Пурата – религия и ритуал

Магдалена Гигова

Почитателите на хаванските пури се зарадваха на падането на ембаргото срещу Куба дори повече от поданиците на Фидел. Пурата не е просто тютюнево изделие. Тя е ритуал, дори религия. За нея може да се говори дълго и с любов – точно както се пуши. И всеки път усещането е различно, защото две напълно еднакви пури не съществуват и всяка си има свои особености. Любопитното е, че по трудност на създаването този тютюнеш шедьовър се приравнява с коняка. Ако пурата е свивана ръчно, няма втора такава в света. Всяка е уникална, защото е отражение на почвата, климата и майстора торседор – специалист по навиване на тютюневи листа. За да опознаете необятния свят на пурите и да различавате ментето от оригинала, ще са ви нужни години системни „упражнения”. Димът от тях никога не се гълта, той не бива да попада в дробовете, а това снижава вредното въздействие на никотина. Те не са просто тютюнево изделие, а произведение на изкуството. Може да се помирисват, близват, опипват, дегустират, пушат поетично. Пурата е ритуал, който подсказва на запознатия с правилата пушач, как се отнасят към него.

Най-скъпите пури имат не само специфичен размер и начин на свиване, а и тайни рецепти за смесване на тютюна. Прочутите марки кубински цигари съдържат повече от 20 вида листа от различни сортове.

Проститутки свивали „Коиба”
Само година след появата си на бял свят през 1966 г. пурите „Коиба” (cohiba)

стават най-търсените в света. Една от легендите за създаването им твърди, че торседорът Едуард Ривера си свивал цигари със собствена смес, защото имал много чувствителна устна лигавица. Когато ги опитал един от майсторите на пурите на Кастро останал изумен от приятния аромат. Той убедил Ривера да му даде рецептата, а за финото сгъване на тютюневите листа били наемани проститутки. Докато работели шефът на смяната им четял стихове от Хосе Марти. Дълги години cohiba оставали достъпни само за милионери и короновани особи. Чак през 1982 г. пурите влизат в магазините, но цената им е най-високата в света. Така те завладяли не само ума и чувствата, а и финансите на пушачите.

Зелените са за дами, черните – за мъжкари
Главинте показатели при пурите са цветът, формата и размерът. Светлозелените са ароматни, по-леки, тънички, лесно „теглят” и са предназначени за жени. Светлокафявите имат плътен вкус и са по-силни. Производителите ги пускат на пазара по-големи от зелените, но по-малки от шоколадовите на цвят. Те пък могат да бъдат тъмнокафяви или червеникави. Те са най-силните, ароматните и скъпите, но не чак колкото черните. Техният вкус е интензивен, ясно изразен и наситен.

Малки тайни на големите цигари

Хубавата пура не може да е евтина. Когато купувате се убедете, че повърхността й е гладка, а когато я въртите в ръка не шумоли. Кутията задължитело трябва да има холограма или печат, гарантиращ оригиналност в левия ъгъл. Пурите вътре е задължително да изглеждат като хомогенна маса – почти еднакви по цвят.

Ако ще ви е за първи път – започнете с класическа плътна пура умерена по сила и с приятен вкус.
Ако ще минавате в елитния легион на пушачите на пури, купете си наведнъж всички приспособления, без които ритуалът е невъзможен.

Ако пурата е от нарязан тютюн, тя най-вероятно е правена с машина. Ръчните се свиват от цели листа. Те се състоят от няколко елемента: пълнеж, свързващи и покриващи листа. Всеки лист си има име и предназначение. Воладо (volado) в превод от испански означава „летящ”. Той е най-тънък и отговаря за горенето на пурата. Листът секо (seco) на испански е „сух” . От него зависи ароматът. Най-силният и твърд от влизащите в пълнежа листа е лихеро (ligero), в превод – лек осигурява вкуса и характера. Пропорцията, в която са смесени различните типове тютюн в пълнежа, придава индивидуалност.

При силните пури е висок процентът на листата ligero, докато при меките и ароматни видове преобладават листата seco. Поначало пропорцията се променя с всяка реколта, защото са различни. А същевременно производителите трябва да запазят вкуса на пурите си непроменен. За това е отговорен майсторът по смеските.
Със свиването пък се занимава торседорът. Той събира пълнежа, акуратно разглаждайки всеки лист и го увива със свързващия, подбран с определена плътност. Внимателно работейки с пръстите си торседорът придава на бъдещата пура необходимата форма. Полученият полуфабрикат се поставя в дървена преса, за да се фиксира. След това торседорът обвива пурата в тънък лист. Заключителният щрих е запечатването на крайчето. Малко кръгче, изрязано от цял покривен лист се залепвя за връхчето на пурата със специално лепило от растителен произход, без мирик и нкус.

