Елен Колева и Калин Терзийски с общ поетичен проект „Мактуб“

Отворени сме за скандали и сами ги предизвикваме

Тя е актриса, танцува и пише стихове. Той е писател, психиатър и рисува. Елен Колева и Калин Терзийски имат и още таланти, но тъкмо дарбата да превръщат думите в нещо, което докосва душата, ги събира в причудливия на пръв поглед проект „Мактуб“ (израз от Корана, който означава орис, съдба, „Каквото е писано, това ще стане“). В него Калин чете стихове и есета на Елен, а тя изпълнява негови произведения. Седим на чаша чай в кафенето на книжарница „Ориндж“, където Терзийски е подредил изложба от свои графики. Сякаш за да осъзнаем палавата страна на съдбоносния „мактуб“, торбичките им с чай се заплитат като крила на впримчени пеперуди, които се мъчат да пийнат от чашите.

- Елен, творческата ти връзка с Калин „мактуб“ ли е, или закачка на случайността?

Елен: В този живот няма нищо случайно. Аз първа му се обадих на Калин, но това, което ме предизвика, беше нещо извън мен. Необяснимо! То просто се случи. Понякога има неща, за които не се бориш, не се напъваш, а те се случват. Почувствах, че трябва да го направя, и го потърсих. Човешкото обяснение е, че някаква негова книга или фраза ме е подтикнала, но когато съм виждала Калин на екран, винаги съм го чувствала близък и сроден с начина си на изказ, с аурата си, с енергията си... Но никога не съм мислила, че някой ден ще го потърся по такъв повод. А по друг повод не бих му писала...

• Калине, ти как възприе идеята на Елен при нейната „скандална репутация“?

Калин: Аз винаги съм харесвал скандалните неща в смисъла на поемата „Вой“ от Алън Гинсбърг, който заедно с издателя си Лорън Фърлингети е съден за нея за неприличен език. Не може да се сравняват със скандалите на нашите полуграмотни смешници. Винаги съм харесвал революциите в изкуството, които на по-простичък език се наричат „скандали“. За такива неща съм отворен и сам ги предизвиквам.

Елен: А аз мога само да се съглася с него.

• Клине, ти също имаш „скандална репутация“.

Калин: Но не защото съм се напил и съм се наакал...

• Но пък си правил аутодафе пред блока...

Калин: Натрупах боклуците, събирани от 15 години, без никой да ги почистива залях ги с бензин и ги запалих в два часа през нощта. Нарисувах Мона Лиза на вратата на блока... Такива скандали обичам, а онези, в които жълтата преса заплита Елен, дори не съм ги чувал. Аз много я харесах във филма „Шивачки“ - един от най-добрите филми на прехода.

Елен: Знаеш ли какъв човек е Калин (чете късметчето, което й се е паднала към чая). „Когато има хайка за вълци, първи се разбягват зайците.“

• Да не го изкарваш вълк?

Елен: Той е основен вълк единак, който вие. Но друго имам предвид. Нали съм „скандална“, всички зайци се разбягаха, отрекоха се от мен, забравиха, че съм била актриса, и ме оставиха сама. И в един момент се появи Кали!н

Калин: Изпитвам почти детински възторг от големи артисти. Така когато се запознах с Любомир Левчев, един месец ходех като малко дете, което е видяло Дядо Мраз. Така се почувствах и когато се запознах с Камен Донев, който също е със „скандална репутация на народен актьор“, на човек, който печели пари, като събира пълни зали с „простия народ“, и не е някакъв свръхсложен интелектуалец. А той е! Когато се виждам с такива хора, изпитвам вълнение, радост и уважение.

• Елен, ти не се ли притесняваш от тази компания?

Елен: Явно в мое лице Калин е срещнал Снежанка.

Калин: Но Левчев, Камен Донев и Асен Блатечки не са хубава жена, а Елен е. И щастието става пълно.

Елен: Дай един пример и с друга актриса хубава жена, за да не ме нарочат и за твоя любовница.

Калин: Така преди време станах приятел с Койна Русева, която е велика актриса. Снимаше филм, значи беше в трескава възбуда. Минавам случайно. Познавахме се бегло. „Здрасти, какво става?“ „Имам четене тази вечер.“ „Ще дойда.“ „Как така ще дойдеш, нали си известна актриса?“ „А може ли да прочета нещо?“ Рекох си, че това са глупости, но тя взе че дойде и прочете един мой разказ. Така се става приятел с човек, който преди това силно те е вълнувал като творец. Ето сега се появява красива жена с 15 години по-малка от мен....

Елен: Четиринайсет...

