Ален Делон на прага на 80-те

С Роми Шнайдер бяхме от различни измерения

Трудно може да се каже, че Ален Делон има ведър характер, но за това причините са много: трудно детство, бедна младост, натрапчива известност и самота в старостта. Когато се решава на разговор пред руския вестник „СПИД-инфо“, синеоката легенда поставя условия: да не го питат за сина му Антъни, с когото са имали обтегнати отношения в миналото; за здравето и за безкрайната върволица от жени в живота му. Но все пак не заобикаля честните отговори.

„Днес вече нищо не може да ме изненада“, казва актьорът с близо 90 филма в биографията си. „Съвременното кино не ми е по вкуса. Малко са режисьорите и актьорите, които са истински професионалисти. Неудачници много, а таланти малко. Просто ми е скучно да гледам новите филми. Много съм преживял и в живота, и на снимачната площадка. Днес ме ужасява старостта. По-точно не тя, а омерзението да се чувствам безпомощен. Надявам се тежките болести да ме подминат. Никога не съм се замислял дали бих искал да живея вечно. Защо не, ако нямам проблеми със здравето?! На мен ми харесва животът ми и това е прекрасно“, споделя актьорът, който тази година ще навърши 80 години.

Според него единственото нещо, което мъжът не успява да разбере докрай, това е жената. „Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш. Разбира се, винаги ме е удивлявала тяхната убеденост, че вечната любов съществува. Тя е възможна, но само ако единият от влюбените не е между живите. Нищо не е вечно. Винаги се намират обстоятелства, които да убият любовта.

Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Не, не говоря за Роми Шнайдер. Тя беше прекрасна жена, но с нея живеехме в различни измерения. На мен, например, винаги ми е било напълно безразлично дали готвачката краде от месото за домакинството. Важното е да има нещо за вечеря. А за Роми беше неприемливо. Може би е била права, но на мен тези разправии с готвачки и прислужници ми идваха в повечко.

Но не бих позволил да си отиде от мен майката на двете ми по-малки деца - Розали ван Бремен. Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот - дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Мъчно ми е, че се разделихме с Розали. Но животът ни поднася и неприятни изненади. През целия си живот съм правил всичко заради жена. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но уви! Късно научих урока, че мъжът никога не трябва да казва на жена си истината. Защо ви е истина, щом има любов, жените?! Обичайте се, наслаждавайте се един другиму. А жената никога не бива да признава на мъжа, че си е правила пластична операция. Тя трябва винаги да бъде естествена, или поне да изглежда така.

Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка „гаранционната възраст“ на чувствата е индивидуална. Например, със съпругата ми Мирей Дарк живяхме в хармония и се обичахме 15 години. Понякога размишлявам струва ли си да се върнеш към стара любов. Когато бях млад, не би ми хрумнало подобно нещо, но сега се замислям и ми се струва възможно.

С Розали също живяхме 15 прекрасни години. Признавам, че моят навик да бъда до болка откровен я изкарваше от нерви. А пък мен ме дразнеше бърборенето на приятелките й. Всичките ми стари другари са сдържани и мълчаливи“, признава актьорът и трезво добавя: „Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.“

Актьорът от „Двама мъже в града“ споделя, че бедността през детството му за него е била унижение, но и урок. „Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това. Гордея се не с щедростта си, а с моите деца. Те са чудесни. Когато се погледна в огледалото, мисля за младостта. Единственото нещо, което може да ме изкара от равновесие, са приказките, че съм завиждал на Белмондо за славата. Това е тотална глупост! Та ние сме толкова различни. Когато зрителят види на екрана моето лице, то не предизвиква смях, докато образът на Белмондо го докарва до кикот.

Понякога ми се струва, че съм дал прекалено много интервюта. Омръзна ми да говоря за себе си. Дори ми се струва, че журналистите са измислили целия ми живот. Всеки човек има право да прави заключения, смятам за нормално пресата да се изказва за мен както желае. Всички факти от живота ми са известни, но ми е трудно да кажа коя част от него е била най-щастливата. В един период съм се чувствал свободен, в друг любим, в треди - успял. Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си. Затова не мога да отговоря на въпроса каква е разликата между „живея и съществувам“. Аз винаги съм живял и продължавам да го правя. Затова съм благодарен на съдбата“, завършва звездата от „Роко и неговите братя“.

Ален Делон не е скъсал завинаги с киното. Засега е решил да не се снима повече, но ако получи интересно предложение от талантлив режисьор като Люк Бесон или Никита Михалков, с радост ще откликне. „Не съм уморен от популярността си. Нима можеш да се умориш от славата?!“, звършва риторично разговора актьорът.

Пурата – религия и ритуал

Магдалена Гигова

Почитателите на хаванските пури се зарадваха на падането на ембаргото срещу Куба дори повече от поданиците на Фидел. Пурата не е просто тютюнево изделие. Тя е ритуал, дори религия. За нея може да се говори дълго и с любов – точно както се пуши. И всеки път усещането е различно, защото две напълно еднакви пури не съществуват и всяка си има свои особености. Любопитното е, че по трудност на създаването този тютюнеш шедьовър се приравнява с коняка. Ако пурата е свивана ръчно, няма втора такава в света. Всяка е уникална, защото е отражение на почвата, климата и майстора торседор – специалист по навиване на тютюневи листа. За да опознаете необятния свят на пурите и да различавате ментето от оригинала, ще са ви нужни години системни „упражнения”. Димът от тях никога не се гълта, той не бива да попада в дробовете, а това снижава вредното въздействие на никотина. Те не са просто тютюнево изделие, а произведение на изкуството. Може да се помирисват, близват, опипват, дегустират, пушат поетично. Пурата е ритуал, който подсказва на запознатия с правилата пушач, как се отнасят към него.

Най-скъпите пури имат не само специфичен размер и начин на свиване, а и тайни рецепти за смесване на тютюна. Прочутите марки кубински цигари съдържат повече от 20 вида листа от различни сортове.

Проститутки свивали „Коиба”
Само година след появата си на бял свят през 1966 г. пурите „Коиба” (cohiba)

стават най-търсените в света. Една от легендите за създаването им твърди, че торседорът Едуард Ривера си свивал цигари със собствена смес, защото имал много чувствителна устна лигавица. Когато ги опитал един от майсторите на пурите на Кастро останал изумен от приятния аромат. Той убедил Ривера да му даде рецептата, а за финото сгъване на тютюневите листа били наемани проститутки. Докато работели шефът на смяната им четял стихове от Хосе Марти. Дълги години cohiba оставали достъпни само за милионери и короновани особи. Чак през 1982 г. пурите влизат в магазините, но цената им е най-високата в света. Така те завладяли не само ума и чувствата, а и финансите на пушачите.

Зелените са за дами, черните – за мъжкари
Главинте показатели при пурите са цветът, формата и размерът. Светлозелените са ароматни, по-леки, тънички, лесно „теглят” и са предназначени за жени. Светлокафявите имат плътен вкус и са по-силни. Производителите ги пускат на пазара по-големи от зелените, но по-малки от шоколадовите на цвят. Те пък могат да бъдат тъмнокафяви или червеникави. Те са най-силните, ароматните и скъпите, но не чак колкото черните. Техният вкус е интензивен, ясно изразен и наситен.

Малки тайни на големите цигари

Хубавата пура не може да е евтина. Когато купувате се убедете, че повърхността й е гладка, а когато я въртите в ръка не шумоли. Кутията задължитело трябва да има холограма или печат, гарантиращ оригиналност в левия ъгъл. Пурите вътре е задължително да изглеждат като хомогенна маса – почти еднакви по цвят.

