Показват се публикациите с етикет India. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет India. Показване на всички публикации

вторник, 13 февруари 2018 г.

Да се омагьосаш в Гуджарат


              С министър-председателя на Индия Шри Нарендра Моди
Извадих  късмета да попадна сред дивата красота Гуджарат и... се омагьосах. Трижди. И омагьосването ми няма нищо общо с алкохола. В най-западния индийски щат той е абсолютно забранен. Май няма общо и с жегата. Термометърът ковеше около 40 градуса по пладне, но аз се върнах с жестока настинка от "враждебните вихри" на климатика.
Омагьоса ме простичкият живот на племената в областта Куч. И желанието на хората да не го променят. Да, живеят бедно, но предпочитат да поддържат традицията на клана и да съществуват според законите на Аюрведа. По средата на нищото. В странните си кръгли къщи със сламени покриви и изрисувани по стените свастики от оцветена говежда тор.
Прехвърляш в устата като причудлив бонбон имената на племената: рабарри, хариджан, мегвали, дежтс... Звучат екзотично и наистина са. Докато им видиш шевиците.




Американци се тълпяха около ръчно тъканите килими, везаните покривки и изящно бродирани коприни и се чудеха, че не си купувам. Ами защо да ги влача от хиляди километри, след като каретата на бабите около "Св. Александър Невски" са същите?!  Вгледа ли се българинът в гуджаратското везмо, започва да вярва в яростно отричаните теории, че с индийците имаме общ корен. Старинните ръкоделия у нас са досущ като метнатите върху раменете на жените рабарри забрадки. По пазарищата на хариджан се продават ивици за пришиване към деколтетата, които напомнят нашите радомирски литаци. Тъканите престилки на дежтс изобилстват от декоративни рози - биха минали за клонинг на нашите, ако не бяха примесени със стилизирани слонове и камили.
Празничните носии на мъжете са бели беневреци и потури. За капак, единствено тук сервират студена супа от кисело мляко с краставици, чието име на езика гуджарати силно напомня таратор. А традиционният им сладкиш е варено с часове прясно мляко със захар – едно към едно българското бяло сладко.

Тук, в Гуджарат, наистина посрещат хората по дрехите. И ги разпознават. По везмото си личи не само от кое племе е момата, но дори от кое семейство. „Иглата и конците са били четката и платното за самобитните художнички от племената”, разказва изследователят Самавада Марвада, с чиято книжка за областта Куч се сдобих на място. Тайните на шевицата се предават от майка на дъщеря, всяка е задължена да бродира по няколко часа на ден и да вложи душата си в своя чеиз. Защото само 3% от индийците не се женят по волята на родителите си. Често съпругът е определен още при раждането на момичето, а той, когато я вземе, се жени не само за нея, а и за цялото й семейство.
Но нещата не са оставени на уговорения сватлък - питат и звездите. Задължително астролог прави хороскопи на момичето и момчето. И чак ако прецени, че са съвместими, родителите им си стискат ръцете над невръстните главици. Тук все още важи и задължителният откуп. Мъжът първо трябва да събере необходимата сума.



С разширени от ужас и неодобрение очи гуджаратци ми разказаха, че в диви места из други индийски щати се случва да изгорят жива нечия съпруга - ако семейството й се е осмелило да поиска горница към договорения откуп. Полицията разследва тези изпепелявания през пръсти, а близките на съпруга твърдят, че е пламнала при злополука в кухнята. Е, поне вече не изгарят жените заедно с покойния им мъж.  Но тези ужасии нямат нищо общо с омагьосването ми...
Ей, ще вземат да излязат прави историците ни! Чекръците им са като нашите, становете - също, кройките на носиите повтарят половината от българските. С едничката разлика, че дамските отзад са с гол гръб, макар отпред да са напълно целомъдрени. Причината е в жегата, а дългите покривала за главите скриват плътта.




Тук жените не поставят в междувеждието си точката бинди, която издава дали са омъжени, или не. Но пък се гиздят с бижута до изтръпване на крайниците. Дамите от племето рабарри смятат за шикарно възглавничките на ушите им да стигат до раменете, раздвоени като змийски език. Мъжете също носят обици, но те са солидни златни копчета на винт, забучени по средата на ушната мида.
В тон с аналогиите между гуджаратските и шопските носии, мъжете тук ходят в бяло от глава до пети – само поясите им аленеят.
Но като изключим таратора, не може да се каже, че гозбите ни са близки. Родеем се единствено във влечението към лютото.
Злощастните западняци виеха като пожарни коли и гасяха огъня в устите си с тонове вода. Аз, нали съм си хранителен сапьор, безстрашно си куснах от всичко. Че и потретих. Не че беше обичайно за небцето. Особено чаят, подравен с масала – „адска смес” от  черен пипер, мускатово орехче и кардамон.