Калин: И е красива жена, и е прекрасен артист. А това го знам не само от един филм и една-две постановки, а го открих, когато направихме заедно „Мактуб“ и започна да ми изпраща своите стихове и разкази.

Ами ако се беше оказала прекрасна актриса и ужасна писателка?

Калин: Случвало се е неведнъж. Тогава изпитвам едно детинско разочарование. Да гледам добър актьор в слаба пиеса, мога да простя, но силно ме разочарова разминаването в етичните възгледи и ценности. При нас нямаше такова. Нейната поезия е женска, моята е силно мъжка, но въпреки това нямаше разминаване във възгледите ни, нито в естетиката ни.

• - Но ако човек се плъзне по видимото, твоята е по-иронична, а Елен задълбава в трансцеденталното.

Калин: Това е емоционално-рационалната пропорция.

Елен: Аз бях готова да чуя отказа на Калин. Изповядвам максимата „Всичко трябва да свърша докрай, но не на всяка цена“. Бях поласкана и учудена, преживях момент на криза, когато бях сигурна, че пиша пълни глупости...

Калин: Тя обаче не ги вижда през моите очи. Безкритичността към това, което правиш, обикновено е отблъскваща при много творци, дори онова, което създават да има качества. Те са като свещени юродиви, описани от Достоевски - бълват някакви неща, които не разбират, но се смятат за велики.

Елен: Аз цял живот имам съмнения в себе си като визия, като интелект, като актриса. При мен е по-засилено от необходимото и не е много здравословно. В началото, когато Калин ми каза „Започвай да изпращаш стиховете си“, имах един труден момент, бях на ръба да се откажа. Предложих да чета само неговата поезия, но той каза „Не“. И аз реших да се хвърля.

Калин: Когато човек съзрява, трябва да мине през такива уроци като приемане на коренно противоположни начини на възприемане на света. Това те кара да се чувстваш благороден и по-богат. Един мъж на 30 би казал: „Това са женски глупости, емоционални истерии.“ На 45 вече осъзнава, че това би било неговата инфантилна и уплашена реакция спрямо един друг свят, който той не може да си позволи да обитава. Този женски свят на пълното отдаване на емоциите и на ирационалното - той се бои от него, рита с крачета, зъби му се, присмива му се и го отрича. Но когато узрее, разбира, че може да го възприеме.

• Елен, ти очевидно също си узряла, понеже не се обиждаш от думите на Калин.

Елин: Защо да се обиждам? На мен ми е много ценно, че с Калин мога да си казвам винаги истината, дори тя да не ми харесва. Ценя точно това, че никога единият не казва на другия онова, което той иска да чуе. Водим философски спорове за моите възприятия.

Калин: Едно от нещата, които Елен ми каза, е, че не умея да изслушвам. Малко се съпротивлявах в началото, защото от дете винаги съм бил шутът, който се спасява от обезглавяване с блестящ ум. Шутът изпитва ужас от тишината в кралския двор, която предшества екзекуция. Затова винаги я запълва с думи, смешки и философии.

• Елен, ти успяваш ли да се вклиниш в потока от думи на Калин?

Елен: Мисла, че да. Той да каже.

Калин: Откакто ми направи тази малка бележка, внимавам.

• След като Калин прочете твоята поезия, Елен, ти откри ли нещо ново?

Елен: Открих нещо ново, когато чух той да чете стиховете ми. Тогава се заслушах в това, което съм написала, и сякаш се погледнах отстрани.
Калин: Думите, както и мазките на четката и формите на една скулптура са нещо аморфно и нищо неозначаващо, докато не се срещнат с приемащата душа, която има своите модели на възприемане. Както казват някои тарикати критици: „През какъв ключ да те четА?“ Наистина е малко досадно да не приемеш нещата без никакъв предумисъл, а винаги да ги четеш през определена призма, за да ги разбереш по даден начин.

• Елен, ти през какъв ключ го четеш?

Елен: Моля те, не ми задавай толкова сложни въпроси!
Калин: Тя ме чете през ключа на актриса, на първо място, и на жена, на второ. Елен ми пращаше през Фейсбук неща, които са думи, думи, а аз ги подреждах в... да кажем, строфи. Така се получаваше определен ритъм и придобиваха по-друг смисъл и звучене. Освен това й подхвърлях ключове, през които да ги погледне. Едно стихотворение „Излей си мъката, сестро“ ми заприлича на стихотворение от Джон Ленън от 70-те години, когато е бил дързък лирично гневен певец единак. Елен съвсем несъзнателно напомня неговите стихове, защото не слуша Джон Ленън.