Ако ще ви е за първи път – започнете с класическа плътна пура умерена по сила и с приятен вкус.
Ако ще минавате в елитния легион на пушачите на пури, купете си наведнъж всички приспособления, без които ритуалът е невъзможен.

Ако пурата е от нарязан тютюн, тя най-вероятно е правена с машина. Ръчните се свиват от цели листа. Те се състоят от няколко елемента: пълнеж, свързващи и покриващи листа. Всеки лист си има име и предназначение. Воладо (volado) в превод от испански означава „летящ”. Той е най-тънък и отговаря за горенето на пурата. Листът секо (seco) на испански е „сух” . От него зависи ароматът. Най-силният и твърд от влизащите в пълнежа листа е лихеро (ligero), в превод – лек осигурява вкуса и характера. Пропорцията, в която са смесени различните типове тютюн в пълнежа, придава индивидуалност.

При силните пури е висок процентът на листата ligero, докато при меките и ароматни видове преобладават листата seco. Поначало пропорцията се променя с всяка реколта, защото са различни. А същевременно производителите трябва да запазят вкуса на пурите си непроменен. За това е отговорен майсторът по смеските.
Със свиването пък се занимава торседорът. Той събира пълнежа, акуратно разглаждайки всеки лист и го увива със свързващия, подбран с определена плътност. Внимателно работейки с пръстите си торседорът придава на бъдещата пура необходимата форма. Полученият полуфабрикат се поставя в дървена преса, за да се фиксира. След това торседорът обвива пурата в тънък лист. Заключителният щрих е запечатването на крайчето. Малко кръгче, изрязано от цял покривен лист се залепвя за връхчето на пурата със специално лепило от растителен произход, без мирик и нкус.

Първообраз на пурите са огромните тръби от тютюн с конична форма, които пушели индианците. Идеята да се класифицират то формата и размера се появява в средата на 19 век в Куба. Страната и до днес е единствената, в която стандартите са залегнали в законодателството. В него са залегнали 69 формата за ръчно свити и 16 за машинни пури. По традиция дължината се измерва в дюймове, а диаметърът в специална мерна единица, взаимствана от бижутерите - ринг гейдж. От дължината на пурата зависи времето на пушене. Но тя влияе и на температурата на дима, който влиза в устата на пушача. Преминавайки през пурата той се охлажда. Затова колкото по-дълга е тя, по-прохладно и меко е пушенето.
Диаметърът на пурата влияе върху пълнотата и наситеността на вкуса. Закономерността е очевидна – при по-голямата ширина има повече листа и съответно – различни видове тютюн, които образуват букета от аромати. Три едновременно тлеещи листа тютюн дават по-различен вкус, откоркото един или два и общата гама е по-наситена.

По отношение на формата, пурите се делят на прави и фигурални. Правите (parejos) са цилиндричните с еднакъв по цялата дължина диаметър. Фигуралните са онези с каквато и да е форма, различна от цилиндричната. Главната им особеност е в това, че при тях по-осезаемо се усеща поманата на вкуса по време на пушене.

В името на насладата

Когато сте си купили качествена пура, първо трябва да отрежете крайчето й със специално ножче „кътър. Късането му със зъби е неприемливо. Пламъкът от кибрита (задължително с дълги клечки) или от запалката не бива да докосва пурата. Жарта й дава възможност да се запали сама. Запалката не бива да е бензинова, а задължително газома. Пурите не се пушат като цигари – те се държат в ръка, а не в устата. Всмукването на дима трябва да става чак тогава, когато жарта се разпространи по цялата окръжност на пурата. Вдишването му става бавно, с наслада и усет за пълниа букет от ухания и вкусове.
важен нюанс е, че не е необходимо да гасите пурата, по-добре е да я оставите да изтлее в пепелника. Дори тогава тя ще ви дари с изумителен аромат.

Вива Ла Карибе!

Куба минава за класика в жанра, но на почти всеки карибски остров в кокетни работилнички около пристанището диплят листа тютюн и нареждат продукцията си в дървени кутии пред очите на купувачите. Митовете за 16-годишни мулатки, които свиват пури на гъвкавите си бедра, се оказват рекламен трик – те само бастисват материала. За изработването на една добра cigar са необходими над 340 манипулации, които се усъвършенстват цял живот. Така че колкото по-стара е жената с тютюна в ръце, толкова по-качествена е работата й. Девойката може да стои пред магазина в сластна поза, но в задната стаичка баба й прави истинските пури.

А традицията повелява само дами да докосват нежния материал и докато работят да им четат любовни стихове. За пред туристите, разбира се. На пипане листата са меки като най-фина кожа, но неизмеримо по-крехки. Мълви се, че 80 на сто от „истинските кубински пури”, които в САЩ се продават по 800 долара парчето, са произведени на Карибите. Емигранти от острова на Фидел си донесли семена, ноу-хау и машини, досущ като онези, с които се правят легендарните Cohiba. Потърсили са карибска почва със същата киселинност и... ментетата дублират качествата на оригинала. Очевидно си го бива, щом легендарният Зино Давидофф още през 80-те изнесе прочутото си производство на Карибите.

10-те мита за вредата от пушенето

Мит 1. Започваш да пушиш от келешлък, а не можеш да спреш от липса на воля.

Последните данни на молекулярната генетика доказват, че склонността към тютюна е наследствена. Т.нар. „пушачески ген” обаче защитава любителите на пури и цигари от рак и сега обмислят как да го присаждат на непушачи. От една страна пушенето не вреди на всичкия, а от друга отказването от него е огромен стрес за организма на някои, близък до остро възпаление. И това не е метафора. Изследване на университета в Пенсилвания показва, че отказващите тютюна страдат от депресия, мускулни болки, промяна в апетита и обостряне на хроничните заболявания.

Мит 2. Витамините са противоотрова за тютюневия дим.

Само че биохимията на пушачите не се подчинява на всеобщите закони. В проучване на университета Кинси, Масачузетс, установили, че „чистият” бета-каротин провокира нарастване на туморна маса у пушачите. Според публикуваните в „В Ню Ингланд джърнъл ъф медисин” данни при употребяващите никотин рискът да развият онкологично заболяване е с 28% по-голям ако подсилват менюто си с хранителни добавки и синтетични витамини.

Мит 3. Тютюнопушенето е враг №1 за бременните.

Оказва се, че е така само понякога, друг път е полезно. При бъдещите майки, които припалват цигари рискът да получат еклампсия (припадък по време на раждане близък до епилептичния) е с от 30 до 50 на сто по-малък. При пушещите брременни по-рядко се среща и хипертония. „Руски лекарски журнал” пише: „Тютюнът работи като антиестроген и това се отразява благотворно при болести, възникващи при неговото свръхпроизводство. В следствие на това активното пушене намалява риска от фиброза на матката (до 50 процента при по-кльощавите жени и онези след менопауза). Някои изследователи доказват по-малък брой на новородени със синдрома на Даун при майки-пушачки в сравнение с въздържателките”.

Мит 4. Ако пушите и пиете едновременно нанасяте двоен удар на организма си.

В действителност комбинацията от вино и цигара или пура има 20% по-малко шанс за проблеми със стомашно-чревния тракт. Други учени стигат по-далеч като твърдят, че който пуши и изпива по чаша вино на ден по-рядко умира от рак на червата. Подобна е връзката и с язвения колит, но при жените се проявява по-рядко.

Мит 5. Няма болест, за която пушенето е полезно.

Напротив! Има! В Ню Йорк провели експеримент с близнаци преди 30 г. и забелязали необяснима връзка между генетичното предразположение към пушенето и към болестта на Паркинсон. За да обясни тази противоречаща на здравия разум теза д-р Керълайн Танер от Калифорнийския университет изследвала едно- и разно яйчни близнаци, общо 113 двойки мъже, при които единият от братята страда от Паркинсон. Оказало се, че „здравите” пушели повече от болните.

