Fantastic experiences on the Muluku Islands flying with crazy bamboo and petting an eel * 

~ Magdalena Gigova ~

 “This actually is one very mystical and ancient ritual also known as “the crazy bamboo”, which can be seen only on the Muluku Islands in Indonesia”

S

even complete strangers are incredulously hugging a long bamboo tree. On the side the most ordinary man is muttering something at coconut shells. He lifts his primitive night-light, gets closer to the long tree and together with the smoke the bamboo goes crazy. The modern, sane people begin to feel as if some sort of unknown power is making the tree act as if it’s alive. It pushes them to one and to the other side, it tries to get away and at the next moment it just lifts them a few inches off the ground. Sounds strange, right? Even if we accept that the levitation is a result of the group’s psychosis and it is stimulated by the scent of the enchanting herbs, what can we say about the numerous witnesses, who are waiting for their turn at the “bamboo gila”. This actually is one very mystical and ancient ritual also known as “the crazy bamboo”, which can be seen only on the Muluku Islands in Indonesia.

You have never heard about this place? Then maybe you are not that big of a fan to the exotic and the diving. The Muluku islands are part of Indonesia, they spread over 851  000 kilometers of land and see. The hard ground is actually around 7.6% or 86 000 kilometers, that are spread between 1000 different islands. The locals call the capital of the Islands – Ambon “the city of the thousand churches”, even though after the Japanese destroyed them during the Second World War their number decreased drastically.

The “ambonians” (the citizens of Ambon) have darker skin color and curlier hair than most Indonesians and they are proud exactly with the magic of the “crazy bamboo”. This ritual can provoke empathy only here. Whoever took part in this ritual already knows that the shaman cuts a 3 meters long and 15 centimeters thick bamboo stick. He ignites the his nigh-lighter with shells of bamboo and nuts, he casts short and only known to him mantras in the ancient language “ternate”, after which he yells three times “Gila”. The bamboo tree is being held by 7 people – fans of strong experiences and fantastic emotions. Out of personal experience I tell you that it seems like the tree is floating by itself in different directions until the shaman stops it with one single gesture of his hand. The unexplainable power throws the people like tree leaves, while they are trying to overpower the “dance” of the bamboo. The locals here claim that the more skillful priests of the ancient gods were able to achieve levitation – the crazy bamboo lifted them over 20 centimeters off the ground. Our wizard was called Friz – a native born ambonian, who was painted all over his face with magical symbols. Apparently he was a little out of shape, because he was throwing us from one side of the square, to the other but he was not able to lift us in the air. Even so the sense of the unclear energy, which guides the will and the mysteriousness behind this crazy bamboo stayed. It is unclear how and from where did the crazy bamboo appear on Muluku Islands, but it is said that this is an ancient mystical ritual for lifting the spirit of the soldiers before battle.  Because nowadays there are no fighting tribes on the island the ritual with the “Bambu Gila” is turned into attraction for the tourists – a real challenge to the imagination.

The preparations for Bambu Gila start with a special ceremony, during which the shaman prays to the spirits that are haunting the bamboo to allow him to conduct the ritual. “The crazy bamboo” is chopped off of the mountain with volcanic origin called Gamalama, which is situated in the northern part of the archipelago – in Ternate. Then they rub the tree with coconut oil and cut it to the appropriate size. After that they search for seven volunteers ready to hold the bamboo. The shaman goes around and casts his strange prayers, while the tree itself becomes completely incontrollable. Even though the modern man is skeptical about this whole thing when he sees the crazy tree “playing” with the group, he begins to believe in magical powers. Sometimes the shaman gives the tree such a heavy weight that the seven volunteers cannot lift it and they collapse to the ground after their efforts. The ritual ends with the shaman’s defeat over the evil powers. And his percussions are distributed to the public so they can all try their musical abilities with a childish enthusiasm.

The other attraction on the Muluku Islands that goes beyond people’s fantasy is petting eels. It is known that here is the place where the poorest person eats a lobster for dinner. When he gets hungry, he just goes and catches it. The population of Ambon eats around 55 kilograms of fish per year. Some of them even more. Some people even use it as a pet. The village Waii complements its very modes budget by an unusual tourist service. The main tourist revenues come from algae farms, renting boats, diving and fishing. But nobody is ever allowed to go fish for eels.

The locals bring up the two meters long creatures with love. The strange feeling that you are petting something that resembles a snake so much makes you want to take of your shoes and go into the water where all the pricy fishes are, just like the small peasant children. The soap is clearly not frightening them, because even with the pouring rain the women around are hitting their laundry into the stones. The small children, who want to impress us, since we are their guests, are doing all sorts of loops into the water. One young man dressed only with a loincloth starts to break raw eggs and makes strange noises, so he can attract the eels. We expect them, but they don’t come. As if they are scared to get wet from the pouring rain. Finally one eel plucks up courage and comes to us.

* This text is part of book Indonesia in eyes of Bulgarians

REFAN  ВОДИ „НОТИНГАМ ФОРЕСТ”, „СТЯУА” И „БЕШИКТАШ” У НАС

НА 11 АВГУСТ В АЛБЕНА ЗАПОЧВА ШЕСТИЯТ ФУТБОЛЕН ТУРНИР ЗА КУПАТА  EVIMA – REFAN 2015 С 92 ОТБОРА

Козметичният гигант „Рефан” от тази година е основен спомоществувател и партньор на  „Евима Футбол Консултинг”.  Благодарение на организирания от тях турнир от 11 до 16 август в курортен комплекс Албена, футболните запалянковци ще имат възможност да видяат далеч по-качествена игра от тази на българските стадиони, както и да се насладят на майсторството на безспорни асове.

В мащабната надпревара ще участват 92 отбора к 1720 футболисти от 11 държави: Англия, Азебрайджан, България, Казахстан, Молдова, Русия, Пумъния, Словакия, Сърбия, Турция и Узбекистан.  Най-титулуваните тимове, които ще влязат в директно единоборство са британският „Нотингам форест” и румънският „Стяуа” (и двата носители на Купата на европейските шампиони), турският „Бешикташ”, руският „Локомотив-Москва”, както и отбор на Академията на Георге Хаджи от Констанца-Румъния.