Първообраз на пурите са огромните тръби от тютюн с конична форма, които пушели индианците. Идеята да се класифицират то формата и размера се появява в средата на 19 век в Куба. Страната и до днес е единствената, в която стандартите са залегнали в законодателството. В него са залегнали 69 формата за ръчно свити и 16 за машинни пури. По традиция дължината се измерва в дюймове, а диаметърът в специална мерна единица, взаимствана от бижутерите - ринг гейдж. От дължината на пурата зависи времето на пушене. Но тя влияе и на температурата на дима, който влиза в устата на пушача. Преминавайки през пурата той се охлажда. Затова колкото по-дълга е тя, по-прохладно и меко е пушенето.
Диаметърът на пурата влияе върху пълнотата и наситеността на вкуса. Закономерността е очевидна – при по-голямата ширина има повече листа и съответно – различни видове тютюн, които образуват букета от аромати. Три едновременно тлеещи листа тютюн дават по-различен вкус, откоркото един или два и общата гама е по-наситена.

По отношение на формата, пурите се делят на прави и фигурални. Правите (parejos) са цилиндричните с еднакъв по цялата дължина диаметър. Фигуралните са онези с каквато и да е форма, различна от цилиндричната. Главната им особеност е в това, че при тях по-осезаемо се усеща поманата на вкуса по време на пушене.

В името на насладата

Когато сте си купили качествена пура, първо трябва да отрежете крайчето й със специално ножче „кътър. Късането му със зъби е неприемливо. Пламъкът от кибрита (задължително с дълги клечки) или от запалката не бива да докосва пурата. Жарта й дава възможност да се запали сама. Запалката не бива да е бензинова, а задължително газома. Пурите не се пушат като цигари – те се държат в ръка, а не в устата. Всмукването на дима трябва да става чак тогава, когато жарта се разпространи по цялата окръжност на пурата. Вдишването му става бавно, с наслада и усет за пълниа букет от ухания и вкусове.
важен нюанс е, че не е необходимо да гасите пурата, по-добре е да я оставите да изтлее в пепелника. Дори тогава тя ще ви дари с изумителен аромат.

Вива Ла Карибе!

Куба минава за класика в жанра, но на почти всеки карибски остров в кокетни работилнички около пристанището диплят листа тютюн и нареждат продукцията си в дървени кутии пред очите на купувачите. Митовете за 16-годишни мулатки, които свиват пури на гъвкавите си бедра, се оказват рекламен трик – те само бастисват материала. За изработването на една добра cigar са необходими над 340 манипулации, които се усъвършенстват цял живот. Така че колкото по-стара е жената с тютюна в ръце, толкова по-качествена е работата й. Девойката може да стои пред магазина в сластна поза, но в задната стаичка баба й прави истинските пури.

А традицията повелява само дами да докосват нежния материал и докато работят да им четат любовни стихове. За пред туристите, разбира се. На пипане листата са меки като най-фина кожа, но неизмеримо по-крехки. Мълви се, че 80 на сто от „истинските кубински пури”, които в САЩ се продават по 800 долара парчето, са произведени на Карибите. Емигранти от острова на Фидел си донесли семена, ноу-хау и машини, досущ като онези, с които се правят легендарните Cohiba. Потърсили са карибска почва със същата киселинност и... ментетата дублират качествата на оригинала. Очевидно си го бива, щом легендарният Зино Давидофф още през 80-те изнесе прочутото си производство на Карибите.

10-те мита за вредата от пушенето

Мит 1. Започваш да пушиш от келешлък, а не можеш да спреш от липса на воля.

Последните данни на молекулярната генетика доказват, че склонността към тютюна е наследствена. Т.нар. „пушачески ген” обаче защитава любителите на пури и цигари от рак и сега обмислят как да го присаждат на непушачи. От една страна пушенето не вреди на всичкия, а от друга отказването от него е огромен стрес за организма на някои, близък до остро възпаление. И това не е метафора. Изследване на университета в Пенсилвания показва, че отказващите тютюна страдат от депресия, мускулни болки, промяна в апетита и обостряне на хроничните заболявания.

Мит 2. Витамините са противоотрова за тютюневия дим.

Само че биохимията на пушачите не се подчинява на всеобщите закони. В проучване на университета Кинси, Масачузетс, установили, че „чистият” бета-каротин провокира нарастване на туморна маса у пушачите. Според публикуваните в „В Ню Ингланд джърнъл ъф медисин” данни при употребяващите никотин рискът да развият онкологично заболяване е с 28% по-голям ако подсилват менюто си с хранителни добавки и синтетични витамини.

Мит 3. Тютюнопушенето е враг №1 за бременните.

