Ивета Григорова, собственичка на модна агенция „Ивет фешън“, която в сряда отпразнува 20 години

На българката все нещо й куца да стане топмодел

Магдалена Гигова

Ивета, има ли отлив сред момичетата, желаещи да станат модели?

• Определено има отлив, което не е добре за мен. Напоследък дори не е модерно да бъдеш модел, докато преди години мечтата на всяко момиче беше да се види на корицата на списание. Сега приоритетите им са по-различни. Така си обяснявам отлива. А може би се дължи и на факта, че професията „модел“ се опорочи, защото бе свързана с лош имидж. И хората пропускат, че има професионални агенции, които работят на световно ниво, лансират моделите си в чужбина.
• Доста твои момичета намират реализация на световния моден пазар. Дори съществува тенденция, че всяка избрана за топмодел на „Ивет-фешън“ (традиционен конкурс сред момичетата на агенцията) е добре приета в странство. Въпрос на нюх ли е, или следиш тенденциите, защото и за вида на манекенките има мода?
• Ако ти кажа, че не следя модните тенденции, ще те излъжа, защото ние се конкурираме с най-големите в света. Постоянно си сверяваме часовниците какви модели се налагат, но и аз имам усещането да виждам потенциала в определени лица.
• Един от примерите е Гинка, която се преименува на Джия. В България никой не й обръщаше внимание, докато лицето й не се озова в реклама върху всички автобуси в Лондон.
  - Това е факт, но тук заслугата е на един от моите букери - Диан Динев-Дидо, който я откри и я лансира.
• А имаш ли провал - момиче, което си смятала за потенциална звезда, а се е оказала пълен провал?
• О, разбира се! Дори коментирахме, че понякога вторите и третите подгласнички в конкурсите често работят повече от „миските“, или модел, когото не сме сложили дори във финалната десетка, се оказва след време истинско откритие. Христина Хлебарова например представляваше Хасково на нашия конкурс и остана незабелязана и от нас, и от скаутите на световните агенции, които винаги идват. Но няколко години по-късно, когато преглеждахме материалите, решихме да й звъннем и я видяхме с други очи. Веднага подписахме договор. Тя е един от най-добрите модели в агенцията и работи много добре в Милано.
• Преди време в модните среди бяха убедени, че ако фамилията ти завършва на „-ова“, имаш огромни шансове (Наталия Водянова, Ева Херцигова, Адриана Скленарикова...). Защо между тях няма българка?
• Не става дума за дискриминация. За да станеш добър модел от световна величина, трябва да имаш куп качества, които липсват на повечето българки. След 20 години в бизнеса забелязвам, че и на най-съвършената нещо й куца. Откриваш момиче със страхотен потенциал, скаутите от световните модни агенции ахват и казват: „Ще я направим топмодел, искаме я!“ Но имаме няколко забележки. Тя трябва да свали 5 кг“ Нашата девойка няма волята да го направи. От световната агенция „Елит“ харесаха едно момиче толкова много, че й бяха уредили ангажимент при Келвин Клайн. Единственото, което искаха, беше да свали няколко килограма и няколко сантиметра от ханша. Толкова я искат, че я чакат вече втора година, на нас ни се сърдят, че не успяваме да я подложим на диета, тя нехае. На друга пък й се отварят вратите, лансират я най-големите в чужбина, но тя се влюбва и предпочита да остане в България. Българките нямат характера, нямат амбицията на всяка цена за победа! Които го имат, пък им липсва визия. Напоследък по-рядко се намират момичета с потенциал, но се надявам все някога „Ивет фешън“ да изстреля един модел в топ 10 на света. Ние имаме контакта с най-големите агенции, те непрекъснато ни следят и са готови, стига да се появи.
• Пред изминалите 20 години сигурно неведнъж са те питали: „Къде ви е вторият каталог с момичетата и цените“?
• О, много често задаван въпрос! Но мисля, че най-сетне разбраха - при мен втори каталог няма. Изобщо каталог нямам - имам уебсайт, момичетата имат букове с професионални снимки. Преди години имаше повече запитвания за втори каталог, за момичета за компания. С течение на времето се разбра, че в „Ивет фешън“ такива услуги няма.
• Ами ако при теб се появи момиче, което попита за втория каталог?
• Не ми се е случвало някоя да дойде с такава цел. Скрито-покрито няма. Ако момиче иска да се занимава и с друго освен с моделинг, лесно ще бъде насочено. А ако родителите имат съмнения, един разговор с мен им е достатъчен да ги убеди, че опасност няма.
• Но много от агенциите, които предлагаха двойни услуги, фалираха, а само ти и още една устоявате 20 г. на пазара? Каква е хватката?
• Господ ме харесва! Вършим си работата, правим го с любов. Страхотен екип професионалисти сме, гледаме да се развиваме, сравняваме се с най-големите. Но сега покрай юбилея се замислям, че няма голямо значение финансовият резултат. Фактът, че 20 години си устоял, стига!
• Имаш и „манекенки ветеранки“, които са с теб едва ли не от началото, но продължават да снимат в чужбина.
• Теодора Ангелова сега снима рекламата за 90-годишнината на „Арома“ с барабаните и е страхотна! Няма значение на колко години е, изглежда перфектно. Силвия Димитрова - също. Тя не е популярна в България, но е много тачена в Италия. И това ме навежда на въпроса, защо моделите, които наистина работят много и добре, не са известни у нас? Понеже нямат време да ходят по светски събития, няма пикантерии и интриги около тях и не са интересни. Те просто работят!
• Какъв „гаранционен срок“ има един модел?
• Зависи от визията. Катя Трифонова, която е вече към 40-те, все още работи много добре в Ню Йорк и има много ангажименти.
• Когато започна преди 20 години, кой ти помогна?
• Всичко започна несериозно, странно. Точно в този период търсех себе си, бях по майчинство. Дъщеря ми Луиза (актрисата Луиза Григорова - б.а.) беше на четири години. Преди това за кратко работих в една от първите модни агенции „Роус моделс“ и усетих, че правя нещо, което е мое, което усещам близо до себе си. Когато собственичката Роза Сотирова внезапно почина (мир на праха й), на мен не ми се отказваше. И стана съвсем ненадейно и естествено. Луди-млади, защо пък да не си направя собствена агенция?!
• Тогава беше периодът на мутрите. Не ти ли се появиха някакви едри младежи да искат пари за протекция или част от бизнеса?
• Ами не! Стана малко като в приказките. Просто ми се подредиха нещата. Естествено, че някой трябваше да финансира създаването на модна агенция и отварянето на офис. Видяхме се случайно с един приятел от детството на ревю на „Ариес уникат“. Той ми каза, че е много добре финансово и ако имам нужда от помощ, ще ми се притече. Знаеш по онова време как се изкарваха парите - ей така (щрака с пръсти). Ние сме израснали заедно като малки, когато ходехме при бабите си на село, и аз се възползвах от поканата.
  Днес „Ивет фешън“ държи по-голямата част от пазара в България. Работим добре и у нас, и в чужбина. Постепенно скаути от големите агенции идваха в София, проучваха, видяха, че сме сериозни и имаме момичета с потенциал. Така създадохме контакти и доверие и в момента работим с партньори от пет континента. В която и от големите агенции да отидете по света, за България ще ви цитират модели от „Ивет фешън“.
• И дъщеря ти Луиза, преди да стане актриса (сериалите „Стъклен дом“, „Дървото на живота“, репетира главна роля в „Евридика“ в Пловдивския театър), много поработи в Азия.
•  
  
  

  

• Тя направи там световни кампании на „Асус“ и „Нивеа“. Типажът й отговаря на азиатския стил, за Европа не е достатъчно висока, но пък покори Азия.
• Не й ли липсва моделството?
  Категорично не. Това беше един етап от живота й, взе всичко каквото можа. В България е била корица на всички модни списания по няколко пъти, работи и като водеща...
• Сигурно си чувала, че „майка й я пробутва“?
• Това ми е супер странно. Колкото и да ми е близка, ако не отговаря на критериите за модел, не може да пробие. Освен това аз от артистичните среди, преди Луиза да навлезе в тях, не познавах никого. На нея дължа приятелствата си там. Така че дъщеря ми си направи всичко сама. Е, може би имам пръст, защото е наследила моите гени, защото, развивайки се като модел, придоби дисциплина, няма притеснения от сцената, владее лицето си пред камера. Учила е езици, танци, но основното са нейните заложби.
• Ако дойде при теб момиче с протекции или голямо желание, но не става да модел, как я отказваш?
• Казвам му, че не става, че е много хубаво момиче, за живота изглежда прекрасно, но за нашия бизнес не отговаря на изискванията. Насочвам я да се занимава с нещо друго.
• Какво мислиш за пластичната хирургия?
  - Много жени се чувстват щастливи след нейната намеса. Не поощрявам категорично моите момичета да си правят липосукции, ако трябва да отслабнат. В началото на ХХI век не е необходимо дори да се пазят диети, ами с промяна на хранителния режим и двигателна програма всеки може да отслабне. За дребни корекции - нос, устни, които са невидими, но са създавали комплекс на притежателката си - защо не?! Не става дума за моделите обаче. Те са млади, свежи и това е най-хубавото.
• Но след някои от по-успелите ни модели никой не би се обърнал на улицата?
• Моят мъж е на същото мнение. Моделки ли?! Не бих подсвирнал след нито една! Има различни типажи. Карл Лагерфелд много харесва Кремена Оташлийска, защото е различна, странна, има характер, излъчване. Но тя е висока и има невероятни пропорции, което е задължително за дефилетата. Но пък Силвия Димитрова е много секси, тя е фатална жена. Ваня Билева е уникално красива и е една от най-работещите ни модели. Кристина Милева също е една от най-успелите ни в България модели.
• Май любовта й с Деян Донков й попречи да пробие в чужбина?
• Тя се опитваше да съчетае нещата, любов, силни чувства, работа. Когато градиш кариера, трябва да си отдаден на 100 процента. Не може да си позволиш една година да не пътуваш и да искаш да наваксаш. Трябва да имаш развитие, да обикаляш модните столици, да снимаш за големи списания и когато ти отворят моделския бук, да се види,че имаш развитие, че израстваш.
• Изнасяш ли мотивационна реч пред новите модели?
• Хората смятат, че е много лесно, защото ги виждат само под светлините на прожекторите - облечени красиво как се разхождат по подиума. Едно 16-годишно дете, представяш ли си какъв характер трябва да има, за да се озове в чужбина само сред жестока конкуренция. Отделено е от приятели и близки, настаняват го в един моделски апартамент с по три момичета в стая, някои от които са разхвърляни и нечистоплътни. От агенцията му хвърлят една карта на града и една за метрото плюс списък с кастингите за деня. Момичето трябва да е не само във форма и навреме, ами за 30 секунди да направи впечатление сред 200-300 претендентки за ангажимента. И да не унива, когато няма успех. Ако нямаш желязна психика и борбеност, започваш да се скапваш. Изпадаш в депресия и се връщаш обратно.
• Имала съм и моделка със страхотен потенциал. От парижката агенция я надъхват, че е кандидатка за световен статут и наистина я пращат на затворени кастинги за най-големите компании, но все една трошица не й достига, за да ги спечели. Психиката й дойде до ръба, защото се докосна до върха, но не успя да го изкачи. Бизнесът е жесток и наистина трябва да си железен!

Лексикон

- Как минаха тържествата за 20-ата годишнина?

- Бляскаво, помпозно, празнично! Изложба с 12-те фотоса от традиционния ни календар бяха на огромни плакати. В „Рейнбоу плаза“ се проведе конкурсът „Ивет фешън топмодел“. 20-те претендентки дефилираха в 3 тура, а ревю по бельо на 6-те ни най-ефектни моделки докара до екстаз публиката. Пяха Кристо и Сантра и Жана Бергендорф. След това в клуб „РМ“ разрязахме торта, висока 1,5 м, и се веселихме до зори.

- Любим спорт?

- Фитнес - яко и всеки ден.
- Любимо питие?
- Вино.

Хамам и спа според фазите на Луната

Текст и снимки Магдалена Гигова

Special thanks to Switzerland Tourism

 

В алпийското градче Цуоц забележителностите са три – частно училище-интернат, което не отстъпва по престиж на прочутото „Льо Розе”, две голф-игрища с 18 дупки и 4-звездният хотел „Кастел”. Отвън мястото си отговаря на името (Castell на немски означава крепост и замък едновременно), но вътре шокира с бунтарска  еклектика. Във фоайето съжителстват рицарска броня и пъстро магаре от папие-маше, нахлузило... гумени ботуши. Стаите са обзаведени със спартански минимализъм – мебелите са от небоядисано и ухаещо на смола борово дърво, а стените са украсени със снимки от местни авангардисти. Същото е по коридорите – причудливи инсталации от бутилки, сушени алпийски цветя,  стари автомобилни части и модернистични картини, съчетание от маслени бои и невъобразими отпадъци. А в приземния етаж царства хамамът.

Ако си мислите, че това е класическа турска баня с потни теляци и мраморни пейки, дълбоко грешите. Хамамът прилича повече на междупланетен кораб от „Стар Трек”. Като изключим задължителните атрибути, които и тук са с турскитие си имена „пищимал” (персонална ленена препаска, с която движите между отделните парилки) и „кисе” – онова квадратно парче от режещ плат,  с което баба ви е смъквала болезнено кирта в банята.  Но приликите свършват дотук. С влизането в хамама на „Кастел” се пренасяте в бъдещето. Всеки от етапите на голямото парене, потене и търкане на мъртви клетки е разположен в сюрреалистична раковина от цветно стъкло, осветено отвътре. Парната баня с билки при 42 градуса е зад сияйното жълто, масажът със сапун (елементарно образуване на пяна с мрежеста гъба)  е означен със сигнално лилаво,  голямото изпотяване – логично е в огнено-червено, а здравото търкане с гореспоменатото „кисе” е отровно-зелено. Тъмносиньо насочва към  басейна, чиито ситни мехурчета имитират естествено газирания извор на Клеопатра в Турция. Има още „златна баня”, евкалиптова стая и кът за пълен релакс, където завити с кърпи като бели облачета може да изпиете чай, съобразен с фазата на луната.  Всичко от пода до тавана е покрито с мозайка от спретнати мраморни квадратчета. А ако като деца сте обичали лабиринтите, хамамът определено ще ви допадне – без насочващите стрелки може да се въртите в кръг до припадък.

