Швейцария - шоколад, абсент и шунка в асфалт

Магдалена Гигова

Няма по-прашасало клише от „Швейцария е страна на банките, часовниците и шоколада“. Туристическата индустрия там е в състояние да превърне не само клишето, ами и дори обикновен завой на пътя в атракция. Че и да го продаде!

През декември 2008 г. в планинския курорт Ароса създават проекта “Завой”. Гениалното хрумване използва, че на легендарния за швейцарците път между транспортния възел Хур и малкото градче има точно 361 завоя. И те са обявени за продан! Още по-куриозно е, че всички извивки вече са похарчени. А цените са по 2500 швейцарски франка за завои с номера от 1 до 300 и по 5000 за останалите. Пазаруването става с едно кликване на мишката. И с кредитна карта, разбира се. Кампанията е ескалирала до рекламна истерия - дори върху пликчетата за закуски пише “Енергия за оставащите ви 361 завоя”.

Хур е на 593 метра над морското равнище, а Ароса - на 1775, пътят се вие като влакче на ужасите в Дисниленд. Но когато станеш горд собственик на завой по трасето, това далеч не означава, че можеш да го оградиш с бодлива тел, да ковнеш табела “Частен имот” и да вземаш такса за преминаване. Просто получаваш сертификат за притежание и можеш да сложиш фирменото си лого и кратко описание на дейността си. Но не на билборд, а в сайта www.kurvensicher.ch. Толкоз!

Е, как тогава да се чудим, че швейцарците не само са реабилитирали абсета, ами залагат на лошата му репутация в миналото, за да ловят туристи.

Завръщането на Зелената фея

Нароченият за зла глътка абсент в последно време преживява ренесанс. При това - в родната си Швейцария, където бива забранен през 1903 г. Тогава местен фермер, известен като Абсентовия убиец, застрелва бременната си съпруга и дъщеря си. Още преди да са го осъдили на смърт, любимото му зелено питие е осъдено на вековно забвение.

“Реабилитират” го чак през 1999 г. във Франция, след подробни изследвания дали основната му съставка - белият пелин (thujone - туйон), наистина има толкова пагубно влияние върху психиката. Парламентът на Швейцария пък сваля забраната през 2004 г. Най-известният потребител на Зелената фея, както наричат поетично абсента, е Ван Гог. Който положил ухото си пред олтара на дрогиращото питие. Но на зловещото питие са наблягали още Рембо и Верлен, а и Моне и Пикасо са рисували пиячи на абсент.

Френските учени установили, че дори при старинните методи за обработка на туйона той не е зловещият дявол, който кара хората да полудяват. И по токсичност се равнява на пастиса.

Баща на абсента е френският доктор Пиер Ординер, но той е забъркал коктейла от бял пелин, зелен анасон, копър, исоп и други планински билки в Швейцария с идеята да създаде лекарство пенкилер - да цери епилепсия, камъни в бъбреците, главоболие и дори глисти. Чуждестранният легион в Алжир го използва при треска. В раницата на всеки войник имало бутилчица за спешни нужди. А когато се върнали в родината, войниците си го пийвали като аперитив.

Абсентът е местна знаменитост в Швейцария, но придобива световна известност покрай артистичната бохема в Париж през бел епок в началото на 20-и век. Халюцинациите от туйона, който има въздействие подобно на марихуаната, са така поетично възпети, че как да не опиташ.

Днес в малкото градче Мотие на двайсетина километра от Нюшател нагоре в планината няма къща, в която да не се произвежда абсент. И май това никога не е спирало. Нелегално, разбира се. А Франсоа Безансон дори е превърнал дома си в частен музей на любимата напитка. Старинната ферма “Пер Франсоа” и преди век е била дестиларна. След забраната на Зелената фея фамилията се ориентирала към търговията с минерална вода.

Мосю Безансон, макар да се кълне, че през целия си живот е правил само малки количества за лично ползване, определено прилича на човек, който си носи работата вкъщи. С румените си бузи и вечна усмивка той спокойно може да изиграе дядо Коледа без грим. Рекламни плакати на различни видове абсент от края на 19-и и началото на 20-и век, старинни маси и столове като от кафене в Латинския квартал, десетки съоръжения за дестилиране - от портативна кана, която става и за поставяне върху печка, до специално поръчан меден казан. От чучура на един църцори 70-градусов абсент първак. В древна глинена саксия е избуял “палавият” бял пелин.

Стотици етикети на бутилки, пощенски картички, картини, запушалки, пепелници и ковьорчета с един и същ “зеленикаво-анасонен” сюжет изпълват няколкото зали на старата дестиларна. И огромна сметководна книга от 1888 г., водена с грижлив писарски почерк. От нея става ясно, че старият собственик на дестиралната е продавал бутилки за повече от 150 000 франка. Сума космическа за времето си. Между другото, подобна книга се води и сега, но дали заради данъчните, или наистина производството е “бутиково”, но в нея се вписват едва 10 000 бутилки годишно.

Най-ценна за собственика е съвършено запазена чаша за абсент от края на 18-и век. Той внимателно я изважда от витрината, за да покаже класическия ритуал.

Чашата само привидно прилича на стакан за поднасяне на сладолед. В дъното на конуса има кръгличко “тумбаче” за около 20 грама абсент. Върху чашата се поставя филигранна

лъжичка с дупчици, а на нея - бучка захар. От съд, подобен на самовар, се пуска тъъъничка струйка студена вода, докато се стопи захарта. Най-често съотношението вода - алкохол е 3:1 или 5:1, защото градусите на абсента са сериозни - между 50 и 80. Веселият собственик на музея разполага с несметно количество сребърни лъжици в най-разнообразни форми, купувани в продължение на десетилетия по битпазари из цялата област Нюшател.