С половин уста лекарите признават, че тютюнът влияе положително върху химическия баланс в организма на шизофрениците. Пурите и цигарите помагат и при афтозен язвен стоматит, алергичен алвеолит, сенна хрема и кожно-възпалителни процеси. Доказано е позитивното въздействие на никотина при Алцхаймер и че ако пропушите на стари години ще се предпазите от склероза на съдовете. „Бритиш медикъл бюлетин” пише: „Пушенето може да има положително вляние върху умствената работа на здрави хора при обработката на информация, ускоряване на някои моторни реакции и подобряване на паметта”.

Мит 6. И за цигарите ви трябват „разтоварващи дни”.

Ако веднъж пушите, а друг път не, не помага за здравето. Всяко прекъсване - за ден, седмица или месец вреди повече, отколкото равномерното припалване, твърди проучване на английския професор Бо Ландбека с 1116 мъже и жени от 35 до 68 г., разделени в три категории: постоянни пушачи, бивши пушачи и такива ,които никога не са опитвали.

Мит 7. Спортът и пушенето са несъвместими.

Четейки мемоарите на различни треньори, научаваме за глоби и наказания за шампиони, пристрастени към никотина, но това не им е попречило да поставят рекорди. Работата е там, че благодарение на пушенето спортистите изработват компенсаторен механизъм и хемоглобинът започва да пренася повече въздух. Във всекидневието това не се усеща, но при свирепи натоварвания плюсовете от това са неоспорими. В маратонските бягания човешките възможности са достигнали границите си и често на финала чакат реанимационни екипи. Доста от бегачите използват допинг. А приблизително същото въздействие върху дробовете им оказват и цигарите, макар с времето компенсаторното превъзходство с течение на времето да губи стойността си, заради вредните смоли в тютюна.

Мит 8. Всеки пушач страда от съдова недостатъчност и рискува да му отрежат краката.
Първо, за да се стигне до там трябва дълги години да пушите минимум по две кутии на ден. Агенция „Ройтерс” цитира Джеймс Джанг от Оксфорд, изследовател на въздействието на никотина върху кръвоносната система. Лабораторните мишки били или с рак, или с нарушено кръвообръщение. Резултатът бил изненадващ – тютюнът подпомагал възстановяването на съдовете и активизирал мишките.
Профессор Ивлин Кук пък смята, че никотинът може да се използва за зарастване на рани, лечение на съдови болести и диабет. Учени изясняват възможно ли е да помага при неврологични разстройства като болестите на Паркинсон и Турет. Заедно с тютюневия дим пушачът вдишва голямо количество вещества, главно никотин, който играе ролята на природен антибиотик, унищожава повече от 36 вида патогенни микроорганизми и бактерии в устата. Пушачите по-рядко боледуват от херпес на устните и лицето.

Мит 9. Легенда е, че от пушене се слабее.

Учените твърдят, че благодарение на активизирането на мастния обмен, никотинът се смята за успешно средство за нормализация на теглото. При системните пушачи средната телесна маса по-често е близка до идеалната, а мастното съдържание 1,5 пъти по-малко отколкото при непушачите.

Мит 10. Пасивните пушачи страдат.

В продължение на 15 г. химици от Техническия университет в Тексас изчислявали прецизно количеството тютюнев дим, поглъщано от пасивните пушачи. Поставяли шестима пушачи в стая от 6 кв.м. с един непушач. Оказало се, че за да вдишат препаратите, които един пушач получава от една цигара, непушачът трябва да стои в задимено помещение цели 100 часа.

Силвия Кацарова:

Просто падам! Българин да се моли за българско!

Магдалена Гигова

Силве, как посрещна новата година?

С уникален купон! Бяхме с мъжа ми Любо в петзвезден хотел в Стара Загора. Имах участие в три поредни вечери, но това не беше работа, а забавление. И аз празнувах с хората. Децата ме целуваха, снимаха се с мен, знаеха песните ми наизуст. Понякога ми се струва, че музикалните медии, които казват, че хората не искат да ни смушат, си стоят в София. А столицата не е България. Навсякъде в страната ни посрещат с обич. Там и децата са различни. На 10-12 години са с такива чисти очи и души, докато софийските са доста по-отворени. Прекалено дори. Сега е трудно да възпиташ дете. Геройство е да го спасиш от затрупващата го агресия - филми, музика, интернет. Каквото му е интересно, си го намира и хич не пита родителите си.

• Чудя ти се на акъла. Хората се мъчат да се изкарат по-млади, а ти отпразнува с пищен концерт 40 години на сцената и 60 в живота.
• Въобще не ми дреме! Всеки сезон от нашия живот е красив по своему. Аз съм вече в есента и както сезонът е красив с пъстрите си листа и приятното слънчице, така се чувствам и аз. Вече съм успяла да отсея най-доброто от живота си, взела съм си поука от много грешки. Есента може да бъде много красив сезон в живота на всеки, ако успее да опази духа си млад.
• Нали има една стара градска песен „Красив сезон е любовта“... При теб явно любовта е вечният сезон.
• Любовта наистина дава изумителна енергия. Но аз съм и заобиколена от много млади хора - музикантите, с които работя, приятели около Теди, фотографът Костадин Кръстев-Коко... Цялостната концепция за концерта бе направена от млади хора и няма начин да не се потопиш в техния свят.
• Но и малцина решават на твоята възраст да променят изцяло живота си - разведе се с мъжа, с когото бяхте женени десетилетия, и се омъжи за ученическата си любов Любомир. Как успя да го сториш по такъв слънчев начин?
• Има значение, че ние тръгнахме през 70-те години да работим в Европа и Скандинавия. Тамошните отношения много повлияха на нашите. Там една разведена три-четири пъти жена контактуваше с всичките си бивши съпрузи, заедно си гледаха децата и си ги подхвърляха взаимно с разбирателство и веселба. Когато направиш равносметка, животът е прекалено кратък, за да враждуваш, вместо да търсиш във всяко нещо щастие и радост. И бившият ми мъж Милчо Кацаров живее много добре със своята приятелка, която е лъчезарно и слънчево същество. Събираме се семейно на обеди и вечери. Много ни е готино!
• А хората ви се чудят!
• Българинът, колкото и да претендира, че е европеец и модерен, съзнанието му е още много консервативно. Бях потресена, когато гледах едно предаване, в което правеха паралел между децата на сирийските бежанци у нас и българчетата. Дечицата им изглеждаха много възпитани и много умни, бяха понаучили нашия език, ходеха на училище. А българчето, дори с риск да ме намразят, изказа „много умната мисъл“, която сигурно е чуло от родителите си, „Бежанците не заслужават да живеят. Те трябва да умрат“. Може ли едно дете да каже за други деца подобно нещо. Кои са тези родители, възпитали потомството си в такава фанатична омраза?! Оттук правя извода, че обществото ни абсолютно е болно! Не се замислят, че половината българи са емигранти в чужбина и сигурно и към тях някои се отнасят, както те към бежанците. А тези хора са безсилни. Те от добро не са си напуснали родните места. Ами, както все не можем да се оправим политически у нас, вземе че дойде една диктатура, какво ще се случи с нас?! Винаги когато гледам филми или чета книги, се поставям на страната на страдащите, унизените, пренебрегнатите, смачканите. Много им съчувствам. Имало между тях убийци! Че у нас няма ли. Щом си човек, ти си подвластен на всички пороци - наркотици, изнасилвания, кражби, независимо от каква нация и от каква раса си.
• И нас ни гледаха странно, когато за първи път пътувахме в чужбина. Ние бяхме зад Желязната завеса, от комунистически режим, но като народ имаха голямо уважение към нас, защото бяха убедени, че сме интелигентни хора.
• 
• Очевидно е така, щом толкова години оцеляхте като семейство - да сте 24 часа заедно и вкъщи, и на работа.
• Честно казано, не сме се карали. И „Ритон“ са така. Ние взаимно се допълвахме професионално. Съветите, които ми е давал мъжът ми, са били много далновидни. Той е музикант, инженер, разбира от качество на звука, работи дълги години в първо студио на националното радио. Милчо беше един от модерните саунд инженери. Изключителен професионалист е и продължаваме заедно да правим концерти. Признавам - той ме създаде! Взаимно се създадохме, но неговият дял е по-голям. Навремето да влезеш да записваш в националното радио, не беше никак лесно, а композитор да даде своя песен на начинаеща певица, току-що завършила консерватория - абсурд! Групата ни LZ чрез Милчо Кацаров влезе в националното радио. Иван Калчинов ни запозна с Тончо Русев. Така тръгнаха нещата от 1972 година, но чак през 1979-а направихме албум.
• Но сте срещнали голяма съпротива от родителите си, когато сте решили да се жените.
• Тази тема е много дъвкана. Да не буним духовете на покойниците.
• Как реши да станеш естрадна певица. Защо не оперна или народна?
• Оперна певица не се става току-така. Аз съм родена в Добрич, но съм израснала в Хасково. В тамошното читалище „Заря“ ходех на уроци по солфеж и акордеон. Моят преподавател Теохаров ме насочи съм естрадната музика. Читалищата са центровете, където се развива потенциалът на всяко дете в различни насоки. Сега тези културни средища умират. Жалко! Но за това са виновни политиците. Те концентрират капитала, така че да има много богати и много бедни, защото една неука нация по-лесно се управлява и манипулира. И после се чудим защо фалират банки. Хората са управляеми и зависими поради бедността си, нямат сили да се борят с живота.
• Проблемът на българите е, че забравят. Колко пъти вярваха във финансови пирамиди. Колко пъти преизбираха политици, които съсипаха икономиката и въпреки това отново гласуваха за тях.
• Тя не само пее, а и пише музика и текст. Много исках да не се занимава с музика, защото знаех, че винаги ще я сравняват с мен, винаги ще казват „Тя бута дъщеря си напред“. Всички деца на хора на изкуството се налага да се трудят пет пъти повече от останалите, за да докажат, че имат собствен талант, а не ги лансират родителите им. А Теди като изпълнител е коренно различна от мен. Ако я сравняват с мен, трябва да са глухи и слепи.
• Дълги години Теди беше „дъщерята на Кораба“. Няма ли да ти е чоглаво, ако ти кажат „Майката на Теди Кацарова“?
• Според теб има ли на света майка, която да не се радва на успеха на детето си. Трябва да не е майка. На мен времето ми е минало. Предпочитам да стана „Майката на Теди Кацарова“. Направих си юбилей - личен и професионален, защото ме натиснаха приятелите. Дадоха го по БНТ и това ми стига. Щастлива и доволна съм. Оттук нататък - с мъжа ми се отдаваме на пътешествия. Имаме покана от негов приятел със страхотна ферма в Парагвай. Тръгваме на 20 януари. Ще останем в Южна Америка до 25 февруари. Ще обикаляме, ще отидем на карнавала в Рио. Ще си живеем живота!
• А албум няма ли да си подариш за 60-годишнината?
• Концертът, който направих на 30 октомври, ще издам на диск и на дивиди, защото в него имаше много нечувани досега песни. В него има и забранявани заради „западно влияние“ парчета.
• Какво мислиш за съвременната поп музика?
• Много е трудно. Съдя по Теди, която също направи самостоятелен концерт за 20-те си години на сцена и издаде албума „Преродена“. Кой купува албуми днес?! Вложенията в музика въобще не се възвръщат. Ако иска популярност, да си го пусне безплатно в интернет, поне да го теглят и да го слушат. Вече на това се радваме. Всичко даваме без пари, само и само да ни въртят телевизии и радиа.
  Вчера се чухме с Васил Найденов - докато няма закон за определени 30 или 40 процента българска музика в ефира, няма начин! В собствената си страна да се борим за квоти и проценти. Вежди пак е министър, обеща ни, хайде да видим дали ще го изпълни. Просто падам! Българин да се моли за българско!
• Не си дават сметка хората, че загубваме българската си идентичност, слушайки само западна музика. Много се радваме, когато правят кавъри на старите парчета - наши, на „Сигнал“, на Орлин Горанов, защото така се удължава животът на песните ни. Никога не отказвам на друг изпълнител, ако иска да пее моите песни. Има доста такива опити, ама не станаха популярни.
• Е, добре, ако има закон за задължителна квота от българска музика, няма ли да изплува и много плява?
• За всеки влак си има пътници. Нека слушателят да прецени. Да се даде шанс на всеки и тогава ще се отсее плявата. Има много млади и талантливи деца, които не ги пускат по медиите. Вижте участниците в музикалните формати. Почти никой не успя да пробие, защото ги използват, изцеждат ги и когато им изтече договорът, как да се справят децата. Например Невена Цонева най-много ми хареса в „Гласът на България“. Не й дадоха награда, защото гаджето й било в журито. Че той нали беше в журито от самото начало?! Защо я допуснаха за участие и й дадоха напразни надежди. Едно е гадже, едно е качества, а тях тя си ги имаше. Борбата да те забележат смачква децата. Големите телевизии и радиа искат пари. Там не може да те излъчат просто така. Излиза, че си плащаш, за да работиш. Нямам думи! Ние сме късметлии, че сме работили в друго време и че още имаме работа.
  Когато работехме зад граница свирехме на фериботите и в огромни дискотеки. В Австрия, в Грац, работихме в най-голямата дискотека през 1981 г. Сцената излизаше отдолу, качвахме се, обвити целите в пушек от сух лед. Пъстър ни беше животът. С много концерти в България, с голям репертоар за чужбина, обиколихме цяла Европа.
• Разкажи някакви случки с почитатели?
• Много често идват и ни казват „Помните ли еди-коя си година“ бяхте на гости у нас. По онова време публиката беше страшно гостоприемна. След концерта винаги се намираха почитатели, които ни канеха в домовете си на вечеря, защото свършвахме в 23 ч. и нямаше отворено заведение. Показват ни снимки.
• Един приятел от Твърдица пътуваше с нас на много концерти и беше ни направил албуми с изяви по дати и градове. Откакто Митко не идва вече с нас, спомените ни са пълен хаос. Получавахме с кашони писма за автографи. И всеки беше пъхнал в плика втори плик с адрес и марка. Трогателно! Една жена ме срещна и каза „Знаете ли, че моята първа любов започна с песента ви „Обичам те“ и винаги когато я слушам, плача, защото момчето загина в катастрофа с мотор.“ Друга пък ми каза: „Вашата песен „Бяла въздишка“ ми даде сили да се преборя с болестта.“ Предстояла й операция. Чула я на път за операционната в болницата и решила, че си струва да живее. А на колко сватби първият танц на младоженците е „Огън от любов“... Чрез музиката остава в съзнанието ти един мил спомен за най-тържествения миг от живота ти. Не е лошо!

Лексикон

Каква книга четеш в момента?

Дадоха ми преснимана „Седемте тайни на света“ от Рьорих.Тази книга е написана като Библия, с предсказания. Приключих трилогията на Вадим Зеланд „Ябълките падат от небето“. Хареса ми „Умирайки, бъди себе си“ от Амита Мурджани. Обичам да чета духовна литература.