В Гуджарат живеят 52 милиона екстремни вегетарианци. Те не само не хапват месо, риба и яйца, ами не близват и зеленчуци, расли под земята. В замяна на това на почти всяка гозба слагат две шепи люто и три шепи захар. Брррр! Пареща, но сладка яхния от бамя. И все пак е вкусно.
Признавам, любимият ми зеленчук е месото и ако два дни не хапна вълча салата, започвам да виждам кучето в тавичка. Но през цялото време в Гуджарат изобщо не се сетих за мръвка. Най-куриозното е, че и кучетата, и котките в тази част на Индия са вегетарианци. И, както в мюсюлманската религия, всички хранителни догми са продиктувани от здравия разум, облечен в божа заповед. Само дето тук вярват не в Аллах, а са джайнисти. (Джина на санскрит означава победител и се прибавя като титла към името на най-просветените учители). Тук свято спазват петте принципа на религията: Не причинявай вреда на нищо и никому. Бъди искрен и благочестив. Не кради. Не прелюбодействай.  Не придобивай.
Последното обяснява защо не се притесняват от бедността.
За да не омърсят чистотата на положителната енергия, много богомолци пристъпват в джайнистките храмове с кърпа през устата. 

Ясно защо алкохолът е табу - при 55 градуса на сянка през май и юни, всяка глътка спирт е бърз пирон в ковчега. Полезно за здравето е и правилото да не се яде след залез слънце. А многото захар дава енергия за кърската работа в полупустинни условия. Зверски лютите гозби морят микробите, а подправките (обилно ръсени върху всичко) са и билки.
Странно ми се видя, че и в този край кравите са свещени животни, но  всички пият мляко и слагат сирене и сметана на почти всяка манджа. "Как можеш до доиш богинята си?", попитах. Санатан Панчули поучително отговори "Богинята е майка. Както детето бозае от майка си, така и ние бозаем от кравата". Хубавото е, че изобщо не обезмасляват млякото. Кълна се, по-истински айрян не съм пила. В Гуджарат го подправят с индийско орехче и бахар и, докато транспортират малките кутийки от импрегниран картон, от подрусването маслото „се самоизбива” върху стените им. 
Оказва се, че кротките кравички, които необезпокоявано бродят из градовете, щипват зеленчук от сергиите на пазарите или безгрижно полягват по шосетата, не са свободно движещи се ничии обекти. Те задължително принадлежат някому, който ги намира и дои всеки ден. 
Аюрведата, по чиито канони живеят местните племена, е философия на 5000 години и представлява изпитани през вековете правила за живот.
Според здравното осигуряване на Индия, всеки може да избира към какъв лекар да се обърне. При хронични болежки – най-често към аюрведичен, а при нужда от оперативна намеса – към „класически”.
Дивите племена обаче си живеят според природосъобразните догми на древния закон. Те прозират дори в женските гиздила. Звънливите гривни по краката на жените рабарри предупреждават бубулечките като Св. Франциск Асизки, но в добавка са призвани да масажират нарочни точки, които подтискат желанието за секс.
Защото повечето племена в Гуджарат са полу-номадски. Там управлява последният жив матриархат. Жените въртят къщите, но градят и собствен бизнес, държат фабрики за фъстъчено масло и произвеждат 35% от всичкото мляко в Индия. Дамите продават продукцията, те командват, те държат парите. А мъжете търчат след добитъка в дирене на паша.
Може "политическият строй" да е последният оцелял матриархат, но съпрузите си бранят своето и като поемат след кравите, вместо девствени пояси жените им получават гривни за глезените. Мълви се, че в тази част на света смятат парите за мръсно нещо, та затова са делегирали на по-нисшите същества – жените, правото да ги пипат. Но това май са просто мъжки приказки.
"Ръкавите" от нанизани гривни между лакътя и рамото също нямат само декоративни функции. На гуджаратките им се налага да носят вода от кладенци на километри от селото. При всяко движение гривните масажират мускулите и облекчават тежестта от бакърите.  Независимо дали са златни и сребърни за богаташките, или са обикновени дрънкулки - пластмасови или пиринчени.
Дебелите колкото детска ръчичка колиета пък предпазват от топлинен удар. Тук вярват, че среброто отнема от високата телесна температура и металният „компрес” на шията брани тялото на полето. Мъжете не се нуждаят от него, защото ходят с бели тюрбани. Пък и кърската им работа е доста по-малко.
Обиците върху ноздрите на дамите не са от келешлък, като пиърсингите при нас. Дупките там подпомагат вдишването. И докато при жените рабарри просто носят по едно златно копченце в сгъвката на ноздрата, в племето хариджан кичат носовете си с огромни златни търкала, които се свързват чрез синджир с ухото. Те живеят в по-горещите части на Гуджарат и са им нужни по-едри глътки жежък въздух. Пъстрите ивици от ситно преплетени мъниста, чиито орнаменти напомнят чипровски килим, също вардят шиите от прегряване и ги масажират срещу умора от полския труд.
Това ми е второто омагьосване - Аюрведата. Оказва се, че и "революционерът" Фройд е прогласил изпитано през вековете, добре забравено старо. Теорията му, че човешкият организъм е устроен по посока на удоволствието, е залегнала в древната философия. Както с прости думи ми обясни г-н Павитран, за да живееш в съгласие с тялото си, не бива да го нервираш с лишения. Защото ако му откажеш нещо, то се съсредоточава само в липсата му, разстройва се и това задължително избива другаде.
Но можеш да го ограничаваш разумно. Един вид: ако тялото ти си мечтае за голяма гроздова, можеш да го залъжеш с една малка. Важното е да откликваш на желанията му, защото организмът чувства какво му липсва и си го иска. Той си знае най-добре, а не някакви незапознати с нуждите му диетолози-тормозчии. Тоест ако на тялото ти му се ядат кюфтета с мед, значи точно в този момент има нужда от тях. И щом му противоречиш, само ще го изнервиш. А изнервеният организъм е отмъстителен...
В Гуджарат свастиките са навсякъде. Вплитат ги в шевици или ги рисуват с оцветена говежда тор върху варосаните си къщи. В превод от санскрит свастика означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро - знак, който се поставя за късмет и благоденствие. 
Когато се върнах от Индия в София, устата ми се изприщи да отговарям отрицателно на всички, които ме питаха "Видя ли Тадж Махал, язди ли слон?". Та аз бях на 26 км от границата с Пакистан, където хората се придвижват с камили и единственият "махал", който видях, се наричаше Аина. Всъщност “махал” означава дворец, а “аина” - стар. Така че практически съм посетила няколко  "махала", но под различни имена.