Елен: (усмихва се) Аааа, тук не си прав! Слушам го и още как!

Калин: Други нейни стихотворения ми заприличаха на Борис Вийан. Но това са напълно интуитивни усещания за нещата на Елен и не могат да бъдат сложени в графата „емоционална момичешка поезия“, защото звучи обидно. Джон Ленън има една песен, в която се казва: „Жената е негърът на света.“ Аз много държа на него, защото, ако някой трябва да бъде канонизиран за светец, това е той. Променил е света много повече със стихотворения като „Имеджин“ и „Гив пийс а ченс“, отколкото много други набедени за светци. Един секссимвол и рок мачо става член на феминистки организации и пее „Караме я да се гримира, караме я да се гласи като курва и след това не я уважаваме“.

• Елен, мисля че току-що Калин те повиши!

Елен: Не искам нищо да казвам!

Калин: За всички онези, които ще разсъждават с какво ми е платила да я хваля толкова, нека да го умножат по три!

Елен: Нали съм „мъжемечалка“... (усмихва се закачливо) И на мен не ми е лесно...

• - Елен, представяш ли си клетата жена на Калин какво си мисли сега?

Калин: Моята жена е клиничен психолог, с мен е от много години и е зрял човек. Едно от важните предизвикателства за мен беше именно това - да тръгнеш срещу предразсъдъците, които са хубава дъвка за клюкарите в обществото, това е едно много съблазнително предизвикателство. Човек, ако иска да се бори срещу нещо, да тръгне срещу предразсъдъците, че единственото, което мъж и жена във фертилна възраст могат да правят заедно, е да „мърсуват“. Бих се борил срещу съществуването на тази тема, защото любовта и сексът са велики неща, освен за хората, които имат мръсни помисли. Несвободата, ревността, подозрителността, клюкарството, очернянето и завистта са мръсни. Но много хора са решили, че те са идеална локва, в която да си плуват. Аз им препоръчвам да излязат от нея.

• Елен, ти като един специалист по излизането от локви какво ще кажеш? 

Елен: Аз съм била жертвата на тази локва.

• Да, ти си в нов етап от живота си. Калин по какъв начин ти помага?

Елен: С факта, че го има в моя живот, че разговарям с него, че общуваме. Той всеки път ми купува книги. Калин е моят учител. Защото, въпреки че уж съм се формирала, аз още не съм...

Калин: И слава Богу! Защото какъв е формираният човек? Формен глупак!

Елен: Общуването с Калин за мен е подарък. Мактуб отвсякъде!

Калин: Другото предизвикателство е онова, което преди 15 години правехме с Карбовски, Тома Марков, а сега и доста по-млади от нас като Иван Димитров, Радослав Чичев, които искаме сценичната поезия отново да стане радващо хората изкуство. Голям купон! И ние го правим непрекъснато с музиканти и без. Чувал съм, че Иван Димитров събира до 300 души. На „София Поетики“ дойдоха 5000!

• - А сега вече има и нещо, което радва окото!

Елен: Еее, не само аз. И Калин радва окото. На нашето литературно четене бяха основно жени. Ахкаха и охкаха по него.

Калин: Ето още една пътека, по която да върви „реформаторът“ в лицето на Елен - еманципирането и на мъжете. Вкарани са в мъчителната и глупава представа, че трябва да са неемоционални, сериозни и че да четеш, изобщо е едно полупедерастко занимание. Да показваш възторг или привързаност, особено към мъж поет, писател или певец, това се смята гейско. Затова, когато гледаме концерти на „Бийтълс“, момичетата пищят, а момчетата мълчат и гледат лошо. Това е една парадигма от доста векове, но подлежи на разрушаване. Емоционалността и гъвкавостта на мъжете е нещо, което може да се развива, и там Елен има почва за работа. Тя ще проникне.

- Калине, а ти какво ще направиш в името на поезията?

Калин: Какво ли не съм правил заради поезията. Дегизирал съм се като жена, просяк или старец. Правил съм и стриптийз!

Елен: (усмихва се) Вървя по стъпките ти, учителю!

Калин: Правил съм го, за да обслужа поезията. Салвадор Дали отива да чете лекция в тежководолазен костюм с два ягуара на повод. Така той едновременно прави изкуство и предизвиква вниманието към това, което е нарисувал на платното. Провокира общественото мнение, но не го прави самоцелно. Елен може да бъде един от ягуарите!

• Елен, тук е моментът да кажеш нещо умно за финал.

Елен: Калин е по умните неща. Аз ще продължавам да се усмихвам и ще цитирам великия Чарлз Буковски: Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа“