Силвия Кацарова:

Просто падам! Българин да се моли за българско!

Магдалена Гигова

Силве, как посрещна новата година?

С уникален купон! Бяхме с мъжа ми Любо в петзвезден хотел в Стара Загора. Имах участие в три поредни вечери, но това не беше работа, а забавление. И аз празнувах с хората. Децата ме целуваха, снимаха се с мен, знаеха песните ми наизуст. Понякога ми се струва, че музикалните медии, които казват, че хората не искат да ни смушат, си стоят в София. А столицата не е България. Навсякъде в страната ни посрещат с обич. Там и децата са различни. На 10-12 години са с такива чисти очи и души, докато софийските са доста по-отворени. Прекалено дори. Сега е трудно да възпиташ дете. Геройство е да го спасиш от затрупващата го агресия - филми, музика, интернет. Каквото му е интересно, си го намира и хич не пита родителите си.

• Чудя ти се на акъла. Хората се мъчат да се изкарат по-млади, а ти отпразнува с пищен концерт 40 години на сцената и 60 в живота.
• Въобще не ми дреме! Всеки сезон от нашия живот е красив по своему. Аз съм вече в есента и както сезонът е красив с пъстрите си листа и приятното слънчице, така се чувствам и аз. Вече съм успяла да отсея най-доброто от живота си, взела съм си поука от много грешки. Есента може да бъде много красив сезон в живота на всеки, ако успее да опази духа си млад.
• Нали има една стара градска песен „Красив сезон е любовта“... При теб явно любовта е вечният сезон.
• Любовта наистина дава изумителна енергия. Но аз съм и заобиколена от много млади хора - музикантите, с които работя, приятели около Теди, фотографът Костадин Кръстев-Коко... Цялостната концепция за концерта бе направена от млади хора и няма начин да не се потопиш в техния свят.
• Но и малцина решават на твоята възраст да променят изцяло живота си - разведе се с мъжа, с когото бяхте женени десетилетия, и се омъжи за ученическата си любов Любомир. Как успя да го сториш по такъв слънчев начин?
• Има значение, че ние тръгнахме през 70-те години да работим в Европа и Скандинавия. Тамошните отношения много повлияха на нашите. Там една разведена три-четири пъти жена контактуваше с всичките си бивши съпрузи, заедно си гледаха децата и си ги подхвърляха взаимно с разбирателство и веселба. Когато направиш равносметка, животът е прекалено кратък, за да враждуваш, вместо да търсиш във всяко нещо щастие и радост. И бившият ми мъж Милчо Кацаров живее много добре със своята приятелка, която е лъчезарно и слънчево същество. Събираме се семейно на обеди и вечери. Много ни е готино!
• А хората ви се чудят!
• Българинът, колкото и да претендира, че е европеец и модерен, съзнанието му е още много консервативно. Бях потресена, когато гледах едно предаване, в което правеха паралел между децата на сирийските бежанци у нас и българчетата. Дечицата им изглеждаха много възпитани и много умни, бяха понаучили нашия език, ходеха на училище. А българчето, дори с риск да ме намразят, изказа „много умната мисъл“, която сигурно е чуло от родителите си, „Бежанците не заслужават да живеят. Те трябва да умрат“. Може ли едно дете да каже за други деца подобно нещо. Кои са тези родители, възпитали потомството си в такава фанатична омраза?! Оттук правя извода, че обществото ни абсолютно е болно! Не се замислят, че половината българи са емигранти в чужбина и сигурно и към тях някои се отнасят, както те към бежанците. А тези хора са безсилни. Те от добро не са си напуснали родните места. Ами, както все не можем да се оправим политически у нас, вземе че дойде една диктатура, какво ще се случи с нас?! Винаги когато гледам филми или чета книги, се поставям на страната на страдащите, унизените, пренебрегнатите, смачканите. Много им съчувствам. Имало между тях убийци! Че у нас няма ли. Щом си човек, ти си подвластен на всички пороци - наркотици, изнасилвания, кражби, независимо от каква нация и от каква раса си.