Оказва се, че има класически и “балкантуристки” номер за поднасяне на абсента. В Австро-Унгарската империя бил популярен като “бохемски”. (Пригоден за чешката вариация на питието). Франсоа Безансон не го тачи. Това обаче не му пречи да обясни, че в този случай абсентът се налива през захарта (или тя се топва в него), след което бучката се запалва. Оставя се леко карамелизирана да капе в питието, след това се долива вода, но само в съотношение 1:1.

Посещението в музея “Пер Франсоа” завършва с дегустация на лично сътворен абсент. Ако не с гореспоменатите рецепти, поне с няколко капки в поднесеното кафе.

Селцето Мотие, в което живеят едва 600 души, има не един, ами цели два музея на абсента. И ако в „Пер Франсоа” времето е спряло, новият „Мезон д’абсент” набляга на интерактивното въздействие с помощта на високи технологии. Дегустирането на десетките видове абсент обаче си остава същото. Различното е българската връзка - гид в музея е испанката Монсерат Касамаков, омъжена за нашенски инженер, от когото е прихванала десетина ключови думи. Една от които е „наздраве“, разбира се.

Висша мода в кафявото изкушение

Нова кройка всяка година! Различна колекция за всеки сезон. Неее! Изобщо не става дума за дрехи, а за... шоколад. Историята на линиите „от кутюр“ започва преди 30 години в селцето Noiraigue с 6 кг шоколад. Днес в работилницата „Жако” произвеждат 32 тона. И всяко блокче е бутиково. Часовниците „Пиаже” и „Брайтлинг” поръчват тук специални бонбони, които да подхождат на новите им модели. Правителството на Швейцария изпраща подбрани от сомелиери вина, към които майсторът шоколадиер да създаде пралини. Опаковани като скъпи бижута, те заминават към дипломатическите мисии. Посланиците на Швейцария ги поднесят по Коледа на държавни глави като елегантен подарък.

Всичко това изисква необикновено умение, добавено към „ексклузивни” продукти. Какаото за шоколада расте във Венецуела и Мадагаскар на 15 градуса над и под екватора. Растенията се отглеждат в сянката на големи дървета, защото пряката светлина понижава качеството на ценните зърна. Те ферментират в пелена от бананови листа, след което 5 дни съхнат на слънце, вместо да се пекат. Добрият шоколадиер различава повече от 600 аромата и използва всичките 20 рецептора в устата си.

В „Жако” майсторът напасва букета на виното към този на шоколада и използва екзотични подправки като пипер от Тасмания, зрънца от хималайска сол и дори... листенца от рози и хризантеми. Есенната колекция на работилницата използва възродения обсент като една от съставките. За зимната - все още размишляват.

Обяд в 100-годишна мина

Шунка, печена в асфалт? Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция. Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс. Естествено, и един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа атракция, макар тунелите за времето от 1711 до 1986 г., когато мината е закрита, да се гънат на повече от 100 км под земята. С продукцията „Ла Преста” са застлани улиците в центъра на Париж по времето, когато прочутият архитект Осман е оформял облика на днешния център. С безценния швейцарски асфалт е застлан и мостът „Голдън гейт” при създаването си. След като посетителят почувства странната тръпка на броденето из галериите, нагизден с каска и светлоотразително яке, и се запознае с трудното добиване на ценната настилка, туристът сяда да се подкрепи с „минния” специалитет - шунка, печена в асфалт, и сладолед нуга с абсент, полети обилно с местното вино „Шасла”.

Направи ми... часовник!

В страната на часовниците почти всяка паланка има собствен музей на тиктакащите механизми. Да не говорим за големите марки, които се гордеят с отделни експозиции. Но в долината Жу от векове изработват най-прецизните части за сложните им машини. Всичко започнало през дългите зимни месеци, когато селяните можели само да гледат как пада снегът навън. За да не скучаят, изпратили няколко младежи да се учат на часовникарство, та после да споделят занаята с другите. С част от парите от реколтата купували части и до пролетта сглобявали механизми, които продавали. После започнали да работят по малко и през лятото, но само до три следобед, защото после трябвало да доят кравите. И въпреки това сътворили почти всичко революционно в областта на часовникарството.

Наследник на тези майстори днес е единственият независим часовникар в света Филип Дюфур. За 12 години той е изработил 200 уникални екземпляра, всеки от които е продаден за 100 000 долара, но вече струва много повече като колекционерски обект. Симпатичният господин с неизменната си лула и мустаци е завършил часовникарското училище в Жу и оттогава е влюбен във всяка бурмичка и зъбчато колелце, които изработва на ръка. Мнозина мечтаят за произведение на Филип Дюфур, но малцина могат да си го позволят и имат търпението да го изчакат - предимно японски ценители.

Поредица на Преса - Великите български любови

Наш художник краде сърцето на индийска принцеса

Борис Георгиев е приятел с Махатма Ганди и Алберт Айнщайн, Амрит Каур е първата жена, шеф на Световната здравна организация

Магдалена ГИГОВА

Принцеса Амрит Каур.

„Скитникът и неговата сестра“ (автопортрет на Борис Георгиев със силуета на рано починалата негова сестра Катерина),1918 г. Картината е едно от 80-те платна във фонда на Националната художественао галерия.

Художникът Борис Георгиев изживява споделена източна приказка с индийската принцеса Амрит Каур в началото на ХХ век. Тяхната любов е в разрез със строгите закони на кастовото общество, но те избират да заживеят заедно, без да се женят, защото неговото изкуство изисква свобода, както и нейните идеали. Двамата споделят идеите на Махатма Ганди за ненасилие и на Нобеловия лауреат, писателя Рабиндранат Тагор за простота в живота. И то по време, когато се е смятало за революция представител на върховната прослойка да завърже сам обувките си, а в някои части на Индия жените били поставяни зад завеса (пурда) като по-нисши същества.

Борис Георгиев учи при Николай Рьорих в Санкт Петербург и се заразява от неговия мистицизъм. После продължава образованието си в Мюнхен. През ваканциите изминава пеш разстоянието от Бавария до Неапол, защото средствата му са оскъдни. Вдъхновен от идеята да научи колкото може повече за света и да го нарисува, той пропътува предимно пешком почти цяла Европа - от Норвегия до Испания, през Франция до Италия и Швейцария. Нощува в плевни и при състрадателни хора, на които се отплаща с труд или рисунка. Налага му се да работи като дърводелец и автомонтьор, дори като акордьор на пиана - само колкото да припечели за насъщния и за придвижването до следващата държава. Говори 12 езика и няма проблем да се разбере с всекиго. Големите градове са прекалено шумни и суетни за деликатния творец. Той предпочита усамотението на планините, където рисува по любимите си теми - пробуждането на човечеството към същността, космичното и природата, добротата, духовното.
Макар и далеч от България, Борис Георгиев е добре познат на интелектуалците в родината си. Поетът Теодор Траянов му посвещава цикъла със стихове „Пролетни напеви“, Людмил Стоянов написва възторжена студия за художника. Негови приятели са Панчо Владигеров и Владимир Димитров-Майстора. А както пише Калин Николов, много българи, след като посетят изложбите му, поставят репродукции на платната му до иконостасите в домовете си.

През 1931 г. Борис Георгиев тръгва от Триест с кораб за Индия. На палубата се запознава с Махатма Ганди и жена му Кастурба, които се връщат от политическа конференция в Лондон. Те го убеждават, че талантът му може да помогне за възраждането на родината им. За петте години в тази страна художникът изминава хиляди километри от Каморин до Тибет през Бомбай, Калкута, Бенарес, Елора, Делхи, Агра чак до остров Цейлон (Шри Ланка). Среща покъртителна бедност и невероятни философски прозрения. След време в лекциите си с удивление говори за йоги, прекарващи години, увиснали надолу с главата от някое дърво. Но цялото това духовно и физичесто пътешествие е само подготовка за голямата любов, която ще го връхлети, благодарение на Нобеловия лауреат Рабиндранат Тагор и племенника му Абаниндранахт Тагор, които го канят за преподавател в школата им до Калкута. В наследствените си земи те създават подобие на академията на Платон. С протекцията на Тагор през 1932 г. Георгиев е приет в двореца в Симла - лятната резиденция на вицекраля, където му прави портрет в цял ръст. След това рисува съпругата му принцеса Амрит Каур Синг. Тя е изящна, неземно красива и екзотична, а художникът - обвеян от славата на странстващ артист и философ. Да се влюбят е неизбежно. Двамата изповядват едни и същи идеи за духовна чистота и красота. Въпреки че изповядването на християнската религия превръща аристократичното й семейство в „по-втора ръка“ благородници, принцесата е ухажвана от короновани особи заради завладяващата си красота и интелект. Тя обаче има очи само за Борис. Семейството й не е във възторг от връзката с „балканския плебей“, макар да отдава дължимото на неговия талант и духовните му търсения.

Художникът през 1935 г. в Индия.

Георгиев обикаля Индия с кола, в която нощува. Тя е украсена с нейния портрет. За да й е винаги пред очите, Амрит държи снимка на любимия си предното стъкло на автомобила си. Върху рисунката, която й подарява Борис, написва: „Дарение на задълбочаващата се любов към нашата сестра от нейния приятел и брат. 1934.“ Принцесата и художникът се наслаждават на любовта си в Симла, почти изолирани от околния свят заради поройните дъждове, изсипали се на 2500 метра надморска височина. Амрит и брат й придружават българина до Нагар Кулу, където е вълнуващата му среща с неговия учител Николай Рьорих. Приключението ги сближава още повече, защото влюбените изминават хиляди километри за 25 дни, като финалната част от пътя вървят пеш през чукари и ледници. „Виждам кротките и изящни сърни да минават надалеко от мен и чувам виенето на пантерите, чакалите и хиените. О, тайна на битието“, пише в дневника си Борис Георгиев.

Роднините на Амрит Каур са ужасени, че принцесата живее в разрез с всички закони с мъж от ниско потекло. Те не могат да разберат, че двамата не сключват брак, защото са убедени, че семейството ще им попречи да отстояват каузите си. Не е трудно близките на принцесата да настроят индийските големци срещу българина. Той престава да получава поръчки от махараджите, които иначе се редяли на опашка пред статива му. Но не липсата на работа разделя пътищата на влюбените. Амрит все по-активно се включва в борбата за независимост, присъединява се към Махатма Ганди. Борис озсъзнава, че в момента изкуството му не е толкова важно, колкото свободата на Индия. Той се разделя със своята принцеса с кротка мъка и неизразима печал. До края на дните си обаче двамата поддържат връзка като приятели, чиито души са слети завинаги.

През 1936 г. българският художник след дълги странствания напуска Индия, в която е оставил забележими следи. Той е рисувал портрет на Джавахарлал Неру, бъдещ премиер. Докато му гостува, се запознава с дъщеря му Индира Ганди. Той оставя у нея толкова неотразимо впечатление, че години по-късно тя с часове разказва за него при срещите си с Тодор Живков и дъщеря му Людмила.

Варненецът – гражданин на света

Борис Георгиев е роден през 1888 г. във Варна и за да подчертае това подписва, платната си Boris Georgiev di Varna. Когато си отива от живота през 1962 г., на надгробната му плоча във Флоренция по негово желание е поставен същият надпис. Макар да е обиколил целия свят - от Индия до Бразилия, художникът е забравен за дълго в родината си, въпреки че в Националната художествена галерия има 80 негови платна. През 1990 г. с решение на общинския съвет художествената галерия в родния му град започва да носи неговото име. Безспорно творецът е един от най-известните варненски художници по света. Той следва живопис в Художественото училище към Дружеството за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих. През 1909 г. се мести при препоавателите Анжело Як и Петер фон Холм в Мюнхен. Най-дълго се застоява във високопланинска хижа в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница в странстванията е сестра му Катерина, но тя умира на 19 г. от туберкулоза. Погребана е във Флоренция, а в платната му често присъства като ефирна сянка.

Борис Георгиев се завръща в България през 1922 г. и попива идеите на Петър Дънов. Портретът, който прави на Учителя, е един от най-хубавите в творчеството му, макар да е рисувал Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор и Алберт Айнщайн, с когото се сприятелява в Германия през 1928 г. Гениалният физик организира изложба на българина в галерията „Шулте“ в Берлин, защото е възхитен от картините му. През 1931 г. художникът заминава за Индия, където е поканен от Рабиндранат Тагор. Там общува с Джавахарлал Неру, принцесите Нилуфар и Дуре Шевар. В Хималаите Борис Георгиев се среща отново с учителя си Рьорих и създава пейзажи, вдъхновени от мистицизма и легендите на Индия. През 1936 г. творецът за кратко работи в България, преди да замине за Бразилия, където живее четири години и творчеството му е на голяма почит, особено талантът му в портретирането. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Рим и остава там до края на дните си. Носител е на Голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество

Индийката – шеф на Световната здравна организация

Принцесата на Нилуфар - Амрит Каур, е родена на 2 февруари 1889 г. в индийския щат Утар Прадеш в семейството на раджа и рани Харнам Сингх. Тя има седем братя и сестри. Майка й изповядва презвитерианската вяра и е една от малкото индийски благороднички християнки. Амрит получава образованието си в скъпото девическо училище Шербърн и в Оксфорд, след което се връща в Индия, надъхана с идеи за равноправие на жените и независимост от британските колонизатори. Раджа Харнам Сингх е близък до много от лидерите на партията Индийски национален конгрес. Покрай него принцесата задълбочава участието си в борбата за свобода на родината си. След като през 1919 г. среща Махатма Ганди в Мумбай, тя възприема идеите му и се присъединява към движението за социални реформи. Канур основава Индийската женска конференция през 1927 г. и става неин президент през 1931 г. Присъединява се към мирния Марш на босоногите на Ганди през 1930 г., изминава с него 240 мили пеш и без обувки, а британците я вкарват в затвора. Тя живее в ашрама на Махатма в Ахмедабад на брега на река Сабармати през 1934 г. и въпреки аристократичния си произход чисти и върши черна работа наравно с останалите членове на обителта. Принцесата е и лична секретарка на Ганди в продължение на 16 години. Междувременно влиза в затвора още няколко пъти. Президент е на Общоиндийската асоциация за образование на жените. Член е на индийската делегация на конференцията на ЮНЕСКО в Лондон и Париж през 1945 и 1946 г. Бори се против браковете в невръстна възраст и задължителната завеса за изолиране на жените в някои индийски общности. Амрит Канур е първата жена с министерски пост в първия кабинет на Джавахарлал Неру, където отговаря за здравеопазването. Тя е и индийска християнка в правителството.

През 1950 г. е избрана за президент на Световната здравна организация - първата жена и първата личност от Азия избрана на този пост, както и през следващите 25 години. В продължение на четири десетилетия принцесата е председател на Индийския червен кръст. Тя провежда мащабни кампании против разпространението на туберкулозата и проказата, създава колеж за медицински сестри и до края на живота си е президент на Общоиндийския иститут за медицински науки.

 

Мисис Вселена 2014 Сабрина Пиниън специално за „Преса“

Бях жертва на насилие в детството си

Магдалена ГИГОВА

Сабрина, с какво се промени животът ви през този месец, откакто станахте Мисис Вселена, и какво още очаквате да се случи ?

• Промени се, защото съм наясно, че представлявам жени във всякакво обществено положение. Вземам много на сериозно задълженията си и възможностите, които са пред мен. Мисля за всички, с които се съревновавах и сприятелих по време на „Мисис Вселена“, и знам, че съм благословена да бъда дарена с тази чест. Наистина очаквам още много промени, защото ставам все по-заета с всеки изминал ден, тъй като работя върху платформи за осведоменост и възпитание за домашното насилие. Те трябва да получат широко разпространение, защото жените трябва да знаят как да се пазят и как да противостоят на насилниците.

Каква е благотворителната кауза, с която ще се занимавате през годината, докато носите короната и как възнамерявате да постигнете целите си?

- Както вече казах, международният форум на „Мисис Вселена“ се обединява около каузата да спре домашното насилие и аз като човек, който е оцелял, след като израства в такава обстановка, винаги съм подкрепяла и защитавала тази кауза. Работя съвместно с приют с нестопанска цел в Щатите - „Ахимса хаус“ (Ahimsa House). Точно след като се върнах, започнах кампания, наречена „Обет“, която дава възможност на мъже да дарят средства на „Ахимса хаус“, в замяна на което получават гривна, на която пише „Обет“. Също така те заявяват публично: „Давам обет да се изправя и да говоря открито срещу домашното насилие.“ След това качихме видеоклипове във Фейсбук и започнахме да рекламираме инициативата чрез местни медии, за да се разбере огромното значение на това мъже да подкрепят жени и деца, които са жертва на насилие.

- Признахте, че сте израснали в среда с насилие. Мъчително ли е да споделите?

- Положението в семейството ми беше толкова лошо, че избягах от дома си на 13. Баща ми беше алкохолик и със сестра ни ни пребиваше без повод. Но извадих късмета да имам чудесни приемни родители, които ме подтикнаха да се явявам на конкурси за красота и да стана модел. Знам, че когато разказвам на децата моята история, им внушавам, че обстоятелствата нямат значение, че те не определят съдбата им, и аз съм живото доказателство за това. Трудностите в деството ми ме направиха човека, който съм днес. Преодолях и трагедията да остана вдовица на 32 години.