Официалните гости ще имат късмета да отнесат у дома продукти на REFAN с аромат на българска роза, а отличилите се футболисти ще се пръскат с комплект REFAN INTENSE –парфюмна вода и део рол-он. За всеки участник ще има осигурен екип от спонсорите - „Евима Футбол Консултинг”  и„Рефан България”.

Фирма „Евима Футбол Консултинг̶” е натрупала дългогодишен опит и е специалиализирана на световно ниво в организирането и провеждането на подготвителни лагери, турнири и приятелски мачове.

„Рефан България” се утвърди през годините като силно ангажирана социална компания с много активна дейност в подкрепа на спорта, изкуството, културата, благотворителността и бизнеса. За това говорят  десетките мероприятия, в които президентът й г-н Ангел Попов ентусиазирано се включва.

THE CHILD’S FIRST STEPS - INDONESIAN WAY. “TEDAK SITEN” – THE SEVEN COLOURS OF WISDOM

~ Magdalena Gigova ~

Part of book Indonesia in eyes of Bulgarians

T

he rituals of the more than 300 ethnic groups in Indonesia entangle the multiform and colorful culture of the exotic country. At the residence of Ambassador Bunyan Saptomo two girls made their first steps with the help of a Javanese ritual.

In difference with the Bulgarian first steps here more important from whether the child will take the coin or the earphones, is the message for successful life with the advices of the parents and respect to the earth, feeding us. The ceremony passed through several symbolic phases and in each one was coded a deep sense. The parents, dressed in Javanese national costumes have  found it rather difficult to supply the necessary for the ritual cage made out of bamboo sticks, and the whole female staff of the Embassy participated in the decoration.

According to the laws of the ritual “tedaksiten” before the child makes her/his choice, the parents accompany him/her to step on seven bowls, filled with rice in different color. Each one of them is a symbol of a human characteristic, which the little one has to learn to control or develop during his/her future life.

The dish of white rice shows that the conscience of the baby is still a blanc piece of paper and he/she is sinless. The red dish is a symbol of rage, which can be subdued. The yellow bowl presents the wisdom, which is being piled during the years. The green one is the generosity, which must be shown by the person in the future. The blue one is the patience which has to be learned. The last, purple tray symbolizes perfection.

After touching with their bare feet each different color, the little girls waited for the fathers to raise a small ladder, and they, accompanied by their mothers had to climb it. This symbolizes the parents’ support, which will accompany the children during their whole life. The last trial is a tray with sand, in which the children have to make a few steps. The imitation of a dance has also a hidden meaning – the future diligent work, which will ensure their living.

In the adorned with flowers and ribbons bamboo cage the relatives have already arranged CAREFULLY SELECTED OBJECTS - money, jewels, electronics, earphones, books, rice, cotton. The same as in the Bulgarian custom, of great importance for the future of the child is what he or she will choose. If the child grabs a book, its whole life will be dedicated to accumulating knowledge and if takes a jewel or a banknote it will become rich and very successful person. The bamboo construction, which is a copy of an Indonesian cage for cocks, symbolizes entering into life.

One of the girls did not want to choose anything of the scattered lustrous objects and started crying in the arms of her mother. After waiting awhile the guests decided that this is a sign the she will become a singer. But the other one showed character and liked a banknote and later a calculator. The ritual “tedaksiten” requires the fathers to sprinkle over the guests rose petals and small coins, in order their child to make a career and to become a generous person, ready to help the others. Each one of the guests bent and took a coin for luck.

And the girls in unison with the tradition were clad in completely new dresses and shoes. The hidden sense of changing the clothes is to make their parents be proud with them and their successes in life. In order the ceremony to be effective is necessary the good energy of those present, their blessing and benevolence of Gods.

The culmination of the ritual is cutting of something like a rice cake with intricate architecture. It turned out that “tumpeng” as is the name of the dish, is saturated with symbolism. It is an invariable part of every occasion, notwithstanding the case. It is in a form of a cone, and the dishes with which it is served also have coded message. The cone expresses the hopes for prosperity and capturing peaks, therefore exactly this form is obligatory. During the ages “tumpeng” has been made with white rice, but in the recent years the yellow rice is preferred as more attractive, because the color is considered to be more impressive and grandeur. It is boiled with cocoa milk and contains a lot of spices – carnation, cardamom, lemon grass. It is obligatory to be served on beautifully arranged green leaves.

The cone is the Indonesian synonym of “the horn of plenty”. And the philosophy of the rice is that in a certain moment of life, everything goes to God. The base of the dish is round – meaning the circle of life, but from the point of view of continuity. At more solemn occasion the dish has several stories – as the phases in life and stairs of success. The rice is accompanied with several kinds of food, also saturated with lot of symbolism. The chicken meat is a sign of zealous work, but if a whole cock is cooked, the message is changed towards annihilation of the human arrogance. Eggs are an obligatory addition to the “tumpeng” as an endless circle of life. Each one of the vegetables also has a hidden meaning. The spinach is peace, bean sprites – growth, green beans – long life. The bright colorful vegetables symbolize happiness, but the most positive is the combination of all of them. It is called “urab” and symbolizes the unity in diversity, of which Indonesia is proud.

Ambassador Bunyan Saptomo together with his wife Aprilia cut “tumpeng” and the first bites were given to the little participants in the ceremony. And the guests enjoyed the traditional Indonesian specialties, including the strange fruit “snake skin”, the cover of which reminds reptile.

“NYABUTAN”

The first touch with the mother Earth

On the island of Bali for the first step of the baby on the Mother Earth is invited the family priest (the religion there is a more special it is a more liberal kind of Hinduism) and present gifts to the God Sun and to the Five elements. “Nyabutan” is something like baptism, because according to the local religion until its sixth month the child is god. In the family temple the altar is filled with gifts – traditional roasted small pigs, corn, fruits, wheat, water, flowers, banknotes, and boiled duck. The priest is adorned with so many necklaces as he manages to bear on his skinny neck, and on his head is a golden crown – hybrid between turban, cylinder and tiara.The atmosphere at the ceremony has nothing to do with the tense restriction at the churches. The priest mumbles his blessings the guests are sitting with their newest clothes, exchanging gossips, laughing.