Освен насапунисването и здравото сваляне на кожа и мръсотия с кисе,  абсолютен хит е т.нар. „ломи-ломи-нуи” масаж. Традиционен хавайски начин за разкрасяване и почивка, който е екзотична смесица между ритуал, обработка с ръце и танц,  като повтаря движенията на морските вълни. Онези, които са го изпитали, твърдят, че за 90 минути се пренасят в друго измерение, а после цял месец душата им пее. При хубаво време и добро желание същата процедура се прави и под открито небе.

Разкрасителните терапии в „Кастел” също следват фазите на луната, приливите и отливите.  При новолуние, когато „тялото натрупва”  се правят упражнения за сила и укрепване, тренират се проблемните зони, маски на лицето и таласотерапия за тялото, хапва се обезмаслено мляко с много салати, зеленчук и сокове. На пълнолуние се смята, че „тялото спира” и затова се препоръчват разтягане, тай-чи, автогенни тренировки, ароматерапия и често, но по малко хапване. Козметиката, която се прави специално за гостите на „Кастел” и клиентите на майсторката Габи Юст, е само от чисти природни масла – от алое вера, франджипани (азиатско дърво с упойващ аромат и запазващи младостта съставки), от чаено, лимоново, маслиново и какво ли още не дърво.

А ако решите да се глезите и след отпуската – може да си поръчате флакончета и за вкъщи, съобразени не само с вашия тип кожа, ами и с характера ви.

 

Рубрика на "Преса" - Великите български любови

Катя Паскалева и Слона – любов за водка и мълчание

Магдалена ГИГОВА

Калдъръмените улички на Стария град в Пловдив още нашепват легенди за любовта между актрисата Катя Паскалева и художника Георги Божилов-Слона. За нея приятелите казват, че към мъжа, когото обича, театъра и водката се отнася по един и същи начин - всеотдайно-изпепеляващо! За него, че кавалерски преглъща болката от раздялата, когато Катя се влюбва във втория си мъж - режисьора Иван Росенов. Не след дълго тримата споделят чаши и мисли на една маса като добри приятели. В документалния филм за Слона бившата му съпруга признава, че дори когато вече не са женени, близостта им е уникална: „Може да си стоим по три часа и да си мълчим... Най-страхотното мълчание!“

Началото обаче е шумно и шеметно, а сватовник на Паскалева и Божилов е Атанас Кръстев, известен като Начо Културата - сърцето на Стария Пловдив.

През 60-те години на ХХ век лекото разхлабване на идеологическата хватка в културата ражда бохемски и интелектуални общества, истински генератор за творби, идеи и полет на духа. Студентите по актьорско майсторство на Боян Дановски и Методи Андонов, сред които е и Катя, често прескачат до „свободната зона“ в Стария град. Най-добрата приятелка на Мария от „Козия рог“ - актрисата Сона Маркова (по-късно съпруга на Антон Горчев), разказва как уж здравомислещата Катя остава смаяна от абстрактните картини на Слона и любовта между тях пламва сякаш първо на интелектуално ниво. Поне от страна на Паскалева. Художникът е запленен от дългата плитка и изразителните черни очи на момичето, които го гледат с обожание. Чувствата им са като стихия. Георги Божилов се развежда с инженерката Ана и се гмурва в омаята на любовта към Катя и безкрайните вечери с приятелите си Начо Културата, художниците Илияна Камбурова-Лячо и Димитър Киров и съпругата му балерината Русалия. Последната съветва актрисата да не се жени за Слона, ако наистина иска да направи кариера на сцената. Катя и Георги обаче решават през 1967 г. да сключат брак, но извън Пловдив. Причината е „лошата репутация“, която имат пред властите те и приятелите им - неуправляеми, инакомислещи, извън калъпа, че и... разведени. Почерпката обаче е в „Алафрангите“ и е толкова неудържимо пъстра, че женитбата им не остава тайна.

Слона почти зарязва любимия си Пловдив, за да последва любимата си в Толбухин (днес Добрич), в чийто театър Катя е изпратена по разпределение. Сноват лудешки между двата града. Художникът рисува акварели върху кадастрон, докато Катя учи ролите си. Когато имат пари, черпят наред, но често им се налага да карат на чай и хляб, защото са профукали всичко за една вечер. Слона приема романтиката на бедността. „Беше хубаво време“, с носталгия си спомня Паскалева, но признава: „Най-скъпият за мен град си остава Пловдив. Имам чувството, че съм се родила тук!“ По онова време на дива любов и купони се ражда и легендата за създаването на Националните есенни изложби в Стария град. Начо Културата и Димитър Киров решават да организират изложба на приятеля си Георги Божилов-Слона, пък и да подпомогнат младоженците с продажбите. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат да видят какво е нарисувал Слона под влиянието на любовта. Тогава става ясно, че виновникът за изложбата и половинката му не могат да дойдат за откриването на вернисажа от Толбухин, защото нямат нито стотинка. Културата и Ди Киро се разтичват, събират пари и ги изпращат. Слона и Катя обаче пак не идват - вместо да хванат влака, събират театралните аркашки на банкет за чудо и приказ и изпиват всичко до грош. Така легендарните есенни изложби тръгват без тях.

Съдбата е милостива към актрисата. Канят я в пазарджишкия театър, който по онова време минава за най-свободната територия в изкуството. Салонът е винаги пълен. От цяла България идват хора, за да гледат спектаклите на Леон Даниел, Юлия Огнянова и Методи Андонов. Катя живее със Слона в любимия си Пловдив, другарува с най-светлите умове и най-големите чешити на епохата. Паскалева нарича онова време „най-хубавите години от моя живот“. По онова време Златю Бояджиев пожелава да я рисува. Той вече е парализиран след инсулт и твори с лявата ръка. „Притеснявах се, докато му позирах. Златю беше много внушителен, вдъхваше ми респект...“, признава Катя.

