От Картахена до Пуерто Лимон с един круиз

 

Шест карибски държави – на един дъх 

В Покана за пътуване на 14 април 2024 по програма Христо Ботев на БНР от 17 часа: Петя Кръстева за Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и Бахамите. Маги Гигова за Музея на килима в Баку

Музеят на килима в Баку

Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате Покана за пътуване или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание „Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я поканя?!

• 

• 

Картахена

• 

• 

Картахена

Тя току що се е завърнала от Картахена, но мечтае отново да се върне в Колумбия. Може би защото няма снимка с един от символите на Картахена – жените паленкерас.  Те са облечени в цветни традиционни дрехи и носят огромни купи с тропически плодове. В името им е закодиран техният произход – те са родом от първия град, освободен от роби, Сан Басилио де Паленке. Те с радост позират за с туристите срещу скромна сума.

Картахена

Ямайка, Джамейка, реге, расти, Боб Марли… Това е първата асоциация от блажения карибски остров. Едно райско кътче с живописна природа, зашеметяващи залези, пещери, водопади и извори, едновременно романтичен и тайнствен. Но Петя е видяла и още нещо. И, разбира се, ще ни го разкаже.

• 

• 

Ямайка

Ямайка

Панамският канал е един от най-големите и трудни строителни проекти, но благодарение на него корабите не изминават дългия и опасен път през нос Хорни или Магелановия проток, за да преминат от Атлантическия в Тихия океан. Петя Кръстева го е направила само за час, по суша.

• 

• 

Панама

Панама

В разказа й следват Аруба, Пуерто Лимон в Коста Рика и безлюдният Бахамски остров Оушън кей, който круизната компания е превърнала от рухнала в екокатастрофа каменна кариера във филиал на рая. Честно казано, на Карибите красотите са повече от забележителностите, но и това си има известен чар.

• 

• 

Аруба

• 

• 

Коста Рика

• 

• 

Оушън кей, Бахамите

Оушън кей, Бахамите

Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. 

Повече за него, четете тук

В Покана за пътуване - Проф. Лизбет Любенова за личността на Герасим Струмишки

В Панама на Нова година горят чучело на политик. В Горни Богров камък от времето на кръстоносците расте и лекува болести

Поне веднъж годишно пътувайте до място, на което никога не сте били преди!, съветва Далай Лама. Аз бих добавила, че съвсем не е задължително това място да е вдън гори тилилейски. Понякога то е зад ъгъла, прикрило вълшебните си тайни с делова патина.

Неотдавна в рубриката „50 места от българската история отвъд България“ разказахме за  честването на митрополит Герасим Струмишки в съседна Македония, вдъхновено от фондация „Българска памет“. Тогава ви обещахме проф. Лизбет Любенова да ни разкрие подробности за необикновената личност на защитника на българщината срещу набезите на гръкоманите и безчинствата на турците. Речено-сторено! Преди началото на разговора  поздравяваме проф. Любенова с новия й пост – директор на научния архив на БАН.  Тя се занимава  с църковна история, изворознание и историография и е ярък противник на конюнктурните повеи и удобните пътеки в нашата наука. Като автор на книгата „Последните български владици в Македония“ тя е най-подходящият източник на сведения за Герасим Струмишки, който привличал миряните с ангелския си глас и пламенните си речи. А сторонниците на гръцката църква на два пъти правят опит да го убият.

Макар да нямаме рубрика „Челен опит“, историята, която ще ви разкажа направо си плаче за подражание, защото на Нова година в Панама горят чучело на политик.   

На новогодишния карнавал в Панама имат обичай да изгарят чучело на известен политик или на местна знаменитост. 

Парцалените кукли олицетворяват разочарованията, неприятностите и бедите през изминалата година. Разбира се, местните жители не желаят зло никому. Просто и тук важи прастарата формула - „Няма чучело, няма проблеми“ с надеждата новата година да бъде късметлийска и доходоносна като се премахнат всички дразнители от старата.

В Панама традицията е всяко семейство да си има собствена миниклада за омразни близки, роднини или съседи. В разгара на уличното шествие пък публично пламва я клонинг на местен спортист, я на министър, който е вбесил нацията.

Търговците отговарят на търсенето, предлагайки чучела във всякакви размери, като всеки може да залепи неприятното му лице върху тях.