Любимо заведение?

Ресторантчето на племенника ми „Домашна кухня“ на Римската стена. Теди оформи интериора, а рецептите на гозбите са от майка ми.

Любими места по света?
С мъжа ми ходихме в Кения и Шри Ланка. В Африка много ни хареса, но ебола ни уплаши тази година.

Внучката на Славка Славова чака бебе

 

Карина Караньотова от БНТ2 е една от тв водещите, които излизат в отпуск по майчинство

Магдалена Гигова

Снимката е правена от Ангел Караньотов, шампион по мотоспорт и син на бащата на Карина и Аня Пенчева.

Тв водещата от сутрешния блок на БНТ2 Карина Караньотова очаква първото си дете около 22 април. Внучката на легендарната актриса от Народния театър Славка Славова, е решила да кръсти момченцето на баща си – Ивайло. Той е съпруг на Аня Пенчева и така доведената дъщеря на актрисата след по-малко от три месеца ще я направи баба. „Баща ми е на върха на щастието, притеснява се за раждането повече от мен. Още се колебая дали бебето да бъде Иво или Ивайло. С мъжа ми Васил клоним към първото, защото неговият баща пък се казва Иван”, сподели пред „Преса” Карина, която миналата година издаде книга за именитата си баба. Известната с влечението си към екстремните спортове бъдеща майка признава, че бебето вече е карало кайт. „Още не знаех, че съм бременна, но въпреки че навлизам в седмия месец не преставам да спортувам. Ходя на фитнес, на пилатес за бременни, на спининг. Може би затова съм качила само 6 кг. Съжалявам само, че тази зима не можах да покарам сноуборд”, усмихна се Караньотова.

Първата вещ, която с мъжа й Васил са купили за бъдещото дете е бебефон. „Боядисваме стаята, но още не сме взели нищо друго. Не от суеверие, просто ни се струва прекалено рано за пазаруване”. За двамата, които са заедно от 5 години бебето е желано и планирано. Съпругът на Карина е продуцент и създател на кулинарните предавания „Бон апети” и „Щипка сол” по Би Ти Ви. А заедно с диригента Максим Ешкенази са създали фирма за снимачна техника под наем, предимно квадрокоптери – летателни апарати, на които се закача камерата за снимки от високо, а те се управляват дистанционно. „Последната им играчка е огромен октакоптер, който може да пренася 15-килограмова камера”, каза Карина, която смята да се усмихва на зрителите до средата та февруари и после да излезе в отпуск по майчинство. Майка й, актрисата Юлиана Караньотова, вече се готви за новата си роля на баба - „Говори на корема ми и го гали, за да я познава бебето още отпреди да се роди”.

В края на май е терминът на друга тв водеща на сутрешен блок, но по Би Ти Ви - Биляна Гавазова. Докато заместничката й в студиото Мария Цънцарова прави сухи тренировки, колегите на Биляна я пипат по корема за късмет. Тя очаква момченце и още от сега е решила да го кръсти на името на баща му – Тодор. Гавазова ще излезе в отпуск по майчинство по Великден.
Друго лице от екрана, Христина Христова-Любомирова, която чете новините по Канал 1 сутрин и репортерства в „П освета и у нас” също влезе в списъка на бременните телевизионерки. "Ако искаш идеален мъж - роди си го!", написа във Фейсбук Христина, която е съпруга на репортера от спорнтана редакция на БНТ Радостин Любомиров. Двамата са заедно от 6 години, а прди две лета минаха под венчило като вдигнаха шумна сватба с колегите си от „Сан Стефано” 29.

В Панама по Нова година горят чучело на политик

Магдалена ГИГОВА

На новогодишния карнавал в Панама има обичай да изгарят чучело на известен политик или на местна знаменитост. Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула - „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна. В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада, докато в разгара на шествието публично пламва я клонинг на Фидел Кастро, я на местен спортист или министър. За всички парцалени кукли има една дума - muñeco. Изгарянето им е придружено с шумен звън. Точно в полунощ забиват камбаните на всички огнеборски вишки в столицата Панама сити, в съпровод на клаксони. Адският шум има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“.

Според статистиката петте дни на карнавала се смятат за 70 процента от местните жители за най-големия празник, а 90 на сто от тях му отпускат края по „пълна програма“ - ядене, пиене и разгул. Строгите държавни служители, кротките чиновници, учители и банкери се превръщат в дяволи, вещици и всякакви зверове, защото шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори живот и смърт.

Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата - например столичният им вариант силно се различава от този на островите Бокас дел Торо или в централната част на страната. Градчето Пенономе например се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал. Цялото действие там е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос - традиционно масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика. Освен уличните „спа процедури“ панамците обичат да се обсипват с бели конфети и серпантини и да се пръскат със сапунена пяна от балони. Дни преди кулминацията при настъпването на новата година, в Пенономе се стичат хиляди почитатели на забавленията. Те опъват палатки, надуват гумени дюшеци, вадят спални чували и подготвят карнавалните си гиздила - огромни шапки сомбреро, бидончета с ремъци като раници, за за не им свършва бирата, маски, ярки пера, детски водни пистолети. Малобройните хотели са препълнени, при роднини понякога се тъпчат до 20 души в стая, а който не се бои от комари и буболечки, нощува под открито небе.

Всеки карнавален ден започва с кулекос. На централната улица са паркирани цистерни с вода. Точно в 10 сутринта пристигат първите желаещи да бъдат ритуално изкъпани от водните струи. Търговците също не спят. Освен бира и ром най-продаваните стоки са непромокаеми калъфи за камери, мобилни телефони и специални чаши, при които напитките не се пълнят с вода по време на масовото обливане. Под ритъма на барабаните тълпите започват да скандират Agua! Agua! („Вода! Вода!“ - исп.). Върху цистерната се качват безстрашни момичета и момчета. Най-бързият от тях размахва карнавалния шланг. Мощни освежаващи струи поливат усмихнаните и танцуващи хора. Кулекосите продължават (с периодично зареждане на цистерните) до 3 ч. следобед. Докато ги пръскат неудържимо, любителите на карнавалното гурме си угаждат с карамелизирани ябълки на клечка, салами чоризо в сос барбекю, малки шишчета от говеждо месо със зеленчуци, полети обилно с всякакъв алкохол. Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица). Карнавалът обаче е „тотална далавера“ - всички зрелища са напълно безплатни, на участниците се раздават безброй фланелки, шапки и други аксесоари с рекламна цел, детските атракции са без пари. В Пенономе дори организират разходки с лодки за всички желаещи.

Във всички краища на Панама отличителното при карнавала е, че дори в разгара на нощта е сравнително безопасно и полицията бди за джебчии и нарушаване на тишината. А бреговата охрана внимава някой прекалил с местния ром да не влезе прекалено надълбоко. Мнозина се къпят заедно с карнавалните си костюми и причудливите си очила. По централните улици в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти. Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението. Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. Първата Кралица на карнавала е избрана през 1921 г. и се казва Бертилда Гуардия Карлес - жена с неземна красота, както я наричали навремето. В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм. По традиция Кралицата се избира само от два от районите на столицата Панама сити - Кайе Ариба и Кайе Абахо (исп. - „горната“ и „долната“ улица), които се съревновават помежду си. Когато я изберат, тя се възкачва на богато украсен трон, разположен високо върху специален автомобил. Всички празненства в столицата преминават по красивата крайбрежна променада Синта Костере край Тихия океан. Шествията обикновено вървят до полунощ, а след това тълпите се пренасят в клубовете и баровете. Музиката там е разнообразна - от електронна и хип-хоп до т.нар. панамско типико. Специално за карнавала в Панама се стичат почитатели на веселбата от всички краища на света - американци и канадци, европейци, както и жители на Колумбия, Коста Рика, Венецуела, Гватемала и т. н.

Новогодишният карнавал в Панама е генерална репетиция за големия, който е седмица преди големите великденски пости.

Нова година, нов фън шуй

Маги Гигова

Фън шуй е древно китайско изкуство, което използва законите на небето и Земята за подобряване на личния живот с положителна Чи енергия. С него се избира благоприятно място за живеене и се правят промени в обстановката, които да подобрят живота на хората. Предлагаме ви 10 идеи как да привлечете любовта, ако още не сте срещнали своята половинка и как да подредите работното си място за хармония и просперитет в службата.

10 начина да привлечем любовта

 

1. Сложете във всяка стая букети с божури. Те подпомагат любовта, сексуалността, удовлетворението и страстта. В Китай смятат, че розовите божури носят щастие в областта на чувствата.

2. В югозападната част на дома си поставете статуетки или картини с птици, символизиращи любовта - лебеди, патици мандарин, райски птици. Задължително е обаче те да бъдат двойка. Никога не ги поставяйте на разстояние една от друга. 3. Ако сте дама без половинка, не окачвайте картини с изображение на жени. Те носят в себе си енергията Ин, а в жилището ви тя е в излишък. Ако си търсите мъж, фън шуй ви съветва да населите дома си с изображения на привлекателни господа. Същото важи за мъжете, които търсят своята половинка. Избягвайте картини с лица от вашия пол. Наблегнете на снимките, платната и пластиките на красиви млади дами.

4. Отделете специално внимание на кристалните сервизи и вази. Те активизират сектора на любовта. Изображения с лотос или живи растения от този вид поставете в югозападната част на спалнята си.

5. Ярката светлина ще влияе благоприятно, ако източникът й е поставен в югозападната част на стаята, ако искате да засилите успехите си в любовта. Включвайте тези лампи поне за 3-4 часа вечер.

6. Общи изображения на Великия дракон и Небесния феникс, които може да намерите във всеки китайски магазин, символизират щастливия брак. Чрез тях ще си осигурите благослов, семеен разцвет, раждане на даровити и умни прилежни деца.

7. Винаги купувайте легло в по-голям размер. Според източната философия, ако спите в прекалено тесен креват, това ще ограничи вашия сексуален потенциал. Спазвайте златната среда, т.е. не прекалявайте с големината на постелята, но и не забравяйте, че колкото по-голямо е леглото, толкова по-успешно ще се представяте в него и ще осигурявате препитанието на фамилията си.

8. Възглавницата според фън шуй е символ на допълнителната помощ. Най-добре ще е нейният цвят да хармонира с цветовата гама на спалнята.

9. В спалнята си в никакъв случай не поставяйте изображения на войни, диви животни, вода, а също така остри предмети или остри ъгли насочени към кревата. Отдайте предпочитание на спокойните тонове и сюжети, които да оказват върху вас благотворно въздействие, да предизвикват радост и щастие. Избягвайте стъклените рамки, както и прекаляването с огледални и стъклени повърхности в спалнята - това и израз на лош фън шуй.

10. Забравете за романтиката на свещите и камината! Откритият огън означава „пламък, излязъл извън контрол“.

9 трика за успех в службата

Ако на работното ви място цари безпорядък, според китайското изкуство фън шуй състоянието на окръжаващите ви вещи е огледално отражение на вашата душа. Когато съумеете да контролирате работната си среда, тогава ще се появи положителна енергия за подобряване на всичко около вас. За да подредите по законите на фън шуй, използвайте т.нар. инструмент багва - енергийна карта, която разделя всяко пространство на девет части, всяка от които отговаря за отделна сфера от живота (здраве, кариера, творчество...) Запитайте се кое е по-важно за вас - здравето или вдъхновението, и подредете работното си място в съответствие с предпочитанията си.

Ето девет примера как да организирате средата си по фън шуй:

1. Назад вляво е секторът на богатството. Зелено растения там ще стимулира ръст в тази област. Тук може да поставите стаен декоративен фонтан или просто символ на вода - фигурка на сирена, бога на морето Посейдон, риба, рак или мида. Ако искате да поощрите късмета си, поставете там ценен предмет. Например ръчно изработена кристална ваза.

2. По средата вляво е секторът на семейството. За здрави връзки поставете там фамилна снимка, подарък от близък роднина. В тази част наблегнете на сините и зелените тонове. 3. Отпред вляво е знанието. Съхранявайте книги, справочници и тефтери с бележки. Добавете някакъв син предмет за стимулиране на познанието, например писалка.

4. В центъра на задната част е славата и репутацията. Този сектор разкрива как околните възприемат вашия образ и нрав. Поставете там сувенир в червено или ваши визитки, наглади или сертификати.

5. По средата в центъра е здравето. Този сектор трябва да е чист, така че често бършете прах там. Мястото трябва да е в жълто или зелено, украсено със земни символи - цветя или камъчета.

6. На преден план в центъра е кариерата. Там поставете компютъра си. За скрийнсейвър изберете водопад или океан - символ на пари. Зелените тонове привличат нови възможности, а червените - вдъхновение.

7. Отзад вдясно са взаимоотношенията. Поставете там снимка на своята половинка или червено цветче в малка вазичка, за да привлечете любовта.

8. По средата вдясно се намира творчеството. Там е най-добре да натрупате шарени списания. Добре влияят и всякакви метални предмети.

9. Отпред вдясно са полезните връзки. Там съхранявайте тефтерите с телефоните, информация за клиенти и делови партньори. Препоръчителните цветове са сив и сребрист.

Магия за пари

Заклинанието „Пари при пари отиват“ действа безотказно, ако направите една проста за изпълнение еврейска магия, която залага на самовнушението.

Вземете една нова банкнота с възможно най-голяма стойност. Прегънете я откъм десния ъгъл. После я сгънете от другата страна, така че да се получи равнобедрен триъгълник. Прегънете триъгълника по оста на късата страна на купюрата. Хванете я с лявата ръка за който и да е ъгъл и я приближете до устните си, произнасяйки шепнешком следното заклинание:

“Както силната река привлича ручеите, а морето - силните реки. Както жената привлича мъжа, а мъжът - жената. Както нощта привлича деня, а денят - нощта, така и ти привличай себеподобните ти. Нека бъде така!“

Сложете банкнотата, както е прегъната, в портфейла си и се старайте да не я вадите оттам в продължение на минимум три месеца. Ако през този период ви паднат още купюри с такава стойност, ги слагайте при нея, без да ги сгъвате. И вярвайте в принципа „Пари при пари отиват“я.

Новогодишни гадания - за бъдеще, за любов

С изгоряла хартия

Запалете свещ,  вземете лист хартия и го поставете в чиния така че да виждате сянката му върху стената. Запалете хартията и внимателно следете фигурите, се появяват върху стената, докато листът изгаря и тлее.  Ако видите ботуш или обувка, това означава придвижване напред. Шапката вещае за грижи и клюки през новата година, Птицата е знак за промени към по-добро или повишение в службата. Странни изловеща фигура символизира или врагове, или желание да се борите за правата си. Корабът е пътешествие. Сърцевидната сянка е знак за любовни преживявания. Наклонената фигура – за печал. Разгадавайки символите, слушайте сърцето си и какво ви подсказва вътрешният глас.

За любов

Това гадание е за неомъжени девойки. Те трябва да напишат различни ъмжки имена на малки листвета хартия. Колкото повече, толкова по-добре плюс едно празно. Сложете късчетата хартия под възглавницата си навръх Нова година, а на сутринта извадете едно листче. Според гаданието ще имате любовни отношения с мъж, със същото име през настъпващата година.  Ако изтеглите лялата хартийка, значи не ви е писано да имате любим.

За бъдеще

Вземете шест чаши. В едната сложете парченце хляб – символ на благополучие. Във втора – пръстен, като знак за създаване на семейство или промяна в отношенията. В трета налейте вода – символ на печал и сълзи. Четвъртата е за за захар – радостно събитие. Солта в петата вещае за трудности, а монетата в шестата е за богатство. Нека някой ви завърже очите и подреди чашите на масата след разбъркване. Посочените три чаши, ще предскажат какво ви чака презц настъпващата година.

 

Посрещнете със салатки Годината на зелената дървена Коза

 За да ви донесе късмет Годината на Зелената дървена Коза, трябва да я посрещнете така, че тя да остане доволна.

 За трапезата

Козата е тревопасна, затова наблегнете на растителната храна. Освен изобилието от салати, използвайте магданоз, рукола и зелен лук за деколация. Не се препоръчват блюда от копитни домашни животни. Птиците и рибите са по-безопасния избор. При сладките и напитките ограничения няма.

За елхата

Украсявайки новогодишната елха не забравейти да поставите играчка във формата на коза. Не пречи да подарите на дома си за нова година статуетка, картина или поне магнит за хладилника със симпатичното животно като талисман за цялото семейство през 2015 г. Ако е в зелено – още по-добре.

За облеклото

Цветовете на 2015-а са син, зелен, кафяв, морска вълна или тюркоаз, виолет... и е хубаво да се нагиздите в един от тях.  Добре ще ви се отразят също така сиво и бяло, тъй като това е естествената окраска на „патрона на годината” . Понеже Козата е същество с ярко изразена енергия Ин, жените е добре да са максимално женствени – никакви дънки и костюми с панталон, само поли и рокли.  Обувките да са с токчета или на платформи, а не равни. Прическата може да е всякаква освен прекалено къса подстрижка. Най-желани от Козата са разпуснатите кичури.

Мъжете също трябва да посрещнат новата година в облекло от меки и естествени тъкани – памук, кадифе, вълна, кашмир0. Последните две ще поласкаят Козата, защото са свързани с нея.  Господата е наложително да изберат сдържани костюми в кафяво или сиво с подходящи вратовръзки и отлично изгладени ризи, лъснати обувки и идеални подстрижки.  Ако не одобряват костюмите, пуловер и панталон върщат работа, стига да не са развлечени.

 За накитите и грима

Козата е не само аристократична, но и екстравагантна. Затова няма никакви ограничения в бижутата и макияжа. Маникюрът трябва да е сдържан и изискан. Накитите – от естествени материали. Дървена брошка или катарама с образа на Коза е идеален вариант.

Великите любови - вестник "Преса"

Чудомир люби две жени на име Мара

Съпругата-художничка го тормози цял живот, любовницата-актриса го прави прочут в цяла България

Магдалена ГИГОВА

 Две жени на име Мара белязват живота на прочутия писател и художник Димитър Чорбаджийски, известен на цяла България с псевдонима си Чудомир. Малцина обаче знаят, че авторът на едни от най-смешните разкази за бита и душевността на нашенци от първата половина на ХХ век е подложен на гонения близки до тези на първите християни от съпругата си Мара. Строга и серт жена, тя не одобрява другаруването му с казанлъшките бохеми и макар съвместният им живот да се проточва 46 години, той е низ от непрекъснати дърления и скандали. Мнозина се кълнат, че всички зли свахи и кикимори в творбите му носят по нещичко от чепатия й нрав.
А всъщност, в началото Чудомир дори не я харесва. Но напористата тревненка си го набелязва и след 7 години преследване успява да го ожени за себе си. В Рисувалното училище (днешната Художествена академия) се заформя истински любовен триъгълник от нажежени страсти. Димитър Чорбаджийски-Чудомир е студент и въздиша (споделено) по скулптурката Невена Баджакова. Художничката Мара Нонова, обаче вече е влюбена в буйнокосия казанлъкчанин и започва целенасочено да го преследва. Дори нарочно презаписва повторно един курс, за да бъде близо до него. Той пък още ближе рани от  разрива с предишната си любима Олга Карапирова. И тя е студентка от Рисувалното училище – русокоса и синеоко кокетка, която обича да дразни хлътналия до уши младеж. Когато Чудомир се записва доброволец в Балканската война между Олга му пише нежни и сантиментални любовни писма. В едно от тях тя казва, че очевидно няма достатъчно талант да стане художничка, но с радост ще бъде негова жена и го чака да се върне от фронта. Нелепо недоразумение проваля плановете на влюбените.  Когато пускат младежа в отпуск, той дори не се отбива у дома, ами хуква да види годеницата си в родното й Панагюрище. Когато пристига там, разбира, че тя гостува при свои близки в Сопот. Чудомир веднага тръгва натам, но тя пък решава да се върне у дома и се разминават. Войнишката му отпуска свършва и редник Чорбаджийски трябва да се върне на фронта. Годеницата му обаче е смъртно обидена. Олга не успява да му прости, че не е отишъл да я види. Писмата идват все по-лядко и накрая двамата се разделят.
Когато през 1914 г. се завръща в Рисувалното училище фронтовакът се увлича по скулптурката Невена, която често остава да нощува при него в стаичката му под наем на улица „Парчевич”. Художничката Мара Нонова обаче му е хвърлила око и минава в настъпление.  Тя е от стар тревненски род и не е свикнала да й се отказва. Флиртува открито, но Чудомир нехае. Постепенно и упорито, като китайска капка, г-ца Нонова успява да се сближи с обекта на чувствата си, прогонва Невена от квартирата му и се нанася там. В началото Мара въздържа острия си език, макар изобщо да не одобрява приятелите на възлюбления си – „пияници и пройдохи”, както тя нарича веселите и безгрижни художници, артисти и писатели.  Чашата прелива, когато Чудомир и приятелят му, писателят Людмил Стоянов решават, че през март вече пролетта е дошла и продават зимните си палта. С парите спретват гулай за чудо и приказ. Н адругия дено баче завалява сняг и свива лют студ. Людмил взима за приятеля си една пелерина от реквизита на театър „Съзла и смях”, за да не зъзне. Когато Чудомир се явявя в пълния си блясък, Мара изпада в амок. Тя решава да го откъсне от неблагоприятната среда. Поставя му ултиматум бързо да завърши училище, за да се задомят в Трявна или в Казанлък, далеч от изкушенията на покварата. Очевидно вече му е влязла под кожата, защото бъдещият писател покорно тръгва след любимата си. Двамата учителстват в Стара Загора, но чак когато се устяновяват в Казанлък, се венчават.
Преди сватбата Чудомир прави първия и последен подарък на Мара. Той й купува кокетна дамска чантичка за церемонията. Бъдещата булка я хвърля презрително с думите „На нищо не прилича”. Години по-късно тя ще се оплаква пред приятелки, че страшно й се е искало да получи подарък от мъжа си, но за всеки празник той просто й давал по няколко банкноти да си взема каквото иска.