The only one, who is taking the ritual seriously, is a sweet little girl of nearly six months. She DOES NOT STOP SMILING IN THE HANDS OF HER MOTHER and father, who hand her over to each other as a priceless bundle. The ceremony, of course, is not a baptism, but a blessing of a baby, who has become half a year old and already, can touch the earth with feet. The Balinese consider the children below 6 months old for gods, messengers of the heaven, who must not touch the floor. Therefore the babies are cradled and are object of a tender respect. If, while in this blessed condition, the baby, God forbid, dies, a solemn cremation is organized, because it has never been a human being, but something more superior. But when the baby becomes over six months, it comes down from the pedestal and enters the bosom of the human kind. 

The priest blesses with holy water first the nut and then the girl. The “wooden baby” is rolled on the floor exactly on the spot, where the real one must touch the ground for the first time. This is done in order to distract the evil demons. Thus they will attack the doll and avoid the real child. The parents of the baby rotate her THREE TIMES OVER AN UTENSIL WITH WATE repeating the circle – birth, life, death.

The priest is saying blessings as if in trans, he brings a huge golden bell, sprinkles with water the forehead of the little girl and she is smiling to him. Her brothers and sisters crowd around her. The main body of the family places the gifts in front of the altar. Meanwhile the courtyard of the temple starts resembling a picnic - distributing snacks, water, commenting their new clothes, talking.

After this all the relatives leave for the sea side. They gather around fires, say prayers for long and happy life and later drop on the wave’s boats made from leaves and flowers to swim towards eternity.

Рапърът Кристо прави бижута за  Пламен от „България търси талант”

                Кристо е решил да докаже, че рапърите не са само лоши момчета, които псуват и ходят накичени с ланци. След като пусна своя линия бижута с марката Kristo by UGOMAN, авторът на „Повече от всичко” работи по нова серия накити, които ще посвети на благородна кауза. Приходите от нея Кристо дари на победителя от последния сезон на шоуто „България търси талант” Пламен Любенов. Танцьорът на инвалидна количка, който разчувства зрителите с разстърсващата си съдба вече получи първата произведена от рапъра броеница. Цялата колекция е посветена на най-голямата му мечта - да основе школа по интегриран танц, където да обучава хора в неравностойно положение.

Кристо и Пламен обсъдиха подробностите за благотворителната кампания и спонтанно решиха да сложат началото на още една обща инициатива – общ музикален проект.  Рапърът също е запален танцьор, възпитаник на американския Franklin and Marshall College, където е варършил актьорско майсторство. Там участва в десетки театрални и танцувални постановки в колежа.

„Силата и волята на Пламен ме вдъхновиха, защото той има невероятен талант, а съдбата го е приковала към инвалидната количка. Това, обаче не го е обезсърчило. Напротив, направило го е още по-борбен. Ето защо, с началото на съвместния ни музикален проект започваме благотворителна инициатива, която ще има за цел да подпомогне най-голямата му мечта – да създаде собствена танцова школа.” – споделя Кристо и допълва. „За целта от линията ми за бижута Kristo by UGOMAN  ще направим специални изделия. Приходите от продажбите им ще бъдат дарени за сбъдването на мечтата на Пламен.”

Пламен и Кристо триумфираха заедно на финала на последния сезон на „България търси талант”, където победителят представи своя танц, докато Кристо изпълняваше на живо авторския си хит „Аз мога”.  Вижте – като проследите линка на видеото.

http://talant.btv.bg/video/videos/season-4/vdahnovjavashtijat-plamen-ljubenov-nadhvarli-granicata-na-choveshkite-vazmozhnosti.html

Стивън Боуман от „Блейк” пя за Магдален Димитров

Лейтенант Грубер от „Ало, ало”  игра хоро на парти в стил „Великия Гетсби” у нас

Великолепно акапелно изпълнение на „Ако се влюбя” на Нат Кинг Кол огласи зала „Средец” на хотел „Балкан” в чест на 61-ия рожден ден на майстора на мъжките костюми Магдален Димитров. Рекламното лице на новата колекция „Денди” на Desizo Monni – Стивън Боуман от британската банда „Блейк”доказа, че световната му слава е напълно оправдана. Той пристигна за събитието с частен самолет. Докато пееше „Ако се влюбя, това ще е напълно”, музикантът не отделяше поглед от организаторът на вечерта Евгени Минчев , та дори и най-заетите в разговор гости усетиха флуидите между тях. За празненството специално от Лондон бе пристигнал и актьорът Гай Сайнър, известен у нас като лейтенант Грубер от сериала „Ало, ало”.  Той не само присъснва, ами друсна чисто българско хоро, привлечен от необичайните за ухото му ритми и красивите дами. И двамата английски гости присъстваха на пищното ретро парти в стил „Великият Гетсби”, заради близкото си приятелство със светския пиар Евгени Минчев.

За разлика от много други празненства, на които някои от присъстващите се отнасят с пренебрежение към изисквания дрескод, на рождения ден на Магдален Димитров всички бяха спазили изискването да бъдат облечени в духа на лудите 20 години на ХХ век. Певицата Елвира Георгиева със съпруга си д-р Николай Георгиев дори бе избрала и подходяща по възраст шапка. Партньорите на рожденика - Барбара Хюве от „Хюго Бос” и Доменико Макарони от „Ерменеджилдо Дзеня” го почетоха с лично присъствие.

В духа на Гетсби бе и декорацията на залата – черно-бели кристални свещници, обсипани с пера и перли, а по идея на Евгени Минчев край подиума бяха поставени манекени с модели от последните колекции на Desizo Monni-Milano.

Тържеството започна с изпълнение на песента „Плевен” на Емил Димитров, родното място на Магдален и на легендарния изпълнител и стана ясно, че бизнесменът е обещал да подкрепи финансово идеята за издигане на паметник на певеца, както и бъдещата книга със спомени на Евгени Минчев – „Моят Емил”. Това силно зарадва Емил Димитров-младши.  Две носителки на титлата „Мис България” – Роси Иванова (2005) и Симона Евгениева (2014) блестяха на П-образната маса. На почетно място бяха бившият шеф на „Ню Бояна” Дейвид Варод и съпругата му Татяна Педерсен. Сред гостите се откроиха още адвокат Биляна Тончева (с изключително изтъняла фигура), повелителката на официалната дамска мода Анелия Петкова от „Брайдъл фешън”,   топкоафьорът Митко Дамов и още много бизнес партньори на рожденика.