За парцалените кукли има една дума - muñeco. Изгарянето им е придружено с оглушителен звън. Точно в полунощ забиват камбаните на всички огнеборски вишки в столицата Панама сити, в съпровод на клаксони. Адският шум има за цел да наплаши настъпващата нова година и да я накара да се „държи прилично“. 

Според статистиката през петте дни на карнавала 90 на сто от панамците му отпускат края по „пълна програма“ - ядене, пиене и разгул. Шествието и веселбата са неудържим празник на живота, който изравнява разликата между добро и зло, богати и бедни, дори между живот и смърт. 
Всяка панамска провинция внася свой неповторим колорит в тържествата. Градчето Пенономе, например, се гордее, че там се провежда единственият воден карнавал. Цялото действие е съсредоточено около реката със сутрешния кулекос. Така се нарича традиционното масово обливане с вода от маркучи под звуците на шумна и весела музика. Освен уличните „спа процедури“ панамците се обсипват с бели конфети и се пръскат със сапунена пяна от балони.
Разбира се, местните хора не само се веселят, ами гледат да изкарат по някоя балбоа (панамската валутна единица). Карнавалът обаче е „тотална далавера“ - всички зрелища са напълно безплатни.

По централните улици на Панама сити в ранния следобед тръгват първите карети, посрещани от възторжени аплодисменти. Натоварените с претендентките за Кралица на карнавала коли се отличават една от друго по цвят, украса, декорация и момичета в костюми, надхвърлящи въображението. Кандидат-коронованите стигат до централния площад, където танцуват и се снимат с всички желаещи. В наши дни в името на жанровото разнообразие дори обикновена чистачка може да грабне короната, стига да е с достатъчно атрактивен костюм. И тя се плиска във възторга на славата си цяла година.

Новогодишният карнавал в Панама е генерална репетиция за големия, който е седмица преди великденските пости.

В началото казах, че понякога не е необходимо да ходим зад девет земи в десета, за да се дивим на някое чудо. И сега ще разберете, че на няколко километра от София камък от времето на кръстоносците необяснимо расте и още по-непонятно помага на хора да оздравяват. Разбира се, че е легенда! Описана от журналистката Антоанета Титянова в сайта, в който членове на бългаската секция - АБУЖЕТ, на световната федерация на пътуващите писатели разказват митове от България, неизвестни за повечето от нас.

Антоанета Титянова може да убеди дори скептиците, че в църквицата на Богров има някаква божествена магия. Тя разказва за този странен камък, който расте и върши чудеса, донесен от Светите земи от кръстоносците.

Казват, че за госта си бедуинът е готов да заколи и последната си коза, защото е убеден, че трябва да го нагости подобаващо, пък Аллах е добър - ще му прати друго добиче. Според кореспондентите на БНР в Израел, Искра и Феня Декало,  бедуините хранят и поят  три дни, без да задават каквито и да е въпроси озовалия се при тях. И не само него, ами и стадото, коня и камилата му. Те също им гостуваха и сме любопитни във вкусната ни рубрика „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ да разберем с какво ги черпиха обитателите на пустинята:

Били сме гости не за по три дни, но за 3 часа, при бедуини в разни краища на Израел. Те са много различни. Зависи какво е племето им, дали са уседнали или са номади. По храната, която поднасят може да се разбере до къде са стигали дедите им . Например, в разделено между Ливан и Израел бедуинско село ни поднесоха цяло пиле пълнено с ориз и подправки. Домакините обясниха, че когато ги е нямало тези граници и държави в Близкия Изток, дедите им са пътували със стадата си от Ирак и Иран до Йемен. Затова този им специалитет е повлиян от Ирак. 

Най-често специфичните бедуински гозби съдържат 3 компонента: месо - овче или камилско, мляко и ориз. В зависимост от района има специфични подправки. Едно от задълженията на мъжете е докато си пасат стадата да събират билки, грудки, семки. Местата където те растат и видовете им се предават от баща на син.

Има няколко правила за държание при гостуване при бедуини. Те не питат кой си и от къде идваш. Гостът има право да пита само 3 неща: на къде е посоката на мястото, за където се е запътил, на къде е Мека за да се моли и къде можа да се усамоти за естествените си нужди (обикновено тоалетната е четвъртата дюна вляво). 

Когато бяхме при бедуини-чергари сред Юдейската пустиня ни почерпиха с две от вкусните си манджи. Едната бе Кабур: цяло пиле пълнено с ориз, евкалиптови семки и много странни корени и гъби, които се срещат само в пустинята, щедро поръсени с непознати подправки. Всичко това - в делва, чийто капак се замазва с тесто и се пече 3-4 часа в дупка пълна с живи въглени.

Названието на второто ястие е дал самият завоевател Салахадин. Той отседнал за 3 дни при бедуините и те  го почерпили с варен патладжан с месо, ориз, бамя и 9 подправки. Тази гозба се вари на тих огън, докато дъното леко прегори и се зачерви. След това се обръща върху чиния по средата на трапезата. Нарекъл го Маклубе (обърнат).

На сватба или при раждане на дете се готви Манса – агнешко или камилско, варени в кисело мляко и накрая прибавен ориз и подправки. Или Канте  - агнешки врат пълнен с зеленчуци и ориз с много подправки. Десертите са нещо като сутляш от козе мляко или различни видове кадаифи. Най-много ни хареса Кнафе – запечен кадаиф като между двата пласта има разтопени сирене или кашкавал, обилно полети със сироп с червеникави подправки. Поднася се топло.

Случи ни се да отидем в Раат, най-голямото селище на бедуините в пустинята Негев. При това при най-известната готвачка-бедуинка Саврия Башахар, при която са стичат любители на екзотиката от цял свят.

Тя била бедна жена, решила да изучи сина си за лекар с единственото, в което била ненадмината - готвенето.

За финал - отговорилите на въпроса на страницата на „Покана за пътуване“ във Фейсбук могат да проверят дали пък късметът да се подложат на последната терапия от диамантения месец не се е усмихнал на тях.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

В Покана за пътуване тази неделя от 18 до 19 часа по програма Христо Ботев на БНР:

Кораб катери…баир в Панамския канал, в Лозана минават под летвата на Стефка Костадинова
 

“Светът е книга и онези, които не пътуват, четат само една страница”, казва Августин Блажени. В „Покана за пътуване” определено се разлистват повечко страници.

С режисьора Стилиян Иванов е разговорът с продължение от миналото предаване. Той

засне втори филм за танцуващите дервиши,

наречени мистици на Изтока. Те не натрапват религията си, а избирателно, лично, между учител и ученик, предават Знанието. Хората обаче ги свързват с външната проява на тяхната вяра - танца, наречен „сема“. При него поклонникът се върти около оста си, докато изпадне в транс и се свърже с Бога. Тълкуватели обясняват, че тялото на дервиша създава пряк път между енергиите на небето и земята.

Стилиян Иванов е убеден, че сема не е танц, а молитва, медитация, единение с висша сила.

Рубриката на Светослав Марков и Теодор Борисов „50  места от българската история отвъд България” хваща виртуалния полет до Лозана, където на брега на Женевското езеро има ярка нашенска диря.  В Музея на Олимпийското движение посетителите влизат под арка от 209 см – летвата с все още недостижимия рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина. 

Скулптура на Любомир Далчев, дар от двукратния световен шампион по борба Боян Радев пък украсява парка на музея.

Сто нашенчета сбъднаха мечтата си да видят Брюксел и да прочетат на чист български език  надписа „Европейски парламент”, благодарение на фондация „Българска памет”.  

Младежите, избрани с конкурс по време на традиционния есенен семинар във Варна, организиран за 11-та поредна, бяха предимно от българската общност в Албания, но имаше деца от Западните Родопи, Македония, Молдова, Сърбия, Украйна, Румъния.

Те разказват специално за „Покана за пътуване” какви интересни кътчета крият техните родни места.

Маги Гигова пък разкрива как кораб катери … баир в Панамския канал. Водният път, който свързва Атлантическия и Тихия океан е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали повече от един милион плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за параходи.
Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. 

Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и заедно с изгрева на слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

Пътуването по река Чагрес към племето ембера е като да вземеш на автостоп машината на времето поне 600 години назад.

Двойствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват с племена, незасегнати от цивилизацията! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и маймуни странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби. 