• И нас ни гледаха странно, когато за първи път пътувахме в чужбина. Ние бяхме зад Желязната завеса, от комунистически режим, но като народ имаха голямо уважение към нас, защото бяха убедени, че сме интелигентни хора.
• 
• Очевидно е така, щом толкова години оцеляхте като семейство - да сте 24 часа заедно и вкъщи, и на работа.
• Честно казано, не сме се карали. И „Ритон“ са така. Ние взаимно се допълвахме професионално. Съветите, които ми е давал мъжът ми, са били много далновидни. Той е музикант, инженер, разбира от качество на звука, работи дълги години в първо студио на националното радио. Милчо беше един от модерните саунд инженери. Изключителен професионалист е и продължаваме заедно да правим концерти. Признавам - той ме създаде! Взаимно се създадохме, но неговият дял е по-голям. Навремето да влезеш да записваш в националното радио, не беше никак лесно, а композитор да даде своя песен на начинаеща певица, току-що завършила консерватория - абсурд! Групата ни LZ чрез Милчо Кацаров влезе в националното радио. Иван Калчинов ни запозна с Тончо Русев. Така тръгнаха нещата от 1972 година, но чак през 1979-а направихме албум.
• Но сте срещнали голяма съпротива от родителите си, когато сте решили да се жените.
• Тази тема е много дъвкана. Да не буним духовете на покойниците.
• Как реши да станеш естрадна певица. Защо не оперна или народна?
• Оперна певица не се става току-така. Аз съм родена в Добрич, но съм израснала в Хасково. В тамошното читалище „Заря“ ходех на уроци по солфеж и акордеон. Моят преподавател Теохаров ме насочи съм естрадната музика. Читалищата са центровете, където се развива потенциалът на всяко дете в различни насоки. Сега тези културни средища умират. Жалко! Но за това са виновни политиците. Те концентрират капитала, така че да има много богати и много бедни, защото една неука нация по-лесно се управлява и манипулира. И после се чудим защо фалират банки. Хората са управляеми и зависими поради бедността си, нямат сили да се борят с живота.
• Проблемът на българите е, че забравят. Колко пъти вярваха във финансови пирамиди. Колко пъти преизбираха политици, които съсипаха икономиката и въпреки това отново гласуваха за тях.
• Тя не само пее, а и пише музика и текст. Много исках да не се занимава с музика, защото знаех, че винаги ще я сравняват с мен, винаги ще казват „Тя бута дъщеря си напред“. Всички деца на хора на изкуството се налага да се трудят пет пъти повече от останалите, за да докажат, че имат собствен талант, а не ги лансират родителите им. А Теди като изпълнител е коренно различна от мен. Ако я сравняват с мен, трябва да са глухи и слепи.
• Дълги години Теди беше „дъщерята на Кораба“. Няма ли да ти е чоглаво, ако ти кажат „Майката на Теди Кацарова“?
• Според теб има ли на света майка, която да не се радва на успеха на детето си. Трябва да не е майка. На мен времето ми е минало. Предпочитам да стана „Майката на Теди Кацарова“. Направих си юбилей - личен и професионален, защото ме натиснаха приятелите. Дадоха го по БНТ и това ми стига. Щастлива и доволна съм. Оттук нататък - с мъжа ми се отдаваме на пътешествия. Имаме покана от негов приятел със страхотна ферма в Парагвай. Тръгваме на 20 януари. Ще останем в Южна Америка до 25 февруари. Ще обикаляме, ще отидем на карнавала в Рио. Ще си живеем живота!
• А албум няма ли да си подариш за 60-годишнината?
• Концертът, който направих на 30 октомври, ще издам на диск и на дивиди, защото в него имаше много нечувани досега песни. В него има и забранявани заради „западно влияние“ парчета.
• Какво мислиш за съвременната поп музика?
• Много е трудно. Съдя по Теди, която също направи самостоятелен концерт за 20-те си години на сцена и издаде албума „Преродена“. Кой купува албуми днес?! Вложенията в музика въобще не се възвръщат. Ако иска популярност, да си го пусне безплатно в интернет, поне да го теглят и да го слушат. Вече на това се радваме. Всичко даваме без пари, само и само да ни въртят телевизии и радиа.