- Кои са хората, на които разчитате?

- Щастлива съм, че имам толкова много хора в живота си, които са ме подкрепяли и насърчавали чрез молитва и положителни мисли. Сестра ми е огромна опора, която ме подкрепя независимо колко големи са мечтите ми. Също така моята баба беше мой огромен поддръжник и най-големият герой за мен.

- Имахте ли някакви притеснения от конкуренцията на световния конкурс в Малайзия?

- О, не! Всички дами ми липсват много. След като се прибрахме, успяхме да запазим връзката си чрез Фейсбук. Те са невероятни жени и за мен е чест да ги познавам и да представлявам общата ни кауза.

- С какво ги победихте?

- Ние всички работихме много и се подготвяхме старателно. Аз се трудих цели две години, за да постигна тази цел, след като победих на щатския конкурс в Джорджия, а после и на „Мисис Америка”. Но до известна степен чувствам, че съм се подготвяла цял живот. Вярвам силно във визуализацията и позитивния вътрешен диалог. Прекарах месеци, представяйки си се на сцената, докато ме награждават. Представях си как чувам името си. Също така на глас си повтарях: „Мога да бъда Мисис Вселена“. Ако вие не вярвате в себе си, никой не би вярвал във вас. Също вярвам, че Бог има цел и план за нас и от тези, на които им е дадено много, се изизисква много. Сега, след като станах Мисис Вселена, мисля, че Бог има дори по-големи планове за живота ми.

- Победата ви имаше ли нещо общо с индианския секси костюм, който облякохте в Куала Лумпур?

- Благодаря за комплимента, но частта с костюмите не беше оценявана, а и бях най-възрастната участничка в топ 10, така че се съмнявам това да ми е помогнало много.

- Моля ви, разкажете нещо повече за себе си!

- Родом съм от Уилмингтън, Северна Каролина, но наричам Джорджия свой дом вече повече от 20 години. Там живея със съпруга си и четирите си „бебчета“ - нашите кучета. Направих многостранна кариера като модел, танцьорка и фитнес инструктор. Като професионален модел имах уникалната възможност да живея и работя в много страни, включително в Япония, Франция, Белгия, Централна Америка и Карибите. Сега съм собственик на консултантска агенция за красота. Чрез нея работя с доста носителки на корони от конкурси. И понеже съм срещнала много от менторите си на такива надпревари, се опитвам и аз да имам принос към развитието на характера на момичетата. Истински вярвам, че конкурсите за красота са изиграли основна роля в осъществяването на мечтите ми. Титлите Мисис САЩ и Мисис Вселена 2014 са кулминацията на всички позитивни моменти и въздействия в живота ми. Ще използвам времето, в което нося короната, да споделям уменията, увереността и връзките, които имам от конкурсите, за да тласна живота и на други момичета в добра посока.

Да минавам по жизнения си път с чувство за хумор и страхопочитание, е жизненоважно за всекидневието ми. Стремя се да открия красотата на заобикалящия ме свят и да оценявам дори ирониите на съдбата. У мен има много страст и живея живота си възможно най-пълноценно.

- Но и максимално здравословно.

- Да, като сертифициран инструктор по танци и фитнес не само популяризирам здравословния начин на живот и насърчавам клиентите си да постигат баланс в живота, ами го прилагам в семейството си. Освен това съм ментор в Teach One to Lead One (програма за развитие на лидерските умения и характерите на деца и тийнейджъри). Щастлива съм да помагам на деца в риск, от които други са вдигнали ръце. Да накраш проблемни хлапета и тийнейджъри да се почувстват стойностни, е от изключително значение за благополучието и успеха им.

Първият ви съпруг умира, когато сте на 32. Как открихте любовта с мъжа си Крисчън?

• Ние сме запалени фитнес ентусиасти. Запознаха ни собствениците на фитнеса, в който и двамата тренирахме. Омъжих се за Крисчън преди пет години. Аз не мога да имам биологични деца, но двамата работим като доброволци с проблемни хлапета, като ги обучаваме чрез спорт и танци.
• Споделяте ли с тях какво ви се е случило в детството?

- Казвам им моя девиз „Не позволявай на миналото да предопределя съдбата ти“. Ранният ми живот беше една борба, но колкото и трудно да беше, не бих го променила, защото опитът ни позволява да станем това, което ни е предвидено да бъдем - силни, по-мъдри за годините си и съпричастни към нуждите на другите.

- Как ги мотивирате да вземат живота си в собствени ръце?

- Като ги уча, че са стойностни. Стойността е сила и когато дете или тийнейджър чувства, че има силата да промени бъдещето си, ти му даваш надежда, която да поддържа мечтите му.

- Опитът като професионален модел помогна ли ви да победите на „Мисис Вселена“?
- Напълно! Обичам да бъда на сцена, тъй като израснах, танцувайки и преподавайки танци. Да бъда модел, за мен винаги е било много по-лесно в сравнение с конкурсите за красота. Там е необходимо много повече от това да си просто привлекателна. Ако не си умна, няма да се задържиш за дълго в този свят.

Мисля, че светът на модата е много близко до този на индустрията с конкурси за красота. Въпреки това на подиума често не се оценява работата на манекена. Просто не мога да разбера откъде се поражда това неуважение, та това е тежък и отговорен труд. Наистина!

- Вие сте консултант при подготовката на участнички в конкурси за красота. Кои от вашите съвети ви помогнаха най-много в Малайзия?

- Ако трябва да се вглеждаме непременно в моя личен опит, аз невинаги печеля. Ако прекалено много се фокусираш върху придобиването на короната, пропускаш по-голямото преживяване. Дори и да си очевидният победител, резултатът зависи от журито, така че просто трябва да се съсредоточиш върху това да покажеш най-доброто от себе си. Останалото ще дойде само.

- Доколко политическата ситуация играе роля в предрешаването на конкурсите за красота?

- Мисля, че ние, хората, винаги имаме предпочитания. Някои съдии могат дори да презират дадена държава и това да даде отражение върху представителката й. Така че - да, и това играе роля, но със сигурност „специалното отношение“ не е насърчавано или подтиквано от който и да било организатор. Това е типично за всички сфери на живота.

- Ами парите? Хората непрекъснато говорят, че титлите се купуват от богати съпрузи.

Ако човекът може да бъде купен, няма значение какво прави, той просто е заблуден. Никога не съм чувала за някой в нашата индустрия, получил подкуп. Но пък сме свидетели, че в Холивуд и в музикалната индустрия непрекъснато се случват подобни неща.

- Къде държите короната на Мисис Вселена? Вадите ли я понякога да я подържите в ръце, ей така, без причина?

- Държа я в стъклена кутия в стаята си, за да мога да я виждам, и я вземам с мен, когато се появявам на обществени места. Понякога я вадя и си я слагам, просто защото не ми изглежда напълно реално, че наистина победих. Прекалено сюрреалистично е и съм изключително признателна на съдбата. Това винаги ще бъде най-специалната титла за мен. Огромен подарък е, че житейското пътешествие, което поех на 13-годишна възраст, приключи с толкова престижна награда.

Лексикон

Криете ли годините си?

Не, гордея се с тях - на 44 съм.

Какви са хобитата ви?

Танци, фитнес, четене и мотори. Със съпруга ми слушаме музика и прекарваме много време сред природата.

Имате ли девиз?

„Не позволявай на миналото да предопределя съдбата ти.“

Ако трябва да се опишете с две думи?

Скромна и уверена.

Княз Кирил любил румънска принцеса, но не му я дали

Братът на Борис Трети крадял от наследствените бижута, за да ги дава на певицата Надя Ножарова

Магдалена ГИГОВА

Принцеса Илеана Румънска

 Княз Кирил Преславски

Цялото му име е Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота, херцог на Саксония, но в двореца го наричат на галено „Кики“. За безкрайната върволица от любовници на малкия брат на цар Борис Трети в България се носят легенди. Дори се мълви, че „Кирил и Методий“ - единствената павирана от край до край улица в София в началото на ХХ век е застлана специално, та княз Кирил да не гази кал, докато отива с файтон или с пакарда си до публичния дом на мадам Цора и дъщеря й Хермина.

Когато след 9 септември 1944 г. братът на монарха е затворен в подземията на хотел „Славянска беседа“ на улица „Раковски“ и до него не успяват да се доберат нито снаха му царица Йоана, нито сестра му княгиня Надежда, по незнайно-вълшебен начин принцът получава колет с няколко ябълки и малко прегорели кюфтета. „Заподозрени“ са три дами, които са били близки с княза. Според догадките, които са неизяснени до ден днешен, храната може би е вкарана чрез подкупен милиционер от придворната дама Мария Петрова-Чомакова. Други подозират дългогодишна любовница на Кирил, известна с прякора си Соня Хени. Трети са убедени, че оперетната звезда Надя Ножарова е изпратила пари и инструкции от Монако, където живее след брака с втория си съпруг - испанския дипомат граф де Наваро. (По-късно Надя емигрира в Америка, където се омъжва за строителен магнат и притежава имоти за 100 млн. долара до смъртта си през април 2014 г. - б.а.) За романа между Ножарова и княз Кирил в София се носят легенди, а цар Борис често негодува, че брат му задига по някой накит от семейните бижута, защото изгората му обожава диаманти и рубини.

И докато върволицата любовници на княза бохем са любима тема за столичните клюкари, малцина знаят, че той наистина е бил увлечен по румънската принцеса Илеана. Тя е дъщеря на румънската кралица Мария Единбургска, чийто дворец в Балчик князът често посещава (до 1940 г. градът е на румънска територия) и е правнучка на британската кралица Виктория. Тоест хем близка роднина на княза, хем изключително походяща за синьокръвна съпруга. Младата дама също често му гостува в Евксиноград. През 1929-1930 г. Кирил и Илеана се срещат доста често и любовта им процъфтява. Двамата се запознават в Букурещ и си допадат, защото имат доста общи неща - произхождат от знатни семейства, чието благородство ги задължава да спазват доста условности, обичат природата и земеделието и на тях близките им не гледат особено сериозно. Според тях Илеана е прекалено предана на благотворителната си дейност, а Кирил е смешен с увлечението си по агрономството и автомобилните двигатели. Любовта им е толкова явна, че двете династии изпращат дипломати за уреждането на евентуален брак. Но обстоятелствата не покровителстват влюбените. След смъртта на румънския крал Фердинанд Първи на престола сяда братът на Илеана - Карол Втори. Той категорично й забранява да свърже живота си с княз Кирил. А принцесата е прекалено добре възпитана, за да избяга и да му пристане. Майка й Мария Единбургска също не може да помогне. Синът й – кралят, я е лишил от правото да взема самостоятелни решения. Причината е в слуховете, че Илеана е плод на извънбрачна връзка и не е дъщеря на румънския крал.