Още разкази за приключения и шанс за печелене на награди - на страницата във Фейсбук Покана за пътуване.

https://www.facebook.com/pokanazapatuvane/?ref=bookmarks

 

Приключението Панамски круиз

Може ли 11-етажна грамада от метал и стъкло да носи 82-та си хиляди тона по вълните леко като корде-балета в „Лебедово езеро”? Звучи невероятно,  но ако тръгнете на Панамски круиз ще се уверите сами.  Приключението с огромния кораб продължава 3372 морски мили (или 6238 км) от Форт Лодърдейл във Флорида през Бахамите, Аруба, Бонеър, Кюрасао, Панамския канал, езерото Гатун до Пуерто Лимон в Коста Рика и обратно покрай Хондурас и Куба.

Круизът съчетава луксозната почивка с неутолимото любопитство и стремеж към разнообразие. Как другояче само в една седмица или десетина дни може да обходите 5-6 държави и да се насладите на абсолютно различни места, хора и култури.  Нощем корабът пътува, а всяка сутрин се оказвате на различно място, надъхани за приключения.

Да плуваш с кон край частен остров на Бахамите

Безкрайна пясъчна ивица от ситен като сол и почти толкова бял пясък, тюркоазени води, облаци като вълма захарен памук, два огромни круизни кораба се очертават като детайлно изрязани апликации на техния фон. Бахамите!  Или поне един от 700-те острова на архипелага.   Халф Муун Кей  обаче е частен. Собственост е на круизна компания „Холанд Америка лайн” и е  аранжиран специално за луксозните робинзоновци от корабите, полегнали върху стотици шезлонги от тиково дърво с дизайн тип Холивуд от 30-те години. По-състоятелните могат да си наемат къща на плажа със собствен иконом, готвач и шампанско "Вдовицата Клико" на корем за 12-те часа престой на острова. Срещу 3500 долара, естествено.

Ако имате приключенски дух, зарязвате излежаването на пясъка и избирате плуване с кон. Лъскав като къс кюмюр черният жребец се врязва в тюркоазената вода. Има нещо почти еротично в коктейла между вибриращ конски гръб (за плуването се язди без седло), искрящите пръски и гъделичкащия таен страх. Разбира се, „добичетата”  са толкова кротки, че дори и най-непросветният едзач успява да се задържи върху гърбовете им. Бдителни коняри следят дали правилно държите юздите, къде са ви краката,  дават съвети или направо се притичат на помощ.  Междувременно изпълняват ролята на придворни фотографи и оператори и със собствената ви камера документират героичните ви усилия да се крепите върху седлото. 

Островите А,В,С

Островите с имена на витамини А, В, С нямат нищо общо с азбучните убийства на Агата Кристи, макар да звучат точно така. Зад „кода им”  се крият  Аруба, Бонеър и Кюрасао (на испански и английски името  се пише със С). Те са част от Холандските Антили, но от 1 януари 1986 г. са с автономен статут.

Аруба – американското Илиянци

За американеца островът с площ  193 кв. км. е нещо като филиал на Илиянци – убеден е, че тук безмитният алъш-вериш е изключително изгоден. И пазарува като невидял. За банките, обаче е прав. В стаичките колкото телефонна кабина, гръмко наречени "Международна карибска банка", да речем, изобщо не питат откъде са куфарите с милиони долари в брой. Просто си прибират 20-процентовата комисионна с усмивка.

Населението на Аруба от около 100 000 души, струпано главно в градовете и в столицата Оранжестад (кръстена на първия крал Вилем Оранжки) се скъсва да хвали "забележителностите си" -  най-високата точка връх Яманота - 188 м, Казибари Рок - нещо като морени, една от които наподобява черепа на Кинг Конг и е обект на специално туристическо посещение, Калифорния Хайлайтс - местния Бевърли Хилс, където богати американци в пенсия са си построили имения и махат от басейните на туристите с бира в ръка. За забележителности минават още фарът, вятърната мелница от 1804 година, пренесена от Холандия камък по камък през 1960 г. и бучната насред Оранжестад и балсамът от алое вера. Като изключим ситният бял пясък на Палм бийч и чудовищно големите петзвездни хотели, останалите притегателни места са все "музеите на леката промишленост" - моловете. Интересен обект за снимане са труднопреодолимите огради от кактуси. Цената им също боцка – 25 долара за метър.           