В Гуджарат нищо не е по кройката на общоприетите ни представи за Индия. Областта Куч е била управлявана не от махараджа, а от махарао. Това е независим владетел. В британската колония е имало само двама махарао - на Кота и на Куч. Нещо като "леке на независимостта" върху "Перлата в короната". Старият махарао бил много добър приятел с лорд Маунтбатън и за да не стане жертва на вечната вражда между отцепените Индия и Пакистан (защото княжеството му се падало точно насред тях), доброволно присъединил владенията си към Индия през 1948 г. и подарил част от дворците си на държавата. Заедно с уникалната си колекция от предмети и произведения на изкуството.
В музея “Аина махал” пипнах с ръка напълно запазен фонограф на Едисон, който все още работи. Докоснах дагеротип на кралица Виктория и едва ме възпряха да нахлузя джапанките на стария махарао - налъми от абаносово дърво със сребърни копчета, които хем масажират петите в точката на успокоението, хем пръскат благовония от специално резервоарче. 
След серия земетресения в град Будж приказно красивият Аина Махал е полуразрушен и само филигранните каменни дантели подсказват за прежната му ефирна красота. А венецианските огледала, копринените ориенталски килими, миниатюрите от стари холандски майстори едва оцеляват сред порутените  и облазени от екземата на влагата стени. Кураторът на съкровищницата Прамод Джети все още търси пари за реставрацията на Огледалната зала. Стените й редуват фино резбован бял мрамор с кристални огледала  Те са изработени от майстор Рам Сингх Малам. Махараото Шри Лакхпатджи през ХVІІІ век го изпратил в Европа  да учи занаят. Сред 17 години в Белгия, Венеция и Холандия майсторът се върнал, усвоил направата на часовници и стъклени светилници.
Подът в Огледалната зала е... басейн, пълен с вода. По средата му е островчето, на което махараото върху копринени възглавници се наслаждавал на изпълненията на поети, музиканти и танцьори.


В малко по-добро състояние (поне външно) е Праг Махал – новият дворец. Величествена сграда от пясъчник, която повече прилича на англиканска катедрала, отколкото на царски палат. Вътре разрухата е сърцераздираща. Колекцията от препарирани хипопотами и азиатски лъвове е проядена от мухъл и молци, стените се ронят като юфка върху старинните мебели. А над тях на воля цвъкат ята яркозелени папагали.
Извадих късмета да посетя и вилата на потомствения монарх.
Паркът около нея е единственото място в Индия, където не шофират с ръка върху клаксона. Защото учтива табела моли водачите да се съобразяват с желанието на махараото за уединение.Триетажната вила е отломка от минало величие: елегантни куполи с форма на луковица, антични мебели, уотърфордски порцелан и портрети на лорд Маунтбатън. На втория етаж скромна табела отбелязва, че височайшето семейство още живее там. 
Поводът за десанта в Гуджарат на журналисти от цял свят бе Шарад-фестивала – празникът, с който местните посрещат зимата и живителния й хлад. Е, според техните представи. А празникът беше истинско приключение!
Което започна с шатрите, в които спахме, вдигнати направо върху напуканата пустинна пръст. Звучи невъзможно-екзотично. Но е факт. Шатрите бяха с климатик,  баня и WC, и все пак палатки.

Представете си хиляди бели тенти върху спечената пустиня на Гуджарат. Американката Барбара Кинси не бе прочела в поканата да посети Шарад-фестивала последния абзац „Заповядайте, ако сте готови да спите в палатка”. Яката негърка с яркочервена коса получи културен шок насред  напуканата от жажда пустош. После се гмурна в авантюрата. И нееднократно предизвика смайване у племената, които посетихме – децата скачаха около нея с блеснали очи и се пресягаха да докоснат масурите й тип „Боб Марли”.
Барбара се оказа „обратен” расист – върл почитател на всичко абаносово и възхвалител на всичко черно.
Тя беше подплатила посещението си в Индия с разпечатки от интернет, че и там имат негри. Изсмях й се на ум, но бях опровергана собственоочно. Докато гледахме дефиле на гуджаратския колеж по мода с тоалети, представени от самите студенти, две от момчетата си бяха абсолютно чернокожи. 
Обяснението бе още по-любопитно.


Типичните африканци, нагиздени с още по-типични индийски облекла се оказаха „сиди”.  Преди около три века един от гуджаратските владетели решил да си внесе няколко кораба по-мургави от него. И си напазарувал няколко села. Те всъщност извадили късмет, защото в Америка ги закарвали като роби, докато в Индия били свободни. Станали воини, висша прислуга, образовали се. Техните потомци днес ходят на работа в офисите по дънки, но вечер слагат поличките от лико, рисуват племенни знаци полицата си и край лагерния огън въртят типично африкански танци като за кулминация трошат кокосови орехи с главите си.

След срещата със сидите имах едно странно посещение.     
Както кротко си четях на заспиване в палатката, дочух нещо подозрително.  "Прекалено високо върху плата е, за да е змия. И твърде шумно", помислих си. Изведнъж до главата ми цъфна “усмихнато” куче, което ме гледаше изпитателно. Прокопало си проход към шатрата и се изтърсило на гости в търсене на хлад. Черпих го един банан в тон с вегетарианската му същност и го отпратих.

Необятното небе над палатките стана арена на зашеметяващо авиошоу в стил „Междузвездни войни”. Местната въздушна ескадрила въртеше лупинги от бъдещето над местност, където изпод всеки камък наднича зъб на динозавър или прешлен на археоптерикс. Заради застрашителната близост до границата с Пакистан (от планината Блек Хил „вражеската държава” е на 26 км по права линия) местната ескадрила е отлично тренирана. Самолетите въртят  сложни джуфки и лупинги в небето. Дори рисуват сърце, прободено със стрела в синята шир. 
Машината на времето в тази част на Индия е като асансьор: от свръхмодерните метални птици в небето до частния Джурасик парк на палеонтолога-самодеец Мохонсингх Содха, който събира вкаменелости от нивите си. На уникалните екземпляри в неговия Фосил парк могат да завидят много световни музеи.

Крави и рикши се разминават по прашните пазари. А те не са за подценяване от гледна точка на ... комуникациите. На сергиите със зеленчук често стои разбрицан телефон с шайба, покрит с кирлив найлон. От него може да звъните по цял свят и да говорите наволя за по-малко от долар. И не припадайте ако из пустошта  пастир с къносана брада (на вид по-древен от Скитника-Евреин Ахасфер) извади от ръчно тъканата си торба GSM.  Така е в Гуджарат – 45 612 квадратни километра, само с 875 селца и 10 града. „Куч е в пустинята, но не е пустиня”, репчат се местните и се хвалят най-вече с фестивалите си.

Шарад-фестивала, за който се бях вдигнала от другия край на света, се оказа 1501-ви за богатата на фолклорни празници Индия. В превод шарад значи зима. С песни, танци и уникални местни занаяти хората от Куч ознаменуват посрещането на хладния сезон. И се стремят да покажат пред света дивата красота на своя край, съчетана с хиляди километри недокоснати плажове.

Третото ми омагьосване в Гуджарат беше от мъж! Емоцията бе напълно хомеопатична – няколко капки отрова, които имат положително въздействие. С ръка на сърцето признавам: дори в епохата на лексиконите и тийнейджърските гъдели, никога не съм била привличена от противоположния пол само защото има сини очи или дънково яке. На Шарад-фестивала отидох да послушам индийска “чалга”  от уважение към поканата. Мислех да остана 10 минути, а се отърсих от омаята три часа по-късно. При които бях стояла права без да мръдна.
И не че разглезеното ми от латино-джаз ухо си  падна по боливудските маанета. Просто на сцената се разхождаше  мъж с осанката на древен владетел. Дори не пееше много.  Само се движеше с грацията на хищно животно. А непоклатимото му самочувствие беше привлекателно и отблъскващо едновременно. С прошарената си брада и дългата жълта роба той бе нещо като тамада на спектакъла.
За разлика от нашите чалга-изцепки, индийските повече приличат на опера, маскирана като бразилски сериал. Концертът има сюжет, в който се дерат страсти, а пеещо конферансие разяснява завръзката на драмите. Това бе моят човек! Поведението му предизвикваше хем сарказъм, хем преклонение.
След всяка изпята фраза, той  забърсваше потта си, досущ като покойниь Павароти след висока нота и се покланяше за овации, които липсваха. Но „моят човек” се държеше сякаш публиката го вика 17 пъти на бис. Толкова завладяващ бе, че измислих около него цяла история. И умишлено не го фотографирах. За да не се разочаровам ако снимката не успее да предаде противоречивия му грапав чар.
Това между мен и Гуджарат бе любов от пръв поглед. И магията устоя, когато погледнах втори, че и седми път.


вторник, 22 ноември 2016 г.

Andhra Pradesh beckons global tourists with its pristine beaches, stunning hill stations, divine temples and serene backwaters
·         Aims to develop the state as the most preferred destination globally
·         Appeals for investment in tourism projects and be a part of a wonderful growth story





The Sunrise state of Andhra Pradesh, blessed with some of the finest tourist destinations in India, beckons international tourists to come and experience the hospitality and create a memory that would be etched ever after. Right from the pristine beaches of Visakhapatnam to the backwaters of Dindi and again from the holy Lord Balaji temple of Tirupati to the beautiful Araku Valley, the state has all the elements making it a world class tourist destination.
With a favourable tourism policy in practice and a business friendly approach, Andhra Pradesh also made an appeal to the investor community for taking part in the tourism infrastructure development projects and ride the wave of growth. Apart from various fiscal and non-fiscal incentives, the state also assures investors of full fledged support and co-operation.

Dr. Srikant Nagulapalli, IAS, Secretary, Culture & Tourism, Government of Andhra Pradesh, said “Our endeavor is to develop Andhra Pradesh as the most preferred destination and under the dynamic leadership of Hon’ble Chief Minister of Andhra Pradesh, Shri N. Chandrababu Naidu we are taking progressive steps in that direction. Our vision is to create an all-round tourist friendly environment in the state which ensures a memorable experience for each and every guest every time they visit Andhra Pradesh.”

With an aim to attract tourists from far and wide, the state is also organizing multiple mega festivals such as Visakha Utsav, Lepakshi festival, Araku festival and Flamingo festival in the upcoming months. Andhra Pradesh is participating in this prestigious event by sending a four-member delegation led by Mr. Srikant Nagulapalli, IAS - Secretary (T&C). 
Andhra Pradesh Government is working on a Mission approach to promote the state as India’s most preferred tourist destination and position as a global tourism brand by providing world class tourism products and services, while preserving the culture, heritage, environmental balance and natural beauty of the state.

In line with this goal, Andhra Pradesh plans to identify and partner groups which will operate as key partners for promoting inbound tourism in the state and act as state partners for national and international tourism road shows, expos and events. With this focused approach the state has in place the APEX scheme – Andhra Pradesh EXperts (APEX) on tourism to promote the state nationally and internationally. 


Participating in WTM London as a co-exhibitor at the India Pavilion,
Andhra Pradesh will also be hosting a press conference and a road show for Tour Operators & Travel Service Providers of UK.The agenda for the roadshow is to give a high level overview of the state’s culture, destinations and incentives to promote tourism in the Sunrise State of Andhra Pradesh.Andhra Pradesh will also be inviting them to partner by becoming members of APEX (Andhra Pradesh Experts Scheme).
AP Tourism will also be hosting a networking dinner after the Road show to showcase Andhra cuisine on an international level and showcasing the state’s cultural dance/music at the road show.

The Indian Government has in the last 18 months invested more than $300m (US Dollars) on developing its tourism infrastructure around the country as it aims for more than 13 million visitors a year by 2020. India is experiencing a 10% annual growth in foreign tourist arrivals this year taking visitor numbers to a projected nine million in 2016.

The Ministry of Tourism will be looking to speak to WTM Buyers’ Club members from its key source markets of the USA, UK, China, Australia, France, and Germany, Canada and Spain as well as the growing markets of South East Asia, the Middle East and Russia.

The key to India’s strategy is also to focus on a variety of products including heritage, cultural, rural, wellness, medical, adventure, and golf. India boasts 32 World Heritage sites including Islamic, Christian, Buddhist and Hindu religious sites, which it will continue to promote alongside its most popular destinations; The Golden Triangle (Delhi, Agra and Jaipur), Rajasthan, Goa, Kerala, Kashmir, Andhra Pradesh and North East.

A special focus is being put on coastal and beach tourism, cruise and eco-tourism. The Government is developing world class infrastructure in its pristine beaches on the West Coast of the country between Mumbai and Kerala and alongside East Coast from Rameshwaram to Visakhapatnam.
World class cruise passenger terminals are being developed to make India a central hub of the global cruise industry. The de-boarding process has been dramatically speeded up to improve the customer experience, while Costa Cruises has recently announced the launch of an itinerary from Mumbai to the Maldives.

WTM London is the event where the travel and tourism industry conducts its business deals. Buyers from the WTM Buyers’ Club have a combined purchasing responsibility of £22.6 billion (£15.8bn) and sign deals at the event worth $3.6 billion (£2.5bn). WTM London 2016 will be revamped as a three-day event from Monday 7 – Wednesday 9 November, with opening hours extended from 10am – 7pm for all three days.

About World Travel Market London

WTM London, the leading global event for the travel industry, is the must-attend three-day business-to-business exhibition for the worldwide travel and tourism industry.
Almost 50,000 senior travel industry professionals, government ministers and international press, embark on ExCeL – London every November to network, negotiate and discover the latest industry opinion and trends at WTM London.
WTM London is the event where the travel industry conducts and concludes its deals. WTM London will generate around £2.5 billion of travel industry contracts.WTM London is part of Reed Travel Exhibition’s World Travel Market events, which also includes Arabian Travel Market, World Travel Market Latin America and World Travel Market Africa.  www.wtmworld.com


вторник, 23 септември 2014 г.


Kerala Travel Mart 2014 Concludes

The eighth edition of Kerala Travel Mart Concluded with, the tourism industry giving indications of having grabbed, more than expected business from confirmed buyers who arrived from around the world. The three day long mart, which is the largest B2B summit in India, broke all past records in terms of arrivals of buyers.

The Travel Mart hosted all together 861 domestic buyers and 241 international buyers. "There were an expected 30,000 buyer seller appointments lined up for the mart, but the figures crossed  forty thousand business sittings between the potential buyers and sellers." said Mr. Abraham George President Kerala Travel Mart 2014.

The Sellers  included Adventure Tour Operators, Ayurveda Centres,  Ayurvedic Resorts, Hotels, Homestays, Amusement Park, Convention Centres,  Hotel Management Consultants, Houseboats, Resorts, speciality Hospitals, Museums, Travel & Tour Operators and more.

While UK, Germany, France, Malaysia, and USA topped the buyer arrival countries, newer markets like Singapore, Poland, Romania, Czech Republic, and Brazil had their buyers for the meet. All together, 45 countries had their presence in the mart.

The three- day Travel Mart witnessed hectic schedules comprising of seminars, discussions and brain storming among the tourism industry fraternity of Kerala and from around the globe. Some of the key issues faced by the tourism industry came up for discussion and solid suggestions were forwarded by the experts.

·         The governments in the state and the centre were urged to keep clear and long term policies to enhance the sustainable growth of the tourism industry. "While proposing an innovative PPP model development plan for the tourism sector, the meet appealed to  the governments to initiate long term progressive outlook for the way ahead for Kerala tourism. " said Mr. Anish Kumar, Secretary, Kerala Travel Mart 2014

 ·         Experts applauded Kerala’s responsible tourism model being successfully implemented in key tourism destinations in the state. The industry urged the stake holders to take urgent measures to  roll out of such responsible tourism projects in other selected destinations in the state immediately.


Majority of the opinion makers of the tourism industry stressed the need for promoting responsible tourism models with assured participation from the local community. The meet also wanted to design responsible tourism projects ensuring inclusive growth beneficial to the relevant community.
 
·         Further ahead in responsible tourism, Mr. Suman Billa Secretary Kerala tourism who headed a seminar on " Kerala tourism way ahead" outlined the need for drafting a road map for empowering the relevant community towards their social and economic fulfilment. While citing the examples of successful inclusion of local artists, artisans, agriculture producers and self-help groups in ensuring the responsible participation, the Mart expressed the need to explore ways to widen the relevant community spread.

·         Travel industry overwhelmingly welcomed the   prestigious spice route project which connect 31 countries and featuring heritage important destinations and experiences.  The Kerala tourism stall at the mart exhibition showcased and could convince the meticulous planning behind the product. Individual destination experiences like heritage rich Muziris along the spice route evoked immense curiosity among the buyers.  The travel mart listed out products like cruise tourism as a potential area in the coming future.

·         Expressing the commitment towards furthering the responsible tourism projects, tourism industry announced clean up Kerala initiative.

·         The Kerala Travel Mart 2014 made a major turning point by bringing focus on wide spread product innovations to suit newer markets and target groups. The Mart consolidated the  existing possibilities of Kerala’s product features and evolved focused products to show case in front of the potential buyers.

Village tourism was positioned as a prime focus product in Kerala Travel Mart this time and derived huge response from the visiting buyers. The venue of the Mart was  set in a village ambience with artists and artisans demonstrating their activities. The idea was to create  the feel of a real village and share lifestyle experiences.

The Kerala Travel Mart 2014 proved successful in projecting Kerala as a viable Wedding  Destination . The visiting buyers had a clear understanding of our professional wedding plan capabilities to serve a memorable wedding function for high net worth travelers.

Similar to wedding tourism in hosting group arrivals to Kerala, international MICE has been identified as a key potential product type during the mart.

The second day of the mart witnessed quality debate on Ayurveda as a product in the changing market .  experts brought the attention to quality packages in Ayurveda for affluent travelers. Many suggestions and experiences were shared in the areas of researches and accreditations in the field of Ayurveda.

Medical tourism , was identified as a highlight product during the deliberations held at the Mart.

·         The Mart witnessed serious concerns at the new excise policy announced by the government and urged the policy makers to adopt positive steps in evolving a tourism friendly liquor policy in the state. The tourism fraternity expressed sincere hope at the assurance given by the chief minister during his inaugural speech of the Mart, in considering the concerns of the tourism industry regarding the excise policy.

Mr. Girish Shankar IAS, Additional Secretary, who visited the Mart and exchanged ideas with       his counter parts in Kerala and organisers of the Travel Mart, expressed happiness at the quality conduct of the event.

The three day Mart is being  followed by post mart tours for the buyers who will make use of the opportunity to visit destinations across Kerala.
After a fruitful gathering of the who is who of the tourism industry in the world, the participants would return with a promise to meet again in 2016 with a renewed resolve to take the tourism industry in Kerala to newer heights.

четвъртък, 10 юли 2014 г.


Kerala travel mart

 

KTM 2014 will be held from 18th - 20th Sep’14 at Kochi, Kerala. A new venue has been chosen this time called  “Samudrika Convention Centre” located at the cruise terminal, Willingdon Island, Cochin and overlooking the backwaters. This single floor layout, which in itself will be the major highlight, is fully air conditioned, with a business centre, food courts, seminar hall and all the basic amenities. The inaugural function is scheduled for the evening on 17th Sep’14 at Le Meridien, Cochin.

A Kerala Village Theme is being planned for this edition of KTM which will give a glimpse of the rural life of Kerala. Adding a plethora of responsible elements, the village life presents a wide range of opportunities for the tour operators to create itineraries based on the Kerala Villages. The Mart will also showcase Kerala, as an ideal spot for Destination weddings as well as MICE.

The response from the buyers has been overwhelming, with 525 International buyers and around 1700 Domestic buyers registered so far. Out of this, 273 International buyers and 803 Domestic buyers have already reconfirmed their participation. KTM 2014 will undoubtedly be a great platform for B2B networking. The buyers’ registration is open till 15th JUL’14.
 Th
e Buyers and the Accommodation Committees have begun the process of allotment of rooms to the reconfirmed Buyers.
The software is being tested for the appointment system which will begin by 30th Jul’14.

UK, Spain, Germany France and Russia top the list of International buyers, around 25-30 from each country. However, the distinctive feature of this edition of KTM is the participation from relatively new markets for Kerala, like Australia (30) South Africa (12)  Malaysia (36) and a strong presence from Scandinavia, Netherlands, Middle East, Eastern Europe and Latin American countries right from Argentina, Brazil, Chile and Peru.

The Sellers’ (Exhibitors) response too has been tremendous  where all the 245 stalls were sold out in a record time of just  two days. Hotels & Resorts (137 including groups), Tour operators & DMCs (52), Homestays (12), Houseboat operators (07), Ayurveda Resorts (08) , Ayurveda Centres (07), Hotel Management consultants ( 8) form the major chunk of the exhibitors along with other service providers like Adventure tour operators,  Farm stays, Tourism associations, Tourism technology providers, Event managers,  Amusement Parks, Convention Centres, Private Museums, and Speciality hospitals occupying rest of the space.
The Stalls are being laid out in 4 categories of sizes which easily enabled the Exhibitors / Sellers to book online the stalls in the size of their choice.
The Post Mart FAM Tours to 07 different circuits have been another major highlight of the Mart with most of the tours already booked to capacity.

неделя, 27 януари 2013 г.


Да хванеш вятъра в Гуджарат


Хвърчилари от 42 страни направиха небето по-пъстро от индийско сари

Магдалена ГИГОВА

 

Да попаднеш в най-западния индийски щат Гуджарат за фестивала на хвърчилата е като да се събудиш в детска приказка. Небето е наситено с толкова пъстрота, че чак те заболяват очите. Колкото и трезвомислещ да го раздаваш, усещаш как душата ти се възнася във висините на връвчица. Фестивалът за 25-ти път започна на 14-ти януари. В този ден денят започва да расте. Според легендата тогава боговете се събуждат от дрямка и очакват дарове от вярващите.  А простосмъртните хукват да се женят, защото със земята живва и любовта. С тържествата Утараян гуджаратци почитат деня, в който светлината започва да расте и изтласква мрака, а към небето от всеки покрив политат милиони хвърчила. Представители на 42 държави плюс 87 индийски клуба присъединиха към тях леталата си, които отдавна не се правят само от хартия или коприна. Е, датчаните и британците може да залагат на високотехнологичните материали, но канбоджанците държат на древните методи. Това не са хора, които просто гонят вятъра. Те го настигат, хващат го и го яхват.

Левият бряг на величествената река Сабармати е застлан с хиляди метри плат с цвета на хирургическа престилка. Целта е да не се вдигат облаци прах и хвърчиларите да не се спъват.  Правителството на Гуджарат не само отпуска чудовищен (според българските представи) бюджет за организирането на фестивала, ами министър-председателят Шри Нареднра Моди и неколцина от министрите му лично дойдоха да го открият и да пускат хвърчила. За нас това е позабравена детска играчка, но за милиони хора по света е ритуал, в който се потапят с почти религиозно обожание и страст.   

Където има индийци, има храна. Затова в огромната заградена площ, освен полето за заиграване с вятъра са издигнати нанизи от павилиони, в които цвърчат и благоухаят всякакви гозби. С две шепи люто, една шепа захар и олио, колкото поеме, по каноните на местната кухня. Безброй временни дюкянчета предлагат местно везмо и невъобразимо пъстри сувенири, а в нарочни ограждения занаятчии показват изкусно как преди векове са дялкали бамбукови съчки и ги подлепвали с коприна, за да се превърнат в изящни хвърчила.  Тогава всяка кралска особа си е имала персонален учител по „хващане на вятъра”.

 
Къде е това?

Официално столицата на Гуджарат е Гандинагар, но Ахмедабад  е икономическият център, който със своите близо 4 млн. души се води 7-и  по големина град в Индия. В името на статистиката: населението на щата  е приблизително 51 млн. души, площта -   196 000 кв. км, т.е. повече от една България и половина.  На юг и изток Гуджарат се мие в Арабско море, на запад граничи с Пакистан. Но по-голямата част от територията му е жежка и спечена пустиня.

 

Хвърчилари от САЩ, Англия, Франция, Камбоджа, Холандия, Сингапур, Малайзия, Ливан, Германия, Израел, Украйна, Турция, Бразилия, Доминикана и карибския остров Бонеър и пр. признаха, че от всички фестивали по света гуджаратският е най-пищно и добре организиран. Щатът поема всичките им разноски, вкл. и самолетните билети от всички краища на света.

Министър-председателят Моди е решил да развива и фестивален туризъм, а гуджаратци са взели идеите му присърце – в щата има над 2000 прояви годишно, повечето от които международни. Ще продължи ли традицията ако Нарендра  Моди стане премиер на цяла Индия, както предричат политическите наблюдатели, можем само да гадаем. Впрочем, и останалата част от държавата има основания да тръпне. При избирането му за първи мандат, той уволнил всички шефове до ниво началник-отдел, за да започне реформите си начисто.

За четири дни небето над Ахмедабад, столицата на индийския щат Гуджарат, бе по-пъстро от традиционно сари.  При откриването на грандиозната проява 7900 дечица от началните училища в Ахмедабад изпълниха в ювелирен синхрон мантри с традиционни йогистки практики с упражнения и дишане. Всички нагиздени в еднакви клинчета и фланелки с логото на фестивала.

Изпълнението им бе толкова стройно, че вероятно са репетирали няколко месеца.
 

В парада на нациите дефилираха флагове и табелки с името на всяка държава. Представителката на България се чувстваше като пратеник на Тринидад и Тобаго на зимна олимпиада – крачеща сам-самичка със знамето зад индийското момиче с табелата с името на страната й. Всеки участник обаче бе приветстван от публиката с окуражителни възгласи и ръкопляскания като скъп гост. Но истинската еуфория бе не на земята, а в небето. Защото може да има състезание, но състезателният дух липсва и класирането няма никакво значение. Тук важи прашасалият олимпийски принцип „Важното е да участваш”.  Макар журито в 5 категории съвсем насериозно да бе възприело задачата си,  „състезателите” се забавляваха искрено, разменяха си подръчни материали за хвърчилата, помагаха си да издигнат конструкциите и искрено се радваха един на друг!  Хвърчилото се оказа голям гъдел, способен да извади най-доброто от човешката същност. Дори да има наадпревара, тя не предизвиква нито завист, нито стръв. Всеки е готов да сподели канапа, рамката, хартията, уменията си с другия. А той, като получи награда, също я дели без жал. Покойният вече председател на местния парламент Ашок Бхат дълги години предоставяше покрива на 250-годишната си родна къща на участниците във фестивала за финалното „надхвърчилване” с местните.

Представете си възрастни хора от всички раси и прослойки, които подскачат като деца, когато творението им пори облаците. В небето демокрацията е пълна - до образа на Мона Лиза, пресъздаден от бразилеца Макс да Фонсека Кардосо, се носи плавно ликът на Ганди, издигнат от естонеца Нколай, над него - огромен надпис "Аз обичам Индия" на Пааван Соланки от Ахмедабад и бухнала от вятъра китара с ливанското знаме на Рами ал Кал и Сами Сайед.

Чистата радост се стеле като пъстър воал над столицата на Гуджарат, Ахмедабад. А когато видиш как финландката Кати Бондестам (75) разиграва огнената си кобра в небето, изразът "На баба ти хвърчилото!" придобива жизнерадостен оттенък.

 Впрочем Гуджарат и извън фестивала е център на „вятърното хоби”. Месеци преди събитието цели семейства превръщат увлечението на мнозина в доходен бизнес – дялкат, рисуват, лепят, защото по време на фестивала Джамалпур маркет и Патанг базар (тържищата на хвърчила) работят денонощно.  Най-обичайна гледка са чекръците направо на тротоара и дори на платното, на които баби и внуци усукват канапи, докато мъжете, пак там, боядисват опнатите на десетки метри по протежение на улицата връвчици в ярки цветове, за да се виждат и леталата да не се оплитат в небето.  

Хора от всички възрасти пускат хвърчила от терасите върху покривите, защото това занимание е „извън кастите и времето”, както иносказателно се изразява Банубай Шах, създател на Музея на хвърчилата в Ахмедабад. По улицата му целуват ръка и се отнасят към него като към истински учен, въпреки „вятърничавата му” специалност. 

 

 
 

 

Шестима автори в проекта „Колко те харесвам“ в САМСИ

Дългогодишния проект „Автобиография“ на куратора Надежда Джакова продължава с „Колко те харесвам“ “Колко те харесвам” е поетично-ироничен по...