Дългогодишен и почти явен любовник на кралица Мария е министър-председателят на Румъния Барбу Щърбу. Аристократът е не само обект на страст, ами мъдър съветник, който й помага да завладее сърцата на поданиците си. Дъщеря им благородно е призната от краля, но синът му Карол не може да прости на майка си и прицелва своя гняв към Илеана. Като акт на отмъщение прекършва любовта й с Кирил и на 31 януари 1931 г. насила я омъжва за ерцхерцог Антон Австрийски, принц на Тоскана. Злобата на Карол Втори стига дотам, че забранява на сестра си да живее в Румъния, където хората я обожават заради доброто й сърце. Предлогът е, че населението никога няма да допусне един Хабсбург на родната си земя. Илеана и нежеланият й съпруг заживяват в Австрия. Тя наистина надживява с 46 години възлюбения си Кирил, който е убит от Народния съд като регент на невръстния Симеон, но участта й е скръбна.

По време на Втората световна война Илеана, вярна на доброто си сърце, открива болница за ранени в замъка „Зоненбург“ край Виена, докато съпругът й е мобилизиран във въздушната отбрана „Луфтвафе“. През 1944 г. родолюбивата принцеса се завръща със семейството си в Румъния. Установяват се в замъка „Бран“, който тя отново превръща болница. Не след дълго Антон Австрийски е арестуван. Комунистическият режим принуждава семейството да напусне Румъния. Илеана заминава за САЩ. В Америка принцесата, вярна на желанието си за добри дела, се отдава на работа в румънската православна църква. Най-сетне се развежда с ненавистния си съпруг и не след дълго се омъжва за лекаря Стефан Нисареску. И този брак е нещастен и кратък. Разочарована от любовните си неудачи и все още непрежалила принц Кирил, Илеана приема монашески сан в православен манастир във Франция под името майка Александра. Годината е 1961-ва. Малко по-късно отново се връща в Америка и доживява края на дните си в основаната от нея православна обител в град Елоуд, Пенсилвания. Игуменката Александра описва в книги своя живот и в спомените си отбелязва, че никой никога не може да забрави първите любовни трепети на своето сърце. Възлюбената на българския княз умира от сърдечен удар на 21 януари 1991 г.

През годините Кирил Преславски е свързван и с други благородни девици от различни европейски дворове, но никоя не е оставила толкова трагичен отпечатък както Илеана Румънска. За известно време името му било свързано и с известната светска дама Алиса Бломберг. Брат му Борис, с когото са много близки, а както твърди Михаил Топалов - понякога си разменят любовниците, упреква Кирил, че пилее прекалено много пари по красивата германка. В съзнанието на българите от онова време братът на царя си остава очарователният бохем, ценител на женската хубост, около когото винаги има красиви жени.

Макар през целия си живот да е най-приближеният на българския монарх, Кирил е коренно различен от брат си. Двамата имат само година разлика и са получили еднакво възпитание, но Борис е сериозен и отговорен, макар и малко нерешителен, докато князът го дава прекалено лежерно за благородник. Той не държи на потеклото, когато става дума за жени - важното е да хващат окото. Тогава става доста щедър и галантен. Нито една от любовниците му не си е тръгвала разочарована.

Кой е той?

Група мотоциклетни състезатели преди старта на състезанието. В центъра: Димитър Соколов и княз Кирил, Габрово, 19 юни 1932 г.
Роденият през 1895 г. княз Кирил Преславски завършва Военното училище в София. През Балканската и Първата световна война е офицер за свръзка на фронта. След абдикацията на цар Фердинанд през 1918 г. принцът заминава с баща си за Кобург. Следва агрономство в Хале и Прага, обикаля из Европа, но започва да води дело за имот в Чехия, което не само че изгубва, ами то глътва почти цялото му наследство от майка му Мария Луиза Бурбон Пармска. Така през 1926 г., останал без петак, Кирил се завръща в България при брат си, когото наистина обичал. Запаленият по автомобилите принц не само разглобявал карбуратори, ами и сам шофирал собствения си „Пакард“. Като офицер от Българската армия през 1938 г. е удостоен с чин генерал-лейтенант. Въпреки репутацията си на лекомислен бонвиван принцът изпълнява секретни дипломатически мисии по цял свят. След кончината на Борис Трети става един от тримата регенти на непълнолетния цар Симеон Втори.

След 9 септември 1944 г. Кирил Преславски е арестуван и откаран тайно в Москва. Там той е „обработван“ с психотропни вещества, създаващи временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението. Връщат го обратно в България, за да бъде съден от Народния съд. До последно никой не вярва, че ще посмеят да му прочетат смъртната присъда. Тя обаче е произнесена на 1 февруари 1945 г. Изпълнена е на следващия ден. Кирил е разстрелян заедно с министри и народни представители. Царица Йоанна описва последвалите събития в дневника си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур.“

Из книгата на Михаил Топалов „В сянката на трона“:

Княз Кирил: „Човек, господин Памукчиев, трябва да знае къде може и какво може. Къде бива и къде - не бива. Какво му е позволено и какво - не. Българинът има едно лошо качество - ако е добър любовник, смята, че всички жени трябва да знаят това. Той е пълен глупак.“

Според автора Михаил Топалов Памукчиев, който е имал невероятния шанс да разговаря с княз Кирил в последните дни от живота му, братът на монарха откровено му е разказвал за любовните си похождения, доста от които споделяни с цар Борис. Според автора те били толкова близки, че си разменяли гаджетата.
„Принц Кирил дори е водел любовници на царя. Някои от тях са си ги сменяли, Кирил му ги е предлагал. Вземал ги е от кабаретата, където са ходели най-големите красавици на България. А Кирил и брат му са били страхотни любовници, нежни, галантни - такова е било мнението на жените. И двамата са се грижели за всяка от тях - т. е. плащали са й добре“, твърди Михаил Топалов.

Едва не става крал на Албания

Любопитен, но неизвестен факт от живота на принц Кирил е че през 1916 г. за малко не става крал на Албания. Първенците на албанските кланове поставят въпроса за избора на българския княз за техен крал, но развитието на събитията не позволява това да се осъществи. Има данни, че лично Яне Сандански като пратеник на Фердинанд води преговорите. Князът пък още от съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител - професор по латински, който е албанец по народност.

