Княз Кирил любил румънска принцеса, но не му я дали

Братът на Борис Трети крадял от наследствените бижута, за да ги дава на певицата Надя Ножарова

Магдалена ГИГОВА

Принцеса Илеана Румънска

 Княз Кирил Преславски

Цялото му име е Кирил Хайнрих Франц Лудвиг Антон Карл Филип, княз Преславски, княз на България, принц Сакс-Кобург и Гота, херцог на Саксония, но в двореца го наричат на галено „Кики“. За безкрайната върволица от любовници на малкия брат на цар Борис Трети в България се носят легенди. Дори се мълви, че „Кирил и Методий“ - единствената павирана от край до край улица в София в началото на ХХ век е застлана специално, та княз Кирил да не гази кал, докато отива с файтон или с пакарда си до публичния дом на мадам Цора и дъщеря й Хермина.

Когато след 9 септември 1944 г. братът на монарха е затворен в подземията на хотел „Славянска беседа“ на улица „Раковски“ и до него не успяват да се доберат нито снаха му царица Йоана, нито сестра му княгиня Надежда, по незнайно-вълшебен начин принцът получава колет с няколко ябълки и малко прегорели кюфтета. „Заподозрени“ са три дами, които са били близки с княза. Според догадките, които са неизяснени до ден днешен, храната може би е вкарана чрез подкупен милиционер от придворната дама Мария Петрова-Чомакова. Други подозират дългогодишна любовница на Кирил, известна с прякора си Соня Хени. Трети са убедени, че оперетната звезда Надя Ножарова е изпратила пари и инструкции от Монако, където живее след брака с втория си съпруг - испанския дипомат граф де Наваро. (По-късно Надя емигрира в Америка, където се омъжва за строителен магнат и притежава имоти за 100 млн. долара до смъртта си през април 2014 г. - б.а.) За романа между Ножарова и княз Кирил в София се носят легенди, а цар Борис често негодува, че брат му задига по някой накит от семейните бижута, защото изгората му обожава диаманти и рубини.

И докато върволицата любовници на княза бохем са любима тема за столичните клюкари, малцина знаят, че той наистина е бил увлечен по румънската принцеса Илеана. Тя е дъщеря на румънската кралица Мария Единбургска, чийто дворец в Балчик князът често посещава (до 1940 г. градът е на румънска територия) и е правнучка на британската кралица Виктория. Тоест хем близка роднина на княза, хем изключително походяща за синьокръвна съпруга. Младата дама също често му гостува в Евксиноград. През 1929-1930 г. Кирил и Илеана се срещат доста често и любовта им процъфтява. Двамата се запознават в Букурещ и си допадат, защото имат доста общи неща - произхождат от знатни семейства, чието благородство ги задължава да спазват доста условности, обичат природата и земеделието и на тях близките им не гледат особено сериозно. Според тях Илеана е прекалено предана на благотворителната си дейност, а Кирил е смешен с увлечението си по агрономството и автомобилните двигатели. Любовта им е толкова явна, че двете династии изпращат дипломати за уреждането на евентуален брак. Но обстоятелствата не покровителстват влюбените. След смъртта на румънския крал Фердинанд Първи на престола сяда братът на Илеана - Карол Втори. Той категорично й забранява да свърже живота си с княз Кирил. А принцесата е прекалено добре възпитана, за да избяга и да му пристане. Майка й Мария Единбургска също не може да помогне. Синът й – кралят, я е лишил от правото да взема самостоятелни решения. Причината е в слуховете, че Илеана е плод на извънбрачна връзка и не е дъщеря на румънския крал.

Дългогодишен и почти явен любовник на кралица Мария е министър-председателят на Румъния Барбу Щърбу. Аристократът е не само обект на страст, ами мъдър съветник, който й помага да завладее сърцата на поданиците си. Дъщеря им благородно е призната от краля, но синът му Карол не може да прости на майка си и прицелва своя гняв към Илеана. Като акт на отмъщение прекършва любовта й с Кирил и на 31 януари 1931 г. насила я омъжва за ерцхерцог Антон Австрийски, принц на Тоскана. Злобата на Карол Втори стига дотам, че забранява на сестра си да живее в Румъния, където хората я обожават заради доброто й сърце. Предлогът е, че населението никога няма да допусне един Хабсбург на родната си земя. Илеана и нежеланият й съпруг заживяват в Австрия. Тя наистина надживява с 46 години възлюбения си Кирил, който е убит от Народния съд като регент на невръстния Симеон, но участта й е скръбна.

По време на Втората световна война Илеана, вярна на доброто си сърце, открива болница за ранени в замъка „Зоненбург“ край Виена, докато съпругът й е мобилизиран във въздушната отбрана „Луфтвафе“. През 1944 г. родолюбивата принцеса се завръща със семейството си в Румъния. Установяват се в замъка „Бран“, който тя отново превръща болница. Не след дълго Антон Австрийски е арестуван. Комунистическият режим принуждава семейството да напусне Румъния. Илеана заминава за САЩ. В Америка принцесата, вярна на желанието си за добри дела, се отдава на работа в румънската православна църква. Най-сетне се развежда с ненавистния си съпруг и не след дълго се омъжва за лекаря Стефан Нисареску. И този брак е нещастен и кратък. Разочарована от любовните си неудачи и все още непрежалила принц Кирил, Илеана приема монашески сан в православен манастир във Франция под името майка Александра. Годината е 1961-ва. Малко по-късно отново се връща в Америка и доживява края на дните си в основаната от нея православна обител в град Елоуд, Пенсилвания. Игуменката Александра описва в книги своя живот и в спомените си отбелязва, че никой никога не може да забрави първите любовни трепети на своето сърце. Възлюбената на българския княз умира от сърдечен удар на 21 януари 1991 г.

През годините Кирил Преславски е свързван и с други благородни девици от различни европейски дворове, но никоя не е оставила толкова трагичен отпечатък както Илеана Румънска. За известно време името му било свързано и с известната светска дама Алиса Бломберг. Брат му Борис, с когото са много близки, а както твърди Михаил Топалов - понякога си разменят любовниците, упреква Кирил, че пилее прекалено много пари по красивата германка. В съзнанието на българите от онова време братът на царя си остава очарователният бохем, ценител на женската хубост, около когото винаги има красиви жени.

Макар през целия си живот да е най-приближеният на българския монарх, Кирил е коренно различен от брат си. Двамата имат само година разлика и са получили еднакво възпитание, но Борис е сериозен и отговорен, макар и малко нерешителен, докато князът го дава прекалено лежерно за благородник. Той не държи на потеклото, когато става дума за жени - важното е да хващат окото. Тогава става доста щедър и галантен. Нито една от любовниците му не си е тръгвала разочарована.

Кой е той?

Група мотоциклетни състезатели преди старта на състезанието. В центъра: Димитър Соколов и княз Кирил, Габрово, 19 юни 1932 г.
Роденият през 1895 г. княз Кирил Преславски завършва Военното училище в София. През Балканската и Първата световна война е офицер за свръзка на фронта. След абдикацията на цар Фердинанд през 1918 г. принцът заминава с баща си за Кобург. Следва агрономство в Хале и Прага, обикаля из Европа, но започва да води дело за имот в Чехия, което не само че изгубва, ами то глътва почти цялото му наследство от майка му Мария Луиза Бурбон Пармска. Така през 1926 г., останал без петак, Кирил се завръща в България при брат си, когото наистина обичал. Запаленият по автомобилите принц не само разглобявал карбуратори, ами и сам шофирал собствения си „Пакард“. Като офицер от Българската армия през 1938 г. е удостоен с чин генерал-лейтенант. Въпреки репутацията си на лекомислен бонвиван принцът изпълнява секретни дипломатически мисии по цял свят. След кончината на Борис Трети става един от тримата регенти на непълнолетния цар Симеон Втори.

След 9 септември 1944 г. Кирил Преславски е арестуван и откаран тайно в Москва. Там той е „обработван“ с психотропни вещества, създаващи временни изменения на възприятията, настроението, съзнанието и поведението. Връщат го обратно в България, за да бъде съден от Народния съд. До последно никой не вярва, че ще посмеят да му прочетат смъртната присъда. Тя обаче е произнесена на 1 февруари 1945 г. Изпълнена е на следващия ден. Кирил е разстрелян заедно с министри и народни представители. Царица Йоанна описва последвалите събития в дневника си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур.“

Из книгата на Михаил Топалов „В сянката на трона“:

Княз Кирил: „Човек, господин Памукчиев, трябва да знае къде може и какво може. Къде бива и къде - не бива. Какво му е позволено и какво - не. Българинът има едно лошо качество - ако е добър любовник, смята, че всички жени трябва да знаят това. Той е пълен глупак.“

Според автора Михаил Топалов Памукчиев, който е имал невероятния шанс да разговаря с княз Кирил в последните дни от живота му, братът на монарха откровено му е разказвал за любовните си похождения, доста от които споделяни с цар Борис. Според автора те били толкова близки, че си разменяли гаджетата.
„Принц Кирил дори е водел любовници на царя. Някои от тях са си ги сменяли, Кирил му ги е предлагал. Вземал ги е от кабаретата, където са ходели най-големите красавици на България. А Кирил и брат му са били страхотни любовници, нежни, галантни - такова е било мнението на жените. И двамата са се грижели за всяка от тях - т. е. плащали са й добре“, твърди Михаил Топалов.

Едва не става крал на Албания

Любопитен, но неизвестен факт от живота на принц Кирил е че през 1916 г. за малко не става крал на Албания. Първенците на албанските кланове поставят въпроса за избора на българския княз за техен крал, но развитието на събитията не позволява това да се осъществи. Има данни, че лично Яне Сандански като пратеник на Фердинанд води преговорите. Князът пък още от съвсем малък учи албански език чрез своя частен учител - професор по латински, който е албанец по народност.

Още за него

Княз Кирил винаги си е падал по техниката. Като дете в двореца разглобявал всякакви уреди за ужас на прислугата. Като юноша безнадеждно се влюбва в двигателите с вътрешно горене и колите му стават страст за цял живот. Той не само шофирал сам своя „Пакард“, ами и държал да го поправя лично.

Князът учи агрономство в германския град Хале и в Прага. Няколко години прекарва във ферма в Щутгарт, но през 1926 г. се завръща в България и става флигел-адютант на брат си - цар Борис, после инспектор на пехотата и генерал-лейтенант. 

30-те и 40-те са най-щастливите му години - пътува по света, влюбва се и разлюбва, весели се с приятели и поддържа легендата за себе си като весел бохем.