Симеон Втори на светско парти за първи път след кончината на Кардам

Сакскобургготски пристигна в мароканското посолство направо от летището

Снимката е с лошо качество, защото е "открадната", въпреки охраната на Симеон Втори.

Симеон Втори и съпругата му доня Маргарита показаха уважението и привързаността на цялото им семейство към мароканската кралска династия, като излязоха от наложеното им от скръбта отшелничество и се появиха за първи път на светско парти след смъртта на сина си Кардам Търновски. Двамата пристигнаха в резиденцията на Нейно превъзходителство Латифа Акхарбаш с огромен черен джип направо от летището.

Сакскобургготски е бил много близък с крал Хасан бащата на сегашния марокански монарх. Най-малкият му внук е кръстен на дядо си и на него, а родителите му княгиня Калина и пътешественика Китин Муньос живеят в Мароко. Симеон Втори се държи доста повече от съпругата си, която е остаряла с години след кончината на сина си. Почетните гости поседяха около 40 минути, общуваха активно с присъстващите и се сбогуваха. 

В резиденцията на мароканската посланичка в чест на националния празник се бяха стекли представители на дипломатическия корпус, на българското и на македонското правителство, бившият председател на Народното събрание акад. Благовест Сендов и съпругата му Анна, певицата Диана Дафова с мъжа си Майкъл Батърфийлд, членове на българската секция на световната федерация на пътуващите писатели ФИДЖЕТ и други.

Селфито – стимул на естетичната медицина

Новини за неоперативното подмладяване от конгреса в Прага

                                                     Д-р Сияна Живкова от Jewel skin

Защо селфитата имат такъв дивен успех? Понеже когато се снимаме, насочваме камерата нагоре и поглеждаме към нея отдолу, така че изглеждаме перфектно. Дори да излъжем себе си, да измамим дерматолога е невъзможно. В кабинета той ни подава огледало, за да се погледнем от долу на горе (обратно на селфито). Само така можем да видим несъвършенствата си. След това специалистът препоръчва скенeр диагностика с 3D изображение за състоянието на кожата в дълбочина. Този вид диагностика показва скрити пигментации, които не са видими с просто око, и дали имаме разширени кръвоносни съдчета в дълбочина. Дари е хидратирана кожата ни, имаме ли разширени пори и как изглежда колагено-еластиновата ни мрежа.

На последния конгрес по естетична медицина в Прага бяха обсъждани най-новите инжекционни техники, заместващи оперативния лифтинг. Благодарение на тях можем да постигнем това, което търсим чрез селфито. „С право може да се каже, че срещата в Прага е революционна за естетичната медицина. Пред специалисти от цял свят бразилският пластичен хирург Маурицио де Майо, един от светилата в областта на разкрасителната индустрия, препоръчва неоперативния лифтинг. Парадоксално, но факт!“, заяви пред „Преса“ д-р Сияна Живкова, дерматолог в клиника Jewel skin. „Ако се върнем преди повече от 20 години, когато естетиката прохождаше, ще установим колко много тя се е развила. В началото запълвахме бръчици, след това правехме обеми - скули, днес на модата е създаването на структура около проблемната зона и чак тогава наблягане на нея“ - поясни д-р Живкова. Според нея създаването на структура може да се постигне с три-, пет- и осемточков лифтинг.

С напредването на възраста лицевите структури се променят и подкожната мастна тъкан започва да намалява обема си, костите изтъняват и се свиват. Резултатите са отпускане на кожата, поява на бръчки и „уморен“ вид. При общо отпускане на кожата е необходимо да се възстанови цялостно обемът. Това може да стане с т.нар. 8-точков лифтинг (8 point lift) който представлява неоперативен лифтинг на кожата на лицето посредством филъри, в основата на които стои т.нар. VYCROSS технология. С тази техника е възможно да се ревитализира, лифтира кожата на лицето и да се постигне естествен вид. „Зоните, които могат да се променят с този лифтинг, са: скулите, долината на сълзите, околоочната зона, назолабиалната зона, устните, брадичката. Например с триточковия лифтинг може да повдигнем веждите и отворим окото, с петточковия - да оформим скулите“ - разяснява техниките дерматологът д-р Сияна Живкова. Тя вече прилага новата VYCROSS технология, която бразилският специалист Де Майро презентира в Прага. Огромното предимство на новите филъри са, че те не създават лимфен оток и едем, не изискват възстановителен период от 6 месеца, а само лифтират. „Идеята е цялостен подход към грижата за пациентите и подмладяване, а не запълване на една бръчка, защото това може да продължи до безкрай. Резултатът е напълно естествен вид, нещо, което всеки от нас иска да постигне“ - завърши д-р Сияна Живкова.
Сега вече спокойно може да си направите селфи!

Д-р Радина Денкова: 

На Великденските острови витае особена енергия

„Великденските острови, които са чилийска територия, имат много особена енергия. Ние летяхме от Сантяго пет часа до тях, разгледахме, преспахме, на сутринта имахме още една екскурзия и отново летяхме пет часа към континента. Мнозина биха казали, че сме луди, но приключението си струваше”, разказа д-р Радина Денкова. Тя била поканена като консултант на конгрес по дерматология и естетична медицина в Перу и със съпруга си, Симеон Денков, решили да продължат престоя си в Южна Америка, за да разгледат колкото се може повече от чудесата й.

