ами на целите Съединени щати.

■ Джузепе Верди написал операта «Аида» само за четири месеца. Музикалното произведение с египетски сюжет му било поръчано за откриването на Суецкия канал.  Въпреки голямото бързане, а може би поради него, Верди създава шедьовър. Премиерата на „Аида” обаче се състояла в Каирската опера две години по късно – навръх Коледа 1871 г. В ложите блестяли диамантите на висшето общество от цял свят и твърбата пожънала огромен успех.

■ Действието на повестта „Стас и Нели” на Хенрих Сенкевич за приключенията на полско момче и английското момиче в Африка се развива в Порт Саид и градът е описан доста детайлно.

На 6 август 2015 откриха Суецки канал-2

 Докато подготвяхме книгата за печат, президентът на Египет Абдел Фатах ас-Сиси подписа указа за откриването на новия Суецки канал и на 6 август 2015 г. по него тържествено мина първият кораб. Събитието бе с подобаващо международно присъствие – от руския министър-председател Дмитрий Медведев, през френския президент Франсоа Оланд до представители на много африкански и арабски държави, вкл. и йораднския монарх Абдула Втори. Идеята на този високотехнологичен проект за 8,2 млрд. долара е да се възстанови националната икономика на Египет, изпаднала в криза, заради нестабилното политическо положение в страната през последните години. В прокопаването на „дубльора” на стария Суецки канал, построен за рекордната една година, са участвали специалисти от Обединените арабски емирства, Холандия, Белгия, САЩ. Новото съоръжение върви успоредно със старото и изпълнява същите функции – да бъде най-краткият път между Индийския океан и Средиземно море. За охраната на церемонията по откриването били командировани от шест египетски провинции повече от 10 хиляди полицаи и военни. По данни на пиар компанията WPP, наета от организаторите, тържеството струвало повече от 30 млн. долара.

Успешният „фейс лифтинг” на най-важната артерия в света за придвижване на морски съдове предполага тя да бъде също толкова доходоносна колкото старата й версия. Освен международните контрактори, в прокопаването била заета армията на Египет. През лопатите на войниците преминали 258 млн. кубически метра пясък,.

Новият Суецки канал все още не притежава дължината на първоизточника (дълъг е само 72 км), но значително ще облекчи трафика, позволявайки движението да се извършва едновременно и в двете посоки, а не само в едната, както бе досега.  Разбира се,  организацията няма да се промени – корабите ще се движат на строго определени групи.  Освен това натоварени супертанкери пак няма да могат да използват канала, заради екстремната им водоизместимост. Съоръжението продължава да е дълбоко 4 м и затова огромните петроловози преливат товара си в нефтопровода SUMED, преминават празни през Суецкия канал и си прибират ценната течност на излизане. Новата част ще се ползва от морски съдове, газещи до 22 м.   Дублиращото съоръжение определено ще намали времето за престой в „чакалнята” от 18 до 11 часа. Преминаващите за една година кораби от 17 000 ще  нараснат двойно, а заедно с това ще се увеличат и приходите – от 5,3 млрд. долара на година на 13,2 млрд. Така че инвестицията от $8,2 млрд. определено си струва!

А откриването му е още една причина да отидете в Порт Саид.

Ахатът е универсален антибиотик

Клеопатра е привличала великите завоеватели със силата на камъните

Маги Николова

Питате се как неособено привлекателната Клеопатра (ако се съди по фреските) е привлякла в ложето си най-могъщите мъже на своето време? Освен чара и острия си ум тя е използвала и силата на умело подбраните бижута със скъпоценни камъни.