„В този период баща ми направи сценографията на две от представленията, в които участваше Катя - спомня си Мия, дъщерята на Георги Божилов-Слона от първия брак. - Режисьор беше Леон Даниел. Татко рисуваше в ателието, Катето репетираше в спалнята. Понякога тя го търсеше за съвет, споделяше с него тревогите си.“ Мия е непрекъснато с второто семейство на баща си и често придружава Паскалева на репетициите й.
„Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колата или в митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях“, усмихва се дъщерята на Слона. И си спомня с много обич за хубавото време: „Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите им. У дома тя се обръщаше към него със Слонаки, а той я наричаше Тропи или Трополе. Така и не попитах какво означава това. Не съм ги чувала никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство - за театър, за кино, за музика, за живопис... Не си губеха времето за празни приказки. Катя беше изключително интелигентна жена. Признаваше, че дължи много на баща ми, наричаше го свой учител. Не демонстрираха нежността си пред хората, но когато излизаха по главната, Катя винаги го държеше под ръка. Спираха ги често - най-вече за да вземат автограф от нея. Вече беше изиграла изключителната си роля в „Козият рог“ и беше много популярна.“

Като домакиня Катя е истинска катастрофа. Опитите й да сготви нещо завършват със... запушване на тоалетната, защото тя е изсипала там недовършените си „творения“. Добре че ги има приятелите, при които Слона хапва по някоя топла гозба извън ресторантите. Самата актриса е крайно непретенциозна: „За да ми е хубаво, ми трябва един стек „Мелник“, една водка №5... И ако може, един автоматичен тостер, дето сам изключва филийките.“

За раздялата й със Слона има две версии. Според по-разпространената художникът решава да сложи край, след като поредна сутрин му се налага да я измъква от пловдивския изтрезвител. Дъщеря му обаче твърди друго: „Така и не разбрах защо след десетина години се разведоха. Баща ми дълго криеше за раздялата, а на въпроса „Къде е Катя?“ отвръщаше лаконично: „В София.“ Подозирам, че тогава Катето е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато бяха заедно до последно, но не съм сигурна. Най-важното е, че с баща ми останаха приятели завинаги. Помня, че баба ми Мария много я обичаше, най-много от всички други жени на баща ми. Ставаше така, че на Богородица се събирахме всичките - майка ми, Катето, някоя нова приятелка на баща ми, че накрая и Ружа - последната, с която живя“, потъва в спомени Мия Божилова. Когато Слона умира при катастрофа на 30 май 2001 г., Катя научава вестта в Париж, където е за операция на рак на гърлото. В българското посолство й поднасят съболезнованията си за кончината на бившия й мъж. Разтърсена из основи, актрисата напуска стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред картина на Слона (салоните на посолството са украсени с платна на Георги Божилов и Златю Бояджиев)..

Паскалева също е на крачка от отвъдното, но до последно твърди, че е живяла „красиво и безотговорно“ и затова не съжалява за нищо. През последните две години от живота си тя изживява най-голямата трагедия за една актриса - губи гласа си, но на безброй листчета записва мислите си в болница „Лозенец“, където угасва. Вторият й съпруг Иван Росенов, който си отива също от рак шест години по-късно, ги издава. В „Книжни квадратчета“, писани с разголваща болка, Катя Паскалева отронва: „Аз играя последната си роля на актриса, поставена пред изпитанието дали ще удържи да размие границата между реалността и условността... И премиерата... всъщност е финалът на спектакъла живот.“

 

Първата чисто гола жена в българското кино

Катя Паскалева е първата чисто гола жена в българското кино. Мария в „Козият рог“ под режисурата на Методи Андонов я превръща в звезда и секссимвол за една нощ. През 1972 г. получава награда за женска роля в Панама, а година по-късно ѝ връчват наградата „Фемина“ в Брюксел. През 1976г. я отличават за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари.

Когато се снима в „Козият рог“, Паскалева е на 26 г., със съвършено тяло, но няма самочувствието да го покаже без свян. Та тя е бягала от часовете по физическо, защото се е срамувала да се съблича по шорти. За нея голата сцена е истински кошмар. Операторът Димо Коларов успява да предразположи Катя с помощта на Методи Андонов. Но идва сцената с изнасилването и проблемът „свян“ изскача необяснимо. Притеснението е общо за всички актьори, въпреки че са състуденти и си знаят и кътните зъби. След няколко трагично неумели дубъла, които се точат цели три дни, Климент Денчев (единият от насилниците заедно с Тодор Колев и Лъчезар Стоянов) казва: „Абе, хора, ние артисти ли сме или лукови глави? Това е актьорска сцена и трябва да я направим!“ И изиграват сцените на един дъх. След 36 години на сцената и екрана и повече от 46 роли актрисата завинаги ще остане в съзнанието на публиката с „Козият рог“, който потриса социалистическите пуритани, но е толкова правдив, дори в изнасилването на героинята от четирима души, че ги оставя безмълвни.

В други филми Паскалева, която казва „Мечтая да остарея като катедрала, не като цървул!“, вече демонстрира освободеност пред камерата. В „Иван Кондарев“ дълго и естетски се любува пред огледалото на красивите си гърди. Въздействащи любовно-еротични моменти с Катя Паскалева има и във филма „Елегия“ на Едуард Захариев. Когато снимат „Бумеранг“, Любен Чаталов има любовна сцена с Катя Паскалева. Начинаещият тогава артист толкова се притеснява, че десет пъти се къпе и дори си купува луксозно бельо. Но щом се озовават в едно легло, си глътва езика. След няколко безполезни дубъла актрисата изгонва екипа. Когато останали сами, го пита: „Момче, ти да не си обратен?“ Повдига си блузата и продължава: „Ти цици не си ли виждал? Ето, пипни ги, за да видиш, че няма нищо страшно.“ После изважда прословутото си малко шишенце с водка и му дава да отпие за кураж. Дубълът става от раз.

Актрисата като стих

Поетът Петър Анастасов е най-младият от компанията бохеми и интелектуалци около Начо Културата, Ди Киро и Георги Божилов-Слона. Той излива чувствата, които поражда у него Катя Паскалева, в стихотворение, станало нейн символ.

ТРОЙНО ОГЛЕДАЛО
На Катя Паскалева
В коридори безкрайни вървя срещу себе си
по килими, изпъстрени с дяволски ребуси.
Огледалце, кажи ми...
Боже мой, огледалото!
А какво ми е взело и какво ми е дало то?

Най-красивата можеш да бъдеш зад рампата,
но какво е театърът - работа, работа...
И в гримьорната с някакъв страх, неспокойно,
търсиш свойто лице в огледалото тройно.
Ти го търсиш с търпение зло, в репетиции,
в простодушни девици и в жени мъченици,
в талантливи сълзи и в бездарни пиеси
и не знаеш сама в тоя хаос къде си.

Но какво е изкуството - работа, работа...
А какво е животът - жестока парабола!
Всеки има начало, зенит и падение,
но забравя това и това е спасение.

И на сцената диша едвам Жулиета,
а вината е впрочем не само в корсета.
И Ромео в антракта си бърше лицето,
а вина за това има само сърцето.
Боже мой, престарели любовници страдат
и преситени юноши плюят с досада.
Би могло да ти стане горчиво и пусто,
но това е животът, това е изкуство...

А животът, макар че звучи неуместно,
означава и дрехи, и хляб, и семейство,
и любов, за която крадеш от съня си
часове неспокойни, случайни и къси.
Нямаш време за друго - очаква те сцената
и поредната роля, оная - безценната.
И се любиш с усилие сляпо на волята,
и къде си по-истинска - в любовта или в ролята?

