Рубрика на "Преса" - Великите български любови

Катя Паскалева и Слона – любов за водка и мълчание

Магдалена ГИГОВА

Калдъръмените улички на Стария град в Пловдив още нашепват легенди за любовта между актрисата Катя Паскалева и художника Георги Божилов-Слона. За нея приятелите казват, че към мъжа, когото обича, театъра и водката се отнася по един и същи начин - всеотдайно-изпепеляващо! За него, че кавалерски преглъща болката от раздялата, когато Катя се влюбва във втория си мъж - режисьора Иван Росенов. Не след дълго тримата споделят чаши и мисли на една маса като добри приятели. В документалния филм за Слона бившата му съпруга признава, че дори когато вече не са женени, близостта им е уникална: „Може да си стоим по три часа и да си мълчим... Най-страхотното мълчание!“

Началото обаче е шумно и шеметно, а сватовник на Паскалева и Божилов е Атанас Кръстев, известен като Начо Културата - сърцето на Стария Пловдив.

През 60-те години на ХХ век лекото разхлабване на идеологическата хватка в културата ражда бохемски и интелектуални общества, истински генератор за творби, идеи и полет на духа. Студентите по актьорско майсторство на Боян Дановски и Методи Андонов, сред които е и Катя, често прескачат до „свободната зона“ в Стария град. Най-добрата приятелка на Мария от „Козия рог“ - актрисата Сона Маркова (по-късно съпруга на Антон Горчев), разказва как уж здравомислещата Катя остава смаяна от абстрактните картини на Слона и любовта между тях пламва сякаш първо на интелектуално ниво. Поне от страна на Паскалева. Художникът е запленен от дългата плитка и изразителните черни очи на момичето, които го гледат с обожание. Чувствата им са като стихия. Георги Божилов се развежда с инженерката Ана и се гмурва в омаята на любовта към Катя и безкрайните вечери с приятелите си Начо Културата, художниците Илияна Камбурова-Лячо и Димитър Киров и съпругата му балерината Русалия. Последната съветва актрисата да не се жени за Слона, ако наистина иска да направи кариера на сцената. Катя и Георги обаче решават през 1967 г. да сключат брак, но извън Пловдив. Причината е „лошата репутация“, която имат пред властите те и приятелите им - неуправляеми, инакомислещи, извън калъпа, че и... разведени. Почерпката обаче е в „Алафрангите“ и е толкова неудържимо пъстра, че женитбата им не остава тайна.

Слона почти зарязва любимия си Пловдив, за да последва любимата си в Толбухин (днес Добрич), в чийто театър Катя е изпратена по разпределение. Сноват лудешки между двата града. Художникът рисува акварели върху кадастрон, докато Катя учи ролите си. Когато имат пари, черпят наред, но често им се налага да карат на чай и хляб, защото са профукали всичко за една вечер. Слона приема романтиката на бедността. „Беше хубаво време“, с носталгия си спомня Паскалева, но признава: „Най-скъпият за мен град си остава Пловдив. Имам чувството, че съм се родила тук!“ По онова време на дива любов и купони се ражда и легендата за създаването на Националните есенни изложби в Стария град. Начо Културата и Димитър Киров решават да организират изложба на приятеля си Георги Божилов-Слона, пък и да подпомогнат младоженците с продажбите. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат да видят какво е нарисувал Слона под влиянието на любовта. Тогава става ясно, че виновникът за изложбата и половинката му не могат да дойдат за откриването на вернисажа от Толбухин, защото нямат нито стотинка. Културата и Ди Киро се разтичват, събират пари и ги изпращат. Слона и Катя обаче пак не идват - вместо да хванат влака, събират театралните аркашки на банкет за чудо и приказ и изпиват всичко до грош. Така легендарните есенни изложби тръгват без тях.

Съдбата е милостива към актрисата. Канят я в пазарджишкия театър, който по онова време минава за най-свободната територия в изкуството. Салонът е винаги пълен. От цяла България идват хора, за да гледат спектаклите на Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов. Катя живее със Слона в любимия си Пловдив, другарува с най-светлите умове и най-големите чешити на епохата. Паскалева нарича онова време „най-хубавите години от моя живот“. По онова време Златю Бояджиев пожелава да я рисува. Той вече е парализиран след инсулт и твори с лявата ръка. „Притеснявах се, докато му позирах. Златю беше много внушителен, вдъхваше ми респект...“, признава Катя.

„В този период баща ми направи сценографията на две от представленията, в които участваше Катя - спомня си Мия, дъщерята на Георги Божилов-Слона от първия брак. - Режисьор беше Леон Даниел. Татко рисуваше в ателието, Катето репетираше в спалнята. Понякога тя го търсеше за съвет, споделяше с него тревогите си.“ Мия е непрекъснато с второто семейство на баща си и често придружава Паскалева на репетициите й.
„Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колата или в митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях“, усмихва се дъщерята на Слона. И си спомня с много обич за хубавото време: „Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите им. У дома тя се обръщаше към него със Слонаки, а той я наричаше Тропи или Трополе. Така и не попитах какво означава това. Не съм ги чувала никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство - за театър, за кино, за музика, за живопис... Не си губеха времето за празни приказки. Катя беше изключително интелигентна жена. Признаваше, че дължи много на баща ми, наричаше го свой учител. Не демонстрираха нежността си пред хората, но когато излизаха по главната, Катя винаги го държеше под ръка. Спираха ги често - най-вече за да вземат автограф от нея. Вече беше изиграла изключителната си роля в „Козият рог“ и беше много популярна.“

Като домакиня Катя е истинска катастрофа. Опитите й да сготви нещо завършват със... запушване на тоалетната, защото тя е изсипала там недовършените си „творения“. Добре че ги има приятелите, при които Слона хапва по някоя топла гозба извън ресторантите. Самата актриса е крайно непретенциозна: „За да ми е хубаво, ми трябва един стек „Мелник“, една водка №5... И ако може, един автоматичен тостер, дето сам изключва филийките.“

За раздялата й със Слона има две версии. Според по-разпространената художникът решава да сложи край, след като поредна сутрин му се налага да я измъква от пловдивския изтрезвител. Дъщеря му обаче твърди друго: „Така и не разбрах защо след десетина години се разведоха. Баща ми дълго криеше за раздялата, а на въпроса „Къде е Катя?“ отвръщаше лаконично: „В София.“ Подозирам, че тогава Катето е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато бяха заедно до последно, но не съм сигурна. Най-важното е, че с баща ми останаха приятели завинаги. Помня, че баба ми Мария много я обичаше, най-много от всички други жени на баща ми. Ставаше така, че на Богородица се събирахме всичките - майка ми, Катето, някоя нова приятелка на баща ми, че накрая и Ружа - последната, с която живя“, потъва в спомени Мия Божилова. Когато Слона умира при катастрофа на 30 май 2001 г., Катя научава вестта в Париж, където е за операция на рак на гърлото. В българското посолство й поднасят съболезнованията си за кончината на бившия й мъж. Разтърсена из основи, актрисата напуска стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред картина на Слона (салоните на посолството са украсени с платна на Георги Божилов и Златю Бояджиев)..