„До Великденските острови има полети всеки ден. Някои туристи разглеждат бързо като нас, други остават цяла седмица на почивка. Най-интересни там, разбира се, са прочутите статуи – моаи. Направени са от слепена вулканична пепел, втвърдена като камък в т.нар. „фабрика” в дъното на местен угаснал вулкан. Там са ги извайвали и по особен начин с помощта на дървета са ги приплъзвали и са ги закарвали до определеното място, където са искали да ги издигнат. В момента във вулканичния катер има повече от 900 недовършени фигури. Точно толкова са и на повърхността. Никой не знае защо и как е спряла работата. Местното население се състои от полинезийци. Голяма загадка е как са се заселили на този остров по средата на нищото. В началото са били доста, но при масовото изсичане на дървета, за да придвижват свещените фигури, в които се крият душите на техните богове, в един момен природата започва да им отмъщава. Настъпва глад! Хората няма какво да ядат. Тогава местните стигат до извода, че трябва да спрат с изсичането на дърветата, ако искат да съществува техния остров. Мнозина са избягали с лодки от недоимъка, липсата на храна и слабите реколти, въпреки че най-близката суша е много далече. В един момент на острова остават само 1800 души. Мястото е голямо колкото Малта – дълго е около 20 км, а широко 11, но не е гъсто населено. Картините са пасторални – ливади, зелени треви, рай! Със заобления си мек хълмист релеф силно напомня нашата Дунавска равнина. По крайбрежието красиви вълни се разбиват в скалите. Енергията там е наистина особена – чувстваш се извън времето. Мъжът ми, който е абсолютен материалист и не вярва на такива неща, също се съгласи, че във въздуха витае нещо различно. Имахме голям късмет. Падна ни се много интелигентен и информиран гид. Преди е бил журналист в Сантяго, но се оженил за местна жена – населението там се нарича рапа-нуи, и се преместил на острова. Страшно му харесва да развежда туристи и да усеща вкуса на свободата и спокойствието. Той ни разказа, че мястото е свещено и енергийно. В началоти си мислехме, че нещо ни омайва, но после сякаш почувствахме необикновената сила.

Това усещане се затвърди и от странното ни преживяване, когато гидът ни взе с колата си да отидем в националния парк под егидата на ЮНЕСКО, където се съхраняват прочутите фигури на хора с остри черти. По едно хълмче пътят вървеше нагоре, гидът ни спря колата, изключи я от скорост, но тя вместо назад по хълма, тръгна напред. Той обясни невероятното явление със специфичната енергия, която била една и съща на Великденските острови и в Бермудския триъгълник.

Много е интересно как живее населението. Въпреки, че е женен за жена рапа-нуй, чилиецът няма право да притежава земя. Това е за да не се продава на чужденци и да се запази за местното население. Децана наследяват правото да бъдат жители на острова по майчина, а не по бащина линия. Благодарение на връзките на нашия гид, обиколихме целия парк с фигурите, дори на места, където не е позволено влизането без специално разрешение. На Великденските острови е т.нар. „Пъп на света” – кръгъл камък, за който се смята, че е центърът на земния свят и мястото е невероятно енергийно.

Много хубаво преживяване си създадохме сами. В хотела ни сервираха европейска кухня, а човек когато отида не такова екзотично място, задължително трябва да опита храната. Тръгнахме из градчето и открихме старинна къща, на която имаше табела „ресторант”. Попаднахме в класически селски двор, където висок, едър мъж разпалваше скара. Покани ни на една дървена маса, скована от груби неодялани дъски. Той също беше чилиец, женен за рапа-нуйка. Заселили се бяха на острова, заради децата си. За да живеят прост и здравословен живот, да ходят на училище без да се боят за тях. Пък после ако искат да следват в Чили или в Америка, те да изберат. Това беше най-вкусната риба, която съм яла в живота си, а над нас трептяха най-едрите и ярки звезди. Страхотно изживяване! Чаша вино, птички пеят и такова спокойствие те обзема - сякаш си извън времето. Всички проблеми, мисли са те напуснали и се наслаждаваш на гледката и живота в състояние на медитация. Съпругът ми беше много смешен, защото е изключително трезвомислещ, а се чувстваше по толкова особен начин, че започна да обвинява нашия гид как го е зарибил с „особената енергия”.

За едно денонощие, от което 10 часа полет, всяка секунда от преживяното наистина си струваше. Някой ще каже „Толкова път, за да гледате едни камъни!”. Но те са наистина уникални, единствени в света, а и кой знае дали скоро няма да изчезнат. Някои от тях са реставрирани, други очакват поправка, защото са съсипани. Местното население е загрижено, има организация по опазването на статуите. Все още не е разгадана тайната защо толкова се отличават от коренните жители, които са с широки носове, нито защо са ги издигнали толкова далеч от вулкана и какво точно изобразяват. Затова и достъпът до националния парк е с билети, но те не важат за цялата територия. Природата веднъж си е отмъстила за лошото отношение към нея, сега вече я пазят.

Фигурите са били слепвани от вулканична пепел с природни смоли, а този материал лесно се дялка. Самата пепел е образувала големи каменни блокове, от които извайвали прецизни статуи с очи, ноздри, устни. Полинезийците ги приемали за божества. Племеннтите вождове изпадали в транс и „получавали съобщения свише”. Малко известно е, че внушителните богове не са просто забити в земята. Под нея се оказва, че имат крака”, завърши д-р Радина Денкова.

Разгадана ли е тайната?

Остров Пасха е разположен на 4000 километра от крайбрежието на Чили и е едно от най-загадъчните места на планетата. Върху повърхността му са разпръснати стотици гигантски статуи на хора със специфични черти на лицата. "Ще опитаме да определим точната възраст на статуите. Възможно е скоро да пренапишем изцяло историята на Полинезия", разказва Колин Ричардс - британски археолог и един от първите изследователи, започнал проучвания на острова след 1914 г. Той пояснява особената представа на местното население за света: "Полинезийците са смятали заобикалящия ги свят за живо същество. Затова, когато извайвали скулптури от скали, считали, че духовете се вселявали в статуите", убеден е Ричардс.

Учени от университета Манчестър и университетския колеж в Лондон неотдавна разкриха част от тайните на мистериозния остров Пасха, известен още като Великденските острови. Те разгадаха произхода на огромните каменни шапки с червен цвят, които са поставени на главите на някои от гигантските статуи на хора. Според специалистите „капите” са направени от скали, образувани от древен вулкан. Всяка от тях, с тегло от няколко тона, е била изработена в кратера, а после прекарана до долината по дълъг път, посипан също с червена вулканична пепел. Защо обаче шапките са поставени на главите на статуите и какво е било тяхното предназначение, учените все още не могат да кажат. Изследователите не са наясно и със значението на друг древен артефакт, намерен със загадъчните червени шапки - каменна брадва, за която се предполага, че е може да е служела за жертво приношения.

Загадката на Великденските острови се „разбулва” поне вендъж годишно, но всяко откритие е съвсем малка част от големия пъзел.

