Ален Делон на прага на 80-те

С Роми Шнайдер бяхме от различни измерения

Трудно може да се каже, че Ален Делон има ведър характер, но за това причините са много: трудно детство, бедна младост, натрапчива известност и самота в старостта. Когато се решава на разговор пред руския вестник „СПИД-инфо“, синеоката легенда поставя условия: да не го питат за сина му Антъни, с когото са имали обтегнати отношения в миналото; за здравето и за безкрайната върволица от жени в живота му. Но все пак не заобикаля честните отговори.

„Днес вече нищо не може да ме изненада“, казва актьорът с близо 90 филма в биографията си. „Съвременното кино не ми е по вкуса. Малко са режисьорите и актьорите, които са истински професионалисти. Неудачници много, а таланти малко. Просто ми е скучно да гледам новите филми. Много съм преживял и в живота, и на снимачната площадка. Днес ме ужасява старостта. По-точно не тя, а омерзението да се чувствам безпомощен. Надявам се тежките болести да ме подминат. Никога не съм се замислял дали бих искал да живея вечно. Защо не, ако нямам проблеми със здравето?! На мен ми харесва животът ми и това е прекрасно“, споделя актьорът, който тази година ще навърши 80 години.

Според него единственото нещо, което мъжът не успява да разбере докрай, това е жената. „Жените са чудо на природата. Невъзможно е да ги разбереш, още по-невъзможно е да си обясниш същността им. Тях можеш само да ги обичаш и да им се възхищаваш. Разбира се, винаги ме е удивлявала тяхната убеденост, че вечната любов съществува. Тя е възможна, но само ако единият от влюбените не е между живите. Нищо не е вечно. Винаги се намират обстоятелства, които да убият любовта.

Ако Господ ми бе дал възможност да променя едно-единствено нещо в досегашния си живот, аз не бих допуснал да си отиде от мен любимата ми жена. Не, не говоря за Роми Шнайдер. Тя беше прекрасна жена, но с нея живеехме в различни измерения. На мен, например, винаги ми е било напълно безразлично дали готвачката краде от месото за домакинството. Важното е да има нещо за вечеря. А за Роми беше неприемливо. Може би е била права, но на мен тези разправии с готвачки и прислужници ми идваха в повечко.

Но не бих позволил да си отиде от мен майката на двете ми по-малки деца - Розали ван Бремен. Тази удивителна жена ме дари с най-голямото щастие в моя живот - дъщеря ми Анушка и сина Ален Фабиен. Мъчно ми е, че се разделихме с Розали. Но животът ни поднася и неприятни изненади. През целия си живот съм правил всичко заради жена. Мечтал съм да отдам на любимата си цялото си сърце. Но уви! Късно научих урока, че мъжът никога не трябва да казва на жена си истината. Защо ви е истина, щом има любов, жените?! Обичайте се, наслаждавайте се един другиму. А жената никога не бива да признава на мъжа, че си е правила пластична операция. Тя трябва винаги да бъде естествена, или поне да изглежда така.

Казват, че и най-голямата любов умира след три години. Мисля, че за всяка двойка „гаранционната възраст“ на чувствата е индивидуална. Например, със съпругата ми Мирей Дарк живяхме в хармония и се обичахме 15 години. Понякога размишлявам струва ли си да се върнеш към стара любов. Когато бях млад, не би ми хрумнало подобно нещо, но сега се замислям и ми се струва възможно.

С Розали също живяхме 15 прекрасни години. Признавам, че моят навик да бъда до болка откровен я изкарваше от нерви. А пък мен ме дразнеше бърборенето на приятелките й. Всичките ми стари другари са сдържани и мълчаливи“, признава актьорът и трезво добавя: „Аз самият имам прекалено много недостатъци, за да се тревожа за чуждите.“

Актьорът от „Двама мъже в града“ споделя, че бедността през детството му за него е била унижение, но и урок. „Парите са средство да постигнеш целите си. Те никога не са падали при мен от небето. Затова ги ценя. Случва се да давам пари в заем или просто да помогна на някой нуждаещ се, но избягвам да говоря за това. Гордея се не с щедростта си, а с моите деца. Те са чудесни. Когато се погледна в огледалото, мисля за младостта. Единственото нещо, което може да ме изкара от равновесие, са приказките, че съм завиждал на Белмондо за славата. Това е тотална глупост! Та ние сме толкова различни. Когато зрителят види на екрана моето лице, то не предизвиква смях, докато образът на Белмондо го докарва до кикот.

Понякога ми се струва, че съм дал прекалено много интервюта. Омръзна ми да говоря за себе си. Дори ми се струва, че журналистите са измислили целия ми живот. Всеки човек има право да прави заключения, смятам за нормално пресата да се изказва за мен както желае. Всички факти от живота ми са известни, но ми е трудно да кажа коя част от него е била най-щастливата. В един период съм се чувствал свободен, в друг любим, в треди - успял. Мисля, че щастливият човек е онзи, който е сбъднал мечтите си. Затова не мога да отговоря на въпроса каква е разликата между „живея и съществувам“. Аз винаги съм живял и продължавам да го правя. Затова съм благодарен на съдбата“, завършва звездата от „Роко и неговите братя“.

Ален Делон не е скъсал завинаги с киното. Засега е решил да не се снима повече, но ако получи интересно предложение от талантлив режисьор като Люк Бесон или Никита Михалков, с радост ще откликне. „Не съм уморен от популярността си. Нима можеш да се умориш от славата?!“, звършва риторично разговора актьорът.