Оказва се, че е така само понякога, друг път е полезно. При бъдещите майки, които припалват цигари рискът да получат еклампсия (припадък по време на раждане близък до епилептичния) е с от 30 до 50 на сто по-малък. При пушещите брременни по-рядко се среща и хипертония. „Руски лекарски журнал” пише: „Тютюнът работи като антиестроген и това се отразява благотворно при болести, възникващи при неговото свръхпроизводство. В следствие на това активното пушене намалява риска от фиброза на матката (до 50 процента при по-кльощавите жени и онези след менопауза). Някои изследователи доказват по-малък брой на новородени със синдрома на Даун при майки-пушачки в сравнение с въздържателките”.

Мит 4. Ако пушите и пиете едновременно нанасяте двоен удар на организма си.

В действителност комбинацията от вино и цигара или пура има 20% по-малко шанс за проблеми със стомашно-чревния тракт. Други учени стигат по-далеч като твърдят, че който пуши и изпива по чаша вино на ден по-рядко умира от рак на червата. Подобна е връзката и с язвения колит, но при жените се проявява по-рядко.

Мит 5. Няма болест, за която пушенето е полезно.

Напротив! Има! В Ню Йорк провели експеримент с близнаци преди 30 г. и забелязали необяснима връзка между генетичното предразположение към пушенето и към болестта на Паркинсон. За да обясни тази противоречаща на здравия разум теза д-р Керълайн Танер от Калифорнийския университет изследвала едно- и разно яйчни близнаци, общо 113 двойки мъже, при които единият от братята страда от Паркинсон. Оказало се, че „здравите” пушели повече от болните.

С половин уста лекарите признават, че тютюнът влияе положително върху химическия баланс в организма на шизофрениците. Пурите и цигарите помагат и при афтозен язвен стоматит, алергичен алвеолит, сенна хрема и кожно-възпалителни процеси. Доказано е позитивното въздействие на никотина при Алцхаймер и че ако пропушите на стари години ще се предпазите от склероза на съдовете. „Бритиш медикъл бюлетин” пише: „Пушенето може да има положително вляние върху умствената работа на здрави хора при обработката на информация, ускоряване на някои моторни реакции и подобряване на паметта”.

Мит 6. И за цигарите ви трябват „разтоварващи дни”.

Ако веднъж пушите, а друг път не, не помага за здравето. Всяко прекъсване - за ден, седмица или месец вреди повече, отколкото равномерното припалване, твърди проучване на английския професор Бо Ландбека с 1116 мъже и жени от 35 до 68 г., разделени в три категории: постоянни пушачи, бивши пушачи и такива ,които никога не са опитвали.

Мит 7. Спортът и пушенето са несъвместими.

Четейки мемоарите на различни треньори, научаваме за глоби и наказания за шампиони, пристрастени към никотина, но това не им е попречило да поставят рекорди. Работата е там, че благодарение на пушенето спортистите изработват компенсаторен механизъм и хемоглобинът започва да пренася повече въздух. Във всекидневието това не се усеща, но при свирепи натоварвания плюсовете от това са неоспорими. В маратонските бягания човешките възможности са достигнали границите си и често на финала чакат реанимационни екипи. Доста от бегачите използват допинг. А приблизително същото въздействие върху дробовете им оказват и цигарите, макар с времето компенсаторното превъзходство с течение на времето да губи стойността си, заради вредните смоли в тютюна.

Мит 8. Всеки пушач страда от съдова недостатъчност и рискува да му отрежат краката.
Първо, за да се стигне до там трябва дълги години да пушите минимум по две кутии на ден. Агенция „Ройтерс” цитира Джеймс Джанг от Оксфорд, изследовател на въздействието на никотина върху кръвоносната система. Лабораторните мишки били или с рак, или с нарушено кръвообръщение. Резултатът бил изненадващ – тютюнът подпомагал възстановяването на съдовете и активизирал мишките.
Профессор Ивлин Кук пък смята, че никотинът може да се използва за зарастване на рани, лечение на съдови болести и диабет. Учени изясняват възможно ли е да помага при неврологични разстройства като болестите на Паркинсон и Турет. Заедно с тютюневия дим пушачът вдишва голямо количество вещества, главно никотин, който играе ролята на природен антибиотик, унищожава повече от 36 вида патогенни микроорганизми и бактерии в устата. Пушачите по-рядко боледуват от херпес на устните и лицето.

Мит 9. Легенда е, че от пушене се слабее.

Учените твърдят, че благодарение на активизирането на мастния обмен, никотинът се смята за успешно средство за нормализация на теглото. При системните пушачи средната телесна маса по-често е близка до идеалната, а мастното съдържание 1,5 пъти по-малко отколкото при непушачите.

Мит 10. Пасивните пушачи страдат.

В продължение на 15 г. химици от Техническия университет в Тексас изчислявали прецизно количеството тютюнев дим, поглъщано от пасивните пушачи. Поставяли шестима пушачи в стая от 6 кв.м. с един непушач. Оказало се, че за да вдишат препаратите, които един пушач получава от една цигара, непушачът трябва да стои в задимено помещение цели 100 часа.