Шосе в Тенеси носи името «Тина Търнър»

На 75 певицата продължава да е Simply the best

Визитка

Имe Ана Мей Бълок с псевдоним Тина Търнър

Дата и място на раждане 26 ноември 1939 г. Натбуш, Тенеси

Зодия Стрелец

Тегло 60 кг

Ръст 163 см

Миналата седмица легендарната певица Тина Търнър навърши 75, но годишнината не бе отбелязана по очаквания шумен и празничен начин. В родния й щат Тенеси още през 2001 г. я почетоха, като кръстиха на нея шосе, което вече е междущатска магистрала. През юли 2013 г. тя узакони 27-годишната си връзка с продуцента Ервин Бах и двамата се пренесоха да живеят в Швейцария. А през 2014 г. носителката на осем награди «Грами» изненада почитателите си, появявайки се на концерт в Медисън Скуеър Гардън в костюма на леля Антити от филма «Лудият Макс» със снежнобяла перука.
Нищо в детството на Ана Мей Бълок не подсказва бъдещата световна слава. Майка й работи в един от заводите в град Нотбуш, а баща й е едновременно работник, фермер и дякон в баптистката църква. Когато бъдещата звезда навършва 10, родителите й се развеждат и тя и сестра й Ейлин са оставени на грижите на баба й. Старата жена обаче често боледувала и след смъртта й момичетата се преместват в Сейнт Луис, където откриват чара на нощните клубове. За 17-ия й рожден ден сестрата на Ана Мей я води в любимото си заведение, където свирят «Кралете на ритъма» под ръководството на Айк Търнър - местна звезда сред прехласнатите гимназистки. Ана Мей е поразена от новата музика. Скоро се запознава с групата и моли Айк да изпее нещо с тях. Той обаче предлага микрофона на сестра й Ейлин. Бъдещата звезда го изтръгва от ръцете й и запява. «Не мислех, че имаш глас», възкликва фронтменът на оркестъра, а на другия ден момичето вече е солистка. Публиката веднага харесва характерния й глас и експлозивните й танци и групата става популярна. Айк я нарича «Малката Ани», купува й палто от лисици, дори й дава пари да си направи преден златен зъб. Тя е на седмото небе. Година по-късно ражда син Крейг от Реймънд Хил, един от музикантите, който бързо изчезва от картинката, неспособен да се грижи за жена и дете. Но Малката Ани продължава да пее. След успеха на парчето A Fool In Love амбициозният Айк решава да замине за Калифорния. Като дете той обичал историите за „африканските диваци“, любимата му приказка била за Шина - Кралицата на джунглата. Шина станала Тина, а Тина Търнър - негова лична кралица (или по-скоро дивачка). През 60-те и 70-те години групата Ike & Tina Turner Revue е популярна, но деспотичният стил на управление на Айк и проблемът му с наркотиците кара музикантите да напускат с трясък. Тина не само работи денонощно, ами често се появява на сцената с неумело покрити с грим „бушони“ около очите от побоите на мъжа си. Въпреки че отглеждат общо четирима синове (нейния Крейг, двама от първия брак на Айк и техния общ - Роналд), Търнър са на път 270 дни в годината. Фил Спектър кани Тина да запише плоча. През 1966 г. River Deep Mountain Hight стига едва до 88-о място в американските класации, но в Англия е на трето. Тогава нашумялата британска банда Rolling Stones кани Айк и Тина да подгряват тяхно турне. По онова време певицата попада на гледачка, която й предсказва световна слава. „Тогава за първи път повярвах в себе си“, признава Тина. Тя вече е на 35 и съзнава, че ако иска да постигне успех, трябва да зареже Айк. Разривът настъпва на 2 юли 1976 г. На път за летището мъжът й й предлага шоколад, тя отказва и той започва да я бие. Чашата на 16-годишния им брак прелива и Тина за първи път му отвръща. Боят продължава на аерогарата, в самолета, по пътя до хотела. Там съпругата изчаква мъжа си да заспи, измива разбитото си лице и с 36 цента в джоба избягва на улицата. След като лично заплаща неустойките по провалените им концерти, Тина заявява на Айк: „През последните 16 г. ти присвояваше всеки заработен от мен долар, а аз присвоявам бъдещето си.“

 

През 1979 г. късметът й се усмихва ,когато я канят в грандиозната програма „Холивудски вечери“. Там се запознава с бъдещия си мениджър Роджър Дейвис. „Ти трябва да пееш рок“, й казва той. Но истинският й успех идва, когато в хотел „Риц“ Дейвид Бауи гледа нейното шоу с представители на звукозаписната компания Capitol Records. След няколко дни Тина вече е в Лондон и записва две нови песни. Една от тях Let’s Stay Together е не само първият сингъл на Тина, ами я превръща в истинска звезда. Първоначално само в Англия, после в цяла Европа и чак тогава й обръщат внимание и в САЩ.
През юни 1984 г. Тина Търнър пуска там аблума си Private Dancer, от който продава 11 млн. копия. Година по-късно на Американските музикални награди получава два приза накуп - за най-добра певица и за най-добра видеоактриса. На церемонията на „Грами” излиза на сцената три пъти - като най-добра певица, най-добра рок изпълнителка и автор на най-добра песен (What’s Love Got To Do With It?). После пуска още 5 успешни албума и статуетките й с грамофончета стават осем. Така от „съпругата на Айк Търнър” Тина се превръща в най-любимата американска звезда на 80-те години. Тя е чест гост в различни шоупрограми, няколко пъти я кани Опра Уинфри. На стадиона в Рио де Жанейро Търнър събира на концерт 188 хиляди души и влиза в Книгата на рекордите „Гинес”. След раздялата с мъжа насилник певицата дълго не се решава на сериозна връзка, докато не се запознава на летище „Хийтроу” с немския музикален продуцент Ервин Бах. Той е със 17 години по-млад от нея, но се разбират чудесно и живеят тихо и хармонично.

Певицата успява да се реализира и на други поприща. Нейната официална автобиография става бестселър в САЩ, прави няколко изложби със свои картини, които също имат успех.

През живота си юбилярката Тина Търнър е обиколила с концерти половината свят, получила е титлата Кралица на рока и е определяна за една от най-добрите танцьорки на своето време. Освен това на 67 години става рекламно лице на прочута марка чорапи заради перфектните си крака. До ден днешен проектът «Тина Търнър» се смята за един от най-доходоносните в цялата история на музикалната индустрия.
През 2014 г. певицата се отказа от американския си паспорт и вече е швейцарска гражданка. Този акт я освободи не само от много юридически формалности, но и от плащането на солидни данъци върху концертите й в САЩ.

Да те връхлети рускиня

Магдлена Гигова

Новината, че Киану Рийвс ще последва примера на Джордж Клуни и така закоравелите ергени на Холивуд ще намалеят катастрофално, обиколи света. Коя жена успя да впримчи актьора, известен с това, че всичките му връзки са с колежки от даден филм и траят точно колкото снимките на лентата? (В безкрайната редичка от служебните му романи са подредени Шарлийз Терон, Сандра Бълок и Камеран Диас).

Руската старлетка Анна Скиданова засега не се е появявала на екрана с Киану Рийвс, но след първата им среща на фестивала в Кан те често са засичани на различни партита в недвусмислена близост. Блондинката от село Жасминовка, близо до Саратов, обаче е дискретна за естеството на отношенията им.
Легендарният тенисист Борис Бекер още поне десетина години ще плаща краткото си фелацио в килера с метлите на лондонски клуб. Използвайки слабостта му към мулатките, рускинята Анджелика направи фокус с изкуствено осеменяване и ДНК тестът доказа, че бебето Ана е дъщеря на Бекер.
Българите, които са учили в бившия Съветски съюз и не са се върнали с жени рускини, трябва да получат медал за силна воля и храброст.

Анна разруши клошарското битие на Киану Рийвс

Неотдавна Киану Рийвс направи многозначително изказване пред списание „Нюзуик“: „Рускините са много умни и красиви. Ако съдбата е благосклонна към мен, някога ще се оженя за една от тях. Тя би била прекрасна майка на моите деца.“ След това букмейкърите в Лондон започнаха да приемат залози ще стане ли Ана Скиданова мисис Рийвс през следващите пет години. Засега стойностите са едно към сто, но кой знае?

Киану, който не се радва на добър генетичен материал - баща му е починал в затвора наркодилър, а майка му го е уредила с шестима татковци - е златна мина за психиатрите още от началото на кариерата си. След като стана най-богатият актьор с богатство от 300 млн. долара благодарение на клауза в договора, която му осигурява 10 на сто от приходите на „Матрицата“, Рийвс съвсем изперка. Заряза имението си на стойност 40 млн. долара, започна да носи дрехи втора ръка, да се храни в „Макдоналдс“, да другарува с клошари и да спи по улиците, защото „не мога да парадирам с богатство, когато в Южен Судан гладуват“.

Заради руската си любима актьорът се върна в скъпия си дворец, а папараци продължават да ги снимат на пикник, в скъп ресторант и на червения килим „цели“ 8 месеца след запознанството им на фестивала в Кан (истински рекорд в любовните отношения на актьора). Там, на парти на яхтата на Харви Уейнстийн неособено известната моделка и актриса с няколко епизодични роли в американски продукции се вклинява сред пърхащите девойки около Рийвс и им го отмъква под носа.

Залаганията на букмейкърите засега не са в нейна полза, но има време да ги промени.

Мел Гибсън плаща 20 000 долара на месец на Оксана

Грозни сцени и омерзителни обвинения бележат съдебната битка на „смелото сърце“ Мел Гибсън и руската му бивша приятелка Оксана Григориева. Борбата днес е за попечителството върху общата им дъщеричка Люси.

Австралиецът леко се окопити от връхлетелите го нещастия в обятията на гъркинята Стела Музи, но тя едва ли е притъпила болката от загубата на 425 млн. долара - половината от състянието му. Това е сумата, присъдена на бившата му съпруга Робин Мур, с която имаха 30-годишен брак, разрушен от певицата и композиторка Оксана. Рускинята обвини Гибсън в побой, морален тормоз и издевателства и успя да го осъди на 3 години условно. Той й плаща издръжка 20 000 долара на месец, а тя и Люси вече са го изпъдили от досегашното му имение в Калифорния.

Рекламен трик или любов свързват Роналдо и Ирина Шейк

Кристиано Роналдо и Ирина Шейк са еталон за класическата връзка „футболист - модел“. Голмайсторът си я набелязва на дефире на Армани, където рускинята показва модели бельо и застава на дузпата. Двамата бързо намират общ език, защото са маниаци на тема правилно хранене и спорт. Гаджета са от 2010 г. и колкото и да ги разделят клюкарските издания, все още твърдят, че са заедно.

Зложелателите се кълнат, че връзката им е рекламен продукт, изгоден за имиджа и на двамата. Други пък са убедени, че Роналдо е гей и рускинята му е само добре платено прикритие. Тази теза се потвърждава и от факта, че нищо не се знае за майката на сина му, който футболистът отглежда сам. Подозренията са, че и той като Рики Мартин е платил на сурогатна майка.
Езикът на тялото обаче показва, че между Кристиано и Ирина има химия. Дори рускиня не може да се преструва толкова артистично в продължение на четири години. Футболистът обяви, че са се сгодили, но на пръста на хубавицата с татарски корени все още няма брачна халка.


Наталия Андрейченко спасява живота на Максимилиан Шел

Народната артистка на СССР Наталия Андрейченко и световната звезда Максимилиан Шел се срещат на снимките на „Петър Велики“. Във филма участват още Ванеса Редгрейв и Омар Шариф. Сякаш предчувствайки нещо, съпругът на атрисата, композиторът Максим Дунаевски й забранява да участва.
Двамата с Шел сякаш са от различни планети. Майка му е германска баронеса, баща му - известен поет. Той и сестра му, актрисата Мария Шел растат между Австрия и Швейцария. А Наталия е популярна в целия Съветски съюьз като Мери Попинс или както казва Максимилиан, „единствената, която се усмихва искрено тук“.
Когато я кани на среща, тя знае на английски единствено репликите на ролята си, а той нито дума руски, но на салфетка в ресторанта й рисува луна, сърчице и мост. Актрисата разбира обяснението му в любов и моментално се развежда с мъжа си, като подписва отказ от имуществени претенции. Максимилиан Шел обаче има три правила - да не се жени за актриса, за жена с дете (а Андрейченко има син) и въобще... да не се жени. Казва й „найн“ само веднъж и тя решава да го изреже от живота си. Отказва да говори с него по телефона. Той обаче се е влюбил до уши в „лудата рускиня“ и взема самолета за Съветския съюз.
Този път е неин ред да каже „нет“. Чувствата обаче надделяват и двамата сключват брак. След много бюрократични перипетии се пренасят в Холивуд, където Шел снима. Наталия му ражда дъщеря Анастасия, но нито успява да се хареса на неговите роднини, нито си намира работа и все повече се застоява в Москва.
Но когато Макс попада в латвийска болница с криза от остър панкреатит, руската съпруга го измъква от лапите на смъртта. Шел припада на сцената на фестивала „Балтийска перла“, лекарите настояват за спешна операция, но актьорът е категоричен: „Искам у дома.“ Отново в ролята на „лудата рускиня“ Андрейченко подписва отказ от хирургична намеса, наема самолет и откарва съпруга си при германските лекари, които спасяват живота му. Година по-късно той й казва, че е влюбен в друга жена. Наталия му подарява букет и свободата.
Шел не изкарва дълго с новата любима, сменя жените една след друга и малко преди смъртта си се жени на оперната певица Ива Миханович, с която имат 47 години разлика.

Гришо и кака Маша

Пиперливият български лаф „Вземи си кака да те отрака“ с пълна сила важи за връзката между Григор Димитров и Мария Шарапова. Освен че е по-голяма от него почти с 4 години, Маша има и по-солиден опит в любовта.