 Бонеър - раят на дайвинга

 

Бонеър или Бонайре, както си го наричат местните, а те най-добре би трябвало да знаят точното произношение на адреса си,  се води най-скъпият от А, В, С островите и  е познат само на малцина неистово запалени  по гмуркането български мечтатели.    

Жителите на столицата Кралендайк са по-малко от 2000 и се твърди, че в Бонеър живеят повече бройки фламинго, отколкото хора. Сред останалите забележителности тук са мангровите горички, каменното образувание "Дяволската уста", селцето Ринкон, където за първи път са акостирали испанските завоеватели, 1000-та стъпала до обсипан с неудобно едри корали плаж (след задъхано броене се оказаха само 69 – б.а.) и Серу Ларго - най-високият хълм на острова. Става дума за възвишение от около 300 метра, увенчано с параклис по повод Милениума и с нелоша гледка. Иначе Бонеър се води "раят на водните спортове и уиндсърфинга".  През цялата година температурата на водата тук е 25-26 градуса,  на въздуха - 28.

Бонеърци се шегуват, че в държавата им  гмуркачите никога не бива да стават рано, защото не им се налага да плават навътре в морето, за да достигнат дълбочина 30-40 метра. Тя им е под носа. Около целия остров минава тесен коралов риф, зад който подводен склон направо се катурва в глъбините. Няколко енергични замахвания с плавниците и вече сте зад отвесна стена сякаш наметната с персийски килим от живи разноцветни корали. А акули няма за цяр!

  

 Кюрасао!

Името лепне по небцето като сладката, но  коварна  напитка със същото име. Островът обаче се гордее с най-много исторически паметници на квадратен метър, вкл. и най-старата синагога в тази част на света „Микве Емануел Израел”. Вместо очакваната екзотика, човек вижда тропически клонинг на Амстердам - парк на кралица Вилхелмина, катедралата „Пиетермаай”, форт, построен през 1635 г. със старинни оръдия  и пак безмитен шопинг на корем.

Столицата Вилемстад е административен център на Холандските Антили и тук живее губернаторът. Площта на острова, изграден от коралови рифове, е 444 кв км. Населението -  около 140 000 души.

Естествено е тук да се продава синята напитка,  която идва от името на острова, но има още 2-3 вида сладки и усмъртяващи ликьори.

В Панамския канал корабите се катерят по баир

Да прекосиш Панамския канал е прключение като да преминеш Екватора, но много по-зрелищно, защото не само се вижда, ами продължава поне няколко часа. Що за чудо е канала, който свързва Атлантическия и Тихия океан? Той е дълъг 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали над 1,5 млн. плавателни съда. Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като "чакалня" за плавателните съдове. Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко тяхно преминаване през шлюзовете като двигателна сила.  А «портите» са три - Гатун, Мирафлорес и Мигел. 10 държави "държат" каргото преминаващо през Панамския канал - САЩ, Китай, Япония, Чили, Южна Корея, Еквадор, Перу, Мексико, Колумбия, Канада.

Гатун е най-голямото изкуствено езеро в света.

Изгревът над тропическата гора е по-красив от всички пощенски картички взети заедно. Лоцманските катери порят водата пред 82 000-тонния круизър. В далечината се вижда шлюзът. Гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. В нашия случай - по четири от всяка страна. Причудливо е усещането за кораб, който върви... по баир. Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига,  локомотивите го изтеглят и заедно със слънцето металното чудовище се озовава в езерото Гатун.

От тук по река Чагрес можете да вземете на автостоп машината на времето поне 600 години назад в селото на индианците от племето ембера.  

Маймуни "на щат" в езерото Гатун

Двойнствена е природата на езерото Гатун като чакалня за огромни търговски кораби и танкери и защитен природен резерват! Девствените острови с тропическа гора и увиснали като гроздове по клоните ленивци и шебеци странно се редуват с плаващите хладилници с размерите на планината Витоша и хищните драги, които копаят, за да направят езерото по-удобно за дълбоко газещите кораби.

Птичи гнезда, дълги като причудливи кратуни превръщат дъждовната гора в коледна елха. По пясъчните ивици се припичат презрителни игуани. Тукани с нереалистично пъстри и големи човки подскачат редом с папагали по клоните. Очевидно маймуните тук са зачислени "на котлова" храна към туристите. Гидът раздава фъстъци и гроздови зърна, спира лодката под буен гъсталак и издава крякащ звук.