Има ли за всяка болка не билка, а минерал, разкри за „Преса“ собственичката на магазинът за  холистични бижута "Талисман" на ул. "Леге" 10 - Нели Карагьозова. „Основното е да намерим баланс в живота си. Решаваме, че ни липсва любов, и си мислим, че ако си купим накит с розов кварц, той ще ни докара принца на белия кон. Но това няма да стане, ако не излизаме от вкъщи. Както казва Сандра Ан Тейлър, „За да привлечем нещо, трябва да сме готови да го приемем“. Холистичните бижута са хубави, но те трябва да се интегрират духовно в нашия живот, мисли, действия, думи и намерения. Само когато тези четири неща са в хармония, можем да привличаме каквото пожелаем и да черпим с пълни шепи от настоящето. Така че ако искаме да постигнем баланс, трябва да влияем върху чакрите си с бижу от няколко различни камъка. Е, разбира се, трябва да носим тюркоаз, ако искаме да подсилим себеизразяването си, да отприщим вътрешното си „Аз“. Авантюринът покровителства пътешествениците, но предразположените към дръзки е необмислени прояви трябва да внимават с него, защото може да ги тласне към предизвикателства, за които не са подготвени. Според древните египтяни карнеолът помага на душата в нейното пътуване. Затова той стабилизира, дарява виталност и извисяване. Турмалинът пък е перфектният камък за защита. С него ставате недосегаеми за вредни влияния. И това е безценно - живеем в стресираща среда. Дори някой да не те познава лично, когато ти се озъби, вибрациите тръгват. Най-популярният нюанс турмалин е черен, но има и други разновидности. Този с цвят на диня е прекрасен за подобряване на взаимоотношенията, помага да разпознаете своята цел в живота и да търсите как да я постигнете, както и ви дава сила да намерите правилни отговори в трудни ситуации. Розовият и зеленият камък са прекрасни за въздействие върху сърдечната чакра и свързване с вътрешното „Аз“. Повечето камъни не са само „за едно нещо“. В комбинация те влияят на тези аспекти от живота, върху които искаме да въздействаме в дадения момент“, поясни Нели Карагьозова. Според нея освен розовия кварц, изключително подходящ да привлича любовта е и рубинът. Със същите функции е натоварен и лунният камък.

Ненапразно доста мъже интуитивно избират бижута с оникс. Въпреки разпространеното схващане, че е черен, камъкът съществува в сиви, бели, сини, червени, жълти и кафяви разцветки. Той насърчава типично мъжкото качество да ръководиш, а не да следваш. Същевременно дава сила, осигурява защита в трудни обстоятелства, при прекомерна физическа и психическа умора. Ониксът фокусира нашата енергия и я просветлява с по-висша сила. Понякога дори ни помага да предвиждаме бъдещето. Този минерал развива капацитета ви и помага да се превърнете в създател на съдбата си. Целебните му качества влияят благоприятно върху зъбите, костите, помагат при проблеми с кръвта, отразяват се добре на краката. Препоръчва се да се носи от лявата страна на тялото.

Легенда разказва, че когато рицарите тръгвали на поход за освобождението на Божи гроб, подарявали на дамите на сърцето си колие от оникс, защото той тушира флиртаджийските настроения. Така (освен с девствените пояси) си осигурявали смирението и благочестието на жените си.

„Лунният камък пък е много търсен от жените, защото отваря двери - добавя Нели Карагьозова. - Цветовете му са бяло, кремаво, жълто, зелено и синьо. Повечето хора го възприемат като камък на любовта, но сред кристалотерапевтите е известен като тласък на новите начала. Той помага при отварянето на нова страница. Свързан е с Луната, развива енергията Ин и затова се смята за дамски. Но може да бъде полезен и при мъжете, които искат да подобрят баланса си. С него могат да привлекат женското начало в себе си, в най-добрия смисъл - на любов, загриженост, доверие, всеотдайност, привързаност... Лунният камък се използва за подобряване на физическите способности, помага за прозорливост към бъдещето и привлича подаръците. Най-добре е да се носи като медальон. Така успокоява прекалените реакции, намалява емоционалното напрежение, предпазва от тъга и импулсивни решения.

Тъй като с право се смята за най-женския камък, се препоръчва дамите да не слагат бижутата си при пълнолуние. В останалите дни лунният камък облекчава симптомите на менструалния цикъл и нервното напрежение, помага на храносмилането и подобрява репродуктивните функции.