Най 18-ия си рожден ден руската тенис звезда се запознава със солиста на „Маруун 5“ Адам Левин. Връзката им продължава близо година, но се разделят внезапно и без обяснение. „По време на секс тя мълчеше като риба - оплаква се Левин. - А аз си представях, че ще крещи като на корта. Дори се нервираше, когато започвах да стена, твърдеше, че й преча да се концентрира. Месец след раздялата ни пиех антидепресанти“.
Шарапова минава през кратки връзки с бившата първа ракета Анди Родик и руснака Антон Беляков, който често я побийва в алкохолно или наркотично опиянение. В продължение на две години (от 2010 до 2012) Маша се среща със словенския баксетболист Саша Вуячич, с когото дори са сгодени, но работата се разсъхва.
От 2012 г. тенисистката е щастлива в обятията на Григор Димитров, дори се говори, че го натиска да сключат брак. „С Мария винаги сме флиртували. Разменяли сме си погледи на турнирите. Но през октомври 2012 г. в Шанхай просто се замислих колко е красива. Затова й писах на пощата“, споделя Григор Димитров, цитиран от ESPN.
„Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало, но определено не е лесно. Пътуванията, пресата, фитнесът, тренировките... не остава много време само за нас двамата. От друга страна, ние се разбираме наистина много добре и знаем за какво са тези жертви“, разказва първата ни ракета пред списание W.
ESPN цитира и любимата на хасковлията Мария Шарапова, която разкрива душата си: „Григор е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Той е толкова сладък и внимателен. Обичам го толкова много!“ Засега историята им е сладка почти колкото бонбоните „Шугарапова“, които допълват банковата сметка на Маша...

Звездите готвят с МЕТРО

Изпълнителният директор на Банка ДСК Виолина Маринова

Люспа от шаран носи благоденствие
Надежда Петрова

Снимки: Иван Донов

https://www.youtube.com/watch?v=AQxJU1mU7DY&feature=youtu.be

– основно готвене

http://youtu.be/VbTpAdWMeAA - блиц

 

Когато през далечната 1988 г. главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова получила болки в стомаха, съпругът й я посъветвал да започне да пости. Моментът бил удобен, а и коя интелигентна жена няма да послуша този, за когото се е омъжила. Така шефката на спестовната каса изключила от менюто си всякакви продукти от животински произход и мигновено се почувствала по-добре. Днес, 16 години по-късно, тя спазва стриктно Великденския, Богородичния и Коледния пост. В останалите дни обаче си яде месо. „Аз съм зодия Лъв. Да сте виждали лъв трева да яде? Прекален светец и Богу не е драг“, разказва през смях банкерката. Тя е поредният гост в първото кулинарно риалити в печатна медия „Звездите готвят с МЕТРО“. И тъй като рибата е сред предпочитаните й ястия и тъй като Никулден е радост и за постещи, и за тези, които си угаждат, тя с усмивка съобщава, че в нейното меню акцентът ще е риба. Затова от предварително зададения списък с продукти от другия кулинарен диригент - шеф Юри Велев, тя без колебания заменя телешкия стек с шаран, манатарките - с кисело зеле, а наденицата - с мед. Тържествено обявеното меню е предястие от сьомга с моцарела, пълнен шаран с кисело зеле, а за десерт печени ябълки.

 

Изборът на риба за основно ястие си има и друга причина. На всички е известно че св. Никола освен покровител на рибарите и мореплавателите е покровител и на банкерите. Преди да го канонизират за светец, той бил лихвар, който помагал на бедни и безпарични, като раздавал богатството си - компетентно разяснява Виолина, докато с Юри обикалят щандовете из МЕТРО. „Гол шаран или с люспи?“, услужливо ги пита момчето в сектора за риба. „Моля ви, оставете няколко люспи“, настоява банкерката. А за тези с изненаданите погледи търпеливо обеснява: „Според поверието няколко изсушени люспички от никулденския шаран, сложени в портмонето, ще ви донесат изобилие и пари. Аз вярвам в това и си държа такива в мен.“ Ние пък се заричаме също да изпробваме силата на тази магия. Още от този Никулден.

След като експедитивно се снабдяват с всички необходими продукти, съотборниците в кухнята на МЕТРО Академия чевръсто запретват ръкави. Първото, с което се захващат, е шаранът. Или по-точно с неговата плънка. „Тази рецепта я знам от свекърва ми - обяснява Виолина, сръчно режейки стръкове праз на малки парченца.“ „Знам, че риба и зеле звучи необичайно, но киселото убива мазнината на шарана и става много вкусно“, уверява ни тя. Останалите продукти за плънката са ориз и нарязаното кисело зеле. Подправките - черен и червен пипер, мъничко сол. Всичко това банкерката задуши за минути в сгорещен зехтин, след което с получената смес напълни корема на рибата, а останалото нареди в тавата отстрани. Отгоре заля сместа с топла вода и малко бяло вино. Останалата течност от бутилката бързо се разпредели по чашите. „И нека този шаран стане превъзходен!“ е тържественово заклинание на Юри Велев, изречено миг преди печката в кухнята да изкукурига, известявайки, че вече е с нужната за печене температура. Да, в МЕТРО Академия печките кукуригат, не смесват ароматите, дори в тях да има сложени три различни ястия, а из шкафовете и хладилниците можеш да намериш всичко, което би могло да ти е необходимо. Чудо и приказ - особено за хората, с отношение към добрата храна!

Казваме довиждане на шарана и докато той се пече на температура от 180 градуса, Виолина се захваща с предястието. То става буквално за минути. В готово нарязаните на фино парченца сьомга тя сложи топченце моцарела и зави чевръсто на ролце. Закрепи формата, забучвайки я с коктейлна пръчица, а на върха й бодна каперсче. Накрая така направените ролца за повече красота бяха поставени върху канапе от рукола и зелена салата, а отгоре доукрасени с резенчета лимон и листенца див лук.

Накрая дойде редът и за вкусния десерт. Нарязаните наполовина ябълки сръчната банкерка постави върху хартия за печене, „а ако нямате такава, в тавичката може да сложите малко вода“. После напълни сърцевината им с мед, а върху него поръси и малко натрошени орехи. Задача, изпълнена в рамките на няколко минути.

 

„Тъй като аз никога не разполагам с време, моите ястия обикновено се приготвят много бързо, но въпреки това са вкусни“ - доволна е банкерката, която за съжаление успява да кулинарства в дома си само в събота и неделя. В останалото време в кухнята се вихри нейният съпруг, който никога не допуска да остави любимата си без вечеря, когато тя се прибере към девет вечерта. Това е и причината семейните похапвания, независимо дали по коледно или извънколедно време, винаги да са особено ценни за семейството

„Единственото, което ме дразни, е, че ям прекалено бързо и винаги приключвам с храната преди всички останали“, усмихва се за довиждане банкерката перфекционистка.

Гщаад – последното късче от рая

За коледното издание на списание Premium lifestyle

Магдалена ГиговаSpecial thanks to Switzerland tourism

Наричат швейцарското планинско градче Гщаад „последно късче от рая в този полудял свят”. Тук през лятото си дават среща майсторите на професионалния тенис и плажен волейбол, защото градският площад се превръща ту в корт, ту в игрище. В  зависимост от това кръг от кое световно първенство се провежда там. Да не говорим за оперните и симфоничните концерти на открито. А на няколко километра в планината е голф-игрището, което от 1930 година, непрекъснато се доизкусурява. За зимата е  ясно: много ски и за почивка от тях -  глезене със СПА или с грог пред камината.