Рисува закачлива покана за годежа си

Собственоръчно изрисувана от Димитъор Чорбаджийски-Чудомир покана за годежа му с Мара Нонова пази учителят по английски от Казанлък Цветнин Станчев, съобщи Дарик радио.
Поканата е сътворена върху дебело парче картон 80 на 40 сантиметра в характерния за писателя пиперлив стил. Надписът "ПУТ-Ка-НА" е изписан дъгообразно под две сърца, пронизани със стрела и два огромни змея. В десния долен ъгъл зевзекът е залепил бяла връзка за обувки, вързана на фльонга като панделка, а под финалните думи дяволче е приседнало върху възглавница.
От закачливия текст става ясно, че на 19 март 1921 г. Чудомир призовава приятелите си на гуляй като всеки от тях е поканен със смешния си прякор. "Довечера, 19-ти март, масово елате на моя годеж. За да чуетe буйната реч на моя приятел Виното и дружно и с пълни ръце да протестираме, че суджука толкова се вдигна...", е написал Чудомир.
Сред посочените в "путканата" са Нона Спринцовкова Тинктурова, барон Танцьорски фон Диги йок, Леда Мина фон Монголиум, Мис Райнхол фон Чардаш, контеса Гана Щраси праси Махленска, Донка фон Дългокракова, граф Лемофан тамбура Тамбуров, Генчо дел Болт Балкански и други - общо17 човека.
Зад прякора Нона Спринцовкова Тинктурова се крие първата аптекарка в Казанлък Нонка Станчева, баба на учителя по английски, който пази ценната реликва. Тя е съпруга на близкия приятел на Чудомир Емануил Станчев - търговец на парфюми с дюкян в центъра на Казанлък. От наследената от Цветнин Станчев"путкана" става ясно, че началото на годявката е "точно без край", а "краят - точно без начало".
Новосъздаденото семейство Чорбаджийски се установява в Казанлък, построява си уютна къща и на пръв поглед идилията им е пълна, но зад високия зид се води истинска семейна война. Мара ненавижда софийските приятели на мъжа си, които му гостуват с дни, примамени от хубавото му вино и безкрайното му гостоприемство. Тя фучи и срещу липсата на инициатива от негова страна да й урежда изложби в по-големите градове, за които амбициозната й душа ламти.  Един ден, когато и двамата лежат с висока температура, болни от свиреп грип, Чудомир й казва със свойствената си горчива ирония „Какво ще правим ние с теб след време, с посредствени таланти и без деца?".
Макар да се дърлят непрекъснато, Димитър и Мара никога не отварят дума за раздов. А когато тя лежи в болница с лаймска болест след ухапване от кърлеж той пише в дневника си „По-добре да е злобна към мен, но да остане жива. Свикнал съм с нея”. Здравият разум на писателя го лишава от излишни илюзии „С жена ми винаги съм нащрек – всичко може да се очаква от нея”. Очевидно чувствата са отминали, но навикът надделява. Тогава Чудомир открива втората важна Мара в живота си – актрисата от Народния театър Мара Пенкова. Тя е близо 20 години по-млада от жена му, красива, образована, известна. На сцената блести в характерни роли, но голямата й страст е кукловодството. На два пъти е специализирала в Германия и в крайна сметка, със собствени средства ще създаде Централния куклен театър в София. Любопитното е, че Мара е влюбена в него още от времето, когато е 17-годишна гимназистка, а той рошав художник-бохем, но се  преоткриват след десетилетия. Когато писателят идва в столицата, хотел „Славянска беседа” е тяхното любовно гнездо.  Близките им са доволни да видят най-сетне приятеля си щастлив. Чудомир и Мара Пенкова обикалят софийските заведения, разговарят по цели нощи, разменят си любовни писма. В едно от тях, от юли 1965 г., малко преди да се разболее от рак на устната, писателят нежно споделя с любимата си: „Време е да си дойдеш в планинската си къщичка и да си отдъхнеш. Като се успокоиш, очаквай весел гост – хуморист. Ще дойде той, ще те прегърне, ще сложи глава на рамото ти и ще си поплаче. Не му се сърди, а го приласкай. Нека си поплаче веселият гост, защото той не е плакал на никое рамо. Нека си поплаче, дано му поолекне”.

Трагичното е, че, когато изтерзан от тумора авторът на „Не съм от тях как’ Сийке”, решава да сложи край на живота си, нито съпругата, нито любовницата са при него. Мара Пенкова има дълъг ангажимент във Варна, който не може да отмени, а Мара Чорбаджийска толкова се е отчуждила от мъжа си, че когато той я моли да отиде да го види в болницата, ме изпраща хабер, че има хрема и не може да пътува.

На 26 декември 1967 година Чудомир написва 15 писма и моли санитарката да ги изпрати. Едно от тях е до Тодор Живков. По онова време писателят е народен представител и смята за редно да обясни на първия човек в държавата защо е избрал самоубийството като изход. След като се е уверил, че пликовете са пуснати в пощенската кутия, а копието от завещанието му е на видно място, Димитър Чорбаджийски-Чудомир се качва на третия етаж на болницата, застава на прозореца с гръб към паважа и полита.  Изчислил е, че ако удари главата си отзад, шансовете му да оцелее са по-малки. 

Мара Чорбаджийска остава да живее в къщата им до смъртта си, а след това домът става музей на Чудомир, подарен от него на родния му Казанлък. Мара Пенкова пък вгражда любовта и мъката си в безброй рецитали с негови произведения из цяла България. Записва и плочи, които се пазят в Златния фонд на националното радио.  Макар да има много интерпретатори, които са я слушали твърдят, че никой не изпълнява „Не съм от тях как’ сийке” като нея.

Прощално писмо от актрисата до мъртвия й любим

Златица, след 26 декември 1967 г.

За последен път те видях на 10 декември 1967 г. в правителствената болница. Беше четвъртък в два часа следобед. На другия ден заминах за Варна. Не беше добре. Разбрах, че идва краят, но не исках да вярвам в тая жестока мисъл. Говорихме малко. Ти ми направи с очи знак към небето. На сбогуване долепих ръката ти до лицето си, просълзих се и тръгнах. Направих няколко крачки и се обърнах, а ти ми махаше с ръка и в очите ти блестяха сълзи. Край. Помежду ни нямаше нищо, за което да мислим. Нищо. Освен една проста човешка обич, която ще нося от детството до смъртта си. Нашата проста, човешка обич.
На 26 декември се върнах от Варна и научих ужасната вест. Не... Не е възможно! Нима вече те нямаше? Плаках, пак плаках и аз самичка в стаята си пред твоя портрет, погребаха те, валеше дъжд, държаха речи, носеха цветя... валеше, валеше... , а ти си отиваше завинаги.
Аз бях чуждата – задната улица на твоя живот. Бях свикнала да живея в мечтите си, в мислите си, в самотата си с теб. Ти никога не отсъствуваше от моето ежедневие, било то делнично или празнично...

Помниш ли лятото на 1920 г. – Павел баня. Войната беше свършила, пансиона, в който бях като сираче, го закриха и поради една случайност попаднах там у една моя братовчедка. Беше юли, вечерите топли, звездни. Вие по-големите се събирахте вечер на една полянка край селото, която до късно ехтеше от младежки закачки и смях. Ти обикновено лежеше по гръб с ръце зад тила, над очите ти падаше кичур коса, с присвити очи, рядко говореше. Казаха ми, че си художник. Една вечер се престраших и приседнах до теб. Шепнешком те попитах: „Вярно ли е, че сте художник?” Не помня, какво ми отговори, но тая вечер ние бяхме се сприятелили. Разхождахме се сами в звездните вечери, говорехме си и мене не ме беше страх от теб, както от другите момчета. Изплаших се, когато ме целуна, избягах. На следната вечер те чаках, ти не дойде, беше в града. Липсваше ми. Разбрах, влюбена съм, обичам те, обичах за първи път на моите седемнайсет години. И откъде можех да допусна, че тая проста, детска обич ще остане в сърцето ми за цял живот.