Още за него

Княз Кирил винаги си е падал по техниката. Като дете в двореца разглобявал всякакви уреди за ужас на прислугата. Като юноша безнадеждно се влюбва в двигателите с вътрешно горене и колите му стават страст за цял живот. Той не само шофирал сам своя „Пакард“, ами и държал да го поправя лично.

Князът учи агрономство в германския град Хале и в Прага. Няколко години прекарва във ферма в Щутгарт, но през 1926 г. се завръща в България и става флигел-адютант на брат си - цар Борис, после инспектор на пехотата и генерал-лейтенант. 

30-те и 40-те са най-щастливите му години - пътува по света, влюбва се и разлюбва, весели се с приятели и поддържа легендата за себе си като весел бохем.

Kerala Travel Mart 2014 Concludes

The eighth edition of Kerala Travel Mart Concluded with, the tourism industry giving indications of having grabbed, more than expected business from confirmed buyers who arrived from around the world. The three day long mart, which is the largest B2B summit in India, broke all past records in terms of arrivals of buyers.

The Travel Mart hosted all together 861 domestic buyers and 241 international buyers. "There were an expected 30,000 buyer seller appointments lined up for the mart, but the figures crossed  forty thousand business sittings between the potential buyers and sellers." said Mr. Abraham George President Kerala Travel Mart 2014.

The Sellers  included Adventure Tour Operators, Ayurveda Centres,  Ayurvedic Resorts, Hotels, Homestays, Amusement Park, Convention Centres,  Hotel Management Consultants, Houseboats, Resorts, speciality Hospitals, Museums, Travel & Tour Operators and more.

While UK, Germany, France, Malaysia, and USA topped the buyer arrival countries, newer markets like Singapore, Poland, Romania, Czech Republic, and Brazil had their buyers for the meet. All together, 45 countries had their presence in the mart.

The three- day Travel Mart witnessed hectic schedules comprising of seminars, discussions and brain storming among the tourism industry fraternity of Kerala and from around the globe. Some of the key issues faced by the tourism industry came up for discussion and solid suggestions were forwarded by the experts.

·         The governments in the state and the centre were urged to keep clear and long term policies to enhance the sustainable growth of the tourism industry. "While proposing an innovative PPP model development plan for the tourism sector, the meet appealed to  the governments to initiate long term progressive outlook for the way ahead for Kerala tourism. " said Mr. Anish Kumar, Secretary, Kerala Travel Mart 2014

 ·         Experts applauded Kerala’s responsible tourism model being successfully implemented in key tourism destinations in the state. The industry urged the stake holders to take urgent measures to  roll out of such responsible tourism projects in other selected destinations in the state immediately.

Majority of the opinion makers of the tourism industry stressed the need for promoting responsible tourism models with assured participation from the local community. The meet also wanted to design responsible tourism projects ensuring inclusive growth beneficial to the relevant community.

 
·         Further ahead in responsible tourism, Mr. Suman Billa Secretary Kerala tourism who headed a seminar on " Kerala tourism way ahead" outlined the need for drafting a road map for empowering the relevant community towards their social and economic fulfilment. While citing the examples of successful inclusion of local artists, artisans, agriculture producers and self-help groups in ensuring the responsible participation, the Mart expressed the need to explore ways to widen the relevant community spread.

·         Travel industry overwhelmingly welcomed the   prestigious spice route project which connect 31 countries and featuring heritage important destinations and experiences.  The Kerala tourism stall at the mart exhibition showcased and could convince the meticulous planning behind the product. Individual destination experiences like heritage rich Muziris along the spice route evoked immense curiosity among the buyers.  The travel mart listed out products like cruise tourism as a potential area in the coming future.

·         Expressing the commitment towards furthering the responsible tourism projects, tourism industry announced clean up Kerala initiative.

·         The Kerala Travel Mart 2014 made a major turning point by bringing focus on wide spread product innovations to suit newer markets and target groups. The Mart consolidated the  existing possibilities of Kerala’s product features and evolved focused products to show case in front of the potential buyers.

Village tourism was positioned as a prime focus product in Kerala Travel Mart this time and derived huge response from the visiting buyers. The venue of the Mart was  set in a village ambience with artists and artisans demonstrating their activities. The idea was to create  the feel of a real village and share lifestyle experiences.

The Kerala Travel Mart 2014 proved successful in projecting Kerala as a viable Wedding  Destination . The visiting buyers had a clear understanding of our professional wedding plan capabilities to serve a memorable wedding function for high net worth travelers.

Similar to wedding tourism in hosting group arrivals to Kerala, international MICE has been identified as a key potential product type during the mart.

The second day of the mart witnessed quality debate on Ayurveda as a product in the changing market .  experts brought the attention to quality packages in Ayurveda for affluent travelers. Many suggestions and experiences were shared in the areas of researches and accreditations in the field of Ayurveda.

Medical tourism , was identified as a highlight product during the deliberations held at the Mart.

·         The Mart witnessed serious concerns at the new excise policy announced by the government and urged the policy makers to adopt positive steps in evolving a tourism friendly liquor policy in the state. The tourism fraternity expressed sincere hope at the assurance given by the chief minister during his inaugural speech of the Mart, in considering the concerns of the tourism industry regarding the excise policy.

Mr. Girish Shankar IAS, Additional Secretary, who visited the Mart and exchanged ideas with       his counter parts in Kerala and organisers of the Travel Mart, expressed happiness at the quality conduct of the event.

The three day Mart is being  followed by post mart tours for the buyers who will make use of the opportunity to visit destinations across Kerala.

After a fruitful gathering of the who is who of the tourism industry in the world, the participants would return with a promise to meet again in 2016 with a renewed resolve to take the tourism industry in Kerala to newer heights.