Наричат опушения топаз камък котва. Той запазва разсъдъка ви, когато у вас бушува вълнение и не знаете как да постъпите под напора на различни вибрации. Помага да се заземите чрез първата чакра. Ако балансът ви не тръгне от нея, винаги нещо ще ви липсва. Опушеният топаз е основа за надграждане. Психологически той помага да се преборвате със страха, лекува депресия, носи емоционално успокоение, равновесие, позитивност, но също така внася елемент на прагматизъм в мислите, дава яснота при противоречия, помага на концентрацията и усилва комуникацията.

Ахатът е универсален антибиотик. Той помага да се възприемате цялостно, внушава самоувереност при себеанализ и приемането на различни предизвикателства, помага да разрешим дилемите си със силата на концентрацията и да превърнем аналитичните си способности в практически решения. Ахатът е чудесен за стимулиране на паметта. В емоционален план тушира стаения гняв, помага да отшумят емоционалните травми, дава сигурност и спокойствие. И най-вече помага за лечение на болестта на съвременния свят - неврозата във всичките й форми“, завършва Нели Карагьозова.

Дребни хитринки за хармония и късмет

Преди да излезете от вкъщи, „работете с огледалото“. То е безценно, когато имате проблеми със себеизразяването, а ви липсва приятел или близък, с когото да споделяте. Седнете пред огледалото и си представете на стола до себе си човека, с когото бихте искали да говорите. Така ще изразите всичките си тревоги и успокоени ще тръгнете на работа.

Психолозите казват, че гледането на собствения образ успокоява, защото виждате нещо познато и сигурно. Но всички послания към себе си трябва да отправяте в сегашно време. Не „Ще се почувствам по-силен и самоуверен“ или „Утре ще бъде по-красива и обаятелна“. Утвърждавайки желаното в сегашно време, привличате късмета си в настоящето.

На прозореца на спалнята си сложете зелено растение. То ще ви пази от чужди енергии и влияния.

Червеният конец на китката не е просто мода. Той трябва да се носи на лявата ръка, където минава меридианът, свързан със сърцето. Препоръчително е да ви го върже човек, на когото вярвате безрезервно. Майка например. Освен това конецът има и здравословен ефект.

Джон Пейн от „Ейша“ записа български албум


В проекта участват още Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от „Тото“


Магдалена Гигова

                               Нейтън Ийст, Милен Врабевски и Саймън Филипс от „Тото“.

Вокалът на легендарната рок група „Ейша“ - Джон Пейн, участва в амбициозен проект на българската компания „Интелиджънт мюзик“. Д-р Милен Врабевски, който е композитор, автор на текста и продуцент на албума „Тъчинг дъ дивайн“(„Докосване до божественото“ - англ.), е привлякъл студийните „зверове“ Саймън Филипс (барабани), Тим Пеърс (китара) и Нейтън Ийст (бас). Ракети носители на албума към световния пазар са Джоузеф Уилямс от „Тото“ и Джон Пейн от „Ейша“. „Прекрасно беше да се потопиш в работата с Милен. Албумът има смислено послание, придружено с красива музика и добър рокендрол. Музикантите в този проект са от най-висока класа“, споделя Джоузеф Уилямс.
Първият сингъл „Майн проджекшън“ е класическо хардрок парче с мощния вокален аранжимент на Джон Пейн. Останалите композиции също са с многопластово звучене. Всички гост-звезди имат и творчески принос към продуцентските решения на албума.
Освен в едно от най-модерните звукозаписни студия на Балканите - това на „Интелиджънт мюзик“ в София, записите са правени и във „Фантом рекординг“ на Саймън Филипс в Лос Анджелис. В тях участва и фронтменът на „Назарет“ Карл Сентънс.
„Майнт проджекшън“ носи позитивното послание на продуцента и композитор Милен Врабевски да водим съзнателен живот и да следваме повика на сърцето си“, признава Нейтън Ийст. „Работата ми по този аблум в студиото с Милен беше страхотна. Това е един много интелигентен музикален проект за ума“, щастлив е от резултата Джон Пейн.
Световната премиера на албума ще е през септември.