Величествените статуи, които показват наличие на божествен живот изобразяват човешки фигури с височина от 1 до 11 метра. В кариерата в кратера на вулкана има много недовършени фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре. Изследователите смятат, че това са високопоставени хора или герои на отдавна изчезнало племе.

Хипотеза за създаването им

Една от версиите за изработването на статуите е, че съседни племена или малцината оцелели от древна цивилизация са изработили фигурите от големи камъни. Първо са изсичали лицето. От едната страна издълбавали ров, за да могат да я изправят като зад фигурата изсипвали постепенно чакъл и пясък. Предполага се, че са поставяли статуята на нещо като люлка или люлеещ се стол върху въжета. Теглели ги внимателно и така бавно я придвижвали до определеното място. Там фигурата била завъртана заедно с люлката си и изправяна, като отново насипвали чакъл и пясък, за да не падне.

Другите местни чудеса

• В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго - церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите е загадка.
• Друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите - те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.

Из история на острова

Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. сл. Хр. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата Рапа Нуи (16 век) там са живели около 15 хиляди души. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло.

През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. През 1877 г. там били останали едва 111 човека.
Рапа Нуи е единственото място в Тихия океан, където била съществувала местна писменост, наречена ронго-ронго, която е неразчетена и до днес.

Новата теория на учените е, че първите заселници на Великденските острови са пристигнали около 1200 г. пр. Хр.. Това заключение се базира на изследване, направено с помощта на модерния метод за радиовъглеродно датиране на проби от пръстта на острова. Разкритията оспорват широко разпространеното схващане, че цивилизацията, населяваща Великденските острови, е изчезнала внезапно. По времето, когато дошли холандските завоеватели пейзажът вече бил песъчлива пустош, без следа от естествената си фауна, а местното население живеело окаяно.

За този демографски колапс учените винят европейците. Те донесли непознати болести и отвели част от населението в робство. Плъховете, които пък дошли още с първите полинезийски заселници и се разпространили мълниеносно из острова и също ускорили загиването на цивилизацията. На научна конференция през 2008 г., изследовател на демографски проблеми представил доказателства, че популацията от плъхове вероятно е достигнала 20 милиона, тъй като на острова нямало естествен хищник, който да регулира броя на гризачите. Според него плъховете унищожили палмовите семена, в резултат на което дърветата изчезнали.

Любопитно

• През 1722 г. на 5-ти април Якоб Рогавен акостира на острова. На тази дата се падал Великден. Така и кръстили острова.
• В почвата на Великденските острови учени са открили биохимични вещества, които забавят стареенето и удължават живота. Те действат на мишки и могат да доведат до създаването на хапче, отлагащо старостта, съобщиха в. "Индипендънт" и Би Би Си, като се позовават на публикация в сп. "Нейчър".

Елен Колева и Калин Терзийски с общ поетичен проект „Мактуб“

Отворени сме за скандали и сами ги предизвикваме

Тя е актриса, танцува и пише стихове. Той е писател, психиатър и рисува. Елен Колева и Калин Терзийски имат и още таланти, но тъкмо дарбата да превръщат думите в нещо, което докосва душата, ги събира в причудливия на пръв поглед проект „Мактуб“ (израз от Корана, който означава орис, съдба, „Каквото е писано, това ще стане“). В него Калин чете стихове и есета на Елен, а тя изпълнява негови произведения. Седим на чаша чай в кафенето на книжарница „Ориндж“, където Терзийски е подредил изложба от свои графики. Сякаш за да осъзнаем палавата страна на съдбоносния „мактуб“, торбичките им с чай се заплитат като крила на впримчени пеперуди, които се мъчат да пийнат от чашите.

- Елен, творческата ти връзка с Калин „мактуб“ ли е, или закачка на случайността?

Елен: В този живот няма нищо случайно. Аз първа му се обадих на Калин, но това, което ме предизвика, беше нещо извън мен. Необяснимо! То просто се случи. Понякога има неща, за които не се бориш, не се напъваш, а те се случват. Почувствах, че трябва да го направя, и го потърсих. Човешкото обяснение е, че някаква негова книга или фраза ме е подтикнала, но когато съм виждала Калин на екран, винаги съм го чувствала близък и сроден с начина си на изказ, с аурата си, с енергията си... Но никога не съм мислила, че някой ден ще го потърся по такъв повод. А по друг повод не бих му писала...

• Калине, ти как възприе идеята на Елен при нейната „скандална репутация“?

Калин: Аз винаги съм харесвал скандалните неща в смисъла на поемата „Вой“ от Алън Гинсбърг, който заедно с издателя си Лорън Фърлингети е съден за нея за неприличен език. Не може да се сравняват със скандалите на нашите полуграмотни смешници. Винаги съм харесвал революциите в изкуството, които на по-простичък език се наричат „скандали“. За такива неща съм отворен и сам ги предизвиквам.

Елен: А аз мога само да се съглася с него.

• Клине, ти също имаш „скандална репутация“.

Калин: Но не защото съм се напил и съм се наакал...

• Но пък си правил аутодафе пред блока...

Калин: Натрупах боклуците, събирани от 15 години, без никой да ги почистива залях ги с бензин и ги запалих в два часа през нощта. Нарисувах Мона Лиза на вратата на блока... Такива скандали обичам, а онези, в които жълтата преса заплита Елен, дори не съм ги чувал. Аз много я харесах във филма „Шивачки“ - един от най-добрите филми на прехода.

Елен: Знаеш ли какъв човек е Калин (чете късметчето, което й се е паднала към чая). „Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.“

• Да не го изкарваш вълк?

Елен: Той е основен вълк единак, който вие. Но друго имам предвид. Нали съм „скандална“, всички зайци се разбягаха, отрекоха се от мен, забравиха, че съм била актриса, и ме оставиха сама. И в един момент се появи Кали!н

Калин: Изпитвам почти детински възторг от големи артисти. Така когато се запознах с Любомир Левчев, един месец ходех като малко дете, което е видяло Дядо Мраз. Така се почувствах и когато се запознах с Камен Донев, който също е със „скандална репутация на народен актьор“, на човек, който печели пари, като събира пълни зали с „простия народ“, и не е някакъв свръхсложен интелектуалец. А той е! Когато се виждам с такива хора, изпитвам вълнение, радост и уважение.