Паскалева също е на крачка от отвъдното, но до последно твърди, че е живяла „красиво и безотговорно“ и затова не съжалява за нищо. През последните две години от живота си тя изживява най-голямата трагедия за една актриса - губи гласа си, но на безброй листчета записва мислите си в болница „Лозенец“, където угасва. Вторият й съпруг Иван Росенов, който си отива също от рак шест години по-късно, ги издава. В „Книжни квадратчета“, писани с разголваща болка, Катя Паскалева отронва: „Аз играя последната си роля на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността... И премиерата... всъщност е финалът на спектакъла живот.“

 

Първата чисто гола жена в българското кино

Катя Паскалева е първата чисто гола жена в българското кино. Мария в „Козият рог“ под режисурата на Методи Андонов я превръща в звезда и секссимвол за една нощ. През 1972 г. получава награда за женска роля в Панама, а година по-късно ѝ връчват наградата „Фемина“ в Брюксел. През 1976г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари.

Когато се снима в „Козият рог“, Паскалева е на 26 г., със съвършено тяло, но няма самочувствието да го покаже без свян. Та тя е бягала от часовете по физическо, защото се е срамувала да се съблича по шорти. За нея голата сцена е истински кошмар. Операторът Димо Коларов успява да предразположи Катя с помощта на Методи Андонов. Но идва сцената с изнасилването и проблемът „свян“ изскача необяснимо. Притеснението е общо за всички актьори, въпреки че са състуденти и си знаят и кътните зъби. След няколко трагично неумели дубъла, които се точат цели три дни, Климент Денчев (единият от насилниците заедно с Тодор Колев и Лъчезар Стоянов) казва: „Абе, хора, ние артисти ли сме или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!“ И изиграват сцените на един дъх. След 36 години на сцената и екрана и повече от 46 роли актрисата завинаги ще остане в съзнанието на публиката с „Козият рог“, който потриса социалистическите пуритани, но е толкова правдив, дори в изнасилването на героинята от четирима души, че ги оставя безмълвни.

В други филми Паскалева, която казва „Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!“, вече демонстрира освободеност пред камерата. В „Иван Кондарев“ дълго и естетски се любува пред огледалото на красивите си гърди. Въздействащи любовно-еротични моменти с Катя Паскалева има и във филма „Елегия“ на Едуард Захариев. Когато снимат „Бумеранг“, Любен Чаталов има любовна сцена с Катя Паскалева. Начинаещият тогава артист толкова се притеснява, че десет пъти се къпе и дори си купува луксозно бельо. Но щом се озовават в едно легло, си глътва езика. След няколко безполезни дубъла актрисата изгонва екипа. Когато останали сами, го пита: „Момче, ти да не си обратен?“ Повдига си блузата и продължава: „Ти цици не си ли виждал? Ето, пипни ги, за да видиш, че няма нищо страшно.“ После изважда прословутото си малко шишенце с водка и му дава да отпие за кураж. Дубълът става от раз.

Актрисата като стих

Поетът Петър Анастасов е най-младият от компанията бохеми и интелектуалци около Начо Културата, Ди Киро и Георги Божилов-Слона. Той излива чувствата, които поражда у него Катя Паскалева, в стихотворение, станало нейн символ.

ТРОЙНО ОГЛЕДАЛО
На Катя Паскалева
В коридори безкрайни вървя срещу себе си
по килими, изпъстрени с дяволски ребуси.
Огледалце, кажи ми...
Боже мой, огледалото!
А какво ми е взело и какво ми е дало то?

Най-красивата можеш да бъдеш зад рампата,
но какво е театърът - работа, работа...
И в гримьорната с някакъв страх, неспокойно,
търсиш свойто лице в огледалото тройно.
Ти го търсиш с търпение зло, в репетиции,
в простодушни девици и в жени мъченици,
в талантливи сълзи и в бездарни пиеси
и не знаеш сама в тоя хаос къде си.

Но какво е изкуството - работа, работа...
А какво е животът - жестока парабола!
Всеки има начало, зенит и падение,
но забравя това и това е спасение.

И на сцената диша едвам Жулиета,
а вината е впрочем не само в корсета.
И Ромео в антракта си бърше лицето,
а вина за това има само сърцето.
Боже мой, престарели любовници страдат
и преситени юноши плюят с досада.
Би могло да ти стане горчиво и пусто,
но това е животът, това е изкуство...

А животът, макар че звучи неуместно,
означава и дрехи, и хляб, и семейство,
и любов, за която крадеш от съня си
часове неспокойни, случайни и къси.
Нямаш време за друго - очаква те сцената
и поредната роля, оная - безценната.
И се любиш с усилие сляпо на волята,
и къде си по-истинска - в любовта или в ролята?

Шосе в Тенеси носи името «Тина Търнър»

На 75 певицата продължава да е Simply the best

Визитка

Имe Ана Мей Бълок с псевдоним Тина Търнър

Дата и място на раждане 26 ноември 1939 г. Натбуш, Тенеси

Зодия Стрелец

Тегло 60 кг

Ръст 163 см

Миналата седмица легендарната певица Тина Търнър навърши 75, но годишнината не бе отбелязана по очаквания шумен и празничен начин. В родния й щат Тенеси още през 2001 г. я почетоха, като кръстиха на нея шосе, което вече е междущатска магистрала. През юли 2013 г. тя узакони 27-годишната си връзка с продуцента Ервин Бах и двамата се пренесоха да живеят в Швейцария. А през 2014 г. носителката на осем награди «Грами» изненада почитателите си, появявайки се на концерт в Медисън Скуеър Гардън в костюма на леля Антити от филма «Лудият Макс» със снежнобяла перука.
Нищо в детството на Ана Мей Бълок не подсказва бъдещата световна слава. Майка й работи в един от заводите в град Нотбуш, а баща й е едновременно работник, фермер и дякон в баптистката църква. Когато бъдещата звезда навършва 10, родителите й се развеждат и тя и сестра й Ейлин са оставени на грижите на баба й. Старата жена обаче често боледувала и след смъртта й момичетата се преместват в Сейнт Луис, където откриват чара на нощните клубове. За 17-ия й рожден ден сестрата на Ана Мей я води в любимото си заведение, където свирят «Кралете на ритъма» под ръководството на Айк Търнър - местна звезда сред прехласнатите гимназистки. Ана Мей е поразена от новата музика. Скоро се запознава с групата и моли Айк да изпее нещо с тях. Той обаче предлага микрофона на сестра й Ейлин. Бъдещата звезда го изтръгва от ръцете й и запява. «Не мислех, че имаш глас», възкликва фронтменът на оркестъра, а на другия ден момичето вече е солистка. Публиката веднага харесва характерния й глас и експлозивните й танци и групата става популярна. Айк я нарича «Малката Ани», купува й палто от лисици, дори й дава пари да си направи преден златен зъб. Тя е на седмото небе. Година по-късно ражда син Крейг от Реймънд Хил, един от музикантите, който бързо изчезва от картинката, неспособен да се грижи за жена и дете. Но Малката Ани продължава да пее. След успеха на парчето A Fool In Love амбициозният Айк решава да замине за Калифорния. Като дете той обичал историите за „африканските диваци“, любимата му приказка била за Шина - Кралицата на джунглата. Шина станала Тина, а Тина Търнър - негова лична кралица (или по-скоро дивачка). През 60-те и 70-те години групата Ike & Tina Turner Revue е популярна, но деспотичният стил на управление на Айк и проблемът му с наркотиците кара музикантите да напускат с трясък. Тина не само работи денонощно, ами често се появява на сцената с неумело покрити с грим „бушони“ около очите от побоите на мъжа си. Въпреки че отглеждат общо четирима синове (нейния Крейг, двама от първия брак на Айк и техния общ - Роналд), Търнър са на път 270 дни в годината. Фил Спектър кани Тина да запише плоча. През 1966 г. River Deep Mountain Hight стига едва до 88-о място в американските класации, но в Англия е на трето. Тогава нашумялата британска банда Rolling Stones кани Айк и Тина да подгряват тяхно турне. По онова време певицата попада на гледачка, която й предсказва световна слава. „Тогава за първи път повярвах в себе си“, признава Тина. Тя вече е на 35 и съзнава, че ако иска да постигне успех, трябва да зареже Айк. Разривът настъпва на 2 юли 1976 г. На път за летището мъжът й й предлага шоколад, тя отказва и той започва да я бие. Чашата на 16-годишния им брак прелива и Тина за първи път му отвръща. Боят продължава на аерогарата, в самолета, по пътя до хотела. Там съпругата изчаква мъжа си да заспи, измива разбитото си лице и с 36 цента в джоба избягва на улицата. След като лично заплаща неустойките по провалените им концерти, Тина заявява на Айк: „През последните 16 г. ти присвояваше всеки заработен от мен долар, а аз присвоявам бъдещето си.“

 

През 1979 г. късметът й се усмихва ,когато я канят в грандиозната програма „Холивудски вечери“. Там се запознава с бъдещия си мениджър Роджър Дейвис. „Ти трябва да пееш рок“, й казва той. Но истинският й успех идва, когато в хотел „Риц“ Дейвид Бауи гледа нейното шоу с представители на звукозаписната компания Capitol Records. След няколко дни Тина вече е в Лондон и записва две нови песни. Една от тях Let’s Stay Together е не само първият сингъл на Тина, ами я превръща в истинска звезда. Първоначално само в Англия, после в цяла Европа и чак тогава й обръщат внимание и в САЩ.
През юни 1984 г. Тина Търнър пуска там аблума си Private Dancer, от който продава 11 млн. копия. Година по-късно на Американските музикални награди получава два приза накуп - за най-добра певица и за най-добра видеоактриса. На церемонията на „Грами” излиза на сцената три пъти - като най-добра певица, най-добра рок изпълнителка и автор на най-добра песен (What’s Love Got To Do With It?). После пуска още 5 успешни албума и статуетките й с грамофончета стават осем. Така от „съпругата на Айк Търнър” Тина се превръща в най-любимата американска звезда на 80-те години. Тя е чест гост в различни шоупрограми, няколко пъти я кани Опра Уинфри. На стадиона в Рио де Жанейро Търнър събира на концерт 188 хиляди души и влиза в Книгата на рекордите „Гинес”. След раздялата с мъжа насилник певицата дълго не се решава на сериозна връзка, докато не се запознава на летище „Хийтроу” с немския музикален продуцент Ервин Бах. Той е със 17 години по-млад от нея, но се разбират чудесно и живеят тихо и хармонично.

Певицата успява да се реализира и на други поприща. Нейната официална автобиография става бестселър в САЩ, прави няколко изложби със свои картини, които също имат успех.

През живота си юбилярката Тина Търнър е обиколила с концерти половината свят, получила е титлата Кралица на рока и е определяна за една от най-добрите танцьорки на своето време. Освен това на 67 години става рекламно лице на прочута марка чорапи заради перфектните си крака. До ден днешен проектът «Тина Търнър» се смята за един от най-доходоносните в цялата история на музикалната индустрия.
През 2014 г. певицата се отказа от американския си паспорт и вече е швейцарска гражданка. Този акт я освободи не само от много юридически формалности, но и от плащането на солидни данъци върху концертите й в САЩ.

Да те връхлети рускиня

Магдлена Гигова

Новината, че Киану Рийвс ще последва примера на Джордж Клуни и така закоравелите ергени на Холивуд ще намалеят катастрофално, обиколи света. Коя жена успя да впримчи актьора, известен с това, че всичките му връзки са с колежки от даден филм и траят точно колкото снимките на лентата? (В безкрайната редичка от служебните му романи са подредени Шарлийз Терон, Сандра Бълок и Камеран Диас).

Руската старлетка Анна Скиданова засега не се е появявала на екрана с Киану Рийвс, но след първата им среща на фестивала в Кан те често са засичани на различни партита в недвусмислена близост. Блондинката от село Жасминовка, близо до Саратов, обаче е дискретна за естеството на отношенията им.
Легендарният тенисист Борис Бекер още поне десетина години ще плаща краткото си фелацио в килера с метлите на лондонски клуб. Използвайки слабостта му към мулатките, рускинята Анджелика направи фокус с изкуствено осеменяване и ДНК тестът доказа, че бебето Ана е дъщеря на Бекер.
Българите, които са учили в бившия Съветски съюз и не са се върнали с жени рускини, трябва да получат медал за силна воля и храброст.

Анна разруши клошарското битие на Киану Рийвс

Неотдавна Киану Рийвс направи многозначително изказване пред списание „Нюзуик“: „Рускините са много умни и красиви. Ако съдбата е благосклонна към мен, някога ще се оженя за една от тях. Тя би била прекрасна майка на моите деца.“ След това букмейкърите в Лондон започнаха да приемат залози ще стане ли Ана Скиданова мисис Рийвс през следващите пет години. Засега стойностите са едно към сто, но кой знае?

Киану, който не се радва на добър генетичен материал - баща му е починал в затвора наркодилър, а майка му го е уредила с шестима татковци - е златна мина за психиатрите още от началото на кариерата си. След като стана най-богатият актьор с богатство от 300 млн. долара благодарение на клауза в договора, която му осигурява 10 на сто от приходите на „Матрицата“, Рийвс съвсем изперка. Заряза имението си на стойност 40 млн. долара, започна да носи дрехи втора ръка, да се храни в „Макдоналдс“, да другарува с клошари и да спи по улиците, защото „не мога да парадирам с богатство, когато в Южен Судан гладуват“.

Заради руската си любима актьорът се върна в скъпия си дворец, а папараци продължават да ги снимат на пикник, в скъп ресторант и на червения килим „цели“ 8 месеца след запознанството им на фестивала в Кан (истински рекорд в любовните отношения на актьора). Там, на парти на яхтата на Харви Уейнстийн неособено известната моделка и актриса с няколко епизодични роли в американски продукции се вклинява сред пърхащите девойки около Рийвс и им го отмъква под носа.

Залаганията на букмейкърите засега не са в нейна полза, но има време да ги промени.

Мел Гибсън плаща 20 000 долара на месец на Оксана

Грозни сцени и омерзителни обвинения бележат съдебната битка на „смелото сърце“ Мел Гибсън и руската му бивша приятелка Оксана Григориева. Борбата днес е за попечителството върху общата им дъщеричка Люси.

Австралиецът леко се окопити от връхлетелите го нещастия в обятията на гъркинята Стела Музи, но тя едва ли е притъпила болката от загубата на 425 млн. долара - половината от състянието му. Това е сумата, присъдена на бившата му съпруга Робин Мур, с която имаха 30-годишен брак, разрушен от певицата и композиторка Оксана. Рускинята обвини Гибсън в побой, морален тормоз и издевателства и успя да го осъди на 3 години условно. Той й плаща издръжка 20 000 долара на месец, а тя и Люси вече са го изпъдили от досегашното му имение в Калифорния.

Рекламен трик или любов свързват Роналдо и Ирина Шейк

Кристиано Роналдо и Ирина Шейк са еталон за класическата връзка „футболист - модел“. Голмайсторът си я набелязва на дефире на Армани, където рускинята показва модели бельо и застава на дузпата. Двамата бързо намират общ език, защото са маниаци на тема правилно хранене и спорт. Гаджета са от 2010 г. и колкото и да ги разделят клюкарските издания, все още твърдят, че са заедно.

Зложелателите се кълнат, че връзката им е рекламен продукт, изгоден за имиджа и на двамата. Други пък са убедени, че Роналдо е гей и рускинята му е само добре платено прикритие. Тази теза се потвърждава и от факта, че нищо не се знае за майката на сина му, който футболистът отглежда сам. Подозренията са, че и той като Рики Мартин е платил на сурогатна майка.
Езикът на тялото обаче показва, че между Кристиано и Ирина има химия. Дори рускиня не може да се преструва толкова артистично в продължение на четири години. Футболистът обяви, че са се сгодили, но на пръста на хубавицата с татарски корени все още няма брачна халка.


Наталия Андрейченко спасява живота на Максимилиан Шел

Народната артистка на СССР Наталия Андрейченко и световната звезда Максимилиан Шел се срещат на снимките на „Петър Велики“. Във филма участват още Ванеса Редгрейв и Омар Шариф. Сякаш предчувствайки нещо, съпругът на атрисата, композиторът Максим Дунаевски й забранява да участва.
Двамата с Шел сякаш са от различни планети. Майка му е германска баронеса, баща му - известен поет. Той и сестра му, актрисата Мария Шел растат между Австрия и Швейцария. А Наталия е популярна в целия Съветски съюьз като Мери Попинс или както казва Максимилиан, „единствената, която се усмихва искрено тук“.
Когато я кани на среща, тя знае на английски единствено репликите на ролята си, а той нито дума руски, но на салфетка в ресторанта й рисува луна, сърчице и мост. Актрисата разбира обяснението му в любов и моментално се развежда с мъжа си, като подписва отказ от имуществени претенции. Максимилиан Шел обаче има три правила - да не се жени за актриса, за жена с дете (а Андрейченко има син) и въобще... да не се жени. Казва й „найн“ само веднъж и тя решава да го изреже от живота си. Отказва да говори с него по телефона. Той обаче се е влюбил до уши в „лудата рускиня“ и взема самолета за Съветския съюз.
Този път е неин ред да каже „нет“. Чувствата обаче надделяват и двамата сключват брак. След много бюрократични перипетии се пренасят в Холивуд, където Шел снима. Наталия му ражда дъщеря Анастасия, но нито успява да се хареса на неговите роднини, нито си намира работа и все повече се застоява в Москва.
Но когато Макс попада в латвийска болница с криза от остър панкреатит, руската съпруга го измъква от лапите на смъртта. Шел припада на сцената на фестивала „Балтийска перла“, лекарите настояват за спешна операция, но актьорът е категоричен: „Искам у дома.“ Отново в ролята на „лудата рускиня“ Андрейченко подписва отказ от хирургична намеса, наема самолет и откарва съпруга си при германските лекари, които спасяват живота му. Година по-късно той й казва, че е влюбен в друга жена. Наталия му подарява букет и свободата.
Шел не изкарва дълго с новата любима, сменя жените една след друга и малко преди смъртта си се жени на оперната певица Ива Миханович, с която имат 47 години разлика.

Гришо и кака Маша

Пиперливият български лаф „Вземи си кака да те отрака“ с пълна сила важи за връзката между Григор Димитров и Мария Шарапова. Освен че е по-голяма от него почти с 4 години, Маша има и по-солиден опит в любовта.

Най 18-ия си рожден ден руската тенис звезда се запознава със солиста на „Маруун 5“ Адам Левин. Връзката им продължава близо година, но се разделят внезапно и без обяснение. „По време на секс тя мълчеше като риба - оплаква се Левин. - А аз си представях, че ще крещи като на корта. Дори се нервираше, когато започвах да стена, твърдеше, че й преча да се концентрира. Месец след раздялата ни пиех антидепресанти“.
Шарапова минава през кратки връзки с бившата първа ракета Анди Родик и руснака Антон Беляков, който често я побийва в алкохолно или наркотично опиянение. В продължение на две години (от 2010 до 2012) Маша се среща със словенския баксетболист Саша Вуячич, с когото дори са сгодени, но работата се разсъхва.
От 2012 г. тенисистката е щастлива в обятията на Григор Димитров, дори се говори, че го натиска да сключат брак. „С Мария винаги сме флиртували. Разменяли сме си погледи на турнирите. Но през октомври 2012 г. в Шанхай просто се замислих колко е красива. Затова й писах на пощата“, споделя Григор Димитров, цитиран от ESPN.
„Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало, но определено не е лесно. Пътуванията, пресата, фитнесът, тренировките... не остава много време само за нас двамата. От друга страна, ние се разбираме наистина много добре и знаем за какво са тези жертви“, разказва първата ни ракета пред списание W.
ESPN цитира и любимата на хасковлията Мария Шарапова, която разкрива душата си: „Григор е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е толкова сладък и внимателен. Обичам го толкова много!“ Засега историята им е сладка почти колкото бонбоните „Шугарапова“, които допълват банковата сметка на Маша...

Звездите готвят с МЕТРО

Изпълнителният директор на Банка ДСК Виолина Маринова

Люспа от шаран носи благоденствие
Надежда Петрова

Снимки: Иван Донов

https://www.youtube.com/watch?v=AQxJU1mU7DY&feature=youtu.be

– основно готвене

http://youtu.be/VbTpAdWMeAA - блиц

 

Когато през далечната 1988 г. главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова получила болки в стомаха, съпругът й я посъветвал да започне да пости. Моментът бил удобен, а и коя интелигентна жена няма да послуша този, за когото се е омъжила. Така шефката на спестовната каса изключила от менюто си всякакви продукти от животински произход и мигновено се почувствала по-добре. Днес, 16 години по-късно, тя спазва стриктно Великденския, Богородичния и Коледния пост. В останалите дни обаче си яде месо. „Аз съм зодия Лъв. Да сте виждали лъв трева да яде? Прекален светец и Богу не е драг“, разказва през смях банкерката. Тя е поредният гост в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“. И тъй като рибата е сред предпочитаните й ястия и тъй като Никулден е радост и за постещи, и за тези, които си угаждат, тя с усмивка съобщава, че в нейното меню акцентът ще е риба. Затова от предварително зададения списък с продукти от другия кулинарен диригент - шеф Юри Велев, тя без колебания заменя телешкия стек с шаран, манатарките - с кисело зеле, а наденицата - с мед. Тържествено обявеното меню е предястие от сьомга с моцарела, пълнен шаран с кисело зеле, а за десерт печени ябълки.

 

Изборът на риба за основно ястие си има и друга причина. На всички е известно че св. Никола освен покровител на рибарите и мореплавателите е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец, той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си - компетентно разяснява Виолина, докато с Юри обикалят щандовете из МЕТРО. „Гол шаран или с люспи?“, услужливо ги пита момчето в сектора за риба. „Моля ви, оставете няколко люспи“, настоява банкерката. А за тези с изненаданите погледи търпеливо обеснява: „Според поверието няколко изсушени люспички от никулденския шаран, сложени в портмонето, ще ви донесат изобилие и пари. Аз вярвам в това и си държа такива в мен.“ Ние пък се заричаме също да изпробваме силата на тази магия. Още от този Никулден.

След като експедитивно се снабдяват с всички необходими продукти, съотборниците в кухнята на МЕТРО Академия чевръсто запретват ръкави. Първото, с което се захващат, е шаранът. Или по-точно с неговата плънка. „Тази рецепта я знам от свекърва ми - обяснява Виолина, сръчно режейки стръкове праз на малки парченца.“ „Знам, че риба и зеле звучи необичайно, но киселото убива мазнината на шарана и става много вкусно“, уверява ни тя. Останалите продукти за плънката са ориз и нарязаното кисело зеле. Подправките - черен и червен пипер, мъничко сол. Всичко това банкерката задуши за минути в сгорещен зехтин, след което с получената смес напълни корема на рибата, а останалото нареди в тавата отстрани. Отгоре заля сместа с топла вода и малко бяло вино. Останалата течност от бутилката бързо се разпредели по чашите. „И нека този шаран стане превъзходен!“ е тържественово заклинание на Юри Велев, изречено миг преди печката в кухнята да изкукурига, известявайки, че вече е с нужната за печене температура. Да, в МЕТРО Академия печките кукуригат, не смесват ароматите, дори в тях да има сложени три различни ястия, а из шкафовете и хладилниците можеш да намериш всичко, което би могло да ти е необходимо. Чудо и приказ - особено за хората, с отношение към добрата храна!

Казваме довиждане на шарана и докато той се пече на температура от 180 градуса, Виолина се захваща с предястието. То става буквално за минути. В готово нарязаните на фино парченца сьомга тя сложи топченце моцарела и зави чевръсто на ролце. Закрепи формата, забучвайки я с коктейлна пръчица, а на върха й бодна каперсче. Накрая така направените ролца за повече красота бяха поставени върху канапе от рукола и зелена салата, а отгоре доукрасени с резенчета лимон и листенца див лук.

Накрая дойде редът и за вкусния десерт. Нарязаните наполовина ябълки сръчната банкерка постави върху хартия за печене, „а ако нямате такава, в тавичката може да сложите малко вода“. После напълни сърцевината им с мед, а върху него поръси и малко натрошени орехи. Задача, изпълнена в рамките на няколко минути.

 

„Тъй като аз никога не разполагам с време, моите ястия обикновено се приготвят много бързо, но въпреки това са вкусни“ - доволна е банкерката, която за съжаление успява да кулинарства в дома си само в събота и неделя. В останалото време в кухнята се вихри нейният съпруг, който никога не допуска да остави любимата си без вечеря, когато тя се прибере към девет вечерта. Това е и причината семейните похапвания, независимо дали по коледно или извънколедно време, винаги да са особено ценни за семейството

„Единственото, което ме дразни, е, че ям прекалено бързо и винаги приключвам с храната преди всички останали“, усмихва се за довиждане банкерката перфекционистка.

Гщаад – последното късче от рая

За коледното издание на списание Premium lifestyle

Магдалена ГиговаSpecial thanks to Switzerland tourism

Наричат швейцарското планинско градче Гщаад „последно късче от рая в този полудял свят”. Тук през лятото си дават среща майсторите на професионалния тенис и плажен волейбол, защото градският площад се превръща ту в корт, ту в игрище. В  зависимост от това кръг от кое световно първенство се провежда там. Да не говорим за оперните и симфоничните концерти на открито. А на няколко километра в планината е голф-игрището, което от 1930 година, непрекъснато се доизкусурява. За зимата е  ясно: много ски и за почивка от тях -  глезене със СПА или с грог пред камината.

От населението на Гщаад – 2500 души, не е ясно какво количество са милионери, но със сигурност се знае, че тук идват за зимни спортове кралските фамилии на цяла Европа и естествено си имат собствени вили. Независимо колко пачки си надиплил, станеш ли местен, спазваш строги правила – всички къщи са от резбовано дърво в характерния гщаадски стил, не по-високи от 3 етажа заедно с гаражите. Извисяват се единствено двата петзвездни хотела. А какви хора отсядат в тях, ви става ясно от девиза им „Всеки гост е крал и всеки крал е гост”. В градчето е и зимното седалище на прочутото училище за „благородни девици и  младежи” „Льо Розе”.

Под Гщаад се подразбират още девет села. Мястото е необичайно дори според швейцарските стандарти. Най-напред  – с традициите. Първият хотел тук се е появил през 1577 година. Само този факт е достатъчен, за да ви изпълни с уважение. Явно респектът, а не само луксът подканва насам световните знаменитости. И за да има къде да си харчат парите, всички себеуважаващи се марки и бижутери  са открили бутици тук.

В Гщаад разказват красивата легенда, че когато Господ Бог наминавал насам, се подпрял на дланта си в земята. Тъкмо божествената десница е очертана в долината, заобиколена от всички страни с планински склонове. И следователно по Божията милост курортът разполага с различни по височина писти, общо 250 км,  от 1000 до 3000 м, вкл. и ледникът Ле Диаблере, където ски се карат и лете. Трасето е дълго 14 км, с денивелация от 1700 м. От ледника се открива потресаващ изглед към върховете Юнгфрау, Монблан и Матерхорн.  Като си купиш ски-пас (157 евро за 6 дни), той важи за всички влекове, автобуси и дори за влака Монтрьо - Оберланд. Между другото, железницата е построена преди повече от век. В Гщаад има още един вид транспорт – балон. Всеки февруари небето над селището полудява от шаренията на фестивала на въздушния превоз.

Най-хубавите сред 40-те хотела тук са „Гщаад Палас” и „Гранд хотел Парк”. Архитектурата на всеки от тях по своеобразен начин повтаря традиционното швейцарско шале, макар Палас да е истински замък с кули. Наричат „Гранд хотел Парк” идеалното място да видите и да бъдете видени. Елегантният палат, извисил се сред огромна градина на планинския склон, дъхтящ на лукс и покой, е открит през 1910 година. А през 1988 – тотално разрушен. Две години по-късно чисто новият хотел вече приема гости, а през 2010 е напълно реконструиран и декориран. Като се набляга на качеството на материалите, уважението към традициите и най-вече към природата. Затова всичко е от естествени камъни, дървета и вълна. А панорамната гледка към алпийските върхове определено е включена в цената (от 550 до 1300 швейцарски франка за легло в двойна стая в зависимост от сезона). Обрамченият с отлично поддържан парк хотел създава усещането за пълна хармония с природата. 88 стаи,  11 „обикновени” и два луксозни апартамента, декорирани от известни дизайнери в стил „уютна швейцарска провинция” с традиционни мотиви, колоритни мебели, пасторални картини, елементи от мрамор. Всеки детайл е подбран със стряскаща понякога скупульозност. Същото е в петте ресторанта и трите бара. Да не говорим за СПА-центъра. В случая: два басейна, един от които с морска вода (!), а другият открит, но с нагреватели, над 60 лечебно-оздравителни процедури и безкрайно много акценти от камък и дърво с художествени икебани в тях. Като например, стъклени вази, пълни с лимони и червени ябълки, перуники и сух бамбук, орхидеи и стрелиции... В съседния „Белвил хотел” пък си имат миниатюрни японски градини към всяка кабина за масаж. На него паркът му е 18 000 кв. м. 

Голф-хотелът  Les Hauts de Gstaad е стратегически   разположен в подножието на игрището и на около километър извън града. Затова е на цели 4 етажа. Пък и голфърите могат да идват с колите си и да ги подслоняват в подземния гараж. Иначе в Гщаад влизането с автомобили е забранено. Оставят се на огромни паркинги извън селището. Независимо колко сте милионер или звезда.

От терасите на хотела се откриват неземни гледки към Алпите, а той всъщност е разделен на две части. Едната - посветена на голфа, другата - на СПА-то, свързани с подземна алея и зали за семинари. В светилището на уелнес глезотиите Les Hauts de Gstaad има всичко, каквото душата може да пожелае за успокояване и разкрасяване. Няколко хватки безспорно са измислени да изненадат посетителя. Майстор-козметиците сами забъркват разноцветната кал за т.нар. разул. Обливат с виолетова смес тялото ви, ако искате подмладяване, зелената е за почистване, жълтата за релакс, после сядате край керамична печка с дъхави билки, а калта бавно се измива от ароматен и топъл тропически дъжд под приглушена светлина и ромоняща музика. Викат му дъжд „Виши”, защото водата била минерална и идвала от курортното градче.

Местно изобретение е самади – огромна сфера, непрепоръчителна за хора с клаустрофобия. Идеята е, когато попаднеш вътре, да се чувстваш като в майчина утроба. Температурата на подхранващата течност е 37 градуса, водата леко се полюшва и ти се отпускаш напълно, изолиран от външния свят.

Масажът с пеещи купи пък ви отнася в далечен Тибет. Използват се фините звуци и вибрации на металните паници. В Гщаад твърдят, че терапията с тях е ефективна при болки в гърба и раменете, остро главоболие, нервна преумора, подобрява дишането и концентрацията. Единственото изискване е да сте облечен в лека дреха. Масажът с пеещи купи е вреден върху гола кожа. 

Но палмата държи „Савската царица” – процедура на повече от 3000 години. До момента, в който разберете, че зад помпозното име се крие най-обикновен теляк след хамам. Е, кесето не е от кенара на баба, а от козя вълна, но пък жули повече. Премахва всички мъртви клетки, вкл. и доста живи. Следва масаж с етерични масла и гореспоменатият разул.

Семейство Зибенталер, което стопанисва хотела от 15 години, е прибавило СПА-то към удоволствието от голфа и ските. 

В основната сграда атмосферата е като от началото на ХХ век – крепонени пердета, вази арт-деко, резбовани писалища. С най-интересна история е „Беренщубе” (мечешката стая – нем.). В нея се сервират традиционни швейцарски ястия. А мечките са навсякъде по стените, преплетени в различни легенди. Завладяваща  обаче е историята на картините. През 1922 г. учител по рисуване от Берн написал писмо на тогавашния хотелиер, че  няма средства да почива в милионерско място като Гщаад, а  много обича да кара ски. Затова предлага да му изрисува цяла една стая срещу подслон и храна. Собственикът се навил и художникът за три месеца покрил с фрески стените на ресторанта.

През 1986 г. в хотела отседнал внукът му,  учител по рисуване в същата гимназия в Берн. Той не знаел за този период от живота на дядо си, но видял подписа му върху стените и... предложил да ги реставрира при същите условия.

Гледката от терасата на основния ресторант пък е такава, че почти не забелязвате какво ядете. А трябва! Защото готвачът има една звезда на „Мишлен”.

 

Проклятието да си дете звезда

Магдалена Гигова

Безогледното желание на медии и политици да си откраднат по късче от таланта и детството на Крисия, Хасан и Ибрахим ни подтикна да се обърнем назад и да видим каква е съдбата на пеещите деца звезди, влизащи в живота с бремето на амбиции и очаквания. За жалост, дори когато успяват да направят зашеметяваща кариера и като възрастни, в тях остава нещо пречупено, защото са лишени от детство.

Робертино Лорети - момчето със звънче в гърлото

През 60-те години на ХХ век звънкият дискант на Робертино Лорети обикаля света. Казват, че чистият му и прозрачен глас на детето чудо се е превърнал в драматичен, не по-малко красив баритон, който би му отворил вратите не само към естрадната, но и към оперната сцена. Обаче Роберто предпочита да отглежда коне, върти два ресторанта и пее само за удоволствие, продължавайки да изнася концерти пред полупразни зали. Гласът на сина му Лоренцо е същият като неговия в детството, но той не желае малчуганът да повтори неговата съдба.

Плочите на детето звезда Робертино Лорети се продават в милионни тиражи, а песните му „Джамайка“, „О, соле мио“ и „Санта Лучия“ звучат и до днес. Гласовитото хлапе се ражда в Рим в многолюдно семейство. На шест годинки вече е солист на църковния хор, а на осем пее всички детски партии в римската опера. За да помага в изхранването на семейството Робертино изпълнява популярни песни по ресторанти и кафенета. Там го чува датският музикален критик Волмер Соренсен и като в приказката за Пепеляшка се явява в ролата на добрата кръстница. Той сключва договор с бащата на момчето с предложението да се премести в Копенхаген, да учи музика и да записва плочи. Така започва световната кариера на Лорети, който гастролира в десетки държави и получава стотици хиляди писма от почитатели. По-късно в интервюта Робертино ще признае, че когато бил тийнейджър бил подложен на сексуални посегателства от поклоннички. Те го причаквали в хотелската му стая, отказвайки да осъзнаят, че той е все още малко момче. И тогава, и сега това не му се струва нормално и е логично да иска да опази сина си от такава съдба. Лишено от детство, момчето пее до изнемога, докато гласът му започва да мутира и това слага край на кариерата му.

Бедният богат Майкъл Джексън

Дори от отвъдното Майкъл Джексън продължава да прави роднините си богати. Като малко момче също е безотказна спестовна касичка за семейството си. Той неведнъж е признавал, че баща му го е малтретирал и унижавал морално и физически, но с уважение се е отнасял към дисциплината, изиграла голяма роля за неговия успех.

Майкъл Джоузеф Джексън е седмото от деветте деца във фамилията. Брат му Марлон разказва, че за да изпълни „правилно“ някакъв танц, бащата на Майкъл го държал с главата надолу и го налагал по дупето и гърба. По доста „оригинален” начин родителят приучил отрочетата си да затварят прозореца вечер - приближавал се към спящите деца и започвал да им крещи. Заради това Майкъл страдал от нощни кошмари.
За първи път изпълнителят на «Лош» проговаря за тормоза в деството през 1993 г. пред Опра Уинфри. 10 години по-късно признава и за изнасилване в ранна възраст и заплаква.
Малчуганът излиза на сцена за първи път, когато е на пет. През 1964 г. заедно с брат си Марлон се присъединява към групата The Jacksons, създадена от по-големите Тито, Джърмейн и Джеки. На осем Майкъл вече е основен солист. Децата гастролират из Америка, подгрявайки публиката в стриптийз клубове преди излизането на голите танцьорки.

След като изпява хита I feel good на прочутите издатели «Мотаун рекърдс», песните на Джексън влизат в класацията «Билборд», а през 1970-а я оглавяват. Майкъл приковава погледите с необикновеното си поведение на сцената и танците, при които копира Джеймс Браун. През 1978 г. гласовитото момче участва с Даяна Рос в екранизацията на бродуейския мюзикъл «Вълшебникът от Оз». На снимачната площадка е съдбоносната му среща с продуцента Куинси Джоунс. С него записва най-известните си парчета. Първият му албум Off the Wall излиза през 1979 г. и от него са продадени над 20 млн. копия. Девет сингъла от следващия албум Thriller оглавяват красациите, а той се задържа 37 седмици на върха в «Билборд», а в самата класация повече от 2 г. За него Майкъл Джексън получава осем приза «Грами» и седем американски музикални награди. През 1985 г. албумът влиза в Книгата на рекордите «Гинес» като най-продавания в цялата история на музиката. Почитателите на певеца купуват 26 млн. албума само в САЩ, а по света продажбите надхвърлят 109 млн. За четвъртвековния юбилей на «Мотаун рекърдс» през 1983 г. Майкъл Джексън показва за първи път своята «лунна походка», която предизвиква масова истерия.
Успехите са едно, но личният живот - съвсем друго. Изпълнителят спи в барокамера, подлага се на пластични операции за избелване на кожата, корекции на носа, брадичката и скулите с безумната идея да заприлича на идола си Даяна Рос.
Лекари потвърждават, че Майкъл си е увеличил челото, изтънил устните, променял веждите и си е направил трапчинка на брадичката, но той опонира, че само два пъти си е променял формата на носа, а останалите трансформации във външността си отдава на възрастта и строгата вегетарианска диета.
Личният му живот също се лута между самота, странност и катастрофа. Джексън се жени два пъти. Две години трае бракът му с дъщерята на Елвис Пресли - Лиса Мари, но след развода тя продължава да е най-грижовната му приятелка. Нямат проблеми и с подялбата на имуществото, защото предбрачният договор на милионерите включва дори четките им за зъби. През 1996 г. Майкъл се жени за неособено привлекателната медицинска сестра Деби Роу, която е просто утроба под наем. Тя му ражда син Майкъл Джоузеф Джексън-младши и дъщеря Парис-Майкъл Кетрин Джексън. След развода през 1999 г. певецът се сдобива с още един син, роден от неизвестна сурогатна майка - Принс Майкъл Джексън. Общото им наследство е 310 млн. долара.
Преди кончината си от предозиране на лекарства Майкъл Джексън преживява няколко срамни процеса за сексуално посегателство над деца, само първият от които му струва 22 млн. долара за извънсъдебно споразумение.

Не дават на Джуди Гарланд да порасне

Култът към инфантилизъм у Джуди Гарданд, поддържан от киностудията, която я „притежава“, не й позволява да се оформи като личност. Джуди, както и други деца звезди от онова време практически израства в Холивуд, а Луис Майер е нещо като неин втори баща. По-нататъшната съдба на певицата актриса е класически пример за прекършен от киноиндустрията живот.

Родена в артистично семейство, Джуди дебютира на 2,5 г. във водевилното шоу „Децата Гам“ (това е истинската й фамилия). Амбициозната майка упорито тласка потомството си към киното и им урежда прослушване през 1935 г. Според легендата непринуденото държание на момиченцето прави впечатление на собственика и Джуди Гарланд е единствена в цялата история на „Метро Голдуин Майер“, която подписва договор без пробни снимки, когато е на 13 г. Тя играе заедно с Лана Търнър, Джеки Куган и Мики Руни, без да блести особено, докато на рождения ден на Кларк Гейбъл не изпява You Made Me Love You. Музикалният й талант й осигурява ролята на Дороти във „Вълшебникът от Оз“ и Джуди се превръща в тотална звезда, която според студията не бива да пораства, за да я експлоатират възможно най-дълго. Тя няма право да избира филмите и песните, дори дрехите и приятелите си. Майка й дори била длъжна да докладва на Майер за всичко, свързано с дъщеря й. Затова до края на живота си кафявите й очи гледат с почуда и обида недружелюбния към нея свят.
За да може да издържи на напрежението, в началото от студиото й дават „ободряващи“ таблетки. По-късно Гарланд сама посяга към всекидневен порцион от хапчета за отслабване, за сън, за бодрост... Любимката на Америка далеч не е любимка на студиото - създава прекалено много проблеми. Жени се за „неодобрен” музикант, закъснява, боледува, изпада в нервни кризи. През 1951 г. MGM разтрогва договора си с нея. Джуди се отдава на концертна дейност, но нито емоционално, нито физически е способна да започне самостоятелна кариера. През 1969 г. умира от свръхдоза сънотворни.

Лайза Минели - детство без детство

На пръв поглед на Лайза Минели всичко й е наред. Майка й Джуди Гарланд има „Оскар“ за цялостно творчество, а баща й - режисьорът Винсънт Минели - даже два. Още ненавършила 3 годинки, тя пее на нюйоркска сцена с майка си. След месец се снима във филм. На пет учи степ при Фред Астер. Като истинско дете на Холивуд Лайза расне зад кулисите, на снимачните площадки, в хотелски стаи. След поредния развод на майка им доведените й брат и сестра разчитат изцяло на невръстната г-ца Минели. Тя ходи на пазар, гледа малчуганите, пази майка си от алкохола и опитите за самоубийство. Нерядко ги изхвърлят от хотела, защото нямат пари за сметката, друг път навличат всичките си дрехи и уж излизайки на разходка, се измъкват. Лайза сменя 20 училища и четирима „бащи“.
На 13 г. участва в телевизионно шоу с Джийн Кели, на 17 пее с майка си в Карнеги хол. Затова не е чудно, че след един семестър в Сорбоната Лайза решава, че ще зареже учението, за да стане актриса. Родителите й не са във възторг и тя пристига в Америка само със 100 долара. Кръстникът й Франк Синатра й изпраща 500, но тя ги връща, решила да се оправя сама. Работи на три места, снима се като модел, налага й се да нощува в Сентръл парк, но през 1964-а изгрява всестранният й талант. Слабичкото момиче поразява с огромните си очи на клоун с разбито сърце. Две години по-късно печели най-голямата театрална награда „Тони“ за участието си в мюзикъла „Флора, красивата заплаха“ на Бродуей. Още с първото си по-сериозно появяване във филм печели номинация за „Оскар“ за най-добра актриса за ролята на Пуки Адамс в The sterile Cuckoo. Световна слава Минели завоюва с „Кабаре“ на Боб Фос. И печели „Оскар“, „Златен глобус“ и наградата на Британската академия за превъплъщението си като Сали Боулс. Телевизионното шоу „Лайза със З“ й носи наградата „Еми“.
Въпреки огромния успех на „Кабаре“ Минели не успява да преодолее комплекса си за малоценност, породен от непрекъснатото сравняване с великите й родители. За зла участ следващите й два филма се провалят с трясък. Актрисата е отчаяна. Всичките си надежди възлага на ретро мюзикхола „Ню Йорк, Ню Йорк“, където се снима с Робърт де Ниро. „Дори Грета Гарбо не е понесла три поредни провала“, казва Лайза, но творбата на Мартин Скорсезе има успех.
Личният живот на Лайза е истинска катастрофа - четири неуспешни брака и няколко спонтанни аборта. А така й се иска да име дете. Цяла Америка обсъжда любовните й истории с Робърт де Ниро, Петър Селърс, Шарл Азнавур... В края на 80-те Лайза Минели е обгърната от тревожно мълчание. Медиите я споменават единствено покрай болестите и пристрастяването й към алкохола и наркотиците. Тя непрекъснато влиза и излиза от клиника. Когато не пие, работи неудържимо, но литрите твърд алкохол, хапчетата и палените една от друга цигари надделяват. Песимистите й предричат съдба като на майка й. Лайза е в критично физическо и душевно състояние, но и този път успява да изплува.
Тя никога не пее на плейбек, не използва пищни костюми и специални ефекти. Понеже далеч не съм кралица на красотата, печеля известност по друг начин. Всяко мое шоу е безкомпромисно, до пълна изнемога, разголване на моето „аз“, казва Лайза, която продължава да хипнотизира залите. За изпълнителското си майсторство тя е получила всички основни награди - «Грами», «Тони», «Оскар», «Златен глобус» и има собствена звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Как се става (легално) Мисис България

Магдалена ГИГОВА

Появата на Анита Желева-Мейзер на конкурса „Мисис Свят“ с лентата на „Мисис България“ разбуни духовете не само на естетите. Изскочи и въпросът чие е решението коя дама да ни представлява на международна сцена.

С въпроса как се става Мисис България се обърнахме към процудента Меги Савова, която е регистрирала тази марка, както държи патента на „Най-достойна омъжена българка“ и на още над 20 конкурса за красота. „Дамите, които искат да участват, изпращат по имейл снимка в цял ръст, автобиография и мотивационно писмо, в което се обосновават защо искат да участват в надпреварата и с какви благотворителни каузи ще се заемат, ако завоюват короната“, каза пред „Преса“ Меги Савова. - Обикновено от близо 200 претендентки пресяваме 15-те финалистки, които се явяват на лично интервю. Тази година бе 16-ото издание на „Мисис България“ и от световната централа, както винаги, поискаха да знаят точната дата на конкурса и да им изпратим снимки от церемонията по награждаването, а не от студио, да речем. Това се прави, за да е сигурно, че онези, които ще представляват България на световните конкурси действително са победителките. Самият конкурс протича по традиция в три тура. В първия кандидатките дефилират с тоалети, създадени специално за „Мисис България“ от известен наш дизайнер. Във втория излизат на сцената със семействата си и се представят, а в третия минават по официални тоалети. В първите години журито бе от представители на медиите, които са ни партньори, но когато на „Мисис Вселена“ се оказа, че членовете му са 46, решихме в него да влизат само победителките от минали години. Кой може да оцени повече една красива жена от друга такава“, поясни Меги. Тя е възмутена от изказванията на конкуренцията, че патентите й не важат в чужбина, защото в документите „Мисис България“ е написано на кирилица. „Е, ако патентовам „Кока кола“ на кирилица ще мога ли да я произвеждам в гаража си без проблем?! Регистрацията, която имам важиза 30 държави по света“, контрира Савова. Всяка година на българския конкурс за най-красива омъжена нашенка се избират по четири дами - „Мисис България“-Вселена, „Мисис България“-Свят, „Мисис България“-Европа“ и „Мисис България“-Милениум. „Заради скандалите, които непрекъснато съпътстват „Мисис Свят“ от години не изпращаме български представителки на конкурса. Последният пример, освен нашата Аните Мейзар, е че избраната на първо място Марина Алексейчик се оказа, че изобщо не е „Мисис Беларус“. А носителката на короната твърди, че никой не я е канил на Соломоновите острови“, дбави продуцентката, която организира още „Мисис Дама на годината“, „Мисис Баба“ и др. Вместо на „Мисис Свят“ тя изпраща победителка от българското състезание по красота на „Кралица на света“ или на „Мисис топ ъф дъ уърлд“.
„По принцип, има поне 10 международни конкурса за омъжени жени. Всеки може да позвъни в централата, да попита имат ли дрегионален директор за дадена държава и ако нямат – да плати таксата за участие и да изпрати претендетка. Но на лентата й би трябвало да пише само „България“, щом не е завоювала никаква титла у нас. Това че си е платила таксата за участие, не й дава правото да си присвоява каквото и да било звание“, категорична е Меги.
За чест на омъжените българки, които ни представят по света, досега не е имало случай някоя да не влезе поне в десетката на който и да е конкурс.
През 2003 година титлата „Мисис България“ спечели Маги Желязкова, но понеже се бои да лети със самолет, на световния конкурс „Мисис Глоуб-2004“ замина зъболекарката Румяна Маринова, придружена от Сава Цеков. Забележителното е, че и двамата се върнаха с награди. Ортодонтката стана „Мисис Глоуб“, а юристът – взе приз за най-добър регионален директор. Румяна направи впечатление не само с прекрасните си външни данни, но и с прекрасния английски и образованието си – математическа гимназия и стоматология. Освен това, за разлика от повечето претендентки, които са били модели, тя никога не бе дефилирала. За короната й допринесе и факта, че излезе на сцената с фланелка „Свобода за българските медици в Либия“, което показа политически ангажимент. От тогава Румяна е неизменно член на журито на „Мисис Глоуб“.

Елеонора Манчева през 2007 г. се окичи с короната на „Мисис Вселена“. Сред над 70 кандидатки от цял свят до финала стигнаха 20. Откакто спечели титлата брюнетката неизменно се занимава с благотворителност, като същевременно притежава собствена аптека.

Участничката в първото издание на „Сървайвър“ - Цвети Разложка оцеля в два международни конкурса. През 2009-а тя стана „Лейди Свят“ и „Лейди топмодел на света“ - титли за неомъжени дами със собствена професия и тежест в обществото. Междувременно Цвети се ожени и роди син.
Година по-късно „Мисис България-Свят“ Елена Караколева ни представи отлично като стана във Вилнюс „Мисис Европейски съюз-2010“.

Поредният успех на омъжена българка регистрира преди месец Вики Божилова, която се върна от Доминикана с короната на „Кралица на света“, изпреварвайки конкурентки от 35 държави. „Мисис България-Свят“ се яви с тоалет от собствената й марка „Алекс фешън“, кръстена на сина й Александър.

Всички носителки на титлата „Мисис България“ неизменно участват в благотворителната инициатива „Коледни ангели“ като украсяват собственоръчно елхи, които продават на търг. На 1 декември е поредното издание на добрата им кауза.