                                                                    Джон Пейн

Отпор на бръчките с мезоконци

Новата терапия стяга овала и се бори с двойната брадичка

Магдалена Гигова

Нов метод за подмладяване дава шанс за премахване на досадната двойна брадичка и за извайване овала на лицето. Ефектът от неоперативния лифтинг също не е за пренебрегване - кожата е опъната 250 дни. Д-р Ана Пейкова разказа пред „Преса“ за достойнствата и недостатъците на терапията, която подмладява, стяга и придава сияйност на тена.

„Идеята на мезоконците е кожата така да се активира, че да започне да произвежда собствен колаген и еластични влакна. След определена възраст това е трудно да се получи и затова медицинските специалисти търсят начин да провокират по естествен път физиологичния механизъм за репродукцията на еластин. Един от начините е чрез имплантиране на мезоконци. Те са напълно биоразградими в кожата, както конците, с които се шият вътрешни рани в хирургията, и имат зъбчата и линейна структура. Лекарят решава кой вид да използва, за да постигне максимален резултат.

Хубавото е, че процедурата се прави еднократно и не боли повече, отколкото при обикновена мезотерапия. Конците се разграждат за 240-250 дни, но за разлика от други терапии със същия предизвикващ производството на колаген ефект, тук дерматологът има по-голямо поле за творчество. Лекарят може да повдигне вежди и скули, да оформи овала на лицето, да освежи и подмлади кожата.

Качественият конец е нанизан на изключително тънка и много добре заточена игла и боцването с нея почти не се усеща. Навлизането й в кожата е безболезнено, защото се избира зона, където няма голяма чувствителност. Разбира се, пациентите не бива да очакват чудеса. Мезоконците се имплантират по определени схеми и могат да се комбинират с ботулинов токсин, хиалуронова киселина или филъри. Така се постига леко повдигане на веждата, откъдето следва и такова на клепача, особено ако се добави и филър. При по-дълбоки бръчки мезоконецът лифтира, а бръчката се запълва. При загуба на обем, рязко отслабване или възрастови промени, където се наблюдава дори стопяване на костта, използването на мезоконец за моделирането не е достатъчно. Обаче когато става дума за отпускане на кожата по овала на лицето, промените по контура заради гравитацията, изглаждане на шията или двойна брадичка, се използват зъбчати конци. Те са по-малко на брой и се поставят по определена схема. Докато с линейните попълваме корекцията на овала и тогава вече е необходимо да се сложат 30-40 мезоконеца за постигане на нужния ефект. Поставят се под кожата под формата на решетка и я придържат и повдигат, като разграждането им е равномерно и няма опасност да се получат нежелани „бабунки“.

Много добре се получава при т.нар. бръчка на гнева между веждите, когато се сложи ботулинов токсин, а с мезоконец се дезактивира мускулът. Понякога конецът заменя ботокса, като се имплантира в мускула и така препятства свиването му. Поставен около очите, заличава бръчките „пачи крак“. При дълбоките линии около устата и носа хиалуронът е по-подходящ вариант.

Но мезоконците не служат само за корекции. С тях уморената, пореста и отпусната кожа се ревитализира и получава блясък. Терапията не е само за лице. Прави се и на деколте, но само ако кожата е много остаряла и променена. Често се прилага върху ръце или корем, защото стяга отпуснатата кожа.

Конецът е тънък като косъм и не можем да очакваме потресаващ ефект като след липосукция, но съживяването на кожата и стягането са силно изразени. А след 250-ия ден човек може да отиде при лекаря за нова порция мезоконци, стига дерматологът да прецени. Единственият страничен ефект, който може да се получи след процедурата, е възпаление при неспазване на изискванията след поставянето им.“

Защо децата мислят, че Бетовен е куче

Магдалена Гигова

Уви! Тенденцията „фаст фуд“ - бърза и нездравословна храна, от която задължително се пълнее, не е характерна само за яденето. Все по-често гимназистите питат няма ли „Под игото“ на дивиди, та да понаучат отгоре-отгоре сюжета, вместо да се морят с четене. Така хем оставят с убеждението, че знаят „за какво иде реч“, хем не се задълбочават в нещо, което им се струва архаично и ненужно.