• Елен, ти не се ли притесняваш от тази компания?

Елен: Явно в мое лице Калин е срещнал Снежанка.

Калин: Но Левчев, Камен Донев и Асен Блатечки не са хубава жена, а Елен е. И щастието става пълно.

Елен: Дай един пример и с друга актриса хубава жена, за да не ме нарочат и за твоя любовница.

Калин: Така преди време станах приятел с Койна Русева, която е велика актриса. Снимаше филм, значи беше в трескава възбуда. Минавам случайно. Познавахме се бегло. „Здрасти, какво става?“ „Имам четене тази вечер.“ „Ще дойда.“ „Как така ще дойдеш, нали си известна актриса?“ „А може ли да прочета нещо?“ Рекох си, че това са глупости, но тя взе че дойде и прочете един мой разказ. Така се става приятел с човек, който преди това силно те е вълнувал като творец. Ето сега се появява красива жена с 15 години по-малка от мен....

Елен: Четиринайсет...

Калин: И е красива жена, и е прекрасен артист. А това го знам не само от един филм и една-две постановки, а го открих, когато направихме заедно „Мактуб“ и започна да ми изпраща своите стихове и разкази.

Ами ако се беше оказала прекрасна актриса и ужасна писателка?

Калин: Случвало се е неведнъж. Тогава изпитвам едно детинско разочарование. Да гледам добър актьор в слаба пиеса, мога да простя, но силно ме разочарова разминаването в етичните възгледи и ценности. При нас нямаше такова. Нейната поезия е женска, моята е силно мъжка, но въпреки това нямаше разминаване във възгледите ни, нито в естетиката ни.

• - Но ако човек се плъзне по видимото, твоята е по-иронична, а Елен задълбава в трансцеденталното.

Калин: Това е емоционално-рационалната пропорция.

Елен: Аз бях готова да чуя отказа на Калин. Изповядвам максимата „Всичко трябва да свърша докрай, но не на всяка цена“. Бях поласкана и учудена, преживях момент на криза, когато бях сигурна, че пиша пълни глупости...

Калин: Тя обаче не ги вижда през моите очи. Безкритичността към това, което правиш, обикновено е отблъскваща при много творци, дори онова, което създават да има качества. Те са като свещени юродиви, описани от Достоевски - бълват някакви неща, които не разбират, но се смятат за велики.

Елен: Аз цял живот имам съмнения в себе си като визия, като интелект, като актриса. При мен е по-засилено от необходимото и не е много здравословно. В началото, когато Калин ми каза „Започвай да изпращаш стиховете си“, имах един труден момент, бях на ръба да се откажа. Предложих да чета само неговата поезия, но той каза „Не“. И аз реших да се хвърля.

Калин: Когато човек съзрява, трябва да мине през такива уроци като приемане на коренно противоположни начини на възприемане на света. Това те кара да се чувстваш благороден и по-богат. Един мъж на 30 би казал: „Това са женски глупости, емоционални истерии.“ На 45 вече осъзнава, че това би било неговата инфантилна и уплашена реакция спрямо един друг свят, който той не може да си позволи да обитава. Този женски свят на пълното отдаване на емоциите и на ирационалното - той се бои от него, рита с крачета, зъби му се, присмива му се и го отрича. Но когато узрее, разбира, че може да го възприеме.

• Елен, ти очевидно също си узряла, понеже не се обиждаш от думите на Калин.

Елин: Защо да се обиждам? На мен ми е много ценно, че с Калин мога да си казвам винаги истината, дори тя да не ми харесва. Ценя точно това, че никога единият не казва на другия онова, което той иска да чуе. Водим философски спорове за моите възприятия.

Калин: Едно от нещата, които Елен ми каза, е, че не умея да изслушвам. Малко се съпротивлявах в началото, защото от дете винаги съм бил шутът, който се спасява от обезглавяване с блестящ ум. Шутът изпитва ужас от тишината в кралския двор, която предшества екзекуция. Затова винаги я запълва с думи, смешки и философии.

• Елен, ти успяваш ли да се вклиниш в потока от думи на Калин?

Елен: Мисла, че да. Той да каже.

Калин: Откакто ми направи тази малка бележка, внимавам.

• След като Калин прочете твоята поезия, Елен, ти откри ли нещо ново?

Елен: Открих нещо ново, когато чух той да чете стиховете ми. Тогава се заслушах в това, което съм написала, и сякаш се погледнах отстрани.
Калин: Думите, както и мазките на четката и формите на една скулптура са нещо аморфно и нищо неозначаващо, докато не се срещнат с приемащата душа, която има своите модели на възприемане. Както казват някои тарикати критици: „През какъв ключ да те четА?“ Наистина е малко досадно да не приемеш нещата без никакъв предумисъл, а винаги да ги четеш през определена призма, за да ги разбереш по даден начин.

• Елен, ти през какъв ключ го четеш?

Елен: Моля те, не ми задавай толкова сложни въпроси!
Калин: Тя ме чете през ключа на актриса, на първо място, и на жена, на второ. Елен ми пращаше през Фейсбук неща, които са думи, думи, а аз ги подреждах в... да кажем, строфи. Така се получаваше определен ритъм и придобиваха по-друг смисъл и звучене. Освен това й подхвърлях ключове, през които да ги погледне. Едно стихотворение „Излей си мъката, сестро“ ми заприлича на стихотворение от Джон Ленън от 70-те години, когато е бил дързък лирично гневен певец единак. Елен съвсем несъзнателно напомня неговите стихове, защото не слуша Джон Ленън.

Елен: (усмихва се) Аааа, тук не си прав! Слушам го и още как!

Калин: Други нейни стихотворения ми заприличаха на Борис Вийан. Но това са напълно интуитивни усещания за нещата на Елен и не могат да бъдат сложени в графата „емоционална момичешка поезия“, защото звучи обидно. Джон Ленън има една песен, в която се казва: „Жената е негърът на света.“ Аз много държа на него, защото, ако някой трябва да бъде канонизиран за светец, това е той. Променил е света много повече със стихотворения като „Имеджин“ и „Гив пийс а ченс“, отколкото много други набедени за светци. Един секссимвол и рок мачо става член на феминистки организации и пее „Караме я да се гримира, караме я да се гласи като курва и след това не я уважаваме“.