  Вчера се чухме с Васил Найденов - докато няма закон за определени 30 или 40 процента българска музика в ефира, няма начин! В собствената си страна да се борим за квоти и проценти. Вежди пак е министър, обеща ни, хайде да видим дали ще го изпълни. Просто падам! Българин да се моли за българско!
• Не си дават сметка хората, че загубваме българската си идентичност, слушайки само западна музика. Много се радваме, когато правят кавъри на старите парчета - наши, на „Сигнал“, на Орлин Горанов, защото така се удължава животът на песните ни. Никога не отказвам на друг изпълнител, ако иска да пее моите песни. Има доста такива опити, ама не станаха популярни.
• Е, добре, ако има закон за задължителна квота от българска музика, няма ли да изплува и много плява?
• За всеки влак си има пътници. Нека слушателят да прецени. Да се даде шанс на всеки и тогава ще се отсее плявата. Има много млади и талантливи деца, които не ги пускат по медиите. Вижте участниците в музикалните формати. Почти никой не успя да пробие, защото ги използват, изцеждат ги и когато им изтече договорът, как да се справят децата. Например Невена Цонева най-много ми хареса в „Гласът на България“. Не й дадоха награда, защото гаджето й било в журито. Че той нали беше в журито от самото начало?! Защо я допуснаха за участие и й дадоха напразни надежди. Едно е гадже, едно е качества, а тях тя си ги имаше. Борбата да те забележат смачква децата. Големите телевизии и радиа искат пари. Там не може да те излъчат просто така. Излиза, че си плащаш, за да работиш. Нямам думи! Ние сме късметлии, че сме работили в друго време и че още имаме работа.
  Когато работехме зад граница свирехме на фериботите и в огромни дискотеки. В Австрия, в Грац, работихме в най-голямата дискотека през 1981 г. Сцената излизаше отдолу, качвахме се, обвити целите в пушек от сух лед. Пъстър ни беше животът. С много концерти в България, с голям репертоар за чужбина, обиколихме цяла Европа.
• Разкажи някакви случки с почитатели?
• Много често идват и ни казват „Помните ли еди-коя си година“ бяхте на гости у нас. По онова време публиката беше страшно гостоприемна. След концерта винаги се намираха почитатели, които ни канеха в домовете си на вечеря, защото свършвахме в 23 ч. и нямаше отворено заведение. Показват ни снимки.
• Един приятел от Твърдица пътуваше с нас на много концерти и беше ни направил албуми с изяви по дати и градове. Откакто Митко не идва вече с нас, спомените ни са пълен хаос. Получавахме с кашони писма за автографи. И всеки беше пъхнал в плика втори плик с адрес и марка. Трогателно! Една жена ме срещна и каза „Знаете ли, че моята първа любов започна с песента ви „Обичам те“ и винаги когато я слушам, плача, защото момчето загина в катастрофа с мотор.“ Друга пък ми каза: „Вашата песен „Бяла въздишка“ ми даде сили да се преборя с болестта.“ Предстояла й операция. Чула я на път за операционната в болницата и решила, че си струва да живее. А на колко сватби първият танц на младоженците е „Огън от любов“... Чрез музиката остава в съзнанието ти един мил спомен за най-тържествения миг от живота ти. Не е лошо!

Лексикон

Каква книга четеш в момента?

Дадоха ми преснимана „Седемте тайни на света“ от Рьорих.Тази книга е написана като Библия, с предсказания. Приключих трилогията на Вадим Зеланд „Ябълките падат от небето“. Хареса ми „Умирайки, бъди себе си“ от Амита Мурджани. Обичам да чета духовна литература.

Любимо заведение?

Ресторантчето на племенника ми „Домашна кухня“ на Римската стена. Теди оформи интериора, а рецептите на гозбите са от майка ми.

Любими места по света?
С мъжа ми ходихме в Кения и Шри Ланка. В Африка много ни хареса, но ебола ни уплаши тази година.