Проблемът е, че пораженията след фаст фуда в образованието раждат не само затлъстяване на ума, а потресаващи резултати. От онези, които наричаме „бисери“ и им се смеем с горчилка в устата. И най-малкият ни дерт е, че 90 на сто от децата са убедени, че Бетовен е куче. А част от юношите са напълно сигурни, че автори на песента „Къде си вярна ти, любов народна“ са Слави Трифонов и компания, неподозирайки за съществуването на клетия възрожденец Добри Чинтулов.

Нова вълна от потрес ни заля при откровенията на проф. Петко Тодоров за познанията на кандидат-журналисти (!) в УНСС. И ако можем да преглътнем някак си как мома от Благоевград се кълне, че Димитър Благоев-Дядото е основал родното й място, дори без упойка не възприемаме екстравагантната идея за връзка между Октомврийската революция и Октоберфест. Щеше да е забавно, ако не беше трагично. Още по-трагично е, че някои от тях сигурно ще успеят от втори опит. И тогава неграмотността ще започне да се репродуцира, защото „казаха го по телевизора“ или „вестникът писа“ за някои все още е императив за достоверност. И току-виж любителите на информационния фаст фуд повярвали, че писателят Ран Босилек всъщност е Рамбо Силек.

Лошото е, че „сдъвкаността на познанието“ шества из частни уроци и подготвителни курсове, а когато си недоучил и недоразбрал, колко му е да произведеш фраза като „Иван Асен не обичал да гледа тъжни вестоносци. Той обичал веселите годежари! Вместо меча си той вадел нещо друго.“ Или още по-прочувствената: „Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно.“ Смеете се, а? А защо не се усмихвате на вица „Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар?!“ Тези бъдещи историци и филолози като нищо ще станат учители на вашите деца. Завършилите технически специалности ще строят домовете, в които ще живеете, и ще поправят влаковете, с които пътуват най-близките ви хора.... Влезлите с „две плюс“ в някой от нароилите се университети с гръмки имена криво-ляво ще долазят до диплома под ласкавите погледи на професори, дето се множат с геометрична прогресия. И ще ви станат началници! Цялата тази интелектуална катастрофа идва от фаст фуд обучението. Е, този хамбургер определено ще ни приседне!

Гордост за Турция:

Два нови обекта бяха добавени в списъка на ЮНЕСКО за 2015 г.

Крепостта на Диарбакър и Градините „Хевсел“ заедно с античния град Ефес в Турция бяха включени в съкровищницата на ЮНЕСКО по време на 39-тата среща на комисията за световно наследство, която се проведе в Бон, Германия. С това турските културни обекти в постоянния списък стават 15.

Ефес

Ефес е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Той е разположен на западния бряг на Турция, на около 50 км южно от Измир, недалеч от Егейско море и в близост до Кушадасъ. В античността е бил на самия бряг, но с времето се е отдалечил встрани от морето. Известно е, че районът е бил обитаван още от периода на неолита. През вековете Ефес се е превърнал във втория по големина град в Римската Империя. В днешно време той е един от най-забележителните археологически обекти в света, посещаван от милиони туристи всяка година.

Крепостта на Диарбакър и Градините „Хевсел“

8000-годишните Градини „Хевсел“ бяха номинирани за вписване в списъка на обектите от световно наследство на ЮНЕСКО миналата година. Те представляват плодородните земи между Крепостта на Диарбакър и долината на река Тигър.

Каменното охранително съоръжение е построено от базалт през 349 година, по времето на Римския Император Константин II. Стените на крепостта, които са дълги почти 6 километра, се състоят от 82 бастиона и имат 4 входа.

Диарбакър, разположен в югоизточната част на Турция, в непосредствена близост до река Дичле, е заобиколен отвсякъде от градските стени. Историческата му атмосфера е неповторима и завладяваща за посетителите. Намирайки се на историческия път на коприната, районът се превръща в център на изкуството, културата, търговията и науката и поддържа тези качества и в момента.