Стадо капуцини недоверчиво се насочва към протегнатите с лакомства ръце. Старейшината се престрашава, грабва фъстък и се мята върху покрива на лодката да си го хапне сладко-сладко, с което прави скомина на останалите. Лакомията надделява над страха. Мармозетките, макар и по-дребнички са по-куражлии и възъприемат шепите на туристите като шведска маса. И не се знае  кой е по-голям шебек - онези дето люпят фъстъците или другите, които щракат с фотоапарати като обезумели.

Коста Рика - Швейцария на Централна Америка

Наричат Коста Рика Швейцария на Централна Америка, а населението й се гордее, че има повече учители отколкото полицаи. Държавата не разполага с армия и неграмотните са едва 10 на сто. За капак медицинското обслужване и образованието са безплатни, а основното училище - задължително.

Коста Рика е прочута не само с ароматното си кафе, но и с природните си резервати, убийствено копринените плажове и луксозни курорти.   Пуерто Лимон е последното пристанище от круизния маршрут. Девизът тук е Pura Vida (исп.), което ще рече неподправен, чист живот.

Центърът на Пуерто Лимон е непривлекателен като индийски мегаполис, но в богатите му предградия с кокетни вили и тропическа растителност определено са се заселили 115-те вида птици, които сладкопойно ги огласят.

Испански кедър, див тамаринд, мангро, тик хвърлят тучни сенки край плажа Плая Бонита. Блажена ивица пясък, където чадър и шезлонг са непознати думи, но пък ласкаво топлата вода компенсира неудобството.

Бананите зреят, повити в пелени

Откъде идват бананите? У нас - от супермаркета. Там те попадат от гигантските контейнери на търговските кораби, но първоизточникът им е бананова плантация като «Дел Мондо» край Пуерто Лимон в Коста Рика.

На място се оказа, че всеки грозд от сладкия плод зрее в пелена от найлон. За да не го нападнат инсектите. Дърветата дават по 4 реколти годишно, защото бананите са готови за бране след 120 дни. Дървото се отсича, а до него, от същия корен вече е израснало следващото. «Овошките» са посадени "по конец", а между тях в равни карета са прокопани вади за напояване. Цветът на банана също е причудлив - огромно образувание, прилично на хибрид между цвекло и граната, в което личи коронка от смешни стърчилки, бъдещите плодове.

Яки мъжаги отсичат с премерено движение цял клон, заедно с найлоновата пелена, и го закачат на кука като прасе в кланица. Гроздовете се кандилкат на куките в поточната линия,  докато момчета с рибарски ботуши и гумени престилки ги "обстрелват" с мощни водни струи. "За да изпаднат паяците", делово обясняват още по-грамадни мъжаги, които с няколко отработени движения превръщат гроздовете в гола пръчка и мятат клончетата въззелени банани в големи колкото язовир вани с вода. От там е просто: изцеждане, потапяне в найлон, кашон и камион.

Който не си пада по фрукти, обхожда Чинекита, старата част на Пуерто Лимон, диви се на смешните животинки, които по цял ден висят на един клон в резервата за ленивци или плава по Тортугеро канал (наречен Амазония на Коста Рика) с надеждата да зърне костенурка или поне ленивец. Той напълно си отговаря на името – може да виси на един клон по 20 часа в денонощието, но за да се пази от врагове главата му се върти на 180 градуса без проблем. Иначе муцунката на косматото животинче е много симпатична и почти човешка.

 

На връщане корабът преминава покрай бреговете на Хондурас и Куба, но без да се отбива.  Организаторите на круизи твърдят,  че това е най-купонджийската част от пакетната почивка. А конкуренцията за времето на пасажера е жестока! Трябва да избираш между класове по йога, обучение по детоксикация на организма и лекция на тема „Как да ядеш, но да отслабваш”. И тези благини са в тежка конкуренция с търговете за оригинали на Пикасо и Шагал в картинната галерия, с уроците по карибски гозби или сомелиерските вечери с пет подбрани от вещи в кулинарството и винарството менюта международни специалисти. И така… до акостирането във Форт Лодърдейл.