От населението на Гщаад – 2500 души, не е ясно какво количество са милионери, но със сигурност се знае, че тук идват за зимни спортове кралските фамилии на цяла Европа и естествено си имат собствени вили. Независимо колко пачки си надиплил, станеш ли местен, спазваш строги правила – всички къщи са от резбовано дърво в характерния гщаадски стил, не по-високи от 3 етажа заедно с гаражите. Извисяват се единствено двата петзвездни хотела. А какви хора отсядат в тях, ви става ясно от девиза им „Всеки гост е крал и всеки крал е гост”. В градчето е и зимното седалище на прочутото училище за „благородни девици и  младежи” „Льо Розе”.

Под Гщаад се подразбират още девет села. Мястото е необичайно дори според швейцарските стандарти. Най-напред  – с традициите. Първият хотел тук се е появил през 1577 година. Само този факт е достатъчен, за да ви изпълни с уважение. Явно респектът, а не само луксът подканва насам световните знаменитости. И за да има къде да си харчат парите, всички себеуважаващи се марки и бижутери  са открили бутици тук.

В Гщаад разказват красивата легенда, че когато Господ Бог наминавал насам, се подпрял на дланта си в земята. Тъкмо божествената десница е очертана в долината, заобиколена от всички страни с планински склонове. И следователно по Божията милост курортът разполага с различни по височина писти, общо 250 км,  от 1000 до 3000 м, вкл. и ледникът Ле Диаблере, където ски се карат и лете. Трасето е дълго 14 км, с денивелация от 1700 м. От ледника се открива потресаващ изглед към върховете Юнгфрау, Монблан и Матерхорн.  Като си купиш ски-пас (157 евро за 6 дни), той важи за всички влекове, автобуси и дори за влака Монтрьо - Оберланд. Между другото, железницата е построена преди повече от век. В Гщаад има още един вид транспорт – балон. Всеки февруари небето над селището полудява от шаренията на фестивала на въздушния превоз.

Най-хубавите сред 40-те хотела тук са „Гщаад Палас” и „Гранд хотел Парк”. Архитектурата на всеки от тях по своеобразен начин повтаря традиционното швейцарско шале, макар Палас да е истински замък с кули. Наричат „Гранд хотел Парк” идеалното място да видите и да бъдете видени. Елегантният палат, извисил се сред огромна градина на планинския склон, дъхтящ на лукс и покой, е открит през 1910 година. А през 1988 – тотално разрушен. Две години по-късно чисто новият хотел вече приема гости, а през 2010 е напълно реконструиран и декориран. Като се набляга на качеството на материалите, уважението към традициите и най-вече към природата. Затова всичко е от естествени камъни, дървета и вълна. А панорамната гледка към алпийските върхове определено е включена в цената (от 550 до 1300 швейцарски франка за легло в двойна стая в зависимост от сезона). Обрамченият с отлично поддържан парк хотел създава усещането за пълна хармония с природата. 88 стаи,  11 „обикновени” и два луксозни апартамента, декорирани от известни дизайнери в стил „уютна швейцарска провинция” с традиционни мотиви, колоритни мебели, пасторални картини, елементи от мрамор. Всеки детайл е подбран със стряскаща понякога скупульозност. Същото е в петте ресторанта и трите бара. Да не говорим за СПА-центъра. В случая: два басейна, един от които с морска вода (!), а другият открит, но с нагреватели, над 60 лечебно-оздравителни процедури и безкрайно много акценти от камък и дърво с художествени икебани в тях. Като например, стъклени вази, пълни с лимони и червени ябълки, перуники и сух бамбук, орхидеи и стрелиции... В съседния „Белвил хотел” пък си имат миниатюрни японски градини към всяка кабина за масаж. На него паркът му е 18 000 кв. м. 

Голф-хотелът  Les Hauts de Gstaad е стратегически   разположен в подножието на игрището и на около километър извън града. Затова е на цели 4 етажа. Пък и голфърите могат да идват с колите си и да ги подслоняват в подземния гараж. Иначе в Гщаад влизането с автомобили е забранено. Оставят се на огромни паркинги извън селището. Независимо колко сте милионер или звезда.

От терасите на хотела се откриват неземни гледки към Алпите, а той всъщност е разделен на две части. Едната - посветена на голфа, другата - на СПА-то, свързани с подземна алея и зали за семинари. В светилището на уелнес глезотиите Les Hauts de Gstaad има всичко, каквото душата може да пожелае за успокояване и разкрасяване. Няколко хватки безспорно са измислени да изненадат посетителя. Майстор-козметиците сами забъркват разноцветната кал за т.нар. разул. Обливат с виолетова смес тялото ви, ако искате подмладяване, зелената е за почистване, жълтата за релакс, после сядате край керамична печка с дъхави билки, а калта бавно се измива от ароматен и топъл тропически дъжд под приглушена светлина и ромоняща музика. Викат му дъжд „Виши”, защото водата била минерална и идвала от курортното градче.

Местно изобретение е самади – огромна сфера, непрепоръчителна за хора с клаустрофобия. Идеята е, когато попаднеш вътре, да се чувстваш като в майчина утроба. Температурата на подхранващата течност е 37 градуса, водата леко се полюшва и ти се отпускаш напълно, изолиран от външния свят.

Масажът с пеещи купи пък ви отнася в далечен Тибет. Използват се фините звуци и вибрации на металните паници. В Гщаад твърдят, че терапията с тях е ефективна при болки в гърба и раменете, остро главоболие, нервна преумора, подобрява дишането и концентрацията. Единственото изискване е да сте облечен в лека дреха. Масажът с пеещи купи е вреден върху гола кожа. 

Но палмата държи „Савската царица” – процедура на повече от 3000 години. До момента, в който разберете, че зад помпозното име се крие най-обикновен теляк след хамам. Е, кесето не е от кенара на баба, а от козя вълна, но пък жули повече. Премахва всички мъртви клетки, вкл. и доста живи. Следва масаж с етерични масла и гореспоменатият разул.

Семейство Зибенталер, което стопанисва хотела от 15 години, е прибавило СПА-то към удоволствието от голфа и ските. 

В основната сграда атмосферата е като от началото на ХХ век – крепонени пердета, вази арт-деко, резбовани писалища. С най-интересна история е „Беренщубе” (мечешката стая – нем.). В нея се сервират традиционни швейцарски ястия. А мечките са навсякъде по стените, преплетени в различни легенди. Завладяваща  обаче е историята на картините. През 1922 г. учител по рисуване от Берн написал писмо на тогавашния хотелиер, че  няма средства да почива в милионерско място като Гщаад, а  много обича да кара ски. Затова предлага да му изрисува цяла една стая срещу подслон и храна. Собственикът се навил и художникът за три месеца покрил с фрески стените на ресторанта.

През 1986 г. в хотела отседнал внукът му,  учител по рисуване в същата гимназия в Берн. Той не знаел за този период от живота на дядо си, но видял подписа му върху стените и... предложил да ги реставрира при същите условия.

Гледката от терасата на основния ресторант пък е такава, че почти не забелязвате какво ядете. А трябва! Защото готвачът има една звезда на „Мишлен”.