• Елен, мисля че току-що Калин те повиши!

Елен: Не искам нищо да казвам!

Калин: За всички онези, които ще разсъждават с какво ми е платила да я хваля толкова, нека да го умножат по три!

Елен: Нали съм „мъжемечалка“... (усмихва се закачливо) И на мен не ми е лесно...

• - Елен, представяш ли си клетата жена на Калин какво си мисли сега?

Калин: Моята жена е клиничен психолог, с мен е от много години и е зрял човек. Едно от важните предизвикателства за мен беше именно това - да тръгнеш срещу предразсъдъците, които са хубава дъвка за клюкарите в обществото, това е едно много съблазнително предизвикателство. Човек, ако иска да се бори срещу нещо, да тръгне срещу предразсъдъците, че единственото, което мъж и жена във фертилна възраст могат да правят заедно, е да „мърсуват“. Бих се борил срещу съществуването на тази тема, защото любовта и сексът са велики неща, освен за хората, които имат мръсни помисли. Несвободата, ревността, подозрителността, клюкарството, очернянето и завистта са мръсни. Но много хора са решили, че те са идеална локва, в която да си плуват. Аз им препоръчвам да излязат от нея.

• Елен, ти като един специалист по излизането от локви какво ще кажеш? 

Елен: Аз съм била жертвата на тази локва.

• Да, ти си в нов етап от живота си. Калин по какъв начин ти помага?

Елен: С факта, че го има в моя живот, че разговарям с него, че общуваме. Той всеки път ми купува книги. Калин е моят учител. Защото, въпреки че уж съм се формирала, аз още не съм...

Калин: И слава Богу! Защото какъв е формираният човек? Формен глупак!

Елен: Общуването с Калин за мен е подарък. Мактуб отвсякъде!

Калин: Другото предизвикателство е онова, което преди 15 години правехме с Карбовски, Тома Марков, а сега и доста по-млади от нас като Иван Димитров, Радослав Чичев, които искаме сценичната поезия отново да стане радващо хората изкуство. Голям купон! И ние го правим непрекъснато с музиканти и без. Чувал съм, че Иван Димитров събира до 300 души. На „София Поетики“ дойдоха 5000!

• - А сега вече има и нещо, което радва окото!

Елен: Еее, не само аз. И Калин радва окото. На нашето литературно четене бяха основно жени. Ахкаха и охкаха по него.

Калин: Ето още една пътека, по която да върви „реформаторът“ в лицето на Елен - еманципирането и на мъжете. Вкарани са в мъчителната и глупава представа, че трябва да са неемоционални, сериозни и че да четеш, изобщо е едно полупедерастко занимание. Да показваш възторг или привързаност, особено към мъж поет, писател или певец, това се смята гейско. Затова, когато гледаме концерти на „Бийтълс“, момичетата пищят, а момчетата мълчат и гледат лошо. Това е една парадигма от доста векове, но подлежи на разрушаване. Емоционалността и гъвкавостта на мъжете е нещо, което може да се развива, и там Елен има почва за работа. Тя ще проникне.

- Калине, а ти какво ще направиш в името на поезията?

Калин: Какво ли не съм правил заради поезията. Дегизирал съм се като жена, просяк или старец. Правил съм и стриптийз!

Елен: (усмихва се) Вървя по стъпките ти, учителю!

Калин: Правил съм го, за да обслужа поезията. Салвадор Дали отива да чете лекция в тежководолазен костюм с два ягуара на повод. Така той едновременно прави изкуство и предизвиква вниманието към това, което е нарисувал на платното. Провокира общественото мнение, но не го прави самоцелно. Елен може да бъде един от ягуарите!

• Елен, тук е моментът да кажеш нещо умно за финал.

Елен: Калин е по умните неща. Аз ще продължавам да се усмихвам и ще цитирам великия Чарлз Буковски: Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа“

Гледай жегата през кръгли очила

Хит са огледалните цветни стъкла с акценти

Кръглите очила са задължителни, ако искате да изглеждате „тренди“ на плажа. На най-голямото оптично изложение в Милано стана ясно, че ретро вълната не напуска аксесоарите за очи, а огледалните цветни стъкла от класическите рамки тип „бъбрек“ вече се пренасят и в другите модерни форми като цветовете на стъклата и рамките се съчетават. Това каза пред „Преса“ производителят на български очила Павел Цветков, завръщайки се от Италия.

Най-разнообразни са десените при рамките – те може да имитират дърво, да бъдат с флорални мотиви или на точки, както и да комбинират няколко различни нюанса. Огромно е влиянието на новите технологии при материалите. Благодарение на тях е възможен минималистичният стил, при който рамките стават по-гъвкави, леки и дори почти незабележими. Кръгът е свързващ актуален елемент при повечето модели, изобилстват метални орнаменти, обкови, камъни „Сваровски“, а инкрустираната в рамките усмивка допълва доброто настроение на лятото.

Фолк певицата Глория, която през есента ще отбележи 20 години на сцената, изневери на жанра си с рокаджийски очила, съчетани с подходящо яке, защото знае, че кръглите очила с огледално покритие са свръхактуални. През минали години тя не се разделяше с любимите си „авиаторки“, но вярна на модата, Гло избра кръгли очила със сини стъкла за обложката на новия си албум. С подобни аксесоари българката пя на една сцена с Ищар в Монако.

Младата актриса и надежда на поп музиката Марина Кискинова, която носи диоптрични очила, толкова си е харесала един яркочервен модел, че играе с него в постановката „Красиви тела“ на Сцена 47 в НАТФИЗ. За плажа певицата комбинира дълга рокля в свежи цветове с очила тип „пеперуда“, а за повече шик вечер слага ретро „котешки“ рамки. Когато трябва да смени диоптричните със слънчеви, Марина залага на огледален бъбрек, отново в червено, съединен по средата с кръг - смело дизайнерско решение на българската марка. Същият екстравагантен вид е предпочела зъболекарката Румяна Маринова - Мисис Глоуб-2004, но с „по-спокойни“ на вид стъкла. Теди Кацарова подчертава натрупания при гаджето си в Катар тен с бели пластмасови рамки тип „котешко око“. Една идея по-ретро визия си е харесала Мисис България Йордана Димитрова.